Р Е Ш Е Н И Е
№ 414
гр. Пловдив, 06.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Анелия
Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 5088/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу
наказателно постановление (НП) № 36-0000347 от 30.07.2019 г., издадено от и.д. ****
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което на „Механизация
и борба с ерозията“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление г.
Пловдив, ул. „ Владая“ № 7 основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, пр. 1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32
от 16.12.2011 г. на МТИТС /Наредбата/.
В жалбата се излагат бланкетни съображения
за нарушаване на материалния закон. В съдено заседание процесуалният
представител на дружеството жалбоподател се аргументира с допускането на
процесуално нарушение, свързано с действителната дата на извършване на
нарушението, както и приложението на маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН. Моли
НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна в писмено становище
поддържа законосъобразността на издаденото НП.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество
се явява основателна.
От
фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят „Механизация и борба с
ерозията“ АД било и понастоящем е лице собственик на пункт за извършване на
периодични прегледи за проверка на техническа изправност, притежаващ
разрешително за извършване на периодични прегледи за проверка на техническа
изправност на ППС № 811. На 19.09.2018 г. работник на дружеството и член на
комисията за периодични технически проверки А.П.Н. премил успешно обучение и
придобил удостоверение за допълнително периодично обучение по „Извършване на
периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС“. За същото
му бил издадено удостоверение с рег. № ***/19.09.2018 г. от Технически
университет гр. София, Център за развитие и квалификация.
На 27.09.2018 г., около 00:01 часа в
гр. Пловдив на бул. „Христо Ботев“№ 82 в Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Пловдив жалбоподателят като юридическо лице, собственик на
пункт за извършване на периодични за проверка на техническа изправност,
притежаващ разрешително за извършване на периодични прегледи за проверка на
техническа изправност на ППС № 811 не е уведомил писмено изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ чрез ръководителя на съответното
звено на ИА „АА“, а имено въззиваемата страна ОО „АА“, за настъпилите промени в
обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 18, ал. 1, т. 5, б. „б“, пр.
последното в законоустановения срок от 7 дни от извършената промяна, а именно
деня на придобиване на допълнително обучение – 19.09.2018 г. Същото било
установено след като на 09.07.2019 г. представителят на дружеството подал
документи, включително и процесното удостоверение, в службата на ОО „АА“ и служителката
по приемане на документите установила допуснатия пропуск на срока.
За установеното бил съставен АУАН серия
А-2018 бл. № 261757 от 09.07.2019 г. в присъствие на представителя на нарушителя
за нарушение на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС за
неспазването на предвидения срок. Дружеството жалбоподател чрез изпълнителния
си директор възразило при връчването и съставянето на акта.
С оглед установяването на нарушението с
АУАН, административнонаказващият орган е издал и обжалваното НП. С последното е
била наложена на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, пр. 1 от ЗДвП имуществена
санкция в размер на 1000 лв. за установеното в АУАН нарушение.
По
доказателствата:
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел П.Т. – актосъставител.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя като логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Същият потвърждава
констатациите си в акта, като в допълнение разказва, че актът за установяване
на административно нарушение /АУАН/ съставил, след като негова колежка, която
обработвала документите на пунктовете за периодични прегледи, констатирала при
подаването на документи от един такъв неспазването на предвиден в закона срок.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото, които
подкрепят свидетелските показания и обясненията на нарушителя – АУАН, писмено
обяснение от изпълнителния директор на дружеството вх. №
52-00-23-3547/12.07.2019 г., заявление за предоставяне на доказателства вх. №
42-03-23-487/09.07.2019 г., удостоверение с рег. № ***/19.09.2018 г. от
Технически университет гр. София, Център за развитие и квалификация, разпечатка
от ТР към АВ, разписка за връчване и заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на МТИТС.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след
запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя
следва от така представената заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на МТИТС.
АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като
съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено
правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят
е имал възможност да направи своите възражения и го е сторил.
Към момента на установяване на
нарушението с АУАН правонарушителят е бил известен и актът е съставен в
присъствие на негов представител и свидетел, с което е съобразено правилото на
чл. 40 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е
извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на
нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му - за неспазване на правилата за уведомяване на
администрацията в определен срок при настъпване на промени в квалификацията на
членовете на комисиите към пунктовете за периодични технически прегледи.
Изчерпателността на описанието на нарушението съдът намира за осъществена,
доколкото е посочено какво точно е следвало да извърши дружеството жалбоподател
и в какъв срок.
Не може да бъде възприето възражението
за допускането на съществено нарушение, което да ограничава правата на
нарушителя и да се свързва с датата на извършване на нарушение. Датата на
извършване на нарушението е такава, каквато е определена от закона и
поведението на лицето. В случая това е от придобиването на удостоверение за
допълнително периодично обучение, а именно 19.09.2018 г., и посочването ѝ
има отношение предимно към правната страна на спора, а не и за спазването на
процесуалните правила.
Във връзка обаче с така посочената дата
на извършване на нарушението съдът счита, че не спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Срокът за съставяне на АУАН започва да тече от датата на откриване на
нарушителя, така и от констатиране на нарушението, доколкото не се толерира
бездействието на държавните органи. В конкретния случай следва да се приеме, че
тъй като вменената нарушена норма въвежда краен момент, до който следва да се
извърши необходимото действие - изтичане на 7-дневен срок от придобиването на
удостоверение /19.09.2018 г./, а това е от 27.09.2018 г., вкл., то от този
момент следва да се брои и 3-месечния срок, в който актосъставителят може и
следва да състави АУАН, тъй като от този момент за администрацията е следвало
да е известно лицето, което е извършило нарушението и осъществяването на
последното. В същия смисъл решение № 2337 от 18.11.2019 г. по к. адм. н. д. №
2699/2019 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив. Следователно
срокът в настоящия казус ще тече от 27.09.2018 г. и следва да изтече на 27.12.2018
г. Същевременно актът е съставен на 09.07.2019 г., т.е. седем месеца след като
изтекъл срокът за съставяне на АУАН. След като е изпуснат законоопределеният
срок за издаване на акт и възбуждането на производство по налагане на санкция,
то и всички следващи актове на администрацията са незаконосъобразни. Това е
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно, тъй
като се обуславя от незаконосъобразен АУАН с оглед на изпускане на срока за
съставянето му.
От
правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена
съвкупност съдът намира, че следва все пак да отбележи, че се установява
авторството и осъществяването на вмененото на дружеството нарушение.
Съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение
на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. Посочената норма гласи, че при
промяна на обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 18, ал. 1, лицето
по чл. 16 писмено уведомява изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ чрез ръководителя на съответното регионално звено на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в 7-дневен срок от
извършването на промяната или от узнаването й, като приложи документите, които
я удостоверяват. От своя страна чл. 18, ал. 1 в своята точка 5, б. „б“ сочи за
такива обстоятелства копие на свидетелството за професионална квалификация по
чл. 14, ал. 5, т. 2 или на удостоверението за допълнително обучение по чл. 14,
ал. 5, т. 1 от Наредбата, а дружеството жалбоподател е такова по чл. 16 от
Наредбата предвид извършваната от него дейност по проверка за техническа
изправност. Такъв именно е настоящият случай.
Безспорно се установява, че дружеството
жалбоподател осъществява дейност по проверка на техническата изправност на ППС,
както и че един от работниците му е придобил удостоверение за допълнително
периодично обучение на 19.09.2018 г. От друга страна лицата следва да уведомяват
администрацията при всяка такава промяна. Законодателят е обвързал това
задължение с определен 7-дневен срок и това е от момента на придобиване на
удостоверение за допълнително обучение. До изтичането на този срок съществува
задължение за лицата по чл. 16 от Наредбата да подадат съответните документи
пред ОО „АА“. Пропускането на този срок поставя лицата в неизпълнение на
задължението си чрез своето бездействие. За съставомерността на нарушението е
достатъчно да бъде установено неспазването на законоопределения срок, както е и
по настоящото дело. Безспорно се установява, че срокът, до който е следвало да
бъде подадено уведомлението е бил 26.09.2018 г., като такава справка е
ефективно подадена едва на 09.07.2019 г., а не преди това, тъй като едва тогава
е въведена в базата данни на администрацията съгласно приложеното като писмено
доказателство заявление вх. № 42-03-23-487. Доколкото нарушението е извършено
от юридическо лице, не следва да бъде обсъждана субективната страна на
деянието, тъй като отговорността му е обективна и безвиновна и не подлежи на
установяване. Правилно е съобразена и санкционната норма на чл. 178а, ал. 4, т.
1, пр. 1 от ЗДвП, отговарящата на задължението по чл. 24, ал. 1 от Наредбата, а
определеното наказание е справедливо и законосъобразно.
Това обаче не променя вече формираните
изводи за допуснато съществено нарушаване на процесуалните правила, свързано
със срока за съставяне на АУАН и пропускането му, и въпреки доказването на
нарушението и поведението на дружеството жалбоподател, обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно издадено.
По посочените съображения следва да се
приеме, че към административнонаказателната отговорност неправилно е ангажирана
отговорността на дружеството жалбоподател, а издаденото наказателно постановление
е незаконосъобразно и затова следва да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 36-0000347 от 30.07.2019 г.,
издадено от и.д. **** на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.
Пловдив, с което на „Механизация и борба с ерозията“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление г. Пловдив, ул. „ Владая“ № 7 основание чл.
178а, ал. 4, т. 1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 24,
ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А.
Д.