№ 358
гр. П., 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20251720100433 по описа за 2025 година
С исковата молба, са предявени обективно съединени искове от В. Й. М. ЕГН -
**********, от гр.П., ул.„К.Г.“, ** ** ** aп.52 с искане да бъде осъдено *** „****“ гр. П.,
ЕИК - **********, с адрес: гр. П., кв. „М.“, ул. „М.С.“ ** представлявано от директора му
Т.К.М.., да и заплати сумата от 1633.26 лв., представляваща общата стойност на дължимото
се увеличение на основното трудово възнаграждение за периода от **** до **** г., както и
сумата от 253.45 лв., представляваща дължимата се лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на искане до работодателя, представляващо покана за
доброволно изпълнение - **** г. до датата на входиране на исковата молба, както и
законната лихва за забава от датата на входиране на исковата молба – ****г., до
окончателното изплащане на главницата; сумата от 3592.60 лв., представляваща общата сума
от разликата между сумата на изплатеното обезщетение за 11 брутни заплати и дължимата се
сума за това обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и чл.31, ал.1, т.2 от КТД, както и сумата от
557.50 лв., представляваща дължимата се лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на искане до работодателя, представляващо покана за доброволно
изпълнение - **** г. до датата на входиране на исковата молба, както и законната лихва за
забава от датата на входиране на исковата молба – ****г., до окончателното изплащане на
главницата, така също и направените по настоящото производство разноски.
В законоустановения срок ответникът е подало отговор на исковата молба, като
оспорва основанието и размера на претендираните суми. Моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235
1
ГПК, П.ят районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, а и видно от приетите по делото писмени доказателства, се
установява, че ищата е работила в ответното училище за периода **** г. дo **** г., като е
заемала длъжността „Старши учител по български език и литература“ в *** „****“, като
трудовото правоотношение е било прекратено със заповед №РД-13-05-704 от 28.04.2023г.
на основание члл328, ал.1, т.10 от КТ.
На **** г. е бил подписан Анекс №**** към Колективен трудов договор за системата
на предучилищното и училищното образование от ****г., с който е договорено увеличение
на работните заплати на педагогическите специалисти с 15 процента, като действието му е
от ****г.
Със заявление №ПД-**** от ****г., ищцата е направила искане до Директора на ****
за преизчисление на трудовото и възнаграждение и изплащане на разликата за периода ****
г. - **** г., както и относно разликата спрямо начисленото и получено обезщетение при
пенсиониране по чл.328, ал.1, т.10 от КТ в размер на 11 брутни работни заплати.
По делото са представени фоткопия от членска карта на името на ищцата за членство
в Синдиката на българските учители, както и служебна бележка №****г. на Общ.КС на
СБУ- П., видно от която ищцата е била член на посочения синдикат за периода до ****г.
Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л. В. В.,
неоспорена от страните, се установява, че след направена справка в ответното училище, се е
установило, че В. Й. М. ако е имала право на увеличение на индивидуална работна заплата
съгласно Колективен трудов договор /КТД за системата на предучилищното образование и
училищното образование № *********** г. и Анекс № ****/**** г. считано oт ****г. то
Брутно трудово възнаграждение с постоянен характер към ****г. на В. Й. М. , ако има право
би било в размер на 2555,46 лева. За всеки месец от **** г. до ****г. изчислено дължимото
се на ищеца възнаграждение би било както следва :
За м.01.2023г. БТВ би било в размер на 2045,58 лева, получено БТВ в
рззмер на 1843.40 лева, разлика 202,18 лева.
За м.02.2023г. БТВ би било в размер на 2609,35 лева, получено БТВ в
размер не 2315,41 лева, разлика 293,94 лева.
За м.03.2023г. БТВ би било в размер на 1992,28 лева, получено БТВ в
размер на 1769 61 лева, разлика 222,67 лева.
За м.04.2023г. БТВ би било в размер на 2776,16 лева, получено БТВ в
размер на 2449,57 лева, разлика 326,59 лева.
За м.05.2023г. БТВ би било в размер на 2424,24 лева, получено БТВ в
размер на 2162,96 лева, разлика 261,28 лева.
За м.06.2023г. би било в размер на 2741,05 лева, получено БТВ в
2
размер на 2414,45 лева, разлика 326,60 лева.
Вещото лице сочи, че в случаи, че В. Й. М., е имала право на увеличение на
индивидуална работна заплата съгласно Колективен трудов договор /КТД за системата на
предучилищното образование и училищното образование № *********** г. и Анекс №
****/**** г. изчисления увеличен размер на брутното трудово възнаграждение за периода от
****г. до ****г. е 14588.66 лева. За периода от ****г. до 01.08.2023г. полученото от В. Й. М.
брутното трудово възнаграждение е в размер на 12955,40 лева. Изчислена разлика между
изчисленото брутно трудово възнаграждение за периода от ****г. до ****г. /14588.66 лева/ и
полученото възнаграждение за периода от ****г. до ****г. /12955,40 лева/ би била в размер
на 1633,26 лева посочена по месечно в колона 4 на горната таблица. Съответно лихва за
забава върху главница сумата 1633,26 лева, която ищцата, не е получила като увеличение, от
датата на отправяне на искане до директора на училището- ****г. до ****г. е в размер на
253,45 лева.
На второ място вещото лице сочи, че в случай, че В. Й. М. на длъжност „старши
учител, в прогимназиален етап “ е имала право на увеличение на индивидуална работна
заплата съгласно Колективен трудов договор 'КТД за системата на предучилищното
образование и училищното образование № *********** г. и Анекс № ДО 1 -192/**** г.
считано от ****г., то разликата между изчисленото обезщетение за по чл. 222 ал.3 от КТ и
чл.31 aл.1 т.2 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование №Д01 -
269/06.12.2022г.- в размер на 11 брутни работни заплати /28 119,06 лева/ и Изплатено
обезщетение за По чл. 222 ал.3 от КТ и чл. 31 ад. ) т.2 от КТД за системата на
предучилищното и училищното образование №Д01 -269/06.12.2022г.- в размер на 11 брутни
работни заплати – 24 517,46 лева/ би била в размер на 3592.60 лева. Съответно лихвата за
забава върху главница сумата 3592,60 лева, която ищцата, не е получила като увеличение,
обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и чл.31, ал.1, т 2 от КТД, от датата на отправяне на искане
до директора - ****г. до ****г. е в размер на 557,50 лева.
Съгласно чл.242 от КТ, положения труд по трудово правоотношение е възмезден,
като по силата на чл.269, ал.1 и чл.270, ал.1 и ал.2 от КТ, трудовото възнаграждение се
заплаща в предприятието, в което се извършва работата, всеки месец. Съответно по делото
не се спори и по отношение правото на ищцата да получи обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ
и чл.31, ал.1, т 2 от КТД, в размер на 11 брутни работни заплати при пенсионирането. В
случая е спорен размера на заплатата за процесния период , както и размер на изплатеното
обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, доколкото увеличението на БТВ е станало след
пенсиониране на ищцата но със задна дата считано за период в който ищцата е била в
трудово правоотношение с ответното училище.
Спорният въпрос по делото е изцяло правен и се изразява в определяне на кръга от
правоимащи лица за увеличение на трудовото възнаграждение, заети в сферата на
образованието и попадащи в приложното поле на КТД № Д01-269/06.12.2022 г. за отрасъла,
изменен с анекс от **** г., сключени между Министерство на образованието и науката,
Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България и Сдружението на
3
директорите в средното образование в РБ, наричани "работодатели" от една страна и от
друга страна от Синдиката на българските учители към КНСБ, Синдикат "Образование" към
КТ "Подкрепа" и Независимия учителски синдикат към КНСБ, наричани "синдикати".
Колективният трудов договор (КТД) за системата на предучилищното и училищното
образование № Д01-269/06.12.2022 г. възприема в чл. 4 постигнатите в него договорености
за минимални, имащи задължителен характер и приложими за работниците и служителите
членове на синдикалните организации и за работодателите - членове на организациите на
работодателите - страни по договора. В чл. 27 от него са определени минимални основни
работни заплати (МОРЗ) за редовите педагогически специалисти и за тези с ръководни
функции.
Анекс № ****/**** г. към горепосочения КТД от 06.12.2022 г. изменя чл. 27 КТД и
определя по-високи размери на минималните основни работни заплати за системата на
предучилищното и училищно образование, считано от ****г., като с изменената ал. 2 на чл.
27 КТД е предвидено също, че осигурените средства от държавния бюджет на РБ за 2023 г.
се изразходват единствено и само за увеличение на индивидуалните РЗ на заетите в
системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и
непедагогически персонал, както и за съответните разходи за осигурителните им вноски за
сметка на работодателя. Тук трябва да се уточни, че посоченият бюджет за 2023 г. е изготвен
със закъснение, но касае цялата година, т. е. би трябвало в него да са залегнали всички
предвиждания за разходи на трудово заетите лица в рамките на пълната календарна година,
като се има предвид и че приложимия за това национален счетоводен стандарт предвижда
плащания за минали периоди на напуснали работници и служители във връзка с увеличение
на възнагражденията им преди приключването на трудовата дейност или за обезщетения
след тяхното напускане. В анекса изрично е предвидено, че осигурените средства от
държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват
единствено и само за увеличение, считано от **** г., на индивидуалните работни заплати на
заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически
специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им
вноски за сметка на работодателя, като част от средствата в размер на 59 млн. лв., за
увеличението на индивидуалните работни заплати на непедагогическия персонал, работещ в
системата на предучилищното и училищното образование, за достигане на не по-малко от
минималните месечни работни заплати по чл. 28 КТД. В ал. 5 от същия е посочено, че при
изпълнение на ал. 3 и ал. 5, остатъкът от средствата се използва за допълнително увеличение
на индивидуалните основни работни заплати и допълнителните трудови възнаграждения на
педагогическите специалисти и непедагогическия персонал.
Следователно, с цитираното изменение се предвижда изменение в съдържанието
на трудовите правоотношения, съществували към началната дата, посочена в анекса, считано
от която следва да бъдат увеличени трудовите възнаграждения на заетите в сферата на
образованието. Изрично в анекса е посочено неговото действие от минал момент - считано
от **** г., което по същество е придаване на обратно действие на клаузите му. Страните по
4
колективния трудов договор изрично са се договорили, че увеличението на минималните
заплати следва да се прилага от **** г., поради което това е и моментът, към който следва да
се преценява наличието на съответните критерии за приложимостта му към всеки служител.
Следователно посочените разпоредби на анекса и на КТД се прилагат по отношение на
лицата, които към момента на влизане в сила на нормите (**** г.) са отговаряли на
изискванията на закона - да са страни по трудово правоотношение, обхванати от действието
на КТД по силата на членственото си правоотношение. В тази връзка следва да се отбележи,
че съдът не споделя доводите на ответната страна, че ищцата не е доказало надлежно
членство в синдикална организация, страна по цитирания КТД. Както бе посочено по горе,
ищцата е удостоверила това си членство с надлежен документ, Служебна бележка №****г.
на Общ.КС на СБУ- П., видно от която ищцата е била член на посочения синдикат за
периода до ****г. Съответно ответната страна е навела само доводи но не е представила
доказателства оборващи посочения факт.
С оглед анализа на горната нормативна база, съдът намира, че и на лицата,
напуснали системата в периода след **** г., но преди **** г., се дължи заплащане в
увеличения според изменението към КТД размер на възнаграждение за реално отработеното
в посочения сектор на образователната система, защото според чл. 128, т. 2
КТ работодателят е длъжен да плаща на работника или служителя в установените срокове
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Щом тези лица са били все още
заети в системата на образованието и са изпълнявали дори само за част от периода **** г. -
**** г. трудовите си задължения, работодателят им дължи съответното възнаграждение за
реалната престация. Не може да бъде споделена тезата на ответника, че е недопустимо да се
преуреждат вече прекратени трудови правоотношения и че наличието на действащо трудово
правоотношение е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото увеличение. Това
разбиране противоречи и на константната практика на ВКС. В решение № 116/25.10.2018
г. на ВКС по гр. д. № 4760/2017 г., III г. о., ГК изрично се установява, че "обратното действие
преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения". Това
означава, че и прекратени трудови правоотношения могат да бъдат преуредени по нов
начин, когато този нов начин не засяга неблагоприятно положението на работниците или
служителите. Недопустимо е единствено с изменения в законодателството да се въвеждат с
обратно действие неблагоприятни последици за работниците и служителите (така решение
№ 12/11.11.2010 на КС по к. д. № 15/2010 г.).
Следва и да се отбележи, че ако се възприеме, че лицата, работили в сферата на
училищното и предучилищното образование в периода от **** г. до 09.08.2023 г., нямат
право на процесното увеличение поради прекратяване на трудовото им правоотношение
преди датата на сключване на анекса от **** г., би се достигнало до тяхното неравно
третиране спрямо тези техни колеги, които са продължили да работят и след тази дата,
въпреки че до подписване на анекса и двете групи служители са полагали труд за един и същ
период, при едни и същи условия, респ. в един и същ обем при съобразяване на въведената
от законодателя с нормата на чл. 8, ал. 2 КТ презумпция за добросъвестност при
5
осъществяване на трудовите права и задължения. Отделно от това, в съдържанието на
процесния анекс от **** г. изрично е предвидено да се прилага по отношение на
педагогически специалисти и непедагогически персонал, заемали съответната длъжност към
**** г. и/или след тази дата, без да е поставяно условие длъжността да се заема и към **** г.
- датата на формалното подписване на допълнителното споразумение към КТД.
Последващото прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата не засяга
правното й положение към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с
приемането на разпоредбите на анекса са преуредени съществувалите между страните
индивидуални правоотношения, то следва да се приеме, че считано от **** г. е увеличено
възнаграждението за длъжността, която е заемала ищцата.
Предвид всичко изложено иска за заплащане на разликата между увеличеното
трудово възнаграждение и реално полученото от ищцата за исковия период, като
основателен и доказан следва да бъде уважен до пълния предявен размер, установен като
размер и от вещото лице. Съгласно сега действащата редакция на чл.245, ал.2 от КТ,
разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се заплаща
допълнително, заедно със законната лихва. Предвид на гореизложеното и този иск като
основателен и доказан следва да бъде уважен до пълния предявен размер установен като
размер и от вещото лице за претендирания период.
На основание чл.86 ЗЗД, следва да бъде присъдена и законната лихва за забава от
датата на входиране на исковата молба – ****г., до окончателното изплащане на главницата;
По аналогични съображения следва да бъде уважен и иска за заплащане на сумата от
3592.60 лв., представляваща общата сума от разликата между сумата на изплатеното
обезщетение за 11 брутни заплати и дължимата се сума за това обезщетение по чл.222, ал.3
от КТ и чл.31, ал.1, т.2 от КТД, доколкото настоящия състав приема, че се е полагало БТВ на
ищцата към момента на прекратяване на трудовото правоотношение увеличено с 15 % и
изплтената сума не е в пълния полагаем размер.
По отношение искането за заплащане на законна лихва за забава и за това
обезщетение, то същото за разлика от трудовото възнаграждение, не е с определена дата на
падеж. На основание чл.84 от ЗЗД, за така следва да се приеме дата на поканата. Както бе
посочено такава е била депозирана от ищцата на ****г., поради което и искането за
заплащане на сумата от 557.50 лв., представляваща дължимата се лихва за забава върху
главницата, считано от **** г. до – ****г., като основателно следва да бъде уважено, както и
на основание чл.86 ЗЗД, искането за заплащане законната лихва за забава от датата на
входиране на исковата молба – ****г., до окончателното изплащане на главницата от 3592.60
лева.
По разноските за настоящето производство:
В полза на ищеца, следва да бъдат присъдени претендираните 800.00 лева,
направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение .
Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна
6
такса. С оглед изхода на делото обаче дължимата се за производството държавна такса
следва да бъде заплатена от ответника по сметка на ПРС. Дължимата се от ответника
държавна такса е в размер на 241.47лв. по предявените обективно съдинени иска. Освен
това ответникът следва да заплати по сметка на ПРС и сумата от 300.00лв., представляваща
направени по делото разноски за експертиза.
С оглед изложеното П.ят районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** „****“ гр. П., ЕИК - **********, с адрес: гр. П., кв. „М.“, ул. „М.С.“
** представлявано от директора му Т.К.М.., да заплати на В. Й. М. ЕГН **********, от
гр.П., ул.„К.Г.“, ** ** ** aп.52, сумата от 1633.26 лв., представляваща общата стойност на
дължимото се увеличение на основното трудово възнаграждение за периода от **** до ****
г., както и сумата от 253.45 лв., представляваща дължимата се лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на искане до работодателя, - **** г., до датата на
входиране на исковата молба, както и законната лихва за забава от датата на входиране на
исковата молба – ****г., до окончателното изплащане на главницата; сумата от 3592.60 лв.,
представляваща общата сума от разликата между сумата на изплатеното обезщетение за 11
брутни заплати и дължимата се сума за това обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и чл.31, ал.1,
т.2 от КТД, както и сумата от 557.50 лв., представляваща дължимата се лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на искане до работодателя - ****г., до датата на
входиране на исковата молба, както и законната лихва за забава от датата на входиране на
исковата молба – ****г., до окончателното изплащане на главницата, и направените по
настоящото производство разноски в размер на 800.00 лева.
ОСЪЖДА *** „****“ гр. П., ЕИК - **********, с адрес: гр. П., кв. „М.“, ул. „М.С.“
** представлявано от директора му Т.К.М.., да заплати по сметка на П. районен съд сумата
от 241.47лева, представляваща дължимата се държавна такса и сумата от 300.00лв.,
представляваща направени по делото разноски за експертиза или общо 541.47 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7