Р Е Ш Е Н И Е № 28
гр. Търговище, 11.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, в
открито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
при
секретаря Янка Ганчева и с участието на прокурора Диляна Стоянова, като
разгледа докладваното от съдия Р. Цветкова адм. д. № 212
по описа на Административен съд – Търговище за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл. 185 и следващите от АПК.
Образувано е по протест на прокурор от Окръжна прокуратура Търговище срещу разпоредбите на чл. 6, ал.2, чл. 6а, чл. 7,
ал.1, чл. 30, ал.7 и ал. 8 от Наредбата за условията и реда за установяване на
жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на общински жилища, собственост
на Община Търговище.
В протеста са изложени подробни съображения относно незаконосъбразността на
оспорените разпоредби, които се свеждат до противоречие с нормативни актове от
по-висока степен – Конституцията, Закона за общинската собственост, ЗМДТ. В
съдебно заседание протестът се поддържа. Иска се от съда да отмени атакуваните
разпоредби. Претендират се разноски.
Ответникът по
оспорването - Общински съвет - Търговище, редовно призован не се представлява.
Съдът, като обсъди
становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, като направи проверка по чл. 168, във вр. с чл. 196 от АПК, приема за установено следното:
С решение № 2 по протокол
№ 16 от заседание, проведено на 15.02.2005г., Общински съвет - Търговище, с 29
гласа „за“ е приел Наредба за условията и реда за установяване на жилищни
нужди, настаняване под наем и продажба на общински жилища, собственост на
Община Търговище. Решението е взето по предложение на зам. кмета на Община
Търговище, който с докладна записка е представил и проекта на Наредбата. Наредбата урежда условията и реда за
установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на общински
жилища, собственост на Община Търговище.
Съгласно нормата на чл.
6, ал.2 от Наредбата с решение на Общинския съвет в резервни жилища могат да се
настаняват и кметове, заместник кметове и кметски наместници, които нямат жилище в съответното населено
място -за времето, през което заемат съответната длъжност.
Разпоредбата на чл. 6а.,
ал. 1 (Нов - Решение № 2 по Протокол № 27 от 26.11.2009г., в сила от
26.11.2009г.) съдържа следната регламентация: (1) По изключение в жилищата по
чл. 2, ал. 1, т. 4 могат да се настаняват за срок не по-дълъг от 2 години,
специалисти от особено значение за Общината, които са необходими и липсват на
територията ѝ. Същите да са в трудовоправни или служебни правоотношения,
работещи в бюджетни предприятия, за които съответният ръководител на учреждението е направил предложение до Кмета
и е обосновал необходимостта от настаняване в общинско жилище. Следващите
алинея на чл. 6а уреждат допълнителните изисквания за осъществяване на
настаняването по ал. 1.
Нормата на чл. 7, ал.1 (Изм.
с Решение № 2 по Протокол № 40 от 27.07.2018г.) предвижда, че право да
кандидатстват и да бъдат настанявани в общински жилища под наем от тази наредба
имат нуждаещи се от жилище граждани и техните семейства/домакинства, на които
поне един член от семейството/домакинството е български гражданин и когато
всички отговарят едновременно на следните условия: …“
Чл. 30, ал.7 и ал. 8 уреждат следното: ал. 7: Ако в
посочения в заповедта по ал. 5 срок за плащане, купувачът не преведе дължимите
суми, се счита, че той се е отказал от закупуване и преписката се прекратява
със заповед на Кмета на Общината, с която се отменя и заповедта по ал. 5.; ал.
8 (Изм. - решение № 5 по протокол № 10 от 26.06.2008 г.): След като купувачът
извърши плащането на цената и на дължимите данъци, такси и режийни разноски в
размер на 2% от продажната цена, в срока, посочен в заповедта по ал. 5, отдел
„Общинска собственост" изготвя проект за договор за продажба в три екземпляра.
Наредбата към настоящия
момент е достъпна на интернет страницата на Община Търговище.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Протестът е процесуално
допустим. Оспорването е направено от прокурор при Окръжна прокуратура Търговище,
който с оглед нормата на чл. 186 ал. 2 от АПК притежава процесуална легитимация
да оспори подзаконов нормативен акт. Не са налице отрицателните процесуални
предпоставки по чл. 187, ал. 2 от АПК.
За да прецени
законосъобразността на оспорения текст на Наредбата, съдът, взе предвид
следното:
Оспореният акт има нормативен характер и е приет преди приемането на АПК, при действието на ЗНА в редакцията след изм. с ДВ бр. 55 от 17.06.2003г., който към онзи момент е уреждал правилата за издаването на нормативните административни актове.
Съгласно чл. 2, ал.1 ЗНА в посочената редакция, нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията, от закон или указ. Компетентността на общинските съвети да издават наредби, с които да уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, е регламентирано в чл. 8 ЗНА. Така чл. 8, ал.2 от Закона за общинската собственост предвижда, че редът за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, и правомощията на кмета на общината, на кметовете на райони, на кметовете на кметства и на кметските наместници се определят с наредба на общинския съвет при спазване на разпоредбите на този закон и на специалните закони в тази област. Съгласно нормата на чл. 45а. от Закона за общинската собственост (Нов - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) (1) Условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и 45 се определят с наредба на общинския съвет. При тази нормативна рамка съдът приема, че Общински съвет Търговище е материално и териториално компетентен чрез Наредба да приема правила относно условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на общински жилища, собственост на Община Търговище.
Оспореният акт отговаря на изискванията за форма, при приемането му не са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото както вече бе посочено по-горе, към онзи момент не са съществували някакви специални правила, а Наредбата е приета на заседание на ОС при наличие на кворум и с необходимото мнозинство.
По отношение съответствието на оспорените разпоредба с материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно чл. 15, ал.1 от ЗНА нормативният акт трябва да съответства на Конституцията на Република България и на другите нормативни актове от по-висока степен.
Разпоредбата на чл. 45 от ЗОС предвижда, че в резервните
жилища се настаняват под наем за срок не по-дълъг от две години лица: 1.
жилищата на които са станали негодни за обитаване в резултат на природни и
стихийни бедствия и аварии или са застрашени от самосрутване; 2. в семействата,
на които са налице остри социални или здравословни проблеми. От редакцията на
текста е видно, че срокът за настаняване не може да надвишава две години – от
една страна, а от друга, че субектите, които могат да бъдат настанявани в
резервни жилища са изчерпателно посочени. Предвид тази нормативна уредба съдът
приема, че чл. 6, ал.2, чл. 6а от Наредбата противоречат на Закона за
общинската собственост и на това основание следва да бъдат отменени.
По отношение на нормата на чл. 7, ал.1: съдът намира, че тази привидно
неутрална норма ограничава правата на чужденците и представлява основана на
гражданството дискриминация, доколкото третира нееднакво лицата с българско и
тези без българско гражданство. Налице е пряка дискриминация, когато кандидатите
чужденци нямат семейство и непряка, когато кандидатите чужденци имат семейство.
Разпоредбата на чл. 6 от закона за защита от дискриминация предвижда, че е забранена
всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност,
етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или
вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна. Забраната за
дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата на
предвидените в Конституцията и законите на Република България права и свободи
(чл. 6, ал.1 от същия закон). Ал. 2
регламентира, че при изработване на проекти на нормативни актове, както и при
тяхното прилагане държавните и обществените органи и органите на местното
самоуправление се съобразяват с целта за недопускане на пряка или непряка
дискриминация на основата на признаците по чл. 4, ал. 1. В тази връзка следва
да се посочи още, че съгласно чл.3, ал.1 от Закона за чужденците в Република
България, чужденците в Република България имат всички права и задължения според
българските закони и ратифицираните международни договори, по които Република
България е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско
гражданство. Нещо повече, правата на чуждите граждани са защитени на
конституционно ниво. Според чл. 26, ал. 2 от Конституцията на Република на
България, чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права
и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за
които Конституцията и законите изискват българско гражданство. Закона за
общинската собственост няма предвидено ограничение за предоставяне под наем на
общински имоти на чужденци. Следователно чл. 7, ал.1 от Наредбата противоречи
на Конституцията, Закона за чужденците в Република България и Закона за защита
от дискриминация, поради което следва да бъде отменен.
Относно нормата на чл. 30, ал. 7: Действително издателят на влязъл в сила
административен акт, който не е бил обжалван пред съда може да го отмени само
на основанията, посочени изчерпателно в чл. 99 от АПК, а оспорен акт може да се
оттегли само със съгласието на страната, за който той е благоприятен – чл. 156
от АПК. Затова оспореният текст е незаконосъобразен и следва да бъде отменен в частта: „с която се отменя и заповедта по ал.
5“ В останалата си част нормата не противоречи на акт от по-висока степен: „Ако в посочения в заповедта по ал. 5 срок за
плащане, купувачът не преведе дължимите суми, се счита, че той се е отказал от
закупуване и преписката се прекратява със заповед на Кмета на Общината“.
По отношение на чл. 30, ал. 8 (След като купувачът извърши плащането на
цената и на дължимите данъци, такси и режийни разноски в размер на 2% от
продажната цена, в срока, посочен в заповедта по ал. 5, отдел „Общинска
собственост" изготвя проект за договор за продажба в три екземпляра): Съгласно
чл. 111 от Закона за местните данъци и такси, по производства за настаняване
под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти
се заплаща такса. Тази такса следва да включва и режийните разходи, които
общината извършва в изпълнение на услугата, тъй като това е изрично указано в
чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗМДТ. Съгласно цитираната норма, общинският съвет определя
размера на таксите при спазване на
принципа за възстановяване на пълните разходи на общината по
предоставяне на услугата. Според легалната дефиниция на "пълни
разходи" по § 1, т. 15 ЗМДТ, "Пълните разходи" включват всички
разходи на общината по предоставяне на услугата, включително съответните
разходи: за работни заплати и осигуровки на персонала; материални, режийни,
консултантски; за управление и контрол; по събиране на таксите и други, имащи
отношение към формирането на размера на таксата, определени конкретно от
общинския съвет. От изложеното следва извод, че общинският съвет трябва да определи
размера на таксата по чл. 111 от Закона за местните данъци и такси по такъв
начин, че в нея да се включат и така наречените режийни разноски, а не да ги
събира отделно от този вид такса. От друга страна, в представената по делото
административна преписка липсват конкретни мотиви за приемането на оспорения
текст, поради което не става ясно на какво основание е прието да се събират
"режийни разноски" в посочените размери, какви разходи се включват в
тези разноски, как е определен техният размер. Няма данни за материално -
техническите и административните разходи по предоставяне на услугите. Няма и
финансова обосновка на стойността на услугите, въз основа на която да се
установи какво включват предоставените услуги и дали определеният размер на
режийните съответства на необходимите и действителни разходи на общината по
предоставяне на услугите по управление и разпореждане с общинско имущество.
По изложените съображения настоящият състав на съда приема, че оспореният
текст на чл. 30, ал. 8 е незаконосъобразен и следва да бъде отменен само в
частта: „и режийни разноски в размер на 2% от продажната цена“ В останалата си
част нормата не противоречи на акт от по-висока степен.
Предвид изхода на спора
ответникът следва да бъде осъден да плати на Окръжна прокуратура Търговище
направените по делото разноски в размер на 20 лева, представляващи заплатен
депозит за публикация в "Държавен вестник".
Водим от горното,
съдът на основание чл. 193, ал. 1 от АПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло разпоредбите
на чл. 6, ал.2, чл. 6а, чл. 7, ал.1 от Наредбата за
условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и
продажба на общински жилища, собственост на Община Търговище, както и от същата
Наредба чл. 30, ал. 7 в частта: „с която се отменя и заповедта по ал. 5“ и чл.
30, ал. 8 в частта: „и режийни разноски в размер на 2% от продажната цена“.
ОТХВЪРЛЯ ПРОТЕСТА В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ – по отношение на останалия текст на чл. 30, ал.7 и чл. 30,
ал. 8 от Наредбата за
условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и
продажба на общински жилища, собственост на Община Търговище.
ОСЪЖДА Общински съвет Търговище
да заплати в полза на Окръжна прокуратура гр. Търговище направените по делото
разноски в размер на 20 лева.
Решението подлежи на
касационно оспорване пред Върховния Административен съд на Република България в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се разгласи
по реда на чл. 194 от АПК при неподаване на касационни жалба или протест или
ако те са отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.