Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260022
гр.Габрово,05.04.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Габровски
окръжен съд в публичното заседание на четвърти март през
две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ГАЛИНА КОСЕВА
при секретаря М. Шаханова, като
разгледа докладваното от съдия Косева т.д.№72 по описа за 2020г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно осн. чл. 327 ТЗ и чл. 92 ЗЗД .
В исковата молба се излага, че на 03.01.2019г. между
„Пътстрой -Габрово" АД и „Даина" ЕООД- с. Старцево,
Община Златоград, област
Смолян, бил сключен договор за
покупко- продажба на материали /инертни/. Въпреки уговореното в т. 2.2 от договора, че доставката се извършва само след
авансово плащане от страна на купувача, това условие не било изпълнявано от страните. Още от
датата на договора започнали заявките на материали от страна на купувача и
съответно били доставяни заявените
количества материали от продавача. Доставяните стоки и извършваните транспортни
услуги били фактурирани в края на
всеки календарен месец. Договорът бил изпълняван от датата на сключването му, до 20.08.2020г.,
когато продавача
спрял доставките. Ищцовото дружество било
изправна страна по договора, като изпълнявало задълженията си с грижата на добър търговец. За извършените
доставки на материали, включително транспортната услуга по доставката им на
обект на купувача по договора, „Пътстрой - Габрово" АД издало на ответното
дружество четири данъчни фактури, на стойност с включен ДДС както следва: Фактура No ********** /31.03.2020г. за 3 557,53 лв.; Фактура No ********** / 30.04.2020г. за 17 554,00 лв.; Фактура No ********** / 30.05.2020г. за 3 943,78 лв. и Фактура No ********** / 20. 08.2020г. за 2 658,10 лв. Според т. 2.3
от договора, изравнителното плащане следвало да се извърши до 10 дни след фактуриране. В случая не били извършвани нито авансови, нито
изравнителни плащания след фактуриране. Падежната дата била посочена в т. 2.3 от
договора, поради
което купувачът
бил в забава за плащане на
цялото количество стоки, продадени по договора, включително и за транспорта на
материалите до обекта му. По силата на т. 5.1 от договора, при забава в
плащането купувачът дължал на
продавача неустойка в размер на 0,5 % от размера на незаплатената сума за всеки
ден забава. На това основание ответното дружество дължало неустойки както следва: 1. По
фактура No ********** /
31.03.2020г., за периода от датата на падежа -10.04.2020г. до дата 28.09.2020г.
- 171 дни по 0,5 % на ден - 85,5 % върху главницата от 3 557,53 лв. - общо
неустойка в размер на 3 041,69 лв.; 2. По фактура No ********** / 30.04.2020г., за периода от датата на
падежа - 10.05.2020г. до дата 28.09.2020г. - 141 дни по 0,5 % на ден - 70,5 %
върху главницата от 17554,00лв. - общо неустойка в размер на 12 375,57 лв.; 3.
По фактура No ********** /
30.05.2020г., за периода от датата на падежа - 09.06. 2020г. до дата
28.09.2020г. - 110 дни по 0,5 % на ден - 55 % върху главницата от 3 943,78 лв.-
общо неустойка в размер на 2 169,08 лв. и 4. По фактура No ********** / 20.08.2020г., за периода от датата
на падежа - 30.08.2020г. до дата 28.09.2020г. - 29 дни по 0,5 % на ден - 14,5 %
върху главницата от 2 658,10 лв. - общо неустойка в размер на 385,42 лв. На 28.09.2020г. „Пътстрой - Габрово" АД е
внесло пред Габровски районен съд молба за обезпечение на бъдещ иск, по която било образувано ч.гр.д. No 1475 / 2020г.
Претендирано е ответното дружество - „ДАИНА" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управлението в село Старцево, п.к. 4987,
община Златоград, област Смолян, ул. „***" No 30, да бъде осъдено да заплати на „ПЪТСТРОЙ -ГАБРОВО" АД, с ЕИК *********, със седалище в
град Габрово, п.к. 5300, ул. „***" No 3, следните суми:
- 3 557,53 лв. с включен
ДДС - главница, дължима по Фактура №********** /31.03.2020г. за продадени от ищцовото дружество на ответното
инертни материали и транспорт до обекта на купувача по договор от 04.03.2020г.;
- 3 041,69 лв. - неустойка за
забава в плащането на главницата по горната фактура, дължима на основание т.
5.1 от договора, за периода от датата на падежа - 10.04.2020г. до дата
28.09.2020г.;
- 17 554,00 лв. с включен ДДС -
главница, дължима по Фактура №**********
/ 30.04.2020г. за продадени от ищцовото дружество на ответното инертни
материали и транспорт до обекта на купувача по договор от 04.03.2020г.;
- 12 375,57 лв. - неустойка за
забава в плащането на главницата по горната фактура, дължима на основание т.
5.1 от договора, за периода от датата на падежа - 10.05.2020г. до дата
28.09.2020г.;
- 3 943,78 лв. с включен ДДС -
главница, дължима по Фактура №**********
/ 30.05.2020г. за продадени от ищцовото дружество на ответното инертни
материали и транспорт до обекта на купувача по договор от 04.03.2020г.;
- 2 169,08 лв. неустойка за забава в плащането на главницата
по горната фактура, дължима на основание т. 5.1 от договора, за периода от
датата на падежа - 09.06.2020г. до дата 28.09.2020г.;
- 2 658,10 лв. с включен ДДС -
главница, дължима по Фактура №**********
/ 20.08.2020г. за продадени от ищцовото дружество на ответното инертни
материали и транспорт до обекта на купувача по договор от 04.03.2020г.;
- 385,42 лв. - неустойка за
забава в плащането на главницата по горната фактура, дължима на основание т.
5.1 от договора, за периода от датата на падежа - 30.08.2020г. до дата
28.09.2020г.,
- законната лихва върху общата
главница /27 713,41
лева/ по
четирите фактури, от датата на завеждане на настоящия иск до датата на
окончателното плащане,
- направените от ищцовото дружество
съдебно- деловодни разноски,
включително в обезпечителното производство по ч.гр.д. No1475 / 2020г. на ГРС.
В
законният срок ответникът не е подал писмен отговор. Постъпилият след срока
такъв е формален, подаден от адвокат,
без приложено адвокатско пълномощно, поради което се прилагат последиците на
чл.133 ГПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеният по делото
договор от 04.03.2020г. "Пътстрой Габрово" АД- продавач и "Даина"
ЕООД- купувач са сключили договор за покупко- продажба на инертни материали,
като са уточнени цени и начин на плащане, права и задължения на всяка от
страните, неустойки. Договорът е подписан от представителите на двете
юридически лица и е подпечатан с печатите на дружествата.
По делото са приложени писмени
доказателства: Данъчна фактура №**********
/31.03.2020г.; Протокол №1
/31.03.2020г.; Данъчна фактура №**********
/ 30.04.2020г.; Опис на кантарни бележки за периода 01.04.2020г. -
30.04.2020г.; Отчет за измерванията по товари от 30.04.2020г.; Данъчна фактура №********** / 30.05.2020г.; Опис
на кантарни бележки за периода 01.05.2020г. - 29.05.2020г.; Данъчна фактура №********** / 20.08.2020г.;
Протокол №1 / 20.08.2020г.
За изясняване на делото от
фактическа страна е допусната и изслушана съдебно- счетоводна експертиза,
приета като писмено доказателство в с.з. на 04.03.2021г.
В заключението си вещото лице е
посочило, че е работило въз основа на доказателствата по делото и данните от счетоводствата
на двете страни. Процесиите 4 броя фактури, издадени от "Пътстрой-
Габрово" АД на клиент "Даина" ЕООД, били
включени в дневник покупки на ответното дружество - "Даина" ЕООД за месеците март, април,
май и август 2020г.
и са намерили отражение
при определяне на резултата в разчетите по ЗДДС за съответния период в
подадените Справки- декларации. Процесиите фактури
са включени и в дневник продажби на ищеца, като съответно са подадени към НАП. Начисленият ДДС по процесиите фактури е включен в месечните Справки- декларации по ДДС и участва при определяне на резултата за съответния месец както на
ответника, така и на ищеца. Ответникът е ползвал начисленият му данъчен кредит по
процестните фактури, като е приспаднал сумата в съответния данъчен период от
дължимия си данък добавена стойност за внасяне. Ответното дружество не е извършвало погасявания на
задължения по процесиите фактури, но задължението към ищеца е осчетоводено по кредита на сч.сметка 401- Доставчици,
аналитчна под сметка - "Пътстрой Габрово" АД и по дебита на сч.сметка 302- Материали със сумата
на данъчните основи и по дебита на сч. сметка 453-1 - ДДС на покупките. Вещото лице е установило от счетоводна сметка 401, ан.партида "Пътстрой Габрово" АД,
Приложение №1, че е няма
осъществено плащане
от страна на ответника към ищеца по процесното задължение. Същото
се установявало и от прегледа на сч.сметка 411 -
Клиенти в ищцовото дружество - "Пътстрой - Габрово" АД. Размер на задължението по фактурите, осчетоводено при ищеца и при ответника, е на обща стойност - 27713,41 лв. Изчислена е
неустойка съглсно т.5.1 от Договора за доставка, е в размер на 17971,76 лв. Общата сума на
задължението, главница и неустойка е в размер на
сумата 45685,17лв.
Вещото лице е посочило
още, че счетоводството е водено редовно и при двете дружества, с оглед на получените справки, хронологични
дневници на счетоводни сметки и засечката им с оборотни ведомости, дневници и
справки - декларации по ЗДДС, спазени са основните принципи на Законо за
счетоводството, както и изискванията на ЗДДС от една страна за документиране на
данъчните събития, от друга за отразяването им своевременно, хронологични и
вярно в съответните счетоводни регистри и данъчни дневници.
В с.з. на 04.03.2021г.
вещото лице е потвърдило, че поддържа
представеното писмено заключение и е получило и проучило
документи от счетоводствата на двете страни в електронен
вид, за да го изготви. Ответното дружество
"Даина" ЕООД изпратило от
счетоводството си всички документи, които били
поискани и нужни за
изготвяне на заключението. От
тези документи вещото лице установило, че процесните фактури са
осчетоводени при ответното дружество, включени в дневник "Покупки", в
справката- декларация. Именно от данните, изпратени от счетоводството
на ответника се установявало осчетоводяването на процесните фактури и
задължението по тях- по индивидуална партида на доставчика.
В с.з. на 04.03.2021г. съдът е оставил без уважение изпратеното
по имейл искане от ответното
дружество да се назначи тройна повторна експертиза със същата
задача. Съгласно чл. 201 ГПК,
допълнително заключение се възлага, само когато изготвеното
не е пълно и ясно, а повторно, когато е необосновано и възниква съмнение за
неговата правилност. В случаят не се твърди в какво се състои необосноваността
или неправилността на заключението. Оспорването е направено само формално и не
се излагат никакви конкретни основания или оспорвания по представеното
заключение, които да обосноват допускането на повторно такова, и то от три вещи
лица. Още повече, както е посочило и вещото лице Д. П., същото е работило по
данните, които са изпратени именно от счетоводството на "Даина" ЕООД.
Ответната страна не е представила
други доказателства, които не са ползвани от настоящата експертиза и няма други
данни и твърдения, които биха били основание за
допускане на повторна експертиза.
При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
Договорът за търговска продажба
по смисъла на чл.318 ТЗ е
консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на
съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на
продажбата- стока и цена, като в конкретният случай е налице и обективиране на съгласието в писмена форма. Продажбите по договора са
оформени съгласно изискванията на ЗС- издавани са съответните съставени за целта фактури. Приложените по делото фактури отразяват съществените елементи- вид на
закупената стока и
услуга,
стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, време и място на сключване на продажбата.
Освен от фактурите, доставката на
стоката/услугата по същите се доказва и от другите събрани по делото други писмени
доказателства- заключението на съдебно- счетоводната експертиза. Вписването на фактурите в счетоводствата на страните, както и отразяването
на същите като задължение в счетоводството на ответното дружество за плащане
към ищцовото, са обстоятелства, релевантни за
възникване на продажбеното правоотношение и задължението по същото. В практиката на ВКС на РБ по
чл.290 ГПК /Р. 92/07.09.2011г. по т.д.№478/2010г. ІІ ТО, Р. №109/ 07.09.2011г.
по т.д.№465/2010г. на ВКС, II т. о/ е посочено, че дори фактурата да не съдържа
всички предвидени в
Закона за счетоводството реквизити, а в случая процесните фактури ги съдържат, дори да са оспорени в процеса, а в
случая не са надлежно оспорени в срока за отговор, съдът е длъжен да прецени
доказателственото им значение за
удостоверените в тях факти заедно с всички
останали доказателства по делото, включително с извънсъдебното признание на
оспорващата страна.
За такова признание се счита отразяването на задължението в счетоводството на ответното
дружество- осчетоводяването на фактурите като задължение на ответника към ищеца
по съответните счетоводни сметки и то в коректният размер /който е посочен в
настоящото производство като претенция/, както и отразяването им в дневник
покупки, разчети по ЗДДС, ползването на данъчен кредит по тези фактури.
Въз
основа на гореизложеното: наличие на
редовни и съдържащи всички реквизити по ЗСч. фактури, които са надлежно
осчетоводени в счетоводните книги при
търговеца- продавач и търговеца- купувач, видно от заключението на съдебно -
счетоводната експертиза и при отразяване на възникналото задължение за плащане на цената
на закупените стоки от страна на ответното дружество в счетоводството му, както и обстоятелството, че това задължение за плащане не е изпълнено до момента,
иска по чл.327 ТЗ за сумата 27 713,41 лева се явява основателен и доказан и
следва да бъда уважен. Върху тази сума се дължи и лихва за забава от предявяване
на исковата молба до заплащането й.
Основателен
е и искът по чл. 92 ЗЗД в размер на сумата 17 971,76 лева. Страните са търговци
и са уговорили неустойка в раздел V от договора, с която са обезпечили изпълнението на поетите със същия задължения, включително при забава
в плащането. Неустойката служи за обезщетяване на претърпените от евентуално
неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват. Предвид изхода на
спора по главния иск, безспорно се установи наличие на валидна облигационна
връзка между страните, на основание договор за покупко- продажба на стоки,
както и виновно неизпълнение на задължението на ответника да заплати
уговорената покупна цена за получените стоки.
При това положение в действие е влязла уговорената между страните
неустоечна клауза на чл. V- 5.1 от договора. Ищецът претендира неустойка в
исковата молба в размер на сумата 17 971,76 лева, като този размер е потвърден
и при изчислението от вещото лице в заключението по счетоводната експертиза,
поради което като основателен и доказан по размер искът по чл. 92 ЗЗД следва да
бъде уважен.
Разноски:
С оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на сумата 4 772,41 лева, за които е
приложен списък по чл. 80 ГПК.
На
основание изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ДАИНА" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: село Старцево, п.к.
4987, община Златоград, област Смолян, ул. „***" No 30, представлявано от управителя М.З.К. да заплати на "ПЪТСТРОЙ - ГАБРОВО"
АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на
управление: град Габрово, п.к. 5300, ул. „***" No 3, представлявано от изпълнителния директор инж. Д.Г.С.,
действаща чрез пълномощника адв. С.В.К. ***, със съдебен адрес ***- адв. К., сумата: 27 713,41 лева, на осн. чл.327 ТЗ,
представляваща неплатена покупна цена по фактури №********** /31.03.2020г., №**********
/ 30.04.2020г., №********** / 30.05.2020г., №********** / 20.08.2020г., ведно със законната лихва
считано от 28.10.2020г., до окончателното изплащане на сумата; 17 971,76 лева, на осн. чл.92 ЗЗД -
неустойка за
периода от датата на падежа на всяка от фактурите до 28.09.2020г.; 4 772,41 лева- разноски по делото, на осн. чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВТАС
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: