№ 175
гр. Сливен, 11.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на единадесети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело
№ 20212200100240 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищецът Т. М. Й. ГМ., редовно призован, не се явява, за него се явява
адв. М.А. от АК – Ямбол, редовно упълномощена от по-рано.
За ответника Прокуратура на Република България, редовно призован, се
явява прокурор К. М. прокурор в ОС – Сливен.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на делото.
АДВ.А.: Уважаема г-жо Председател, поддържаме депозираната искова
молба с доказателствените искания направени в нея. С оглед получения
отговор от ПРБ и твърдението, че за тях не става ясно съществува ли такова
наказателно дело и какво е развитието му. Признавам си, че само и
единствено по причина да не затрупвам делото с бумащина затова съм
изискала наказателното дело, но ще представя и моля да приемете официален
отговор от МП до моя клиент от 22.05.2017 г., придружено с констативен
протокол от Инспектората към ВСС, в който на 35 страници ИВСС
абсолютно детайлно е извършил хронологическо изследване на забавянето на
това дело, като всички процесуално-следствени действия в хода на
досъдебното производство, в хода на съдебната инстанция пред всяка една от
съдебните инстанции, при многократното му разглеждане както пред Военен
съд – Сливен, така и пред Военно апелативен съд, така и пред Върховния съд
1
на РБългария не съм го представила. Да, притежавах го, но с оглед на това, че
съм изискала наказателното дело не съм го представила. Прочитайки отговора
на исковата молба останах с впечатление, че прокуратурата въобще не е
разбрала какво претендирам, като претендира, че липсват доказателства за
твърденията. Представям този констативен протокол в два екземпляра,
единия е за прокуратурата. Признавам си, че в моята практика до този момент
не се е налагало, след като искам наказателното дело да пиша искова молба
50 страници, за да проследя хронологията и затова не съм го направила.
ПРОКУРОР М.: Уважаема г-жо Председател, поддържам всеки един от
отговорите в единадесетте страници на писмения отговор, които подробно са
аргументирани. Действително към момента на депозиране на исковата молба
същата не беше придружена с каквито и да е доказателства относно
образуване, движение, ход и приключване на наказателното производство,
поради това са наведени и съответните възражения в тази посока.
Същевременно, имайки предвид обстоятелството, че с ваше протоколно
определение въпросното НОХД е изискано, съответно прокуратурата в мое
лице се запозна с материалите по делото и със съответни писма бяха изискани
относими копия от материали и в този смисъл аз съм запознат с това какво
съдържа въпросното НОХД. По отношение на едно от исканията и
възражението, което съм направил срещу него по отношение на
доказателствата, които ще се събират, а именно по чл. 156 ал.1 ГПРК,
досежно допускането на свидетели, които е поискала ищцовата страна.
Действително в кориците на гражданското дело се съдържа молба, с която
съответно са посочени двама свидетели, при режим на довеждане, но считам,
че тази молба не дава отговор на изискванията на процесуалния закон и на чл.
156 ал. 1 от ГПК и за прокуратурата отново не става ясно, тъй като цитирам
„…чрез които ще докажем твърдените обстоятелства в исковата молба.“ В
исковата молба са твърдени много обстоятелства някои от които са покрити с
обективни материали от делото, други са твърдения, които не почиват на
обективни факти. За нас не става ясно кои точно обстоятелства в исковата
молба ще доказват тези свидетели, за да можем да организираме и
реализираме съответно правото на защита като ответник във въпросното
производство. В този смисъл моля да не допускате. По отношение на
възраженията, които съм въвел в писмения отговор, доколкото днешното
съдебно заседание се явява последно за тяхното конкретизиране, си
2
позволявам да конкретизирам възраженията си. Поддържам всяко едно от
възраженията, които съм депозирал в исковата молба, няма да ги
приповтарям. Моля да ги приемете като валидни възражения към днешния
момент. По отношение на възражението, което касае приложението на чл. 5
от ЗОДОВ след запознаване с материалите по делото в тяхната цялост
установих, че на практика от м. февруари 2008 г. ответникът по настоящото
производство, до неговото приключване, не е бил на територията на
РБългария, респективно не е присъствал на процесуално-следствени действия,
това е довело до значителното усложняване на процеса както в неговата
досъдебна, така и в неговата съдена фаза, ангажиращо изготвянето на
съответни молби за правна помощ, реализирането на производства свързани с
искане за неговата ексрадиция и за да не ги повтарям те сап приложени към
делото. В крайна сметка е прието това производство да продължи задочно,
ищецът е призоваван многократно, делото е отлагано затова, поради което
считам, че с процесуалното си поведение ищецът в настоящото производство,
в рамките на наказателния процес, категорично е осъществил хипотезата на
чл. 5 ал. 1 от ЗОДОВ. Алтернативно, ако не приемете тази хипотеза считам,
че са на лице категорични доказателства за намаляване отговорността на
прокуратурата по смисъла на чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ. В този смисъл е налице и
съдебна практика както на ОС – Сливен, така и на АС – Бургас, по повод на
идентично гражданско производство, което се реализира спрямо друг от
съпроцесниците на настоящи ищец, а именно Матеос Майер, преди няколко
години. Разбира се, при необходимост мога да посоча номерата на
гражданското дело, но това предполагам не би представлявало трудност за
съда. По отношение на депозираното в днешното съдебно заседание
доказателство, предоставям на съда дали да го приеме към доказателствената
съвкупност, а от гледна точна на прокуратурата същото съдържа както беше
посочено 35 и повече страници материали, в хронология, която вероятно е
наситена и с определени изводи от органа, който е анализирал тази
хронология и разбира се аз в настоящия момент няма как да обхвана 35
страници и съответно да взема становище и искам възможност да се запозная
и тогава да взема становище. Ако прецените, че това доказателство е
необходимо дотолкова, доколкото е наведено с оглед на нашите твърдения в
писмения отговор, то аз декларирам, че съм запознат с материалите по делото
и ако то излага единствено хронология моля да не го допускате, като
3
приемете, че съм запознат с материалите по делото и от гледна точка на това
възражение нямам основания да го поддържам, но ако приемете
доказателството моля да ми дадете адекватно време за запознаване с всички
материали по приложеното доказателство. В този смисъл моля да съобразите
аргументите.
На основание чл. 146 от ГПК съдът ДОКЛАДВА делото.
Ищецът Т. М. Й. ГМ. твърди в исковата молба, че е германски
гражданин живеещ постоянно в гр. Фафенхофен в Република Германия.
Твърди, че срещу него в продължение на осем години и пет месеца в
РБългария било водено наказателно производство, като описва подробно
същото в исковата молба. Твърди, че като краен резултат е бил задържан по
силата на ЕЗА в града, в който живее със семейството си и където упражнява
дейността си и е бил в ареста за периода от 23.04.2008 г. до 23.06.2008 г., след
което на 23.06.2008 г. Върховния областен съд в Мюнхен обявил предаването
на него и сънародника му Майер за престъпления посочени в ЕЗА за
недопустимо и отказал изпращането на преследваните в РБългария. Същият
съд отменил Заповедта за арест с цел екстрадиция. Твърди, че подробно
изложеното развитие на делото в исковата молба му дава основание да търси
обезщетение от Прокуратурата на РБългария, които представляват пряка и
непосредствена последица от водения срещу него наказателен процес.
Твърди, че воденето на наказателното производство е изцяло обусловено от
действията и поведението на ответника, като в досъдебната си фаза
наблюдаващия прокурор е давал задължителни указания на разследващия
орган за повдигане на обвинение и за вземане на мярка за неотклонение,
както и за извършване на други следствени действия, въпреки че му е било
известно решението на Върховния областен съд гр. Мюнхен. В съдебната
фаза на процеса твърди, че прокурорът е поддържал внесените в съда
обвинения и протестирал постановената оправдателна присъда и
потвърдителното решение на Военния апелативен съд. Счита, че в резултат на
воденото срещу него наказателно производство е претърпял неимуществени
вреди изразяващи се в силен психо-емоционален стрес, унижение,
притеснение, загуба на самочувствие, чувство за безпомощност и обреченост,
злепоставяне пред близки, приятели и бизнес партньори, влошаване на
здравословното му състояние, лишаване от възможността реално да работи и
да издържа семейството си, което към него момента е било от 5 члена.
4
Твърди, че е ограничило пътуванията му по работа в чужбина и най-вече в
Швейцария, където се извършвали изпитвания на изделията, които изработва
и че наказателното преследване е оставило дълбока емоционална травма и го
е променило безвъзвратно. Твърди, че е претърпял неимуществени вреди и от
факта, че подробности относно воденото срещу него наказателно
производство са разпространени от медиите от представители на
прокуратурата и името му се е споменавало в множество журналистически
материали и местни и централни медии. В резултат на това в Германия го
потърсил български журналист, за да поиска от него информация за воденото
производство.
Твърди, че описаните неимуществени вреди са в причинно следствената
връзка с повдигнатите обвинения и воденото срещу ищеца наказателно
производство и претендира обезщетение за тях в размер на 100 000 лв., ведно
със законната лихва за забава от 01.06.2016 г., до окончателното изплащане
на сумата.
Твърди също така, че в резултат на описаното претърпял и
имуществени вреди, състоящи се в платената от него парична гаранция в
размер на 5 000 лв., която е била отнета в пола на държавата, както и
заплащането на адвокатски възнаграждения, относими към претенцията, за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди както в България, при
защитата по наказателното производство на ВОП - Сливен, така и по
издадената ЕЗА. Твърди, че разноските са в размер на 2517,68 евро, за
адвокатско възнаграждение по фактура от 01.07.2008 г., в размер на 2380
евро, за адвокатско възнаграждение по сметка за плащане от 25.04.2008г. и
същите са в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с
изложеното в исковата молба, поради което претендира обезщетение за
имуществени вреди в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва за
забава считано от 01.06.2016 г., както и направените разноски в настоящото
производство.
Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който е оспорил
допустимостта на предявения иск, но с определението по чл. 140 от ГПК по
настоящото дело, съдът е приел иска за допустим. Ответникът е оспорил
основателността на предявения иск, като счита същия за недоказан по
основания и по размер. В условията на евентуалност, ако се приеме за доказан
по основания, счита същия за предявен в завишен размер. Изложил е
5
следните възражения срещу иска: Липсата на доказани действително
претърпени вреди като елемент от фактическия състав на отговорността по
ЗОДОВ, оспорва обстоятелството за излагането на развитието на
производството в пресата, като излага твърдения, че самият ищец е давал
изявления в германската преса, където е обиждал българския военен
прокурор, който е водил разследването. Твърди, че предявената претенция е
несъобразена с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика по
този вид дела, като посочва конкретни съдебни производства, по които е
определено много по-ниско обезщетение. Твърди, че претенцията е завишена
и несъответна на икономическия стандарт в България за периода на воденото
наказателно производство. Твърди, че претенцията е погасена по давност по
чл. 111 б. „в“ от ЗЗД и поради погасяването на главното задължение е
погасено и задължението на лихви, като прави възражение за погасяване по
давност и на претенцията за присъждане на лихви. Прави възражение за
присъждането на обезщетението за имуществени вреди, като счита същото за
недоказано и навежда възражение, че е налице допринасяне за настъпването
на вредоносния резултат, както и наличието на основанията на чл. 5 ал. 1 от
ЗОДОВ изцяло за освобождаване на ответника от отговорност за вреди.
Твърди, че с поведението си ищецът сам е станал причина да бъде отнета
внесената гаранция. Твърди, че с поведението си ищеца сам е допринесъл за
настъпване на евентуален вредоносен резултат и са налице условията на чл. 5
ал. 1 алтернативно ал. 2 от ЗОДОВ.
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 2 ал. 1 т. 3 от
ЗОДОВ.
Направените възражения на ответната страна намиран правното си
основание в чл. 111 от ЗЗД и чл. 5 ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ.
В тежест на ищцовата страна е да докаже твърденията си в исковата
молба за наличие на водено срещу ищеца производство от ВОП - Сливен и
обстоятелствата, че същото е протекъл по начина описан в исковата молба.
Следва да докаже наличието на претърпени имуществени и неимуществени
вреди, описани подробно в исковата молба, причинно следствената връзка
между тях и воденото наказателно производство, както и интензитета на
претърпените неимуществени вреди.
В тежест на ответната страна е да докаже направените възражения в
писмения отговор.
6
Липсват обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят
от доказване.
Липсват обстоятелства, за които страните не са посочили или поискали
събирането на доказателства.
АДВ. А.: Г-жо Председател, ако правилно съм в доклада беше казано,
че ответникът прави възражение за недопустимост поради изтекла давност
както на главницата, т.е. на претенция, така и лихвите. Аз виждам само на
лихвите. Запознавайки се с отговора не видях да има претенция към
главницата, а само към лихвите и там се позовават на тригодишния период.
Свидетелите ще уточняват обстоятелствата, които съдът докладва в доклада
си и това, което е посочено в исковата молба за състоянието на ищеца по
повод на това дълго продължило наказателно производство, възможностите
му - чисто икономически, както и за икономически проблеми, които са се
появили като последица от наказателното производство и са се отразили на
психо-емоционалното му състояние, как те са се отразили на отношенията в
семействата съм. В тази насока съм поискала свидетелски показания, тоест за
неимуществените вреди, а за имуществените вреди съм представила писмени
доказателства и други няма да соча.
ПРОКУРОР М.: Уважаема г-жо Председател, считам, че доклада в
общи рамки уточнява главните възражения направени от ответника в
настоящото производство и в този смисъл считам, че същият е конкретен.
По повод направеното възражение от пълномощника на ищцовата
страна съдът намира същото за основателно, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ доклада по делото в частта му относно докладваните
възражения на ответника, като същият да се счита в смисъл, че ответната
страна е направила възражение за погасяване на вземанията за лихви по
давност по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД.
На основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА допуснатите писмени доказателства.
ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото материалите по НОХД №
65/2008 г. на ВОС.
АДВ. А.: Г-жо Председател в днешното съдебно заседание водя само
свидетелят А.В.П., тъй като другата свидетелка – М.С., тя е възрастна жена и
7
има здравословен проблем, някакво стомашно неразположение, което не
позволяваше днес да я доведем в съдебно заседание. В случай, че делото се
отложи за друга дата, с оглед исканията на прокуратурата за запознаване с
доказателството, което представих в днешното съдебно заседание, ще
поискам да я разпитаме в следващо съдебно заседание. В случай, че
приключим събирането на доказателства в днешното съдебно заседание ще се
откажа от нея.
Самоличност на свидетеля А.В.П. – ***, българин, български
гражданин, неосъждан, без родство с ищеца.
Свидетелят ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, ОБЕЩАВА
да говори истината.
РАЗПРИТАН КАЗА: Живя в гр. Ямбол. Т.М. го познавам от края на
лятото на 2007 г., когато бях офицер от армията и служебно трябваше да
съпровождам помощник военния аташе на Германия в приграничната полоса.
Г. беше като представител на немския Военно технически музей и беше член
на групата, която съпровождаше помощник военния аташе на ФРГ. Тогава се
запознахме с него. Общувал съм с него след това през декември 2008 г. до ден
днешен, чуваме се почти през ден, гостувал съм няколко пъти в дома му, тъй
като и моят син работи в Германия и живее там. Мога да кажа, че го
познавам много добре и мисля, че след тези наши перипетии сме станали най-
добри приятели. А преди тези перипетии не съм го познавал.
Аз на самото задържане на Г. не съм присъствал, защото бях на работа.
Знам, че е задържан в района на Елхово заедно с негов немски приятел. Аз
бях задържан на следващия ден и после съм се виждал с него, когато ни
транспортираха към Ареста в Ямбол, защото ме използваха надзирателите за
преводач, че примерно храната сутринта, която я дават е за целия ден, че ако
иска да се къпе банята е еди къде си. Аз владея немски и общувах с тях.
Надзирателите ме изкарваха от моята килия и ме водеха в тяхната, там през
прозорчето, тъй като условията в Ареста в Ямбол са такива, че аз понеже съм
офицер от армията не бяха чак толкова драстични, но килия с размери 1,20 м
на 2,20 м., без прозорец, вероятно на всеки друг човек би му се отразило
отвратително. Две легла едно над друго, двама човека вътре. Когато ходех да
им превеждам на надзирателите или по-точно съдебната охрана, значи аз по
начало ги намирах винаги разплакани, защото тези условия за нормален човек
са трудни, а за тях, които нямаха представа, че може да са такива бяха
8
ужасни. След една седмица престой в Арест в Ямбол, ни транспортираха с
прекачвания в софийския арест, където сме се виждали на приемането в
ареста, тъй като транспорта беше поотделно, което също беше доста
унизителна процедура. На мен дори не ми е приятно да споделям как стана,
но събличат те гол, одупваш се с извинение, отпред, отзад, там ти надигат с
една химикалка и прочие, за да не криеш нещо, което за мен е що годе
нормално, а за тях беше абсолютен шок. По-късно, след като приключи
делото в Софийския военно апелативен съд ни транспортираха вече заедно
отново към ямболския арест. Пак по пътя имаха проблеми, защото на местата
за прекачване ги караха да ходят заедно в тоалетна, защото бяха хванати с
една белезница и те пак имаха проблеми. В крайна сметка, в деня преди
Коледа, след заплащане на гаранцията бяхме освободени от ареста. Две
седмици прекарахме в Ареста. След това той беше настанен в хотел в Ямбол,
където беше офиса и на неговия адвокат с мярка Гаранция и Забрана за
напускане на страната и понеже нямаше кой да превежда при общуването аз
на практика, понеже бях в отпуск и почти всеки ден превеждах разговорите
му с адвоката. Тъй като те бяха изпаднали с колегата му в едно много
депресивно състояние, както и аз не бях добре в този период и бях в отпуск и
ги поканих да идват когато искат в моя дом, гледат немска телевизия, малко в
домашна обстановка да се чувстват по-добре и така от ден на ден започнахме
да ставаме по-близки с него. Спомням си деня, в който ги срещнах съвсем
случайно на улицата. Аз ходих да си издавам оръжието в КОС Ямбол и ги
видях със следователя К., нещо жестикулираха и дискутираха с Г. на
тротоара, даже не ми и видяха, след което аз се прибрах вкъщи, даже не им
се обаждах. Те дойдоха и споделиха с мен, че са били в квартира на един
немски гражданин женен за българка по покана на следователя К. и там той
им е направил внушения, че ако не изпълняват това, което им каже ще лежат
15 години и т.н., след което аз се обадих на неговия адвокат и последваха
някакви правни случки след това. От тогава обаче Т. и неговия приятел
изпаднаха в някаква странна параноя, че нещо ще им се случи в България. Аз
през цялото време бях с убеждението, че това е внушение от К., тъй като аз го
познавам отдавна, знам му методите и според мен това е основната причина
те да напуснат след 2 месеца страната, въпреки че аз тогава още бях доста
наивен, смятах, че нещата ще приключат бързо и ги убеждавах, че не си
заслужава да си тръгват. Г. имаше три малки деца. Той общуваше със
9
семейството си по скайп от моя компютър, тъй че аз съм ги виждал, знам
какви сцени са се разигравали. Освен това той е самоосигуряващ се, т.е.
бизнеса му зависи само и единствено от него, тъй като той по това време
произвеждаше части за мотоциклети и то за спортни мотоциклети, които
участват в състезания и периодът, в който той беше в България съвпада в
периода, в който се подготвят мотоциклетите и неговия бизнес на практика и
неговите поръчки бяха отменени, той не можеше да ги изпълни. В
последствие, когато се прибра, беше задържан два месеца в мюнхенския
арест по искането за екстрадиция, това беше мисля, че април, точно пред
състезателния период и той окончателно загуби в тази година поръките, а
понеже после имаше забрана докато приключи делото да напуска Германия
до 01.06.2016 г., когато окончателно приключи делото и то на практика този
негов бизнес беше ликвидиран, тъй като това е свързано с пътуване до писти,
до състезания и Г. загуби препитанието си, което имаше до този момент. В
България той прекара повече от 2 месеца и половина, точно не мога да кажа,
но две седмици в ареста, плюс още поне 2 месеца в Ямбол, значи минимум 2
месеца и половина той прекара тук и след това още два месеца прекара в
Ареста в Мюнхен.
Ходил съм неколкократно в Германия в дома му. Аз помня децата му
откакто бяха малки, познавам съпругата му, майка му, баща му, който почина,
познавам братята, сестрите му. Децата му бяха малки. Малката май беше на 3
години, беше съвсем малка, когато той беше тук. Жена му гледаше децата, тя
не работеше по това време. Те бяха в тотален шок, защото там, в Германия,
като не изкараш този месец, там сметките са големи за разлика от тук, освен
това той имаше много договори, на които трябваше да плаща неустойки, но
слава Богу са голяма фамилия и успя да изплува тогава. Той живее в с.
Утенхофен, което е около 50 къщи, от които 1/3 са на негови роднини. Малко
село. По това време излезе информация в регионален вестник за него, за него,
за другия му приятел за тяхното задържане в България, за техните перипетии
тук, тяхното нелегално излизане през границата, за проблемите, които той е
натрупал в следствие на това задържане в семеен и в бизнес план.
Нямам представа кой е инициирал написването на статията. То се
разчува, тъй като имаше доста информация.Предполагам, че в някоя друга
медия е излязла и от там вече местните журналисти са се активирали.
Българските медии писаха много. Особено активни бяха „Стандарт“,
10
„24 часа“, „Труд“, аз също съм имал среща с журналисти. Информацията
беше абсолютно фалшива, защото дори и в моята биография имаше фалшива
информация. Във всичките статии се изтъкваше само позицията на
прокуратурата, но не и позицията на защитата, говоря за българските медии.
Позицията на тамошните регионални медии повтаряха обвинителната теза, но
разбира се без да твърдя, че всичко това е така, но даваха възможност, защото
имаше интервю с Т. Г. и фактически бяха дали и на него възможност да каже
какво мисли по цялата тази история. Там имаше някакъв баланс.
Всички негови близки знаеха за воденото делото. Той имаше паричен
проблем и близките му му помагаха, бяха седем деца. Когато се прибра в
Германия Т. в началото беше изключително зле. Него го удари в очите. Аз
получих диабет и сърдечна операция, другия немец също получи
кардиологични проблеми, а Т. го удари в очите. Беше по-млад. Животът му се
промени на 180 градуса. След като си работил и си създал име в
международен план, той работеше за Кавазаки, за Ямаха и да започнеш да
търсиш ново житейско поприще е трудно. Той си смени професията от
моторния бранш, след като не може да пътува на тестове в чужбина и по
пистите, той не може да работи там и той започна да прави резервни части за
стари немски танкове, което е негова страст, но там има 2-3 колекционера,
които му поръчват и това няма нищо общо със стария му бизнес. След 2016 г.
не се върна към стария си бизнес, защото тази ниша е заета вече.
Преквалифицира се. Изкара курсове за заварчик и започна да търси работа в
съседните фабрики да заварява. Започна да търси да върши нещо, което умее.
Доказателства за моите посещения в Германия не мога да дам, тъй като
паспорт не се използва за пътуване в Германия, а лична карта. Синът ми
живее на два километра от него, ходя всяка година, имам внучка там, снимки
не си правя в дома му. Нямам конкретни доказателства за това, че съм бил в
дома му и колко пъти. Може да проверите през гранична полиция колко пъти
съм влизал и излизал и колко време съм стоял там. Това, че бизнесът на Г. е
намалял го знам от него, от разговорите с него. Той работеше с фабриката, в
която моя син беше конструктор там по това време, знам и от всички там
приятели на моя син, които много добре познавам Г., защото са в един район
и там си поръчваше матриците, които изработваше и те всички са разказвали
на моя син, защото той е казвал, че баща му е приятел с Т. и те всички са
казвали, че бизнеса на Т. е приключил.
11
СТРАНИТЕ: Нямаме повече въпроси. Да се освободи свидетелят.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от залата.
АДВ. А.: По отношение на представеното от мен доказателство считам,
че е относимо, още повече, че внася някакъв дискомфорт по отношение на
хронологията и тъй като вече така или иначе той е факт, издадено е от
компетентен орган, смятам, че е редно да бъде прието и приобщено като
доказателство, а колко ще го цени съда със съдебния си акт е въпрос по
същество. Но е по повод на делото, което обсъждаме в настоящото
производство. На доверителя ми не му е определено обезщетение за забавено
производство, но за да не е само твърдение ще помоля съдът да направи
официално запитване.
ПРОКУРОР М.: По отношение на приложените доказателства, а именно
писмо от Министерство на правосъдието с приложения към него констативен
протокол от 35 страници, предоставям на съда дали да го приеме към
доказателствената съвкупност, ако прецените и уважите искането за
съответна официална справка от Министерство на правосъдието моля да
отложите делото с оглед запознаване с материалите които са в значителен
обем и съответно навеждане на аргументи по повод на тях, във фазата на
прения за гарантиране правото на защита на ответната страна. Ако прецените,
че не следва да бъде приемано като доказателство, аз нямам други
доказателствени искания и при двата варианта предоставям преценката на
съда. По искането за разпит на свидетеля в следващото съдено заседание
предоставям на съда. За мен важи хипотезата на чл. 156 ал. 1 от ГПК, че не е
ясно докато не се види свидетеля какво точно ще се обосновава с неговите
доказателства, така че за мен неяснотата продължава и към настоящия
момент.
По повод направените доказателствени искания съдът намира
следното:
Искането за приемане на представеното писмо от Министерството на
правосъдието с приложен констативен протокол на Инспектората на ВСС за
допустимо и относимо, но тъй като доказателството е в голям обем следва да
се даде възможност на ответната страна най-късно до датата на следващото
съдебно заседание да изрази становище по приемането му.
По направеното искане за извършване на справка относно наличието
или липсата на присъдено обезщетение за забавено производство на ищеца по
12
настоящото дело, съдът намира искането за неотносимо, тъй като същото не
касае претенцията по настоящото дело и се присъжда на различно основание.
По направеното искане за разпит на свидетел намира, че следва да даде
възможност на ищцовата страна в следващото съдебно заседание да осигури
свидетеля за разпита му в следващото съдебно заседание.
С оглед изложеното намира делото за неизяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА съдебно заседание за 22.11.2021 г. от
11,00 часа, за която дата страните да се считат за редовно призовани.
Протоколът се състави в съдебно заседание.
Заседанието по делото се за закри в 10,30 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
13