№ 586
гр. Варна , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на десети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20213100500274 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба вх. № при ВРС 260220/04.01.2021 г. от „КНМ
ГРУП“ ЕООД против Решение № 261722/17.12.2020 г. на ВРС по гр.д. №
15000/2019 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя иск за осъждане на К. Д. Т. да заплати на „КНМ ГРУП“ ЕООД
сумата от 290 лева, представляваща получена от ответника в качеството му на
пълномощник на ищеца сума по сключен договор за прехвърляне на вземане
от 14.05.2014 година между цедента „КНМ ГРУП“ ЕООД и цесионера
„ИНТЕЙК“ ЕООД и неотчетена на ищеца, на осн. чл. 284 ал.2 от ЗЗД.
Жалбоподателят моли за отмяна на решението като постановено при
неправилно приложен материален закон. Настоява, че задължението за
заплащане е налице и когато длъжникът няма средства за тяхното изплащане,
защото парите са родово определена вещ и това, че процесната сума не е в
държане на ответника /както е приел ВРС/ не го освобождава от престиране
по отчетната сделка. Отделно настоява, че процесният анекс е сключен във
вреда на представлявания и фактическият състав по чл. 40 от ЗЗД е доказан,
особено като се има предвид, че с него се изменя цесионната цена от 290 лева
1
на 5 лева, което променя икономическото и равното положение на
упълномощителя-ищец. Счита за недоказан и факта, че лицето, с което е
договаряно „Интейк“ ЕООД е финансирало съдебни производства. На тези и
други основания поддържа жалбата.
Становището на ответника по жалбата Т. в депозирания отговор е за
законосъобразност на решението на ВРС. Настоява, че анекса от 14.05.2015
година съставлява и разписка, доказваща факта на връщане на сумата от 290
лева както правилно е приел първоинстанционния съд. Отделно счита, че не
се доказва получаване от Т. на сумата от 290 лева в качеството му на
пълномощник, така щото да дължи отчет, т.е. да върне сумата в
патримониума на ищеца. Поддържа и законосъобразност на извода за липса
на осъществен фактически състав по чл. 40 от ЗЗД. Моли за потвърждаване
на решението, а в евентуалност при неговата отмяна – произнасяне по
възражението за прихващане.
В съдебно заседание всяка от страните, чрез процесуален представител
поддържа собствените си аргументи и по същество на спора.
В съдебно заседание съдът е приел за разглеждане отправено от К.Т.
възражение за прихващане с безспорно вземане в размер на 330 лева,
съставляващо присъдени с влязло в сила Решение № 327/17.02.2021 г. на ОС
Варна по възз.гр.д. № 3423/2020 г., разноски в производството.
Съдът, като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане
въззивна жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от
обжалване, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото
приема за установено от фактическа страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което в рамките
на ограничения въззив настоящата инстанция се произнася по приложението
на импреративни правни норми и доводите в жалбата.
Пред ВРС е заявена осъдителна претенция от „КНМ ГРУП“ ЕООД
против К. Д. Т. за заплащане на сума от 290 лева, получена от ответника по
договор за цесия между „КНМ ГРУП“ ЕООД и „ИНТЕЙК“ ЕООД от
14.05.2015 година и неотчетена на доверителя от довереника.
2
Застъпеното становище от ответника е за неоснователност на
претенцията поради изпълнение на задължението чрез поредица от
последващи сделки и споразумения.
По фактите:
Съобразно доказателствата по делото се установява хронологично, че
по силата на договора за цесия от 14.05.2015 година „КНМ ГРУП“ ЕООД е
прехвърлил на „ИНТЕЙК“ ЕООД вземане в размер на 300 лева, което
цедентът има срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, съставляващо
разноски в производството по възз.гр.д. № 820/2015 г. на ВРС.
Представено е решението на ОС Варна в копие и се установява, че
„КНМ ГРУП“ ЕООД е водило съдебен иск по чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД
против електроразпределителното дружество за заплащане на сума от 386.73
лева, платена без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия за периода 04.09.2012 г. до 21.02.2013 г.
На 14.05.2015 година е сключен анекс към договора от 14.05.2015
година, в текста на който „КНМ ГРУП“ ЕООД и „ИНТЕЙК“ ЕООД са
констатирали, че на 23.10.2014 година е подписано тристранно споразумение
между горепосочените дружества и праводателя на ищеца, а именно М.М.Д.,
съгласно което „ИНТЕЙК“ ЕООД е встъпило като съдлъжник на осн. чл. 101
от ЗЗД и е приело да финансира воденото от „КНМ ГРУП“ ЕООД гражданско
дело, а „КНМ ГРУП“ ЕООД се е задължило да прехвърли на ответника
вземането си за платените от „ИНТЕЙК“ ЕООД разноски, включително
разноските за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции след
установяването им по размер, с последваща цесия за цена от 5 лева. По тази
причина с процесния анекс е изменена цената на сключения договор на 5
лева, дължима в срок от шест месеца, считано от датата на влизане в сила на
решението по гр.д. № 11325/2014 г. по описа на РС Варна. В анекса е
посочено, че адв. Т. връща „предава“ на „ИНТЕЙК“ ЕООД платената сума от
330 лева при съгласие анексът да служи и за разписка.
По правото:
Възприетата от съда фактология налага извод за неоснователност на
3
аргументите във въззивната жалба. На първо място – установява се както
получаването на сумите от Т. като пълномощник по договора за цесия, така и
обратното връщане на платеца с оглед корекцията в цената на вземането по
анекса. Следователно сумата от 290 лева, макар по договора за прехвърляне
на вземане да е получена за сметка на доверителя, то тя с оглед промяната на
правоотношенията подлежи на връщане на цесионера като получена на
отпаднало основание. От тук извода, че не подлежи на отчет по мандатното
правоотношение. Няма при това чужди средства задържани от довереника и
непредадени по отчетната сделка, а развитите аргументи относно естеството
на паричните средства принципно вярно, са неотносими с оглед конкретната
фактология.
По отношение възраженията на ищеца за недействителност на анекса от
14.05.2015 година като сделка, сключена във вреда на представлявания следва
да се има предвид, че същите са на плоскостта на загубата, която цедентът
търпи поради намаляване на цената до почти нула, но ищецът не твърди, че
вземането, продавано чрез пълномощник е имало цена, съизмерима с
извършени разходи по съдебна защита, така щото очевидно неквивалентната
престация да го уврежда.
Както бе посочено, в анекса е възпроизведен текста на тристранното
споразумение от 23.10.2014 година и по-специално, че „КНМ ГРУП“ ЕООД е
в невъзможност да осигури финансиране на съдопроизводството, да заплаща
възнаграждение за юрисконсулти, включително да възстанови разходи,
направени лично от пълномощника Т. за завеждане на делото. Пак там
именно „ИНТЕЙК“ ЕООД е поело ангажимента да финансира
производствата, заведени от цедента. Следователно цесията очевидно цели да
преуреди вътрешните отношения между „КНМ ГРУП“ ЕООД и
действителния кредитор „ИНТЕЙК“ ЕООД, поел задължение по
тристранното споразумение като възстанови вложени в процеса чужди
средства. Няма данни вземането за разноски да е придобито от ищеца-
въззивник чрез влагане на средства, така щото това вземане да се прехвърли с
цел печалба.
Вярно е, че и договора за цесия и анекса към него са от една и съща
дата и цената е променена фактически веднага след първоначалното й
4
уговаряне, но двата документа ценени в съвкупност и в контекста на
договореното сочат, че сделките покриват законовите изисквания за
валидност, а уговорките не противоречат на рамките на договорната свобода.
Не се установява корекцията в цената на придобитото вземане, предвид и
липсата на данни за сторени в производствата по делото разноски то „КНМ
ГРУП“ ЕООД, да съставлява договаряне във вреда по смисъла на чл. 40 от
ЗЗД.
В заключение и след като цената по договора за цесия е променена, това
изключва основанието за отчитане на сумата от 290 лева в патримониума на
„КНМ ГРУП“ ЕООД.
Предвид съвпадението в крайните изводи на настоящия състав с тези на
ВРС, решението следва да бъде потвърдено. Не се налага произнасяне по
възражението за прихващане.
Разноски при този изход на спора се следват на въззиваемата страна в
размер по представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
извършени разходи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261722/17.12.2020 г. на ВРС по гр.д. №
15000/2019 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна да заплати
на К. Д. Т., ЕГН **********, гр. Варна сумата от 300 /триста/ лева разходи за
процесуално представителство пред въззивна инстанция, на осн. чл. 78 ал.3 от
ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6