Р Е
Ш Е Н И Е
№ 189
гр. Перник, 04.10.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Михаил Малчев
при съдебния секретар Наталия
Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Михаил Малчев административно
дело № 306 по описа за 2021 година на
Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано
е по жалба на Р.Б.И. срещу заповед №4372з-111/11.06.2021 г., издадена от
началника на ГПУ – Т. към **** – Д., с която на жалбоподателя - старши
полицай в група ОДГ на ГПУ - Т., на РДГП – Д., е наложено дисциплинарно
наказание „порицание" за срок от 9 месеца.
В
жалбата и по същество се излагат доводи, че заповедта е издадена при съществени
нарушения на процесуалните правила и норми, в противоречие на материалния закон
и преследваната от него цел. Претендира се за нейната отмяна от съда, ведно с
произтичащите от това законни последици. Отправена е й претенция за присъждане
на сторените от жалбоподателя разноски в производството.
Ответната
страна, чрез своя процесуален представител, заявява, че жалбата е неоснователна
и недоказана. Моли съда да я отхвърли, ведно с произтичащите от това последици.
Административен съд- Перник, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/,
във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на оспорване е заповед
№4372з-111/11.06.2021 г., издадена от началника на ГПУ – Т. към **** – Д., с която
на жалбоподателя Р.Б.И. - старши полицай в група ОДГ на ГПУ - Т., на РДГП – Д.,
е наложено дисциплинарно наказание „порицание" за срок от 9 месеца,
считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е мотивирана с това, че на
28.04.2021 г. около 02.50 часа, като старши от състава на ГПН АвП 100 основен,
излъчен от група "ОДГ" на ГПУ- Т., в района на пункт за носене на
службата (с. Ф. кметството), при приближаване на служебния автомобил, с който
пътуват служителите, определени за осъществяване на контрол, Р.Б.И.
не слиза от служебния автомобил и не предприема действия за извършване на
полицейска проверка на приближаващия се автомобил. С деянието си младшият
инспектор виновно е нарушил чл. 64, ал.2:
„Старшият на ГПН носи отговорност
за цялостната организация и изпълнението
на поставените задачи,……." и чл.66, ал.1, т.З „Служителите от състава на
ГПН при осъществяване на гранично наблюдение са длъжни стриктно и точно да
изпълняват поставената обща задача/конкретни разпореждания" от Инструкция
№8121з-1244/14.10.2015г. за наблюдението на държавната граница на Република
България, специфичната охранителна дейност за участие в мерките за постигане на
летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата и прилагане на
компенсиращи мерки (обн. ДВ, брой 83 от 27.10.2015 г.) - нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т.1, предложение
първо „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове " от ЗМВР, за което на основание чл. 200,
ал. 1, т. 15 „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове " от ЗМВР е предвидено
налагане на дисциплинарно наказание „ПОРИЦАНИЕ" за срок от шест месеца до
една година.
Дисциплинарното нарушение е установено
след извършена проверка въз основа на изложеното в постъпила докладна записка
peг. №4372р-2192/28.04.2021 г., образувана със заповед peг. № 4372з-79/28.04.2021
г. на началника на ГПУ – Т. към **** – Д. и приключила със справка peг. №
4372р-2720/27.05.2021 г. по описа на ГПУ – Т..
Във връзка със заповед peг. №
4372з-79/28.04.2021 г. на началника на ГПУ – Т. към **** – Д. е образувана
дисциплинарна проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, въз основа докладна записка peг.
№4372р-2192/28.04.2021 г. по повод на това, че на 28.04.2021 г. около 02.50 ч.
ГПН АвП 100 основен в състав мл. инспектор Р.Б.И. - старши полицай в група „ОДГ"
към ГПУ - Т. и мл. инспектор И.М.Б.- старши полицай в група „ОДГ" към ГПУ -
Т., не изпълняват служебните задължения по охрана на държавната граница, като
не извършват 100% контрол на преминаващите през пункта рискови пътни превозни
средства. В хода на проверката се установява следната фактическа обстановка:
Съгласно график peг. №
4372р-1592/29.03.2021 г., за времето от 20.30 ч. на 27.04.2021г. до 08.30 ч. на
28.04.2021 г. младши инспектор Р.И. и младши инспектор И.Б.са били нощна смяна
в група „ОДГ" на ГПУ-Т..
Съгласно плана за разстановка на
силите и средствата осъществяващи наблюдението на границата с контролен № 56 от
2021 г. за времето от 20.30 ч. на 27.04.2021 г. до 08.30 ч. на 28.04.2021 г. на
пункт № 3 с. Ф. кметството са били назначени за ГПН АвП 100 основен младши
инспектор Р.И. /старши на ГПН/ и младши инспектор И.Б..
В докладна записка рег.№
4372р-2192/28.04.2021г. на началник група „ОДР“ старши инспектор М.К.заявява че
по време на извършване на нощна проверка от него, старши инспектор И. Т. - ВПД
Началник на група „ОИД" и инспектор С.В.- Полицейски инспектор V степен в
група „ОДР' към ГПУ-Т. са констатирали, че при приближаване от тяхна страна с
посока на движение от гр. Т. към гр. Б. със служебен автомобил ****, с рег.№ ****,
служителите от ГПН не са излезли от служебния автомобил, за да спрат и извършат
проверка на преминаващия автомобил, въпреки изрично разпореденото им по време
на ежедневния инструктаж.
Видно от ежедневен инструктаж на
гранично полицейски наряди за времето от 20.30 ч. на 27.04.2021 г. до 08.30 ч.
на 28.04.2021 г. на ГПН АвП 100 основен е била разпоредена задача да: води
наблюдение в указания район; не допуска преминаване ЛДГ в охранявания
/наблюдавания/ район; не напуска охранявания /наблюдавания/ район без
разрешение от инструктиращия или в случаите определени със закон. Извършва
проверки на преминаващите ППС за укрити лица от рисков профил и за притежание
на акцизни стоки, като 100% контрол на бусове, таксита, миниванове и товарни
автомобили: Записва и докладва движението на преминаващи ЛПИ в охранявания
район с изричната забележка: Задължително спиране на преминаващите МПС и в
двете посоки на поста.
В сведение рег. №4372р-2671/25.05.2021
г. младши инспектор Р.И. заявява, че е бил инструктиран преди началото на
дежурството от началника на смяната да спира колите в двете посоки. Служителят
твърди, че около 02.50 ч., седейки в служебния автомобил с младши инспектор Б.,
са забелязали светлини от движещ се в посока от гр. Т. към гр. Б. автомобил.
При приближаването са разпознали МПС-то, като служебен автомобил от ГПУ-Т.,
поради което не са го спрели веднага и са излезли на пътя след неговото
спиране.
В сведение рег. №4372р-2379/07.05.2021
г. младши инспектор И.Б.заявява, че около 02.50 ч. на пункт с. Ф. кметството е
забелязал лек автомобил движещ се от гр. Т. към гр. Б.. Служителят твърди, че
след като автомобила се е приближил го е разпознал като служебен автомобил от
ГПУ и затова не е предприел действия по спирането му.
Видно от кадрова справка
рег.№4078р-6584/17.05.2021 г. младши инспектор Р.Б.И. е на работа в МВР
22.01.2002г., като до момента е награждаван четири пъти: „Обявяване на
благодарност" от директора на НСГП през 2004г.; „Парична награда" от
министъра на вътрешните работи през 2006г.; „Писмена похвала" от началника
на РГС-Д. през 2008г.; „Писмена похвала" от директора на РДГП-Д. през
2010г., 2011г.. 2014г. и 2015г. На служителя са наложени следните дисциплинарни
наказания: „Писмено предупреждение" за срок от 6 месеца (небрежност в
служебната дейност и пропуски в прилагане на нормативни документи
регламентиращи служебната дейност) със заповед № 1421/21.04.2006 г. на
началника на РГС-Д.; „Писмено предупреждение" за срок от 5 месеца
(небрежност в служебната дейност) със заповед №2355/14.09.2011 г. на директора
на РДГП-Д.; „Писмено предупреждение" за срок от 3 месеца (лошо изпълнение
на служебни задължения) със заповед №421/06.08.2012г. на началника на ГПУ-Т.;
„Порицание" за срок от 11 месеца (неизпълнение на заповед) със заповед №
2189/13.08.2013г. на директора на РДГП-Д. и„Порицание" за срок от 6 месеца
(неизпълнение на служебни задължения) със заповед № 4372з-116/24.04.2017 г. на
началника на ГПУ-Т..
Проверката е приключила с обобщена
справка peг.
№ 4372р-2720/27.05.2021 г., изготвена от надлежно назначената комисия, с която
на ответника е предложено да наложи на жалбоподателя дисциплинарното наказание.
Видно е от записка на гърба на
последния лист от справка peг. № 4372р-2720/27.05.2021 г., че младши
инспектор Р.И. се е запознал на 03.06.2021 г. със съдържанието на справката и с
възможността в срок до 24 часа да подаде допълнителни сведения и възражения.
В административната преписка няма
данни Р.И. да се възползвал от правото си да бъде изслушан или да даде допълнителни
обяснения и възражения.
В резултат на тази предхождаща
процедура е издадена обжалваната заповед. Посоченото деяние административният
орган е квалифицирал като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2,
т. 1 от ЗМВР, за което съгласно чл. 200, ал. 1, т. 15 от същия закон
„неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове " е наложил на жалбоподателя в настоящото
производство дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 9 месеца.
Заповедта е връчена лично на жалбоподателя
на 15.06.2021 г. срещу подпис. В законоустановения 14 – дневен срок същият е
упражнил правото си на жалба пред Административен съд – Перник.
По делото са разпитани като свидетели И.
Е.Т.и М.Д.К., чиито показания съдът възприема като последователни, достоверни,
непротиворечиви на събраните по делото писмени доказателства. От техните
свидетелски показания се установява, че двамата свидетели лично са участвали в
процесната проверка, която е осъществена в тъмната част на денонощието, около
два, два и тридесет часа през нощта. При самото придвижване те са се движили
със служебния автомобил през населеното място с 50 км. в час по ограничението,
идвали от гр. Т. посока гр. Б., като гранично полицейския наряд бил в с. Ф.. Той
бил разположен на осветено място до кметството, като свидетелите идвали от
неосветено място, чак след като спрели своя
служебен автомобил в непосредствена близост до наряда, чак тогава Р.И. и И.Б.излезли
от техния служебен автомобил. Според двамата свидетели разпознаването на
служебния автомобил, с който са се движили, е могло да се случи след като спрели и са
видени непосредствено. А преди това единствено по светлините на фаровете е
ставало ясно, че има движение на автомобил, нямало как да той да бъде
разпознаят.Мястото, на което е бил гранично полицейския наряд, било е осветено.
Според свидетелите не е било възможно да се види какъв е приближаващия
автомобил, защото фаровете светят и докато не се изравни пред тях, не се вижда
самият автомобил. В случая не е имало изрична заповед да се спират служебни МПС
на Гранична полиция, но проверяваните МПС не би следвало да се разделят на
ползвани от Гранична полиция и други. Бил е разпореден 100 % контрол на всички
преминаващи МПС, в който според свидетелите се включват дори и служебни МПС на Гранична полиция.
При
така установените факти, настоящият състав на Административен съд - Перник,
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори процесната
заповед, като неин адресат, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
На
първо място следва да се посочи, че оспореният административен акт изхожда от компетентен
орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР. Същият е действал в кръга на
предоставените му правомощия, началникът на ГПУ – Т. към **** – Д. като ръководител
на съответната структура има право спрямо жалбоподателя да налага наказанията
по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР, от който вид е процесното наказание.
При
издаването на заповедта са спазени преклузивните срокове по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, като същата е издадена в рамките на двумесечния срок от констатиране на
нарушението и в едногодишния срок от извършването му. Моментът на откриване на
дисциплинарното нарушение е юридически факт, който законодателят е дефинирал
легално. Според разпоредбите на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато компетентният орган е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя, като законодателят
изрично е определил момента на установяване на дисциплинарното нарушение -
когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при този орган.
Не
се констатира да е налице и допуснато и нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР,
тъй като след изготвяне на обобщената справка от назначената дисциплинарно
разследваща комисия, наказаният служител е запознат с нея, като му е даден срок
за подаване на възражения, като такива не са направени в срока, а заповедта е
издадена след това.
Не
се споделят наведените възражения за нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
Последният задължава наказващия орган да посочи кой е извършителят; мястото, времето
и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В тази връзка, описанието на
нарушението от обективна страна следва да е сторено по такъв начин от
наказващият орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на
посочено в закона нарушение. В настоящия случай съдът намира, че има описание
на обстоятелствата от обективна страна на деянието, което се въздига за
нарушение от дисциплинарно наказващия орган, като изложените в заповедта факти
дават достатъчна възможност на засегнатото лице да разбира същите, както и се изпълняват
изискванията, въведени с чл. 210 от ЗМВР.
Не
е налице съществено нарушение на изискването за посочване на доказателствата,
въз основа на които органът приема, че се доказва извършено дисциплинарно нарушение
от жалбоподателя. Видно от обжалваната заповед, същата макар да не сочи
конкретните доказателства въз основа на които е издадена, посочва, че
дисциплинарно наказващият орган е взел предвид изготвената от дисциплинарната
комисия справка, като по този начин е изпълнил изискването на чл. 210 от ЗМВР и
чл. 59 от АПК, да посочи въз основа на какви доказателства е издаден
административния акт. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г.
на ОСГК на ВС, съгласно което мотивите за издаването на акта, могат да се
съдържат и в друг документ съставен с оглед предстоящото издаване на
административният акт, на който органа при издаване на заповедта се е позовал,
какъвто е и настоящия случай.
Независимо
от горното, оспореният акт е издаден при нарушение на материалния закон.
Дисциплинарно
наказващият орган е дал неясна и двусмислена правна квалификация на
нарушението, която не отговаря на възприетото поведение на служителя като
нарушение. Извършеното нарушение е определено като „неизпълнение на
разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове", а именно младшият инспектор виновно е нарушил чл. 64,
ал.2: „Старшият на ГПН носи отговорност за цялостната
организация и изпълнението на
поставените задачи,……." и чл.66, ал.1, т.З „Служителите от състава на ГПН
при осъществяване на гранично наблюдение са длъжни стриктно и точно да
изпълняват поставената обща задача/конкретни разпореждания" от Инструкция
№8121з-1244/14.10.2015г. за наблюдението на държавната граница на Република
България, специфичната охранителна дейност за участие в мерките за постигане на
летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата и прилагане на
компенсиращи мерки (обн. ДВ, брой 83 от 27.10.2015 г.). Процесното поведение на
жалбоподателя – непредприемането на действия за извършване на полицейска
проверка на приближаващия се автомобил, е квалифицирано не като нарушение по чл.
194, ал. 2, т. 1, предложение последно вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР – „неизпълнение
на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на
вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители“, а като такова по чл. 194, ал. 2, т. 1, предложение 1-во вр. с
чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР - „неизпълнение на разпоредбите на този закон и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове". Следва да се
посочи, че несъобразяването с посоченото в заповед или разпореждане на прекия
ръководител, респективно не изпълнението на служебни задължения, не съставлява нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1,
предложение 1-во вр. с чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР, а кореспондира на
нарушението, посочено чл. 194, ал. 2, т. 1, предложение последно вр. с чл. 200,
ал. 1, т. 11 от ЗМВР -„неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и
разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния
секретар на МВР и на преките ръководители“. Именно дадената от органа правна
квалификация на нарушението следва да бъде подложена на контрол от страна на
съда. При липса на правилно възприетата от органа квалификация на вмененото
деяние, този контрол се явява невъзможен. Ето защо това нарушение на
дисциплинарно наказващия орган да даде вярна квалификация на наказаното деяние
води до наличието на основание за отмяна на оспорения акт.
Освен
това съдът намира, че не е изпълнено и задължението, визирано в чл. 206, ал. 2
от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида
и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е
извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по
време на службата. За да изпълни това свое задължение дисциплинарно наказващият
орган следва
да се съобрази с конкретните реално настъпили последици от вмененото служебно
нарушение, а не с хипотетично предполагаемите такива. В разглеждания случай
същият не е съобразил и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а
така също и цялостното поведение на наказания служител по време на службата. В
случая МПС, което не е подложено на контрол, представлява служебен автомобил,
собственост на Гранична полиция. С оглед на това не може категорично да се
приеме, че жалбоподателят е действал недобросъвестно при изпълнение на
служебните си задължения. Също така при преценка на цялостното поведение на
жалбоподателя по време на службата му, административният орган в нарушение на чл.
213, ал. 1 от ЗМВР е взел под внимание извършени от жалбоподателя нарушения,
чиито дисциплинарни наказания са заличени. С оглед на това съдът намира, че при
определяне на вида на наложеното дисциплинарно наказание, както и неговата
продължителност не е взето предвид цялостното поведение на държавния служител
по време на службата, поради което същото се явява неправилно наложено. Въз основа
на така изложените съображения става ясно, че макар евентуално от формална
страна да е допусната грешка от жалбоподателя, следва да се приеме, че
извършеното нарушение е маловажно по смисъла на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР, тъй
като разкрива белезите на незначително и инцидентно отклонение.
Изложените
мотиви обуславят извода, че обжалваната заповед е незаконосъобразна на
основание чл. 146, т. 4 от АПК, като издадена в противоречие с материалния
закон, поради което следва да се отмени.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят и направените по производството разноски в размер
на 410 лева, от които: 10 лв. - държавна
такса и 400 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение. Същите са своевременно заявени и доказани по размер.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Перник,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на Р.Б.И. заповед
№4372з-111/11.06.2021 г., издадена от началника на ГПУ – Т. към **** – Д., с която
на жалбоподателя - старши полицай в група ОДГ на ГПУ - Т., на РДГП – Д., е наложено
дисциплинарно наказание „порицание" за срок от 9 месеца.
ОСЪЖДА
**** – Д. да заплати на Р.Б.И. с ЕГН:**********
сторените разноски по делото в размер на 410 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 211, изр. последно от ЗМВР.
Съдия:/п/