РЕШЕНИЕ
№ 755
гр. Добрич, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Великова
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Анна Великова Гражданско дело №
20213230101148 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба на Й. Д.
Й. с ЕГН **********,гр. Д., ул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, със
съдебен адресат упълномощения адвокат С.С., гр. А., ул. „***“ № ***, с която
против „Банка ДСК” АД с ЕИК *********, гр. София, р-н Оборище, ул.
„Московска“ № 18, са предявени искове, след уточнение с молба от
14.05.2021г. и с молба от 01.06.2021г., както следва:
- за осъждане на „Банка ДСК” АД да заплати на Й. Д. Й. сумата от
3200,78 лева, съставляваща сбор от главница, лихви и други вземания,
получена и инкасирана при начална липса на основание от „Банка ДСК” ЕАД
от разплащателна сметка IBAN BG75 STSA 9300 0009 0422 44 с титуляр Й. Д.
Й., по която са били отчитани парични суми по сключения между тях Договор
за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 22.11.2005г.
- за осъждане на „Банка ДСК” АД да заплати на Й. Д. Й. сумата от
2585,37 лева, съставляваща сбор от лихвени вземания, формиран чрез
остойностяване на разликата между договореното лихвено възнаграждение от
8,95% и начисляваното и инкасирано възнаграждение при редовна главница,
получени и инкасирани при начална липса на основание от „Банка ДСК” ЕАД
от разплащателна сметка IBAN BG75 STSA 9300 0009 0422 44 с титуляр Й. Д.
Й., по която са били отчитани парични суми по сключения между тях Договор
за кредит за текущо потребление от 06.12.2013г.
- за осъждане на „Банка ДСК” АД да заплати на Й. Д. Й. сумата от
379,65 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от
1
3200,78 лева за периода от 30.01.2020г. до 31.03.2021г.
- за осъждане на „Банка ДСК”ЕАД да заплати на Й. Д. Й. сумата от
306,65 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от
2585,37 лева за периода от 30.01.2020г. до 31.03.2021г.
- за прогласяване за нищожни поради противоречие с императивни
правни норми и поради естеството им на неравноправни клаузи по смисъла на
Закон за защита на потребителите на следните текстове от Договор за
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 22.11.2005г.: чл. 4.1.
изречение първо за думите ”... , определян периодично от БАНКАТА,...” и чл.
4.1. изречение второ; чл. 6.2; чл. 7; чл. 8.1. в края на изречение второ за
думите”... определен от БАНКАТА.”; чл. 16.1. в края на изречение второ за
думите: ”... , с които КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е запознат и ги приема с
подписване на настоящия договор.”; чл. 16.2 и чл. 16.3
- за прогласяване за нищожни поради противоречие с императивни
правни норми и поради естеството им на неравноправни клаузи по смисъла на
Закон за защита на потребителите на следните текстове от „Договор за кредит
за текущо потребление от 06.12.2013г.”: чл. 8, чл. 9, чл. 12 и на чл. 14 в частта
”... и приема ...”.
Претендират се законните лихви върху сумите от 3200,78 лева и
2585,37 лева от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
Исковете се основават на следните обстоятелства: Между страните са
сключени два договора - Договор за предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка от 22.11.2005г. и Договор за кредит за текущо
потребление от 06.12.2013г. Общо за двата договора ищецът твърди следното:
отчитането на плащанията е договорено да се извършва по негова
разплащателна сметка в лева с IBAN BG75 STSA 9300 0009 0422 44.
Плащанията на всички задължения за главници и за лихви е предвидено да се
извършва чрез служебното им инкасиране от парични суми, налични по
разплащателната му сметка. Отчитането на задълженията за главници и за
лихви по двата кредита е извършвано от „Банка ДСК” АД по друга сметка
2627 8362, без това да е договорено. Ищецът не е получавал уведомления от
„Банка ДСК” АД за изменение на договорен лихвен процент, за просрочие на
парично задължение или за друго обстоятелство. Получено е (от жената на
доведения син на ищеца) само едно уведомление с изх.№ 06-20-01898 от
21.08.2019г. за овърдрафт кредит.
Относно Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка от 22.11.2005г. се твърди конкретно и следното:
Възнаграждението за предоставена сума по овърдрафта е договорено да
бъде променлив лихвен процент върху фактически ползвана сума от кредитен
лимит от 3000 лева. Размерът на лихвения процент се определя периодично
от банката, като при подписване на договора е бил 12.95%. В предоставените
на ищеца документи не са посочени компонентите за формиране на
възнаграждението по този договор, нито на условията за промяната на всеки
от тези компоненти. Банката не твърди да е извършвала промяна на размера
на лихвеното си възнаграждение. Ищецът не е ползвал никакви парични суми
по свое искане или нареждане по този договор. Относно фактическото
ползване на суми по този договор банката направила различни твърдения към
2
ищеца в изпратени му писма от 21.02.2020г. и от 15.03.2021г. (подробно
посочени), които и не съответстват на предоставеното му извлечение по
сметка. Данните в извлечението за инкасирането на суми за лихви по
договора за овъдрафт на 5 дата от всеки месец не съответстват на
договорената падежна дата на това задължение на 27 дата от всеки месец. До
настоящия момент банката отказва да посочи на ищеца конкретни суми по
този кредит, които да е ползвал на конкретни дати. С оглед липсата на
доказателство за каквато и да е ползвана от ищеца сума по договора за
овърдрафт, твърдението на „Банка ДСК” АД за изискуемост на сума по този
кредит е неоснователно. Извършените от „Банка ДСК” АД начислявания и
инкасирания на възнаграждение върху незаявена и неползвана от ищеца
парична сума по договора за овъдрафт, е при начална липса на основание.
Банката сама е нареждала ползването на суми по този договор за сметка на
ищеца, както и сама е инкасирала свое лихвено възнаграждение. С писмо до
„Банка ДСК” АД от 15.01.2020г. ищецът предявил за плащане общата сума от
5786,15 лева, получена от ответника без основание по двата договора, и
заявил претенцията си за заплащане и на обезщетение за забава върху нея.
Периодът на забавено плащане е от 30.01.2020г. до 31.03.2021г. Началната
дата е единадесетия работен ден след получаване от „Банка ДСК” ЕАД на
поканата за плащане от 15.01.2020г., защото с нея ищецът предоставил 10
работни дни за доброволно изпълнение. Крайната дата е денят на подписване
на исковата молба.
Относно Договор за кредит за текущо потребление от 06.12.2013г. се
твърди конкретно и следното:
Договорено е възнаграждението на банката за предоставената сума да
бъде променлив лихвен процент върху предоставена и непогасена главница.
Компонентите за формиране на това възнаграждение, както и условията за
промяната на всеки компонент, не са посочени в нито един от предоставените
на ищеца документи. При подписване на договора възнаграждението е било в
размер от 8.95%. В писмо от 21.02.2020г. банката е посочила, че размерът на
това възнаграждение е променян два пъти, като на 27.08.2014г. е увеличен на
9.45%, а на 27.06.2015г. - на 13.45%; посочено е основанието за увеличенията
и изпращане на съобщения до ищеца, без твърдение за получаването им. В
предоставеното на ищеца извлечение по сметка е посочено, че на 21.01.2014г.
е отразена операция по „промяна на лихвен процент”, без данни за
съдържанието на тази промяна. В същото извлечение, за посочените от
банката дати на въвеждане на новите размери на лихвеното възнаграждение
/27.08.2014г. и 27.06.2015г./, няма отразени операции с такова наименование.
Съгласно договора, при установено неизпълнение на условие по него, банката
има право да увеличи лихвеното си възнаграждение с 0.5% и да го приложи
от следващата неизпълнението падежна дата на договора./ т.9.1.2. във вр. с
т.1.1. от Условия по кредитна програма „ДСК Престиж плюс”/. Условие по
тази кредитна програма е всички доходи на ищеца да бъдат получавани по
банкови сметки в „Банка ДСК” АД. С Решение от 15 октомври 2020г. по дело
С-778/18 на Съда на Европейски съюз е указано, че правото на Европейски
съюз не допуска определянето на лихвено възнаграждение по договор за
кредит да бъде в зависимост от условие за превод на всички доходи на
кредитополучателя по сметка при кредитора. Поради изложеното, лихвено
3
възнаграждение в размери от 9.45% и от 13.45% на „Банка ДСК” АД по този
кредит, е било прилагано от неизвестна дата при начална липса на основание.
„Банка ДСК” АД отказа да посочи на ищеца методика и/или конкретни
компоненти, които формират нейното възнаграждение по този кредит, вкл. и
на „Базов лихвен процент”, участващ при формиране размера на
възнаграждението по кредита.
По исковете за прогласяването за нищожни, поради естеството им на
неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите,
както и поради противоречието им с императивни правни норми, на текстове
от двата договора за кредит, ищецът излага следните обстоятелства:
1. Относно Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка от 22.11.2005г. се твърди конкретно следното:
Всеки от оспорените като недействителни текстове от договора е
изцяло в полза на банката, в качеството на търговец по сделката и изцяло във
вреда на ищеца, като потребител. Всеки от текстовете на договора е
предварително изготвен от банката и не е индивидуално договарян с него.
Текстовете са част от формуляр на банката с наименование „Приложение №
3.4.ново”, като това е изрично вписано на първа страница от договора.
Текстовете в двете изречения на чл.4.1. предвиждат едностранно право
на банката да определя годишен лихвен процент по кредита, без да са
упоменати условия, с възникването на които, банката да има право да
определя годишен лихвен процент. В договора няма текст, който да
регламентира начина на определяне на годишен лихвен процент по кредита.
Липсата на такъв текст създава неяснота по размера на възнаграждението на
банката и позволява едностранното му определяне и тълкуване от нея, което
да е задължително за потребителя. Поради това оспорените текстове на чл.4.1.
от договора са неравноправни клаузи, като освен това са и в противоречие на
императивните разпоредби на чл. 39 от ЗБ и на чл. 10, ал.2 от ЗЗД. Размерът
на законната лихва е бил различен от размера по чл. 4.1., изр. първо от
договора.
Клаузата на чл. 6.2. е изцяло в полза на банката, като създава
възможност тя да увеличава размера на главницата по овърдрафт кредита,
дори когато не е ползвана от потребителя. Увеличаването на главницата е
предвидено да се извършва от банката чрез теглене от нея на сума по
разрешения овърдрафт, която сума се ползва от банката за нейно
възнаграждение, а за ищеца остава плащането на така увеличената главница и
на така увеличения размер на възнаграждението на банката по главницата.
Текстът не предвижда потребителят да ползва фактически такава сума по
главница, а увеличаването да се извършва от банката - без негово съгласие
или дори уведомяване. Предвижда също ищецът да заплаща лихва и върху
така формирана главница по кредита, дори когато размерът на главницата
надвишава договорния лимит. В тази си част договорният текст е в
противоречие и с разпоредбата на чл. 430, ал. 1 от ТЗ, предвиждащи сумата
по договор за банков кредит да е определена между страните. Като вид
банков кредит, този за овърдрафт е за кредитна сума с максимален лимит, но
чл.6.2. от договора предвижда формираната по него главница да надвиши
уговорения в чл. 1 лимит. Клаузата е в противоречие и с императивната
4
разпоредба на чл. 39, ал.3 от ЗБ, задължаващ банката да уведоми получателя
на суми по овърдрафт кредит, когато размерът на ползваната от него сума
надвишава договорения лимит.
Клаузата по чл.7 се оспорва по същите съображения, като тази на чл.
6.2., както и поради това, че тя предвижда формираната по чл.6.2. главница да
бъде олихвявана за превишението над договорния лимит на кредита с лихвен
процент, определен едностранно от банката, без да въвежда никакви
критерии, методика или размери, които банката да прилага за определяне на
този лихвен процент, представляващ нейното възнаграждение.
Клаузата на чл.8.1. в края на изречение второ за думите ”определен от
банката” се оспорва, защото предвижда право на банката едностранно да
определя размер на „санкционираща лихва”, без никакви критерии, методика
или размери.
Чл.16.1. в края на изречение второ за думите ”с които
кредитополучателят е запознат и ги приема с подписване на настоящия
договор” се оспорва, защото представлява презумпция за узнаване от
кредиполучателя на съдържанието на общи условия на банката и за негово
съгласие с тях. Клаузата в тази й част е в противоречие с разпоредбите на чл.
8, чл. 12 и чл. 16, ал. 1 от ЗЗД, които не допускат презумпция за съгласие, а
изискват постигане на съгласие. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗЗД е
относима само към постигане на съгласие за действие в договорно
правоотношение на предварително изготвени от едната страна общи условия
и получени от другата страна.
Клаузата по чл.16.2. се оспорва като недействителна, защото предвижда
едностранно право на банката да изменя свои общи условия, които да станат
част от кредитното правоотношение, дори без другата страна да бъде
уведомена и е в противоречие на императивните разпоредби на чл. 8, чл. 12 и
чл. 16, ал. 3 от ЗЗД.
Чл.16.3. се оспорва като недействителен, защото предвижда
едностранно право на банката да променя два съществени елемента от
договора за овърдрафт - вид на валута и възнаграждения на банката по
договора, което възниква не при конкретни и ясни условия, а при
„съществени промени на пазара..“, без да бъде поискано и получено
съгласието на насрещната страна. Текстът е в противоречие с императивните
разпоредби на чл. 8 и чл. 12 от ЗЗД.
2. Относно Договор за кредит за текущо потребление от 06.12.2013г. се
твърди конкретно следното:
Всеки от оспорените като недействителни текстове от договора е
изцяло в полза на банката, действаща в качеството на търговец по сделката и
изцяло във вреда на ищеца, като потребител. Всеки от текстовете на договора
е предварително изготвен от банката и не е индивидуално договарян с него.
Независимо от договореното предоставяне на кредитна сума в размер на
5 000 евро, на ищеца е предоставена сумата от 9 765 лева - в размер, който е
различен от фиксирания курс между двете валути от 1.95583. В писмо от
21.02.2020г. от банката е заявено, че сумата е била преведена в лева по курса
на банката за безкасова покупка на евро, което съставлява неточно
5
изпълнение на договора.
Текстът на чл. 8 от договора е изцяло в полза на банката, като създава
възможност тя едностранно да определя размер на своите лихвени
възнаграждения. В изречение първо са посочени два размера на лихвено
възнаграждение - първият размер е 8.95% годишно, а вторият е 0.02 % на ден.
Вторият размер за година от 365 дни е 7.3%. Наличието на два различни
размера за една и съща договорна лихва създава неяснота относно
действителния договорен размер на възнаграждението на банката и й
предоставя възможност едностранно да прилага един от тези размери. В
писмо от 21.02.2020г. банката е заявила, че е прилагала по кредита по-високия
размер. Липсва в договора описание на формирането на съдържанието и
размерите на лихвеното възнаграждение на банката. В чл.8 е посочено, че
всеки от двата размера на лихвено възнаграждение на банката са при
изпълнение на условия на програма „ДСК Престиж плюс”, която предвижда
ползването на допълнителни услуги на банката, с което общият разход по
кредита надвишава всеки от размерите на възнаграждението, посочени в чл. 8
от договора. Към датата на сключване на договора за кредит са действали
разпоредбите на чл. 58 от ЗКИ и на чл. 11, ал. 1, точки 9 и 10 от ЗПК,
въвеждащи изискването за посочване в договора за кредит на всички разходи
по него. В договора не са описани тези разходи и не е посочен начинът за
формиране на годишен процент на разходите по кредита. В точка 1.1. от
„програмата” е предвидено определянето на лихвеното възнаграждение по
договора за кредит да зависи от превода на всички доходи на
кредитополучателя по сметка при кредитора и неизпълнението му е скрепено
в точка 9.1. от нея с увеличаване на размера на лихвеното възнаграждение на
банката, което е в противоречие на правото на Европейския съюз.
Текстът на чл. 9 посочва конкретен размер на годишен лихвен процент
/ГЛП/ по кредита и се допуска неговата промяна в случаи, предвидени в общи
условия, без обаче да посочва видовете разходи, формиращи ГЛП; условията
и методиката, при които се изменя ГЛП. Сред текстовете на Общите условия,
към които препраща чл. 9 от договора, също няма конкретни условия,
методика и видове разходи с техни размери, които да формират ГЛП.
Текстовете на раздел III от Общи условия са неясни и без конкретика за
разходообразуващи елементи на ГЛП и за тяхната промяна. Клаузата е в
противоречие с императивните разпоредби на чл. 58 от ЗКИ и на чл. 11, ал. 1,
точки 9 и 10 от ЗПК.
Клаузата на чл. 12 се оспорва, защото представлява презумпция за
изпълнение на законово задължение на банката, в противоречие с чл. 5 и чл. 6
от ЗПК; чл. 8, чл. 12 и чл. 16, ал. 1 от ЗЗД, които не допускат презумпция за
изпълнение на законовите задължения на банката, а изискват тяхното точно
изпълнение.
Текстът на чл. 14 в частта ”и приема” се оспорва, защото представлява
презумпция за съгласие на потребителя с общи условия на банката, в
противоречие с чл. 8, чл. 12 и чл. 16, ал. 1 от ЗЗД, недопускащи презумпция
за съгласие, а изискващи постигане на съгласие.
В отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете. Не оспорва,
че са сключени Договор за кредит за текущо потребление от 06.12.2013г. в
6
размер на 5000 евро и Договор за предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка от 22.11.2005г. в размер на 3000 лева. Твърди, че
кредитите са предоставени и усвоени от ищеца, поради което за него е
възникнало задължение да върне предоставените му суми заедно с
уговорената възнаградителна лихва. Потребителският кредит е усвоен по
посочената в договора разплащателна сметка на 06.12.2013г. Пояснява, че по
същата сметка е бил предоставен и се е ползвал и кредитът овърдрафт. На
потребителския кредит банката е дала заемна сметка (№ на кредита), която е
различна от разплащателната сметка - 21415012. След преустановяване
ползването на овърдрафта поради нарушение от страна на кредитополучателя,
на овърдрафта е даден номер 26278362. Оспорва твърдението на ищеца, че
отчитането на главници и лихви по двата кредита е било извършвано по
сметка № 26278362. От т. 8 от Договора за кредит за текущо потребление от
06.12.2013г. е видно какъв е размерът и начинът на определяне на лихвения
процент - променлив лихвен процент в размер на 8,95 % годишно, при
изпълнение на Условията по програма „ДСК Престиж плюс“, описани в
приложение към договора за кредит (Условията). При нарушаване на
Условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите и
приложимият лихвен процент се увеличава съгласно Условията.
Максималната стойност, която може да приеме лихвеният процент е
променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски
кредити, със съответните изменения на променливата му компонента, който
при сключване на договора е 14,95 % годишно. В тази връзка клиентът е
подписал „Условия по кредитна програма „ДСК Престиж плюс“,
представляващи Приложение № 2 към договора за кредит. За да ползва
преференциален лихвен процент от 8,95 %, вместо стандартният лихвен
процент от 14,95 %, кредитополучателят следва да отговаря на предвидените
в Условията изисквания - т. 1.1. от Условията. В раздел II от Условията,
озаглавен „Отнемане на преференции“ е конкретизирано посоченото в т. 8 от
Договора отпадане на преференциите, а именно посочено е при неизпълнение
на кои свои задължения кредитополучателят губи правото си да ползва
преференциалния лихвен процент - при неспазен ангажимент за извършване
на ежемесечно плащане на 1 комунална услуга два поредни месеца,
лихвеният процент се увеличава с 0,5 %; а при липса на постъпления по
разплащателната сметка в продължение на 2 последователни месеца,
лихвеният процент се увеличава до този, който е приложим по стандартни
потребителски кредити, т.е. преференциите отпадат изцяло. В настоящия
случай приложимият лихвен процент по потребителския кредит е увеличен на
два пъти (с отпадане на ползвания преференциален лихвен процент), както е
посочено в отговорите на „Банка ДСК“ до ищеца, приложени към исковата
молба. Основанието за изменението в лихвения процент е неизпълнение от
кредитополучателя на предвидени в договора за кредит условия, с които
ищецът е запознат. Едностранно увеличение на лихвения процент по кредита
не е било извършвано. Налице е единствено отпадане на преференциалните
условия и увеличаване на лихвения процент до този, приложим по стандартни
потребителски кредити без преференция. По договора за кредит овърдрафт от
22.11.2005г. кредитът се олихвява с 12,95 %, съгласно предвиденото в него.
Лихвеният процент не е променян. Падежната дата по кредита овърдрафт не е
27-мо число, а е 5-то число. Оспорва исковете за прогласяване за нищожни
7
като неравноправни клаузи от Договора за кредит за текущо потребление от
06.12.2013г. Клаузите са действителни и не представляват „неравноправни“
по смисъла на ЗЗП. Усвояването на кредита е станало по избрана от ищеца и
посочена в договора за кредит разплащателна сметка, която е в лева.
Съгласно чл. 3.3. от Общите условия към договора за кредит,
кредитополучателят може да уговори усвояване на кредита във валута,
различна от договорената валута на кредита. В тези случаи сумата се
конвертира но определения за деня курс на банката за безкасови операции.
Такъв е и настоящия случай. Предоставянето на кредита в лева не
представлява нарушение от страна на кредитора, а е в изпълнение на договора
за кредит. В чл. 8 от Договора е разписан размерът на лихвения процент и
определянето му, както и възможността на кредитополучателя да ползва
преференциален лихвен процент при изпълнение на договорните условия.
Няма посочени два лихвени процента, което да създава неяснота относно
действителния договорен лихвен процент. Не отговаря на истината
твърдението, че са посочени лихвен процент 8,95 % и 7,3 % годишна лихва.
Никъде не е посочена 7,3 % годишна лихва. Разпоредбата урежда
възможността за ползване на преференциален лихвен процент. Клаузата е
ясно формулирана и не предвижда едностранно увеличение на лихвения
процент от страна на банката - кредитор, а напротив дава яснота, че
преференциалният лихвен процент ще отпадне и кредитът ще се олихвява с
приложимия по стандартни кредити лихвен процент, ако кредитополучателят
не изпълнява поетите с договора и приложенията към него ангажименти. В
чл. 9 от Договора е посочен годишният процент на разходите (ГПР). В чл. 9.1.
от Общите условия е конкретизирано какво включва ГПР и че същите са
посочени в погасителния план и включват: лихви, такси съгласно тарифата на
банката, такси за поддържане на разплащателна сметка, такси за
допълнителни услуги, ползването на които представлява изпълнението на
условията за ползване на преференциална лихва по кредита. Клаузата също е
ясно формулирана и съответства на императивните правните норми, поради
което е действителна и поражда своето правно действие. Не е недействителна
като неравноправна и клаузата на чл. 12 от договора за кредит. На
кредитополучателя е била представена преддоговорна информация в
„Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити“, съгласно подписаната от него декларация. Ищецът е
подписал Общите условия, което доказва, че се е запознал с тяхното
съдържание и ги е приел – във връзка с оспорването валидността на чл. 14 в
частта ,,и приема“. Оспорва иска за прогласяване за нищожни като
неравноправни клаузи от Договора за предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка от 22.11.2005г. Клаузата на чл. 4.1 е валидна. Банката
не е променяла лихвения процент по овърдрафта. Кредитът е бил олихвяван с
договорения между страните лихвен процент от 12,95%, поради което не е
възникнало неоснователно обогатяване и не е настъпила вреда на ищеца -
кредитополучател. Клаузите на чл. 6.2 и чл. 7 също са валидни. Съдържат
уговорка при неплащане на дължимата лихва, погасяването й да става
служебно за сметка на неусвоения лимит от овърдрафта (ако е имало такъв)
или за сметка на надвишение над договорения размер на овърдрафта. Няма
императивна забрана за подобна договорка. Клаузата се задейства при
неизпълнение от страна на кредитополучателя. В случай на точно изпълнение
8
на договора от страна на кредитополучателя, до това не би се стигало. Никой
не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Валидни
са и останалите оспорвани от ищеца клаузи, които са свързани с приемането
и промени в общите условия, във валутата на кредита и начисляването на
санкционираща лихва при неизпълнение от страна на кредитополучателя.
При действалата и приложима към договора за кредит овърдрафт нормативна
уредба няма пречка да се извършва изменение в общите условия, както и да
се уговори уведомяването за това изменение да става чрез посочените в чл.
16.2 от договора способи. В молбата за отпускане на кредит овърдрафт
ищецът е посочил, че е запознат с условията на банката за предоставяне на
този вид кредит и е дал съгласие да му бъде отпуснат кредита при условията,
предоставяни от банката, т.е. е приел общите условия по договори за
овърдрафт. Тъй като валутата на кредита не е променяна, е безпредметно да
се обсъжда неравноправност на клаузата, предвиждаща тази промяна - чл.
16.3., тъй като вреда за потребителя не е настъпила в случая. Уговарянето на
санкционираща лихва също не е недопустимо по закон, така че и клаузата на
чл. 8.1. е валидна. Още повече, че и в следствие на тази клауза за ищеца не са
настъпили вреди. Исковете за заплащане на суми, неоснователно получени от
банката, в общ размер от 5 786,15 лева и акцесорните вземания за лихви
върху тях, се оспорват като неоснователни и недоказани. Плащането на
процесните суми от ищеца е било в изпълнение на задълженията му по
валидно сключените два договора за кредит, т.е. плащанията въз основа на
тях и не са лишени от основание. Твърди, че не всички разходи от
разплащателната сметка са суми, които са отивали за плащания по
процесиите кредити. При неоснователност на основната претенция от 5
786,15 лева, неоснователна е и претенцията за акцесорните вземания за
всички лихви. Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност
на вземанията, в случай че съдът счете, че са налице недължимо платени от
ищеца суми.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Писмените доказателства по делото установяват, че между страните е
сключен на дата 22.11.2005г. договор за предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка (л. 75), по силата на който банката предоставя на
кредитополучателя възможност за ползване на овърдрафт (наведнъж или на
части) по разплащателна сметка в размер на 3 000 лева, с падежна дата 22
ноември (така чл. 1, чл. 2 и чл. 5.1). Съгласно чл. 3 от договора, средствата ще
се предоставят за ползване и дългът ще се отчита по разплащателна сметка №
9042244. Ползваният разрешен овърдрафт се олихвява с годишен лихвен
процент, определян периодично от банката, който към датата на сключване на
договора е 12,95% (чл. 4.1). Промяната на лихвения процент от банката е
задължителна за страните по договора (чл. 4.1). Олихвяването се извършва
ежедневно върху фактически ползваната сума, без да се капитализира;
начислената лихва е дължима месечно на падежната дата по чл. 2 (чл. 4.2.).
Кредитополучателят е длъжен да осигурява средства за погасяване на лихвата
към падежната дата; ползваната част от кредита се погасява служебно при
всяко постъпване на суми по разплащателната сметка; при частично или
9
пълно погасяване на ползвания овърдрафт от постъпления по
разплащателната сметка, същият може да бъде ползван отново до
договорения размер – револвиране (чл. 4.3, чл. 5.2 и 6.1). Съгласно чл. 6.2 от
договора, когато на падежната дата няма достатъчно средства по
разплащателната сметка за плащане на дължимата лихва, банката я погасява
служебно за сметка на неусвоения кредит-овърдрафт /ако има такъв/ или за
сметка на надвишение над договорения размер. В чл. 8.1 е предвидено, че при
неизправност на кредитополучателя в срок, определен в общите условия,
правото за ползване на кредита-овърдрафт се спира; ползваният овърдрафт
става дължим, оформя се като неразрешен овърдрафт и се олихвява със
санкционираща лихва, равна на договорената по чл. 4.1, увеличена с
наказателна надбавка в размер, определен от банката. Правото на
револвиране се възстановява при цялостно погасяване на задълженията в
срок, определен в общите условия, от възникването на неразрешения
овърдрафт или се прекратява при неиздължаване на сумите в този срок (чл.
8.2 и чл. 9). След изтичане на срока по чл. 9, банката предприема действия за
принудително събиране; има право да събере вземанията си служебно, без
съдебна намеса, от всички други сметки в ДСК на кредитополучателя, за
което той дава съгласие с подписване на договора (чл. 12.1 и чл. 12.2).
Съгласно чл. 14, банката има право да прекрати едностранно правото на
ползване на овърдрафта при настъпване на обстоятелствата по чл. 9. Клаузата
на чл. 16.1 предвижда, че за неупоменатите в договора условия важат
разпоредбите на Закона за банките, наредбите за прилагането му и други
относими нормативни актове, както и общите условия на банката за
предоставяне на овърдрафт, с които кредитополучателят е запознат и ги
приема с подписване на настоящия договор. В чл. 16.2 е прието, че банката
има право да променя общите условия, които стават задължителни за
страните от датата на влизането им в сила; банката уведомява
кредитополучателите за измененията в общите условия чрез съобщения в
банковите салони или по друг подходящ начин. Според чл. 16.3 от договора,
банката има право, при съществени промени на пазара, да превалутира
служебно кредита (остатъка по него) до крайния падеж на този договор от
лева в евро; в този случай кредитът се олихвява с лихвата, приложима по
кредитите за съответната категория клиенти в евро, която се одобрява и
обявява от банката.
В молба от 21.11.2005г. (л. 77) ищецът е заявил, че е запознат с
Условията на банката за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка.
Ответникът е представил Общи условия за предоставяне на кредит овърдрафт
(л. 133), които са оспорени от ищеца поради липса на доказателства за
тяхното надлежно утвърждаване от компетентен орган на банката и
действието им към релевантния момент. В дадения му срок ответникът не е
представил доказателства, от които да се установи относимостта на
приложените на л. 133 от делото Общи условия към процесния договор,
поради което те не следва да бъдат обсъждани.
От заключението на вещото лице Е.Й. се установява, че суми по
договора за овърдрафт (подробно посочени в приложение 1 и 2 към
заключението) са ползвани чрез усвояване от банката за погасяване на
задължения по кредит на ищеца с № 11016586, по договор за кредит за
10
текущо потребление от 06.12.2013г., такси и дължими лихви за ползваната
част от овърдрафта. Първото усвояване е от дата 22.11.2005г. – 24,76 лева
(0,75 лева дължима такса за обслужване на сметка и 24,01 лева за погасяване
на застрахователна премия). В периода 22.12.2005г. – 05.11.2007г. са усвоени
суми за погасяване на задължения по договор с № 11016586, такси и лихви за
ползваната част от овърдрафта в общ размер 2364,19 лева. В периода
22.08.2011г. – 05.10.2011г. са усвоени суми за погасяване на задължения по
договор с № 11016586 и лихви за ползваната част от овърдрафта в общ размер
114,79 лева. В периода 22.11.2011г. – 05.12.2013г. са усвоени суми за
погасяване на задължения по договор с № 11016586, застрахователна премия
и лихви за ползваната част от овърдрафта в общ размер 94,56 лева. В периода
27.04.2017г. – 05.08.2019г. са усвоени суми за погасяване на задължения по
договор за потребителски кредит за текущо потребление от 06.12.2013г., за
застрахователна премия, такси и лихви за ползваната част от овърдрафта в
общ размер 4442,20 лева. Плащанията са детайлизирани в приложения към
заключението 1 и 2 и в таблици в него 5 – 10. Вещото лице е констатирало, че
усвоената част от договора за овърдрафт е погасявана частично и/или в пълен
размер при постъпления и/или наличие на парични средства по
разплащателната сметка на ищеца, съгласно чл. 5.2 и чл. 6.1 от договора,
както следва: 2484,92 лева главница и 113,38 лихви в периода 22.11.2005г. –
06.12.2013г.; 2022,88 лева главница в периода 27.04.2017г. – 05.08.2019г.
Останалата непогасена част в размер общо 3106,56 лева (3000 лева усвоен
овърдрафт и 106,56 лева над размера на кредитния лимит, подробно посочени
в таблица 2 от допълнителното заключение), осчетоводена като изискуем
овърдрафт поради преустановяване на ползването му и начислени лихви за
периода 05.08.2019г. – 11.11.2019г. в размер на 80,66 лева (общо 3187,22 лева)
са погасени чрез постъпления от преводи от друга сметка на ищеца: на
27.09.2019г. – 1351,67 лева; на 04.11.2019г. – 1445,37 лева и на 12.11.2019г. –
390,18 лева (в т.ч. лихвата от 80,66 лева). В допълнителното си заключение
вещото лице е установило, че банката е прилагала чл. 6.2 от договора за
овърдрафт, като служебно погасяваните суми за начислена дължима лихва са
774,22 лева, от които 510,42 лева за сметка на неусвоен кредит овърдрафт и
263,80 лева за сметка на надвишение над договорения овърдрафт (подробно
по дати и размери в таблица 1). Банката не е начислявала лихва над размера
по чл. 4.1 от 12,95 лева. Инкасираните /усвоените/ от банката суми от
неусвоената част от отпуснатия овърдрафт, които са използвани за погасяване
на задължения на ищеца по договора за потребителски кредит от 06.12.2013г.,
са общо 4442,20 лева (описани по дати и размери в таблица 5 от
допълнителното заключение). В периода от 22.11.2005г. (сключване на
договора за овърдрафт) до 06.12.2013г. (сключване на договора за процесния
договор за потребителски кредит), от предоставения овъдрафт са инкасирани
суми за погасяване на задължения по друг кредит на ищеца с № 11016586 в
общ размер 2484,92 лева и са начислени лихви в размер на 113,38 лева (общо
2598,30 лева). Общият размер на задълженията по договора за овърдрафт през
този период от 2598,30 лева е погасен от преводи от друга сметка на ищеца с
общо постъпление от 2793,57 лева, а остатъкът от 195,27 лева е останал
наличен по разплащателната сметка. Така на 06.12.2013г. след револвиране по
разплащателната сметка на ищеца е останал за ползване овърдрафт в размер
на 3000 лева. В периода от 27.04.2017г. до прекратяване ползването на
11
овърдрафта на 05.08.2019г. от разрешения лимит по овърдрафта са
инкасирани общо 5152,90 лева (4442,20 лева за погасяване на месечни вноски
по процесния договор за кредит за текущо потребление, 25,50 лева за
застрахователна премия, 24,36 лева такси и 660,84 лева за начислени лихви
върху ползваните суми от овърдрафта). На последната дата е имало усвоена и
непогасена част в размер на 3106,56 лева и кредитът е осчетоводен от банката
като изискуем поради преустановяване на ползването му по заемна сметка №
26278362. Общият размер на усвоените от банката суми по договора за
овърдрафт за погасяване на задължения на ищеца по договора за
потребителски кредит (5152,90 лева) е погасяван от ищеца чрез касови вноски
и преводи от друга негова сметка. Усвоените от банката суми от лимита по
договора за овърдрафт за погасяване на дълга по договора за потребителски
кредит (общо 4442,20 лева) са разпределени така: 44,36 лева за част от
месечна вноска с падеж 24.07.2019г.; 3386,51 лева за пълни месечни вноски
2017г. – 2019г.; 1009 лева за главници с падежи 17.05.2017г., 21.11.2017г. и
14.12.2018г.; 2,33 лева лихви за забава (таблица 6 от допълнителното
заключение).
Относно начина на формиране на лихвения процент върху ползваните
средства, определящ размера на договорното възнаграждение на банката,
ответникът е заявил в молба от 21.02.2022г. (л. 228), че той е формиран по
начин, различен от този при договорите за потребителски кредити - докато
при потребителския кредит лихвата е формирана от БЛП и надбавка, при
кредита овърдрафт лихвата не съдържа различни компоненти, а е определена
категорично в размер на 12,95 %; същата не е променяна и е останала такава
до погасяването на договора за кредит овърдрафт. В тази връзка ответникът е
заявил, че е невъзможно да представи методика за определяне на лихвения
процент по този кредит - договорено е той да бъде 12,95%, като не включва
променлива компонента и твърда надбавка. Според договореното между
страните в чл. 4.1 от договора, ползваният разрешен овърдрафт се олихвява с
годишен лихвен процент, определян периодично от банката, който към датата
на сключване на договора е 12,95% (чл. 4.1). При липсата на представени
Общи условия на договора за кредит овърдрафт, действащи към датата на
сключването му, предвид оспорването от ищеца на приложените към делото,
съдът следва да приеме, че лихвеният процент по договора за кредит
овърдрафт е определен от страните като 12,95%, без да са включени в него
константна и променлива величина.
Между страните е сключен и договор за кредит за текущо потребление
от 06.12.2013г. (л. 66) за сумата от 5000 евро, със срок за издължаване 120
месеца, считано от неговото първо усвояване, падежна дата 27-мо число (чл.
1, чл. 2, чл. 7). Кредитът се усвоява еднократно чрез разплащателна сметка на
ищеца с IBAN BG75STSA93000009042244; по същата сметка се извършва и
погасяването с месечни вноски (главница и лихви), съгласно погасителен
план (чл. 4 и чл. 5). Според чл. 8 от договора, кредитът се олихвява с
преференциален променлив лихвен процент от 8,95% годишно или 0,02% на
ден (очевидно със закръгляне до втория знак след десетичната запетая на
0,0245..), при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж плюс; при
нарушаване на Условията кредитополучателят губи правото си да ползва
преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се
12
увеличава, съгласно Условията; максималният размер, който може да
достигне лихвеният процент в този случай, е променливият лихвен процент,
приложим по стандартни потребителски кредити със съответните изменения
на променливата му компонента, който към датата на договора е 14,95%
годишно или 0,04% на ден. Според чл. 9 от договора ГПР по кредита е 10,12 и
той може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите
условия. Съгласно чл. 11 от договора с подписването му кредитополучателят
предоставя съгласие за събиране на суми от негови сметки в лева и чужда
валута в ДСК, от които кредиторът може да се удовлетворява при
неизпълнение на договорните задължения. В чл. 12 се съдържа изявление на
кредитополучателя, че с подписване на договора му е предоставена
своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК, с оглед
информирано решение за сключване на договора, а в чл. 14, че неразделна
част от договора са Общите условия на банката, които е получил и приема с
подписване на договора.
Ответникът е представил по делото Общи условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление (л. 67 – 68) и Условия по кредитна програма
„ДСК Престиж Плюс“ (л. 69 – 70), подписани на всяка страница от
кредитополучателя. Ответникът е представил също Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити (л. 71 –
73) и декларация за предоставяне на преддоговорна информация (л. 74),
подписани от ищеца с дата 03.12.2013г. Тези доказателства не са оспорени от
ищеца. Като подписани от него частни документи, те доказват авторството
(съставени от ищеца) и предоставянето на ищеца на Общите условия и
Условията по кредитна програма „ДСК Престиж Плюс“ при сключване на
договора.
В т.1.1 от Условия по кредитна програма „ДСК Престиж Плюс“ са
посочени критериите, на които трябва да отговаря кредитополучателят, да за
ползва преференцията на по-ниския лихвен процент – 8,95% за кредити в
евро: превод на работна заплата по разплащателна сметка в банката, с
обезпечение залог на вземане по трудово правоотношение, заедно със залог на
вземане по сметка; подаване на искане за издаване на дебитна карта,
включване на ДСК Директ, минимум два вида СМС известявания и
заявяване/извършване на ежемесечно плащане на една услуга през
централизираната картотека на банката въз основа предварително дадено
съгласие. Според т. 9.1 от Условията, при нарушаване на условията по т. 1,
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или
частично; приложимият лихвен процент се променя, съобразно изпълнението
условия; максималният размер, който може да бъде достигнат, е
променливият лихвен процент, приложим по стандартни кредити. В т. 9.1.1 и
т. 9.1.2 от Условията е детайлизирано, че когато в два последователни месеца
не постъпи работна заплата по разплащателната сметка, но по сметката
постъпва погасителна вноска по кредита, преференцията се отнема частично,
приложимият лихвен процент се увеличава и остатъкът от кредита започва да
се олихвява от първата следваща падежна дата с действащия лихвен процент
към датата на промяната, приложим при лихвената опция по т.1.3 (без превод
на работна заплата, при превод на погасителна вноска, с обезпечение
поръчителство) и съответно се изисква предоставяне на обезпечение; а когато
13
в продължение на два последователни месеца се установи неизпълнение на
ангажиментите по допълнителните условия на чл. 1.1, преференцията се
отнема частично; приложимият лихвен процент се увеличава с 0,5% пунтка и
остатъкът започва да се олихвява с по-високия процент от следващата
падежна дата.
В т.3.3 от Общите условия е посочено, че кредитополучателят може да
уговори усвояване на кредита във валута, различна от договорената, в който
случай сумата на разрешения кредит се конвертира по определения за деня
курс на банката за безкасови операции. Според т.10.2 от Общите условия,
погасяването се извършва във валутата на кредита; ако тя е различна от тази
на разплащателната сметка, сумата на месечната вноска се конвертира от
банката по курса за безкасови операции в деня а погасяването й. В т. 10.1 от
Общите условия е предвидено, че дължимите вноски се събират служебно на
падежната дата от кредитора от авоара по разплащателната сметка на
кредитополучателя в ДСК; при просрочие вноските се събират при всяко
постъпване на суми по разплащателната сметка до погасяването на кредита.
Съгласно т. 19.1 от Общите условия, за забава в плащанията на месечните
вноски от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорения лихвен процент и надбавка от 10%
пункта, която не се прилага, ако дължимата месечна сума бъде погасена до
седмия ден след падежната дата.
От заключението на вещото лице се установява, че посочената в двата
договора разплащателна сметка на ищеца (№ 9042244 в договора за кредит
овърдрафт и IBAN ***в договор за кредит за текущо потребление) е в лева и е
заверена на дата 06.13.2013г. със сумата от 9765 лева с основание „усвояване
кредит за текущо потребление“. Уговорената сума по кредита в размер на
5000 евро е предоставена на ищеца безкасово по посочената от него в
договора разплащателна сметка в лева чрез кредитирането й с левовата
равностойност на 5000 лева по курс на банката за безкасови операции от 1.953
за 1 евро. Това е в съответствие с чл. 4 от договора (ищецът е посочил сметка
за усвояване на кредита в лева) и т. 3.3 от Общите условия. С посочване на
левова разплащателна сметка за усвояване на кредита кредитополучателят е
уговорил с банката усвояването на предоставения му кредит в евро в друга
валута – в лева. В този случай по правилото на т.3.3.изр. 2 от Общите условия,
банката с основание е превела по левовата разплащателна сметка на ищеца
равностойността на сумата от 5000 евро по определения за деня курс на
банката за безкасови операции. Твърдяното от ищеца неизпълнение от страна
на банката не е налице.
Съгласно условията на договора и изготвения при сключването му
погасителен план подлежащата на връщане от кредитополучателя сума по
договора за кредит за текущо потребление е 7557,51 евро, в т.ч. 5000 евро
главница и 2557,51 евро договорна лихва от 8,95% годишно.
От писмените доказателства по делото вещото лице е установило, че
кредитът е погасен предсрочно чрез плащания по погасителния план и
извънредни такива в периода от 27.12.2013г. до 16.07.2019г., като е платена
общо сумата 7133,21 евро (13984,17 лева), в т.ч. 5000 евро главница (9799,46
лева) и 2133,22 евро (4180,56 лева) договорна лихва. Платена е и лихва за
забава в размер на 1,82 евро (4,15 лева). Това задължение е формирано
14
следствие извършена от банката промяна в приложимия годишен лихвен
процент, поради неизпълнение на условията по кредитна програма „ДСК
Престиж Плюс“, както следва: считано от 27.08.2014г. - от 8,95% на 9,45% и
от 27.06.2015г. – от 9,45% на 13,45%, със съответното изменение и на
първоначалната месечна вноска от 63,20 евро – 64,31 евро и 74,14 евро.
Погасяванията са извършени чрез вноски и преводи от ищеца в общ размер
на 9541,97 лева и чрез усвоени суми от предоставения му овърдрафт по
разплащателната сметка общо в размер на 4442,20 лева. Задължението по
договора при прилагане на преференциалния лихвен процент от 8,95% и при
отчитане на извършените от ищеца погасявания възлиза на 6598,02 евро, в
т.ч. 5000 евро главница и 1598,02 евро договорна лихва. Следствие
увеличения лихвен процент по договора ищецът е платил в повече лихви в
размер на 535,20 евро, възлизащи на 1046,76 лева. Платените в периода от
последните пет години преди подаване на исковата молба в повече лихви са
357,87 евро, или 699,94 лева.
Относно начина на формиране на лихвения процент по договора,
определящ размера на договорното възнаграждение на банката, ответникът е
заявил в молба от 21.02.2022г. (л. 228), че съгласно представен препис-
извлечение от Протокол № 46 от 30.08.2010г. на Комитета за управление на
активите и пасивите (КУАП) на „Банка ДСК", посоченият орган на банката е
взел решение да се публикува на интернет страницата на банката методология
за определяне на референтния лихвен процент - базов лихвен процент (БЛП).
В решението е представено и съдържанието на самата методология.
Последното изменение на БЛП по потребителските кредити в евро е
направено на 10.10.2008г. (т.е. преди подписване на договора за кредит),
когато е приел стойност 6,19%. Такава стойност БЛП е имал и при
подписването на процесния договор за кредит и през целия живот на кредита.
Изменение на лихвения процент по процесния кредит във връзка с изменение
на БЛП не е извършвано. В тази връзка е представен препис-извлечение от
Протокол № 44 на КУАП. Според ответника, видно е от чл. 8 от договора за
кредит, че към датата на сключването му лихвеният процент по стандартни
потребителски кредити е бил 14,95% (БЛП от 6,19% плюс надбавка 8,76%), а
лихвеният процент по кредита при изпълнение на преференциалните условия
е 8,95% (формиран от БЛП 6,19 % и надбавка 2,76%). В чл. 7.1. и чл. 7.2. от
Общите условия към договора за кредит е посочено как се формира
лихвеният процент, а също е посочено къде се публикува методиката за
определяне на лихвените проценти - в офисите на банката и на интернет
страницата.
Според заключението на вещото лице по допълнителната експертиза,
приетата и одобрена по протокол № 46 от 30.08.2010г. , с решение 46.12 на
КУАП на Банка ДСК, Методология за определяне на Базовия лихвен процент
(БЛП), използван за определя на лихвения процент по кредити на физически
лица е със съдържание за определяне на БЛП като функция на обективни
фактори, които влияят върху себестойността за банката за един кредит, без
оглед на субективни специфични характеристики. Определените от банката
обективни фактори, въз основа на които се вземат решения за
промяна/определяне стойностите на БЛП и които следи за съществена
промяна на показателите, при устойчива тенденция за период от поне три
15
месеца назад, са: Цена на капитала (ЦК); Лихвени фактори (ЛФ) - а/ цена на
привлечен ресурс - средна месечна цена на привлечения ресурс на БДСК по
основни валути (ЛФ1), б/ цена на възможния ресурс, която банката би могла
да привлече в даден момент като нов (ЛФ2) - по средна стойност на пазарните
лихвени индекси цена на LEONIA, SOFIBOR, EONIA EURIBOR, LIBOR;
лихвените нива по новодоговорени депозити по нефинансови институции,
обявявани в статистиката на БНБ по основни валути и падежи; cyaп за
кредитно неизпълнение на държавата; в/ алтернатива за инвестиции (ЛФЗ) -
средната, доходност на портфейла от инвестиции, различен от кредити на
физически и юридически лица, които банка ДСК поддържа по основни
валути; г/ алтернатива за нови инвестиции (ЛФ4) - средната месечна
доходност на портфейла от инвестиции, различени от отпускане на кредити
на физически и юридически лица, които Банка ДСК би могла да направи в
даден момент; е/ лихвен риск (ЛФ5) - лихвен спред на БДСК по основни
валути и общо; 3. Нелихвени фактори (НЛФ): а/ валутен риск (НЛФ1) -
валутен риск евро/лев, щатски долар/ лев б/ инфлационен фактор (НЛФ2) -
годишната инфлация (на база месечна база въз основа същия месец за
предходната година), измерен въз основа на индекса на потребителски цени
за България (CPI). Вещото лице е посочило, че за така наблюдаваните
показатели в приетата Методология за определяне на Базовия лихвен процент
(БЛП) не се съдържат правила и ясна разписана процедура (формула), които
да определят тежестта на всеки един показател, т.е. като процент и/или
стойност на количествените показатели за определения период „ .. от поне три
месеца назад", както и с какъв точно размер ще се променя БЛП както при
увеличение, така и при намаление на наблюдаваните показатели.
При така установените факти, въз основа събраните доказателства
и съобразно доводите на страните, съдът обосновава следните правни
изводи:
Исковете за плащане на сумите от 3200,78 лева и 2585,37 лева имат
правно основание в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, а тези за
сумите от 379,65 лева и 306,65 лева – в разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД.
Исковете за недействителност на клаузите от договорите почиват на
разпоредбите на чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД (противоречие на закона) и чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП, съответно чл. 37 от ЗЗППТ (отм.), вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
(неравноправност и накърняване на добрите нрави). Възражението на
ответника за изтекла погасителна давност има правно основание в
разпоредбата на чл. 110 и сл. от ЗЗД.
Двата договора за кредит, сключени между страните, са търговски
сделки (чл. 1, ал. 1, т. 7 от вр. чл. 286, ал. 2 от ТЗ), с които банката се
задължава да отпусне парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок на заемателя, който се ангажира да я ползва съобразно
договореното и след изтичането му да я върне на кредитодателя, а според ал.
2 на чл. 430 от ТЗ – и да му плаща уговорената лихва. Сключват се в писмена
форма за валидност (така чл. 430, ал. 3 от ТЗ) и са консенсуални,
комутативни, двустранни и възмездни. Банковият кредит е разновидност на
заема за потребление, уреден в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД (чл. 288 от ТЗ препраща
към гражданското законодателство при празноти), при който заемодателят
предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се
16
обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество, а съгласно чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е
предвидено писмено.
Договорът за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка е
сключен на 22.11.2005г. при действието на Закона за банките (Обн., ДВ, бр.
52 от 1.07.1997г., отм. от 1.01.2007г.) и Закона за защита на потребителите и
за правилата за търговия (Обн., ДВ, бр. 30 от 2.04.1999г., отм. от
10.06.2006г.), а договорът за кредит за текущо потребление от 06.12.2013г. е
сключен при действието на Закона за кредитните институции, Закона за
потребителския кредит (Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010г., в сила от 12.05.2010г.)
и Закона за защита на потребителите (Обн., ДВ, бр. 99 от 9.12.2005г., в сила
от 10.06.2006г.). Ищецът е потребител по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗППТ
(отм.), съответно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответникът е търговец по смисъла
на §1, т.2 от ДР на ЗЗППТ (отм.), съответно § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.
Преди разглеждане на исковете за връщане на даденото без основание
по договори, сключени с потребител, съдът следва да разгледа исковете за
недействителност на клаузите от двата договора.
Съгласно чл. 37 от ЗЗППТ (отм.) и чл. 146 от сега действащия ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи
условия. Когато търговецът твърди, че определено условие от договора е
индивидуално уговорено, тежестта за доказване пада върху него.
Потребителят доказва само, че клаузата е уговорка в негова вреда, че не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя в
някоя от хипотезите по чл. 35, ал. 2 от ЗЗППТ (отм.), съответно чл. 146, ал. 2
от ЗЗП, а търговецът следва да установи индивидуалното уговаряне на
оспорената клауза.
Съгласно константната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана
в решение № 77/22.04.2015г. по гр. дело № 4452/2014г. на ВКС, ГК, III г. о.,
решение № 424/02.12.2015г. по гр. дело № 1899/2015г. на ВКС, ГК, IV г. о.,
решение № 51/04.04.2016г. по т. дело № 504/2015г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 95/13.09.2016г. по т. дело № 240/2015г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 205/07.11.2016г. по т. дело № 154/2016г. на ВКС, ТК, I т. о.,
решение № 165/02.12.2016г. по т. дело № 1777/2015г. на ВКС, ТК, I т. о.,
решение № 201/02.03.2017г. по т. д. № 2780/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. и други
съдебни актове, критериите за определяне, че една договорна клауза,
включително клаузата за едностранно изменение на договорената
възнаградителна лихва, е неравноправна, са следните: клаузата да не е
индивидуално уговорена; да е сключена в нарушение на принципа на
добросъвестността; да създава значителна неравнопоставеност между
страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано
несъответствие между правата и задълженията на страните; да е сключена
във вреда на потребителя. Прието е, че основният критерий за приложимост
на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП е изменението на цената да се
дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на
17
финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/ или
от държавния регулатор. Само тогава търговецът/доставчикът на финансови
услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата
дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй
като увеличението на престацията, макар и едностранно, не зависи пряко от
неговата воля. Приетото е относимо и към отменения ЗЗППТ.
Оспорените от ищеца клаузи и в двата договора за кредит не са
индивидуално уговорени, доколкото са изготвени предварително от банката –
ответник и ищецът не е имал възможност да влияе върху тяхното
съдържание, и предвид представянето на доказателства за обратното от
ответника, съответно на разпоредбите на чл. 37, ал. 2 от ЗЗППТ (отм.) и чл.
146, ал. 2 и ал. 4 от ЗЗП и константната практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 51/04.04.2016 г. по т. д. №
504/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 98/25.07.2017г. по т. д. №
535/2016г. на ВКС, ТК, II т. о. Договорите за кредит са изготвени
предварително от ответната банка и доказателствената тежест, че оспорените
клаузи са договорени индивидуално, се носи от ответника. В конкретния
случай от събраните доказателства не е установено, че ищецът е могъл да
влияе върху съдържанието им и че в резултат на преговори относно
конкретните клаузи е постигнато взаимното съгласие между страните. За да
са недействително неиндивидуално уговорените клаузи от договорите, следва
да се установи, че те са уговорени във вреда на потребителя, че не отговарят
на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя в някоя от
хипотезите по чл. 35, ал. 2 от ЗЗППТ (отм.), съответно чл. 146, ал. 2 от ЗЗП
По исковете за нищожност на клаузи от договор за предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка от 22.11.2005г.
Оспорена е валидността на чл. 4.1. изречение първо за думите ”... ,
определян периодично от БАНКАТА,...” и чл. 4.1. изречение второ; чл. 6.2;
чл. 7; чл. 8.1. в края на изречение второ за думите”... определен от
БАНКАТА.”; чл. 16.1. в края на изречение второ за думите: ”... , с които
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е запознат и ги приема с подписване на
настоящия договор.”; чл. 16.2 и чл. 16.3. Всички клаузи са оспорени като
неравноправни и противоречащи на посочени законови разпоредби.
Клаузата на чл. 4.1. от договора урежда в две изречения, че ползваният
разрешен овърдрафт се олихвява с годишен лихвен процент, определян
периодично от банката, който към датата на сключване на договора е 12,95%
(изр. 1); промяната на лихвения процент от банката е задължителна за
страните по договора (изр. 2). Тази клауза е неравноправна, защото позволява
на търговеца да променя едностранно условията на договора на непредвидено
в него основание (чл. 35, ал. 2, т. 9 от ЗЗППТ, отм.) и защото дава право на
търговеца да увеличава цената (възнаградителната лихва), без потребителят
да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно
определената цена е завишена в сравнение с тази, уговорена при сключването
на договора (чл. 35, ал. 2, т. 11 от ЗЗППТ, отм.). Клаузите на изр. 1 в частта
„определян периодично от банката“ и изр. 2 е и в противоречие на чл. 39, ал.
1, т. 1 от ЗБ, защото договорът не съдържа информация за обективните
критерии, въз основа на които лихвеното възнаграждение може да бъде
18
променяно, не съдържа условията, регламентиращи методиката, по която
банката може едностранно да променя лихвата до пълното погасяване на
кредита. В договора за кредит и в посочените клаузи не се съдържа ясно и
разбираемо за средния потребител описание на начина, по който предвид
настъпилите изменения например в съответния финансов индекс или валутен
курс или други обективни причини, ще се формира периодично от банката
лихвения процент. Липсата на посочена конкретна методика или формула
/математически алгоритъм/, или правила, определящи начина и факторите, по
които лихвеният процент ще бъде променян, създава възможност банката –
кредитор произволно да променя размера на лихвите по кредита. При липсата
на данни за начина на изменение на лихвата кредитополучателят не би могъл
да направи прогноза или самостоятелни изчисления, което е в противоречие с
изискването за добросъвестна търговска практика, създава значително
неравновесие между правата и задълженията на банката – кредитодател и
потребителя – кредитополучател във вреда на последния, който е
икономически по-слабата страна по договора. В този смисъл, оспорените чл.
4.1. изречение първо за думите ”... , определян периодично от БАНКАТА,...”
и чл. 4.1. изречение второ са нищожни като неравноправни по чл. 35, ал. 2, т.
9 и т. 11 от ЗЗППТ (отм.) и в противоречие на чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗБ, в
какъвто смисъл искът е основателен и подлежи на уважаване. Ищецът не е
ангажирал доказателства за твърдяното от него противоречие на уговорения
лихвен процент с размера, определен от МС по чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, поради
което в част искът е недоказан и следва да се отхвърли.
Според оспорения чл. 6.2 от договора, когато на падежната дата няма
достатъчно средства по разплащателната сметка за плащане на дължимата
лихва, банката я погасява служебно за сметка на неусвоения кредит-
овърдрафт /ако има такъв/ или за сметка на надвишение над договорения
размер. Кредитът в режим на овърдрафт е автоматично възобновяем, при
който едновременно с погасяването на част от кредита, банката предоставя на
клиента сума до определения размер (лимит) на самия кредит, т.е. позволява
се да се теглят непрекъснато средства до определен размер при изпълнението
на определени условия. Овърдрафтът представлява вид револвиращ кредит.
Спецификата на този вид кредит се изразява в неговата гъвкавост, тъй като
средствата по него се предоставят до определен размер, надвишаващ
наличността по разплащателната сметка на кредитополучателя. Клаузата на
чл. 6.2. не е неравноправна – тя предвижда способ за погасяване на
възникналите задължения на ползвателя на средствата за лихва от наличните
такива по разплащателната му сметка от отпуснатия лимит по договора за
овърдрафт. Тя е ясна и разбираема. В нарушение на чл. 430, ал. 1 от ТЗ,
предвиждащи сумата по договор за банков кредит да е определена между
страните и на чл. 39, ал.3 от ЗБ, задължаващ банката да уведоми получателя
на суми по овърдрафт кредит, когато размерът на ползваната от него сума
надвишава договорения лимит, е частта от клаузата „или за сметка на
надвишение над договорения размер на овърдрафта“ и само в тази част искът
е основателен.
Като свързана смислово, по същите съображения е нищожна и клаузата
на чл. 7 от договора, според която върху надвишението по чл. 6.2 до
погасяването му се начислява лихва, равна на договорената по чл. 4.1 и
19
увеличена с надбавка в размер, определен от банката. Тази клауза е нищожна
и като неравноправна по чл. 35, ал. 2, т. 9 и т. 11 от ЗЗППТ (отм.) и в
противоречие на чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗБ (по съображенията, изложени за чл.
4.1 от договора).
Клаузата на чл.8.1. в края на изречение второ за думите „определен от
банката” е нищожна като неравноправна по чл. 35, ал. 2, т. 9 и т. 11 от ЗЗППТ
(отм.) и в противоречие на чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗБ, защото предвижда право на
банката едностранно да определя размер на „санкционираща лихва”, без
никакви критерии, методика или размери.
Клаузата на чл. 16.1 предвижда, че за неупоменатите в договора
условия важат разпоредбите на Закона за банките, наредбите за прилагането
му и други относими нормативни актове, както и общите условия на банката
за предоставяне на овърдрафт, с които кредитополучателят е запознат и ги
приема с подписване на настоящия договор. Тя не нищожна за думите ”с
които кредитополучателят е запознат и ги приема с подписване на настоящия
договор”. Същата не съставлява, както твърди ищецът, презумпция за
узнаване от кредиполучателя на съдържанието на общи условия на банката и
за негово съгласие с тях. Съдържа изявление на кредитополучателя, което не
е в противоречие с разпоредбите на чл. 8, чл. 12 и чл. 16, ал. 1 от ЗЗД и
съставлява именно писмено потвърждение на общите условия. Искът
подлежи на отхвърляне в тази част.
В чл. 16.2 е прието, че банката има право да променя общите условия,
които стават задължителни за страните от датата на влизането им в сила;
банката уведомява кредитополучателите за измененията в общите условия
чрез съобщения в банковите салони или по друг подходящ начин. Клаузата по
чл. 16.2 не е нищожна като противоречаща на чл. 16, ал. 3 от ЗЗД поради
диспозитивния характер на законовата разпоредба. Нищожна е обаче като
неравноправна по чл. 35, ал. 2, т. 8 от ЗЗППТ (отм.), защото на практика
налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора
Според чл. 16.3 от договора, банката има право, при съществени
промени на пазара, да превалутира служебно кредита (остатъка по него) до
крайния падеж на този договор от лева в евро; в този случай кредитът се
олихвява с лихвата, приложима по кредитите за съответната категория
клиенти в евро, която се одобрява и обявява от банката. Тази клауза е
неравноправна, защото предвижда едностранното право на банката да
променя два съществени елемента от договора за овърдрафт - вид на валута и
възнаграждения на банката по договора, което възниква не при конкретни и
ясни условия, а при „съществени промени на пазара“, без да е конкретизирано
смислово кои влияещи върху пазара фактори са относими и кога те са
съществени, без да бъде поискано и получено съгласието на насрещната
страна, по чл. 35, ал. 2, т. 9 и т. 11 от ЗЗППТ (отм.), защото позволява на
търговеца да променя едностранно условията на договора на непредвидено
достатъчно ясно в него основание; дава право на търговеца да увеличава
цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора,
ако окончателно определената цена е завишена в сравнение с тази, уговорена
при сключването на договора, както и по чл. 35, ал. 2, т. 17 от ЗЗППТ (отм.),
защото не позволява на потребителя да прецени икономическите последици
20
от сключването на договора при евентуално последващо превалутиране,
предвид неизпълнение на изискването по чл. 36, ал. 1 от ЗЗППТ (отм.)
клаузите на договора да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В
конкретния случай липсва каквато и да било информация, въз основа на която
потребителят да прецени евентуалния бъдещ валутен риск, за да се приеме, че
клаузата не е в негова вреда.
По исковете за нищожност на клаузи от договор за кредит за
текущо потребление от 06.12.2013г.
Оспорена е валидността поради противоречие с императивни правни
норми и поради естеството им на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП на
текстовете на чл. 8, чл. 9, чл. 12 и на чл. 14 в частта ”... и приема ...”.
Според чл. 8 от договора, кредитът се олихвява с преференциален
променлив лихвен процент от 8,95% годишно или 0,02% на ден при
изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж плюс; при нарушаване
на Условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите
изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, съгласно
Условията; максималният размер, който може да достигне лихвеният процент
в този случай, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни
потребителски кредити със съответните изменения на променливата му
компонента, който към датата на договора е 14,95% годишно или 0,04% на
ден. Не може бъде споделено твърдението на ищеца, че в клаузата са
посочени различни размери на лихвеното възнаграждение – очевидно 0,2%
като стойност на дневното възнаграждение е представено със закръгляне до
втория знак след десетичната запетая на 0,0245..). Лихвеният процент е
определен като променлив преференциален от 8,95% годишно и е прилаган от
банката, докато условията за това са били налице (така заключението на
вещото лице). Валидността на тази клауза следва да се преценява във връзка с
относимите правила от Общите условия, условията за прилагането му по
подписания от ищеца Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, Условия по кредитна програма
„ДСК Престиж Плюс“ и Методология на банката за определяне на Базов
лихвен процент, използван за определяне на лихвения процент по кредити на
физически лица. Според т. 7.1 от Общите условия на договора, кредитът се
олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от базов лихвен
процент (променлива компонента), определян по одобрена от кредитора
методология; лихвата се променя при промяна на базовия лихвен процент по
решение на кредитора. Валидността на клаузата следва да се преценява към
момента на сключване на договора, без оглед на това, че банката не е
променяла Базовия лихвен процент, съответно не е променяла на това
основание договорното възнаграждение (промените са поради неизпълнение
на задължение по програма „ДСК Престиж Плюс“). Приетата от банката
Методология за определяне на Базовия лихвен процент (БЛП), според
заключението на вещото лице, не съдържа правила и ясна разписана
процедура (формула), които да определят тежестта на всеки един показател,
т.е. като процент и/или стойност на количествените показатели за
определения период „ .. от поне три месеца назад", както и с какъв точно
размер ще се променя БЛП както при увеличение, така и при намаление на
наблюдаваните показатели.
21
Клаузата на чл. 8 от договора, с която е предвидена възможност банката
да промени едностранно, без постигане на изрична уговорка с
кредитополучателя, размера на базовия лихвен процент, по който начин се
изменя дължимата възнаградителна лихва и съответно месечната анюитетна
вноска, е неравноправна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, защото е
бланкетна; липсват изчерпателно уговорени обективни обстоятелства за
промяна на БЛП, които не зависят от волята на кредитора; начинът на
формиране на лихвения процент не е установен и уговорен в договора; липсва
ясна методика за промяна на лихвата, която да позволява както понижаване,
така и повишаване на уговорената лихва; липсва описана методика, при която
може да се променя размерът на възнаградителната лихва, определените
обективни критерии, при които се поражда потестативното право на банката
едностранно да измени лихвения процент, не са съпроводени с правила и ясна
разписана процедура (формула), които да определят тежестта на всеки един
показател. Уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща възможност
на банката за едностранна промяна на договорения лихвен процент въз
основа на непредвидено в самия договор основание и когато такова
договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са
извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна с оглед общата
дефиниция на чл. 143 от ЗЗП. Съгласно решение № 95/13.09.2016 г. по т. дело
№ 240/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. методът на изчисляване на съответния
лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна
процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната
тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/или
индикатори. Съобразно правната природа на договора за банков кредит,
безспорна е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие
за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя, т. е. да е
налице конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва –
съществен елемент от съдържанието на този вид банкови сделки. Когато
потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация
за начина, метода, по който кредитодателят може едностранно да промени
цената на доставената му финансова услуга, както и когато методологията,
създадена от банката – кредитор, например с нейни вътрешни правила, не е
част от договора за кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по
смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е
приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП. В решение №
165/02.12.2016 г. по т. дело № 1777/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. е прието, че
когато не е указано нито в договора, нито в общите условия как и поради
какви причини, стоящи извън контрола на банката, тя има право да увеличи
БЛП, когато липсват критерии, по които банката да увеличава
възнаградителната лихва, разпоредбата на чл. 144, ал. 2 от ЗЗП не може да
бъде приложена. В решение № 205/07.11.2016 г. по т. дело № 154/2016 г. на
ВКС, ТК, I т. о. е направен извод, че уговорената неиндивидуално в договора
за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на
първоначално съгласувания размер на БЛП, при необявени предварително и
невключени като част от съдържанието на договора ясни правила за
условията и методиката, при които този размер може да се променя до
пълното погасяване на кредита, не отговаря на изискването за
добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза изключението по
22
чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП е неприложимо. Доколкото приетата от банката
Методология, според вещото лице, не съдържа ясна формула за определяне на
БЛП, липсва яснота в договора относно начина на формиране на лихвеното
възнаграждение на банката. Към датата на сключване на договора за кредит
са действали разпоредбите на чл. 58 от ЗКИ и на чл. 11, ал. 1, точки 9 и 10 от
ЗПК, въвеждащи изискването за посочване в договора за кредит на всички
разходи по него. В договора не са описани тези разходи и не е посочен
начинът за формиране на годишен процент на разходите по кредита. Клаузата
е неравноправна на общото основание по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Според чл. 9 от договора ГПР по кредита е 10,12% и той може да бъде
променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. Текстът на чл.
9 посочва конкретен размер на ГПР, размери на разходите са посочени и в
Стандартен европейски формуляр, видовете на разходите са посочени в
Общите условия на договора. Годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, се съдържат и в погасителния план. Разпоредбата на
чл. 58 от ЗКИ не се прилага за кредити по ЗПК (така чл. 58, ал. 7 от ЗКИ),
както и не противоречи на посочените от ищеца чл. 11, ал. 1, точки 9 и 10 от
ЗПК. В тази част искът подлежи на отхвърляне.
В чл. 12 се съдържа изявление на кредитополучателя, че с подписване
на договора му е предоставена своевременно преддоговорна информация по
чл. 5 от ЗПК, с оглед информирано решение за сключване на договора, а в чл.
14, че неразделна част от договора са Общите условия на банката, които е
получил и приема с подписване на договора. Те не са нищожни, не
съставляват, както твърди ищецът, презумпция за узнаване от
кредиполучателя на съдържанието и за негово съгласие с тях. Съдържат
изявление на кредитополучателя, което не е в противоречие с разпоредбите на
чл. 5 и чл. 6 от ЗПК, чл. 8, чл. 12 и чл. 16, ал. 1 от ЗЗД - за чл. 12 от договора,
съответно на чл. 8, чл. 12 и чл. 16, ал. 1 от ЗЗД – за чл. 14 от договора. В тази
част исковете следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало такова, е длъжен да го върне. С
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е уреден фактически състав на
неоснователно обогатяване, при който престацията се извършва с оглед на
начална липса на основание.
Спорните по делото въпроси са на правно основание ли са извършени
увеличението на лихвения процент по кредита за текущо потребление от
банката и служебното усвояване от разплащателната сметка на ищеца на
суми, предоставени му по договора за овърдрафт, за погасяване на
задължения по договора за текущо потребление, съответно съставлява ли
последното ползване на суми по договора за овърдрафт.
Исковата претенция за сумата от 2585,37 лева е формулирана от
ищеца като сбор от лихвени вземания, формиран чрез остойностяване на
разликата между договореното лихвено възнаграждение от 8,95% и
начисляваното и инкасирано от банката възнаграждение по договора за
кредит за текущо потребление и в тази предметна рамка подлежи на преценка
23
основателността на иска. Според твърдението на ответника, чиято е тежестта
да докаже наличието на основание за промяна на първоначалния
преференциален лихвен процент по договора, увеличението е извършено
двукратно поради допуснато от кредитополучателя неизпълнение на поети от
него задължения по договора, установени в чл. 8 от договора, т.1.1 от
Условия по кредитна програма „ДСК Престиж Плюс“, а последиците от
неизпълнението – в т. 9.1, т. 9.1.1 и т. 9.1.2 от Условията. Според писмо от
Банка ДСК изх.№ 01-10-13378/4 от 21.02.2020г. (л. 19) до ищеца, първото
увеличение на лихвения процент с 0,5% пункта (от 8,95% на 9,45%) е
извършено на 27.08.2014г. поради неспазен ангажимент за ежемесечно
плащане на една комунална услуга през месец юни 2014г. и месец юли 2014г.
(по т. 9.1.2 от Условията), а второто увеличение с 4% пункта (от 9,45% на
13,45%) е извършено на 27.06.2015г. поради нарушено условие за превод на
работна заплата по разплащателна сметка в банката в продължение на два
последователни месеца (по т. 9.1.1 от Условията). Няма спор относно
заявените от банката като допуснати неизпълнения от страна на ищеца по
програмата „ДСК Престиж Плюс“, като и вещото лице не е докладвало липса
на основание за предприетото увеличение на лихвения процент. Първото
увеличение е с 0,5% пункта, съответно на посоченото в т. т. 9.1.2 от
Условията. За съответствие на второто увеличение до 13,45% с установеното
в т. 9.1.1 от Условията ответникът не е ангажирал доказателства. Според
цитирания текст, в разглежданата хипотеза преференцията се отнема
частично, като новият приложим лихвен процент е действащият такъв към
датата на промяната, приложим при лихвената опция по т. 1.3 - 10,45%
(според Условията), като се изисква представяне на обезпечение.
Твърдението на ответника, че лихвеният процент е увеличен по преценка на
банката до 13,45%, в упражняване на правото й да извърши увеличението до
лихвата по стандартни потребителски кредити (чл. 8 от договора) е в
противоречие с установената граница на увеличението по т. 9.1.1 от
Условията.
Съгласно т. 7.3 от Общите условия, при промяна на лихвения процент
кредиторът изпраща уведомление до кредитополучателя на последния
посочен от него адрес, определя нов размер на месечната вноска за лихва
и/или главница и му предоставя актуализиран погасителен план. Конкретно за
случаите, в които по договора се ползва лихвена преференция/отстъпка, в т.
7.9 от Общите условия е предвидено, че при неизпълнение на някое от
условията, кредитополучателят губи правото да ползва изцяло или частично
съответната преференциална лихва/отстъпка от датата на неизпълнението,
кредиторът определя нов размер на месечната вноска и предоставя на
кредитополучателя актуализиран погасителен план. Според посоченото в
писмо от Банка ДСК изх.№ 01-10-13378/4 от 21.02.2020г. (л. 19) до ищеца, за
двете изменения на лихвения процент банката изпратила уведомления,
съответно през май 2014г. и през март 2015г., на адреса, посочен в договора.
По делото няма доказателства за изпращането на писмени уведомления до
ищеца.
По отношение сключения договор за потребителски кредит се прилага
ЗПК и ЗЗП. Според чл. 10, ал. 4 от ЗПК е допустима едностранна промяна на
общия разход по кредита, когато са налице едновременно следните условия:
24
1. в договора за кредит изрично е предвидена възможност за увеличаване и за
намаляване на общия разход по кредита; 2. обстоятелствата, приложими към
промяната на общия разход по кредита, са описани в договора, обективно са
обосновани и не зависят от волята на кредитора. Формулировката в чл. 8 от
договора, „че кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите
изцяло или частично“ и, че лихвеният процент се увеличава съобразно
договора, но до определен максимален размер, сочи, че кредиторът разполага
с едностранната възможност, по свое усмотрение и произволна преценка, да
увеличава лихвения процент в диапазона от 8,95% до 14,95%. Кредиторът е
избрал да приложи чл. 8 от договора и чл. 7.9 от ОУ, увеличавайки лихвения
процент съответно на т.9.1.2 от Условията с 0,5% пункта от 27.08.2014г., а от
27.06.2015г. увеличението е на 13,45% - по-малко от максималния праг, но не
съответно на установеното по т. 9.1.1 от Условията, препращаща към т. 1.3 от
същите. Второто увеличение е извършено по неясна методиката, при условия,
които не са конкретно формулирани в договора и зависят от преценката на
кредитора. Тъй като кредиторът не е доказал да е спазил установените от него
в Общите правила условия по чл. 7.9 (относно първото увеличение) и на
същото основание, но и защото второто увеличение на лихвения процент е
извършено по неясна методика и по преценка на банката, в отклонение на т.
9.1.1 от Условията, между страните следва да се прилагат първоначалните
условия на договора, който може да бъде изпълняван и без неравноправните
клаузи за едностранно изменение на възнаградителната лихва поради
отпадане на първоначалната преференция. Така – решение от 11.02.2020г. по
в.т.д.№ 737/2019г. по описа на ВнАС.
Въз основа на този правен извод и заключението на вещото лице
ответникът е получил без основание в повече лихви в размер на 535,20 евро,
възлизащи на 1046,76 лева, а в периода от последните пет години преди
подаване на исковата молба - 357,87 евро, или 699,94 лева. Само последната
сума е дължима от ответника поради основателност на направеното от него
възражение за погасителна давност. Вземането за надвнесената
възнаградителна лихва, произтичащо от института на неоснователното
обогатяване, се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД (в
този смисъл т. 7 на Постановление № 1/1979г. на Пленума на ВС, Решение №
205/07.11.2016г. на ВКС по т. д. № 154/2016г., I т. о.), която е изтекла за
вземанията, съставляващи получени от ответника сума преди 13.04.2016г.
(исковата молба е заведена на 13.04.2021г.). Чл. 114, ал. 1 от ЗЗД свързва
началото на давностния срок с деня на изискуемостта на задължението, а
изпълнението му, като без определен срок, по правилото на чл. 69, ал. 1 от
ЗЗД може да се иска от кредитора от момента на възникването му, съвпадащ с
този на неоправданото плащане, което в случая е извършвано с месечните
погасителни вноски, съответно предсрочните плащания. Започващият от
падежа на всяка от тях давностен срок се прекъсва, съгласно чл. 116, б. "б" от
ЗЗД с предявяване на иска на 13.04.2021г. Ответникът дължи и законната
лихва за просрочие на присъденото вземане от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Исковата претенция за сумата от 3200,78 лева е формулирана от
ищеца като сбор от главница, лихви и други вземания, получени и
инкасирани от ответника при начална липса на основание от разплащателната
25
сметка на ищеца, по която са били отчитани парични суми по сключения
между тях Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от
22.11.2005г. Според ищеца, служебното усвояване от банката от
разплащателната му сметка на суми, предоставени му по договора за
овърдрафт, за погасяване на неговите задължения по договора за текущо
потребление, е извършено от банката без основание и не съставлява ползване
от него на суми по договора за овърдрафт, поради което той не дължи
главница, лихви и други задължения по този договор, съответното плащането
им е извършено без основание и подлежи на връщане.
По легалната дефиниция на пар. 1, т. 7 от ДР на сега действащия ЗПК,
"Овърдрафт" е кредитът, при който кредиторът изрично предоставя на
потребителя възможност да ползва средства, превишаващи наличността по
разплащателната му сметка. С процесния договор за кредит овърдрафт
банката е предоставила за ползване на ищеца сумата от 3000 лева по неговата
разплащателна сметка, като при ползване на средства и възстановяването им,
той става автоматично възобновяем (револвиране) до размера на лимита от
3000 лева, т.е. позволява се непрекъснато ползване на средства до определен
размер при изпълнението на определени условия. Погасяването на
задълженията по този договор не се изпълнява на предварително договорени
анюитетни вноски, именно защото възникването на дълг е обусловено от
използване на средствата по лимита. При ползването на овърдрафт
кредитополучателят има възможност да тегли суми в брой или да нарежда
плащания за суми до определен лимит, надвишаващ наличността по неговата
банкова сметка. Кредитният лимит може да се използва при необходимост и
се погасява с всяко постъпване на средства по сметката, като няма определена
месечна вноска и лихвата, която се заплаща, се начислява само върху
ползваната част и за дните, през които тя е ползвана. По дефиницията и на чл.
430 от ТЗ този договор е консенсуален, а не реален, за разлика от заема по чл.
240 от ЗЗД. Въпреки, че няма значение за валидността на договора,
предоставянето на сумата по банковия кредит е предпоставка за основното
задължение на кредитополучателя – да върне същата, заедно с уговорените
лихви, в съответните срокове. Изпълнението на задължението за предаване на
сумата 3000 лева чрез превод по посочената в договора банкова сметка на
кредитополучателя се установява от съдебно-икономическата експертиза, без
оспорване от страните. Задължението за отпускане/предоставяне на
кредитополучателя на парична сума се счита изпълнено от момента на
заверяване на сметката на кредитополучателя. В процесния договор е
предвидено възникването на парично задължение по чл. 4.1 и чл. 4.2 за
плащане на възнаградителна лихва върху фактически ползваната сума,
дължима месечно на падежната дата. Следователно, когато кредитът е реално
усвоен частично или изцяло, за кредитополучателя се пораждат парични
задължения по договора за погасяване (връщане) на ползваната част от
кредита и за плащане на възнаградителна лихва. Предвид специфичния
режим за ползване на банков кредит под формата на овърдрафт, усвояването
на кредита е право на кредитополучателя и не зависи от волята на банката,
тъй като сумите до определения кредитен лимит се усвояват чрез
волеизявление и по преценка на кредитополучателя (чрез касова или
безкасова транзакция), т. е. само титулярът на сметката има право да се
26
разпорежда със средствата по нея, формиращи кредитния лимит. Това
означава, че ползването или неползването на кредита е относимо към
неговото изпълнение.
В сключения договор за овърдрафт няма постигнато изрично съгласие
от страна на кредитополучателя банката да използва предоставения му
кредитен лимит за изпълнение на задължения на кредитополучателя,
респективно за погасяване на свои вземания срещу него, като служебно
извършва разплащания със средства от този лимит. В чл. 11 от сключения по-
късно – на 06.12.2013г., договор за кредит за текущо потребление
кредитополучателят е дал съгласие за събиране на суми от негови сметки в
Банка ДСК, от които кредиторът може да се удовлетворява при неизпълнение
на договорните задължения, но тази клауза не е част от обсъжданото
правоотношение. Това означава, че делегираното с чл. 11 от договора за
кредит за текущо потребление право на банката служебно да удържа от
наличността по разплащателната сметка на ищеца суми за погасяване на
анюитетните вноски обхваща всички постъпващи по тази сума средства, но не
и отпуснатия кредитен лимит по договора за овърдрафт, щом самият
потребител не е направил волеизявление за усвояването им – чрез касова или
чрез безкасова операция. Изложеното обосновава основателността на
поддържания от ищеца довод, че банката без основание (без да е
оправомощена) се е разпореждала със средствата по кредита овърдрафт. Със
сумите, които са инкасирани за погасяване на дължимите от ищеца вноски по
договора за потребителски кредит, обаче банката не се е обогатила без
основание, защото те са употребени за погасяване на дълг на самия ищец.
Само сумите, които са натрупани като задължения за лихви по повод
извършените служебни преводи, са получени от нея без основание и
подлежат на връщане. При това само за периода след 13.04.2016г., поради
основателност на възражението на ответника за погасителна давност за
получените суми преди тази дата, по изложените по-горе съображения
относно течението на давностния срок по чл. 110 от ГПК. Касае се за сумата
от 80,66 лева по таблица 2 от допълнителното заключение на вещото лицеи за
сумата от 660,84 лева начислени лихви за периода от 27.04.2017г. до датата
на прекратяване ползването на овърдрафта (стр. 7 от допълнителното
заключение на вещото лице). Като резултат, предявеният иск е основателен за
сумата от 741,15 лева (сбора от посочените две суми), съответно подлежи на
отхвърляне за разликата до претендираната сума. Ответникът дължи и
законната лихва за просрочие на присъденото вземане от подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
По исковете по чл. 86 от ЗЗД.
При връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от
поканата да изпълни (така Тълкувателно решение 5/2017 на ОСГТК на ВКС).
Ищецът твърди, че е изпратил покана за плащане на исковите суми до
ответника с писмо от 15.01.2020г., с определен срок за плащане от 10 работни
дни. Писмото ищецът не е представил по делото. Същото е цитирано в писмо
от Банка ДСК до ищеца № 01-10-13378/4 от 21.02.2020г., но от съдържанието
му не става ясно до ответника да е отправена покана за плащане. Това се
отнася и до писмо от Банка ДСК от дата 15.03.2021г., изпратено по повод
27
покана от ищеца, чрез адвокат Й. с вх. рег. № 01-10-13378/16 от 11.02.2021г.
Щом ищецът не доказва да е поканил ответника да изпълни като върне
полученото без основание преди подаване на исковата молба, исковете по чл.
86 от ЗЗД подлежат на отхвърляне.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на направените от
него разноски и платеното адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от исковете. Ищецът е внесъл държавна такса общо 491,45
лева (128,03 лева, 103,41 лева, 50 лева и 50 лева по оценяемите парични
искове и 160 лева за неоценяемите искове за недействителност на клаузи от
двата договора); внесъл е депозити за възнаграждение на вещото лице общо
750 лева (450 лева по първоначалното заключение и 300 лева по
допълнителното); платил е уговорена в договор за правна помощ от
25.03.2021г. (л. 302) адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС в размер на 3204
лева. За платените в повече суми, претендирани като адвокатско
възнаграждение, ищецът не е представил доказателства за уговарянето им
като дължими, за да може да се приеме, че платеното по фактура от
16.04.2021г. (л. 306) е относимо изцяло към защитата по настоящото дело. От
внесената държавна такса ищецът има право на сумата от 29,64 лева (по иска
с цена 3200,78 лева), 27,99 лева (по иска с цена 2585,37 лева) и на 120 лева (по
исковете за недействителност на клаузи от двата договора, предвид
частичното им уважаване). От внесения депозит за вещо лице по
първоначалното заключение в размер на 450 лева на ищеца се следва сумата
от 100,19 лева, съразмерно на уважените парични искове. От внесения
депозит за възнаграждение по допълнителната експертиза ищецът в размер на
300 лева ищецът има право на 183,39 лева (задачите са относими по
паричните искове и по исковете за нищожност на договорите по равно – по
150 лева; 33,39 лева се следват на ищеца съразмерно на уважените парични
претенции и 150 лева се следват за недействителността на клаузите от
договорите, касаещи формирането на лихвеното възнаграждение – уважени).
Адвокатското възнаграждение е договорено общо, поради което следва да се
приеме, че то е относимо по равно за двете групи искове – по 1602 лева. От
тях на ищеца се следват 356,68 лева, съразмерно на уважените парични
искове и 1201,50 лева по исковете за недействителност – общо 1558,18 лева.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение
от 3204 лева е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на
делото и като се вземе предвид минималния му размер от 3198,02 лева,
определен по чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 2 вр. чл. 2, ал. 5 и пар. 2а от ДР на
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Така общият размер на следващите се на ищеца разноски е
461,21 лева, а на следващото му се адвокатско възнаграждение – 1558,18 лева.
Като последица и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК ответникът
има право на направените разноски по делото, както и на юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Ответникът е
внесъл депозит за възнаграждение на вещо лице по първоначалната
експертиза в размер на 450 лева, от които има право на 349,80 лева,
съразмерно на отхвърлените парични искове. Ответникът има право и на
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
28
ЗПП (така чл. 78, ал. 8 от ГПК) - съобразно вида и количеството на
извършената дейност, по Наредбата за заплащането на правната помощ.
Възнаграждението за юрисконсулт, следващо се по делото възлиза на 360
лева по неоценяемите искове за двата договора (чл. 23, т. 4 от Наредбата – по
180 лева за всеки от договорите) и на 360 лева по т. 25, ал. 1 от Наредбата за
защита по предявените парични искове. Съответно на отхвърлената част от
исковете, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
от 90 лева за защита по исковете за недействителност и 279,84 лева по
исковете за парични суми, или общо 369,84 лева.
Водим от гореизложеното, Районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Банка ДСК” АД с ЕИК *********, гр. София, р-н Оборище, ул.
„Московска“ № 18, да плати на Й. Д. Й. с ЕГН **********, гр. Д., ул. „***“ №
***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, сума в
размер 741,15 лева – недължимо платена сума след 13.04.2016г., при начална
липса на основание по Договор за предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка от 22.11.2005г., ведно със законната лихва от
13.04.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за
разликата над 741,15 лева до претендираните 3200,78 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Д. Й. с ЕГН **********, гр. Д., ул. „***“
№ ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** против „Банка ДСК” АД с ЕИК *********, гр.
София, р-н Оборище, ул. „Московска“ № 18, иск за заплащане на сумата от
379,65 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от
3200,78 лева за периода от 30.01.2020г. до 31.03.2021г.
ОСЪЖДА „Банка ДСК” АД с ЕИК *********, гр. София, р-н Оборище,
ул. „Московска“ № 18, да плати на Й. Д. Й. с ЕГН **********, гр. Д., ул.
„***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД, сума в размер 699,94 лева – недължимо платена сума като разликата
между договореното лихвено възнаграждение от 8,95% и начисляваното и
инкасирано възнаграждение след 13.04.2016г., при начална липса на
основание по Договор за кредит за текущо потребление от 06.12.2013г., ведно
със законната лихва от 13.04.2021г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над 699,94 лева до претендираните
2585,37 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Д. Й. с ЕГН **********, гр. Д., ул. „***“
№ ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, против „Банка ДСК” АД с ЕИК *********, гр.
София, р-н Оборище, ул. „Московска“ № 18, иск за заплащане на сумата от
306,65 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от
2585,37 лева за периода от 30.01.2020г. до 31.03.2021г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Й. Д. Й. с ЕГН
**********, гр. Д., ул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ****, против „Банка
ДСК” АД с ЕИК *********, гр. София, р-н Оборище, ул. „Московска“ № 18,
искове, че следните клаузи от Договор за предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка от 22.11.2005г. са нищожни:
29
- чл. 4.1. изречение първо за думите ”... , определян периодично от
БАНКАТА,...” и чл. 4.1. изречение второ - като неравноправни по чл. 35, ал. 2,
т. 9 и т. 11 от ЗЗППТ (отм.) и поради противоречие на чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗБ;
- чл. 6.2 в частта „или за сметка на надвишение над договорения размер
на овърдрафта“ – поради протирочение на чл. 430, ал. 1 от ТЗ и на чл. 39, ал.3
от ЗБ;
- чл. 7 - като неравноправна по чл. 35, ал. 2, т. 9 и т. 11 от ЗЗППТ (отм.)
и поради противоречие на чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗБ;
- чл. 8.1. в края на изречение второ за думите”... определен от
БАНКАТА.” – като неравноправна по чл. 35, ал. 2, т. 9 и т. 11 от ЗЗППТ (отм.)
и поради противоречие на чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗБ;
- чл. 16.2 - като неравноправна по чл. 35, ал. 2, т. 8 от ЗЗППТ (отм.)
- чл. 16.3 – като неравноправна по чл. 35, ал. 2, т. 9, т. 11 и т. 17 от
ЗЗППТ (отм.).
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. Д. Й. с ЕГН **********, гр. Д., ул.
„****“ № ***, вх. ****, ет. ***, ап. ***, против „Банка ДСК” АД с ЕИК
*********, гр. София, р-н Оборище, ул. „Московска“ № 18, искове, че
следните клаузи от Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка от 22.11.2005г. са нищожни: чл. 16.1. в края на изречение второ за
думите: ”..., с които КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е запознат и ги приема с
подписване на настоящия договор.” – поради противоречие с разпоредбите на
чл. 8, чл. 12 и чл. 16, ал. 1 от ЗЗД; ЧЛ. 16.2. – поради противоречие на чл. 16,
ал. 3 от ЗЗД.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Й. Д. Й. с ЕГН
**********, гр. Д., ул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, против „Банка
ДСК” АД с ЕИК *********, гр. София, р-н Оборище, ул. „Московска“ № 18,
искове, че клаузата на чл. 8 от Договор за кредит за текущо потребление от
06.12.2013г. е нищожна – като неравноправна по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и
поради противоречие на чл. 58 от ЗКИ и на чл. 11, ал. 1, точки 9 и 10 от ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. Д. Й. с ЕГН **********, гр. Д., ул. „***“
№ ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, против „Банка ДСК” АД с ЕИК *********, гр.
София, р-н Оборище, ул. „Московска“ № 18, искове, че следните клаузи от
Договор за кредит за текущо потребление от 06.12.2013г. са нищожни: - чл. 9
– поради противоречие на чл. 58 от ЗКИ и чл. 11, ал. 1, точки 9 и 10 от ЗПК; -
чл. 12 - поради противоречие на чл. 5 и чл. 6 от ЗПК и чл. 8, чл. 12 и чл. 16,
ал. 1 от ЗЗД; - чл. 14 в частта ”... и приема ...” – поради противоречие на чл. 8,
чл. 12 и чл. 16, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Банка ДСК” АД с ЕИК *********, гр. София, р-н Оборище,
ул. „Московска“ № 18, да плати на Й. Д. Й. с ЕГН **********,гр. Д., ул. „***“
№ ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, разноски по водене на делото в размер на
461,21 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1558,18 лева.
ОСЪЖДА Й. Д. Й. с ЕГН **********,гр. Д., ул. „***“ № *** вх. ***, ет.
***, ап. ***, да плати на „Банка ДСК” АД с ЕИК *********, гр. София, р-н
Оборище, ул. „Московска“ № 18, разноски по делото в размер на 349,80 лева
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 369,84 лева.
Банкова сметка на ищеца, по която ответника да превежда присъдените
30
суми – IBAN BG32RZBB91554436271507.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
31