№ 711
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20231000500071 по описа за 2023 година
С решение № 262841 от 30.08.2022 г. по гр. д. № 8902/2014 г., СГС, І-14
с-в, ОТХВЪРЛЯ иска на "Групово" ООД срещу П. Н. Ш., при участието на
"Одри" ООД, трето лице помагач на страната на ищеца и П. И. Ш., трето лице
помагач на страната на ответницата, за присъждане на сумата 131 175, 90 лв.,
частично от 161 175, 90 лв., до размер на сумата 80 703,75 лв., поради
прихващане с вземането на П. И. Ш., съдебно установено с Решение №
5229/14.07.2007 г., постановено по гр. д. № 5154/2014 г. на СГС, за сумата
164 000 лв., дължима по издаден от "Максстрой" ООД, сега "Групово" ООД,
запис на заповед от 21.03.2008 г., за сумата 164 000 лв., а за горницата от
50 472, 15 лв. като неоснователен, представляваща обезщетение за водене на
чужда работа без пълномощие, изразяваща се в стойността на извършените
разходи за изграждане на съсобствените в режим на СИО на П. Н. Ш. и П. И.
Ш., три самостоятелни обекта - АПАРТАМЕНТ № 13, 15 и 16, находящи се в
жилищна сграда в гр. ***, ЖК "***", изградена в УПИ I, кв. 13, м. "***", р-н
"Красна поляна", ведно със законната лихва върху главницата считано от
завеждане на иска - 23.06.2014 г. до окончателното изплащане, на основание
чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
1
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Одри“ ЕООД – трето
лице помагач на страната на ищеца. Твърди, че не са налице условията за
извършване на съдебно прихващане, тъй като намира, че третото лице П. Ш.
не може да извърши прихващане и не е налице насрещност на страните.
Поддържа, че ищецът няма интерес от прихващане, а има такъв от реално
изпълнение и то лично от длъжника. Отделно сочи, че договорът за цесия е
произвел действие спрямо Ш. на 10.10.2020 г. и „Одри“ ЕООД се явява
приобретател на спорното право. Подчертава, че съдът не е разгледал
възражението за погасителна давност относно вземането по записа на заповед.
Сочи, че вземането по записа е лично притежание на П. Ш.. Излага
оплаквания относно цената на иска. Моли решението да се отмени и искът да
се уважи.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Групово“
ООД. Счита, че прихващането е недопустимо и не може да се извърши от
третото лице. Излага оплаквания относно цената на иска, като сочи, че според
т. 32 от решението по гр.д. № 9033/11 г., СГС, І-21 с-в, ищецът има основание
да претендира сумата от 161 175,90 лв. Подчертава, че не е взето предвид, че
„Одри“ ЕООД е приобретател на спорното право. Моли да се отмени
решението на съда и да се осъди П. Ш. да заплати сумата от 131 175,90 лв.,
както и разноски.
В писмени отговори ответницата П. Ш. и третото лице помагач на
нейна страна П. Н. Ш. оспорват въззивните жалби, а въззивните
жалбоподатели взаимно поддържат жалбите си.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
Ищецът "Групово" ООД („Максстрой 2005“ ООД) твърди, че с Договор
от 14.06.2007 г. Столична община му учредила право на надстрояване на
жилищна сграда срещу заплащане на сумата 74 100 лв. и поемане на
задължението за саниране на жилищният блок. Твърди се, че с н.а. № 97/2008
г. от 1.04.2008 г. ищцовото дружество прехвърлило на П. И. Ш. (по това
време вече в брак с ответницата П. Ш.) ¾ ид.ч. от учреденото му право на
2
строеж срещу цена от 35 000 лв., която била платена. С договор за доброволна
делба от 26.11.2008 г. дружеството и съпрузите прекратили съсобствеността
върху четири апартамента, съставляващи реализираното право на
надстрояване, като Ш. станали собственици на три от тях. Тъй като строежът
на имотите бил извършен от трето лице, по възлагане на ищцовото
дружество, а Ш. не били заплатили стойността на обектите, се твърди, че те
неоснователно се обогатили за сметка на дружеството, което обедняло със
стойността на извършените разходи. Като се сочи, че Ш. не били дали
съгласие за строежа, се претендира в условията на водене на чужда работа без
пълномощие, в полза на дружеството и в тежест на ответницата да се присъди
обезщетение, равно на по-малката сума измежду направените разноски и
увеличената стойност на имота, тъй като подобренията са извършени и в
собствен интерес на ищеца. Изтъква се, че във връзка с тези спорни
отношения вече е постановено Решение № 1434/04.03.2014 г., гр. д. №
9033/2011 г., СГС, като физическите лица са осъдени солидарно да заплатят
на "Групово" ООД сумата 30 000 лв., частично от 161 175, 90 лв., с която
неоснователно се обогатили за негова сметка, представляваща стойност на
извършените разходи за изграждане на собствените на ответниците три
самостоятелни обекта, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, ведно със законната
лихва върху главницата считано от 04.07.2011 г., до окончателното и
изплащане. За разликата над 30 000 лв. до 161 175, 90 лв. дружеството
претендира ответницата да бъде осъдена в настоящото производство.
Ответницата П. Ш. не оспорва, че със съдебно решение тя и съпругът й
П. Ш. са осъдени на основание чл. 61, ал.2 ЗЗД солидарно да заплатят на
ищеца сумата 30 000 лв., част от 161 175, 90 лв., с която неоснователно са се
обогатили за сметка на дружеството. Счита, че искът в настоящото
производство би бил основателен до сумата, която е приета за дължима във
вече постановеното решение, а именно до 110 703, 75 лв., от които следва да
се приспадне частично присъдената сума от 30 000 лв. Счита, че
претендираната сума не се дължи тъй като ищецът не се е обогатил
неоснователно. Сочи, че тя и съпругът й са инвестирали средства в
строителството на собствените си самостоятелни обекти в общ размер на
226 863 лв. - включваща 1) цената за ¾ ид.ч. от правото на строеж, 2) част от
главница по кредит на ищеца, предназначен за строителство, както и 3)
средства на Ш., вложени в строежа, за което ищецът му издал запис на
3
заповед от 21.03.2008 г. Претендира искът да бъде отхвърлен.
Третото лице П. Ш., помагач на страната на ответницата, поддържа
нейните възражения, а в условията на евентуалност прави възражение за
прихващане срещу вземането на ищеца, с вземането си съдебно установено с
Решение № 5229/14.07.2007 г., по гр.д. № 5154/2014 г., за сумата 164 000 лв.,
дължима по издаден от ищеца на 21.03.2008 г. запис на заповед за тази сума,
по който тригодишният срок по чл. 531 ТЗ за предявяване на пряк иск срещу
издателя, е изтекъл.
Отделно от това ответницата и третото лице помагач Ш. са направили
евентуално възражение за прихващане и със сумата от 27 863 лв., която е
платена от тях приблизително половината от главницата по кредита, получен
от ищеца и предназначен за строителството.
Третото лице помагач „Одри“ ООД на страната на ищцовото дружество
(придобило процесното вземане в хода на процеса), счита иска за
основателен.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор пред настоящата инстанция и от влязло в сила Решение №
1434/04.03.2014 г., гр. д. № 9033/2011 г., СГС, окончателно потвърдено с
оглед определение № 6 от 6.01.2020 г. по гр.д. № 2861/19 г., ВКС, ІV ГО, се
установява, че дружеството-ищец е водило чужда работа без пълномощие,
като е изградило три самостоятелни апартамента за Ш. (с които те в режим на
СИО без основание са се обогатили за сметка на извършилия строителството)
и поради това в полза на дружеството е присъдена сума от 30 000 лв., като
част от претендирано вземане на обща стойност 161 175, 90 лв., съставляващо
разходи за изграждане. Няма спор и относно факта, че с решението на
въззивната инстанция (решение № 866 от 15.04.2019 г. по гр.д. № 5841/18 г.,
САС, 12 с-в, което не е допуснато до касация), при потвърждаване на
решението на СГС, е прието, че вложените от ищцовото дружество средства в
строежа възлизат на 110 703,75 лв.
Страните не спорят и относно фактите, че в полза на П. Ш. е издадена
запис на заповед от праводателя на ищцовото дружество за сумата от 164 000
лв. С Решение № 5229 от 14.07.2017 г. по гр.д. № 5154 от 2014 г., СГС, І-21 с-
4
в, влязло в сила на 12.10.2021 г., ищцовото дружество „Групово“ ООД е
осъдено на основание чл. 534, ал. 1 ТЗ да заплати на П. И. Ш. дължимата сума
по издаден от „Максстрой 2005“ ООД на 21.02.2008 г. запис на заповед за
сумата от 164 000 лв., по който тригодишният срок по чл. 531 ТЗ за
предявяване на пряк иск срещу издателя е изтекъл.
По настоящото дело са приобщени преписките по множество дела,
развивали се между страните, вкл. и такива, които установяват стойността на
вложените в обектите средства (за последните страните в настоящото
производство нямат възражения). Съгласно приетата по първоначалното
дело СОЕ, увеличената стойност на имотите на ответниците за собствените
им ап. № 13, ап. № 15 и ап. № 16 е 512 324 лв. Същата е изчислена по таблица
на л. 334 от гр.д. № 9033/11 г. (в решението на САС по гр.д. 5841/18 г.
неправилно е посочена сумата от 506 135 лв., която е изчислена за ап. 13, 14 и
15, а релевантна е тази за ап. 13, 15 и 16). Соченото разминаване е
илеревантно за спора, тъй като тази сума се явява по-голямата по смисъла на
чл. 61 ЗЗД. При зачитане на възраженията на ответниците, САС, във влязлото
в сила решение по гр.д. № 5841/18 г. е приел, че размерът на действително
вложените разходи от ищцовото дружество е сбор само от сумите, които са
разходи за материали и разходи за външни услуги на обща стойност от
145 111, 71 лв. (таблица първа на л. 333). Тази сума отнесена пропорционално
към площта на всеки един от процесните имоти – ап. 13, ап. 15 и ап. 16,
налага извода, че реално за тези три имота вложените от дружеството-ищец
средства за строеж са на стойност от 110 699,95 лв. (290,78 лв. на кв.м. разход
х 380,7 кв.м. като обща площ на трите имота). В мотивите на САС е посочено
изчисление от 110 703,75 лв.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Исковата претенция, предмет на разглеждане в настоящото
производство с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД е заявена частично за
остатъка, извън вече съдебно уважената по посоченото по-горе решение на
СГС, влязло в законна сила. Със същото е прието за установено, че всички
елементи от състава на неоснователното обогатяване по чл. 61 ЗЗД са налице
и е постановено заплащане на част от сумата, вложена в СМР, а именно
30 000 лв., като в решението на САС е прието, че основателна и доказана е
5
претенция в размер на 110 703, 75 лв.
Доколкото се касае до частичен иск приложение намира т. 2 от ТР № 3
от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 Г., ОСГТК на ВКС. В същото е прието,
че при уважаване на частичния иск обективните предели на сила на
присъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано
посредством правопораждащите факти, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за
останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането. Недопустимо е в
последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането. Позоваването в последващия процес (по иска за
разликата) на факти, осуетяващи възникването на субективното материално
право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти е
недопустимо и преклудирано. Формираната СПН по частичния иск относно
основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите
възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти,
относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право. Не се преклудират само
правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането
– напр. погасяване по давност, чрез плащане, прихващане и пр. Същото важи
и за правоотлагащите възражения, защото е възможно да се твърдят факти,
които отлагат изискуемостта. В ТР е прието, че „не може да се отрече
възможността в новия исков процес за разликата до пълния размер на
вземането, той да разполага и с други защитни средства, нерелевирани при
разглеждането на частичния иск“, но няма никакво съмнение, че тези
възражения могат да са само от категорията на правопогасяващите и
правоотлагащите. Ето защо всички въведени възражения относно
възникването на вземането, произтекло от водената чужда работа без
пълномощия не мога да бъдат пререшавани в настоящия казус, поради което
не следва да бъдат обсъждани. Такива са например възраженията, касаещи 1)
искането на ответната страна да се намали исковата сума с плащания за
погасяване на главница по кредит, отпуснат за строителство на П. Ш., 2)
искането за приспадане на сумата от 35 000 лв., платена като цена за ¾ ид.ч.
6
от правото на строеж, както и 3) прихващане със суми, преведени от П. Ш. на
дружеството за влагане в строежа, за което е издаден запис на заповед. В
решенията си по първоначалния частичен иск съдилищата не са възприели
тези възражения за основателни.
Вярно е, че по правило с решението по частичния иск не се формира
сила на присъдено нещо по размера за горницата (за останалата част от
исковата претенция) – в случая - над уважения размер от 30 000 лв. Ищцовата
страна счита, че тя е в размер на 131 175,90 лв., а ответникът възразява, че тя
е само на стойност 110 703,75 лв. (л. 340).
Приложение следва да намери решение № 65 от 18.08.2020 г. по т. д. №
1537/2018 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. В същото е разгледан спор, в който при
вече уважен частичен иск за заплащане на цена по договор и фактура, е
предявен частичен иск за горницата. ВКС е приел по същество в мотивите, че
въпросите за цената, установена в първоначалното производство (респ.
възраженията относно размера й), не подлежат на повторно преразглеждане
при произнасяне по втория частичен иск за разликата. Посочено е, че в
последващ процес при втория частичен иск позоваването на факти,
осуетяващи възникването на субективното материално право или
опорочаващи правопораждащите правоотношението факти, е преклудирано,
като е прието, че могат да се разглеждат само правопогасяващи или
правоотлагащи възражения.
Отнесено към настоящия спор следва да се приеме, че в делото, в което
е разглеждан първоначално предявения частичен иск въпросът за дължимото
обезщетението по чл. 61 ЗЗД, съставляващо разходи за материали и за
външни услуги, е разрешен и са преклудирани всички възражения относно
това. В този смисъл следва да се приеме, (с оглед посочването в мотивите на
САС във влязлото в сила решение № 866 по гр.д. № 5841/18 г.), че
действително направените разходи за построяване са в размер на 110 703,75
лв. (удостоверени от приетата СОЕ по първото дело). Тази сума се дължи от
ответната страна в полза на дружеството-ищец с оглед водената от
последното чужда работа без пълномощие, тъй като тя съставлява реално
вложените в трите имота на ищците средства.
Дори да не се възприемат горните изводи, следва да се посочи, че
въпреки дадените указания от първоинстанционния съд до ищеца за
7
установяване, че исковата сума е в размер на 161 175,90 лв. (л. 324), искане за
събиране на доказателства в тази насока не е правено. Сочената сума е
оспорена по размер от ответника за стойността над 110 703,75 лв. В този
смисъл съдът приема на основание чл. 162 ЗЗД и с оглед факта, че няма
оспорване на данните по приета в друго производство СОЕ, че страните са
формирали и поддържали своите претенции като до размера на сумата от
110 703, 75 лв. не е бил налице спор. За горницата до 161 175, 90 лв. ищецът
не е ангажирал доказателства, които да оборят възприетите от съда размери.
С оглед обстоятелството, че частичен иск е бил уважен за 30 000 лв., в
настоящото процес следва да се уважи искането за 80 703, 75 лв., но само ако
не се установят факти, които да изключат правата на ищеца да получи тази
сума.
Такова възражение с погасяващ ефект чрез прихващане с вземане по
запис на заповед е въведено в процеса от третото лице помагач на страната на
ответницата П. Ш..
На първо място следва да се отбележи, че това възражение не е
преклудирано от произнасяне по първоначално предявения частичен иск. В
първото производство е отречено възражението на ответната страна, че
сумите за които е издаден записа на заповед, са предоставени от П. Ш. на
дружеството и вложени в строежа, поради което и недължими от ответника
по иска. В настоящия спор обаче се претендира прихващане с вземането по
ценната книга (което касае каузално отношение по договор за заем,
предоставен от физическото лице на дружеството). Такова възражение не е
било предмет на произнасяне в решението по частичния иск.
На следващо място - ищцовата страна е възразила, че от името на тази
процесуална фигура (трето лице помагач) такова възражение не може да се
прави, както и че същото не може да бъде насочено срещу приобретателя на
вземането, което е цедирано в хода на процеса. По тези въпроси въззивният
съд намира следното:
В правната доктрина („Възражението за прихващане в съдебния исков
процес“, П., В., изд. Фенея, 2002 г., л. 291), при разглеждане на релевантен за
настоящия спор въпрос, е прието следното: Ако искът е предявен срещу
единия от съпрузите за тяхно солидарно задължение към ищеца (както е в
случая и което не е спорно между страните) и другият съпруг е встъпил или е
8
привлечен в делото като трето лице-помагач, той може да предяви
възражение за прихващане със свое насрещно вземане към кредитора, като
едновременно с това се прави компенсаторно волеизявление. Прието е още,
че е недопустимо изборът на ищеца (който е направен в случая с оттеглянето
на иска срещу другия съпруг - трето лице помагач П. Ш.) да предяви иск
срещу солидарен длъжник, който няма насрещно (срещу ищеца) вземане, да
осуети възможността за прихващане, само защото кредиторът на ищеца (в
случая П. Ш.) не е главна страна в процеса. Т.е. дори да се приеме, че
вземането по записа на заповед е лично и само на Ш., няма пречка той да
обективира възражение за прихващане и с компенсаторно волеизявление да
постигне ефекта на погасяване до размера на по-малкия дълг.
Поради казаното няма никаква пречка в настоящия процес да се
извърши прихващане с част от сумата по записа на заповед до размера на
установеното за основателно вземане, а именно над 30 000 лв. до 110 703, 75
лв. по решение на САС. Сумата от 80 703,75 лв., попада изцяло в размера на
сумата по ценната книга (164 000 лв.) и до нейният размер може да се
извърши прихващане.
Ако се приеме, че вземането на Ш. е погасено по давност следва да се
посочи следното: Няма пречка да се извърши прихващане с вземане, погасено
по давност, с оглед правилото на чл. 103, ал. 2 ЗЗД, което гласи, че
прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е
могло да бъде извършено преди изтичането на давността. В настоящият
случай безспорно условията за извършване на компенсация са били налице
преди този момент - вземания са еднородни, ликвидни и изискуеми към
момента на изявлението за компенсация, като би могло да се извърши
компенсация и с вземане заявено в хода на висящ исков процес, което не е
ликвидно, нито изискуемо. При уважено възражение за прихващане
признатите от съда насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от
първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи, т.е.
когато активното вземане (на прихващащия) е било изискуемо, а пасивното -
поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение. (т. 1 от
тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2020 г., ОСГТК на
ВКС). Както е прието и в решението на СГС, към 3.10.2008 г. са били налице
условията за компенсация – тогава пасивното вземане (предявено с иск в
процеса) е било изпълняемо, тъй като тогава е издадено Удостоверение № СА
9
92-00-203/03.10.2008 г. за завършване на строежа, в който са вложени
претендираните средства по чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Активното вземане по записа на
заповед (което е и съдебно признато) е станало изискуемо на 21.04.2008 г.
(падеж), т.е. преди пасивното. В този смисъл към 3.10.2008 г. до размера на
по-малкото (в случая пасивното вземане за горницата над 30 000 лв. до
110 703, 75 лв.) е възможна компенсация.
В случая следва да се посочи още, че дори да не се възприеме горното,
със съдебно решение е признато вземането на П. Ш. срещу „Групово“ ООД,
материализирано в запис на заповед, и дружеството е осъдено да заплати
сумата от 164 000 лв. Решението е влязло в сила на 12.10.2021 г. По смисъла
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. В този смисъл с това съдебно
признато вземане може да се извърши компенсация, тъй като давността по
него също не е изтекла.
За пълнота на изложението, по въведените във въззивните жалби
възражения, следва да се отбележи, че в случая превратно от въззивниците е
тълкуван интереса на дружеството-ищец. То има право да получи изпълнение,
което съставлява увеличаване на патримониума му. Това може да стане както
с реално плащане на исковата сума, така и с освобождаване от задължение,
което ищеца има. В случая, с прихващането от правната сфера на
дружеството е премахнато едно задължение, което при всички случаи е в
интерес на кредитора-ищец. Няма установено правило, което да изисква с
оглед интереса да се извърши винаги и само реално изпълнение в случаите,
когато се касае до задължение за пари.
На следващо място – ирелевантно се явява извършеното в хода на
процеса цедиране на вземането от първоначалния ищец на третото лице
помагач, с оглед изричното правило на чл. 226, ал. 1 ГПК, според което ако в
течение на производството (както е в случая) спорното право бъде
прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните
страни.
При така изложените аргументи, исковата претенция се явява
неоснователна, тъй като в една част същата се погасява поради извършено
прихващане, а в другата – тя е недоказана. Ето защо решението на СГС следва
да се потвърди.
10
Разноски не се дължат на ответниците, тъй като не са претендирали
такива.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262841 от 30.08.2022 г. по гр. д. №
8902/2014 г., СГС, І-14 с-в.
Решението е постановено при участие на „Одри“ ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца „Групово“ ООД, и П. И. Ш., като трето лице
помагач на страната на ищцата П. Н. Ш..
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11