Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
24.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №4729/2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С.Б.Ч.,
с която е предявен срещу В.Л.П. установителен иск по чл.422 ГПК зяа
съществуване на вземане с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.365 ЗЗД, за
сумата от 50000 лв., представляваща задължение по договор за спогодба от 28.09.2017 г. Претендира
законната лихва от 22.11.2018 г. и направените разноски.
Ищецът твърди, че по силата на няколко договора за
наем е предоставил на ответника сума пари на обща стойност 50000 лв., а
ответникът е поел задължение да му върне заетите суми. Със споразумение от
28.09.2017 г., сключено с нотариална заверка на подписите а страните, са
удостоверили задълженията и ответникът е приел да ги заплати в срок до
31.12.2017 г. С оглед липсата на изпълнение на падежа, ищецът е предявил пред
СРС заявление по чл.417 ГПК и на 01.12.2018 г. по ч.гр.д. №74156/2018 г. е
издадена заповед за незабавно изпълнение за вземането. След подадено възражение
от длъжника и указания от заповедния съд ищецът е предявил настоящия иск за
установяване на вземането си.
Ответникът във възражението по чл.414 ГПК заявява, че
не дължи, като се позовава на забава на кредитора – с оглед липсата на посочени
начин и място на изпълнение в процесното споразумение.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
Със споразумение
от 28.09.2017 г. страните са постигнали съгласие, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 50000 лв., която се задължава да плати в срок до 31.12.2017 г.
Документът е подписан от страните, като подписите им са нотариално заверени на
27.09.2017 г. за ищеца и 29.09.2017 г. на ответника. Съдът приема, че по силата
на споразумението страните са уредили отношенията си, възникнали по повод предходни
правоотношения, като в едната си част договорът има установително действие –
относно наличието на парично задължение и размера му, а в другата си част
урежда отношенията, като установява падеж за плащане на задължението от страна
на ответника. Ето защо съдът приема, че процесният договор е такъв по чл.365 ЗЗД и по силата на същия валидно е възникнало задължение за ответника в срок до
31.12.2017 г. да заплати дължимата сума в размер на 50000 лв.
Неоснователно
е оплакването на ответника, че не е могъл да изпълни поради липса на уговорка
относно начина и мястото на плащане. Доколкото задължението е парично,
изпълнението не е поставено в зависимост от съдействието на кредитора, като на
основание чл.97, ал.2 ЗЗД длъжникът може да погаси задължението си като депозира
сумата в банка по сметка на кредитора. Поради това липсата на уговорка за начин
и място за плащане не би могло да бъде основание длъжникът да се освободи от
последиците на неизпълнението. Отделно от това следва да се посочи, че такава
непълнота на уговорките няма – видно от т.3 от Споразумението, място на плащане
е уговорено и то е в съответствие с чл.68, б. „а“ ЗЗД. А на следващо място,
институтът на забавата на кредитора не освобождава длъжника от задължението,
поради което не може да се използва като основание за оспорване на вземането.
По
изложените съображения съдът приема, че процесното вземане за главница е
възникнало на основанието и в размера, за който се претендира. Предявеният иск
е основателен и следва да бъде уважен.
На основание
чл.86, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК ищецът има право на законната лихва от
момента на подаване на заявлението – 22.11.2018 г.
По
разноските:
На ищеца следва да се присъдят на основание чл.78,
ал.1 ГПК направените разноски: 1300 лв. за заповедното производство и 2200 лв.
за исковото производство.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че В.Л.П., ЕГН:**********,
дължи на С.Б.Ч., ЕГН:**********, на
основание чл.79, ал.1, вр. чл.365 ЗЗД сумата от 50000 лв., представляваща задължение по Споразумение от 28.09.2017 г., заедно със
законната лихва от 22.11.2018 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА В.Л.П., ЕГН:**********, да заплати на С.Б.Ч., ЕГН:**********, на основание
чл.78, ал. ГПК сумата от 1300 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 2200 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: