Решение по дело №166/2015 на Окръжен съд - Силистра

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№24

гр. Силистра, 25.02.2016 год.

   Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено на трети февруари две хиляди и шестнадесета година, като разгледа докладваното въззивно търговско дело № 166/2015 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 от ГПК, и е образувано по въззивна жалба подадена чрез представител от С.Н.Б., и от Е.Г.Б., против Решение № 229 от 10.06.2015г. постановено по гр. дело № 662/2014г. на СРС. С атакуваното решение СРС е признал за установено, че С.Н.Б. и Е.Г.Б. дължат солидарно на “Алфа Банк” АД, дружество, учредено и регистрирано по гръцкото законодателство със седалище и адрес на управление в Република Гърция, гр. Атина, ул. „Стадиу” № 40, осъществяващо дейност в България чрез клона си с фирма „Алфа - Банка - Клон България” КЧТ и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 99, представляван от Е.Л. и С.И. В., сумата от 8 008,15 евро /осем хиляди и осем евро и петнадесет евроцента/ - просрочена главница, сумата 9 151.57 евро /девет хиляди сто петдесет и едно евро и петдесет и седем евроцента/ - просрочена лихва за редовна главница за периода 26.09.2010 г. - 11. 09. 2013 г. вкл., сумата 1 640.80 евро /хиляда шестстотин и четиридесет евро и осемдесет евроцента/ - наказателна лихва върху просрочена главница за периода 12.12.2010 г. - 18.09.2013 г. вкл., сумата 1 986.89 евро /хиляда деветстотин осемдесет и шест евро и осемдесет и девет евроцента/ - наказателна лихва върху просрочена лихва за периода 12.10.2010 г. - 18.09.2013 г. вкл., 120.00 / сто и двадесет/ евро - годишна такса за управление на кредита за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 26. 09. 2013 г. до окончателното й плащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1661 / 2013 г. по описа на СРС.

Със същото решение съдът е отхвърлил, като погасен по давност иска, чрез който ищецът “Алфа Банк” АД, е поискало съда да признае за установено, че С.Н.Б. и Е.Г.Б., му дължат солидарно възнаградителна лихва по договор за кредит № 74-61/2007 г. от 11.10.2007 г. и анекс № 1 от 12.11.2009 г. за сумата над 9 151.57 евро до 9282.65 евро и за периода от 12.09.2010 г. до 26.09.2010г. С решението е отхвърлен, като погасен по давност иска, чрез който ищецът “Алфа Банк” АД, е поискало съда да признае за установено, че С.Н.Б. и Е.Г.Б. му дължат солидарно годишна такса управление за 2011 г. по договор за кредит № 74-61/2007 г. от 11.10.2007 г. и анекс № 1 от 12.11.2009г. Първостепенният съд е осъдил С.Н.Б. и Е.Г.Б. да заплатят на “Алфа Банк” АД, направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 3187.05 / три хиляди сто осемдесет и седем лв. и 05 ст. / лева, както и разноските по заповедното производство в размер на 818.67 / осемстотин и осемнадесет лв. и 67 ст. / лева, като е отхвърлил искането за присъждане на разноски над посочените по - горе суми и е осъдил “Алфа Банк” АД, да заплати на С.Н.Б. и Е.Г.Б. направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 13.30 / тринадесет лв. и 30 ст. / лева, и е отхвърлил искането за присъждане на разноски над посочените по - горе суми.

Въззивниците – С.Н.Б., и от Е.Г.Б., не са доволни от атакуваното решение и чрез процесуалният си представител изразяват становище за недопустимост, респективно неправилност, незаконосъобразност поради нарушение на процесуалния и материалния закони и поради необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, като в тази връзка желаят същия да бъде обезсилен или отменен, а в место него ОС да постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло ищцовите претенции. Не се явяват на проведеното на 03.02.2016г. открито съдебно заседание, но чрез представител изпращат само по факс молба делото да се гледа в тяхно отсъствие, като потвърждават изложените във въззивната им жалба основания.

Въззиваемият – “Алфа Банк” АД, дружество, учредено и регистрирано по гръцкото законодателство със седалище и адрес на управление в Република Гърция, гр. Атина, ул. „Стадиу” № 40, осъществяващо дейност в България чрез клона си с фирма „Алфа - Банка - Клон България” КЧТ и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 99, представляван от Е.Л. и С.И.В.представя отговор на жалбата, изразявайки становище за нейната неоснователност, като в тази връзка желае въззивния съд да я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея първоинстанционно съдебно решение. Процесуалният представител на въззиваемия излага аргументи за обосноваване на тезата си и коментира изложените в жалбата въззивни основания.

Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима, само в частта срещу установителния диспозитив на атакуваното с нея първоинстанционно решение предвид на това, че е подадена от активно легитимирани лица имащи правен интерес от въззивното производство при спазен преклузивният срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. В частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил като погасени по давност част от исковете на “Алфа Банк” АД, съдът намира жалбата за недопустима поради липса на правен интерес. Разгледана по същество ОС намира въззивната жалба в допустимата й част за неоснователна, по следните съображения:

Всички изложени във въззивната жалба оплаквания са били поставени за разглеждане пред първостепенния съд под формата на възражения срещу исковите претенции и са обстойно разгледани и коментирани от него. ОС споделя напълно правните изводи обективирани в мотивите към първоинстанционното решение, които адекватно могат да се отнесат и към изложените в жалбата въззивни основания и препраща към тях по реда на чл. 272 от ГПК. В допълнение съдът намира за уместно да коментира, че правилно първостепенния съд е отхвърлил възражението на ответника за нищожност на картелно определени лихвени нива на Юрибор, каквото е становището и на апелативната съдебна инстанция обективирано в Решение № 313 от 01.12.2015г. постановено по в.т.д. № 652/2015г. на АС – Варна. По изложените причини съдът намира, че следва да отхвърли жалбата в допустимата и за разглеждане част, като неоснователна и да потвърди атакуваното първоинстанционно решение.

Предвид изхода на делото, направеното искане и текста на чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОС намира, че следва да осъди въззивниците да платят на въззиваемия деловодните разноски сторени пред въззивната съдебна инстанция съобразно представения и не оспорен списък по чл. 80 от ГПК, а именно сумата от 2121.54 лв. /две хиляди сто двадесет и един лева и петдесет и четири стотинки/.

След обстойна проверка на материалите по делото съдът установи, че в нарушение разпоредбата на чл. 261, т. 4 от ГПК, не е събрана дължимата за въззивното производство държавна такса в размер на 1133.42 лв. /хиляда сто тридесет и три лева и четиридесет и две стотинки/, поради което по реда на чл. 77 от ГПК, следва да осъди жалбоподателите да заплатят посочената сума в приход на държавния бюджет.

Водим от гореизложеното съдът

Р  Е  Ш  И:

ОТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата подадена от С.Н.Б., и от Е.Г.Б., против Решение № 229 от 10.06.2015г. постановено по гр. дело № 662/2014г. на СРС, В ЧАСТТА с която е отхвърлен, като погасен по давност иска, чрез който ищецът “Алфа Банк” АД, е поискал съда да признае за установено, че С.Н.Б. и Е.Г.Б. му дължат солидарно възнаградителна лихва по договор за кредит № 74-61/2007 г. от 11.10.2007г. и анекс № 1 от 12.11.2009г. за сумата над 9 151.57 евро до 9282.65 евро и за периода от 12.09.2010 г. до 26.09.2010г., както и В ЧАСТТА, с която е отхвърлен, като погасен по давност иска, чрез който ищецът “Алфа Банк” АД, е поискало съда да признае за установено, че С.Н.Б. и Е.Г.Б. му дължат солидарно годишна такса управление за 2011 г. по договор за кредит № 74-61/2007г. от 11.10.2007г. и Анекс № 1 от 12.11.2009г.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 229 от 10.06.2015г. постановено по гр. дело № 662/2014г. на СРС В ЧАСТТА с която СРС е признал за установено, че С.Н.Б. и Е.Г.Б. дължат солидарно на “Алфа Банк” АД, дружество, учредено и регистрирано по гръцкото законодателство със седалище и адрес на управление в Република Гърция, гр. Атина, ул. „Стадиу” № 40, осъществяващо дейност в България чрез клона си с фирма „Алфа - Банка - Клон България” КЧТ и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 99, представляван от Е.Л. и С.И.В., сумата от 8 008,15 евро /осем хиляди и осем евро и петнадесет евроцента/ - просрочена главница, сумата 9 151.57 евро /девет хиляди сто петдесет и едно евро и петдесет и седем евроцента/ - просрочена лихва за редовна главница за периода 26.09.2010 г. - 11. 09. 2013 г. вкл., сумата 1 640.80 евро /хиляда шестстотин и четиридесет евро и осемдесет евроцента/ - наказателна лихва върху просрочена главница за периода 12.12.2010 г. - 18.09.2013 г. вкл., сумата 1 986.89 евро /хиляда деветстотин осемдесет и шест евро и осемдесет и девет евроцента/ - наказателна лихва върху просрочена лихва за периода 12.10.2010 г. - 18.09.2013 г. вкл., 120.00 / сто и двадесет/ евро - годишна такса за управление на кредита за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 26. 09. 2013 г. до окончателното й плащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1661 / 2013 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА С.Н.Б., и от Е.Г. Б., да заплатят на “Алфа Банк” АД, дружество, учредено и регистрирано по гръцкото законодателство със седалище и адрес на управление в Република Гърция, гр. Атина, ул. „Стадиу” № 40, осъществяващо дейност в България чрез клона си с фирма „Алфа - Банка - Клон България” КЧТ и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 99, сумата от 2121.54 лв. /две хиляди сто двадесет и един лева и петдесет и четири стотинки/ лева разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА С.Н.Б., и от Е.Г. Б. да заплатят в приход на държавния бюджет по сметката на ОС – Силистра сумата 1133.42 лв. /хиляда сто тридесет и три лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща държавна такса за въззивното производство, както и сумата от 5 /пет/ лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист в полза на държавата.

След влизане на решението в сила да се издаде служебно изпълнителен лист в полза на държавата за посочените суми срещу задължените лица.

Решението в прекратителната си част подлежи на касационно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от датата на връчването му на страните пред ВКС – София.

Решението в останалата си част подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от датата на връчването му на страните пред ВКС – София.