№ 18340
гр. София, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110112742
по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане при
условията на разделност на сумите, както следва: 291,46 лв., представляваща главница за
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 58,25 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2020 г. до 21.02.2023 г.; 34,27 лв., представляваща главница за цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г.; 8,10 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
31.03.2020 г. до 21.02.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на исковата молба – 10.03.2023 г. до окончателното им заплащане.
Ищецът ..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците А. С. П. и А. С. П., в качеството им на наследници по закон на .....,
починала на 19.07.1986 г., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: .....
като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на
услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016
г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася, което ответниците не са сторили,
поради което претендира от всеки един от тях по 1/2 част от исковите суми, или сумите,
както следва: 145,73 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 29,12 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.02.2023 г.; 17,13
1
лв., представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.02.2020 г. до 30.04.2021 г.; 4,05 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 21.02.2023 г., ведно
със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба –
10.03.2023 г. до окончателното им заплащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците А. С. П. и А. С. П. са подали отговор на
исковата молба, с който не оспорват исковете, считайки ги за основателни. Сочат, че
исковите суми за заплатени изцяло, позовавайки се на представени 2 броя платежни
нареждания от 30.06.2023 г. Допълват, че не са уведомявани от ищеца за дължимостта на
исковите суми, поради което оспорват да са дали повод за завеждане на делото срещу тях.
Отправят искане сторените от ищеца разноски да бъдат възложени в негова тежест,
позовавайки се на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.... изразява становище, че в рамките
на исковия период услугата дялово разпределение е била законосъобразно извършвана.
С молба от 22.08.2023 г., докладвана в открито съдебно заседание на 26.10.2023 г.,
ищецът ..... потвърждава извършените от ответниците 2 броя плащания от 30.06.2023 г. в
общ размер на 400,00 лв. (по 200 лв. всеки), които са послужили за погасяване на сумите,
както следва: мораторни лихви, законна лихва към датата на плащането, част от сторените
съдебни разноски, както и част от главницата. Посочва, че непогА.а е останала сумата от
113,65 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия, както и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца
е да установи наличието на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка)
на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и
потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си
да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за
купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и,
че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е
възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг; изпадане на ответниците в забава и размера на обезщетението за
забава.
В случая, с оглед твърдението на ответниците за извършено плащане на процесните
вземания, с доклада по делото от 10.08.2023 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи
се от доказване всички обстоятелства, включени във фактическите състави на процесните
вземания за главница и мораторна лихва (включително и качеството на ответниците А. С. П.
и А. С. П. на потребители на топлинна енергия за битови нужди през процесния период,
отговарящи за процесните задължения при посочените с исковата молба квоти – по 1/2
всеки). Това е така, доколкото плащането на задълженията представлява конклудентно
признание в тази насока, още повече, че същото се потвърждава и от ангажираните по
делото 2 броя вносни бележки от 30.06.2023 г. /л. 64 от делото/ за сумата от по 200,00 лв.
всяка, или общо сумата от 400,00 лв., а освен това същото е потвърдено и от страна на ......
При това положение, спорният въпрос по настоящото дело касае обстоятелството дали
извършеното плащане в общ размер на 400,00 лв. е послужило за цялостно погасяване на
процесните вземания, или само на част от тях, с оглед изричното оспорване на ищеца в тази
2
насока с молбата му от 23.10.2023 г., докладвана в открито съдебно заседание на 26.10.2023
г.
Ищецът към момента на подаване на исковата молба е бил носител на изискуеми
вземания от ответниците, които те е следвало да погасят преди сезиране на съда, доколкото
тяхното възникване не е обусловено от евентуално отправяне на извънсъдебна покана и/или
предприемането на други действия от негова страна. Съгласно общите условия от 27.06.2016
г., в сила от 10.07.2016 г., приложими към релевантния период, купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнася, т. е. настъпването на изискуемостта на този вид вземане е обусловено единствено от
изтичане на предвидения в Общите условия срок. Нещо повече, с плащането в хода на
процеса на сумата от общо 400,00 лв. ответниците са признали своите задължения, поради
което те дължат на ищеца и обезщетението в размер на законната лихва върху платените
суми за главница за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение
(общо 325,73 лв.) от датата на подаване на исковата молба – 10.03.2023 г. до датата на
плащането им – 30.06.2023 г., което изчислено от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
електронен онлайн калкулатор, възлиза в размер на 11,68 лв.
При това положение следва да се приеме, че общият размер на всички претенции,
предмет на делото, се равнява на общата сума от 403,76 лв., от която: 291,46 лв. – главница
за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 58,25 лв. -
мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г.
до 21.02.2023 г.; 34,27 лв. – главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г.; 8,10 лв. - мораторна лихва върху главницата за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 21.02.2023 г., както и 11,68 лв.
- законна лихва върху сбора от сумите на всяка от главниците от датата на подаване на
исковата молба – 10.03.2023 г. до датата на плащането им – 30.06.2023 г. Следователно,
извършеното от ответниците плащане в общ размер на 400,00 лв. не е достатъчно да покрие
всяка една от тях, поради което приложение следва да намери чл. 76 ЗЗД, регламентиращ
реда за погасяване на конкуриращи се вземания в полза на един кредитор в случаите, при
които платената сума е недостатъчна, за да покрие всички изцяло и по този начин обуславя
частично плащане. В ал. 2 на посочената разпоредба се предвижда, че най-напред се
погасяват разноските, след това лихвите и най-накрая главницата. Настоящият съдебен
състав споделя разбирането, че в чл. 76, ал. 2 ЗЗД законодателят не прави разграничение
между различните видове лихва – възнаградителна или мораторна, договорна или законна,
поради което същата включва и лихвата за забава, каквато също е предмет на настоящото
дело - в този смисъл е Решение № 86 от 14.08.2014 г. по гр. дело № 6766/2013 г., IV г. о., ГК
на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
По отношение на законната лихва, дължима върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 10.03.2023 г. до окончателното изплащане, съдът приема, че
макар по своята правна същност последната да е законна последица от уважаване на
искането за присъждане на главницата – по арг. от чл. 116, ал. 3 ГПК (отм.), респ. 214, ал. 2
ГПК, то с оглед възприетото по-горе разбиране за дефиниране на понятието лихва по
смисъла на чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва да се приеме, че това вземане също се погасява по
описания ред – след разноските и преди главницата. Следователно, доколкото в двете
платежни нареждания от 30.06.2023 г. платците не са изразили воля относно реда за
погасяване на отделните искови претенции, то с оглед правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД
платената от тях сума от 400,00 лв. следва да се отнесе за погасяване най-напред на
вземанията за разноски, след това на вземанията за лихва за забава и законна лихва и най-
накрая на вземанията за главница.
Както се посочи по-горе, към момента на завеждане на делото – 10.03.2023 г.
ответниците са били в забава в плащането, доколкото с извънсъдебното погасяване е
3
призната дължимостта на вземанията на ищеца, касаещи процесния абонатен номер.
Установява се, че същите са погА.и в хода на исковия процес – едва на 30.06.2023 г., поради
което с поведението си те са станали повод за завеждане на делото срещу тях и следва да
понесат отговорността за направените от ищеца разноски за платена държавна такса в
размер на 100,00 лв. При това положение, съдът приема, че към момента на плащането
общият размер на дължимите от ответниците суми се равнява на сумата от общо 503,76 лв.,
от която: 100,00 лв. – съдебни разноски за платена държавна такса, 291,46 лв. - главница за
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 58,25 лв. - мораторна
лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
21.02.2023 г.; 34,27 лв. – главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.02.2020 г. до 30.04.2021 г.; 8,10 лв. - мораторна лихва върху главницата за цена на услуга
за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 21.02.2023 г., както и 11,68 лв. -
законна лихва върху сбора от сумите на всяка от главниците от датата на подаване на
исковата молба – 10.03.2023 г. до датата на плащането им – 30.06.2023 г. Ето защо, с оглед
възприетия по-горе ред за погасяване на същите следва да се приеме, че плащането в общ
размер на 400,00 лв. е било достатъчно за погасяване на процесните вземания при следната
поредност: 100,00 лв. - съдебни разноски за платена държавна такса, 58,25 лв. - мораторна
лихва върху главницата за цена на топлинна енергия, 8,10 лв. - мораторна лихва върху
главницата за цена на услуга за дялово разпределение, 11,68 лв. - законната лихва върху
платените главници, както и 221,97 лв. - част от вземанията за главница, при което непогА.а
е останала сумата от 103,76 лв. – главница за цена на топлинна енергия, а не сумата от
113,65 лв., както се поддържа от ищеца с молбата му от 22.08.2023 г.
Изложеното обосновава извод, че част от процесните вземания, а именно: сумата от
103,76 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., не е погА.а от ответниците, поради което те дължат заплащането на същата
съобразно обема на отговорността им – по 1/2, т. е. сумата от по 51,88 лв., до който размер
предявеният срещу всеки от тях иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ се явява основателен и следва да бъде уважен, като следва да се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер от 145,73 лв., или за размера от 93,85 лв.
В останалата част предявените искове за главница за цена на топлинна енергия и
главница за цена на услуга за дялово разпределение, както и мораторна лихва върху всяка от
главниците следва да бъдат отхвърлени изцяло поради погасяването им чрез плащане в хода
на процеса. Това е така и по отношение на вземането за законна лихва върху платените
главници от датата на подаване на исковата молба – 10.03.2023 г. до окончателното
плащане.
По отговорността за разноските.
Както се посочи по-горе, към момента на завеждане на делото – 10.03.2023 г.
ответниците са били в забава в плащането, доколкото с извънсъдебното погасяване е
призната дължимостта на вземанията на ищеца, касаещи процесния абонатен номер.
Установява се, че същите са погА.и в хода на процеса – едва на 30.06.2023 г., поради което с
поведението си те са станали повод за завеждане на делото срещу тях и следва да понесат
отговорността за претендираните от ищеца разноски, останали незаплатени - за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лв., определен по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от ЗПрП и чл. 25, ал. 1 от НЗПрП, като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото. При това положение, всеки един от
ответниците следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от по 50,00 лв. (1/2
от 100,00 лв.), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. С. П., ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на „..., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ,
сумата от 51,88 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ..... за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 51,88 лв. до пълния предявен размер от 145,73 лв., или за размера от 93,85 лв.;
иска за мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия в размер на 29,12 лв.
за периода от 15.09.2020 г. до 21.02.2023 г.; иска за главница за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 17,13 лв. за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., както и иска
за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение в размер на
4,05 лв. за периода от 31.03.2020 г. до 21.02.2023 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба – 10.03.2023 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА А. С. П., ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на „..., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ,
сумата от 51,88 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ..... за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 51,88 лв. до пълния предявен размер от 145,73 лв., или за размера от 93,85 лв.;
иска за мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия в размер на 29,12 лв.
за периода от 15.09.2020 г. до 21.02.2023 г.; иска за главница за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 17,13 лв. за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., както и иска
за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение в размер на
4,05 лв. за периода от 31.03.2020 г. до 21.02.2023 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба – 10.03.2023 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА А. С. П., ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на „..., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ....., сумата от 50,00 лв., представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. С. П., ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на „..., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ....., сумата от 50,00 лв., представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ищеца ..... – „.....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5