Р Е Ш Е Н И Е № ............
гр. София, 03.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-А
въззивен състав, в публично заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Богданова в. гр. д. № 4765 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 15022, постановено на 23.01.2017 г. по гр. дело № 39223/2015 г.
по описа на Софийски районен съд (СРС), ІІ-ро ГО, 79-ти състав, е отхвърлен предявеният от „Д.З.“
АД срещу Агенция „П.И.“ иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 202,58 лева, представляваща
заплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на
собственика на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № ******, при
пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 24.09.2010 г. на път III-904, срещу входа на ЗК „Провадия“ в посока село Бозвелийско, в следствие
нарушаване целостта на пътя.
Ищецът по делото – „Д.З.“ АД – е обжалвал в цялост постановения съдебен акт
като неправилен поради допуснато нарушение на приложимия материален и
процесуален закон, както и поради необоснованост. Според въззивника, погрешен
бил изводът на съда, че участъкът от пътя, на който настъпил процесният пътен
инцидент, не бил стопанисван от Агенция „П.И.“, а от община Провадия. Във
въззивната жалба се твърди, че в хода на първоинстанционното производство не
било събрано нито едно доказателство относно обстоятелството къде точно е
реализирано ПТП, въпреки направените от ищцовото дружество в тази връзка
доказателствени искания. Сочи се, въз основа на изложените доводи, че обжалваният
съдебен акт бил постановен при допуснато съществено процесуално нарушение,
довело до необоснованост на постановеното решение. Въззивникът е отправил
искане за разпит на свидетели в хода на второинстанционното производство, на
основание чл. 266, ал. 3 ГПК, мотивирано с неправомерното – според въззивното
дружество – оставане без уважение на това доказателствено искане от районния
съд. Отправена е молба за отмяна на атакувания съдебен акт и за уважаване в
цялост на предявения осъдителен иск, както и за присъждане на сторените по
делото разноски.
От въззиваемата страна в производството – ответника Агенция „П.И.“ – е постъпил
отговор в срок на подадената жалба, в който се твърди, че същата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Според изложеното от
въззиваемия, мястото на настъпване на процесното произшествие се установявало
по категоричен начин от съставения за същото протокол за ПТП, който в частта,
сочеща мястото на инцидента, се ползвал с обвързваща съда материална
доказателствена сила, тъй като бил съставен от служител на органите на МВР,
посетил лично произшествието. От така приобщените доказателства по делото било
видно, че инцидентът настъпил в гр. Провадия. Въз основа на тези оспорвания,
ответникът-въззиваем е отправил искане за оставане на въззивната жалба без
уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение в цялост като
правилно и законосъобразно.
Софийски градски
съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението в неговата цялост, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от
посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си
задължения, този въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което по
силата на чл. 272 ГПК препраща към тях, като по този начин те стават част от
мотивите на въззивния съдебен акт. Независимо от това, по релевираните във
въззивната жалба доводи е необходимо да се добави следното:
Основният спорен
по делото въпрос касае обстоятелството къде точно е настъпил процесният пътен
инцидент, съответно – дали към датата на инцидента Агенция „П.И.“ е носила
отговорност за стопанисването и поддържането на участъка от пътя, на който е
осъществено произшествието. По този въпрос въззивният съд намира следното:
Изплащайки
обезщетение за настъпило застрахователно събитие, застрахователят изпълнява
свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 213, ал. 1 КЗ
/отм./ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато
причинител на вредата е лице, на което е възложена някаква работа, по силата на
чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи възложителят за
вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод
нейното изпълнението. Отговорността на възложителя е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия и има обезпечително-гаранционна функция.
Именно въз основа на така предвидената отговорност, ищецът в настоящото
производство претендира осъждането на АПИ в качеството ѝ на собственик на
процесния път за виновното поведение (бездействие) на физическите лица, които е
натоварила със задължението да поддържат в изправност пътищата от
републиканската пътна мрежа.
За да възникне
регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане
срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при
или по повод на възложената работа, е необходимо да бъдат осъществени следните
материални предпоставки: 1/ наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца; 2/ за увредения да е възникнало право
на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата, т. е.
вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; 3/ виновното лице да е причинило вредите при или при повод
изпълнението на възложената работа; 4/ застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане
на застрахованата вещ.
За да се приеме,
следователно, че Агенция „П.И.“ носи регресна отговорност за причинени вреди на
МПС в резултат на пътен инцидент, настъпил поради неподдържане на пътя в
състояние, годно за безопасната му експлоатация, е необходимо да бъде
установено по категоричен начин, че именно в тежест на Агенцията е вменено
задължението за стопанисването на съответния участък от пътя.
В съставения за
инцидента Протокол за ПТП № 859510 от 24.09.2010 г., е отбелязано, че произшествието
е настъпило „в гр. Провадия по път III-904 срещу входа на ЗК гр. Провадия посока с.
Бозвелийско“.
Видно от посоченото в протокола, мястото на ПТП е посетено от служител на РУП –
Провадия, който именно е съставил същия. Протоколът за ПТП представлява
официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила само в частта си, обективираща непосредствено установени
от компетентен държавен орган обстоятелства, т. е. само относно лично
възприетите от актосъставителя факти касателно ПТП. Мястото на настъпване на
инцидента, както е приел и районният съд, представлява именно такъв факт,
доколкото служителят на РУП – Провадия е възприел лично наличието на „непредвидимо препятствие на пътното платно
(дупка)“, както е отразено в съставения протокол. От събраните в хода на
въззивното производство на основание чл. 266, ал. 3 ГПК доказателства, се установява,
че процесното произшествие действително е настъпили в границите на
урбанизираната територия, стопанисвана от община Провадия, и в рамките на
границите на гр. Провадия. Този извод се налага от приобщените към
доказателствения материал по делото показания на свидетелите Х.М.Х.(водач на
увредения автомобил) и К.И.И.(актосъставител), разпитани по делегация от
Районен съд – Провадия. И двамата свидетели заявяват, че ПТП е настъпило „В града след табелата за начало.... След
табелата за начало на гр. Провадия...“ (според свидетеля Х.), „... след табелата за начало на гр.
Провадия. На 150 м. от табелата за край на населеното място... в чертите на
населеното място...“ (според свидетеля И.). Следователно, макар и
процесният път да е част от републиканската пътна мрежа – обстоятелство,
безспорно между страните по делото, той се намира в урбанизираните територии на
гр. Провадия. Поради тази причина, съгласно чл. 30, ал. 2 ЗП и чл. 48, т. 2, б.
„в“ от Правилника за прилагане на ЗП (в редакциите им към датата на настъпване
на инцидента), както и с оглед постигнатото между Агенция „Пътна
инфраструктрута“ и община Провадия споразумение, обективирано в Споразумителен
протокол за съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища в
чертите на града от 15.10.2009 г., длъжна да поддържа и стопанисва този път
съобразно предназначението и изискванията на движението е община Провадия. Поради
тази причина именно тя би притежавало пасивна материална легитимация по
предявения регресен иск. При така установените обстоятелства настоящата съдебна
инстанция приема, че служби и служители на ответната агенция не са били
задължени да осъществяват дейности по поддържане на пътя, където е настъпило
процесното ПТП, поради което Агенция „П.И.” не носи гаранционно-обезпечителната
отговорност по чл. 49 ЗЗД за настъпили вредоносни последици на трети лица,
причинени от бездействие на служители на община Провадия за неподдържането на
процесния пътен участък, вкл. и за несигнализиране и необезопасяване на
съществуваща неравност (дупка) на този път. Горното налага въззивната жалба на
ищцовото дружество да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение
да бъде потвръдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Предвид изхода
на спора, сторените от въззиваемата страна разноски в хода на
второинстанционното производство следва да бъдат присъдени в тежест на
въззивника. Същите възлизат на сумата от 100,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, с оглед фактическата и
правна сложност на делото и извършените от въззиваемия процесуални действия.
Така
постановеното въззивно решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15022,
постановено на 23.01.2017 г. по гр. дело № 39223/2015 г. по описа на Софийски
районен съд, ІІ-ро ГО, 79-ти състав, с което е отхвърлен предявеният от „Д.З.“
АД срещу Агенция „П.И.“ иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 202,58 лева, представляваща
заплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на
собственика на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № ******, при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 24.09.2010 г. на път III-904, срещу входа на ЗК „Провадия“ в посока село Бозвелийско, в следствие
нарушаване целостта на пътя, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.07.2015 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Агенция „П.И.“, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 100,00 лева (сто лева), представляваща разноски, сторени от въззиваемия в
хода на въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.