№ 143898
гр. София, 16.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Частно гражданско
дело № 20231110138438 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с
вх. № 196217 от 10.07.2023г., подадено от С. О. срещу „Д. Б. Г.“ ООД, с което се претендира
плащане на сумата от 30 290 лева, представляваща обезщетение за ползване за периода от
01.07.2022г. до 31.07.2023г. на имот-публична общинска собственост, описан в предходен
Договор за наем № РД-566-21 от 30.11.2012г., ведно със законната лихва считано от датата
на подаване на заявлението до окончателното плащане, сумата от 1745,26 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 25.06.2022г. до 30.06.2023г., както и
законната лихва считано от 01.07.2023г. до датата на подаване на заявлението. Заявлението
се основава на извлечение от счетоводните книги на общината – дългов документ по чл.
417, т. 2 ГПК.
Във връзка с дадени от съда указания, с молба-уточнение заявителят е посочил, че
претендираната от него главница само за периода от 01.07.2022г. до 10.07.2023г. /датата на
подаване на заявлението/ е в размер на 28 711,61 лева, а претендираната мораторна лихва за
периода от 01.07.2023г. до 10.07.2023г. е в размер на 2,74 лева, тоест общо мораторната
лихва за периода от 25.06.2022г. до 10.07.2023г. е в размер на 1748 лева /1745,26 + 2,74/.
Съдът, като взе предвид така изложените обстоятелства намира, че заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК следва
да бъде отхвърлено по отношение на вземането за главница за разликата над 28 711,61 лева
до първоначално предявения размер от 30 290 лева и за периода от 11.07.2023г. до
31.07.2023г. Това е така, защото нормата на чл. 418, ал. 2 ГПК предвижда, че дълговият
документ следва да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника – т.е.
вземане, което е изискуемо към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Доколкото в случая заявлението е подадено на 10.07.2023г., то безспорно
обезщетението за ползване на имота от длъжника за периода от 11.07.2023г. до 31.07.2023г.
не е изискуемо към момента на продаване на заявлението, защото към този момент
длъжникът все още не е осъществил ползването на общинския имот за бъдещия период.
Видно от съдържанието на заявлението и приложения договор за наем, се касае за вземане за
обезщетение за продължило без валидно основание ползване на имота след изтичане срока
на договора за наем, а не за наемни вноски, поради което вземането се базира на
неоснователно обогатяване и става изискуемо след като ползването бъде осъществено. Ето
защо вземането за тази част от периода е неизискуемо и заявлението следва да бъде
отхвърлено в тази му част.
С оглед частичното отхвърляне на заявлението, същото следва да бъде отхвърлено и
в частта за разноските както следва: по разноските за държавна такса следва да бъде
1
отхвърлено за разликата над 609,13 лева до пълния размер от 640,70 лева; а за
юрисконсултското възнаграждение – за разликата над 47,54 лева до пълния определен от
съда размер от 50 лева.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. №
196217 от 10.07.2023г., подадено от С. О. срещу „Д. Б. Г.“ ООД В ЧАСТТА по вземането за
обезщетение – за разликата над 28 711,61 лева до пълния претендиран размер от 30 290 лева
и за периода от 11.07.2023г. до 31.07.2023г., както и В ЧАСТТА за разноските за държавна
такса – за разликата над 609,13 лева до пълния размер от 640,70 лева и за юрисконсултско
възнаграждение – за разликата над 47,54 лева.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2