№ 284
гр. Варна, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело №
20233100900017 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 45 и чл.
86 от ЗЗД от А. К. М., ЕГН ********** и М. С. М., ЕГН **********, двамата
представлявани от общия им пълномощник адв. А. Д., против
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, за заплащане на сумата от по 130000 лева на всеки от
ищците, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, получени като пряка непосредствена последица от
загубата на М. С. М., ЕГН **********, вследствие на ПТП, осъществено на
06.06.2021 г., допуснато по вина на водача на МПС л.а. „БМВ“ с peг. № ****,
застраховано по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество, ведно със законната лихва върху претендираното
обезщетение, считано от 06.06.2021 г. до окончателното изплащане.
Ищците твърдят, че на 06.06.2021 г., около 11:30 часа на главен път I –
4 София – Варна, в района на с. Микре, настъпва ПТП между л.а. „БМВ“ с
peг. № ****, управляван от С. М. Ц. и л.а. „Сеат Ибиза“ с рег. № ****,
управляван от Д. В. С.. В л.а. „Сеат Ибиза“ с рег. № ****, освен водачът Д. В.
С., като пътник на предна седалка пътувал и внукът на ищците – М. С. М.,
който при удара между двата автомобила, заедно с водача починали на място.
1
Водачът на л.а. „БМВ“ с peг. № **** - С. М. Ц., както и останалите пътници в
автомобила починали.
Излага се, че за причиненото ПТП е съставен констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, като по случая е образувано пр. пр. № 1100/2021 г. по
описа на РУ Угърчин при ОД на МВР – гр. Ловеч и ДП № 54/2021 г. по описа
на ОП – Ловеч, което с постановление от 05.05.2022 г. е прекратено за
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК, на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, поради
настъпилата смърт на виновния водач за ПТП – С. М. Ц.. Твърди се, че от
воденото наказателно производство се установило, че водачът на л.а. „БМВ“ с
peг. № **** - С. М. Ц., при изпреварване на движещият се пред него
автомобил ускорил скоростта, като в момента на изпреварването в
насрещната лента се движил л.а. „Сеат Ибиза“ с рег. № ****, водачът, на
който намалил скоростта и отбил максимално вдясно, за да може водачът на
л.а. „БМВ“ с peг. № **** да се върне в лентата си за движение, но такава
маневра не била предприета, поради което последвал удар между двата
автомобила. Твърди се, че в следствие на удара водачите на двата автомобила,
както и пътниците на предните седалки, починали на място. Излага се, че
причината за ПТП е внезапното навлизане на л.а. „БМВ“ с peг. № **** в
лентата за насрещно движение, както и че предотвратяването на ПТП било
неизбежно.
Излага се, че ищците са баба и дядо на починалия М. С. М., който бил
техен единствен внук. Твърди се още, че те живеели заедно в гр. Варна,
поради което между тях е била установена изключително близка връзка. В
резултат на внезапната загуба на своя внук ищците изпитали силни страдания
и огромни затруднения. Твърди се, че от смъртта на М. М. ищците ежедневно
тъжат за своя единствен внук. Твърди се, че л.а. „БМВ“ с peг. № ****,
управляван от С. М. Ц. е бил застрахован при ответното дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
съгласно полица № *****г. Излага, че на 18.06.2021 г. е предявена
претенцията пред застрахователя за изплащане на обезщетение за
причинените неимуществени вреди, като в тримесечния срок не било
изплатено такова. Предвид гореизложеното, молят застрахователя на
виновния водач да бъде осъден да заплати претендираните от ищците
обезщетения в размер на по 130 000 лева на всеки от тях за причинените
2
неимуществени вреди.
По делото e постъпил отговор от ответника ЗК "Лев Инс", ЕИК
*********, със седалище гр. София. Ответникът оспорва изцяло предявените
искове по основание и по размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП,
както и представените от ищеца констативен протокол и постановление, като
излага, че същите не притежават обвързваща съда сила за сочения механизъм
на ПТП. Ответникът оспорва виновното и противоправно поведение на
сочения като виновен водач С. Ц. за настъпването на ПТП, като твърди, че
събитието е случайно и че ударът между участниците в ПТП е бил
непредотвратим. Оспорва се материалната легитимация на ищците с
твърдение, че същите не попадат в изключенията съгласно ТР № 1 от
21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Сочи се, че между
ищците и внукът им не е била налице изключителна дълбока и емоционална
връзка, обуславяща болки и страдания от загубата му, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите. Оспорва се наличието на
трайна и дълбока емоционална връзка на ищците с техния внук, както и
обстоятелството, че са споделяли едно домакинство. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия М. М.,
изразяващо се в липса на поставен предпазен колан. Оспорва размера на
претенцията за неимуществени вреди, като прекомерен и завишен. Твърди се,
че съобразно правилото на § 96, ал. 1 от ПЗР от КЗ обезщетението за
претърпени неимуществени вреди следва да е в размер до 5 000 лв. Възразява
срещу дължимостта на лихва, с оглед неоснователността на главните искове.
В допълнителната искова молба ищците са взели становище, с което
оспорват направените с отговора на исковата молба възражения.
Допълнително се сочи, че ищците са полагали преки и непосредствени грижи
за своя внук, тъй като неговите родители са били трайно установени извън
страната. Когато внукът на ищците пораснал той полагал грижи за тях.
Загубата му им причинила силен емоционален шок, чувство на потиснатост,
които прераснали в депресивно състояние. Излага се, че ищеца М. М. загубил
смисъла на живота си, а ищцата А. М. се затворила в себе си и спряла да
общува и излиза. Твърди се, че ищците били конституирани в качеството на
пострадали лица в образуваното досъдебно производство на РУ – гр. Ловеч и
ОП – гр. Ловеч. Оспорва твърдението на ответника за лимит на отговорност,
3
съобразно разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, както и че
размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е завишен с оглед
действително претърпените неимуществени вреди. По отношение на
направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия ищците сочат, че от значение за травмите
имат и други фактори, обуславящи получените тежки наранявания като
скорост на автомобилите, удар, както и ръст и телосложение на лицето. Сочи
се, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е завишен с
оглед претърпените неимуществени вреди.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на допълнителна
искова молба от ответника.
В съдебно заседание пълномощникът на ищците адв. А. Д. поддържа
исковата молба. Моли се за уважаване на исковете и за присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв. В представените по
делото писмени бележки вх. №14908/15.06.2023г. по същество се излагат
доводи за основателност на исковете.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника адв. Н.
В. поддържа доводите за неоснователност на иска. В представената по делото
писмена защита вх. №15037/16.06.2023г. по същество се излагат доводи за
неоснователност на исковете.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица е
видно, че на 06.06.2021 г. на главен път I – 4 настъпило ПТП между л.а.
„БМВ“ с peг. № ****, управляван от С. М. Ц. и л.а. „Сеат Ибиза“ с рег. №
****, управляван от Д. В. С.. Водачите на двата автомобила, пътниците, вкл. и
внукът на ищците М. С. М., са починали.
На основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът прие за безспорно
между страните и ненуждаещо се от доказване, че към дата 06.06.2021 г. л.а.
„БМВ“ с peг. № **** е бил застрахован при ответното дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
съгласно полица № ****.
4
От заключението на вещите лица М. и Д. по комплексната съдебно-
медицинската и автотехническа експертиза се установява, че основна
причина за настъпилото ПТП е поведението на водача на л.а.„БМВ“,
предприел маневра изпреварване с навлизане в заетата от л.а. „Сеат“
насрещна пътна лента. Водача на л.а.„Сеат“ е изпълнил единствената
възможна маневра прибиране в дясно към дясно разположената пътна
мантинела. След настъпилия удар била причинена смъртта на пътуващите в
л.а.„Сеат“. В следствие на ПТП-то починали и пътуващите с л.а.„БМВ“
пътници. Според вещите лица починалият М. е бил с поставен
обезопасителен колан.
От заключението на вещото лице А. по СПЕ се установява, че като
последствие от внезапната загуба на своя внук М. М. в резултат на
настъпилото ПТП на 06.06.2021г. ищците са отключили реакция на скръб,
която има характеристиката на Тежък депресивен епизод с протрахиран ход.
Травматичното събитие при ищците е довело до емоционални преживявания
по типа на хронично депресивно състояние от реактивен тип. При ищците
тези симптоми са изразени и до момента въпреки изминалия период от близо
две години от загубата, поради изключителната близост която са имали със
своя внук.
За установяване болките и страданията на ищците, психичното им
състояние след инцидента, както и особено близката им връзка с починалия,
по делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
Д.Д. и С.Д., чиито показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за
релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не
противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства и при отчитане на заинтересоваността
им от изхода на спора (чл.172 ГПК).
От показанията им се установява, че отношенията между ищците и
починалия им внук са били много близки, като смъртта му им се е отразила
тежко. Когато М. е бил малък баба му и дядо му са го гледали. Установява се
също така, че от повече от 20 години ищците живеят в с. К., а внукът им е
живеел в кв. „Трошево“.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
5
Съгласно чл.429, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. За успешното провеждане на прекия
иск срещу застрахователя в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно Д.ие от страна на застрахования, причинна връзка между
Д.ието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
В настоящия случай между страните по делото не е налице спор, че към
датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” за лек
автомобил марка „БМВ“.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява,
че вина за ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на М. М. има водача
на лек автомобил марка „БМВ“ с peг. № ****.
Във връзка с възраженията на застрахователя, съдът е длъжен да
съобрази задължителните разяснения, дадени с ТР № 1/21.06.2018г. по
тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК. Съгласно указанията по
приложение на закона, дадени от ВКС, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на тълкувателното решение е
пояснено, че особено близка привързаност може да съществува между
починалия и неговите баба и дядо. В традиционните за българското общество
семейни отношения внук и баба и дядо са част от най-близкия родствен и
6
семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта
на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
В Решение № 92 от 17.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1275/2019 г., II т. о.,
ТК, е посочено, че от разясненията по тълкувателното решение следва
категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете
пленумни постановления, се присъжда само по изключение. Предпоставките,
за да се приложи това изключение, са: 1. създадена особено близка връзка
между починалия и претендиращия обезщетението и 2. действително
претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и
времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено
близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и
претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава,
каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките
му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени
вреди съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от
24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че
отношенията между ищците и починалият им внук, са били много близки,
като същите са присъщи за съответната родствена връзка. Ищците и внука им
не са живеели заедно от около 20 години преди смъртта на последния.
Отношенията им действително са били близки, но нормално присъщи за
7
съответната връзка. Отношенията им са били типични и обичайни за
родствени отношения между баба и дядо и внук, но не са налице
доказателства по делото установените конкретни житейски обстоятелства да
са довели до отношения, надхвърлящи обичайните и съответно обуславящи
право на обезщетение за неимуществени вреди.
Гореизложеното обуславя извода, че ищците не са легитимирани да
получат обезщетение за смъртта на внука си. Доколкото ищците не са
легитимирани да получат обезщетение, то предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника направените по делото разноски в размер на 2305 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А. К. М., ЕГН **********, настоящ
адрес К. против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, за заплащане на сумата от 130000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, получени като пряка непосредствена последица от загубата на
внука й М. С. М., ЕГН **********, вследствие на ПТП, осъществено на
06.06.2021 г., допуснато по вина на водача на МПС, застраховано по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение,
считано от 06.06.2021 г. до окончателното му изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. С. М., ЕГН **********, настоящ
адрес К. против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, за заплащане на сумата от 130000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, получени като пряка непосредствена последица от загубата на
внука му М. С. М., ЕГН **********, вследствие на ПТП, осъществено на
06.06.2021 г., допуснато по вина на водача на МПС, застраховано по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение,
8
считано от 06.06.2021 г. до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА А. К. М., ЕГН ********** и М. С. М., ЕГН **********,
двамата с настоящ адрес К. да заплатят на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София сумата
от 2305 лева (две хиляди триста и пет лева), представляваща разноски в
производството, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9