Р Е Ш Е Н И Е
№ 184 15.01.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цвета Попова
ЧЛЕНОВЕ: Събчо Събев
мл.с. Красен Вълев
при секретаря
Румяна Анчева и в присъствието на прокурора Ангел Георгиев като разгледа
докладваното от младши съдия Красен Вълев в.н.о.х. дело № 1079 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на гл. XXI от НПК.
С Присъда №69
от 01.06.2020 г. по н.о.х.д. №3539/2019 г. на Районен съд-Бургас подсъдимият К.Т.Т.,
ЕГН: ********** е признат за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1,
т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр.чл. 194, ал.1, вр.чл. 29, ал. 1, б. „а” и
б. „б” от НК, като на основание чл. 304 от НПК е признат за невинен и е
оправдан по повдигнатото обвинение да е извършил престъплението след
предварителен сговор в немаловажен случай, в съучастие като съизвършител с Г.М.Я.,
ЕГН **********, с правна квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 20, ал.
2 от НК.С присъдата на К.Т.Т. е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ години при първоначален
строг режим.
Със същата
присъда подсъдимият Г.М.Я., ЕГН ********** е признат за невиновен и е
оправдаван по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.195,
ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
С присъдата
съдът се произнесъл и по разноските по делото, които възложил на подсъдимия Т..
В определения
15-дневен срок по чл. 319 от НПК присъдата е протестирана от Районна
прокуратура-Бургас като неправилна в оправдателната ѝ част. Иска се да
бъде отменена присъдата, в частта в която подсъдимият Г.М.Я. е оправдан и
постановяване на нова присъда, с която да бъде признат за виновен за извършено
престъпление по чл.195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2 от НК и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 5 /пет/ години при първоначален строг режим. Иска се и отмяна на присъдата в
частта, в която подсъдимият К.Т.Т. е оправдан да е извършил престъплението след
предварителен сговор и в съучастие с
подс. Г.М.Я..
В срока по чл.
319 от НПК е постъпила и въззивна жалба от адв. М. Димитров М., защитник на
подсъдимия К.Т.Т., който обжалва присъдата на БРС като постановена при
нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и явна несправедливост на наказанието. Иска отмяна
на обжалваната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимият К.Т.Т.
да бъде оправдан.
Производството
по делото пред Районен съд-Бургас е проведено по общия ред, разпитани са свидетели, изслушани и приети са
заключения по изготвени експертизи, както и са приобщени веществени и писмени
доказателства.
В
разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че
за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събиране на
доказателства във въззивното производство, нито разпит на подсъдимия.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас намира жалбата на подс. Т. за неоснователна и
поддържа депозирания протест. Сочи се, че е налице доказателствена съвкупност-
показанията и разпознаването на св. А. П., приложените по делото
разпечатки от телефонни разговори и показанията на св. А. и С., от която съвкупност следва да
се направи извод за виновността на под. Я..
В съдебно
заседание, защитникът на подсъдимия Т. твърди, че е неизяснен предмета на
делото по отношение на вида, размера и начина на съхраняване на отнетите вещи
от семейство М.
като се сочат противоречия в свидетелските показания на М.М. и И.М., както и
липса на разпит на съпругата на М.М. и майка на И.М.. Оспорва се извода на
приетата по делото ДНК експертиза. Сочи се липса на конкретика в показанията на
свидетелите Д.
П.,
М.
Т. и Н. А. и И. П., като се твърди и, че те нямат
отношение спрямо авторството на под. Т..
Излагат се съображения, че по делото няма доказателства подс. Т. да е
обменял валута. Сочи се, че размерът на наказанието е завишен, като не са
отчетни изтеклия значителен период от време и оправдаването на подсъдимия Т.
като съучастник. Пледира се за оправдателна присъда.
Защитникът на
подсъдимия Я. пледира, че посочените от прокуратура доказателства в съдбеното
заседание са обсъдени детайлно от районния съд и тяхната тежест е прецизирана.
Иска се потвърждаване на присъдата в оправдателната ѝ част.
Подсъдимите
поддържат изложеното от своите защитници. В последната си дума подсъдимия Т.
моли за отмяна на осъдителната присъда, а подсъдимия Я. за потвърждаване на
оправдателната такава.
Окръжен съд
Бургас, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните
в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за
отмяната ѝ и връщането на делото в предходна процесуална фаза.
При
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
второинстанционният съд не намери основания за промяна на установената от
РС-Бургас фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият К.Т.Т.
е роден на ***г***. Той е *****, ***** гражданин, с постоянен адрес:***,
със *****
образование, *******,
не работи, с ЕГН: **********.Същият бил осъждан многократно.
Осъжданията,
които имат отношение към квалификацията на деятелността на подс.Т. по чл. 29,
ал. 1, б. „а” и „б“ от НК са следните:
С Определение
№ 31/05.05.2005 г. на Oкръжен съд-Ямбол по ЧНД № 128/2005 г., влязло в сила на
21.05.2005 г., на подсъдимия К.Т. е наложено едно общо най-тежко наказание
„Лишаване от свобода”, след което така определеното наказание е било увеличено
до общ размер от 9 години, като било
постановено да се изтърпи при първоначален „Строг” режим, а наказанията
„Глоба“, наложени по отделните дела били присъединени. С присъда №953 по НОХД
№1393/2008 г. на Районен съд-Ямбол Т. бил осъден и му било наложено наказание
„Лишаване от свобода” в размер на 6 месеца, като било постановено изпълнението
му да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият Г.М.Я.
е роден на ***г., също в гр. Ямбол. Той
е ********,
*******
гражданин, с постоянен адрес:***, с ****** образование, ******, *******, безработен,
ЕГН **********.
Свидетелите М.С.М. и
дъщеря му И.М.М. *** в четириетажна сграда, находяща се на ул. „*******“ №*. На приземния етаж на сградата се намирали
зъболекарски кабинети, в които работели св. М.М., неговата съпруга и св. И.М..
На първият етаж на сградата се намирало жилище, в което живеели св. М.С.М. и
съпругата му, а на втория и третия етаж живеела св И.М. със своя съпруг и
малолетни деца. До фасадата на сградата била залепена метална ограда с
монтирана решетъчна врата, над която е
има бетонена козирка, също залепена за сградата. На 01.03.2013 година, около
12.30 часа, частният обвинител М. и съпругата му заминали за гр.Пловдив, където
възнамерявали да прекарат следващите няколко почивните дни.
На 01.03.2013г., около 22.00 часа, подсъдимият
Т. пристигнал от гр.Ямбол в гр.Бургас и отишъл до квартирата, в която живеел
подс.Я. и приятелката му свид.Г. Г., намираща се в ж.к.“*******“, бл. ***. Малко след това тръгнал и
отишъл в района около сградата на семейство М., намираща се на ул.“******“ №*. Наблюдавайки сградата,
подсъдимият забелязал, че първият жилищен етаж бил тъмен, тъй като не било
включено изобщо никакво осветление. С оглед на това, подс.Т. решил да се възползва
от евентуалното отсъствие на обитателите на жилището, находящо се на първия
жилищен етаж и в неустановен час за времето от 22.30 ч. на 01.03.2013 г. до
05.00 ч. на 02.03.2013 г. се покатерил по металната решетъчна врата на портата,
като по този начин се качил на бетонната козирка над нея. Намирайки се на
козирката, упражнил натиск върху ПВЦ-дограмата на ъгловия прозорец на
остъклената тераса на първия жилищен етаж, използвайки металния лост с плосък
край с приблизителна ширина от 12 мм, като повреждайки прозореца, успял да го
отвори. След което, набирайки се с ръце, Т. се качил на тераса, влизайки през
вече отворения прозорец. Намирайки се на остъклената тераса, отново чрез
използване на металния лост, упражнил натиск върху ПВЦ-дограмата на вратата на
тераса, като повреждайки я, успял да отвори и нея и да влезе в кухнята на
жилището. Подсъдимият Т. започнал да
търси пари и ценности из цялото жилище, като отварял и проверявал шкафовете и
гардеробите във всички помещения. Отваряйки вградения гардероб, намиращ се в
коридора на жилището, той намерили металната касетка, в която частните
обвинители, съхранявали парите и ценностите си. Касетката била с размери
35/53/36 см., заключена, като същата била захваната стабилно посредством
болтове за стената на гардероба. В касетката свид.М.М. бил оставил на
съхранение: 1бр. мъжки златен ланец с тегло 14гр.,14 карата злато; 2бр.златни
дамски гривни, като всяка една от тях с тегло от 15гр.,14 карата злато; 2бр.
диска зъболекарско злато, с общо тегло от 16гр. (всеки от тях с тегло от 8гр.),
18 карата; 1бр. златен зъболекарски бигел за протези с тегло 20гр., 18 карата;
4бр. златни дамски пръстени с общо тегло 20гр.; 1бр. златен дамски синджир с
тегло 10 гр.; 1бр. мъжки ръчен часовник, марка „ Ролекс“; 1бр. мъжка кожена
чанта от естествена кожа; парична сума в размер на 12 000.00 лева (дванадесет
хиляди лева) и 2 000.00 евро (две хиляди евро). От своя страна свид.И.М. била
оставила в гардероб в спалнята на апартамента на родителите си парична сума в
размер на 15 000.00 лв (петнадесет хиляди лева), цялата в купюри от по 100
лева.
Посредством
упражнен натиск с метален лост Т. успял да деформира заключващите шипове на
вратата на металната касетка, като по този начин я отворил, след което взел
всички пари и вещи намиращи се в металната касетка, както и парите, оставени от
св.М. в дома на родителите ѝ. В една от стаите намерил и преносим
компютър (лаптоп), марка/модел „Тошиба Сателит С8“, който също взел.
Междувременно, докато бил в жилището, Т. взел намираща се на рафт в кухнята
запечатана бутилка уиски „Tullamore Dew“ с вместимост 700 мл., поставена в
оригинална картонена опаковка, отворил я и изпил около 100 мл. от съдържанието
й, след което оставил бутилката на шкафче в спалнята.
Около 05.00
часа на 02.03.2013 г. подсъдимият Т. напуснал жилището, изнасяйки всички пари и
вещи, които намерил и взел, както и преносимия компютър (лаптоп) марка/модел
„Тошиба Сателит С8“, като излязъл през
входната врата на сградата, която от вътрешната страна били заключена само с
резе. Шума от отваряне на входната врата разбудил свид.И.М., която спяла с
малкото си дете на втория жилищен етаж. Свидетелката се стреснала и притеснила,
тъй като знаела, че родителите й не са в дома им. Веднага слязла по стълбите и
установила, че входната врата на сградата е отворена. Погледнала в двора, но не
видяла никого, след което затворила вратата, заключила я и се качила да събуди
мъжа си. Двамата слезли в жилището на родителите й, при което установили, че
всички вещи от шкафовете и гардеробите са разхвърляни по земята, като вратата
на металната касетка е взломена, а касетката е празна. М. веднага подала сигнал
на Спешен телефон 112, а също тока уведомила и баща си по телефона, че от
жилището е извършена кражба.
В дома на
семейство М.
пристигнал изпратен на сигнала, подаден от св.М., полицейски екип от Първо РУ
при ОД на МВР-Бургас. Бил извършен оглед на местопроизшествие, обективиран в
протокол /л.5-10 от том I/, по време на който била иззета като веществено
доказателство бутилка с алкохол „Tullamore Dew“.
Тъй като
подсъдимият Т. бил харесал мотоциклет „********‘ с per. № ********, обявен за
продажба в интернет сайта „cars.bg”,още същия ден, 02.03.2013 год., рано
сутринта позвънил на мобилния телефон на св.П. /собственик на мотоциклета/,
който бил посочен в обявата. При проведения между тях разговор, подсъдимият
обяснил, че се интересува от обявата, като настоял да се срещнат още същия ден,
за да огледа мотора и евентуално да го закупи. Св.П. му посочил адреса си в гр.С., като се разбрали да се видят
там около обед. С автомобила на подс.Я. - л.а. „********“ с рег.№ *******, подсъдимите
се отправили към гр.С., придружавани от приятелката на
последния –Г.
Г..
Преди това минали през гр.Ямбол, за да вземат свид. Н. И. А., приятел на Т., тъй като
разбирал от мотоциклети. Около обед четиримата пристигнали в гр.С. и се срещнали със свид.П.. Т. харесал мотоциклета и без да
се пазари платил на П. исканата от него сума в размер на 5 800
лева. Допълнително му платил и 200 лева за мотоциклетно яке. На свидетеля му
направило впечатление, че цялата платена сума в размер на 6 000 лева била в
купюри от по 100 лева. Уговорили се документално сделката да бъде оформена на
04.03.2013 г., като фиктивно като купувач на мотоциклета да бъде вписан св.А..
В същия ден
св.А.
тръгнал с мотора към гр.Ямбол, а двамата подсъдими и Г. Г. продължили към гр.Стара Загора.
Пристигайки там, свидетелката и подсъдимият Т. започнали да обикалят различни
магазини в града и подсъдимият Т. да купува разнородни вещи на значителна
стойност. Същата вечер на 02.03.2013 г.
двамата подсъдими и свид. Г. се прибрали в гр.Бургас, където Т.
продължил да пазарува в МОЛ Галерия от различните магазини различни стоки на
обща стойност 2756,84 лева. На следващия ден - 03.03.2013 г. подс.Т. закупил от
магазин „Технополис“ артикули на обща стойност 190.00 лева. На същата дата,
придружаван от подс.Я., от магазин „Техномаркет“ закупил стоки на обща стойност
1559.00 лева. На 04.03.2013г подс.Т. закупил от спортен магазин обувки
съответно на стойност 186.00 лева и на стойност 197.00 лева.
На
05.03.2013г., намирайки се в гр.Ямбол, Т. закупил стоки на обща стойност 578.00
лева. На 06.03.2017 г. в магазин на „Глобул“ платил стоки и услуги на обща
стойност 200.00 лева, а от магазин „Технополис“ закупил готварска печка „БЕКО“,
модел CSE 673000 GX, която подарил на брат си.
На 20.03.2013
г. подсъдимият Я. закупил лек автомобил марка „******“, модел „***“ с рег.№ ******, за сумата от 5 000.00 лева,
който регистрирал на името на св. А. Г. Г. - сестра на приятелката му и
майка на детето му – Г. Г..
На 07.03.2013
г. било извършено претърсване и изземване в жилището, обитавано от Т. ***.
Преди започване на претърсването подсъдимият доброволно предал на разследващите
с протокол /л.41-42, том I от ДП/ следните вещи, закупени от него в периода
02-06.03.2013г с парите от кражбата: 1 бр. преносим компютър марка „СОНИ ВАЙО“,
черен на цвят, модел „VAIO SV-E1712VlEB“ c фабричен №***********, ведно с
адаптер за ток и фактура за закупуването му с №0020131; 1 бр. чанта за лаптоп,
тип раница марка „HP“, черна на цвят; 1 бр. плейстейшън марка „СОНИ PS3“, цвят
черен, със сериен №*************,
ведно с диск за игра „FIFA 12“, ведно със захранващ кабел и кабел „USB“ с
фактура за закупуването му с №0013623 и гаранционна карта за конзолата
/играта/; 2 бр. джойстици марка „СОНИ“ за игра „Р83“ с фабрични № ********* и № ********; 1 чифт
слушалки марка „ФИЛИПС“ модел „SHC5100“, безжични с „WIRELESS FM“ с безжичен
трансмитер с №********
и гаранционна карта; 1 бр. телевизор ЛСД марка „САМСУНГ“ модел „UE40ES6100W“
със сериен № *********,
черен на цвят, ведно с фактура №0009151 и гаранционна карта за него; 1 бр.
мобилен телефон марка „APPLE IPHONE 4S 16GB“ ведно със СИМ-карта, черен на цвят
с фабричен №*********с
кутия за него; 1 бр. Фискален бон № 0040481/06.03.2013 г. и гаранционна карта
за готварска печка „ВЕКО“; 1 чифт маратонки марка „НАЙК“ ,черни на цвят с бяла
емблема от двете страни, размер № 43; 1 чифт маратонки „АДИДАС“, черни на цвят с надпис в задната
част „ПОРШЕ ДИЗАЙН“, размер №43 и 1 чифт маратонки марка „АДИДАС“, черни на
цвят, с три червени ленти отстрани и надпис „СГОЦИАЛ“, размер №44.
Наред с тези
вещи, при извършеното претърсване в дома на подс.Т. ***, били намерени и иззети
част от откраднатите пари в размер на 2 500.00 лева /50 бр. банкноти, всяка с
номинал от 50 лева/, укрити в гардероба на спалнята. Били намерени и иззети и 1
бр. нож „М Tech US “ и 1 бр. газов пистолет, марка „Екол Р-21“, като за
последния, видно от назначената по делото балистична експертиза, е дадено
заключение с Протокол №25/18.03.2013 г. на БНТЛ-ОД на МВР-Бургас /т.2, л.99-100/, че не
представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. При същото претърсването
било намерено и иззето и наркотично вещество /коноп/, по отношение на което
материалите са отделени в отделно досъдебно производство.
При извършения
му на 07.03.2013 г. личен обиск в подс.Т. била намерена и иззета още една част
от откраднатите пари, а именно в размер на 439.00 лева.
На 23.04.2013
г. било извършено претърсване в жилището на свид. Н. И. А., находящо се в гр.******, ул.“********“ №*, при което са намерени и иззети
следните вещи: 1 бр. мотоциклет „*********“ с per. № ********; 2 ключа за
МПС с надпис „*******“;
1 бр. договор за покупко-продажба на мотоциклет „********“ с per. № ********от 04.03.2013
г. с купувач Н.
И.
А.
от гр.******;
1 бр. копие от горепосочения договор; 2 бр. платежни нареждания за плащане на
данък за придобиване на МПС от 04.03.2013 г.; 1 бр. удостоверение за техническа
изправност; 1 бр. фактура за платена нотариална такса № ********** от
04.03.2013 г.; 1 бр. свидетелство за регистрация част I за мотоциклет „*********“ с per. ********; 1 бр. сив
тефтер с документи на немски език за лек автомобил марка „******“ с номер на рама **********; 1 бр. ръчен
часовник с надпис „David Becham“ с бяла на цвят кожена каишка; 1 бр. ръчен
часовник с надпис „BREITLING“ с черна на цвят кожена каишка; 1 бр. флашпамет с
надпис „MOODY international“ в черно кожено калъфче и 1 бр. преносим компютър
марка „ASUS PR05DIJ“ С № 13219, със счупена панта и без капак на батерията.
В хода на
разследването е извършено разпознаване, при което свидетелят А. П. е разпознал подсъдимият Я. като
лицето, което му е продало златни изделия и т.нар.стоматологично злато /л.
159-164, том II от ДП /.
Извършени са
разпознавания от свид.Н. А., при които същият е разпознал
подс.Я. и свид.Г.Г. като лицата, които са
придружавали подс.Т. в гр.***** при закупуването на мотоциклета.
В хода на
досъдебното производство е назначена и изготвена ДНК-експертиза, която била
инкорпорирана в протокол №13/ДНК-33 от 02.04.2013 г. и изготвена от вещото лице
Даниела Каменова /л.222-224, том II от
ДП /. Обектът на експертизата бил 1 брой бутилка уиски Tullamore Dew, 700 мл.,
от която липсвала около 100 мл от течността. Видно от заключението на вещото
лице, чрез обтриване на гърлото на бутилката със стерилен тампон бил иззет
материал за изследване, като след изготвяне на необходимите изследвания, вещото
лице е констатирало, че клетъчният материал произхождал от лице от мъжки пол.
ДНК профилът на този клетъчен материал показвал пълно съвпадение с този на К.Т.Т.
с ЕГН:**********. Профилът му е установен посредством ползване на данни от
Националната ДНК база. Според експертизата, вероятността да се установи този
ДНК профил, ако клетъчният материал е оставен от друг индивид, освен К.Т., била
1 на 1 390 000 000 000 000, поради което експертът е направила категорично
заключение, че клетъчният материал по изследвания обект (бутилката), произхожда
от подс.Т..
В хода на
съдебното следствие пред БРС е назначена допълнителна ДНК-експертиза, за
изготвянето на която са взети от подс.Т. в съдебно заседание образци за
сравнително изследване, а именно биологичен материал от устната му кухина.
Вещото лице, изготвило експертизата е дало положителен отговор за съвпадение
между ДНК-профила, определен въз основа на сравнителните образци, иззети лично
от него, и ДНК-профила, определен с първоначалната експертиза, определен на
база биологични материал, открит върху гърлото на бутилката уиски „Тullamore
Dew”.
В хода на
досъдебното производство вещото лице С. Стоянов е изготвил три експертизи.
Първата експертиза е обективирана в протокол № 25 от 18.03.2013 г. /л.306-307
от том II от ДП/, като обекти на изследване на същата са 1 брой пистолет “EKOL P 20”, 7 броя патрони и 1 брой муфа,
иззети с протокол за претърсване и изземване от 07.03.2013 год. от жилище,
находящо се на адрес гр.*****, ул.“******“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*. Отговорите на поставените
въпроси на вещото лице не касаят предмета на процесното деяние.
Втората
експертиза, изготвена от вещото лице Стоянов е обективирана в протокол №42 от
26.05.2014 год. /л.311-312 от том II от ДП/. Обект на изследване на
трасологическата експертиза била иззетата с протокол метална каса, която била с
размери 35/53/36 см. и с метална вратичка с размери 29/45 см., захваната в
дясната част с две ментишета. Секретната ключалка е марка “YALE” с електронно
устройство, секретен патрон и два заключващи шипа. Според заключението на
вещото лице, изготвило експертизата, по предоставената за изследване метална
касетка имало следи от механично въздействие по външните ръбове на вратата и
заключващите шипове, причинени от натиск с твърд предмет, най-вероятно метален
лост с плосък край с приблизителна ширина 12 мм. Установено е, че заключващите
механизми на вратата на касетата били в заключено положение, като същите били
деформирани вследствие упражнен натиск с твърд предмет, вероятно метален лост с
плосък край с приблизителна ширина 12 мм. Вещото лице посочило, че било
невъзможно констатираните от него увреждания по вратата и заключващите шипове
на касата да са причинени вследствие на предоставения му за целите на
експертизата кухненски нож марка “GLOBAL”, японско производство с обща дължина
29 см и максимална ширина 47 мм, чийто връх бил счупен. Вещото лице Стоянов
изготвил и трета експертиза, обективирана в протокол №61/04.09.2015 г. /л.138
от том III от ДП/, която е идентична по съдържание с предходната, с изключение
на въпрос №3. Според последната експертиза не било възможно констатираните от
него увреждания по вратата и заключващите шипове на касата да са причинени
вследствие на предоставения му за целите на експертизата китайки нож, тип кама,
който бил с обща дължина 19 см и максимална ширина на металната част – 33 мм и
чийто връх бил счупен.
В хода на
досъдебното производство била назначена и изготвена техническа експертиза,
обективирана в протокол № 424/05.12.2016
г. /л.32 от том IV/, като обект на изследване били два диска. Видно от
заключението на изготвилото я вещо лице оптичен диск DVD-R 4.7 GB марка HP
съдържал видеозаписи от охранителни камери, монтирани в търговски обект. По
този диск не вещото лице не било установило признаци на манипулации за
записите, шест кадъра от които били разпечатани на хартиен носител. Поради
ниското качество на видеозаписа обаче не се различавали действия на заснетите
лица, като не било възможно да се извърши и идентификационно изследване.
Вторият диск – DWD-R 4.7 GB марка Verbatim не съдържал никакви файлове.
Била назначена
от разследващите органи и техническа експертиза с обект на изследване мобилен
телефон Apple Iphone 4S 16 GB, модел A1387 с фабричен номер *********, видно от
която в намиращата се в мобилния телефон карта нямало никакви записи освен стандартни номера въведени от оператора.
В хода на ДП
била назначена и изготвена Съдебно-оценъчна експертиза /л.227-228 от том II от
ДП/, като изготвилото я вещо лице дало заключение относно стойността на част от
инкриминираните вещи.
Впоследствие
била назначена съдебно-счетоводна експертиза от 24.07.2014 г. /л.315-319, том
II от ДП/, според която стойността на инкриминираните вещи е както следва: 1
бр. мъжки златен ланец с тегло 14 гр., 14 карата злато - 616.00 лв. (шестстотин
и шестнадесет лева); 2 бр. златни дамски гривни като всяка една от тях с тегло
от 15 гр., 14 карата злато - 1 320.00 лв. (хиляда триста и двадесет лева; 2 бр.
диска зъболекарско злато, с общо тегло от 16 гр. (всеки от тях с тегло от 8
гр.), 18 карата, - 816.00 лв. (осемстотин и шестнадесет лева; 1 бр. златен
зъболекарски бигел за протези с тегло 20 гр., 18 карата, - 1 020.00 лв. (хиляда
и двадесет лева); 4 бр. златни дамски пръстени с общо тегло 20 гр. - 880.00 лв.
(осемстотин и осемдесет лева); 1 бр. златен дамски синджир с тегло 10 гр. -
440.00 лв. (четиристотин и четиридесет лева); 1 бр. мъжки ръчен часовник, марка
„Ролекс” - 50.00 лв. (петдесет лева); 1 бр. мъжка кожена чанта от естествена
кожа - 70.00 лв. (седемдесет лева); 1 бр. преносим компютър (лаптоп) марка
„Тошиба Сателит С8” - 664.00 лв. (шестстотин шестдесет и четири лева); парична
сума 2 000.00 евро, възлизащи по фиксинга на БНБ към 02.03.2013г. (1,00
евро=1,95583) в размер на 3 911,66 лв.
Горната фактическа обстановка
се установява при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, а именно:
- показанията на свидетелите И.М.М.
/в т.ч. и прочетените по чл. 281, ал. 4 НПК
на л. 13-14 от том I от
ДП, л. 322 от том II от ДП,
л. 78 от том III от ДП и
л. 36 от том III от ДП/.М.С.М./
в т.ч. и прочетените по чл. 281, ал. 4 НПК
на л. 15-16 от том I от ДП,
л. 277 от том II от ДП и
л. 321 от том II от ДП, И. Х. П. / в т.ч. и прочетените по чл. 281, ал. 5 НПК
на л.76-77 от том III от ДП/, Х. Й. Й., Н. С. У., С. С. С./ в т.ч.
и прочетените по чл. 281, ал. 4 НПК на
л. 194 от том I
от ДП/, В. Д. Д.- /в т.ч и прочетените по чл. 281, ал 5 НПК на л.
97-98 от том I от ДП/,
М.Т. / в
т.ч. и прочетените по чл. 281, ал. 4 НПК на л. 95-96 от том I от ДП/, Д.Ф. П./ в т.ч.
и прочетените по чл. 281, ал. 4 НПК л.
116-117 от том II
от ДП/, К. Г. Й. / в т.ч.
и прочетените по чл. 281, ал. 4 НПК на л. 206-207 от том I от ДП/, Н. И. А./ само прочетени показания по чл. 281, ал. 1, т. 4 на л.191-193, том I от ДП/, А. А. П./ в т.ч. и прочетените по чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК на л. 378 от том II от ДП/, В. И. И./ в т.ч. и прочетените по чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК на л. 355-356 от том II от ДП/, Н. Е. Х. / в т.ч. и прочтените по чл. 281, ал. 5 НПК на
л. 184 от том II от ДП/,
Г. И. Г./ само прочетените по чл. 281, ал. 5 НПК на .
178-179 от том I от ДП/,
Т. Т.Т./
само прочетените по чл. 281, ал. 5 НПК на л. 35 от том I от ДП/, К. С. Д./ само прочетените по чл. 281, ал. 5 НПК на л.
90, т. III от ДП/,Р. Р. Б., А. Г. Г. и Д. К. Н.
- писмените
доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на
местопроизшествие от 02.03.2013 г. /л.5-10, том I/; гаранционна карта, ведно с
фискален бон за закупуване на преносим компютър /лаптоп/ Toshiba Satellite C8
/л.17, том I/, протокол за претърсване и изземване от 07.03.2013 г. /л.29-34,
том I/, протоколи за доброволно
предаване /л.41-42, том I/, гаранционни карти и касови бележки /л.43-48, том
I/, протокол за личен обиск /л.66, том I/, протокол за претърсване и изземване
от 09.03.2013 г. /л.90-91, том I/, рекламация от 03.03.2013г. /л.99-100, том
I//, протокол за претърсване и изземване от 09.03.2013 г. /л.137-138, том I/,
протокол за претърсване и изземване от 23.04.2013 г. /л. 153-154, том I/,
протокол за претърсване и изземване от 23.04.2013 г. /л.173-174, том I/,
отговор от ГЛОБУЛ /л.233, том II/, отговор от рзлични банкови институции
/л.35-47, том II/, справки от ТД на НАП-Бургас /л.299-303, том II/, протокол за
оглед /л.56-75, том III/, копия на договор за покупко-продажба на МПС от
04.03.2013 г. /л.115-122, том III/, ведно с декларации по чл.264 о ДОПК и
чл.25, ал.7 от ЗННД, документи от ТД на НАП-Бургас /л.41-66, 70 том IV/,
справка за изтърпени наказания /л.204 от НОХД №3539/2019 г./, справка за
съдимост, справки с данни от мобилни оператори, протоколи за доброволно предаване
и разписки - /листи 66,75,76, 77, 78, 79, 93, 139, том I; л.101, том II/, писмо от НИИК
към МВР /л.226 от
делото на БРС/ както и
-експертните заключения на
извършените експертизи - ДНК експертиза от 02.04.2013 г. /л.222-223, том I/,
трасологична експертиза /л.311-312, том II/, ССчЕ /л.315-319, том II/,
трасологична експертиза /л.138, том III/, ДНК-експертиза /л.260-262 от делото
на БРС/, както и от веществените
доказателства.
Св. И.М. е
тази която първа е установила проникването в жилището на ул. „*****“ №*, обитавано от родителите
ѝ, които на процесната дата били извън града. М. е сигнализирала за
същото на полицията, дала е описание на местопроизшествието и предполагаемия
механизъм за осъществяване на кражбата, дала е сведения и за съхранявани в палто, закачено в гардероб в спалнята на жилището на родителите
ѝ лични нейни парични средства в
размер на 15 000 лева. Св. М. свидетелства и за открита при огледа бутилка
уиски с марка „Tullamore Dew“ с вместимост 700 мл, открита на шкафче в
спалнята. Св. М.М. в качеството си на пострадал също свидетелства за
отсъствието от дома си на инкриминираната дата, дава описание на
местопроизшествието и сочи предполагаемия механизъм за осъществяване на
кражбата. Индивидуализира подобно отнетите от дома му вещи. По отношение на
немерната в спалнята му бутилка уиски с марка „Tullamore Dew“ сочи, че същата е
негова и преди кражбата се е намирала в шкаф в кухнята, като твърди, че никой
от семейството му не е пил от нея. Св. И. Х.П. е бил дежурен офицер в първо РУ
към датата на инкриминираното деяние. Споделя преразказаното от св. И.М., която
чакала на улицата екип на полицията, като сочи и че след извършения оглед било
установен механизма на проникване през прозорец на ПВЦ дограма. Сочи и че,
имало части от следи от стъпки под плота на прозореца. Св. Х. Й. Й. е бил поемно лице при извършения
на 02.03.2013 г. оглед на местопроизшествието. Същият визуално е възприел
разбитата каса, разхвърлените дрехи, както и отворена бутилка уиски. Св. Н. С. У. е другото поемно лице в процесния оглед като
споделя за разбита каса, сочи, че е било разхвърлело и в едната стая е имало
отпит алкохол от шише с уиски. Всички тези свидетелски показния изясняват
времето, мястото и начина на извършване на процесното престъпно деяние, както и
отнетите вещи и се подкрепят от извършените огледи на местопроизшествието и
съдбено-трасологичните експертизи /л.311-312 от том 2 от ДП ил.138 от том 3 от
ДП/.
Отнетите вещи са коректно
индивидуализирани при множеството разпити, проведени в рамките на досъдебното
производство на пострадалите М.М. и И.М.. Обстоятелството, че поти седем години
след процесната кражба двамата в съдебно заседание са изпитвали затруднение да
опишат отново всички откраднати вещи обективно се дължи на изминалия период от
време. Няма доказателствена празнота в тази насока, като показанията и на
двамата свидетели от досъдебното производство са приобщени по реда на чл. 281
от НПК, като именно тези показания се кредитират от съда. Пострадалите непосредствено след извършената
кражба действително са разпитвани по няколко пъти, като това се дължи на факта,
че същите са хора нямащи сблъсък с органите нa разследването, нямат нужните знания кои са
релевантните факти, които следва да посочат пред разследващите органи. Напълно нормално
е, че след упълномощаване на повереник и консултация с него са искали да
добавят нещо към казаното на предходен разпит, щом това им се е сторило важно и
релевантно за воденото разследване. Първоинстанционният съд е изложил
пространни мотиви и относно твърдените противоречия за собствеността на
инкриминираните вещи, като е посочил, че релевантно за кражбата е кой е
осъществявал фактическата власт върху вещите. В разпитите си пострадалите
няколкократно са уточнили, че само св. М.М. е имал достъп до разбитата метална
каса, а дъщеря му св. И.М. е имала достъп до жилището на родителите си и е
можела във всеки един момент да се разпореди със оставената на съхранение от
нея парична сума в палто
в гардероба в спалнята. Стойността на индивидуализираните вещи е определена от
назначената съдебно-счетоводна експертиза от 24.07.2014 г. /л.315-319, том II от ДП/
Св. Д. Ф. П. свидетелства за това, че на
02.03.2013 г.
след публикуване в интернет страница на обява за продажба на мотор марка „*****“, с него се свързал подс. Т., който пристигнал
заедно с две лица от мъжки пол и едно от женски пол, направил оглед и заплатил
6000 лева в брой за мотора и за екипировка към него. Свидетелят разказва, че
няколко дни по-късно сделката е оформена нотариално, като моторът е прехвърлен на едно от другите присъствали
на огледа лица- св. Н.А.. Неговите показания се подкрепят
от тези на св. К. Г.
Й.,
който присъствал на огледа и постигането на съгласие за покупка на мотора, като
св. Й.
е възприел, че лицето, което е платило мотора го е купило за себе си, но с
мотора си тръгнало друго от присъстващите лица. Свидетелят Н. И. А. познава подс. Т. с прякор „Б.“ и разказва как същия през месец
март 2013 г. го взел с автомобил „********“ със ****** регистрация, като автомобила бил
шофиран от друго лице, придружавано от приятелката му. Всички те отишли в гр. С. при двама души, които показали
мотор. Св. А.
покарал мотора, като през това време подс. Т. заплатил за същия на продавача.
Той дал на св. А.
и пари за регистрация на мотора и за бензин като го помолил моторът да се
регистрира на негово име.
Св. В. Д. Д. свидетелства, че на 03.03.2013 г
работил като охрана в магазин „Техномаркет“ на бул. „Захари Стоянов“ №1 в гр.
Бургас. Същият е възприел визуално двама мъже, паркирали на паркинга автомобил
със сливенска регистрация, като единият от тях е потърсил консултант и се е
срещнал с зам. Управителя на магазина- св. М. Т..
Св. Т., към 2013 г. управител в
Техномаркет, описва , сочи че на 03.03.2013 лице, което се е представило за К.Т.,
оставило за ремонт гаранционния лаптоп, купен на предния ден и от магазин на
Техномаркет в МОЛ – Галерия, гр. Стара Загора. Св. М. Т. свидетелства как
подсъдимият е бил придружаван от друго лице, като след това двамата закупили
техника от магазина.
Тази група
свидетелски показания – на св. П., Й., А., Д. и М. Т. са релевантни за
последващо разходване на отнетите от подс. Т. парични средства. Те се подкрепят
от иззетите гаранционни карти и касови
бележки при претърсването у дома на подс. Т. и от иззетите вещи и документи при
претърсването у дома на св. А..Те се подкрепят и от показанията
на св. Т. Т. и св. Д.
Св. Т.
Т. е брат на подс. Т. като същият разказва, че на
06.03.2013 г. брат му поръчал и закупил готварска печка, която била доставена в
общото обитавано жилище. За същото обстоятелство свидетелства и св. К. Д.- съпруга на св. Т. Т..
Обстоятелството,
че л.а. „*******“
с рег.№ ******
се е ползвал от подс. Я. се установява освен от показанията на св. В. Д. Д., Д. Ф. П. К.
Г.
Й.,
Н.
И.
А., така и от договор за покупко-продажба
на МПС/л. 83 от том 1 на ДП.
Св. В. И.И.е съсед на подсъдимия Т. в гр. *****. Същият посетил дома на
подсъдимия през месец март 2013 г. и му направило впечатление наличието на нови
вещи- плазмен телевизор, лаптоп, игра „Плейстейшън“, мобилен телефон „Айфон“,
готварска печка и нови дрехи и маратонки. В стаята на подс. Т. имало пачка
пари. Свидетелят И. разказва и за среща с подс. Т.
през 2013 г. но преди посещението в дома му, като подс. Т. взимал баба си от
зъболекар. Тогава той споделил мислите си, че зъболекарите имат много злато и
пари, не си държали парите в банки защото взимали неотчетени пари от пациентите
си. Показанията на този свидетел имат
косвена връзка с процесното деяние, като се черпят факти относно последващото
забогатяване на подс Т. и евентуална мотивировка за извършване на процесното
деяние.
Св. С. С. С. е бил оперативен служител в криминална полиция
и конвоирал К.Т. ***, като твърди, че при проведен разговор при конвоирането Т.
признал за кражбата, като говорел в множествено число, учуден бил, че много
бързо са ги хванали, като казал, че сред откраднатото имало и валута, използвайки
жаргонната дума „цветно“.Изявленията
относно признания на привлечения към наказателна отговорност за факти по
вменената престъпна деятелност, трябва да бъдат прецизно съпоставяни с
останалите събрани по делото доказателства, като в процесния случай те
единствено подкрепят останалия доказателствен материал водещ до извод за
виновност на подсъдимия Т..
Св. Н. Е. Х. с прякор „Б.”, познава св. В.
И.и
подсъдимия К.Т., известен с прякора „Б.“. Свидетелят сочи, че подс. Т.
нищо не му е предлагал за продажба, но чул от трето лице, че се говорело, че Б. разполага с пари, че карал скъп
мотор, който после му взели. Св. Х.
не знае от къде подс. Т. има пари. Показанията на Св. Г. И. Г., който притежава колекторска
фирма, познава подс. Т. с прякор Б. и св. Н.И. А., не изясняват правнорелевантни
факти относно инкриминираното деяние,
доколкото свидетелят сочи единствено, че не е купувал нищо от тези лица.
Св. А. А. П. свидетелства за случай през 2013
г., в златарския магазин в гр. ******* в който свидетеля работи, при който случай специфично лице е продало златни
пръстени, гривни и стоматологични дискове. При разпита му пред БРС св. П. посочва обвиняемия Я. като това
лице.
Показанията на
св. Р.
Р.
Б.
относно притежавания от него лек автомобил „******* в даден
момент собственост на св. Н. И. А./, и към момента на разпита му
пред БРС, нямат връзка с инкриминираното деяние, нямат дори косвено значение и
се явяват неотносими. От показанията на св. А. Г. се установява, че съпругът на
сестра ѝ- подсъдимият Г.Я. я е помолил да го придружи до КАТ, където тя
номинално е вписана като собственик на автомобил, ползван от подс. Я.. От
показанията на св. Д.
Н.
се установява, че същата е закупила от автомобил с марка „***“, като същият е продаден от
подс. Я. като пълномощник.
В хода на
разследването е назначена и извършена ДНК експертиза, чието заключение е
обективирано в Протокол 013/ДНК-33/л. 222-224 от том 2 от ДП/,изготвено от вещо
лице Даниела Каменова- специалист в областта на ДНК профилиране. В заключението
е използван обект- 1 бр. бутилка уиски Tullamore Dew, 700 мл., от която
липсвала около 100 мл от течността. В ДНК лабораторията е иззет материал за
изследване чрез обтриване на гърлото на бутилката със стерилен тампон.
Извършено е сравнително съпоставяне на получения ДНК профил на клетъчния
материал от бутилката със ДНК профилите на въведените лица и следи от
биологичен произход в Националната ДНК база данни и е установено пълно
съвпадение на ДНК профила с този на подсъдимия К.Т.Т.. Посочено е, че
вероятността да се установи този ДНК профил, а клетъчния материал да е оставен
от друго лице, освен К.Т.Т. е 1: 1390000000000000. следствие
пред настоящата инстанция бе назначена допълнителна ДНК-експертиза, за
изготвянето на която бяха взети от подс.Т. в съдебно заседание образци за
сравнително изследване, а именно биологичен материал от устната му кухина.
Вещото лице, изготвило експертизата е дало положителен отговор за съвпадение
между ДНК-профила, определен въз основа на сравнителните образци, иззети лично
от него, и ДНК-профила, определен с първоначалната експертиза, определен на
база биологични материал, открит върху гърлото на бутилката уиски „Тullamore
Dew”. Посочено е, че вероятността да се установи този ДНК профил, а клетъчния
материал да е оставен от друго лице, освен К.Т.Т. е 1: 78609700000000000000000. Настоящата съдебна инстанция,
също като РС-Бургас кредитира и двете извършени ДНК експертизи, като отчита
разпоредбата на чл.146 от НПК, която
предвижда, че могат да бъдат изискани от обвиняемия образци за сравнително
изследване, когато не е възможно да се набавят по друг начин. В процесния
случай ДНК профил на Т. е регистриран и се съхранява в националната ДНК база
данни, включително под формата на математически модел от вида, изписан в
експертното заключение. Видно от приложената на л. 226 от делото на БРС справка
от Научно изследователския институт по криминалистика. К.Т. е бил въведен в
масива на НИИК през 2002 г. със стандартен
регистрационен картон за ДНК профилиране на лице, подаден от РУ гр.Ямбол, като
в картона не било отразено по какъв
повод му е иззет клетъчен материал. В отговора е посочено още, че клетъчният
материал на Т. се съхранявал във фризер при -20 градуса, които условия не
пречат на неговите качества и при необходимост можело да се използва за
допълнително изследване.
Останалите заключения
на вещите лица са обективно и компетентно изготвени от лица, притежаващи
специални знания, и няма основание да не бъдат поставени в основата на
доказателствените изводи на двете съдебни инстанции.
Писмените
доказателствени средства са изготвени по предвидения в НПК ред, поради което и
годно удостоверяват фактите, описани в тях, а останалите писмени доказателства
не са оспорени от страните, нито са оборени от останалия доказателствен
материал, поради което също следва да бъдат кредитирани.
Съгласно
разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът
следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
С оглед
приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че не е
доказано авторството на подсъдимия Г.М.Я.. По доводите на Окръжна
прокуратура-Бургас трябва да се посочи следното: По отношение на показанията на
св. С.
С.вече
бе посочено, че съдът кредитира същите само като подкрепящи изводите за
доказаност на авторството на престъплението от страна на подс. Т.. Бе посочено,
че показанията на св. С. следва да се ценят само ако извеждащите
се от тях факти, бъдат подкрепяни и от останалата доказателствена съвкупност,
доколкото се касае за извършена беседа при конвоиране на задържано лице. Дори и
да бъдат кредитирани показанията на св. С. относно наличието на съучастник
на подс. Т., то този хипотетичен съучастник на база на тези показания по
никакъв начин не може да се свърже с подс. Я.. Аргументът, че изхарчените суми
от подсъдимия Т. и намерените парични средства в него са само половината от
отнетите отново не може да обвърже подс. Я. с останалите отнети парични
средства, най-малко защото при извършеното в дома му претърсване и изземване не
са открити никакви вещи, свързани с инкриминираното деяние.
При оценка на
доказателствения материал и двете съдебни инстанции извеждат фактическа
обстановка, която навежда на извод за близки отношения между двамата подсъдими-
установено е, че подс Т. е гостувал на подс. Я. *** на 01.03.2013г. и го е
придружавал в следващите дни, докато подс. Т. в харчил част от отнетите парични
средства. Тези обстоятелства водя до извод само за познанството на двамата
подсъдими.
Действително
свид. А.А. П. разказва за случай през 2013 г.
,в който посочва подс. Я. като лице, което е продало на златарския магазин, в
който П.
работи златни пръстени, гривни и стоматологични дискове. Точна индивидуализация
на продадените златни артикули обаче не е направена, защото сделката не е
документирана. Дори и свид Я. да е продал златните вещи, отнети от дома на сем. М., това не го прави съучастник в
действията по отнемането им от фактическата власт на сем. М..
Съгласно ал. 1
на чл. 303 от НПК присъдата на може да почива на предположения, а именно
предположение е присъствието на подс. Я. в дома на сем. М. на за времето от 22.30 ч. на
01.03.2013 г. до 05.00 ч. на 02.03.2013 г и участието му в инкриминираната
кражба. Изискването по чл. 303, ал. 1 и 2 НПК от гледна точка на
доказателственото право е, че по принцип е допустимо обвинението да бъде
доказано по несъмнен начин и само въз основа на косвени доказателства. В този
случай обаче направените въз основа на косвените доказателствата изводи трябва
да бъдат единствено възможните. Наред с това всяка улика трябва да бъде свързана
с основния (главния) факт и да е от такова естество, че обсъдена във връзка с
всички останали, да съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и да дава основание
да се направят изводи относно основния факт, за да се разкрие обективната
истина относно обстоятелствата, при които е извършено престъплението
/Р.59-82-ІІ, Р.80-79-ІІ, Р.93-94-ВК/ Това изискване в процесния случай не е
налице.
С оглед приетата по-горе фактическа
обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият К.Т.Т.,
ЕГН: ********** е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци
на състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.7, вр.194, ал.1, вр. чл.28,
ал.1, от НК, за което му е повдигнато обвинение.
От обективна
страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на кражбата, посредством
активни действия. Подсъдимият Т. е проникнал
в чуждо жилище, находящо се в гр.*****, ул.“********“ №* и от първия жилищен етаж е взел
различни по вид и стойност вещи и парични суми в различни валути (всичко на
обща стойност 36 787.66 лева), които са били към този момент във владението на
свидетелите М. и М., скрил ги е в себе си и е тръгнал от жилището.
Няма спор, че златните
накити, зъболекарското злато, преносимият компютър, ръчният часовник, мъжката
кожена чанта и парите са движима вещ по смисъла на чл. 110, ал.2 ЗС, както и че
към датата на инкриминираното деяние същите са били „чужди” за подсъдимия,
доколкото той не е бил носител на правото на собственост върху тях.
На следващо
място настоящият състав намира, че лицата упражняващи фактическа власт върху
вещите– св. М.М. и И.М. не са давали съгласие на подсъдимия Т. да взима парите
и другите им вещи или да се разпорежда с тях. Това е така, доколкото съгласието
на правоимащото лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава
каквото и да е съмнение в неговата воля. В случая такова съгласие не е давано.
Извършената от
подсъдимия Т. кражба следва да се квалифицира, като извършена в условията на
„опасен рецидив“ по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК. Това е
така, доколкото към датата на извършване на деянието Т. като пълнолетен е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението, на което не е отложено по чл. 66 от НК и наред с
това е била осъждана повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, което се доказва от по-горе
осъждания. Към датата на деянието не в изтекъл срока по чл. 30, ал. 1 от НК.
Налице са
квалифициращите обстоятелства по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. трето от НК -
кражбата да е извършена по специален начин. Съгласно т. 11 на ППВС № 6 от
26.04.1971 г. /изм. с пост. № 7 от 06.07.1987 г. на Пленума на Върховния съд
„Този състав се прилага, когато при извършване на кражбата деецът е проявил
особена ловкост или умение, като използването на въжета, катерене по улуци,
балкони и фасади на сгради, използване на стълби за качване на високи места и
др. В процесния случай подсъдимият се покатерил по металната решетъчна врата на
портата, като по този начин се качил на бетонната козирка над нея. По този
начин същият с е покатерил на фасадата на сградата и е имал пряк достъп до
дограмата, поставена на жилището на пострадалите. Налице е и хипотезата на
предложение второ на т. 3 на ал. 1 на чл. 195 от НК, тъй като за проникване в
жилището на семейство М. и впоследствие проникване в самата
метална касетка, намираща се в гардероба и съхраняваща част от инкриминираните
вещи, Т. е използвал техническо средство - метален лост, което изпълва посочения квалифициращ признак.
Налице е и
квалифициращият признак по т. 3 на чл. 195, ал. 1 от НК, а именно деянието да е извършено, чрез повреждане на
преграда здраво направена за защита на имот. Съгласно т. 10 от ППВС № 6/1971
г.) деянието следва да се квалифицира по този признак когато е извършено чрез
счупване или преодоляване по друг начин на здраво поставени стъкла на витрини,
прозорци и др., независимо от дебелината им. В процесния случай подсъдимият е
упражнил натиск с твърд предмет върху ПВЦ дограма от остъклена тераса, в
резултат на което са причинени побитости и смачкване върху ПВЦ дограма от
остъклена тераса, както и чрез разрушаване на преграда, здраво направена за
защита на имот (деформиране на заключващите шипове на метална касетка с размери
35/53/36 см.).
Правилно
районният съд, след като е оправдал другия подсъдим, извод споделящ се от
настоящата съдебна инстанция е приел, че подсъдимият К.Т. не е осъществил
деянието при условията на съучастие като съизвършител с Я., както и след
предварителен сговор с Я., в немаловажен случай, поради което е признат за
невинен и оправдан по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
От субективна
страна, районният съд правилно е приел, че деянието е извършено при пряк умисъл
и с намерението на подсъдимия да присвои вещите. Подсъдимият е знаел, че отнема
вещи, които са чужда собственост, съзнавал е, че отнемането им е запретено и
обявено от закона за наказуемо, въпреки което е формирал и обективирал
намерение да ги присвои, като е осъзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е
искал настъпването на тези последици – да присвои предмета на престъплението.
Вината е неюридическо свойство на престъплението, защото нейното наличие не
зависи от закона, а от установените в процеса факти за поведението на дееца.
Поради това, изводите на съда за субективната страна на престъплението се
основават на обективните данни по делото.
При така установените обективни факти е безспорно, че подсъдимият е имал
вярна представа за всички фактически обстоятелства на извършеното деяние, които
му придават обществена опасност и които са послужили за инкриминирането му като
взломна кражба извършена с техническо средство и особена ловкост. В
интелектуалния аспект на умисъла е било включено знанието на факта, че
подсъдимият извършва деянието след като е бил осъждан за други престъпления,
обуславящи квалификацията като опасен рецидив. Също така, подсъдимият Т. е
наказателноотговорно лице, без данни, изключващи възможността му да носи
наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение неговата вменяемост.
Няма съмнение в това, че е съзнавал, че без съгласието на владелеца и собственик
на инкриминираното имущество е отнел същото, с цел да придобие владение върху
него.
Мотивиран от
горното, настоящият съдебен състав намира, че районният съд е направил
правилни, обосновани и доказателствено обезпечени правни изводи за
съставомерността, от обективна и субективна страна, на вмененото на подсъдимия
Т. инкриминирано деяние.
С атакуваната
присъда, първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.
54 от НК и е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода“ за срок от осем години.
Първоинстанционният
съд е спазил принципите за законосъобразност и индивидуализация на наказанието
при определяне на неговия вид и размер по отношение на конкретното престъпление
и конкретния извършител.
Правилно като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът е отчел факта, че подсъдимият К.Т.
е с обременено съдебно минало, без да вземе предвид осъжданията, които
обосновават квалификацията на настоящото деяние като такова, извършено при
условията на опасен рецидив и в двете му форми. Като отегчаващо обстоятелство е
отчетена и общата стойност на предмета на престъпно посегателство, което
надхвърля многократно размера на минималната работна заплата за страната към
месец март 2013 година. Като смекчаващо обстоятелство е приет продължителният
период от време, който е изминал от момента на осъществяване на деянието до
постановяване на съдебния акт по настоящото дело, доколкото подсъдимият не е
станал причина за това. Като смекчаващо обстоятелство следва да се посочи и
оправдаването по квалифициращия признак, деянието да е извършено в съучастие. Настоящият
състав споделя решението на съда за определяне на наказание при баланс на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства към средния размер, а именно 8 /осем/
години „Лишаване от свобода“.
Ето защо, настоящият
въззивен състав намира определеното наказание за законосъобразно, обосновано и
правилно, съответстващо на обществената опасност на деянието и на подсъдимата,
и счита, че с него биха се постигнали целите на специалната и генерална превенция.
Районният съд
правилно се е произнесъл и о разноските по делото, които възложил на подсъдимия
Т..
По реда на служебната
проверка и с оглед на правомощията си, определени в закона, настоящият въззивен
съдебен състав прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания
съдебен акт. Не се установи в някой от стадиите на това наказателно
производство да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до ограничаване или накърняване на правото на
защита на подсъдимата, както и на процесуалните права на страните в
производството въобще.
Тъй като при извършената
цялостна въззивна проверка относно правилността на съдебния акт не се
установиха основания за изменение или отмяна на същия, присъдата следва да бъде
потвърдена.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 334 т.6 и чл. 338 от НПК, Бургаски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №69 от
01.06.2020 г. по н.о.х.д. №3539/2019 г. на Районен съд-Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: