Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260147/24.3.2021г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесет и втори март 2021 година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                       Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Йорданова

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2061/2020г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Молба, с правно основание чл. 127а от СК.

 

Молба от пълномощник на А.Б.М., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу Б.Б.Х., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 127а от СК. Излагайки, че има възможност да организира пътуване и престой на детето им извън страната, а ответникът – баща на малолетното дете А. , не дава съгласие той, да пътува извън страната, иска разрешаване на въпросите свързани с пътуване на детето в чужбина.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът редовно уведомен, подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен, иска отхвърлянето му. Признава, че не е съгласен детето да пътува в чужбина без ограничение в искания период, поради възможност това да затрудни личните му контакти с детето, които и без това майката препятствала. 

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, лично и с представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така предявената молба е допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност се установи следното от фактическа страна:

Видно от удостоверение за раждане, по акт за раждане № 1024/10.08.2015г., страните са родители на малолетния А. Б. Х., родена по време на прекратения им, с Решение № 1811/23.11.2015г., по ГД № 2407/2015г., по описа на ШРС, брак. Въпросите за упражняване на родителските права, личните контакти, местоживеенето и издръжката на малолетния са разрешени с него, като родителските права, били предоставени на майката, а на бащата определен режим на лични контакти. От приложените писмени доказателства, и показанията на разпитания свидетел се установи, че детето живее в гр. Шумен, в жилище под наем заедно с майката и съпруга ѝ, с когото сключила брак на 13.08.2020г.. до тогава детето и майката обитавали жилище на нейните родители в същия град, към които малолетния бил силно привързан. Имала възможности и желание да полага грижи за него, в новото си местоживеене, заедно със съпруга си, към който малолетният се обръщал с „тати“, а на баща си заявявал, че му е биологичен такъв.  Липсвала комуникация, без конфликт между родителите във връзка с детето, като бащата, нямал възможност да осъществява, дори и скромните си лични контакти с детето, не по негова вина. Не заплащал издръжка за него, поради това, че майката препятствала личните му контакти.

Така описаната фактическа обстановка, посочва обективна невъзможност за получаване на изискуемото от разпоредбите на ЗБЛД нотариално заверено съгласие на родителите за пътуване в чужбина, в случая такова от бащата. От друга страна, осъществяването на такива, заедно с майката, предвид възрастта в която се намира, даже и само заради възможността от стимулиране на когнитивните му потребности, са в безспорен негов интерес.

Поради изложеното настоящият състав счита, че са налице предпоставките за уважаване на молбата, но не в поискания неограничен бъдещ период от 5 години. Разрешаване пътувания на малолетно дете в посочения, е противно на основния смисъл от съществуване на разпоредбата – при липса на съгласие между родителите, съдът да прецени, за всеки конкретен случай, е ли е в интерес на непълнолетен да осъществи такива. Отделно, недопустимо е чрез водене на производство за разрешаване въпросите за пътуване в чужбина, да се пререшат тези свързани с определено местоживеене на дете, каквато реална възможност съществува при заявения петитум. Постановения режим на лични контакти с родителя, който не упражнява родителските права безспорно е обхванат от преценката за интереса, но възможността да се осъществява, не е причина да не се разреши пътуване, даже и в определения период на лични контакти. Иначе казано интересът на непълнолетния да реализира основно свое право – на свободно придвижване, регламентирано в множество международни актове, ратифицирани от Република България/Решение от 10.02.2015г. на ЕСПЧ по жалба 77818/12(Пенчеви срещу България)/, има преимущество пред интереса на родителя да осъществи личен контакт с дете в конкретен период. Несъмнено осъществяването на последните също е основно право, регламентирано в споменатите актове, но в конкретния случай упражняването на първото, няма да попречи на второто, а именно, неоползотворяването на постановения режим на лични контакти, не е пречка за обогатяване познанията на малолетния, чрез обучение или дори само пътуване извън страната.

Тъй като при спорове като настоящия, съдът, не е обвързан с посочения от страните период/Р № 86/13.09.2016г. на ВКС по ГД № 4685/2015г., IVг.о./, този състав счита за подходящ баланс, между интересите на детето и родителите от една страна и за неутрализиране на неприемливото въздействие върху него, в насока отчуждаване от родителя неупражняващ родителски права, при крайно ограничения режим на лични контакти, да се разреши пътуване на малолетния в посочените в исковата молба страни, придружаван от майка си, без възможност тя, да упълномощава придружаващи го лица, за период от две години, и за ограничени периоди от време, през характерните сезони за почивка – лято и зима/с желанието за каквато е мотивирано искането/, от по две седмици, а именно през 2021г., за период от две седмици, през месеците юни, юли, август и септември и две седмици през месеците ноември, декември, януари и февруари 2022г.; през 2022г., две седмици, през месеците юни, юли, август и септември и две седмици през месеците ноември, декември, януари и февруари 2023г..

В останалата и част молбата е неоснователна и следва да се отхвърли.  

Ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 212,50 лева разноски в производството, съразмерно уважената и отхвърлена част от молбата, от общо извършени такива, в размер на 425 лева.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

РАЗРЕШАВА на А. Б. Х., ЕГН : **********, действащ, чрез своята майка и законен представител А.Б.М., ЕГН : **********, с адрес ***, да бъде издаден документ за самоличност по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗБЛД – паспорт, както и А. Б. Х., ЕГН : **********, придружаван от А.Б.М., ЕГН : **********, да пътува в страните от ЕС, Великобритания, Турция, Сърбия и Северна Македония, за следните периоди : през 2021г., за период от две седмици, през месеците юни, юли, август и септември и две седмици през месеците ноември, декември, януари и февруари 2022г.; през 2022г., две седмици, през месеците юни, юли, август и септември и две седмици през месеците ноември, декември, януари и февруари 2023г..

 

ОТХВЪРЛЯ молбата в останалата и част, за периодите след 28.02.2023г., като неоснователна.

 

ОСЪЖДА Б.Б.Х., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на А.Б.М., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 212,50 лева разноски в производството, съразмерно уважената и отхвърлена част от молбата.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му, на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: