№ 82
гр. София, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова
в присъствието на прокурора Д. Фр. П.
като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221800600171 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 14/15.11.2021 г., постановена по НОХД № 23/2021 г. по
описа на РС С., състав на този съд е признал подсъдимия Ф. А.. (F. A.) за
виновен в това, че на 23.11.2015 г. около 22.50 часа в землището на с. К., общ.
Д., Софийска област, на около 300 метра източно от 310 и на около 350 метра
североизточно от 311 ГП, е направил опит да излезе през границата на
страната от Р България в Р Сърбия без разрешение на надлежните органи на
властта и не през определените за това места, като деянието му е останало
недовършено по независещи от волята му причини – престъпление по чл. 279,
ал.1, пр. 2, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 от НК, като го осъдил на лишаване от
свобода за срок от четири месеца и глоба в размер на 100 лева.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на така
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, като на
основание чл. 59, ал. 1 от НК зачел времето, през което подсъдимият А. е бил
задържан.
Недоволен от присъдата е останал служебният защитник на подсъдимия
1
А. – адв. А.А. от САК, която в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е обжалвала
съдебния акт. Според защитника, присъдата е постановена в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила, а районният съд е възприел
фактическа обстановка, който не се установява от събрания по делото
доказателствен материал. Иска се отмяна на атакуваната присъда и
постановяване на нова (въззивна) такава, с която подсъдимият да бъде
оправдан по обвинението.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбата се поддържа от
защитника адв. А. на изложените в нея основания. Допълнително се изтъква,
че наказателния процес е воден срещу лице с неустановена самоличност и
търсещо закрила. Твърди се, че първоинстанционният съд не е изпълнил
указанията на СОС при предходното разглеждане на делото за откриване на
производство за предоставяне статут на бежанец на подсъдимия пред ДАБ.
Производството пред въззивния съд е водено в отсъствието на
подсъдимия А..
РП С. не взема писмено становище по въззивната жалба срещу
присъдата.
Представителят на СОП заема становище за неоснователност на
въззивната жалба. Иска се потвърждаване на постановената
първоинстанционна присъда.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
С внесения за разглеждане от РС С. обвинителен акт срещу подсъдимия
Ф. А.. (F. A.) е повдигнато в това, че на 23.11.2015 г. около 22.50 часа в
землището на с. К., общ. Д., Софийска област, на около 300 метра източно от
310 и на около 350 метра североизточно от 311 ГП, е направил опит да излезе
през границата на страната от Р България в Р Сърбия без разрешение на
надлежните органи на властта и не през определените за това места, като
деянието му е останало недовършено по независещи от волята му причини –
престъпление по чл. 279, ал.1, пр. 2, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 от НК.
2
При собствена преценка на събраните в хода на проведеното пред
първата инстанция наказателно производство доказателства, настоящата
съдебна инстанция установи следната фактическа обстановка:
Свидетелите Б. В. и Б. Б. работели като полицейски служители в РДГП
Д.. За времето от 19:00 часа на 23.11.2015 г. до 08:00 часа на 24.11.2015 г. те
били нощна смяна и като гранично-полицейски наряд извършвали
наблюдение в землището на с. К., общ. Д..
Около 22:50 часа на 23.11.2015 г. свидетелите чули гласове на хора,
които приближавали към тях в посока откъм линията на държавната граница.
В. и Б. се насочили в посока към гласовете и на 300 м. източно от ГП и на
около 350 м. североизточно от 311 ГП установили и задържали 17 лица –
чужди граждани, отговарящи на профила „нелегален мигрант“. Четири от
лицата, между които и подсъдимият А., нямали документи за самоличност.
След задържането на лицата те били отведени в районното управление на
МВР, където дали обяснения, като подсъдимият дал обяснения в
присъствието на свидетеля Ц..
За подсъдимия по съобщените от него данни били изготвени АФИС
справка CCLIT 00067209 и справка ЕВРОДАК BR208C151124004, според
които Ф. А.. е афганистанец, роден на 05.08.1007 г. в провинция Н., ИР
Афганистан, неженен, неосъждан, като са снети и дактилоскопните му
отпечатъци.
Установената от въззивния съд фактическа обстановка напълно съвпада
с тази, възприета от първостепенния съд. Мотивите на първата инстанция към
постановената присъда съдържат в себе си необходимия обем от фактически
и правни изводи, необходим за установяване на действителната воля на съда
по възприетите от него факти и изградената въз основа на тях правна
аргументация, при което въззивният съд е в състояние да извърши дължимата
проверка на постановения първоинстанционен съдебен акт.
Фактическата обстановка се аргументира по несъмнен начин от
гласните доказателства – показанията на свидетелите Б., В. и Ц., които
последователно и логично съобщават извършените от тях действия в
изпълнение на служебните им задължения. Показанията на свидетелите се
подкрепят от писмените доказателства – обстоятелствен протокол, схема на
3
мястото на задържане, АФИС справка CCLIT 00067209, справка ЕВРОДАК
BR208C151124004.
Вътрешното убеждение на първоинстанционния съд за виновността на
подсъдимия А. се основава на извършения в мотивите към присъдата
правилен анализ на събраните доказателства. Установените данни от
доказателствените средства, правилно оценени от първата инстанция,
законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е доказано по несъмнен начин
осъществяването от подсъдимия на състава на престъплението по чл. 279,
ал.1, пр. 2, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 от НК. С основание първоинстанционният
съд е кредитирал с доверието си показанията на свидетелите Б. и В., които
възпроизвеждат обстоятелства, възприети лично от тях – а именно мястото,
на което са задържани подсъдимия и спътниците му, което е в землището на
с. К., в непосредствена близост до държавната граница с Р Сърбия, т. е. в
гранична ивица, в която е разрешено преминаването единствено на служители
на Гранична полиция.
В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия чрез предприетите фактически действия, насочени към
преминаване границата на страната с цел излизане към Република Сърбия, без
за това да е получил разрешение от надлежните органи на властта,
осъществяващи гранично - пропусквателен контрол, като фактическите
действия са предприети извън определените за преминаване на държавната
граница места. По този начин подсъдимият А. е нарушил установения в
страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, в хипотезата
на "излизане" от страната. Деянието е останало недовършено във фазата му на
опита по смисъла на чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимият не е успял да
преодолее граничния контрол поради независещи от него причини - бил е
задържан от българските гранични власти.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно,
при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното
настъпване. Субективната страна на деянието се обективира от поведението
на подсъдимия, а именно придвижването му в тъмната част на денонощието в
посока към държавната граница, което недвусмислено сочи на желанието му
граничните власти да не узнаят за присъствието му в района и набелязаната
4
от него цел. В тази връзка, Регламент /ЕО/ № 562/2006, който цели
премахване на всякакви проверки на лица, които пресичат вътрешните
граници на ЕС, не само не премахва граничния контрол, извършван от
отделните държави-членки на външните граници, а предвижда такъв контрол
като средство за борба с незаконната имиграция и трафика на хора.
Българската държава третира незаконното преминаване на лица през
границата на страната като престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК, а в случая
поведението на чуждия гражданин Ф. А.. попада в обхвата на тази норма.
По отношение направеното от защитата на подсъдимия А. възражение за
неустановена самоличност, въззивният съд намери следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 1, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕС) № 603/2013
на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за създаване на
система Евродак за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед
ефективното прилагане на Регламент (ЕС) № 604/2013 за установяване на
критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за
разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от
държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без
гражданство и за искане на сравнения с данните в Евродак от
правоприлагащите органи на държавите членки и Европол за целите на
правоприлагането и за изменение на Регламент (ЕС) № 1077/2011 за
създаване на Европейска агенция за оперативното управление на
широкомащабни информационни системи в областта на свободата,
сигурността и правосъдието, е създадена система, наречена „Евродак", чиято
цел е да допринесе за определянето на държавата-членка, която по силата на
Регламент (ЕС) № 604/2013 е компетентна за разглеждане на молба за
международна закрила, която е подадена в дадена държава-членка от
гражданин на трета държава или от лице без гражданство, и да улесни в други
отношения прилагането на Регламент (ЕС) № 604/2013 при предвидените в
настоящия регламент условия. Посоченият регламент определя условията,
при които определените органи на държавите-членки и Европейската
полицейска служба (Европол) могат да искат сравняване на данни за
дактилоскопични отпечатъци с тези, съхранявани в централната система, за
целите на правоприлагането. В списъка на определените органи, които имат
достъп до данните, регистрирани в централната система за целите, посочени в
член 1, параграф 1 от същия регламент определеният орган, който има достъп
5
до данните, регистрирани в централната система за целите, посочени в член 1,
параграф 1 от същия регламент, за Република България е МВР. В конкретния
случай в съответствие с разпоредбата на чл. 14 параграф 1 от Регламент №
603/2013 са снети дактилоскопни отпечатъци от всички пръсти на лицето,
което е било без документи за самоличност и се представило като Ф. А.., и
при опит за незаконно преминаване на границата на Р България, е било
задържано от компетентните контролни органи. Видно от материалите по
досъдебното производство, Евродак дактилоскопната карта за това лице
съдържа данни за дата на раждане, две имена, посочено гражданство, датата
на снемане на дактилоскопните отпечатъци от всичките му пръсти, както и
самите дактилоскопни отпечатъци на лицето. Посочената система за
регистрация по Регламент № 630/2013 се ползва, видно от Глава VІ на същия,
за целите на правоприлагането. Следователно, в съответствие с извършената
регистрация на лицето, самоопределило се като Ф. А.., за целите на
правоприлагането, в това число и в областта на наказателното право и процес,
посочената от представителя на държавното обвинение в обвинителния акт
самоличност е установена с необходимата категоричност.
Видно от приложената в хода на въззивното производство справка от
Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република
България, подсъдимият не е подавал молба за международна закрила и не е
регистриран в ДАБ.
Правото на защита на подсъдимия А. не е било нарушено в нито един
момент от наказателното производство – подсъдимият е имал осигурена
адвокатска защита в лицето на служебен защитник; бил е наясно с воденото
срещу него наказателно производство и е имал възможността да реализира в
пълен обем гарантираните си от разпоредбите на НПК права.
Обстоятелството, че подсъдимият А. съзнателно не се е възползвал от
правото на лично участие в производството, е видно от укриването му от
органите на досъдебното производство и съда, след отмяната на мярката за
неотклонение „Задържане под стража“, което е наложило наказателното
производство да приключи в негово отсъствие.
При така установените от първоинстанционния съд факти и
обстоятелства, относими към предмета на доказване, изводите, че се доказва
по несъмнен начин извършването от подсъдимия Ф. А.. на престъплението, за
6
което е привлечен към наказателна отговорност, са законосъобразни и
правилни.
При проверката на присъдата въззивната инстанция констатира, че при
определяне на вида и обема на наказателната репресия спрямо Ф. А..
районният съд е наложил наказанието лишаване от свобода в близост до
минималния размер на предвиденото наказание – а именно четири месеца, а
кумулативно предвиденото наказание глоба в минимално предвидения за
това наказание размер от 100 лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът
отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три
години. Определените наказания са справедливи и съответни на извършеното
от подсъдимия, доколкото той е неосъждан и за него няма събрани негативни
данни за личността му. Деянието не се очертава като такова с относителна
тежест, надвишаваща обичайната такава при този тип престъпления.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от
НПК С. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 14/15.11.2021 г., постановена по НОХД
№ 23/2021 г. по описа на РС С..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7