№ 2539
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20241100508971 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 8521/10.05.2024г., постановено по гр. д. № 48139/23 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 78 състав, са уважени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. Й. Ч. и М. Б. Ч. положителни
установителни искове, с които е признато за установено, че ответниците
дължат солидарно суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 22421/2023г. по описа на СРС, 78
състав, а именно: 2 782,81 лв., представляваща цена на ползвана топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № 4, находящ се в гр. София, общ.
Триадица, ул. ****, абонатен № 113766, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.04.2023 г. до плащането, сумата
от 291,33 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2021 г. до 29.03.2023 г., сумата от 63,48 лв.,
представляваща цена за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.04.2023 г. до плащането, като е
отхвърлен искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 11,68 лв. – лихва за забава в
плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 16.07.2020 г. до
1
29.03.2023 г. Присъдени са и разноски в полза на ищеца в общ размер на
902,97лв.
Производството е образувано по въззивна жалба от ответниците в
частите, в които са уважени предявените искове, с твърдение, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. Изложени са подробни съображения, че
неправилно СРС отхвърлил възраженията на ответниците, че нередовното
счетоводство на ищцовото дружество представлявало порок, който води до
недължимост на вземанията, с което се аргументира и нарушение при
присъждане на законната лихва върху задължението по съображения, че след
като ищцовото дружество не обосновавало вземанията си въз основа на
счетоводни документи, то нямало основание за присъждане на законна лихва.
Оспорва се приетото, че е налице облигационно връзка с топлинния
счетоводител, липсвали и доказателства за сключен договор за разпределение
съответно нямало основание за направата на разпределителни сметки, оттук и
за дължимостта на услугата. Оспорва се доказано изпълнение на
задължението на дружеството по доставка на топлинна енергия по основание
и размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ищеца в първоинстанционното производство, с който оспорва жалбата и
претендира разноски.
Конституираното по делото трето лице – помагач „ДАЛСИЯ“ ООД не е
изразило становище.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Топлофикация
София” ЕАД, по реда на чл. 422 ГПК, с която е поискало от съда на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл. 153 от ЗЕ, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да се признае за
установено, че ответниците дължат солидарно (като съпрузи) суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 22421/2023г. по описа на СРС. Навел е твърдения, че ответниците са
битови клиент на топлинна енергия в апартамента, потребили са енергия в
имота за процесния период, съответно дължат цена на дяловото й
2
разпределение, изпаднали са в забава на плащането им, като страните били
обвързани от договор при Общи условия.
Ответниците оспорват иска като неоснователен по основание и размер,
възразяват за погасяване на сумите по давност.
По делото е прието заявление – декларация от 17.10.2014г. от ответника
Б. Й. Ч., с което се иска промяна на негово име на партида за топлоснабден
имот в гр.София, ул. Петър Парчевич № ****, ан.№ 113766, с приложено към
същото н.а. за продажба на недвижим имот от 03.06.2005г., по силата на който
е придобил топлоснабдения имот, така и в заявлението има отбелязване, че е
запознат, че дяловото разпределение на отчетената от топломера в абонатната
станция топлинна енергия между отделните имоти се извършва от ФДР
Бруната (с променена фирма на Далсия ООД). Прието е акт за граждански
брак, съгласно който ответниците са встъпили в брак на 01.09.1975г.
Приети са Протокол от ОС на ЕС от 29.11.2001г., договор от 04.09.2002г.,
съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ул. Петър Парчевич № 32, е
възложило на третото лице – помагач да извършва дяловото разпределение на
енергията. Цените за абонаментна такса за снемане на показанията, както и за
неосигурен достъп са договорени в чл.5 от същия. В протокола на ОС за имот
ап.4 с абонатен № 113766 са записани 5бр. разпределители и 5бр. вентили и 1
затапен. Приет е и Договор от 09.06.2020г. между ищеца и ТЛП по чл.139а ЗЕ.
Приети са документи представени от третото лице – помагач, а именно
индивидуални справки за използвана ТЕ и талон за пломбиране на водомери.
Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди одобрени от ДКЕВР с Решение от 2016, съгласно които в чл. 33 ал.2 е
уредено, че месечните суми за топлинна енергия са дължими в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С прието по делото заключение по СТЕ вещото лице след запознаване с
документи по делото и проверки при ищеца и топлинния счетоводител е
посочило, че за процесния период в имота имало налични 4 отоплителни тела
с монтирани уреди за дялово разпределение и един затапен, ТЕ за БГВ се
отчитала с 1 водомер за топла вода, като за процесния период абонатът е
осигурил достъп за отчет и главните отчети били подписани. Вещото лице е
дало заключение, че след изравняване действително изразходваната от аб.№
113766 топлинна енергия (сградна инсталация, отопление за имот и БГВ) е в
3
общ размер на 2877.90лв., които суми били начислени в съответствие с
Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. В процесния период отчитането било
посредством измервателни уреди период, като имало закъснение за проверка
от 8м, но с оглед последваща проверка от 03.02.2022г., с дадено заключение,
че съответства, вещото лице дава заключение, че са били годно техническо
средство за измерване през целия процесен период.
С прието по делото заключение по ССчЕ, се установява, че в
счетоводството на ищеца не са отразени плащания от ответниците за
процесния период, изравнителните сметки за процесния период за процесния
абонатен номер са -9.16лв., като по задачата за размера на задълженията дава
заключение, че задълженията за процесния период към 08.12.2023г. били
отразени в счетоводството в общ размер на 2460.34лв., като от представена
счетоводна информация по делото и от счетоводството, задълженията са в
общ размер на 2846.29лв. Вещото лице е изчислило мораторната лихва в общ
размер на 316.47лв., от която 304.31лв. върху главницата за ТЕ и 12.16лв.
върху главницата за дялово разпределение.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 149 и
сл., чл. 153 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД
– иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, цената на дяловото разпределение, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата
4
на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу
задължение на ответниците да заплащат стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ, носител е на вземане за цената на
дяловото разпределение, поради което и за ответниците да е възникнало
валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същите.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че
„Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на
дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и
подзаконови актове по прилагането му. Установява се, че процесният имот се
намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната
мрежа.
Приетото по делото заявление – декларация, с което е отправено искане
за промяна на партидата на имота на името на ответника Б. Й. Ч., при
съобразяване постигнатото между ищеца и ответника съгласие по този въпрос,
което се установява от издадените документи за партидата и имота, както и за
потреблението там, съдът намира, че с оглед указанията на ОУ (чл.60, ал.2) на
ищеца облигационното правоотношение във връзка с доставяна в имота ТЕ е
възникнало с ответника Б. Й. Ч.. Следователно от заявление-декларация се
установява, че ответникът е поискал разкриване на партида при ищеца,
съответно ищецът е променил титуляря на партидата на имота, с което между
страните е възникнало облигационно отношение (в този смисъл съобрази т.1
на ТР 2/2018г. на ВКС по т.д. 2/18 на ОСГК – подлежи на доказване по общия
ред откриването на партида, съответно сключването на договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора). В този смисъл, съдът прие за доказано, че
ответникът има качеството на потребител по см. на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ за
процесния период. Така и правилно СРС е приел, че двамата ответници
отговарят солидарно. Представени са писмени доказателства, от които се
установява, че ответниците са встъпили в брак на 01.09.1975г., за който няма
данни да е прекратен към датата на писмото от Столична община от
27.02.2024г. Солидарната отговорност на ответниците произтича от нормата
на чл.32 ал.2 СК, според която съпрузите отговарят солидарно за задължения,
5
поети за задоволяване на нужди на семейството. Без значение е фактът, че
партида е била открита само на Б. Й. Ч., защото макар задължението да е
поето от единия съпруг, ако е поето за задоволяване на семейните нужди, то
другият се явява солидарно задължен по него, като кредиторът може да иска
изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия
за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Дължимата сумата трябва да бъде определена съобразно заключението
на СТЕ, доколкото при тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при претенцията за
заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Поради което не може да бъде възприето като
основателно заявеното във въззивната жалба възражение, че издадените
фактури са лишени от законово основание. Оттук съдът приема за установено,
че стойността на доставената в имота топлинна енергия за периода е в размер
на 2752,81лв. За този извод съдът изцяло кредитира заключението на вещото
лице по техническата експертиза като вярно и задълбочено, неопровергано от
останалите събрани по делото доказателства. Съдът приема, че когато за част
от периода не са ангажирани доказателства за установяване на техническата
изправност на СТИ, на чиито показания се основава претенцията за част от
исковия период и предвид обстоятелството, че задължението за плащане на
цената на топлинна енергия се поражда при установено реално доставяне на
такава, съдът приема следното: в практиката (Решение № 2633 от 30.04.2024 г.
по в. гр. д. № 6575 / 2023 г. на СГС; Решение № 3669 от 20.06.2024 г. по в. гр.
д. № 12823 / 2022 г. на СГС; Решение № 2532 от 26.04.2024 г. по в. гр. д. №
5761 / 2023 г. на СГС; Решение № 3573 от 14.06.2024 г. по в. гр. д. № 9946 /
2023 г. на СГС) се приема, че когато за СТИ е извършена проверка след
законоустановения срок, ако от същата се установи, че СТИ е било изправно и
при проверката не са констатирани повреди или неправомерно въздействие
върху СТИ, за да се приеме, че е имало период на неточно отчитане или
неотчитане, което от своя страна, да разколебае извода, че СТИ е отговаряло
на метрологичните изисквания през целия исков период. Констатацията, че
6
същото "съответства", след законовия двугодишен срок е нормативно
нарушение, но от техническа гледна точка наличието на метрологична
проверка макар и след изискуемия се срок със заключение "съответства", дава
основание да се направи извод, че за исковия период общият топломер е бил
годно СТИ.
От приетото по делото заключение на вещото лице по допусната ССчЕ,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено се
установява, че при ищеца няма отразени плащания, а лихвата за забава е в
размер на 304,31лв. С оглед чл.33, ал.5 вр. чл.33, ал.2 се дължи мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия, доколкото е предвидено, че при
неизпълнение в срок на задълженията в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, се дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за
топлинна енергия. Така уговореното задължение има характер на срочно
парично вземане по смисъла на чл. 84 ЗЗД, съгласно който, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му, без да е необходима покана. По силата на чл. 86 ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно в настоящия
случай, при дължимостта на месечните задължения и установеност на
неплащането им в уговорения срок, води до автоматична забава на длъжника,
без да е необходимо същият да бъде поканен по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. С
оглед основателността на главния иск за ТЕ спрямо ответника, искът за
мораторна лихва е основателен до размер на сумата изчислена по вещото лице
по ССчЕ, а именно 304,31лв., който се явява в по-висок от размер от
претендирания, поради което с оглед диспозитивното начало искът правилно е
уважен за сумата от 291.33лв.
По вземането за цената за дялово разпределение :
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия клиентите заплащат на ищеца
стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от
тях търговец. Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ е уредено, че клиентите заплащат на
Продавача (ищеца) стойността на услугата „дялово разпределение“,
извършвана от избрания от тях Търговец (в случая ТЛП). Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
7
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.
139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн.
ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ възлага
отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия
само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на
определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната
енергия“ е определен в ЗЕ. По силата на разпоредбата на чл. 139в, ал. 2 и ал. 3,
т. 4, с договорите между топлопреносното предприятие и топлинните
счетоводители се уреждат цените за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1
ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни общи условия, а
според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача сума за
услугата дялово разпределение. Чл. 156 ЗЕ урежда отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради –
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. В случая от приетата
техническа експертиза се установява, че за сградата има въведено дялово
разпределение, вкл. същото се установява и от приетите от ТЛП
доказателства. Приети са по делото доказателства за избор и възлагане на
ТЛП да извършва дяловото разпределение на енергията, определени са цените
по размер, вкл. в прието заявление – декларация от 17.10.2014г. има
отбелязване, че Б. Й. Ч. е запознат, че дяловото разпределение на отчетената
от топломера в абонатната станция топлинна енергия между отделните имоти
се извършва от ФДР Бруната (с променена фирма на Далсия ООД), които
писмени доказателства съвкупно със заключението по СТЕ водят до извод, че
8
ищецът е доказал осъществявана услугата за дялово разпределение в размер
на претендираната претенция, размерът на който се доказва от заключението
по ССчЕ. С оглед на изложеното, правилни са изводите на СРС, че се дължи
главница за дялово разпределение.
Срокът на погасителната давност е 3 години, начален момент е този, в
който те са били изискуеми съобразно Общите условия, които уреждат
изискуемостта на месечните дължими суми в 45–дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят, като след изтичане на срока, се дължи законна
лихва от деня на забава до плащането (чл.33, ал.5). Процесният период е от
01.05.2020г., като заявлението е подадено на 28.04.2023г., считащо се за дата
на подаване на исковата молба с оглед фикцията по чл.422 ГПК, поради което
извода на СРС, че погасителна давност не е изтекла е правилен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че с правно на разноски
разполага само въззиваемия, който е претендирал присъждане на
юрк.възнаграждение, което съдът определи в размер на 100лв. с оглед
ниската фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран, Софийският градски съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8521/10.05.2024г., постановено по гр. д.
№ 48139/23 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 78 състав, в
обжалваните части.
ОСЪЖДА на основание на чл. 273 вр. чл.78, ал.1 от ГПК Б. Й. Ч., ЕГН:
**********, и М. Б. Ч., ЕГН: **********, да заплатят разделно при равни
квоти на „Топлофикация София“ ЕАД разноски по настоящото въззивно
производство в размер на 100лв.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на въззиваемия – „ДАЛСИЯ“ ООД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10