№ 106
гр. Ямбол, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. С.
Членове:Николай Ив. Кирков
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря В. Д. Д.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20252300500136 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Г. Й. от гр.****** – лично и като упражняващ
търговска дейност в качеството на ЕТ“Д. Г. Й.“ със седалище в гр.Ямбол, действащ чрез
процесуалния представител адв. Х. К. от АК-***** срещу Решение № 58/05.02.2025 г.,
постановено по гр.д. № 3129/2023 г. по описа на Ямболския районен съд, с което е признато
за установено на основание чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на „Василий – груп“ ЕООД, че
правоотношението по Договор за наем на земеделска земя от 23.08.2022 г., вписан в Служба
по вписванията - гр.Ямбол под вх. рег.№ 1656/28.03.2022 г. със страни – К. Г. Т., М. М. З., Г.
М. Т., В. Д. Г., М. С. М. и Н. Д. З. - наемодатели и ЕТ„Д. Г. Й.“ - наемател, е погасено чрез
сливане качествата наемодател и наемател в едно лице на 28.03.2022г. и ЕТ „Д. Г. Й.“ и Д. Г.
Й. са осъдени да заплатят на „Василий – груп“ ЕООД сумата от 700 лв. - разноски за първата
инстанция.
Оплакването в жалбата е, че решението на ЯРС е неправилно, тъй като е постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивникът е възразил, че
първоинстанционният съд е обсъдил приложените по делото доказателствата, но е стигнал
до неправилни правни изводи. Направено е оплакване, че изцяло неправилни са изводите на
ЯРС, че сливането на качеството наемодател и наемател по договора за наем е настъпило с
придобиването на правото на собственост върху идеалните части от процесиите земеделски
имоти от физическото лице Д. Г. Й.. Въззивникът сочи, че наемодатели по сключения
договор за наем са Т.Т., К.Т., М.З., Г.Т., В.Г., М.М., Н.З., а наемател е ЕТ“Д. Г.Й.“. След
сключването на договора за наем наемодателите са се разпоредили с притежаваните от тях
идеални части, като Д.Й. е придобил 1/18 ид.ч. /10/180 ид.части/ от наетите имоти, а Д.Й. и
Д.Й.а са придобили в режим на СИО 15/36 ид.ч. /75/180 ид.части/. Твърдението е, че в
настоящия случай не е настъпило сливане на наемодателя /кредитор/ и наемателя /длъжник/
в цялост, защото Д. Й. не е собственик на процесиите земеделски земи в цялост на 100 %,
1
поради което неправилно ЯРС е приел, че договорът за наем е прекратен поради сливането
на наемодателя и наемателя в един субект. Сочи се, че в правната теория е известен
института на сливане без погасяване и в случая не е налице пълно сливане на кредитор и
длъжник по договора, тъй като Д.Й. не е собственик на цялата земя, съсобственици са още
З.Х., съпругът й В.Х. и С.Г.а, по отношение на които наемателят-ЕТ има задължение да
заплаща наемната цена по договора, който е противопоставим на тези съсобственици.
Твърди се, че към датата на сключване на договора за наем З.С. не е била собственик на
имотите и тя е придобила същите с вписания договор за наем, при което на основание
чл.237, ал.1 и ал.2 ЗЗД договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил
вписан в имотния регистър. В обобщение се сочи в жалбата, че не може да се приеме, че Д.
Й. и Д.а Й.а са придобили в цялост процесните имоти и поради факта, че по делото са
налице данни, че тези имоти са съсобствени с други лица, поради което следва да се приеме,
че не е налице пълно сливане на кредитор и длъжник по договора за наем.
Направено е възражение, че в обжалваното решение съществува и вътрешно
противоречие. По направените оплаквания са изложени подробни аргументи. По тези
съображения се моли за отмяна на атакуваното решение на ЯРС като неправилно и
незаконосъобразно и за постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан, с присъждане на направените по делото
разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата страна – дружеството „Василий-груп“ ЕООД гр.Ямбол, чрез
пълномощника адв. М.Ч. е депозирало писмен отговор, с който е оспорило въззивната жалба
като неоснователна. Изложени са съображения, че липсва правна възможност за първи път с
въззивната жалба да се сочат нови факти и обстоятелства, да се представят нови
доказателства, които не са такива по смисъла на чл.260, т.5 и т.6 от ГПК и да се правят
възражения, за които е налице преклузията по чл.133 от ГПК. Според въззиваемото
дружество всички излагани за първи път с жалбата възражения, свързани със
съществуването на режим на СИО, чрез които се променят притежаваните ид.ч. от
недвижмите имоти са преклудирани и не следва да бъдат обсъждани изобщо. Счита, че
съдът е постановил решението си въз основа на събраните по делото доказателства и по
заявените от ответника възражения. Сочи, че при сключване на процесния договор за наем
наемодателите са отдали под наем само притежаваните от тях общо 17/36 ид.части, с които
по-късно са се разпоредили, като останалите съсобствиници не са обвързани от наемния
договор, тъй като не са участвали при сключването му, нито са го потвърдили, а и трайна е
съдебната практика на ВКС, според която в хипотезата на чл.32, ал.1 ЗС отношенията се
уреждат между съсобствениците, а не между наемателя и неучаствалия в сделката
съсобственик, което разрешение е приложимо и в случаите по чл.4а, ал.2 от ЗСПЗЗ, какъвто
е разглежданият казус. В случай, че съдът приеме наличие на валиден договор за наем,
сключен по реда на чл.4а от ЗСПЗЗ, който е противопоставим на останалите съсобственици,
доводите на дружеството са, че срокът на договора е само за три години и само в този срок
той е противопоставим на ищеца. Моли ЯОС да приложи ТР №1/2020 г. от 27.04.2022г. по
т.д. 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС относно произнасяне с решението по нищожността на
правни сделки или отделни клаузи от тях. Въззиваемата страна също заявява претенция за
присъждане на сторените в производството разноски.
В съдебно заседание въззивниците, редовно призовани не се явяват, а чрез
пълномощника си адв.К. поддържат заявеното с въззивната си жалба и се желае уважаването
й.
Въззиваемият, редовно призован не изпраща законен представител в съдебно
заседание, а чрез писмена молба от процесуалния си представител - адв.Ч. поддържа
възраженията по отговора на въззивната жаба.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
2
установена следвана фактическа обстановка:
Производството пред ЯРС е образувано по исковата молба на „Василий Груп“ ЕООД
ЕООД гр.Ямбол против ответниците Д. Г. Й. – лично и като ЕТ „Д. Г. Й.“ като е предявен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено, че не съществува
облигационното правоотношение по договор за наем от 28.03.2022 г. с наемател ЕТ “Д. Г.
Й.“, тъй като е прекратено чрез сливане на качеството на наемодател и наемател в едно
лице, че договорът е прекратен и не съществува в правния мир, поради сливане на страните
по него.
Твърденията по исковата молба са за това, че ищецът е арендатор по вписан договор
за аренда от 02.08.2022 г., сключен със съсобственици с повече от 50 % от съсобствеността
на арендуваните три недвижими земеделски имота в землището на с.Ханово - ПИ с
идентификатор 77150.3.51, представляващ нива от 29613 кв.м, пета категория в местността
„Баба гьол“; ПИ с идентификатор 77150.15.43, представляващ нива с площ от 2496 кв.м,
четвърта категория в местността „При моста и ПИ с идентификатор 77150.18.10,
представляващ нива с площ от 29996 кв.м, пета категория в местността „Широк кайряк“. За
същите недвижими имоти ответникът ЕТ е сключил договор за наем от 28.03.2022 г. с
наемодатели съсобственици, притежаващи по-малко от 51 % от собствеността върху
имотите, който договор също е вписан и вписването е първо по ред. В деня на сключване на
наемния договор чрез дарение и покупко-продажба ответникът Д. Г. Й. е придобил от
наемодателите си и правото на собственост върху 17/36 ид.части от наетите имоти. След
придобиване собствеността върху притежаваните от наемодателите идеални части от
наетите недвижими имоти, ответникът е станал правоприемник на страната на
наемодателите по договора за наем, настъпило е сливане на двете страни по договора –
наемодател и наемател и по този начин договорът за наем от 28.03.2022 г. е прекратен
поради прекратяване на облигационното правоотношение. В този смисъл са мотивите на
ЯОС, произнасяйки се по друг спор по отношение на договора за наем от 28.03.2022 г. по
в.гр.д.№ 379/2023 г.
Ищецът е обосновал правният си интерес от предявяване на установителния иск с
това, че съществуването на договора за наем на ответника ЕТ пречи на осъществяване на
правата на ищеца по сключения от него по-късно договор за аренда със съсобственици,
притежаващи повече от половината от собствеността върху недвижимите имоти, предмет на
двата договора.
Ответниците оспорват иска като недопустим поради липса на правен интерес, но този
въпрос е разрешен от ЯОС с определение № 575/4.10.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 326/2024 г. с
отмяна на определението на ЯРС за прекратяване на делото по отношение на този иск.
Ответниците възразяват и по основателността на иска за това, че договорът за наем е
сключен при хипотезата на чл.4а и 4б от ЗСПЗЗ, които правила са специални и не попадат в
режима на ЗЗД, което прави несъстоятелни доводите, че е налице сключен договор за аренда,
след като праводателите на ответника притежават повече от 25 % /17/36 ид.ч./ от
собствеността и са сключили договора за наем с него. Оспорва се настъпването на сливане
на качеството наемодател/наемател след сключените разпоредителни сделки, оспорения
договор за наем е вписан преди последвалите сделки и договор за аренда.
Обстоятелствата изложени в исковата молба са установени по делото чрез
представените писмени доказателства.
Ищецът е представил нотариален акт за дарение на недвижим имот № 114, том 5, рег.
№ 6730, дело № 598/11.10.2019 г., по който А. И. П. и И. А. И. са дарили на З. С. Х.
недвижими имоти, в наследство от Т. Г. Д.- б.ж. на с.******, а именно: 1/90 ид.ч. от: ПИ с
идентификатор 77150.3.51; ПИ с идентификатор 77150.15.43 и ПИ с идентификатор
77150.18.10. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 115, том 5, рег. №
6731, дело № 599/11.10.2019 г. А. И. П. и И. А. И. са продали на З. С. Х. 9/90 ид.ч. от същите
3
ПИ.
На 02.08.2022 г. между Т. Д. Г., З. С. Х. и С. Г. Г., в качеството на арендодатели и
ищеца „Василий Груп“ ЕООД в качеството на арендатор е сключен Договор за аренда на
земеделски земи, с нотариална заверка на подписите, надлежно вписан с вх. Рег. №
4844/02.08.2022 г. в СВ гр. Ямбол, по който са отдадени за временно и възмездно ползване
същите три земеделски имота, за срок от десет стопански години.
С Нотариален акт за покупко – продажба № 22, том 6, рег. № 7243, дело №
637/07.09.2022 г. Т. Д. Г. е продала на З. С. Х. собствената си 1/3 ид.ч. от гореописаните
земеделски имоти, находящи се в землището на с.******. Т.е. по трите сделки З. С. Х. е
придобила 4/9 ид.ч. от имотите и заедно с наследницата С. Г. Г. собственик на 1/12 ид.ч.
притежават общо 19/36 ид.ч. от съсобствеността.
На 28.03.2022 г. наследниците на Т. Г. Д., б.ж. на с.******: Т. Г. Т., К. Г. Т., М. М. З., Г.
М. Т., В. Д. Г., М. С. М. и Н. Д. З. притежаващи повече от 25 % - 15/36 ид.ч. и по-малко от 1/2
ид.ч. от правото на собственост върху процесните имоти, като наемодатели, са сключили
договор за наем на имотите с ответника ЕТ „Д. Г. Й.“, представляван от ответника Д. Г. Й.,
като наемател. Наемният договор е със срок 10 стопански години. Договорът е с нотариална
заверка на подписите и е вписан в СлВ на 28.03.2022 г. с рег. № 1656.
На същата дата, с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 158, том 1, рег. №
1602, н.д. №133/28.03.2022 г. наемодателката Н. Д. З. е дарила на ответника Д. Г. Й. 1/18
ид.ч. от процесните недвижими имоти, а с нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № 159, том I, рег. № 1606, н.д. № 134/28.03.2022 г. наемодателите Т. Г. Т. - 1/8
ид.ч., К. Г. Т. - 1 /24 ид.ч., М. М. З. 1/24 ид.ч., Г. М. Т.- 1/24 ид.ч., В. Д. Г.-1/18 ид.ч., М. С. М.-
1/18 ид.ч. и наследникът С. В. И.- 1/18 ид.ч., са продали на Д. Г. Й. собствените си общо
15/36 ид.ч. от процесните земеделски имоти. Посредством сделките дарение и покупко-
продажба ответникът Д. Г. Й. е станал собственик на 17/36 ид.ч. от имотите, предмет на
договора за наем.
Не е спорна за страните поредността на сделките осъществени на една и съща дата –
28.03.2022 г. от ответниците и част от съсобствениците на земята, а именно, че първо е
сключен договора за наем, след него договора за дарение и накрая договора за покупко-
продажба. Това се потвърждава и от отразената върху актовете на сделките поредност на
вписванията им в Службата по вписвания.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са
легитимирани и имат правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Правилни са изложените от първата инстанция мотиви относно обстоятелствената
част и част от достигнатите правни изводи. В отговор на доводите на въззивниците,
наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:
Установи се, че съсобствениците-наемодатели по сключения с ответника ЕТ „Д. Г. Й.“
договор за наем към този момент са притежавали 15/36 ид.ч., което е повече от 25 % и по-
малко от 1/2 ид.ч. от правото на собственост, а впоследствие Д. Г. Й. е придобил още
придобил собствеността върху отдадената под наем част плюс 1/18 ид.ч. като е станал
собственик на 17/36 ид.части.
Във връзка с наведеното от ищеца твърдение, че предмет на договора за наем е била
4
само притежаваната част от собствеността следва да се отбележи, че това не е така.
Договорът за наем е сключен от наемодатели – част от група съсобственици, но никъде в
договора не е посочвано, че се отдава под наем притежаваната от тях идеална част, а не
имотите в цялост. Като цели са описани трите земеделски имота и в предмета на договора за
наем, поради което въззивният съд намира това твърдение за неоснователно.
Правилно районният съд е приел, че по договора за наем след последвалите дарение и
покупко-продажба на част от отдадените под наем имоти, е налице сливане на качеството на
наемодател и наемател в едно лице. Съгласно цитираната в първоинстанционното решение
трайната и безпротиворечива практика на ВКС, едноличният търговец не е правен субект,
различен от физическото лице, което го е регистрирало, а е физическо лице с разширена
правоспособност, като регистрацията на физическото лице като едноличния търговец не
води до промяна на неговата правосубектност. Т.е. сливането на качеството наемодател и
наемател по договора за наем е настъпило с придобиването на правото на собственост върху
идеалните части от процесните земеделски имоти от физическото лице Д. Г. Й., което не е
различен правен субект от ЕТ, сключил договора за наем. Това е така, но облигационното
правоотношение е погасено по тази причина само относно притежаваната от наемодателите,
респ. прехвърлителите на част от собствеността – 17/36 ид.ч. /по покупко-продажбата
участва съсобственик-продавач с 1/18 ид.ч., който не е наемодател по договора за наем/. Т.е.
сливането на качествата наемодател-наемател не е относимо и за останалата непродадена
част в размер 19/36 ид.ч. С придобиването на правото на собственост върху идеални части
от имотите от ответника на 28.03.2022 г. след сключването на договора за наем, ответникът е
заместил наемодателите по договора за наем по силата на частното правоприемство и тъй
като страна по договора за наем е изразилият воля за сключването му съсобственик, в този
момент на двете страни на правоотношението по договора за наем от 28.03.2022 г. е
застанало едно и също лице- Д. Г. Д., като наемодател и като наемател. Сливането е
юридически факт, при който качеството длъжник и кредитор се съединяват в едно лице и
тъй като никой не може да бъде кредитор и длъжник на самия себе си, сливането прекратява
облигационното правоотношение, считано от настъпването на юридическия факт на
придобиване на собствеността, но както се посочи само за придобитата част в размер 17/36
ид.части.
Относно непогасяване на облигационната наемна връзка в нейната цялост с оглед
придобиване на собствеността върху частта от имотите от Д. Г. Й. по време на брака му с Д.
Н. Й., въззивният съд не обсъжда същото и не се произнася по него предвид преклудирането
на това възражение. Това възражение ответниците-въззивници са направили за първи път с
въззивната си жалба, а съгласно т.4 от ТР № 1/2013 г. от 9.12.2013 г. на ОСГТК относно
въззивното обжалване, възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се
преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, поради
което не могат да се правят за първи път пред въззивния съд с изключение на възраженията
за погасителна и придобивна давност и то при наличието на определени предпоставки.
Въпреки установеното сливане на качествата на страните по договора за наем по
отношение на 17/36 ид.ч. от отдадените под наем имоти, въззивният съд счита, че целият
договор за наем е с прекратено действие поради изтичане на три години след сключването
му. Действително при депозиране на исковата молба ищецът се е позовал единствено на
обстоятелството, че е налице сливане на страните по договора, а е навел довода за изтичане
на три години от наемния договор по смисъла на чл.229 ал.2 от ЗЗД преди съдебното
заседание по приключване на делото по същество. Районният съд не е разгледал това
възражение като е приел, че се касае за изцяло нова претенция предявена преди последното
по делото заседание.
Въззивният съд счита, че следва да бъде разгледано искането на ищеца поддържано и
като въззиваема страна в настоящото производство за това, че действието на договора за
5
наем се простира единствено за срок от три години, т.е. само до 28.03.2025 г. и същият е
прекратен на това основание. ЯОС счита, че позоваването на друг довод с оглед уважаване
на предявения иск, който не е изменен, а претендирания резултат е същия – да бъде
установено прекратяването на договора за наем, не представлява предявяване на нов иск.
Налице е хипотезата на чл.235 ал.3 от ГПК, според която съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение на спора, какъвто е твърденият от
ищеца факт за изтичане на тригодишния срок на договора на 28.03.2025 г. и който факт не е
бил настъпил към момента на постановяване на 5.02.2025 г. на обжалваното решение.
Отношенията във връзка с отдаването под наем на трите земеделски имота се
регулират от разпоредбите на чл.4а, ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ и чл.229 ал.2 от ЗЗД. Съгласно
чл.4а, ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ, въведена с изменението на закона в ДВ бр.42/2018 г. /преди
сключване на процесния договор за наем/, договор за наем на земеделска земя за срок по -
дълъг от една година може да се сключи от съсобственик или съсобственици на земеделска
земя, които притежават повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, като
уреждането на отношенията между съсобствениците да се извършва по реда на чл.30, ал.3 от
ЗС. По този начин законодателят е въвел необходими предпоставки за сключването на
договор за наем на земеделска земя, включително за срок по-дълъг от една година, както и
задължителната форма за действителност, но не е определил максимален срок, за който тези
договори могат да бъдат сключвани. Максималните срокове за договорите за наем са
уредени в разпоредбата на чл.229 от ЗЗД. Съобразно ал.2 на същата, лицата, които могат да
извършват само действия по обикновено управление, не могат да сключват договори за наем
за повече от три години. Такива лица, съгласно чл.32, ал.1 от ЗС са съсобствениците,
притежаващи повече от половината от общата вещ - същите могат да вземат решения за
нейното управление и използване, но не и да се разпореждат с нея. Договорът за наем
обвързва неучаствалите съсобственици за срок до три години, когато договорът е сключен от
съсобственици с мажоритарен дял в съсобствеността /чл. 32, ал. 1 ЗС и чл. 229, ал. 2 ЗЗД/ и в
този случай отношенията между тях се уреждат от чл. 30, ал. 3 ЗС. Когато договорът за наем,
какъвто е настоящия случай, е сключен от съсобственици с миноритарен дял в
съсобствеността или от съсобственици с мажоритарен дял в съсобствеността, но за срок над
три години, договорът не обвързва останалите съсобственици. Във всеки от тези два случая
например ревандикационен иск от неучаствалите съсобственици срещу наемателя би бил
основателен и в осъдителната част /в този см. Определение №119 от 01.04.2021г. на ВКС по
ч.гр.д. №794/2021г., IV г.о., ГК, Решение №12 от 01.03.2018г. на ВКС по гр.д. 1251/2017г., II
г.о./.
По процесното дело не е установено лицата съсобственици, притежаващи 19/36
ид.части - З. С. Х. и С. Г. Г., да са приели договора за наем изрично или мълчаливо,
получавайки наемни плащания, напротив същите са отдали имотите под аренда на
въззиваемото дружество.
Обемът на притежаваните права в съсобствеността от съсобствениците, сключили
договора за наем от 28.03.2022 г. – 15/36 ид.ч. и след придобиване на 17/36 ид.ч. от Д. Г. Й. е
повече от 25 % и по-малко от 50 % от правото на собственост. От правомощията, с които те
разполагат съобразно дела им в съсобствеността, следва да бъде изведен извод, че този
договор за наем е непротивопоставим на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от съсобствеността за повече от три години. След като сключеният договор за
наем от 28.03.2022 г. е непротивопоставим на неучаствалите при сключването му
съсобственици за срока над три години, то този договор за наем е преустановил действието
си с изтичането три години след сключването му – 28.03.2025 г.
В обобщение, въззивният съд приема, че договорът за наем е погасил своето действие
изцяло – в една част за 17/36 ид.части поради сливане на качеството наемател/наемодател и
в останалата част за 19/36 ид.части на основание чл.229 ал.2 от ЗЗД поради изтичане на
6
тригодишния срок на договора. По тези съображения макар и при излагане на допълнителни
доводи от въззивния съд, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде
потвърдено като бъде добавено второто основание за това.
При този изход на делото въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
въззиваемата страна направените пред настоящия съд разноски в размер на 500 лв. платено
адвокатско възнаграждение, като съдът намира за неоснователно възражението им за
прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 58/05.02.2025 г., постановено по гр.д. № 3129/2023 г.
по описа на Ямболския районен съд, с което е признато за установено на основание
чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на „Василий – груп“ ЕООД, че правоотношението по
Договор за наем на земеделска земя от 23.08.2022 г., вписан в Служба по вписванията -
гр.Ямбол под вх. рег.№ 1656/28.03.2022 г. със страни – К. Г. Т., М. М. З., Г. М. Т., В. Д. Г., М.
С. М. и Н. Д. З. - наемодатели и ЕТ„Д. Г. Й.“ - наемател, е погасено чрез сливане качествата
наемодател и наемател в едно лице на 28.03.2022 г., включително и поради изтичане на
тригодишния срок на договора по чл.229 ал.2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЕТ„Д. Г. Й.“, ЕИК ********* гр.Ямбол и Д. Г. Й., ЕГН ********** да
заплатят на основание чл.78 ал.3 вр.чл.81 от ГПК на „Василий – груп“ ЕООД, ЕИК
********* гр.Ямбол направените пред въззивния съд разноски в размер 500 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7