Решение по дело №1653/2020 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 1665        Година  2021, 09.08.             Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,VІІ състав

 

   на 10.05.2021 година

 

в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: В.П.

                                        

при присъствието на прокурора Д. МОЛЕВ, като разгледа докладвано­то от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1653 по описа за 2020 година и като обсъди:

    

Производство пред първа инстанция.

Ищецът Н.Г.П.,***, чрез пълномощник адв.М., е предявил срещу ответника Главна Дирек­ция “Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ - София, бул.”Ген. Н. Столетов” №21 претенция за присъждане на сумата от общо 10 000 лева, както следва:

- 3 000 лева за периода от 14.01.2014г. до 18.06.2015г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив;

- 7 000 лева за периодите от 01.03.2018г. до 01.07.2018г. и от 01.07.2018г. до 18.06.2020г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест – Пловдив, съответно за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив.

За яснота следва да се посочи, че с уточнение на исковата молба от 23.09.2020г./л.19/ се уточняват периодите, в които ищецът е търпял наказание лишаване от свобода в Затвора – Пловдив, което уточнение обаче в първото по делото открито съдебно заседание, е оттеглено от пълномощника на ищеца – адв.М., поради което и исковите претенции се приемат за разглеждане в посочените по-горе размери и периоди.

Твърденията на ищеца са за нарушени права по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека/ЕКЗПЧ/, като конкретно се посочва, че по време на пребиваване на П. *** са липсвали еле­мен­тарни битови и хигиенни условия, а именно: липса на достатъчно жилищна площ/не е надвишавала 3 кв.м./; липса на вентилация, довела до задух и каш­лица у ищеца; лошо състояние на тоалетните/с неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми или умивалници, липса на шумо­изолирана тоалетна/; лошо състояние на банята/недезинфекцирана, на л.св. се налага да се къпят по 30-40 заедно и при работещи 5-6 душа, от които тече или гореща или ледено студена вода с лошо качество, която не става за пиене, което от своя страна е довело до вирусни инфекции и заболявания у ищеца/; липса на вода през м.06 и м.07.2019г., освен в банята и в чешмите в килиите; липса на достатъчно осветление и проветряване, поради наличието само на един прозорец в килията, който е залостен и с решетки, което е довело до дихателни проблеми, кашлица и предразположеност към респираторни забо­лявания у ищеца; липса на външна изолация, водеща до ниски температури през зимата, както и наличие на мухъл и плесен в килиите, следствие от минаващи през тях тръби, които капят; непредоставяне на дебели завивки; спалното бельо се сменяло много рядко, предпоставящо развъждане на дър­веници и бълхи, вследствие на което ищецът постоянно имал обриви по тялото и крайниците; липса на водена индивидуална и корекционна работа, както и неосигуряване на възможност да участва в програми за въздействие за инди­видуална и групова работа, довело до поведенческа и личностна криза; нис­кокалорична и недостатъчна като количество предоставяна храна/по 35 грама на л.св./; лишаване от адекватно медицинско обслужване по отношение на болки в главата, грип и мигрена, от които ищецът страда, за което се е вписвал в амбулаторната книга за медицински преглед, но такъв не му е бил извър­шван, в т.ч. неосигуряване на необходимите медикаменти.

По отношение на престоя в Арест – Пловдив се твърди, че на П. не е осигурена достатъчно жилищна площ, в килиите е имало „инсектициди“/тук съдът констатира, че вероятно е налице техническа грешка, доколкото инсекти­цидите представляват химически препарати, използвани за унищожаване на вредни насекоми, поради което и приема, че се твърди за наличие на инсекти в килиите, а не инсектициди/ и мухъл, балатумът е бил изпокъсан, а мазилката по стените – олющена, липсвала вентилация, отказван му е достъп до зала и биб­лиотека и при всяко свиждане с негов близък или адвокат е бил събличан от администрацията на ареста.

Претендира се присъждане единствено на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” – София, чрез процесуалния си представител юриск.Ч., счита така предявените претен­ции за неоснователни, поради което настоява за отхвърлянето им. Пра­ви възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковите перио­ди преди 2015г. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на исковите претенции, но недоказаност на претендирания раз­мер.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми със­тав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоя­щото производство доказателства, намира за установено след­ното.

От постъпила Справка относно правното положение на П. *** се установява, че същият изтърпява наказание лишаване от свобода, осъден, както следва: с протоколно определение по НОХД №1202/20г. по описа на ПРС, влязла в сила на 27.11.2019г. за деяния, извършени на 17.02.2020г. и на основание чл.343б, чл.343г и чл.345 и чл.23 НК е определено и наложено наказание за срок от 1 година и 9 месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим, като наказанието е приведено в изпълнение с начало на изтърпяване 17.02.2020г.; минали осъждания – по НОХД №3733/18г. по описа на ПРС – признат за виновен на основание чл.196 НК и осъден за срок от 2 години лишаване от свобода с начало на изтърпяване 08.03.2018г., осво­боден на 06.11.2019г. по изт.; по НОХД №2821/2014г. по описа на ПРС, признат за виновен на основание чл.343б НК и осъден за срок от 6 месеца лишаване от свобода с начало на изтърпяване 27.01.2016г., освободен на 27.07.2016г. по изт.; на основание чл.25 и чл.24 НК са групирани наказанията по НОХД №3412/14г. по описа на ПРС и НОХД №684/2015г. по описа на ПРС, като е определено едно общо най-тежко, а именно 9 месеца лишаване от свобода с начало на изтърпяването 10.08.2015г., освободен на 10.11.2015г. по изт.; по НОХД №3412/2014г. по описа на ПРС, признат за виновен на основание чл.196 НК и осъден за срок от 1 година и 10 месеца лишаване от свобода с начало на изтърпяване 09.06.2014г., освободен на 07.11.2014г. по изт.; по НОХД №2633/ 2010г. на ПРС – признат за виновен на основание чл.196 НК и осъден за срок от 1 година и 10 месеца лишаване от свобода с начало на изтърпяване 14.01. 2010г. и освободен на 19.09.2011г. по изт.; по НОХД №766/2008г. по описа на ПРС – признат за виновен на основание чл.196 НК и осъден за срок от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода с начало на изтърпяване 21.03.2008г. и освобождаване на 17.07.2009г. по изт./л.33/.

Съгласно Справка рег.№СА-2333/05.08.2020г. на Началник сектор „Арес­ти“ ОС“ИН“, гр.Пловдив, Н.Г.П. е пребивавал на територията на Арест – Пловдив в периода от 09.03.2018г. до 13.06.2018г. През този период ищецът е бил настанен в килия №224 на ет.2, която е с квадратура 14,74 кв.м. и е съжителствал с още две задържани лица, като предоставената им жилищна площ е отговаряла на изискуемите стандарти от 4 кв.м. Установява се също така от справката, че през м.юни 2009г. е открита новата сграда на Арест – Пловдив, който се намира в рамките на Затвора – Пловдив и който представ­лява масивна двуетажна сграда с 2495 кв.м. РЗП. Квадратурата на килиите отго­варя на изискванията от минимум 4 кв.м. на задържано лице, арестните помещения, в които се настаняват задържаните лица през исковия период, са били оборудвани, както следва: две килии с по три легла с размери 190/71см., 58 килии с по две легла, имало е също маса за хранене с размери 60/60см. и два броя кръгли табуретки с диаметър 30см. Постелъчният инвентар в килиите се е състоял от възглавници, одеяла и чаршафи. Подовата настилка в новата сграда на Арест – Пловдив е на основата на полимерепоксидните смоли, никога не е имала за подово покритие балатум или някаква друга, различна от вече цитираната. Всяка килия е снабдена със собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите - по един за двата етажа на ареста, изградена е модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление по изискуе­мите стандарти за осветеност, като размерите на санитарния възел са 125/ 112см. и са изцяло отделени от жилищната част посредством плътно изградени непрозрачни PVC плоскости и отделна врата. Извеждането до банята на Арест – Пловдив става по утвърден график месец за месец с периодичност два пъти седмично, а при възникнали нужди от медицинско естество – по съответното предписание. Отделно от това се посочва, че дневна светлина прониква през прозорец с размери 150/150см., който е с отваряемо крило за по-добра венти­лация и достъп на свеж въздух. На всички задържани под стража лица еже­днев­но се осигурява задължителното, съгласно ЗИНЗС, време за престой на открито. А относно дезинфекцията на арестните помещения за исковия период са представени протоколи за извършени ДДД обработки/л.22-24/.

От изискана нарочна справка рег.№СА-2993/05.10.2020г. от Началник сектор „Арести“ ОС“ИН“ гр.Пловдив се установява, че съгласно чл.286 ал.2, т.2 ППЗИНЗС при всяко извеждане в района на Арест – Пловдив всяко задържано лице се подлага на задължителен обиск, с оглед предотвратяване на наруше­ния или пресичане на извършването на престъпления, както и на основание чл.256 ал.4 ЗИНЗС Главният директор на ГДИН е издал заповед за вътрешния ред в арестите, като към исковия период това е била Заповед №Л-4102/06.10.2016г., където също е регламентирано извършването на това дейст­вие. Посочва се също така в справката, че всичко това, както и всички регла­мен­тирани права и задължения, се свеждат до знанието на всяко новоприето лице в Арест – Пловдив срещу подпис и ищецът П. не прави изключение /л.78/.

От Становище рег.№6652 от 30.07.2020г. от ГДИН, Затвора – Пловдив /л.34-37/ за процесните искови периоди от 14.01.2014г. до 18.06.2015г. и от 01.07.2018г. до 18.06.2020г. се установява, че в Затвора – Пловдив и в систе­мата на ГДИН единственият меродавен документ, от който може да се направи справка за броя на л.св. по спални помещения, е „Сведение за разпределение и движение на лишените от свобода“, което пък по утвърдената „Номенклатура на делата със срокове за съхранение на ГДИН и териториалните поделения“ – ТС-НО-5, утвърдено със Заповед №Л-42/02.01.2020г. на Главния директор на ГДИН и утвърдена от Държавната агенция „Архиви“, се съхранява за срок от три години. Наличната информация за настаняването на л.св. Н.П. е от 18.09.2015г. до момента, когато е излежавал присъди в Затвора – Пловдив, като за периода от 18.09.2015г. до 01.01.2017г. няма подробна информация. Установява се също така, че през исковия период л.св. П. е изтърпявал четири наказания, като съответно е обитавал няколко спални помещения, а имен­но: в Приемно отделение, спално помещение „РЦ“, „ОП2“, както и стаи №54 на пост №5 и №26, №33, №21, №36 и №35 на пост №3. 

Посочва се, че л.св. П. *** на 18.09. 2015г. в Приемно отделение и е бил настанен в спално помещение ОП и е престоял там до 24.09.2015г. включително. Това спално помещение е с площ без санитарния възел от 26,28 кв.м. и санитарен възел с площ от 2,70 кв.м., разполага с два отваряеми прозореца с размери 0,44/1,18м. и 0,98/1,18м. и един отваряем прозорец на санитарния възел с размери 0,35/1,18м.

Със Заповед №1322/25.09.2015г. ищецът е настанен в Трета група, спално помещение №26, където е пребивавал до 28.09.2015г. Това спално помещение е с площ от 27,80 кв.м. без санитарния възел и разполага с два отваряеми прозореца с размери 0,92/1,17м. и 1,00/1,11м. и санитарен възел с площ от 3,76 кв.м., разполагащ с един отваряем прозорец с размери 0,50/0,50м.

Със Заповед №1348/29.09.2015г. е преместен в стая №33, където е пребивавал до 10.11.2015г., когато е бил освободен. Това спално помещение е с площ от 29,60 кв.м. без санитарния възел, разполага с два отваряеми прозореца с размери 1,20/1,20м. и 1,20/1,20м. и санитарен възел с площ от 3,96 кв.м., разполагащ с един отваряем прозорец с размери 1,20/1,20м.

Л.св. П. е постъпил отново в Затвора – Пловдив на 27.01.2016г. в Приемно отделение, стая ОП2 и е престоял там до 11.02.2016г. включително. Това спално помещение е с площ от 26,28 кв.м. без санитарния възел с два отваряеми прозореца с размери 0,44/1,18м. и 0,98/1,18м. със санитарен възел с площ от 2,70 кв.м. с един отваряем прозорец 0,35/1,18м.

Със Заповед №238/12.02.2016г. е преместен в Трета група, стая №21, където е пребивавал до 25.05.2016г. Това помещение е с площ от 27,10 кв.м. без санитарния възел с два отваряеми прозореца с размери 0,58/1,19м. и 1,19/ 1,19м. със санитарен възел с площ от 4,50 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,43/1,19м.

Със Заповед №872/26.05.2016г. е преместен в стая №36, където е пре­бивавал до 27.07.2016г., когато е бил освободен. Това помещение е с площ от 15,06 кв.м. без санитарния възел с един отваряем прозорец с размери 1,20/ 1,20м. и санитарен възел с площ от 2,52 кв.м.

Л.св. П. е постъпил за пореден път в Затвора – Пловдив на 13.06. 2018г. в Приемно отделение, стая РЦ, където е пребивавал до 18.06.2018г. Това спално помещение е с площ от 27,04 кв.м. без санитарния възел с два отваряеми прозореца с размери 0,49/1,20м. и 1,00/1,20м. и санитарен възел с площ от 2,66 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,34/1,20м.

С Протокол №951/19.06.2018г. е преместен в Пета група, стая №54, където е пребивавал до 21.02.2019г. Това спално помещение е с площ от 25,51 кв. м. без санитарния възел с два отваряеми прозореца с размери 0,95/1,15м. и 0,47/1,15м. и санитарен възел с площ от 2,42 кв.м. и един отваряем прозорец с размери 0,32/1,15м. От 01.07.2018г./доколкото това е началната дата на иско­вия период, посочен в исковата молба на П./ до 21.02.2019г., в който пе­риод ищецът е пребивавал в това спално помещение, за периодите от 01.07. 2018г. до 05.07.2018г., от 27.07.2018г. до 02.09.2018г., от 04.09.2018г. до 13.09. 2018г., от 21.09.2018г. до 18.10.2018г., от 21.12.2018г. до 03.01.2019г. и от 08.01.2019г. до 21.02.2019г. е пребивавал с повече от 5 л.св. на площ от 25,51 кв.м., или за период от 140 дни ищецът е пребивавал на по-малко от 4 кв.м. жилищна площ.

С Протокол №662/22.02.2019г. е настанен в Трета група, стая №35, където е пребивавал до 28.02.2019г. и която стая е с площ от 27,91 кв.м. без санитарния възел с един отваряем прозорец с размери 1,20/1,20м. и санитарен възел с площ от 4,60 кв.м. и един отваряем прозорец с размери 1,20/1,20м. През целия период на пребиваване в това спално помещение, ищецът е преби­вавал с повече от 5 л.св. на площ от 27,91 кв.м., или за период от 7 дни ищецът е пребивавал на по-малко от 4 кв.м. жилищна площ.

С Протокол №801/01.03.2019г. е настанен в стая №33, където е преби­вавал до 06.11.2019г., когато е бил освободен, която е с площ от 29,60 кв.м. без санитарния възел с два отваряеми прозореца с размери 1,20/1,20м. и 1,20/ 1,20м. със санитарен възел с площ от 3,96 кв.м. и един отваряем прозорец с раз­мери 1,20/1,20м. По време на пребиваване в това спално помещение за периодите от 01.03.2019г. до 25.09.2019г., от 05.10.2019г. до 17.10.2019г. и от 22.10.2019г. до 06.11.2019г. е пребивавал с повече от 6 л.св. на площ от 29,60 кв.м., или за период от 238 дни ищецът е пребивавал на по-малко от 4 кв.м. жилищна площ.

И най-сетне, за последно л.св. е постъпил в Затвора – Пловдив на 21.02. 2020г. в Приемно отделение, стая РЦ, където е пребивавал до 27.02.2020г. Това спално помещение е с площ от 27,04 кв.м. без санитарния възел с два отва­ряеми прозореца с размери 0,49/1,20м. и 1,00/1,20м. и санитарен възел с площ от 2,66 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,34/1,20м. По време на пре­биваване в това спално помещение за периода от 22.02.2020г. до 24.02. 2020г. и от 26.02.2020г. до 27.02.2020г. е пребивавал с повече от 5 л.св. на площ от 27,04 кв.м., или за период от 5 дни ищецът е пребивавал на по-малко от 4 кв.м. жилищна площ.

С Протокол №1242/28.02.2020г. е преместен в Трета група, стая №33, където пребивава до 18.06.2020г./крайната дата на исковия период/. Това спално помещение е с площ от 29,60 кв.м. без санитарния възел с два отва­ряеми прозореца с размери 1,20/1,20м. и 1,20/1,20м. със санитарен възел с площ от 3,96 кв.м. и един отваряем прозорец с размери 1,20/1,20м. По време на пребиваване в това спално помещение за периода от 28.02.2020г. до 03.06. 2020г. и от 05.06.2020г. до 11.06.2020г., е пребивавал с повече от 6 л.св. на площ от 29,60 кв.м., или за период от 104 дни ищецът е пребивавал на по-малко от 4 кв.м. жилищна площ.

Установява се от становището също така, че във всички спални поме­щения, в които е бил настаняван ищецът, а и във всички спални помещения в Затвора – Пловдив има обособени санитарни възли с достъп до течаща сту­дена вода. Оборудването на спалните помещения е стандартно и еднакво за всички л.св., а именно легло с размери 90/180см. и шкаф с размери 45/50см. Къпането е в обща баня, като всички л.св. имат достъп до течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на л.св. от съответната група, а като работещ на П. е осигурен достъп до баня всеки работен ден след приключване на работния процес.Отоплението се осъществява чрез централно локално парно отопление през отоплителния сезон, а проветряването на стаята е по желание на л.св., които могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиена в спалните помещения се посочва, че се осъществява също от настанените л.св., като за целта получават съответните прибори, както и могат да си закупуват от лавката на затвора вещи, предмети и хранителни продукти, които л.св. могат да получават, ползват и държат при себе си, съгласно Запо­вед №ЛС-04-642/28.11.2018г. на Министъра на правосъдието, а съответният отговорник на спалното помещение изготвя график за почистване, което е на доброволен принцип.

Посочва се, че П. активно е участвал при изготвяне на коледна укра­са и в изработването на сурвачки, за което е награден със Заповед №61/09.01. 2019г. с писмена похвала, а със Заповед №1329/07.08.2018г. е назначен на работа в „Обособено производство“ и е работил до 06.11.2019г., когато е бил освободен. През следващия период на пребиваване в Затвора – Пловдив със Заповед №1048/19.05.2020г. отново е назначен на работа в „Обособено произ­водство“, където продължава да работи, в т.ч. към 18.06.2020г./последния ден от исковия му период/. Отделно от това се твърди, че с ищеца са провеждани беседи и разговори по различни поводи – при планиране и препланиране на присъдата, за участие в групова работа, при извършване на дисциплинарни нарушения от него, при мотивиране за започване на работа, при желание от негова страна и др.

 Представени по делото са също така:

- Справка от В.Т.– ***/л.30-31/, от която се установява, че във всяка стая в Затвора – Пловдив има достъп до денонощно течаща студена вода, като случаите, в които няма такъв, са единствено при отстраняване на ВиК повреди. Времето за достъп до топла вода е посочено в утвърден от Началника на Затвора – Пловдив график за разпределение на времето на л.св. На следващо място се посочва, че всеки л.св. при постъп­ването си получава спално бельо и постелен инвентар, за което се води отчет­ност, като грижата за чистотата на спалното бельо се полага на л.св., а в утвър­ден график от Началника на Затвора, два пъти седмично – в понеделник и четвъртък всеки л.св. има право да занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора, като при изхабяване по преценка на л.св. същият има право бельото му да бъде заменено, като оформи молба, адресирана до начал­ника на затвора. В справката се посочва също така, че за поддържането на хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект на основание чл.80 ал.1 ЗИНЗС, на който обект е назначен л.св. При извършените проверки от длъжностни лица е установено, че хигиената в затворническата баня е задо­волителна, вземайки предвид спецификата на обекта;

- Становище от Н.Х.Д.– ***към рег.№6652/30.07.2020г./л.32/, от което се установява, че през периода на изтърпяване на наказанието на л.св. Н.Г.П. *** не са правени основни ремонти на килиите. Извършвана е обаче своевременна смяна на течащи кранчета, отстранявани са течове, сме­нят се осветителни тела, не се допуска да има счупени прозорци, като същите се подменят своевременно. През 2017г. е извършено боядисване на общите помещения, дограмата е подменена с нова/ПВЦ/, поставен е гранитогрес в общите умивални, а на Пети пост е извършено боядисване на килиите. Отдел­но от това, със собствени сили л.св., назначени като строители по щата на домакините и строителни материали, предоставени по централно сключени договори от ГДИН, е извършен ремонт и базата се поддържа в сравнително добро състояние. По отношение на банята се посочва, че същата е обща, по­дът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи, като всеки ден по график има баня за л.св., осигурена е топла вода от котел, който работи на въглища и е на територията на затвора, същият е ново закупен през януари 2017г., а въглища се осигуряват редовно от централна доставка на ГДИН;

- 14 бр. менюта – за обща храна и такива за диетична храна/л.38-51/;

- Графици за разпределение на времето на лишените от свобода от Тре­ти, Пети и Шести пост, всички от 25.03.2014г./л.52-54/;

- Работно време на „Магазин лишени от свобода“ към ДП ФЗД – ТП Пловдив от 20.08.2018г./л.55/;

- План на присъдата/първоначален/ на л.св. Н.Г.П. /л.56/;

- Докладна записка от *** Р.Д. - ...МЦ Затвора - Пловдив, в която се посочва, че медицинското досие на л.св. Н.П. се състои от една епикриза от УМБАЛ“Св.Георги“, съгласно която съ­щият е постъпил на 05.01.2020г. и изписан на 08.01.2020г. с диагноза „счупване на долния край на лъчевата кост закрито. Фрактура радии синистра ин локо типико“. Проведено е оперативно лечение - интервенция репузицио ет имоби­ли­зацио. Изписан е в добро състояние с препоръка за сваляне на гипса на 30-и ден. На л.св. са назначавани болкоуспокояващи средства. Приложено е копие от епикризата/л.86-87/.

По делото като свидетели са разпитани И.В.В./чрез видеконферентна връзка/ и Д.И.Д..

 Свидетелят В. заявява, че познава ищеца от 2016г., когато е дошъл на Трети пост в стая №33 и от тогава до сега са били заедно в една и съща стая, въпреки прекъсванията, през които П. е влизал и излизал от затвора, тъй като когато ищецът влизал повторно в затвора, са му казали, че е излязъл от тази стая, затова пак в нея ще бъде настанен. Тази стая/№33 на Трети пост/ посочва, че е преходна – цялата е около 25 кв.м., но частта, в която пребивават свидетелят и ищецът, е не повече от 13 кв.м., като в нея са настанени 4 л.св. По средата тази стая е преградена с преградна стена и една врата, нямат директен изход към коридора – има врата, но тя е заварена и се минава през предното помещение. Най-малко 7 л.св. са били в тази стая, а най-много 13 л.св. Имали право да се разхождат по коридора, но от един до два часа били заключени. На пода в стаята имало голяма дупка, балатумът бил скъсан, стените - олюпени, а таваните – мухлясали, имало дървеници и хлебар­ки, светлината не била достатъчна, парното също не било достатъчно и зимата било студено, а лятото – горещо, нямало топла вода. Леглата на четиримата л.св., настанени в тази част от преходната стая, били единични, а на десния ъгъл имало двойна вишка и нямало място - пътеката била малка, а имало и дупка. Имало една маса, а по отношение на шкафовете заявява, че по принцип няма, но който си намери някъде по коридорите, си го взима и така има шкаф, а иначе л.св. си държат личните вещи под леглата в кашони. По отношение на хигиената заявява, че по принцип им раздавали консумативи – например един сапун месечно, който миришел на мас, а отскоро са започнали да им дават и прах – по около 1 кг. на двама л.св., а понякога и на трима, и това била дажбата за месец, като преди 4-5 месеца и това не са им давали. За спалното помеще­ние си имали график и се редували да чистят, но нямало с какво да чисти, дори последно са си късали фанели и с тях са чистили, защото нямало един хубав парцал. Хлорна вар много трудно се намирала, като лично свидетелят е занесъл една дървеница при началника на затвора, за да му я покаже и той е казал, че в понеделник ще изпрати хора да пръскат, като хора действително са дошли да пръскат, но само в карцера, при тях въобще не било пръскано. Един път са минали да пръскат, но хлебарките повече са се разбунтували и е нямало нито една умряла и към датата на разпита все още имало дървеници и хлебарки и дори свидетелят показва хлебарка, която се намира в помещението, в което се осъществява видеоконферентната връзка и посочва, че много пъти е виждал ищеца да гони дървениците и хлебарките със запалка, тъй като не можел да спи – влязъл е 80 кг. – спортист, а сега бил 69 кг. Имал Хепатит С и трябвало да е на специална диета, която обаче не му е осигурявана, отделно от това храната била лоша и недостатъчна – нямало достатъчно витамини, а те били работещи и им изписвали нещо, което се водело сирене, но което стру­вало по 2,50 лв. за килограм, давали им по едно парче, а трябвало да им дават добавки, кисели млека, зеленчуци – нямало обаче кисело мляко, нямало зелен­чуци, нищо нямало. На следващо място посочва, че в килията има един прозо­рец, който е недостатъчно голям и една книга не може да се прочете, спално бельо не са им давали, а сами са си го осигурявали – при влизането им давали по един чаршаф и един стар дюшек, като се перат, когато работила пералнята, тъй като свидетелят е пускал молба през зимата, понеже работи и работните му дрехи са били изцапани, и е дошла другата зима и пералнята още не е била оправена. За банята твърди, че е обща и след работа ходили да се къпят там, имало около 10 душа, но само 4 от тях работели, а ходят да се къпят по 25-30 л.св. Вторник и четвъртък била осигурена баня за неработещите, а за работе­щите по принцип - всеки ден, но нямало достатъчно душове за толкова много хора. В спалното помещение тоалетната била метър на метър, в която имало една мивка, едно клекало, но нямало сифони, имало един маркуч. Заявява, че ищецът е работил през тези години на едно и също място, дори и в момента работел, но от 15 дни бил болен и нямало кой да го качи до лекаря. Отрядният те викал само и единствено, ако имаш някакви документи да попълваш, ако нещо дължиш на държавата. Не знае какви точно здравословни проблеми имал П., но знае, че има астма и Хепатит С, които заболявания ги е нямало, когато е дошъл в затвора, дори от няколко месеца му дали една помпичка.

Свидетелят Д. заявява, че познава ищеца от детските си годи­ни, тъй като били съученици в училище. Били са и заедно в затвора в Трета група последно през 2020-2021г. преди свидетелят да излезе от затвора. Преди това пак са били заедно в затвора – през 2005-2006г., а в една група са били и през 2017-2018г., отново в Трета група, като ищецът е бил в стая №33, пове­чето пъти е бил в тази килия, бил е и в други, но свидетелят не ги помни, спомня си и че е бил в стая №36. Когато ищецът е бил в затвора, хигиената е била ниска в килиите, винаги са били по 10-12 л.св. настанени в едно спално помещение, като леглата са били на вишки, а ищецът е бил на втора вишка. При промяна на броя л.св. в стаята, махали легла, за да се освободи място и когато трябвало да се настанят нови л.св., отново се връщат в стаята. В кили­ите имало мухъл на тавана, миришело, студено било, нямало отопление, топла вода нямало, студена имало през лятото, килията била на втория етаж, а лятото нямало вода – като спре и не идвала с часове и денонощия, затова са ходили до столовата да си налеят за пиене. Нямало никакви мебели в килиите – имало маси и столове, които всеки си е сглобил, но нямало място за маси за всички, иначе всички щели да си сложат маси. Сега имало прозорци, откакто са сложили алуминиевата дограма, но преди това е нямало прозорци, не си спом­ня със сигурност, но предполага, че е било през 2017-2018г. Един прозорец имало в килия, като само едното крило се отваряло и той/прозорецът/ бил горе на тава и не можело да се стигне с ръка, през този прозорец не влизала свет­лина, затова винаги са на лампа, която работи и през деня. Не се пречиства въздухът в стаята, затова миришело на мухъл, който бил по тавана. Знае, че ище­цът П. имал Хепатит С, за което сам му бил казал, и белодробно също не бил добре, имал астма, не знае дали хепатитът е от затвора, не знае да е имал проблеми и да е викана Бърза помощ. Заявява, че в затвора имало гриза­чи – мишки и хлебарки много, нямало хигиена, давали всеки месец по един сапун – мъничък и един-два литра веро на 10-15 л.св., по 200 гр. прах за пране. Един път само са пръскали за хлебарки и дървеници по време на едногодиш­ния престой на свидетеля в затвора, но дървениците не умирали. В банята от 10 душа работели само 2, нямало кранчета, нямало копчета, не можели да се изкъпят, по стаите нямало топла вода, а в банята по 30-40 л.св. на 3 душа са влизали и зимата повечето хора изстивали, докато чакат да им пуснат вода. Позволявали им да ползват собствено спално бельо. Храната била много сла­ба, свидетелят бил на диета, но храната в затвора не била за диета, не ставала за ядене – преобладавали картофи, грах и ориз. Докато свидетелят е бил в затвора, ищецът е работел в „Обособено производство“. На ищеца като рабо­тещ му е давана добавка от не повече от 20-30 грама сирене. Същият участвал и в допълнителни дейности извън работата, тъй като бил художник и по празни­ците правил табла, участвал в тези дейности, сега за Великден предполага, че са правили яйца, предполага, че в тази връзка е получавал най-много писмена награда.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като същите ще бъдат коментирани при необходимост по-долу в това изложение, наред с останалия събран по делото доказателствен материал.

Други доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от страните.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното.

Както вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за понесени неиму­ществени вреди - пряка последица от допуснатото от страна на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС в три периода, както следва: от 14.01.2014г. до 18.06.2015г., когато твър­ди да е пребивавал в Затвора – Пловдив, от 01.03.2018г. до 01.07.2018г., кога­то твърди да е пребивавал в Арест – Пловдив и от 01.07.2018г. до 18.06. 2020г., когато твърди да е пребивавал в Затвора – Пловдив.

На първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпъл­нение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представ­ля­вано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юриди­ческо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководст­во и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и проба­цион­ните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпъл­нение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездейст­вията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с админист­ративен или съдебен акт.

За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неиму­ществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държа­вата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение/чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,храна,облекло,отопление,осветление, проветряване, медицинско обслуж­ване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възмож­ност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.

Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворни­ческата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимущест­вени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека/решение от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на исковата претенция като се раз­глеж­да всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отде­лен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплаква­нията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разре­шение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобо­да или задържането под стража, продължителността, както и други обстоя­телства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от 1.06.2009г./ осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. В ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изте­за­ния, жестоко или нечовешко отношение се смятат: 1./всяко умишлено дейст­вие или бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2./умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жили­щна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицин­ско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3./унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Като съгласно ал.3, за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или бездействията по ал.2, извър­шени от длъжностно лице или от всяко друго лице, подбудено или подпомог­нато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.

Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./ осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обс­луж­ване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без въз­можност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човеш­кото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или мало­ценност.

В най-общ план и двете редакции са еманация на установените в прак­тиката на ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизи­телно отношение по смисъла на чл.3 ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5/предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“, респ. мярка „задържане под стража“.

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въз­действие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл.43 ал.4 ЗИНЗС/в сила от 7.02.2017г./ е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС/предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./ количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветле­ние, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с пра­вил­ника за прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите полз­ването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помеще­ния.

Относима към спора е и материалноправната разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, коя­то е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Консти­туцията на Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които и противо­речат. Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предотв­ра­тяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължи­телна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, ли­ше­ни от свобода: а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да мо­гат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба; б) изкуственото освет­ление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.“.

По казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение №6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от 20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС по гр.д. № 1648/2008г., решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д. №4427/2007г./, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламенти­ращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.

При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода/решение от 10.06.2006г. по делотоЙ.срещу България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й.срещу Бълга­рия, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу Бълга­рия, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото М. срещу Бълга­рия, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.К.срещу Бълга­рия, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Н.и други срещу България/. Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов механизъм, уреден в глава V от правилата на съда, чл.61 Пилотно решение Pilot Judgment приложим при наличие на структурни или системни проблеми в държава член на Съвета на Европа.

Така например, в пилотното решение от 27 Януари 2015г. за условията в българските затвори „Н.и други против България“, жалба №36925/10, Съдът прие, че провеждането на исково производство по чл.1 ЗОДОВ от затвор­­ници за обезщетяване за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите условия в българските затвори, не е ефективно средство за защита, което би поправило нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при разглеждането на този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата молба, указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете, оценката на доказателствата, в частност – на свиде­телски показания; възлагане на доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от Конвенцията, относно установяване наличието и размера на претърпените от тях неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията.

Съотнасянето на описаните по-горе данни в решението, цитираните правни норми и съдебна практика, в т.ч. и на ЕСПЧ, налага да се приеме, че деликтната отговорност на държавата не се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца/по аргумент от чл.154 ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на осъществено нарушение на чл.3 от страна на органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС. Доказването на настъпването на неимущест­вени вреди, за които нормата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС е въвела оборима презумп­ция, не подлежи на главно доказване от ищеца, а на оборване от ответника по пътя на обратното доказване, което също следва да бъде пълно. Тази оборима презумпция се простира и върху третия елемент на фактическия състав на деликтната отговорност – причинна връзка между нарушението на чл.3 ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат.

На първо място следва да се посочи, че от наличните по делото доказа­телства се установява, че по отношение на първия исков период/14.01.2014г. – 18.06.2015г./ П. *** само в периода от 09.06.2014г. до 07.11.2014г., поради което и в останалата част, а именно за перио­дите от 14.01.2014г. до 08.06.2014г. и от 08.11.2014г. до 18.06.2015г. искът е недоказан, доколкото не се установява в тези периоди ищецът да е преби­вавал в посоченото от него заведение, а именно Затвора – Пловдив, което е само­стоятелно основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл.3 ЗИНЗС от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС.

По отношение на периода, в който се установи, че лицето действително е пребивавало на територията на Затвора – Пловдив, а именно от 09.06.2014г. до 07.11.2014г., с оглед наведените от ответника възражения за изтекла погаси­тел­на давност за периодите преди 2015г., следва да се посочи, че погасител­ната давност се свързва с изтичането на предвиден в закона период от време, през който субектът на правото бездейства и не го упражнява. Предвид липсата на специална правна уредба в ЗИНЗС относно погасителната давност, на основание, както на §1 от ЗР на ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 АПК, във вр. с чл.285 ал.1 ЗИНЗС, така и в съответствие с регламентираното в чл.46 от Закона за нормативните актове/ЗНА/, следва да намерят приложение правила­та на чл.110-120 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/, уреждащи инсти­тута на погасителната давност.

Съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо – чл.114 ал.1 ЗЗД. В случаи на непозволено увреждане, какъвто е настоя­щият случай, това е моментът на прекратяване на увреждащите действ­ия или от момента на прекратяване на фактическото състояние, когато увреж­дането е следствие от бездействие.

В тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. №3/2004г. от ОСГК са обсъдени противоречията в практиката на съдилищата относно началния момент на погасителната давност на иска за обезщетение за вреди на пострадали лица, като в т.4 от тълкувателното решение е прието, че обез­щетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните – с конс­татиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Кога­то вредите произтичат от фактически действия или бездействия на адми­нистрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването – чл.1 ал.2 ЗОДВПГ/загл. изм./. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконният административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт – от момента на неговото издаване. А при незаконни фактически действия на администрацията, този момент е тяхното преустановяване. От така опреде­лените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва.

Това тълкувателно решение е задължително за съдилищата на основа­ние чл.130 ал.2 от Закона за съдебната власт/ЗСВ/ и въз основа на него следва да се приеме за безспорно, че погасителната давност в случая започва да тече от момента на преустановяване на незаконосъобразните действия/бездейст­вия/ на администрацията да поставят ищеца в благоприятни условия на задър­жане и лишаване от свобода, а именно от 07.11.2014г., датата, на която П. е бил освободен от затвора. Давностният срок, включително за непозволено увреждане, както вече се посочи и по-горе, е регламентиран с чл.110 ЗЗД като петгодишен и с изтичането му се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

В конкретния случай от ответника са направени изрични възражения за погасяване по давност на исковата претенция в съответствие с разпоредбата на чл.120 ЗЗД, поради което съдът приема, че след като от 07.11.2014г./датата на преустановяване на незаконосъобразните действия и/или бездействия/ до датата на предявяване на иска – 06.07.2020г. е изтекла петгодишна давност, то вземането следва да се счита погасено и искът и в тази му част, а именно от 09.06.2014г. до 07.11.2014г. подлежи на отхвърляне.

Или, исковата претенция в размер на 3 000 лева за понесени от П. неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация в Затвора – Пловдив за целия първи период, а именно от 14.01.2014г. до 18.06. 2015г., следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

По отношение на следващия исков период, а именно от 01.03.2018г. до 01.07.2018г., за който се твърди, че П. ***, от събра­ните по делото доказателства се установява, че същият е постъпил в Арест – Пловдив на 09.03.2018г. и преместен в Затвора – Пловдив на 13.06.2018г. Или, от 01.03.2018г. до 08.03.2018г. и от 13.06.2018г. до 01.07.2018г. не се устано­вява ищецът да е пребивавал на територията на Арест – Пловдив, поради което и следва да се приеме, че за тези периоди, а именно от 01.03.2018г. до 08.03.2018г. и от 13.06.2018г. до 01.07.2018г. искът е недоказан, доколкото не се установява в тези периоди ищецът да е пребивавал в посоченото от него заве­дение – Арест – Пловдив, което е самостоятелно основание в тази част иско­ва­та молба да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твър­дения за извършени нарушения на чл.3 ЗИНЗС от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС.

По отношение на периода от 09.03.2018г. до 12.06.2018г., за който се уста­нови, че П. действително е бил в Арест – Пловдив, от събраните по делото доказателства не се доказват извършени нарушения на чл.3 ЗИНЗС от страна на органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС.

Това е така, защото, както вече се посочи, в тежест на ищеца е да про­веде главно и пълно доказване на твърдяните от него нарушения. От събра­ните в хода на съдебното производство доказателства обаче се установява, че по време на престоя на ищеца в Арест – Пловдив в килиите, в които е преби­вавал, на всеки задържан е осигурена минималната жилищна площ от 4 кв.м., всяка килия е снабдена със собствен санитарен възел и мивка, постоянно теча­ща студена вода, а ползването на топла е осигурено сутрин и вечер, същите са били оборудвани с легла, маса за хранене и табуретки, постелъчно бельо. Осигурена е и пряка слънчева светлина чрез наличния в килията прозорец с размери 150/150см., който е с отваряемо крило и чрез който при желание на задържаните лица може да се извършва проветряване. По делото не се уста­новиха и данни да има дървеници и хлебарки, в каквато насока са твърденията на ищеца. Обратно, от страна на администрацията са представени конкретни данни за извършвана периодично дезинсекция, третираща именно насекоми – хлебарки и дървеници. Не се установиха и следващите твърдения за наличие на мухъл, изпокъсан балатум и олющена мазилка по стените, доколкото от една страна са налице данни за чисто нова изградена сграда на ареста, а от друга е налице изрично изявление в насока, че подовата настилка в новата сграда на Арест – Пловдив е на основата на полимерепоксидните смоли и нико­га не е имала за подово покритие балатум или някаква друга, различна покрив­ка, а други доказателства, различни от така представените, не са ангажирани от страна ищеца.

По отношение на следващото оплакване за престоя на ищеца в Арест – гр.Пловдив, а именно, че е бил принуждаван да се съблича гол преди свиждане с адвокат или свои близки, следва да се посочи, че разпоредбата на чл.92 ал.1 т.4 ЗИНЗС задължава надзорно-охранителния състав да извършва обиск на лишените от свобода при отиване и връщане от свиждане. В тази връзка и от затворническата администрация се посочва, че въпросът, касаещ обискирането на задържаните лица, е уреден нормативно в чл.286 ал.3, т.2 ППЗИНЗС, която разпоредба предписва, че за предотвратяване на престъпления и на други нарушения задържаните под стража могат да бъдат подлагани на обиск, който е задължителен във всички случаи на влизане или излизане от килията или района на ареста, какъвто случай е безспорно излизането за свиждане, съот­ветно влизането след свиждане. В тази връзка и доколкото, обискът и претърс­ването се извършват, с оглед специалната цел - да се предотврати нарушение, а и по делото няма твърдения извършилите ги лица да не са сторили това не по установения в правилника и в закона ред, следва да се приеме, че твърденията на ищеца са недоказани. В подкрепа на изложеното е и фактът, че от негова страна не са ангажирани доказателства - протоколи и/или извадки от водения нарочен дневник за извършвани обиск и/или претърсване, които ищецът да е отказал да е подпише, съответно да е изложил своите възражения.

И най-сетне, недоказано остана и следващото твърдение, а именно, че на ищеца е отказан достъп до зала и библиотека, доколкото от една страна не се уточнява за каква зала става въпрос, а от друга, липсват ангажирани каквито и да било доказателства в тази връзка. Отделно от това, не се и твърди същият да е заявил желание за четене на определена книга и да е получил отказ. При това положение следва да се направи извод, че спрямо ищеца не са осъщест­вени незаконосъобразни действия/бездействия на специализираните органи, които да се явяват в нарушение на чл.3 ал.2 ЗИНЗС.

Или, исковата претенция за понесени от П. неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация в Арест – Пловдив за целия втори период, а именно от 01.03.2018г. до 01.07.2018г., следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

По отношение на третия исков период, а именно от 01.07.2018г. до 18.06. 2020г., през който се твърди, че ищецът е бил в Затвора – Пловдив, следва да се посочи, че от приложените по делото справки се установява, че лицето е постъпило в Затвора – Пловдив на 13.06.2018г. и освободено на 06.11.2019г., като отново е постъпило в затвора 21.02.2020г. и пребивава в него и към 18.06.2020г./крайната дата на исковия период/, поради което, и с оглед липсата на изложени възражения от страна на ищеца, искът, касаещ периода от 07.11. 2019г. до 20.02.2020г. е недоказан, доколкото не се установява по това време ищецът да е пребивавал в посоченото от него заведение, което е самостоя­телно основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл.3 ЗИНЗС от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС.

В останалата част, касаеща престоите на ищеца в Затвора – Пловдив, които се установи, че са от 01.07.2018г./доколкото това е началната дата на исковия период/ до 06.11.2019г. вкл./когато е бил освободен/ и от 21.02.2020г. /за която дата са налице данни, че е бил настанен отново в Затвора – Пловдив в Приемно отделение/ до 18.06.2020г. вкл., от събраните и описани по-горе доказателства се установява, че през първия престой, за период от 385 дни, а през втория престой за период от 109 дни, ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стан­дарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по пра­вата на човека, включително в пилотното решение „Н.и други срещу Бъл­гария“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.

По делото се установи и наличие на дървеници и бълхи в килиите, в които е пребивавал ищецът, през разглежданите тук периоди. Това е така, защо­то от страна на ответника не са представени никакви доказателства за извършвани ДДД обработки, впрочем, няма и твърдения в тази насока. Отделно от това, твърденията на ищеца се доказват и посредством показанията на сви­де­телите В. и Д., които заявяват, че дори и да пръскат, няма ефект, тъй като продължава да има както дървеници, така и хлебарки, вклю­чително по време на разпита на свидетеля В., проведен посредством виде­о­конферентна връзка, същият показва хлебарка, която се намира в поме­щението, в което се осъществява видеоконферентната връзка.

Не се установява обаче нарушение на чл.20 ал.2 ППЗИНЗС, тъй като във всяко едно спално помещение, в което е пребивавал П., е осигурен пряк дос­тъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване пос­редст­вом наличните два прозореца в помещенията. В тази насока са и показа­нията на разпитания по делото свидетел Д., който заявява, че дори и преди да не е имало отваряеми прозорци, след като през 2017-2018г. е сло­же­на алуминиева дограма, вече е наличен прозорец, макар и с едно отваряемо крило. Това, че прозорците имат решетки и са високо, по никакъв начин не се отразява на количеството въздух, което може да влезе в помещението, а в минимална степен се отразява на количеството светлина в помещението, но от друга страна, решетките са поставени поради спецификата на сградата, която е за изтърпяване на наложено наказание „лишаване от свобода“, поради което и следва да се приемат за присъщо необходими.

Изключение от горното прави спално помещение №35 в Трета група, в което помещение П. е пребивавал само 7 дни и в което е наличен само един отваряем прозорец, който е с размери 1,20/1,20м, или с площ от 1,44 кв.м., която площ не отговаря на предвидените стандарти в чл.113 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове тери­тории и устройствени зони, поради което и следва да се приеме, че в периода 22.02.2019г. – 28.02.2019г. по отношение на ищеца са налице твърдяните нарушения на чл.3 ЗИНЗС от органите по чл.284 от с.з.

Няма нарушение и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на Затвора – Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и теча­ща вода. Всички помещения, в които е пребивавал П./в стая №54 в Пета група, в стая №35 и в стая №33 в Трета група, както и в ПО в стая РЦ/ са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена вода, а по отношение наличието на топла течаща вода, от приложеното от ответника ста­новище се установява, че в Затвора – Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобо­да от съответната група, освен това, същият като работещ е имал достъп до баня всеки работен ден, като в подкрепа на тези твърдения са приложени и самите графици, касаещи Трети и Пети пост, видно от които лишените от сво­бода от Трети пост са разполагали с достъп до баня всеки вторник и четвъртък от 13,30 часа до 16,30 часа, а тези от Пети пост всеки вторник и четвъртък от 09,30 часа до 10,30 часа. Що се отнася до твърденията, че през м.06 и м.07. 2019г. не е имало вода, установява се, че такава е липсвала само в случаите при ВиК повреда, в тези случаи обаче, не само лишените от свобода нямат вода, но и всеки гражданин, засегнат от ВиК повредата, а понякога и цели насе­лени места нямат вода, което означава, че липсата на вода при ВиК повреда не поставя лишените от свобода, в частност ищеца в по-неблагоприятно положе­ние от всеки друг гражданин.

Отделно от това, същият е разполагал с възможността да си закупи вода от лавката или да си налее от столовата, каквито са твърденията на свидетеля Д., доколкото ищецът е разполагал с възможността да се разхожда по коридора, с изключение на времето от един до два часа, когато са заклю­чение, в какъвто смисъл са показанията на свидетеля В..

Не се доказаха и твърденията за лошо качество на питейната вода, а по отношение на твърдените заболявания, липсват каквито и да било данни, това да е било факт, т.е. ищецът да се е разболял вследствие пиенето на вода от чешмите. Нещо повече, прави впечатление, че това си оплакване ищецът е изло­жил в частта, в която се оплаква от лошото състояние на банята, непос­редствено след като заявява, че душовете са само 5-6, като от тях тече или гореща или ледено студена вода, съответно, че водата е с изключително лошо качество и не става за пиене, който факт навежда на мисълта, че ищецът пие от водата от душовете, която вода, дори и да е ставала за пиене, след като мине през отоплителния уред – бойлер или друго подобно съоръжение/котел/, е напълно естествено да промени своите качества.

Що се отнася до хигиената в Затвора - Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях, което се потвърждава и от показа­нията на разпитаните свидетели.

Напълно неоснователни и недоказани са и твърденията в исковата мол­ба за неработещи казанчета, липса на прегради и липса на работещи чешми и умивалници. В тази връзка, видно от приложеното по делото становище в Зат­вора – Пловдив се извършва своевременна смяна на течащи кранчета, отстра­няват се течове, сменят се осветителни тела и счупени прозорци. Пак там е изложено, че през 2017г. е извършено боядисване на общите помещения на лишените от свобода, дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е гранито­грес в общите умивални. Посочено е, че със собствени сили лишените от сво­бода и със строителни материали, предоставени по централно сключени договори от ГДИН се извършват ремонти и базата се поддържа в сравнително добро състояние. А на Пети пост, където ищецът е пребивавал в периода от 01.07.2018г. до 21.01.2019г., е извършено и боядисване на килиите. Според становището, банята е обща, подът е с мозайка, а стените са с фаянсови пло­чи, като всеки ден по график има баня за лишените от свобода. Осигурена е топ­ла вода от котел, който работи на въглища и е на територията на затвора/закупен през м.януари 2017г./, а въглищата се осигуряват редовно от цент­рална доставка от ГДИН. От справката на лист 30-31 по делото се устано­вява, че за поддържане на хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект на основание чл.80 ал.1 ЗИНЗС, на който обект е назначен лишен от свобода, където при извършени проверки от длъжностни лица е установено, че хигиената в затворническата баня е задоволителна.

Ето защо е напълно неоснователна претенцията и в частта относно лошото състояние на баните и тоалетните. Само за пълнота следва да се отбележи, че не става ясно какво точно има предвид ищецът под твърдението, че тоалетните не са шумоизолирани, дали самото помещение в цялост не е шумо­изолирано или се касае за тоалетната чиния. Освен това неосигуряването на шумоизолацията в тоалетната не може да се тълкува като нечовешко и унизи­телно отношение, доколкото поставянето на шумоизолация е над сред­ното ниво на битови условия. Отделно от това, нито от един от разпитаните свидетели, не посочва на л.св. да е било ограничено правото на уединение.

От цитираните по-горе справки се установява също така и че грижата за чистотата на спалното бельо се полага на лишените от свобода като в утвър­ден график от Началника на Затвора, два пъти седмично – понеделник и чет­въртък, всеки лишен от свобода има право да занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на бельото по преценка на лишения от свобода има право бельото да бъде заменено, чрез молба до началника на затвора. От събраните по делото доказателства, в т.ч. и свиде­телски показания, не се установява ищецът да е подал молба за изпиране на бельото или за допълнителен инвентар, в т.ч. дебели завивки, на която молба да е получил отказ. Ето защо в тази част претенцията също е неоснователна.

Недоказани останаха и следващите твърдения, а именно, че канализа­ционната мрежа минава през килията, в която пребивава ищецът, в т.ч. и че от нея капе и се образува мухъл, доколкото от една страна не се уточнява за коя точно килия става въпрос, а от друга, липсват ангажирани каквито и да било доказателства в тази връзка. За наличие на тръби, преминаващи през килията на ищеца не говорят и разпитаните по делото свидетели, нито пък, че от капещата от тях вода са се образували мухъл и/или плесен.

На следващо място, по делото не се събраха достатъчно доказателства и да е било прекалено студено през зимата в Затвора – Пловдив. Нещо повече, от представеното от Затвора – Пловдив становище се установява, че отопле­нието се осъществява чрез централно локално парно отопление.

Съдът счита за недоказани и твърденията досежно липсата на индиви­дуална и корекционна работа с ищеца. Това е така, защото съгласно чл.152 ал.1 ЗИНЗС, социалната дейност и възпитателната работа са основни средства за ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в обществото. А съгласно ал.2 социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода включват: 1.диагностична и индивидуална корекционна дейност; 2.програми за въздейст­вие, за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; 3.образование, обу­че­ние и квалификация на лишените от свобода; 4.творчески, културни и спортни дейности и религиозна подкрепа. Според ал.3 на същата разпоредба с лишените от свобода се осъществява групова и индивидуална социална дей­ност и възпитателна работа. Видно от становището на лист 34-37 по делото, ищецът е участвал активно при изготвяне на коледна украса и изработването на сурвачки, за което е бил награден. Отделно от това, почти през целия пе­риод на престой в затвора, същият е работил в „Обособено производство“. А и от приложения План на присъдата/препланиране/ се установява, че е подписан от л.св. без да са изложени коментари и/или възражения във връзка с липсата на индивидуални разговори и беседи, поради което и не може да се приеме, че ищецът е бил лишен от социални дейности и в този смисъл от възможности за ресоциализация и личностна промяна.

Съдът не приема оплакванията на ищеца в частта относно храната в затвора, с оглед представените по делото седмични менюта, както и с оглед лип­сата на представени конкретни доказателства да е била заявена от ищеца посредством нарочна молба необходимостта от конкретна диета, поради едно или друго заболяване, съответно постановен отказ – изричен или мълчалив та­къв от страна на затворническата администрация. В тази връзка и доколкото е общо известен фактът, че средната дневна енергийна нужда на човек е около две хиляди калории на ден, а от представените по делото менюта се устано­вява, че в повечето дни, дневният прием на калории за лишените от свобода е над 2 600, а понякога и до 3 000 калории, в тази част искът също следва да се приеме като недоказан. Установява се също така, че храната е разнообразна, в менютата присъстват месо, риба, млечни продукти, както и ястия с яйца. Като недоказано съдът приема и твърдението, че се набляга предимно на ниско­кало­рични храни, още по-малко, че на л.св. се падат по 35 грама. Все в тази насо­ка следва и да се посочи, че в една част от менютата фигурира допълни­телна дажба за работещите, какъвто не се спори между страните, е и ищецът, която допълнителна дажба е от 50 грама, т.е. само допълнителната дажба е повече от това, което ищецът посочва, че се полага на човек. Впрочем, в тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели, а именно, че като работещ П. е получавал допълнителна дажба от сирене. Съдът не креди­тира показанията на свидетеля В. в частта, в която твърди, че се дава нещо като сирене, което е на цена от 2,50 лв. за килограм, доколкото същият не твърди, че такова е сиренето, предоставено на ищеца, а още по-малко, че е присъствал заедно с него по време на хранене и лично се е убедил каква храна му се предоставя. По идентичен начин стои въпросът и с показанията на същия свидетел, че ищецът бил на специална диета, доколкото няма данни този сви­детел да е бил наясно заявил ли е ищецът необходимостта от някаква диета, че да му бъде осигурена същата.

По отношение на твърдяната липса на медицинско обслужване, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.128 ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физи­чес­кото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от сво­бо­да се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно под­държани данни за здравословното му състояние. При преместване на лишения от свобода в друг затвор медицинското досие се изпраща незабавно на приемащата териториална служба. Условията и редът за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода са определени в Наредба №2/ 2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от Министъра на здравеопазването и министъра на пра­во­съдието на основание чл.128 ал.3 ЗИНЗС. Налице е разлика между дължи­мата административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др. и медицинската такава - профилактична, диагностична и лечебна, като качеството на последната след­ва да се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Това следва от разпоредбите на чл.3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС №159 от 17.07.2003г., както и тези на чл.3, 4 и 5 от Наредба №2/2010г. Според чл.133 ЗИНЗС към затворите, затворническите общежития и поправителните домове се създават медицински центрове, а съгласно чл.134 от същия закон в тях се осъществяват: 1.спешна медицинска и дентална помощ; 2.първична медицинска помощ; 3.специализирана извънболнична медицинска помощ; 4.ден­тал­но обслужване; 5.профилактична, рехабилитационна и хигиенно-проти­во­епидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психи­ческото здраве на лишените от свобода; 6.медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода.

От фактите, изложени в исковата молба, съдът е препятстван да разбере какво е точно твърдението на ищеца и каква медицинска помощ твърди, че не е получил, доколкото неговите твърдения са, че страда от болки в главата, грип и мигрена, за което не са му осигурени преглед и съответно предоставени лекар­ст­ва. Това обстоятелство не се установява от събраните по делото доказа­телства, доколкото няма данни през исковия период П. да е имал подобни страдания и/или да е заявил, че се нуждае от някакво лечение в тази връзка. За пълнота следва да се посочи, че по делото са налице данни за други заболя­вания – счупване на долния край на лъчевата кост, закрито/съгласно приложе­ната епикриза/, съответно за Хепатит С/каквито са показанията на свидете­лите/, но нито в медицинската документация, нито свидетелите навеждат данни за подобни на посочените в исковата молба болки в главата, грип и мигрена.

Ето защо следва да се приемат за недоказани твърденията на ищеца за извършени нарушения от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС, свързани с неосигу­ряване на адекватно медицинско обслужване по конкретно посочени заболява­ния. До извод в обратната насока не водят показанията на свидетелите Васи­лев и Д., доколкото първият от тях навежда твърдения за заболява­ния на ищеца извън исковия период, а вторият за заболявания, които не са посочени в исковата молба.

От всичко, изложено до тук, се установява, че за третия исков период, през който се установи, че ищецът е пребивавал два пъти в Затвора – Пловдив, за период от 494 дни/385 дни за първия престой и 109 дни за втория/ е преби­вавал в килии, в които жизненото му пространство е било значително под предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. Отделно от това, през двата престоя на лицето в  Затвора - Пловдив/от 01.07.2018г. до 06.11.2019г. - 494 дни и от 21.02.2020г. до 18.06.2020г. – 119 дни/, в килиите, в които е пребивавал, е има­ло наличие на дървеници и бълхи, а за период от 7 дни/от 22.02.2019г. до 28.02.2019г./ лицето е обитавало помещение, в което прозорецът не е бил с необходимите размери за осигуряване на нормален приток от дневна светлина и проветряване. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в пилотното решение „Н.и други срещу Бълга­рия“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл.3 ал.2 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС.

Ето защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти по делото, които водят до извода, че битовите условия създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти.

С оглед доказателствената тежест в процеса, следва да се приеме, че ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ през посочените по-горе периоди, в които ищецът е пребивавал в това заведение. Отговорността на държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.

В случая безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фак­тическо бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтър­пяване на наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в спалните помещения, в които е бил настанен, необходима за спокойното му биологично съществуване, в т.ч. без наличието на инсекти в тях, както и осигурен в спалните помещения пряк достъп на дневна светлина и въз­можност за естествено проветряване през посочените по-горе периоди, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в чл.3 ЕКПЧ. Недостатъч­ното жизнено пространство поради пренаселеността в спалните помещения, в което е бил настанен ищецът, наличието на инсекти в тях, липсата на осигурен в спалните помещения пряк достъп на дневна светлина и възможност за естест­вено проветряване, са предизвикали такова ниво на страдание за П., което надвишава това, присъщо на лишаването от свобода. Според практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора.

В пилотното решение на ЕСПЧ по делото Н.и други срещу Бълга­рия се сочи, че крайната липса на място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на това дали условията на задържане са в нарушение на чл.3 ЕКПЧ. Неблагоприятните ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и унизителни условия на задържане. Ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията. В този смисъл са решенията по делото Н.и др. срещу България, делото Тореджани, делото Червенков срещу България и други.

При това положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС налага да се приеме, че П. е претърпял посочените по-горе неимущест­вени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Така, съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществените вре­ди се присъжда от съда по справедливост, като неговият размер зависи от сте­пен­та и характера на вредите и от продължителността на периода, през който са били претърпени.

С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – гр.Пловдив, според настоящия състав, обезщетението, което е най-справед­ливо в този случай да се присъди, е в размер на 3 800 лева при съобразяване на съдебната практика по идентични дела. Според този съд, именно посоче­ният размер най – точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната пре­ценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобраз­но обществения критерий за справедливост. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По разноските.

С оглед изхода от спора, на основание чл.286 ал.3 ЗИНЗН и претенцията единствено за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по делото на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокату­рата, ответникът следва бъде осъден да заплати на адв.М. сумата в размер на 315,40 лева, съразмерно уважената част от иска, изчислена на осно­вание чл.78 ал.1 ГПК и чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минимал­ните размери на адвокатските възнаграждения/в приложимата редакция/.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъ­щест­вената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответ­ника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.

Или, искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав:

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, бул. ”Ген. Н. Столетов”№21 да заплати на Н.Г.П., понас­тоя­щем в Затвора – Пловдив, сумата от 3 800/три хиляди и осемстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора – Пловдив в периода от 01.07.2018г. до 18.06.2020г., като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция до пълния и размер от 7 000 лева и за останалите периоди в обхвата на претендираните от 01.03.2018г. до 01.07. 2018г./по време на изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест – Пловдив/ и от 01.07.2018г. до 18.06.2020г./по време на изтър­пяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив/, както и претенцията в размер на 3 000 лева, за понесени от П. неимуществени вре­ди от бездействията на затворническата администрация в Затвора – Плов­див за периода от 14.01.2014г. до 18.06.2015г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, бул. ”Ген. Н. Столетов”№21 да заплати на адвокат Г.Г. ***3, партер, сумата от 315,40 /триста и петнадесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по делото на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция “Изпълнение на нака­занията” – София, бул.”Ген. Н. Столетов”№21 за присъждане на раз­носки по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред тричленен състав на Адми­нист­ративен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: