Решение по дело №138/2022 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 66
Дата: 18 май 2022 г. (в сила от 3 юни 2022 г.)
Съдия: Гюрай Алиев Мурадов
Дело: 20225320200138
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. К., 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Стефка Ф. Атанасова
в присъствието на прокурора Р. Г. Ив.
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20225320200138 по описа за 2022 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия С. Р. М. - роден на ******. в гр.П.,
*******************************************************************,
с адрес за призоваване в страната: гр.П., ул. „Р.Д.“ №**, неосъждан, ЕГН
**********, за ВИНОВЕН за това, че
На 25.07.2020 г. в гр. К., обл.П. е потвърдил неистина в частен документ
– писмена декларация, към договор за паричен заем /заложен билет № 9553/,
в която по изрична разпоредба – чл.14, ал.3 от Наредба за дейността на
заложните къщи, приета с Постановление № 40/18.02.2009 г. на Министерски
съвет, обн. бр. 16/27.02.2009 на ДВ, в сила от 27.02.2009 г., е специално
задължен да удостовери истината, и е употребил този документ, пред
служител на заложна къща „Л.Б.“ ЕООД гр.К. (управителя Л. Д. Б.), като
доказателство за невярно удостоверено обстоятелство, че е собственик на
заложената движима вещ - синджир от жълто злато с тегло 16,6 гр., с чистота
по два стандарта, съответно 585 и 14 карата, която е придобил чрез покупка,
поради което и на основание чл.313, ал.3, във вр с ал.1 от НК, във вр. с чл.78а
от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в полза на Държавата, платима по
бюджета на съдебната власт, по бюджетна сметка на КРС в размер на 1000
1
/хиляда/ лева.

ОСЪЖДА, на осн. чл.189, ал.3 от НПК, обв. С. Р. М., с ЕГН
**********, със снета самоличност, да заплати в полза на държавата по
бюджетна сметка на ОД на МВР гр.П. сумата от 110 /сто и десет/ лева за
възнаграждение на вещо лице изготвило съдебно-почерковата експертиза,
явяващи се разноски по делото от досъдебното производство.

Обявява, на основание чл.310, ал.2 от НПК, че мотивите ще бъдат
изготвени в срока по чл.308, ал.2 от НПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд гр. Пловдив.
С.А.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ по НАХД № 138 по описа на Карловски районен съд за 2022
година

С. Р. М., с ЕГН ********** от гр.П., обл.П. е бил привлечен като
обвиняем за това, че:
На 25.07.2020 г. в гр. К., обл.П. е потвърдил неистина в частен документ
– писмена декларация, към договор за паричен заем /заложен билет № 9553/,
в която по изрична разпоредба – чл. 14, ал. 3 от Наредба за дейността на
заложните къщи, приета с Постановление № 40/18.02.2009 г. на Министерски
съвет, обн. бр. 16/27.02.2009 на ДВ, в сила от 27.02.2009 г., е специално
задължен да удостовери истината, и е употребил този документ, пред
служител на заложна къща „Л.Б.“ЕООД гр.К. (управителя Л. Д. Б.), като
доказателство за невярно удостоверено обстоятелство, че е собственик на
заложената движима вещ - синджир от жълто злато с тегло 16,6 гр., с чистота
по два стандарта, съответно 585 и 14 карата, която е придобил чрез покупка –
престъпление по чл. 313, ал.3, вр с ал.1 от НК.
Районна прокуратура П., ТО К. е внесла предложение за освобождаване
на обвиняемия от наказателна отговорност за извършеното от него деяние и
налагане на административно наказание.
В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие,
представителят на Районна прокуратура П., ТО К. поддържа предложението.
Счита за безспорно доказано, че обвиняемият е реализирал престъпния състав
на чл. 313, ал.3, вр с ал.1 от НК. Пледира същият да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание
глоба в минимален размер.
Обвиняемият признава вината си, не оспорва фактическата обстановка.
Моли да му бъде наложено административно наказание глоба в минимален
размер.
Съдът, като обсъди всички доказателства събрани по делото –
обясненията на обвиняемия от досъдебното и съдебното производство,
показанията на свидетелите Л. Д. Б., И.М.Д. и С. Д. Д. дадени в хода на
досъдебното производство и писмените доказателства – протокол за оглед на
ВД, фотоалбум,протокол за доброволно предаване, заложен билет № 95531,
декларация, регистър, протокол за снемане на сравнителен материал,
удостоверение от общ.К., характеристична справка, справка за съдимост,
прочетени и приобщени като доказателства по делото, намери за установено
следното:
Обвиняемият С. Р. М. с ЕГН ********** е роден на ****** г. в грР.,
******, *****, с ***** образование, *****, *****, с адрес за призоваване в
страната: гр.П., ул. „Р.Д.“ №**, ******.
На 25.07.2020г., около 03.00 часа, на централната пешеходна улица в
1
гр.К., св. С. Д. се спречкал с три лица, като последвало сбиване между тях. В
хода на сбиването, св.Д. не разбрал, че носеният на врата му златен синджир
/ланец/ се е скъсал и паднал на земята. Обв.М. е бил в района на центъра и
възприел сбиването но не участвал в него.
Сутринта на 25.07.2020г., обвиняемият С. Р. М. /тогава с имена С.Т.К./,
намерил златен синджир на централната пешеходна улица в гр.К.. Още
същият ден обвиняемият отишъл в заложна къща „Л.Б.“ ООД в гр.К.,
намираща се на „Общински пазар“ в гр.К. и предоставил в залог златения
синджир /в рамките на ДП №368/20г. е установено, че е синджир от жълто
злато с тегло 16,6 гр., с чистота по два стандарта, съответно 585 и 14 карата/.
При сключване на договора за паричен заем /заложен билет/, обвиняемият
представил личната си карта пред управителя на заложна къща „Л.Б.“ ООД –
св.Б., който вписал данните от документа в регистъра за сключените сделки -
в заложен билет №9553 и декларацията към него. С този заложен билет било
обективирано обстоятелството, че на посочената в билета дата - 25.07.2020г.
обв. М. е дал в залог на заложната къща следната движима вещ – златен
ланец с тегло 16,6 грама, като получил в заем сумата от 650 лева.
Обвиняемият подписал декларация, че е собственик на заложения златен
синджир, която се издава на основание чл.14, ал.3 от Наредбата за дейността
на заложните къщи, приета с постановление на Министерски съвет №
40/18.02.2009 г. и предвижда задължение на залогодателя да удостовери
истината относно собствеността си върху заложената вещ. Доколкото
подписването на тази декларация се явява задължително за да получи парите
по сделката, то тя се явява употребена пред управителя на заложна къща
„Л.Б.“ ООД като доказателство за невярно удостовереното обстоятелство.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-
почеркова експертиза, обвиняемият М. /К./ е изпълнил ръкописния текст
„С.Т.К.“ в графа декларатор на декларация по чл.14, ал.3 от НДЗК от
25.07.2020г., както и положения подпис.
Изложената фактическа обстановка е приета от съда за категорично и
безспорно установена въз основа събраните по делото гласни и писмени
доказателства посочени по-горе, прочетени и приобщени като доказателства
по делото. Между тях не съществуват противоречия. Точно и категорично се
установяват всички факти от значение за правилното решаване на делото –
извършването на деянието, авторството му и обстоятелствата от значение за
наказателната отговорност на дееца. Гласните и писмените доказателства в
своето единство изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво
приетата от съда за установена фактическа обстановка.
При така констатираното, настоящият състав намира, че обвиняемият С.
Р. М., с ЕГН **********, от гр.П. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 313, ал.3, вр с ал.1 от НК, тъй като на
25.07.2020 г. в гр. К., обл.П. е потвърдил неистина в частен документ –
писмена декларация, към договор за паричен заем / заложен билет № 9553/, в
2
която по изрична разпоредба – чл. 14, ал. 3 от Наредба за дейността на
заложните къщи, приета с Постановление № 40/18.02.2009 г. на Министерски
съвет, обн. бр. 16/27.02.2009 на ДВ, в сила от 27.02.2009 г., е специално
задължен да удостовери истината, и е употребил този документ, пред
служител на заложна къща „Л.Б.“ЕООД гр.К. (управителя Л. Д. Б.), като
доказателство за невярно удостоверено обстоятелство, че е собственик на
заложената движима вещ - синджир от жълто злато с тегло 16,6 гр., с чистота
по два стандарта, съответно 585 и 14 карата, която е придобил чрез покупка
С. Р. М., с ЕГН ********** е субект на престъплението по чл.313, ал.3,
вр с ал.1 от НК. Същият е наказателно отговорно лице по смисъла на чл.31,
ал.1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае
подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен
начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемия е
осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл.313, ал.3, вр. с ал.1 от НК, за което му е повдигнато
обвинение.
На първо място от обективна страна няма спор, че инкриминираната
декларация от 25.07.2020 г. е "частен документ" по смисъла на закона и
задължителната съдебна практика (ППВС 3/1982 г.), а именно: конкретно
писмено изявление на частно лице, съдържащо твърдения за съществуването
на факти и обстоятелства, които имат правно значение.
Обвиняемия М. е бил специално задължен по силата на изричната
разпоредба на чл.14, ал.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи,
приета с Постановление № 40/18.02.2009 г. на Министерски съвет, да
удостовери истината - правото на собственост върху заложените вещи,
посредством подаването на декларацията, като именно с тази цел той я е
употребил, представяйки я пред служителя на заложната къща – св. Б..
На последно място няма никакъв спор, че в декларацията обвиняемия
потвърдил неистина, заявявайки че е собственик на заложената вещ, когато в
действителност тя е била намерена от него.
При това положение съдът счита, че от обективна страна са налице
всички изискуеми от закона признаци на престъпния състав, поради което и
тезата на РП-П., ТО К. е правилна и законосъобразна.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина
"пряк умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, доколкото обвиняемия е
съзнавал обществено-опасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите обществено-опасни последици и е искал и целял настъпването им.
Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че по
силата на постановление на МС е специално задължен да удостовери
3
истината в процесната декларация, знаел е, че отразените в декларацията
обстоятелства не са истина, както и че представяйки тази декларация пред
служителя в заложната къща той ще я употреби, за да докаже невярното
обстоятелство, като от волева страна обвиняемия е искал именно това.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемия беше признат за виновен,
законът предвижда наказание "Лишаване от свобода" до три години или
"Глоба" от сто до триста лева. В същото време по отношение на М. са налице
законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна
отговорност по чл. 78а от НК, а именно: за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години; с извършеното престъпление
не са причинени съставомерни имуществени вреди; към процесната дата
обвиняемия е неосъждан и не е била освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК и престъплението не е
извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или
смърт; обвиняемия не е бил в пияно състояние, нито след употреба на
наркотични вещества и не са налице множество престъпления.
Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи
именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание "Глоба" в
размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете
както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В
полза на обвиняемия следва да се отчете фактът, че до настоящия момент
няма каквито и да е данни за извършени противообществени прояви
(същевременно настоящият състав счита, че не следва да отчита като
смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на М., доколкото същото
е отчетено веднъж като предпоставка за приложението на чл.78а от НК). На
следващо място обв. М. е на млада възраст, с тежък социален статус, изразява
искрено съжаление и разкаяние за постъпката си и е оказал пълно съдействие
на разследващите. Горното кара съда да приеме, че обвиняемия е лице със
сравнително ниска степен на обществена опасност, като настоящето
престъпно деяние е инцидентна проява в живота му, както и че същият е
осъзнал стореното и искрено се разкайва за него. Всичко това води до извода,
че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира. Поради тези
съображение и като съобрази имущественото и социално положение на
обвиняемия, съдът счита, че спрямо него следва да се определи наказание при
наличие на множество смекчаващи отговорността обстоятелства в минимален
размер, а именно – "Глоба" в размер на 1000 лева (с т. 6 на ППВС № 7/1985 г.
е дадено задължително тълкуване, съгласно което дори наличието на
4
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства в производството по
приложение на чл. 78а НК не може да довее до прилагане на разпоредбите на
чл. 55 от НК).
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в
най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло
за поправяне и превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и
добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху
него и възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 2 НПК вр. с чл. 189, ал. 3 НПК,
когато съдът намери обвиняемия/подсъдимия за виновен, го осъжда да
заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай в хода на
досъдебното производство има сторени разноски в размер на 110 лева, поради
което и обвиняемия беше осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-П..
По изложените мотиви Съдът постанови решението си.

МТ


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5