Присъда по дело №906/2024 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 49
Дата: 12 юни 2024 г. (в сила от 28 юни 2024 г.)
Съдия: Екатерина Стефанова Роглекова
Дело: 20245300200906
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРИСЪДА
№ 49
гр. Пловдив, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на дванадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Екатерина Ст. Роглекова
СъдебниВеличка Д. Митева

заседатели:Ненка К. Червенакова
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
и прокурора Марин Н. Пелтеков
като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Наказателно дело от
общ характер № 20245300200906 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. К. Е. - роден на *** г. в гр. П., б.,
български гражданин, с висше образование, осъждан, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че в периода 14.12.2013 г. - 07.03.2015 г., в гр. Пловдив,
пред ТД на НАП – гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, като местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал.1, т.1 от
ЗДДФЛ (Закон за данъците върху доходите на физическите лица),
упражняващо свободна професия „***“ съгласно §1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ и
данъчно задължено лице съгласно чл.3, т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ, вписан до
14.10.2022 г. в АК – Пловдив, сам и при условията на посредствено
извършителство чрез упълномощени лица - ***, избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери по смисъла на
чл. 93, т. 14 от НК (Наказателен кодекс), а именно Данък върху доходите на
физическите лица по ЗДДФЛ (Закон за данъка върху доходите на физическите
1
лица) в размер на 29 071,46 лева и данък върху добавената стойност по ЗДДС
(Закон за данъка върху добавената стойност) в размер на 41 966,01 лева или
общо 71 037,47 лева, като:
І. Потвърдил неистина в подадени по електронен път на 10.02.2014 г. и
на 07.03.2015 г., в гр. Пловдив, пред ТД на НАП – гр. Пловдив, при условията
на посредствено извършителство чрез пълномощниците С. Ст. К.,
ЕГН********** - *** и съответно чрез И. Н. Т., ЕГН ********** – ***,
явяващи се наказателноотговорни лица, от които не може да се търси
наказателна отговорност, поради незнание на фактическите обстоятелства от
състава на настоящото престъпление, Годишни данъчни декларации, както
следва:
1. Потвърдил неистина в подадена на 10.02.2014 г. по електронен път
пред ТД на НАП – гр. Пловдив, при условията на посредствено
извършителство чрез пълномощника С. Ст. К., ЕГН********** – ***,
Годишна данъчна декларация за 2013 г. по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. №
1600И0153606/10.02.2014 г. за доходи от друга стопанска дейност по смисъла
на чл. 10, ал. 1, т.3 от ЗДДФЛ и доходи от възнаграждения по извънтрудови
правоотношения, получени в резултат на упражняваната от него свободна
професия „***“, като декларирал годишна данъчна основа в размер на 17
421,18 лв. и данъчен резултат – данък за внасяне по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в
размер на 1742,12 лв. (внесен изцяло), т.е с 21 779,72 лв. по-малко от
дължимия за периода в размер на 23 521,84 лева;
2. Потвърдил неистина в подадена на 07.03.2015 г. по електронен път
пред ТД на НАП – гр. Пловдив, при условията на посредствено
извършителство чрез пълномощника И. Н. Т., ЕГН ********** – ***,
Годишна данъчна декларация за 2014 г. по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. №
1600И0222811/07.03.2015 г. за доходи от друга стопанска дейност по смисъла
на чл. 10, ал. 1, т.3 от ЗДДФЛ и доходи от възнаграждения по извънтрудови
правоотношения, получени в резултат на упражняваната от него свободна
професия „***“, като декларирал годишна данъчна основа в размер на 130
312,62 лв. и данъчен резултат – данък за внасяне по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в
размер на 13 031,26 лв. (от които до 04.09.2015 г. внесени само 13 031,05
лева), т.е с 7 291,74 лв. по-малко от дължимия за периода в размер на 20
322,79 лева;
ІІ. В периода 14.12.2013 г. до 14.07.2014 г., в гр. Пловдив, не подал пред
ТД на НАП – гр. Пловдив до 14-то число включително на месеца, следващ
2
данъчния период, за който се отнасят, Справки-декларации (СД по ЗДДС) по
чл. 125 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС, тъй като до 14.05.2010 г.
следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС съгласно чл. 96, ал.1
(Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.), във вр. с чл. 101, ал. 1 от
ЗДДС (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.), заради
достигнат до 30.04.2010 г. облагаем оборот от 50 000 лева и така избегнал
установяването чрез деклариране на данъчни задължения по ЗДДС, както
следва:
- не подал до 14.12.2013 г. пред ТД на НАП - Пловдив СД по ЗДДС за
данъчен период м. ноември 2013 г. и така избегнал установяването чрез
деклариране на данъчни задължения по ЗДДС – ДДС за внасяне в размер на
200,00 лв.;
- не подал до 14.01.2014 г. пред ТД на НАП - Пловдив СД по ЗДДС за
данъчен период м. декември 2013 г. и така избегнал установяването чрез
деклариране на данъчни задължения по ЗДДС – ДДС за внасяне в размер на
14 922,17 лв.;
- не подал до 14.02.2014 г. пред ТД на НАП - Пловдив СД по ЗДДС за
данъчен период м. януари 2014 г. и така избегнал установяването чрез
деклариране на данъчни задължения по ЗДДС – ДДС за внасяне в размер на 8
000,00 лв.;
- не подал до 14.03.2014 г. пред ТД на НАП - Пловдив СД по ЗДДС за
данъчен период м. февруари 2014 г. и така избегнал установяването чрез
деклариране на данъчни задължения по ЗДДС – ДДС за внасяне в размер на 1
505,56 лв.;
- не подал до 14.04.2014 г. пред ТД на НАП - Пловдив СД по ЗДДС за
данъчен период м. март 2014 г. и така избегнал установяването чрез
деклариране на данъчни задължения по ЗДДС – ДДС за внасяне в размер на 4
904,27 лв.;
- не подал до 14.06.2014 г. пред ТД на НАП - Пловдив СД по ЗДДС за
данъчен период м. май 2014 г. и така избегнал установяването чрез
деклариране на данъчни задължения по ЗДДС – ДДС за внасяне в размер на 6
583,33 лв.;
- не подал до 14.07.2014 г. пред ТД на НАП - Пловдив СД по ЗДДС за
данъчен период м. юни 2014 г. и така избегнал установяването чрез
деклариране на данъчни задължения по ЗДДС – ДДС за внасяне в размер на 1
958,33 лв.;
3
ІІІ. В периода 07.10.2014 г. – 06.11.2014 г., в гр. Пловдив, потвърдил
неистина в подадени по електронен път пред ТД на НАП – гр. Пловдив, при
условията на посредствено извършителство чрез пълномощника И. Н. Т.,
ЕГН:********** - ***, явяваща се наказателноотговорно лице, от което не
може да се търси наказателна отговорност, поради незнание на фактическите
обстоятелства от състава на настоящото престъпление, Справки-декларации
по чл. 125 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС, като декларирал по-нисък от
действителния ДДС за внасяне, както следва:
- на 07.10.2014 г. декларирал за данъчен период м.септември 2014 г. в
СД по ЗДДС с вх. № 16002541473/07.10.2014 г., ДДС за внасяне в размер на
15 362 75 лв., което е с 1800,84 лева по-малко от действително дължимия в
размер на 17 163,59 лева;
- на 06.11.2014 г. декларирал за данъчен период м. октомври 2014 г. в
СД по ЗДДС с вх. № 16002563706/06.11.2014 г., ДДС за внасяне в размер на
726,49 лв., което е с 2091,51 лева по-малко от действително дължимия в
размер на 2 818,00 лева, поради което и на основание чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.1 и
т.2 пр. първо вр. чл.26 ал.1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 4,
вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на подсъдимия В. К. Е. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящата
присъда.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия В. К. Е. /със
снета по делото самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОСО при ОП гр.
Пловдив направените в хода на досъдебното производство разноски в размер
на 561,80 лева /петстотин шестедесет и един лева и 80 ст./ лева.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Апелативен съд - Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Мотиви към присъда по НОХД № 906/2024 г. по описа на
Пловдивски окръжен съд

Пловдивската окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу
подсъдимия В. К. Е. - роден на *** г. в гр. П., жител и живущ в гр. П., б.,
български гражданин, с висше образование, осъждан, ЕГН **********, за
това, че в периода 14.12.2013 г. - 07.03.2015 г., в гр. Пловдив, пред ТД на
НАП – гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като
местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ (Закон за
данъците върху доходите на физическите лица), упражняващо свободна
професия „***“ съгласно §1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ и данъчно задължено лице
съгласно чл.3, т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ, вписан до 14.10.2022 г. в ***, сам и при
условията на посредствено извършителство чрез упълномощени лица - ***,
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери по смисъла на чл. 93, т. 14 от НК (Наказателен кодекс), а
именно Данък върху доходите на физическите лица по ЗДДФЛ (Закон за
данъка върху доходите на физическите лица) в размер на 29 071,46 лева и
данък върху добавената стойност по ЗДДС (Закон за данъка върху добавената
стойност) в размер на 41 966,01 лева или общо 71 037,47 лева, като:
І. Потвърдил неистина в подадени по електронен път на 10.02.2014 г. и
на 07.03.2015 г., в гр. Пловдив, пред ТД на НАП – гр. Пловдив, при условията
на посредствено извършителство чрез пълномощниците С. Ст. К.,
ЕГН********** - *** и съответно чрез И. Н. Т., ЕГН ********** – ***,
явяващи се наказателноотговорни лица, от които не може да се търси
наказателна отговорност, поради незнание на фактическите обстоятелства от
състава на настоящото престъпление, Годишни данъчни декларации, както
следва:
1. Потвърдил неистина в подадена на 10.02.2014 г. по електронен път
пред ТД на НАП – гр. Пловдив, при условията на посредствено
извършителство чрез пълномощника С. Ст. К., ЕГН********** – ***,
Годишна данъчна декларация за 2013 г. по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. №
1600И0153606/10.02.2014 г. за доходи от друга стопанска дейност по смисъла
на чл. 10, ал. 1, т.3 от ЗДДФЛ и доходи от възнаграждения по извънтрудови
правоотношения, получени в резултат на упражняваната от него свободна
професия „***“, като декларирал годишна данъчна основа в размер на
17 421,18 лв. и данъчен резултат – данък за внасяне по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ
в размер на 1742,12 лв. (внесен изцяло), т.е с 21 779,72 лв. по-малко от
дължимия за периода в размер на 23 521,84 лева;
2. Потвърдил неистина в подадена на 07.03.2015 г. по електронен път
пред ТД на НАП – гр. Пловдив, при условията на посредствено
извършителство чрез пълномощника И. Н. Т., ЕГН ********** – ***,
Годишна данъчна декларация за 2014 г. по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. №
1
1600И0222811/07.03.2015 г. за доходи от друга стопанска дейност по смисъла
на чл. 10, ал. 1, т.3 от ЗДДФЛ и доходи от възнаграждения по извънтрудови
правоотношения, получени в резултат на упражняваната от него свободна
професия „***“, като декларирал годишна данъчна основа в размер на
130 312,62 лв. и данъчен резултат – данък за внасяне по чл. 48, ал. 1 от
ЗДДФЛ в размер на 13 031,26 лв. (от които до 04.09.2015 г. внесени само
13 031,05 лева), т.е с 7 291,74 лв. по-малко от дължимия за периода в размер
на 20 322,79 лева;
ІІ. В периода 14.12.2013 г. до 14.07.2014 г., в гр. Пловдив, не подал пред
ТД на НАП – гр. Пловдив до 14-то число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнасят, Справки-декларации (СД по ЗДДС) по
чл. 125 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС, тъй като до 14.05.2010 г.
следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС съгласно чл. 96, ал.1
(Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.), във вр. с чл. 101, ал. 1 от
ЗДДС (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.), заради
достигнат до 30.04.2010 г. облагаем оборот от 50 000 лева и така избегнал
установяването чрез деклариране на данъчни задължения по ЗДДС, както
следва:
- не подал до 14.12.2013 г. пред ТД на НАП - Пловдив СД по ЗДДС за
данъчен период м. ноември 2013 г. и така избегнал установяването чрез
деклариране на данъчни задължения по ЗДДС – ДДС за внасяне в размер на
200,00 лв.;
- не подал до 14.01.2014 г. пред ТД на НАП - Пловдив СД по ЗДДС за
данъчен период м. декември 2013 г. и така избегнал установяването чрез
деклариране на данъчни задължения по ЗДДС – ДДС за внасяне в размер на
14 922,17 лв.;
- не подал до 14.02.2014 г. пред ТД на НАП - Пловдив СД по ЗДДС за
данъчен период м. януари 2014 г. и така избегнал установяването чрез
деклариране на данъчни задължения по ЗДДС – ДДС за внасяне в размер на 8
000,00 лв.;
- не подал до 14.03.2014 г. пред ТД на НАП - Пловдив СД по ЗДДС за
данъчен период м. февруари 2014 г. и така избегнал установяването чрез
деклариране на данъчни задължения по ЗДДС – ДДС за внасяне в размер на 1
505,56 лв.;
- не подал до 14.04.2014 г. пред ТД на НАП - Пловдив СД по ЗДДС за
данъчен период м. март 2014 г. и така избегнал установяването чрез
деклариране на данъчни задължения по ЗДДС – ДДС за внасяне в размер на 4
904,27 лв.;
- не подал до 14.06.2014 г. пред ТД на НАП - Пловдив СД по ЗДДС за
данъчен период м. май 2014 г. и така избегнал установяването чрез
деклариране на данъчни задължения по ЗДДС – ДДС за внасяне в размер на
6 583,33 лв.;
- не подал до 14.07.2014 г. пред ТД на НАП - Пловдив СД по ЗДДС за
2
данъчен период м. юни 2014 г. и така избегнал установяването чрез
деклариране на данъчни задължения по ЗДДС – ДДС за внасяне в размер на 1
958,33 лв.;
ІІІ. В периода 07.10.2014 г. – 06.11.2014 г., в гр. Пловдив, потвърдил
неистина в подадени по електронен път пред ТД на НАП – гр. Пловдив, при
условията на посредствено извършителство чрез пълномощника И. Н. Т.,
ЕГН:********** - ***, явяваща се наказателноотговорно лице, от което не
може да се търси наказателна отговорност, поради незнание на фактическите
обстоятелства от състава на настоящото престъпление, Справки-декларации
по чл. 125 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС, като декларирал по-нисък от
действителния ДДС за внасяне, както следва:
- на 07.10.2014 г. декларирал за данъчен период м.септември 2014 г. в
СД по ЗДДС с вх. № 16002541473/07.10.2014 г., ДДС за внасяне в размер на
15 362 75 лв., което е с 1800,84 лева по-малко от действително дължимия в
размер на 17 163,59 лева;
- на 06.11.2014 г. декларирал за данъчен период м. октомври 2014 г. в
СД по ЗДДС с вх. № 16002563706/06.11.2014 г., ДДС за внасяне в размер на
726,49 лв., което е с 2091,51 лева по-малко от действително дължимия в
размер на 2 818,00 лева;
– престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр. първо вр. чл.26 ал.1
от НК.
С разпореждане на съдията – докладчик, делото е насрочено за
разглеждане в разпоредително заседание. След предварително изслушване на
страните в проведеното такова и при наличие на предпоставките на
процесуалния закон, както и с оглед направено от подсъдимия самопризнание
на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, с
протоколно определение съдът е постановил разглеждане на делото по реда
на глава Двадесет и седма от НПК - "Съкратено съдебно следствие" в
хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, като е обявил, че съгласно чл. 372, ал. 4 от
НПК при постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание,
без да събира доказателства за същите факти.
В съдебно заседание, прокурорът поддържа изцяло внесения
обвинителния акт. Счита, че подробно описаната в обстоятелствената му част
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства и
се потвърждава от направеното от подсъдимия признание. Представителят на
ОП Пловдив моли съда да признае Е. за виновен, като му наложи наказание
съобразно предвиденото в законаq при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства.
Защитникът на подсъдимия – *** Д., акцентира над изключително
добрите характеристични данни на подзащитния му, дългия изминал период
от време от осъществяване на деанието и моли за минимално наказание,
определено на основание чл. 55 от НК.
3
Подс. Е. поддържа казаното от защитника си, като излага искрено
съжаление за стореното и моли за снизхождение. В предоставеното право на
последна дума иска възможно най-малкото наказание за стореното.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която
в случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът в мотивите на присъдата приема за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава
на направеното самопризнание на фактите, както и на доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, настоящият състав,
на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установена следната
фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния
акт:
В хода на извършеното разследване е установено, че от 05.01.2006 г.
до 25.01.2008 г. В. К. Е. е бил вписан от Висшия ***ски съвет като „*** ***“
в регистъра на ***. За времето от 25.01.2008 г. до 14.10.2022 г. обв. Е. е
упражнявал свободната професия „***“ като член на ***. С Решение № 381
от Протокол № 21/05.10.2022 г. на ***ски съвет – Пловдив, по молба на обв.
Е. същият е отписан от ***ските регистри като лице, упражняващо свободна
професия „***“.
В периода от 2009 г. до 2014 г. включително, при упражняване на
придобитата от В. Е. и вписана в съответните регистри свободна професия
„***“, същият е осъществявал процесуално представителство на лица по
наказателни, граждански и изпълнителни дела. В периода след 2010 г.
специализирал дейността си основно в уреждане по административен (чрез
застрахователните дружества) и съдебен ред на обезщетения на пострадали за
причинени при ПТП вреди на тях и техни близки. За посочения период били
извършено първоначална и повторна данъчни ревизии на лицето, като според
констатациите им, В. Е. е местно физическо лице и на основание чл. 3 т. 1 и
чл. 6 ЗДДФЛ данъчно задължено за получени от него доходите през
отделните данъчни (календарни) години в обхвата на ревизията. В хода на
извършените ревизионни производства било установено, което се
потвърждава от назначената в хода на разследването ССЕ, че от
упълномощени от обв. Е. лица – *** (описани от НАП в писмо на л. 27, том
4А), били подавани Годишни данъчни декларации (ГДД) по чл. 50 ЗДДФЛ за
всички ревизирани години и са декларирани доходи от упражняване на
***ска дейност, както следва: 2009г. – данъчна основа (д.о.) 10 976,93лв. и
съответен данък – 1097,69лв.; 2010г. – д.о. 13 933,00лв., данък – 1293,36лв.;
2011г. – д.о. 11 633,58лв., данък – 1163,36лв.; 2012г. – д.о. 16 719,99лв., данък
– 1672,00лв.; 2013г. – д.о. 17 421,18лв., данък – 1 742,12лв. ; 2014г. – д.о. 130
312,62лв., данък – 13 031,62лв. Приходните органи констатирали, че
получените от ***В. Е. възнаграждения не били отчетени в пълен размер като
доход в подадените от ревизираното лице ГДД по чл. 48 ал. 1 ЗДДФЛ, които
констатации се установяват безспорно и от анализа на събраните в хода на
проведеното досъдебно производство доказателства.
4
И в хода на ревизионното, и в хода на наказателното производство, е
събрана информация за ползваните от В. Е. банкови сметки за периода на
ревизията, съответно за инкриминирания период. Установени са разкрити 6
банкови сметки в „УниКредит Булбанк“ АД, при проследяване на
движението по които е констатирано, а това се установява и от изводите на
приетата по делото СИЕ, че през ревизирания период обв. Е. е получил
множество парични преводи от застрахователни дружества и частни съдебни
изпълнители и част от получените парични средства са били превеждани на
различни физически лица или са изтегляни в брой на каса от ревизираното
лице. Тези фактически констатации са подробни описани и в приетите по
делото СИЕ и ССЕ. В хода на ревизията В. Е. заявил, че основанието за
постъпване на паричните средства по банковите му сметки било дейността му
като ***, като паричните средства представлявали застрахователни
обезщетения за имуществени и/или неимуществени вреди на негови клиенти,
пострадали или техни близки в ПТП, както й разноски по делата им.
Декларирано било, че всички тези средства са били предоставяни на
титулярите по банков път по посочена от тях сметка, частично по банков път
и частично в брой, срещу разписка лично или на упълномощено от тях лице,
изцяло в брой лично или на упълномощено от тях лице. Предвид посоченото
в хода на извършените две ревизии приходните органи изискали от В. Е.
всички документи за доказване предаването на застрахователните
обезщетения на титулярите - разписки, договори, споразумения, декларации и
други документи. Освен това били изискани и всички ***ски кочани и
договори за правна защита и процесуално представителство. Представените
от лицето документи, приобщени с ревизионната преписка и в хода на
проведеното досъдебно производство (томове от 26-1 до 26-30), било
установено, че една част от тях не съдържат договорено възнаграждение, в
друга част била вписана конкретна сума, а в трета част – само процент от
обезщетението. В. Е. представил една част от изисканите документи -
разписки за предадени от него суми на титуляри декларации от титулярите за
получени от него суми, платежни нареждания, споразумения със
застрахователни дружества, удостоверения, като заявил, че при проведено
разследване от ДАНС и Окръжна прокуратура през 2014 г. бил предал
доброволно и са били иззети множество клиентски папки и документи,
поради което ***ските кочани не се намирали при него. Описаната
информация обосновала последвалите действия на приходните органи – били
изискани и приложение към ревизионната преписка от Окръжна прокуратура
– Пловдив, събраните в хода на разследването по ДП № 32/2015 г. по описа на
ОСО при ОП - Пловдив доказателства. След преглед на приобщената
документацията обаче било установено, че и тогава от В. Е. не били
представени, нито открити при претърсването и изземването, ***ски кочани
или договори за процесуално представителство.
След цялостен преглед на събраните при ревизията доказателства за
периода от 2009г. до 2014г., било възприето наличие на предпоставките на чл.
5
122 ал. 1 т. 2 и т. 5 ДОПК, според които „налице били данни за укрити
приходи или доходи“ и „документите, необходими за установяване на
основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни
за ползване“, което довело до определяне на данъчните основи за посочения
период по реда на чл. 122 ал. 2 ДОПК.
Повторната ревизия приключила с Ревизионен акт (РА) № Р-
16001617002454-091-001/31.01.2018г., потвърден с Решение № 251 от
10.05.2018г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна
практика”, гр.Пловдив (л.14-25, том 4А), с който бил начислен допълнително
ДДС в размер на 179 263,06 лв. с прилежащи лихви 85 929,17лв.;
допълнително били установени задължения по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ с лихви,
както следва: 2009г. – 272,16лв. главница и 215,68лв. лихви, 2010г. – 7
807,74лв. главница и 5 381,67лв. лихви, 2011г. – 4 111,29лв. главница и 2
407,81 лв. лихви, 2012г. – 12 607,76лв. главница и 6 091,04лв. лихви, 2013г. –
28 021,62лв. главница и 10 690,81лв. лихви, 2014г. – 12 353,64лв. главница и 3
457,90лв. лихви; допълнително били установени задължения за задължителни
осигурителни вноски /ЗОВ/: 2011г. – ДОО, 854,00лв. главница и 557,80лв.
лихви; ЗО – 534,00лв. главница и 312,74лв. лихви; ДЗПО-УПФ – 333,75лв.
главница и 217,09лв. лихви; 2012г. – ДОО, 147,84лв. главница и 71,42лв.
лихви; ЗО – 92,40лв. главница и 44,64лв. лихви; ДЗПО-УПФ, 57,75лв.
главница и 27,90лв. лихви; 2013г. – ДОО, 334,08лв. главница и 127,46лв.
лихви; ЗО – 208,80лв. главница и 79,66лв. лихви; ДЗПО-УПФ, 130,50лв.
главница и 49,79лв. лихви.
Изготвеният РА № Р-16001617002454-091-001/31.01.2018г. бил
обжалван и по съдебен ред, като с Решение № 937/23.04.2019 г. по адм. дело
№ 2081/2018 г. по описа на АС – Пловдив (л.124-170, том 1А), потвърдено с
Решение № 17410/18.12.2019 г. на ВАС, същият бил потвърден изцяло.
При извършеното разследване са събрани множество гласни и
писмени доказателства, които в съвкупност и по отделно установяват
еднозначно, че В. Е. е получавал в инкриминирания период доходи под
формата на ***ски хонорари (АХ), които не са били изцяло декларирани от
него пред компетентните приходни органи. Посочените изводи се
установяват и от приетата по делото ССЕ, която като изготвена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства следва да бъде изцяло
кредитирана. Същевременно, приетата по делото ССЕ установява, че към
01.05.2010 г. В. Е. е достигнал облагаем оборот 61409,72 лв. (над 50000,00 лв.)
за последните 12 последователни месеца преди текущия, т.е. изпълнени са
условията за задължителна регистрация по смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС (в
приложимата за 2010 г. законова редакция). За периода от м. 05.2010 г. до
14.07.2014 г. лицето поддържа облагаем оборот над 50 000,00 лв., т.е. няма
основания за отпадане на задължителната регистрация. В тази връзка е
аргументирано, че В. Е. е следвало за подаде Заявление за задължителна
регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал.1 от ЗДДС до 14.05.2010 г.
Видно от приложени документи по делото, приобщени с ревизионната
6
преписка обаче, едва считано от 15.07.2014 г. от страна на подс. Е. е била
извършена регистрация по избор по ЗДДС на основание чл. 100, ал. 1 от
ЗДДС.
При разследването са установени следните данни по месеци за
достигнат оборот от В. Е. в качеството му на ***:

ДанъчнаОблагаем оборот 12 месеца
МесецГодинаДДСОбщо
основаназад
Януари20090,000,000,00
Февруари20090,000,000,00
Март20095000,001000,006000,00
Април20093654,17730,834385,00
Май20091166,67233,331400,00
Юни200910416,672083,3312500,00
Юли2009416,6783,33500,00
Август20090,000,000,00
Септември20096250,001250,007500,00
Октомври20091416,677083,338500,00
Ноември2009375,0075,00450,00
Декември2009166,6733,33200,00
34529,176905,8341435,0041435,00
Януари20100,000,000,0041435,00
Февруари20100,000,000,0041435,00
Март20106722,501344,508067,0049502,00
Април20109923,101984,6211907,7261409,72
Май20105422,501084,506507,00
Юни20100,000,000,00
Юли20100,000,000,00
Август20100,000,000,00
Септември20100,000,000,00
Октомври20100,000,000,00
Ноември20100,000,000,00
Декември201012537,502507,5015045,00
34605,606921,1241526,72

Януари20114887,50977,505865,00
Февруари201111125,002225,0013350,00
Март20112916,67583,333500,00
Април20110,000,000,00
7
Май20111333,33266,671600,00
Юни201111260,562252,1113512,67
Юли20115391,671078,336470,00
Август201113416,672683,3316100,00
Септември20110,000,000,00
Октомври20118393,111678,6210071,73
Ноември20110,000,000,00
Декември20114583,33916,665500,00
63307,8312661,5775969,40
Януари201220833,334166,6725000,00
Февруари20121750,00350,002100,00
Март201238750,007750,0012350,00
Април20122083,33416,672500,00
Май20120,000,000,00
Юни20124333,33866,675200,00
Юли20120,000,000,00
Август20120,000,000,00
Септември20126000,001200,007200,00
Октомври20121375,00275,001650,00
Ноември2012833,33166,671000,00
Декември201243971,678794,3352766,00
91471,6718294,33109766,00
Януари20138083,331616,67
9700,00
Февруари201315780,133156,03
18936,16
Март201312972,622594,52
15567,14
Април201383,3316,67
100,00
Май201346750,009350,00
56100,00
Юни201316000,003200,00
19200,00
Юли201320441,674088,33
24530,00
Август201328875,005775,00
34650,00
Септември201335541,677108,33
42650,00
Октомври20138166,671633,33
9800,00
Ноември20131000,00200,00
1200,00
Декември201374610,8314922,17
89533,00
268305,2553661,05321966,30
Януари201440000,008000,0048000,00
Февруари20147527,781505,569033,34
8
Март201424521,354904,2729425,62
Април20140,000,000,00
Май201432916,676583,3339500,00
Юни20149791,671958,3311750,00
Юли20144166,67833,335000,00
Август20141905,00381,002286,00
Септември201486175,0717235,01103410,08
Октомври201414837,282967,4617804,73
Ноември201412355,002471,0014826,00
Декември20140,000,000,00
234196,4746839,30281035,77
Същевременно, в хода на разследването е изготвено Приложение 1 (л.3-
8, том 3А), в което по години са включени установените от анализа на
събраните множество гласни и писмени доказателства доходи, получени от В.
Е. в качеството му на ***. В Приложение 1 поименно са посочени лицата,
които са заплатили ***ския хонорар за получената от тях правна услуга в
съответната година. Всяко едно от тези лица е разпитано по делото в
качеството на свидетел, приобщена за него е информация от застрахователни
дружества, съдилища, нотариуси и ЧСИ. В Приложението са възприети
документално доказаните ***ски хонорари, заплатени от лицата на В. Е..
Сумите, които лицата посочват, че са дали на ръка в повече от уговореното
писмено – в договорите за правна услуга или в представените пред
съответните институции пълномощни, не са включени. На второ място, за
инкриминирания период от събраните от всички застрахователни дружества в
страната писмени доказателства, съобразени с информацията от банковите
извлечения на В. Е., се установяват значителни суми, които са били платени
на същия като допълнително ***ско възнаграждение на основание чл. 267, ал.
1, т. 4 от Кодекса за застраховането. В резултат, за периода от 01.01.2013 г. –
31.12.2014 г. са безспорно документално доказани доходи на В. Е. по
основание и размер, както следва:
За 2013 г. доход като ***ски хонорар В. Е. е получил от следните
клиенти и на следните основания:
1. А.А.Ч., ЕГН ********** (разпит том 1, л.9) - получено обезщетение
от ЗАД „ДЗИ – Застраховане“ (том 13) в размер на 185 315,48 лева, от които
10 % ***ски хонорар/АХ/ в размер на 18 532 лв. – през месец декември 2013
г. – приобщено по делото банково извлечение от ДЗИ – Общо Застраховане за
заплатен по банкова сметка на *** Е. съгласно ГД № 2199/2013 г. по описа на
ОС – Пловдив АХ в размер на горепосочената сума;
2. Б.К.М., ЕГН ********** – от застраховател „Евроинс“ (том 15, част
първа), АХ по дело, видно от документите, представени от застрахователя за
заплатен по банков път на *** В. Е. АХ в размер на 1255,68 лева през месец
май 2013 г. Присъдено обезщетение на лицето - 50000 лева;
9
3. Н.С.Г., ЕГН ********** – е получила обезщетение от Гаранционен
фонд (том 7 – втора част) в размер на 35 000 лева. Видно от разпит в том І, л.
124 и сл. на свидетелката същата е заплатила сумата от 1000 лева АХ , което
обстоятелства се потвърждава и от представена с разпита подписана от *** Е.
декларация за заплатен и получен от него АХ;
4. А.А.Ч., ЕГН ********** – видно от разпита на свиделката - л. 5, том
1. и от справка от ОС – Пловдив (л.134 и сл., том 8А) на В. Е. е присъден
***ски хонорар в размер на 100 лева по НОХД № 2147/2013 г. (справка от ОС
– Пловдив – л. 134, том 8А, под № 6 в списъка) - месец декември;
5. Б.Т.Ц., ЕГН *** – е получила обезщетение от Застрахователно
дружество „ХДИ Застраховане“ – том 18. При разпита на свидетелката по
делегация, том ІІ се установява и размера на ***ския хонорар на В. Е. - 5030
лева по гр. дело № 2369/2013 г. по описа на ОС - Пловдив - месец декември;
6. В.И.И., ЕГН ********** – е получила застрахователно обезщетение
от „Виктория“ АД – Том 6. При разпита на свидетелката приложен в том
Първи, л. 41 и сл. е представено нотариално заверено пълномощно за
договорен ***ски хонорар в полза на *** В. Е. в размер на 12 % от размера на
обезщетението в размер 23 506,66 лева, или 2820,50 лева АХ – изплатени
през месец юни 2013 г.;
7. Г.А.К., ЕГН ********** – е представляван по НАХД № 456/2013 г. по
описа на РС - Асеновград, от *** В. Е. за което е приложено пълномощно №
103657/08.09.2013 г. с вписан хонорар в размер на 150 лева;
8. З.Ф.Р., ЕГН ********** – е получила обезщетение от „ДЗИ“ ЕАД
(том 9) в размер на 45000,00 лева – от които 750 лева са платени за АХ и
обезщетение за неимуществени вреди от ЗК „УНИКА“ АД (том 14) в размер
на 70 000,00 лева – от които са платени 750 лева за АХ - месец февруари.
Посочените данни се документално доказани с получените от
застрахователите отговори, както и представени декларации, подписани от
*** Е. за получени суми от по 750 лева като АХ;
9. Д.Н.Б., ЕГН ********** - е представляван от ***В. Е. по НОХД №
58/2014 г. по описа на ОС - Пловдив - в пълномощно № 101321/17.06.2013 г. е
посочен размер на АХ в размер на 150 лева;
10. Е. и С.Д., ЕГН ********** – след получаване на превод от
застрахователя са превели по сметка на *** Е. сумата от 1100 лева АХ - месец
май 2013 г. Отделно е оговорен в нотариално завереното пълномощно и АХ в
размер на 50 % от полученото обезщетение - 110 000 лева по сметка на *** Е.
от застрахователя или сумата 55 000 лева АХ. Нотариално заверените
пълномощни са приложени на л. 812, том 26-14;
11. И.П.С., ЕГН ********** – разпитан като свидетел по ДП - л. 81, том
І ,заявява че след получаване на застрахователно обезщетение получено от
„БУЛ ИНС“ (том 6) , е дал на ръка на ***В. Е. сумата от 1 200 лева за
хонорар;
10
12. И.Н.В., ЕГН ********** – разпитан по делегация - л. 70, том 2, дава
показания за това, че след присъдено обезщетение от застрахователя ЗД
„Евроинс” АД (том 15) е платено *** възнаграждение по чл. 267, ал. 1, т. 4 от
КЗ в размер на 12 000 лева АХ преведени по сметка на *** Е. - месец юли
2013 г. - щета ********** - 16.09.2013 г. от застрахователя;
13. Й. С.Т., ЕГН ********** – Разпитан като свидетел по досъдебното
производство - л. 93, том Първи, дава показания че е представляван от ***В.
Е. по Гр. дело № 3233/13 г. ОС - Пловдив, като след получено
застрахователно обезщетение от ЗАД „Алианц България” – на ***а са
платени 25 300 лева АХ - видно от разписка и банково извлечение,
представени с разпита на лицето – л. 94-98, том Първи;
14. К.И.М., ЕГН ********** – разпитана като свидетел - л. 140, том
Първи, заявява, че е получила застрахователно обезщетение от „Алианц
България“ - по ИД № 214/2013 г. при ЧСИ М. – от което е преведена сумата
от 2 200 лева, по банков път на ***Вл. Е. за хонорар;
15. Л.М.Т., ЕГН ********** – разпитана като свидетел - л. 107, том
Първи, заявява, че е олучила застрахователно обезщетение от „ЛЕВ ИНС“
АД, по Гр. дело № 1320/2012 г. (справка ОС – Пловдив том 8а и том 26-12) –
като същата е била представлявана по ИД 950/2013 г. при ЧСИ М. - ***
пълномощно № 101317/03.06.2013 г. от ***В. Е. на когото по ИД е изплатена
сумата от 1 200 лева за ***ски хонорар (том 8а);
16. М.Ш.Б., роден на *** г. – разпитан като свидетел по делегация - л.
129, том 2. От представените от застрахователно дружество „Евроинс“
документи и анализа на банковите извлечения на ***В. Е., на същия е
преведена по сметка на 16.09.2013 г. сумата от 11 000 лева представляваща
***ски хонор по щета ********** – видно от банково извлечение и съобразно
събраните от застрахователя писмени доказателства том 18;
17. К.Е.Ч., ЕГН ********** - видно от протокол за разпит в качеството
и на свидетел том Първи, л. 103 по по щета ********** по описа на ЗД
„Евроинс“– видно от банково извлечение и съобразно събраните от
застрахователя писмени доказателства том 18 е преведена по сметката на ***
В. Е. сумата от 6733 лева представляваща ***сти хонор.
18. М.П.И., ЕГН ********** - разпитана като свидетел по делегация на
л. 123, том 2 и нейния внук Ц.А. – разпитан на л. 89, том 2, са
представлявани по ИД № 393/2013 г. по описа на ЧСИ М. - пълн. №
103641/09.03.2013 г. от ***В. Е., на кого е преведена сумата от 10 000 лева
като хонорар по банковата му сметка;
19. Н.П.С., ЕГН ********** – дава показания като свидетел, че по дело
със застраховател „Булстрад“ - ИД № 72/2013 по опис ЧСИ М. е
представляван от ***В. Е. - *** пълномощно № 103630/14.01.2013 г. по което
е платено сумата от 1750 лева хонорар. Отделно от този хонорар е останала
допълнително по сметка на ***а след превода на 26.02.2013 г. и сумата от
6966,16 лева като договорен доп. *** хонорар;
11
20. Н.Б. Н., ЕГН ********** – Разпитан по досъдебното производство
като свидетел - л. 76, том Първи, дава показания, че е представляван по ИД №
149/2013 по описа на ЧСИ М. от ***В. Е. по ***ско пълномощно № 103633 по
което е договорен и хонорар в размер на 2520 лева. Освен този хонор,
свидетелят представя и декларация за уговорен ***ски хонорар в размер на
20 % от присъденото обезщетение – сума от 40 000 лева, или 20%
допълнителен хонорар в размер на 8000 лева;
21. Р.М.К., ЕГН ********** – разпитана на л. 155, том Първи.
Представлявана по ИД № 1483/2013 ЧСИ М., *** пълн. №101324/05.09.2013 г.
- 1500 лева АХ; месец октомври - останали по сметка на ***а пари в размер на
8993,60 лева АХ - съобразно уговорения в нотариално заверено пълномощно
размер на АХ - 20 %;
22. С.С.Ч. – разпитан като свидетел по досъдебното производство-л.29
том26-3, дава показания за това, че с ***В. Е. има договорен размер на ***ски
хонорар в
размер на 20 % от полученото обезщетение от „УНИКА“ АД (том 14) в
размер на 6500 лева - изплатени 1300 лева през месец август месец август;
23. С.Р.Я., ЕГН ********** – разпитана по досъдебното производство,
обяснява че е получила застрахователно обезщетение в размер на 26 600 лева
от застрахователя „Лев Инс“ АД (том 22), като е договорила ***ски хонорар с
***В. Е. 20 % от обезщетението(л.053, том 26-3) - видно от подписаните от
лицето разписки за получени от *** Е. парични суми, остатъкът, останал при
*** Е., е 6 800 лева хонорар;
24. С.С.Д., ЕГН ********** и Г.Д., ЕГН ********** – разпитани като
свидетели том 1, л. 55 и сл., дават показания за това , че даденото ***ското
възнаграждение от „Евроинс“ ЗАД по чл. 267, ал. 1, т. 4 от КЗ е в размер на по
10 000 лева - общо 20 000 лева - преведени на 17.12.2013 г. по сметка на ***
В. Е. – тава е видно и от банковите извлечения приложени по ДП;
25. Т.М.Х., ЕГН ********** – Разпитана по делегация в гр. Карлово –
том 2, л. 196 и сл. Уговорен размер на АХ - 20 % в нотариално заверена
декларация (представени с разпита) - получено обезщетение от „ДЗИ“ АД
(том 9 и представени с разпита в Том 2) в размер 18 000 лева = 3 600 лева АХ
- месец декември;
26. Ц.Х.С., ЕГН ********** – разпитана по досъдебното производство
дава обясненя за това, че е била представлявана от ***В. Е. по гр. дело №
2529/13 г. –по описа на ОС - Пловдив, като е представиля и *** пълномощно
№ 101327/19.11.2013 г. за същия *** с определе хонорар в размер на 1 200
лева;
27. Ц.А.Х., ЕГН ********** – разпитана в качеството на свидетел - л.
185, том Първи, дава показания за това, че на ***Вл.Е. е изплатено от ЗАД
„Евроинс“ АД по чл. 267, ал. 1, т. 4 от КЗ ***ско възнаграждение в размер на
11 000 лева по щета ********** - месец юли, като свидетелката е била
представлявана по гр. дело № 2400/11 г., по което по *** пълномощно №
12
103640/21.02.2013 г. е платена и сумата от 500 лева ***ски хонорар;
28. Й. С. Й.ов, ЕГН ********** и М.К.Й., ЕГН ********** – разпитани
кати свидетели по ДП - л. 99-100, том Първи, дават показания за това, че на
***В. Е. е по сметка е преведена сума от ЗАД „Евроинс“ АД за ***
възнаграждение по чл. 267, ал. 1, т. 4 КЗ - по щета № ********** в размер на
11 000 лева през месец август 2013 г.;
29. В хада на разследването са установени и парични преводи - три броя
по сметка на ***В. Е. на 04.01.2013 - общо 6000,00 лева като ***сти хонорар
от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ по ЩЕТА
471007071017563 – по сключено споразумение на 21.12.2012 г.;
30. Установен е също така при извършеното разследване и превод по
сметка на ***В. Е. на 14.8.2013 г. в размер на 13 500,00 лева като хонорар от
ЗАД „ЕВРОИНС“АД по щета ********** с правно основание - хонорар по
чл. 267, ал. 1, т. 4 от КЗ;
31. При разследването е установен и превод по сметка на ***В. Е. на
16.9.2013 г. в размер на 12 000,00 лева от ЗАД „ЕВРОИНС“ АД с основание -
хонорар по чл. 267, ал. 1, т. 4 от КЗ;
32. С.Н.С., ЕГН ********** – разпитан като свидетел - л. 177, том
Първи, дава показания за това, че е получил застрахователно обезщетение от
ЗАД „Уника“. По делото е приобщено нотариално заверено съдържание на
договор за правна защита и съдействие (л. 74 гръб, том 26-3, л. 056, том 26-3,
л. 808 гръб, том 26-14), съгласно съдържанието на който е установен уговорен
размер на ***ския хонорар в размер на 10 % от присъденото обезщетение,
тоест от получено обезщетение в размер на 15 000 лева сумата от 1500 лева е
за ***ския хонорар;
33. С. и Н.П. – в своите показания като свидетели, заявяват – л. 159, том
Първи , че са превели 7500 лева хонорар на ***В. Е. което е 5 % от
присъдено от платеното им обезщетение от 150 000 лева – превод от
Застрахователно дружество „Евроинс“ през 2013 г.
34. Н.Г.П., ЕГН *** – Разпитана като свидетел по ДП - л. 138, том
Първи, дава показания за това, че е представлявана от ***В. Е. по гр. дело №
3371/2012 г. по описа на ОС - Пловдив ,съгласно *** пълномощно №
103646/21.03.2013 г. – и е заплатила 800 лева хонорар - 10 % от сумата на
присъденото обезщетение
При разследването е установено, че по ЗДДФЛ за финансовата 2013 г.,
чрез пълномощника С. Ст. К., ЕГН********** – ***, от В. Е. била подадена
Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. №
1600И0153606/10.02.2014 г. за доходи от друга стопанска дейност и доходи
от възнаграждения по извънтрудови правоотношения, както следва:
Данъчна 2013 годинаДекларирано
Доходи от упражняване на свободна професия31570,00
Доходи от извънтрудови правоотношения150,00
13
Нормативно признати разходи за дейността 25% 7930,00
Облагаем доход 23790,00
Част ІІ - Формиране на годишната данъчна основа
Общ размер на облагаемия доход по част І23790,00
Задължителни осигурителни вноски по

6368,82
КСО и ЗЗО в т.ч.:
Вноски за фондовете на ДОО, внесени през годината1075,80
Вноски за фонд Пенсии за довнасяне2200,32
Вноски за ДЗПО в УПФ, внесени през годината330,00
Вноски за ДЗПО в УПФ за довнасяне859,50
Вноски за здравно осигуряване, внесени през годината528,00
Вноски за здравно осигуряване за довнасяне1375,20
Годишна данъчна основа17421,18
Дължим данък за внасяне1742,12
1742,12
Внесен данък

В хода на разследване, с оглед събраните доказателства за
недекларирани суми получени от посочените по горе свидетели, е била
назначена и изготвена ССЕ, като видно от заключението на вещото лице се
установяват разлики в размера на декларирания доход на В. Е. за 2013 год.,
както и разлика в размера на дължимия данък, а именно:
Доходи от упражняване на свободна професия за 2013 г. общо в размер
на 321966,30 лв., намалени с нормативно признати разходи от 25 % или
80491,58 лв.; доходи от извънтрудови правоотношения 150,00 лв.; облагаем
доход в размер на 241587,22 лв., върху които се дължат ЗОВ 6368,82 лв.;
годишна данъчна основа на доходите за облагане по ЗДДФЛ за 2013 г. в
размер на 235218,40 лв. и дължим данък по чл. 48 ал. 1 ЗДДФЛ 23521,84 лв.
деклариран и внесен от лицето данък 1742,12 лв., като дължимия данък за
2013 г. е в размер на 21779,72 лв.
По ЗДДС за периода м. ноември – м. 12.2013 г.,вещото лице изготвило
ССЕ е определило, въз основа на посочените по-горе доказателства и техния
анализ, данъчната основа и дължимия ДДС за В. Е. за периода:
МЕСЕЦГОДИНАОБЛАГАЕМ ОБОРОТДДС
2013
Ноември1000,00200,00
2013
Декември74610,8314922,17
И определени допълнителни задължения по ЗДДС:
Установено
Ноември 2013 г.Декларирано
14
Начислен ДДС 0,00200,00
0,000,00
Данъчен кредит
0,00 200,00
ДДС за внасяне
0,000,00
ДДС за възстановяване
ДекларираноУстановено
Декември 2013 г.
0,0014922,17
Начислен ДДС
0,000,00
Данъчен кредит
0,0014922,17
ДДС за внасяне
0,000,00
ДДС за възстановяване
В хода на разследването при извършените следствени действия, за 2014
г. са установени и доходи като ***ски хонор на ***В. Е. от следните клиенти
и на следните основания:
1. А.А.К., ЕГН **********, разпитан като свидетел - л. 1 и сл., том 1 от
ДП, дава показания за това, че е получил застрахователно обезщетение,
получено от Гаранционен фонд в размер на 17500 лева, като е бил
представляван от ***В. Е. с когото има договорени 50 % от получената сума
като ***ски хонор или е дал на ***а от 8750 лева АХ;
2. В.В.П., ЕГН ********** - разпитана по досъдебното производство
дава показания за това, че е представлявана от одв.В. Е. пред застраховател
„ЕвроИнс“АД като има уговорен със същия ***ски хонорар в размер 12 500
лева, получени на основание чл. 267, ал. 1, т. 4 КЗ от застраховател
„ЕвроИнс“ АД (Том 18), а самата пострадала е получила сумата от 50000 лева
по банков път.
3. И.Г.Б. ЕГН ********** и И.П.Б., ЕГН ********** –разпитани като
свидетели - л. 79, том Първи от ДП – дават показания за това, че са получили
обезщетение по щета от застраховател „ЕвроИнс“ АД, което се потвърждава
и от представените документи от застраховател „ЕвроИнс“ АД -том 18 от ДП.
От тези доказателства е видно, че от двамата свидетели е получено
обезщетение от застрахователя в размер на 60 000 лева, а в полза на ***В. Е. е
присъден ***ски хонор по чл. 267, ал. 1, т.4 от КЗ по щета ********** в
размер на 18 500 лева , сума изплатена на 26.05. и на 28.05.2014 г..В
показанията си св.Б. заявява, че има и договорен и платен хонорар с ***а в
размер на 12% от присъдено обезщетение в размер на 5000 лева ;
4. Д.В.В., ЕГН ********** – разпитана по досъдебното производство -
л.73, том Първи от ДП, заявява че е получила застрахователно обезщетение
от ЗАД ХДИ Застраховане -том 18 от ДП. Същата е била представлявана от
***В. Е. по гр. дело 4419/13г. по описа на РС Пловдив, за което е платила
хонорар в размер на 750 лева по сметка на *** Е. – през месец март 2014 г..
Свидетелката дава показания и за това, че с ***а е имала уговорка и е платила
15 % от сумата 15 000 лева - полученото от застрахователя обезщетение или
15
2 250 лева.
5. Б.Т.Ц., ЕГН *** – разпитана по делегация – л. 5 и сл., том 2 от ДП,
дава показания за това, че е била представлявана от ***В. Е. по гр. дело №
2369/2013 по описа на ОС – Пловдив, и е договорила с ***а хонорар в размер
на 5030 лева и е Получила застрахователно обезщетение от ЗАД „ХДИ
Застраховане“ - том 18 от ДП;
6. И.Т.С., ЕГН ********** – Разпитан по досъдебното производство л.
80, том Първи от ДП , дава показания че е бил представляван от ***В. Е. по
ИД № 597/2014 г. по описа на ЧСИ М. – съгласно ***ски пълномощни №
101341/12.08.2014 – с договорен хонорар в размер на 2442,67 лева и по
пълномощно № 101340/06.08.2014 г. с договорен хонорар в размер на 2441,52
лв.;
7. М.Р.С., ЕГН ********** – Разпитан по досъдебното производство
дава показания - л. 115, том Първи от ДП, че е бил . представляван от ***В.
Е. по ИД № 474/2014 г. по описа на ЧСИ М. по *** пълномощно №
101335/02.06.2014 г. с договорен хонорар в размер на 1750 лева, от която сума
отделно има договорени и 20 % от присъденото обезщетение в размер на
25 055,73 лева, или допълнителен хонорар в размер на 5000 лева – което
обстоятелство се потвърждава и от данните по разкрита банкова тайна;
8. Н.М.М., ЕГН ********** – Видно от протокол за разпит на свидетел -
л. 128, том Първи от ДП, същия е бил представляван от ***В. Е. по ИД №
631/14 г. по описа на ЧСИ М., по което дело е подписал *** пълномощно №
101344/07.03.2014 г. за сумата от 2615,05 лева ***ски хонорар, като е
приложена и подписана от ***а разписка за получена сума в размер на
2723,05 лв. за хонорар.Свидетелят дава показания, че отделно е дал на ***а и
сумата от 7000 лева на ръка , като по ДП са приложени и доказателства за
превод по сметка на ***а и на сумата от 22 877,07 лева - л. 131-135, том
Първи от ДП;
9. П.Ч.А., ЕГН *** – разпитан като свидетел по досъдебното
производство, дава показания за това, че през месец ноември 2014 год. по
сметка на ***В. Е. след получена сума от Гаранционен фонд от свидетеля,
сумата от 7 560 лева е останала по сметка на *** Е. за ***ски хонорар;
10. П.Й.С., ЕГН *** – В разпита приложен на л. 142, том Първи- от
ДП,свидетелят заявява, че е получил застрахователно обезщетение от
„УНИКА“ ЕАД -том 14., от което по сметка на *** В.Е. е преведена сума в
размер на 455,62 лева за хонорар ;
11. П.С.И., ЕГН ********** – разпитан по делегация пред съдия – л. 150
и сл., том 2 от ДП, дава показания за това, че е бил представляван от ***В. Е.
по дело свързано със смъртта на съпругата му – Г.С.А..След приключване на
делата, по сметките на децата му постъпили преводи, но по неговата сметка
превод не бил постъпил.След разговор с *** Вл.Е., свидетелят установил, че
присъденото му обезщетение в размер на 50 000 лева е преведено по сметката
на ***а и след удръжка в размер на 35 000 лева, ***а му превел сумата от
16
15 000 лева.Обяснението на ***а била, че тази сума представлява 10% от
сумите преведени както на П.И. така и на неговите деца. Свидетелят е
категоричен, че не е имал уговорка с *** Вл.Е. само от неговото обезщетение
да се удържат суми за ***ски хонорар.
12. Р.Й.Щ., ЕГН ********** - разпитана по делегация на л. 67 и сл.,
том 2 от ДП и С.А.Щ. – разпитан по делегация на л. 159 и сл., том 2 от ДП,
заявават, че са били представлявани от ***В. Е. по дело свързано с
настъпилата смърт на тяхната дъщеря Г.А. при ПТП пред Застрахователно
дружество „Национално бюро на българските автомобилисти“ -том 14 от ДП.
Видно от свидетелските показания на двамата, след получаване на
обезщетение в размер на по 50 000 лева за всеки един от тях, на ***Вл. Е. на
ръка са дадени 15 000 лева за ***ски хонорар или 15 % от 100 000 лева
получено обезщетение;
13. П.Н.Г., ЕГН ********** – разпитан по досъдебното производство -
л. 143, том Първи от ДП, дава показания за това, че е представляван от ***В.
Е. по ИД № 593/2014 г. по описа на ЧСИ М., съгласно *** пълн. №
101339/01.08.2014 г. – по което дело е платил на ***а сумата от 2286 лева за
хонорар;
14. Р.Н.Б., ЕГН ********** – Разпитан по досъдебното производство -
л. 157, том Първи, дава показания, че е представляван от ***В. Е. по дело
свързано с настъпила при ПТП смърт на неговия баща. След приключване на
делото, ***Вл.Е. се срещнал със свидетеля пред офис на „Уни Кредит
Булбанк“ Пловдив, където била открита сметка на свидетеля и от
обезщетението преведено по сметка на ***а, бело прехвърлена сума на
свидетеля която същотия не може да конкретизира. Установено от банковите
извлечения на ***Вл.Е., че по фактура № 2/03.09.2014 му е преведена сумата
от 38 400,00 лева хонорар или 40 % от присъденото на свидетеля
обезщетение.
15. Р.И.Г., ЕГН ********** – разпитана по досъдебното производство,
дава показания – л.149-154 т.Пътви от ДП,, за това, че е заедно със нейният
съпруг С.А.Г. ЕГН **********, са били представлявани от ***В. Е. по ИД №
616/2014 г. по описа на ЧСИ М., по *** пълномощни №№ 101342 и 101342 от
19.08.2014 г. – по които пълномощни са платени по 9383,03 лева или общо
18 766,06 лева за хонорар, а видно от Решение № 1027/02.06.2014 г. ОС
Пловдив по гр. дело 2693/2013 на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на *** Вл.Е. е
присъден хонорар в размер 7730 лева.
16. С.Х.П., ЕГН ********** и П.Х.П., са били представлявани от
***Вл.Е. по ИД № 762/2014 г. по описа на ЧСИ М., съгласно *** пълном. №№
101346 и 101345 от 19.09.2014 год. по които пълномощни са платени по 3 600
лева за всеки или общо 7 200 лева ***ски хонорар;
17. С.Д.Б., ЕГН ********** – разпитан по досъдебното производство -
л. 181, том Първи, дава показания, за това, че е бил представляван от ***Вл.Е.
по дело свързано със смъртта на дядо му.След приключване на делото,
17
свидетелят има спомен за уговорен хонорар с ***а възлизащ на 30% от
полученото обезщетение.От анализа на банковите извлечения от сметки на
***Вл. Е. се установява, че след получаване на превода от застрахователя,
представляващ паричното обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди, по сметка на ***а е останала сумата от 28 800,00 лева
с основание „ПЛАЩАНЕ ПО Ф. №3/03.09.2014 Г. - ВЛ. Е.“, тоест са ***ски
хонорар.
18. С.С.Д., ЕГН ********** и Г.С.Д., разпитани като свидетели по
досъдебното производство дават показания за това, че е за платено ***ско
възнаграждение от „Евроинс“ по чл. 267, ал. 1, т. 4 от КЗ по 4 000 лева на
човек или общо 8 000 лева - преведени 21-ви и 31.03.2014 г. по сметка на ***
Вл.Е.
19. Ц.Х.С., ЕГН ********** – разпитана като свидетел по досъдебното
производство, дава показания за това, че е представлявана от ***В. Е. по ИД
№ 137/14 по описа на ЧСИ М. (том 8А) – съгласно *** пълн. № 101329 от
13.02.2014 г. по силата на което е заплатена сумата от - 3970 лева за ***ски
хонорар;
20. З.И.С., ЕГН ********** – разпитана по делегация по ДП - л. 45, том
2, дава показания за това, че е представлявана по гр. дело № 13200/2012 г. по
описа на СГС , по което дело по пълномощно е заплатена сумата от 533,34
лева за ***ски хонорар на ***Вл.Е., като отделно от тази сума от
застрахователно дружество „Евроинс“ на основание чл. 267, ал. 1, т. 4 от КЗ е
платено и*** Възнаграждение в размер на 8500 лева през месец февруари по
щета №**********;
21. За свидетелите Й. С. Й.ов, ЕГН ********** и М.К.Й., по ДП са
събрани доказателства за това, че са направени два превода по сметка на
***Вл. Е. от застрахователно дружество „Евроинс“ за *** възнаграждение по
чл. 267, ал. 1, т. 4 КЗ общо в размер 15 500 лева по щета № **********;
22. За свидетелят В.В.К., ЕГН ********** са събрани данни при
воденото разследване, за това, че е представляван от ***В. Е. по ИД №
729/2014 г. по описа на ЧСИ М., като по силата на дог. за правно съдействие
№ 101333/19.05.2014 г. на ***а е платена сумата от 1750 лева за ***ски
хонорар;
23. Х.П.З., ЕГН ********** – разпитана като свидетел по ДП - л. 183,
том Първи, дава показания за това, че е представлявана от ***В. Е. по ИД №
592/2014 г. по описа на ЧСИ М., като по *** пълн. 101336 от 18.07.2014 г. е
заплатена сумата от 1 200 лева за ***ски хонорар.
24. К.И.Р., ЕГН ********** – разпитан по делегация по досъдебното
производство - л. 109, том 2, дава показания за това, че на 26.03.20214 г. по
сметка на обв. Е. е постъпила сумата в размер на 34 000,00 лева, заплатена от
ЗАД „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“, представляващи обезщетение по щета
4307295140056 в полза на К.И.Р.. По сметка на Р. е преведена още същия ден
сумата в размер на 20 000 лева, а остатъкът от 14000 лева е бил изтеглен на
18
каса. По свидетелски показания и съгласно представените документи – л. 120,
том 2, тази сума е била уговореният между страните ***ски хонорар, поради
което и не е преведен по сметка на представлявания Р., а е изтеглена от В. Е. в
негова полза.
За финансовата 2014 г. от ***В. Е. е била подадена годишна данъчна
декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 1600И0222811/07.03.2015 г. чрез
пълномощника И. Н. Т., ЕГН ********** – ***, за доходи от друга стопанска
дейност, в която са декларирани:
Данъчна 2014 годинаДекларирано
Доходи от упражняване на свободна професия183815,36
Доходи от друга стопанска дейност по чл. 29 ЗДДФЛ 150,00
Нормативно признати разходи за дейността 25% 45991,34
Част ІІ - Формиране на годишната данъчна основа
Общ размер на облагаемия доход по част І137974,02

Задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО, внесени през
годината
1933,80

Окончателни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО, включително за
минали години
5727,60
Годишна данъчна основа130312,62
Дължим данък за внасяне13031,26
Внесен данък
11186,05
Данък за довнасяне
1845,00
Декларираният данък в размер на 13031,26 е внесен:на два пъти -
авансово в размер на 11186,05лв., а остатъка за довнасяне в размер на
1845,00лв. е внесен на 04.09.2015 г.
С оглед на така събраните доказателства за доходи от упражняваната от
***В. Е. свободна професия за данъчната 2014 год. е назначена ССЕ, като
заключението на вещото лице, е че ***В. Е. доходи от упражняване на
свободна професия за 2014 г. общо в размер на 281035,77 лв. и доходи от
друга стопанска дейност 150,00 лв., намалени с нормативно признати разходи
от 25 % или 70296,44 лв.; установен е от вещето лице облагаем доход от
упражняване на дейност като *** в размер на 210889,33 лв., върху които се
дължат ЗОВ 7661,40 лв.; годишна данъчна основа на доходите за облагане по
ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 203227,93 лв. и дължим данък по чл. 48 ал. 1 от
ЗДДФЛ 20322,79 лв., като лицето има внесен данък в размер на 13031,05 лв.,
и има допълнително определен данък за внасяне в размер на 7291,74 лв.
При извършеното разследване, по категоричен начин се установява, че в
периода 14.12.2013 г. до 14.07.2014 г., в гр. Пловдив, ***В. Е. не е подал пред
ТД на НАП – гр. Пловдив до 14-то число включително на месеца, следващ
19
данъчния период, за който се отнасят, Справки-декларации (СД по ЗДДС) по
чл. 125 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС, тъй като до 14.05.2010 г.
следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС съгласно чл. 96, ал.1
(Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.), във вр. с чл. 101, ал. 1 от
ЗДДС (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.), заради
достигнат до 30.04.2010 г. облагаем оборот от 50 000 лева и така е избегнал
установяването чрез деклариране на данъчни задължения по ЗДДС, както
следва:
- не подал до 14.12.2013 г. пред ТД на НАП - Пловдив СД по ЗДДС за
данъчен период м. ноември 2013 г. и така избегнал установяването чрез
деклариране на данъчни задължения по ЗДДС – ДДС за внасяне в размер на
200,00 лв.;
- не подал до 14.01.2014 г. пред ТД на НАП - Пловдив СД по ЗДДС за
данъчен период м. декември 2013 г. и така избегнал установяването чрез
деклариране на данъчни задължения по ЗДДС – ДДС за внасяне в размер на
14 922,17 лв.;
- не подал до 14.02.2014 г. пред ТД на НАП - Пловдив СД по ЗДДС за
данъчен период м. януари 2014 г. и така избегнал установяването чрез
деклариране на данъчни задължения по ЗДДС – ДДС за внасяне в размер на 8
000,00 лв.;
- не подал до 14.03.2014 г. пред ТД на НАП - Пловдив СД по ЗДДС за
данъчен период м. февруари 2014 г. и така избегнал установяването чрез
деклариране на данъчни задължения по ЗДДС – ДДС за внасяне в размер на 1
505,56 лв.;
- не подал до 14.04.2014 г. пред ТД на НАП - Пловдив СД по ЗДДС за
данъчен период м. март 2014 г. и така избегнал установяването чрез
деклариране на данъчни задължения по ЗДДС – ДДС за внасяне в размер на 4
904,27 лв.;
- не подал до 14.06.2014 г. пред ТД на НАП - Пловдив СД по ЗДДС за
данъчен период м. май 2014 г. и така избегнал установяването чрез
деклариране на данъчни задължения по ЗДДС – ДДС за внасяне в размер на
6 583,33 лв.;
- не подал до 14.07.2014 г. пред ТД на НАП - Пловдив СД по ЗДДС за
данъчен период м. юни 2014 г. и така избегнал установяването чрез
деклариране на данъчни задължения по ЗДДС – ДДС за внасяне в размер на 1
958,33 лв.;
Както и че за периода от 07.10.2014 г. – 06.11.2014 г., в гр. Пловдив,
потвърдил неистина в подадени по електронен път пред ТД на НАП – гр.
Пловдив, при условията на посредствено извършителство чрез пълномощника
И. Н. Т., ЕГН:********** - ***, явяваща се наказателноотговорно лице, от
което не може да се търси наказателна отговорност, поради незнание на
фактическите обстоятелства от състава на настоящото престъпление,
Справки-декларации по чл. 125 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС, като
20
декларирал по-нисък от действителния ДДС за внасяне, както следва:
- на 07.10.2014 г. декларирал за данъчен период м.септември 2014 г. в
СД по ЗДДС с вх. № 16002541473/07.10.2014 г., ДДС за внасяне в размер на
15 362 75 лв., което е с 1800,84 лева по-малко от действително дължимия в
размер на 17 163,59 лева;
- на 06.11.2014 г. декларирал за данъчен период м. октомври 2014 г. в
СД по ЗДДС с вх. № 16002563706/06.11.2014 г., ДДС за внасяне в размер на
726,49 лв., което е с 2091,51 лева по-малко от действително дължимия в
размер на 2 818,00 лева.
Описаната в обвинителния акт фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК
самопризнание на фактите по обвинителния акт от подсъдимия, подкрепено
от събраните в досъдебното производство доказателства, закрепени в
писмените доказателства и гласните и писмени доказателствени средства и
способите за събиране и проверка на доказателствен материал, проверени от
съда при постановяване на определението му по чл. 372, ал. 4 от НПК, а
именно: показанията на свидетелите А.А.Ч., Н.С.Г., А.А.Ч., Б.Т.Ц., В.И.И.,
Г.А.К., И.П.С., И.Н.В., Й. С.Т., К.И.М., Л.М.Т., М.Ш.Б., К.Е.Ч., М.П.И.,
Н.П.С., Н.Б. Н., Р.М.К., С.С.Д., Г.С.Д., Т.М.Х., Ц.Х.С., Ц.А.Х., Й. С. Й.ов,
М.К.Й., С.Н.С., С. Д.П., А.А.К., И.Г.Б. Д.В.В., Б.Т.Ц., И.Т.С., М.Р.С., Н.М.М.,
П.Й.С., П.С.И., Р.Й.Щ., П.Н.Г., Р.Н.Б., Р.И.Г., С.Д.Б., З.И.С., А.В.Б., Х.П.З.,
К.И.Р.; заключенията на изготвената експертиза, както и от останалите
доказателствени материали – справка за съдимост, РА, характеристична
справка за обвиняемия, писма и отговори от ЧСИ, ДСИ, Съдилища и всички
застрахователни дружества в страната.
Описаните по-горе доказателствени източници са последователни,
логични, непротиворечиви и в пълнота изясняват фактическата обстановка по
делото, като подкрепят направеното от подсъдимия признание на описаните в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения.
Съдебният състав изгради решаващите си изводи въз основа на
направеното от подс. Е. признание на фактите, което кореспондира със
събраните на досъдебното производство доказателствени материали. Съдът
намира гласните доказателствени средства за обективни, последователни и
кореспондиращи не само помежду си, но и с останалия доказателствен
материал. Заключението на експертизата е обосновано и компетентно
изготвено, дава отговор на главните факти, подлежащи на доказване в
процеса, поради което и съдът го кредитира изцяло. Приложените по делото
писмени доказателства съдът оцени, съобразно тяхното съдържание и
информацията, изведена от тях.
С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът е задължен в
мотивите на присъдата си да приеме за установени обстоятелствата, изложени
в обвинителния акт, като се позове единствено на направеното самопризнание
и на доказателствата, които го подкрепят. В случая липсват доказателства,
21
които да са в противоречие с изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, поради което не се налага и подробно им обсъждане
по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2, вр. чл. 374 от НПК. Всички събрани и
проверени в хода на досъдебното производство доказателства – свидетелски
показания, писмени доказателства и заключения на изготвената в хода на
досъдебното производство експертиза, подкрепят еднопосочно и
безпротиворечиво изложената фактическа обстановка.
По тези причини, съдът прие за установена по категоричен и
несъмнен начин фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и
намери, че следва именно въз основа на нея да гради своите правни изводи.
При приетата за установена фактическа обстановка, съдът намери, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр. първо вр. чл.26 ал.1 от
НК.
За да бъде съставомерно деянието по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.
първо вр. чл.26 ал.1 от НК, от обективна страна може да се посочи следното :
Престъпното укриване на данъци е възведено в престъпления по чл. 255
и чл. 255а от НК (чл. 255 - 257 от НК, ДВ, бр. 62/97 г.). Обект на престъпните
посегателства са обществените отношения, свързани със законосъобразното
формиране на приходната част на бюджета на държавата от постъпленията на
данъци. Техен предмет са неустановените от органите по приходите (по вид и
размер) или неплатените данъчни задължения.
Данъчното задължение към държавата е задължение за плащане, което
възниква с осъществяване на данъчния фактически състав, предвиден в
съответната материалноправна норма от данъчното законодателство (ех lege).
То представлява паричната сума, която определеното от закона физическо
или юридическо лице е задължено да внесе в приход на бюджета на
държавата и в установения за това срок.
Субект на престъплението по чл. 255 може да бъде само данъчно
задължено лице по смисъла на данъчното законодателство.
В конкретния случай, безспорно установено от анализа на събраните по
делото доказателства е, че за периода м. ноември 2013 г. – месец март 2015 г.
В. Е. е данъчно задължено лице в качеството му на местно физическо лице по
смисъла на чл. 4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ (Закон за данъците върху доходите на
физическите лица), упражняващо свободна професия „***“ съгласно §1, т. 29
от ДР на ЗДДФЛ, вписан в това качество до 14.10.2022 г. в ***. Съгласно
разпоредбата на чл. 29, ал.1 от ЗДДФЛ (в редакцията от ДВ, бр. 31 от 2011 г.,
в сила от 1.01.2011 г.), т.3 облагаемият доход от стопанска дейност на
физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се
определя, като придобитият доход се намалява с разходите за дейността, и в
частност с 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия или
възнаграждения по извънтрудови правоотношения, какъвто именно е
настоящият случай. Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ (ред. от ДВ, бр. 113 от
22
2007 г.), размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се
определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по
данъчна ставка 10 на сто. Именно посочените разпоредби на ЗДДФЛ са
използвани в отговора на поставените на вещото лице по назначената ССЕ
задачи за определяне на подоходния данък на обвиняемия за 2013 г. и 2014 г.
Съобразен от вещото лице е и размерът на декларираните от обвиняемия за
двата периода данъчни основи и съответни задължения по ЗДДФЛ и същите
са приспаднати от размера на действително установените такива за двете
години.
Установено от анализа на събраните по делото доказателства е и че
подсъдимият е данъчно задължено лице и по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона
за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), (в редакцията му ДВ бр. 30 от
26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г.). Съгласно посочената разпоредба,
данъчно задълженото по този закон лице е всяко лице, което извършва
независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от
нея, като такава е дейността на производители, търговци и лица,
предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското
стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на
частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и
всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение,
включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел
получаване на редовен доход от него.
Съгласно разпоредбата на чл. 102 ал. 3 ЗДДС, при отчитане на
извършвани от лицата доставки на услуги с място на изпълнение на
територията на страната същите са облагаеми с данъчна ставка 20%. Подс. Е.
е регистриран по ЗДДС по избор на 15.07.2014г., но приетата по делото като
обективно изготвена ССЕ е установила, че лицето е реализирало облагаем
оборот по смисъла на чл. 96, ал. 1 ЗДДС (в редакцията от ДВ, бр. 95 от 2009
г., в сила от 1.01.2010 г.) към 01.05.2010г. в размер на 61 409,72 лв., тоест над
50 000 лева и е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, съгл.
чл. 101 (в ред. изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) от
закона до 14.05.2010г., каквото не е подадено. Тук следва да се посочи, че
приложение следва да намери именно тази редакция на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС,
въпреки констатираната законодателна промяна на разпоредбата, извършена с
ДВ бр. 58 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., тъй като чл. 2, ал. 2 от НК е
неприложим за правилата, запълващи бланкетната правна норма. Според
обвързващата практика на Върховния съд (ВС), изразена в т. 2, б. "в" на
Постановление № 1 от 17.01.83 г. по н. д. 8/82 г. на Пл. на ВС (която не е
обявена за загубила значение с т. 30 на Тълкувателно решение № 1 от
24.01.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2018 г., ОСНК), правилото на чл. 2, ал. 2
НК не се отнася до случаите на изменение на правилата, които запълват
бланкетна наказателна норма и уреждат движението по пътищата,
упражняващ свободна професия „***“ е следвало да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС до 14.05.2010 г. Срокът за проверка на документите от
23
органите на НАП е 7-дневен и би изтекъл на 21.05.2010 г. След приключване
на проверката от НАП, в 7-дневен срок органът по приходите издава акт за
регистрация по ЗДДС. Така при спазване на процедурата по регистрацията по
ДДС, подс. Е. би бил регистриран по ЗДДС най-късно на 28.05.2010 г. От този
момент за него възникнат следващите две задължения – по чл. 123, ал. 1 и чл.
125 от ЗДДС. По чл. 123. (1) ЗДДС - да води подробна счетоводна отчетност,
която е достатъчна за установяване на задълженията му по този закон от
органите по приходите. По чл. 125 от ЗДДС – да подава справка-декларация
за всеки данъчен период до 14-то число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнася. В конкретния случай, първата СД е
следвало да бъде подадена от ***В. Е. за данъчен период м. май 2010 г. до
14.06.2010 г., но същия е бездействал и не е изпълнил първото и третото от
тези законоустановени свои задължения до 15.07.2014 г., когато е подал
заявление за регистрация по ЗДДС по избор.
С прилагане нормите на чл.3 ал.1 и чл.25 ал.4 ЗДДС, вещото лице по
назначената ССЕ е съобразило, че доколкото в Закона за правна помощ (ЗПП)
и в Наредбата за заплащане на правната помощ (НБПП) не е предвиден срок
за заплащане на възнаграждението за осъществената правна помощ -
данъчното събитие възниква на датата на плащането. Посоченото е валидно и
в случай, че доставките са с поетапно изпълнение, за което не е предвидено
приемане на всеки етап, т.е. в случаи, че за две инстанции от процеса е
предвидено да се изготви общ отчет, съответно да се извърши общо плащане
- данъчното събитие ще възникне на датата на плащането. Направено е
позоваване на чл. 4 от Наредба Н-18/2006г. – съгл. чл. 4 т. 8 от Наредба № Н-
18/2006г. не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в
търговски обект чрез ФУ лице, упражняващо „свободна професия“ по
смисъла на § 1, т. 29 ДР ЗДДФЛ. В тази връзка, на основание чл. 9 ал. 2
ЗДДФЛ - данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават касова
бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях
доходи от стопанска дейност, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 ЗСч.
Лицата, упражняващи свободна професия „***“, са длъжни за предоставените
от тях услуги да издават фактура или друг документ съдържащ реквизитите
по чл. 7 ал. 1 ЗСч. Като получател на услугата в отчетния документ следва да
бъде посочено лицето - клиент, на което се оказва правна помощ по Закона за
правната помощ. Както обаче беше установено по-горе, тези документи, а
именно ***ските кочани, не са били представени от ***В. Е. нито при
извършване на ревизията, нито са били намерени при извършените по ДП №
32/2015 г. по описа на ОСО при ОП - Пловдив от разследващите органи
действия по претърсване и изземване в кантората на обвиняемия. Съгласно
основния правен принцип, обаче, за това че никой не може да черпи изгодни
за себе си правни последици от собственото си неправомерно поведение, и в
случая липсата на тези ***ски кочани не са основание за това да се
възприеме, че не са налице достатъчно доказателства за наличието на
значителни, недекларирани от обвиняемия доходи в инкриминирания период.
24
За определяне данъчната основа е посочена разпоредбата на чл.26 ал.2
ЗДДС и е приета за приложима нормата на чл. 67 ал. 2 ЗДДС - когато при
договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи
отделно, се приема, че той е включен в договорената цена. На основание чл.
86 ЗДДС е начислен ДДС за периодите, попадащи в хипотезата на чл. 102 ал.
3 от закона. Размерът на допълнително установения дължим от обвиняемия
ДДС, определен по реда на чл. 67, ал. 3 ЗДДС и във връзка с чл. 53, ал. 2
ППЗДДС, за 2013 г. и 2014 г., е 41 966,01 лв.
Предмет на престъплението са данъчните задължения, чието
неизпълнение поражда наказателна отговорност. Същите следва да са в
големи или особено големи размери, какъвто е и настоящия случай.
Характерно за данъците е тяхната законоустановеност по основание,
размер и субекти. Законът е основен източник на данъчното право, което
положение е конституционно закрепено в чл. 60, ал.2 и чл. 84, т. 3 от
Конституцията. Законът урежда фактическите състави, които пораждат
данъчните задължения, компетентните органи с правомощия по установяване
на конкретния размер на данъка за конкретното данъчно задължено лице,
както и другите задължения, свързани с основния данъчен дълг - за данъчна
регистрация, за подаване на данъчна декларация, за оказване съдействие на
данъчните органи.
Задължението за плащане на данъци възниква с настъпване на
определен в конкретния данъчен закон падеж, без значение дали това
задължение е определено с акт на данъчната администрация. Конкретният
данъчен закон определя и кои лица са данъчно задължени. На практика обаче
това са тези лица, които следва в предвидените от закона срокове да изготвят
и подадат данъчни декларации с вярно съдържание.
Характерно за данъчното правоотношение е и това, че прилагането на
данъчноправната норма се осъществява в някои случаи именно от данъчно
задълженото лице, в конкретния случай - след подаване на заявления за
регистрация по ЗДДС (или служебно извършена такава при достигнат
съответен праг на облагаем оборот за последните дванадесет последователни
месеца), чрез подаване на справка декларация по ЗДДС, а по ЗДДФЛ – чрез
подаване на данъчна декларация за доходите от стопанска дейност като
самоосигуряващо се лице, упражняващо свободно професия „***“.
Справки декларации по ЗДДС се подават от данъчно задължените
лица с цел да се реализира администрирането на ДДС, като в СД се посочва
размера на изчисления от лицето данък за внасяне, респективно – за
възстановяване, за съответния данъчен период. СД е вторичен счетоводен
документ по смисъла на Закона за счетоводството. Той е носител на обобщена
информация, получена от първичните счетоводни документи. Към нея се
прилага дневник за покупките и дневник за продажбите за периода, за който е
подадена. В самия дневник фактически се посочват основните
индивидуализиращи признаци за първичните счетоводни документи, които
25
носят информация за регистрираните за първи път стопански операции и
доказва верността на декларираните в СД данни.
Съгласно чл. 93, т.14 от НК данъци в големи размери са тези, които
надхвърлят три хиляди лева, а данъци в особено големи размери са тези,
които надхвърлят дванадесет хиляди лева.
Безспорно е установено по делото, че по банковите сметки на ***В. Е.
в инкриминирания период са постъпили множество парични суми,
представляващи заплатени ***ски хонорари, включително по КЗ – чл. 267. В
тази връзка, доказано по делото е достигането на облагаем оборот над 50 000
лева за дванадесет последователни месеци през 2010 г., което неизменно води
до задължението обвиняемият да се регистрира и да начислява косвен данък
за осъществените от него доставки на услуги по смисъла на Закона за
***урата и съответно чл. 3 и чл. 6 от ЗДДС.
Налице е другият признак от състава на данъчното престъплението -
особеният субект, тоест данъчнозадълженото лице, което е всяко наказателно
отговорно физическо лице, върху което тежи задължението за плащане на
данъци, ако не заяви задължението си или подаде невярна декларация.
Безспорно по делото е установено, че подсъдимият в качеството му на лице,
упражняващо свободна професия, достигнало облагаем оборот над 50000 лева
е била данъчно-задължено лице и по ЗДДФЛ и по ЗДДС, като е дължал и
внасяне на данъци за това.
Изпълнителното деяние се изразява в потвърждаване на неистина в
подадените за инкриминираните периоди ГД по ЗДДФЛ през 2013 г. и 2014 г.
и Справки – декларации от ЗДДС през 2014 г., и съответно неподаването на
изискуема по закон декларации по ЗДДС през 2013 г. след настъпили
обективни обстоятелства, изискващи задължителна регистрация по този закон
– достигнат облагаем доход от 50 000 лева.
Престъплението е извършено от подсъдимия в условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Е. е извършил
описаните деяния в инкриминирания период, като те осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление по чл. 255 от НК. Всяко
от тези деяния поотделно осъществява състав на едно и също престъпление.
Несъмнено същите са извършени при еднородна обстановка и осъществени
от подсъдимия действия. Налице е еднородност на вината при извършването
на двете деяния – предвид спецификата на престъплението, които са
извършени при пряк умисъл. Несъмнено от обективна страна последващото
деяние се явява от обективна, а и от субективна страна продължение на
предходното. Извод за последното се извежда, както от продължителния
период от време, в който са били извършени инкриминираните деяния, но
така също и от идентичността на начина на извършване на всяко едно от тях
при осъществяване на изпълнителното деяние от състава на престъплението,
за което е повдигнато обвинение на подс. Е..
Въз основа на всички тези неправомерни действия В. К. Е. е променял
26
счетоводния, респективно – данъчния си резултат, като е декларирал, че има
по-малък дванадесет месечен оборот и съответно доходи за инкриминираните
периоди. За хипотезата на т. 2 на ал. 1 на чл. 255 от НК в инкриминираните
периоди В. Е. е действал в условията на посредствено извършителство, което
е посочено подробно в диспозитива на обвинението, а за изпълнителното
деяние по т. 1 – е действал сам. Следователно, от субективна страна деянието
е осъществено умишлено, при наличие на пряк умисъл – подсъдимият е
съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Престъплението е резултатно, тъй като съществен елемент от състава
му е настъпването на резултат – избягване плащането на данъчни задължения.
Общият размер на избегнатите данъчни задължения съответстват на критерия
особено големи размери.
За извършеното от подс. Вл. Е. престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1
т.1 и т.2 пр. първо вр. чл.26 ал.1 от НК е предвидено наказание "Лишаване
от свобода" от три до осем години и "конфискация" на част или на цялото
имущество на виновния.
При определяне на наказанието, съдът на първо място, съобрази
разпоредбата на чл. 373, ал. 2, пр. 2 от НПК, която го задължава, ако
постанови осъдителна присъда в случаите на чл. 372, ал. 4 от НПК, да
определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съобразно тази норма,
индивидуализацията на наказанието се извършва според общите правила,
след което се редуцира с една трета.
При индивидуализацията на размера на наказанието, което следва да
бъде определено на подс. Е., съдът прецени обществената опасност на
деянието и дееца, мотивите и подбудите за извършване на престъплението,
както и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете броя на
извършените деяния, включени в съвкупността, а като смекчаващи – чистото
съдебно минало на подсъдимия, отличните му характеристики, изразеното
съжаление и разкаяние за стореното, отдалечения период от време на
инкриминираното деяние, социалното му положение – полагащ грижи за дете,
трудовата му ангажираност.
С оглед посоченото съотношение, съдът намира, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и най-
лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко за
подсъдимия по смисъла на чл. 55 ал.1 т.1 от НК.
Съдът индивидуализира наказанието на подс. Е. съобразно
специалното правило по чл. 373, ал. 2 НПК. Доколкото основното наказание,
предвидено в случаите на чл. 255, ал. 3 НК, е лишаване от свобода,
приложима се явява разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК. В случая обаче, съдът
прецени, че нейната частна хипотеза – тази по чл. 58, ал. 4 НК е по-
27
благоприятна за дееца и тя позволява наказването му при условията на чл. 55,
ал. 1, т. 1 НК. Именно посоченото по-горе - изминалият дълъг период след
довършване на процесното престъпление, изключително добросъвестното
процесуално поведение на Вл. Е., който в нито един момент не е затруднявал
хода на разследването, чистото му съдебно минало и добрите
характеристични данни, в съвкупност приети като многобройни смекчаващи
обстоятелства, се противопоставят по тежест на множеството деяния,
включени в продължаваното престъпление и на значителния размер на
избегнатия данък. Съдът прецени, че в случая приложението на чл. 55, ал. 1,
т. 1 НК е по-благоприятно за подсъдимия, защото ако беше отмерил
санкцията по правилата на чл. 58а, ал. 1 НК, следваше да приложи и
дължимото в случая кумулативно наказание по чл. 255, ал. 3 НК –
"конфискация". Съществува обаче възможност при действието на чл. 55 НК,
конфискацията (като кумулативно наказание) да не бъде налагана. Вярно е, че
това правило не е абсолютно, защото законът предоставя опция за преценка в
тази насока. Но самият факт, че производството по делото протече по
правилата на чл. 371, т. 2 НПК на практика направи невъзможно събирането
на допълнителни доказателства за имущественото състояние на подсъдимия и
самостоятелно изследване на въпроса с какви активи разполага и подлежат ли
те на конфискуване с присъдата. По изтъкнатите съображения съдът прецени,
че правилата на отмерване на наказанието "лишаване от свобода" по чл. 55,
ал. 1, т. 1 НК позволяват в случая то да бъде определено в размер на ЕДНА
година.
Изпълнението на наказанието следва да бъде отложено при условията
на чл. 66, ал. 1 НК. За постигането на неговите цели и преди всичко – за
поправянето на подсъдимия, не е задължително да изтърпява ефективно
наложената санкция. Освен че Е. е с чисто съдебно минало към момента на
извършване на деянието (което премахва юридическите пречки за
прилагането на чл. 66 НК), следва да бъдат съобразени и други фактори в
подкрепа на "условното осъждане" – трудовата му ангажираност и
необходимостта да полага грижи за детето си след развода си.
Отделно от това, ефективното изпълнение на санкцията за
престъпление, извършено около 9 години преди постановяването на
присъдата, не би гарантирало реалното постигане на целите по чл. 36 НК.
Чрез определянето на изпитателен срок от 3 години подс. Е. ще бъде поставен
в положение в посочения период да съобразява внимателно всяко свое
поведение, с оглед неговата правомерност, и да се въздържа от бъдеща
криминална активност.
Изхода на делото предпоставя и осъждането му да заплати
направените по делото разноски в размер на 561.80 лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
28

29