№ 15136
гр. София, 04.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110132855 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявеният от М. В. Д., ЕГН ********** срещу
(ФИРМА), ЕИК ********* отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК с искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата в общ размер от 15764,18 лв., която е предмет на изпълнителен лист,
издаден на 12.12.2011 г. по гр.д. № 52047/2011 г. по описа на СРС, 27-ми
състав, поради изтекла погасителна давност. В исковата молба се твърди, че
срещу ищеца в полза на ответника е издаден изпълнителен лист за сумата в
общ размер от 15764,18 лв., която е предмет на изпълнителен лист, издаден на
12.12.2011 г. по гр.д. № 52047/2011 г. по описа на СРС, 27-ми състав, въз
основа на който е образувано изп. д. № 338/2010 г., което впоследствие е
прекратено и е образувано ново изп.д. № 5797/2022 г. по описа на ЧСИ Н. М..
Обосновава, че общата петгодишна погасителна давност е изтекла. В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Ответникът развива подробни съображения в насока, че вземанията не са
погасени по давност. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби,
намира следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков
ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Правно легитимирани страни по иска са страните
1
в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник твърди погасяване
изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е
ответникът - взискател. По своя характер искът е отрицателен установителен,
като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е
осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на
съдебното дирене факти.
За основателността на иска по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът
следва да докаже правния си интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск. Ответникът следа да докаже факти, обуславящи спиране
или прекъсване на давността.
Страните не спорят и се установява от доказателствата по делото, че
срещу ищеца в полза на ответника е издаден изпълнителен лист за сумата в
общ размер от 15764,18 лв., която е предмет на изпълнителен лист, издаден на
12.12.2011 г. по гр.д. № 52047/2011 г. по описа на СРС, 27-ми състав, въз
основа на който е образувано изп. д. № 338/2010 г., което впоследствие е
прекратено и е образувано ново изп.д. № 5797/2022 г. по описа на ЧСИ Н. М..
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.
Давностният срок се прекъсва с предприемането конкретни
изпълнителни действия (независимо дали прилагането им е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитори, възлагане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и
оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, но не и
действия по образуване на изпълнителното дело, изпращане и връчване на
покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние,
извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др.
Страните не спорят, че въз основа на процесния изпълнителен лист е
образувано изп. д. № 338/2010 г. Преди приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. на
ВКС, ОСГТК и предвид отговора на въпроса даден в решения на ВКС по чл.
290 ГПК -Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV г.о.,
Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение
№ 252 от 17.02.2020 г. по к. гр. д. № 1609 / 2019 г. ВКС, по отношение на
2
погасителната давност следва са се приложи тълкуването, дадено в
предшестващото ППВС № 3/1980 г. Според константната съдебна практика на
ВКС, когато се касае до първоначално приети тълкувателни решения и
постановления те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от
момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още
тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е
след издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в
тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, или в обществено-
икономическите условия, които да правят вече даденото тълкуване
неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези
случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя
предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно
тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на
първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е
постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се
прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази
хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които са от значение за спорното между страните
правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици
следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и
действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се придало
същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо,
освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба
за това. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК
производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях
факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното
тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето
на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на
приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо
тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния
процес), погасителната давност е спряла.
Видно от материалите по изп.д. № 338/2010 г. по описа на Н. М., през
2015 г. са осъществени два броя публична продан на имоти, на 03.07.2019 г. е
насрочен опис на движимите вещи на длъжника, като взискателя е поискал с
молба извършване на изпълнителни действия – опис на движими вещи и
3
налагане на запори на 13.10.2017 г. и 10.12.2019 г. Всички тези изпълнителни
действия прекъсват давността и от тях започва да тече нова 5-годишна
изпълнителна давност, която не е изтекла към настоящия момент.
За пълнота безспорно между страните по делото е, че изп.д. № 338/2010
г. по описа на Н. М. е прекратено и е образувано ново изп.д. № 5797/2022 г. по
описа на ЧСИ Н. М., с което са предприемани нови изпълнителни действия.
Следователно от последното изпълнително действие е започнала да тече
нова петгодишна давност, която не е изтекла, поради което и искът следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. В. Д., ЕГН ********** срещу (ФИРМА),
ЕИК ********* отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК относно признаване за установено между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумата в общ размер от 15764,18 лв., която е предмет на
изпълнителен лист, издаден на 12.12.2011 г. по гр.д. № 52047/2011 г. по описа
на СРС, 27-ми състав, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М. В. Д., ЕГН ********** да
заплати на (ФИРМА), ЕИК ********* сумата в размер на 100 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4