№ 794
гр. София, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20211000503925 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 266084 от 11.10.2021 г., постановено по гр. д. №
12025/2020 г. на СГС, 23 състав, ответната Столична община е осъдена да
заплати на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД на ищцата Й.М. сумата
от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
претърпени болки и страдания от счупване на капачката на лявата колянна
става, причинено на 03.08.2017 г. от виновно противоправно бездействие на
служители на ответника по поддръжка на площ - публична общинска
собственост, ведно със законната лихва от датата на събитието до
окончателното изплащане на сумата. Със същото решение искът за разликата
над 5000 лв. до пълният предявен размер от 26 000 лв. е отхвърлен.
Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни,
които го обжалват с оплаквания за неправилност поради нарушение на
1
материалния закон и необоснованост.
Ищцата Й.М. обжалва решението в отхвърлителната му част като
поддържа, че Софийски градски съд не е обсъдил всички релевантни факти и
обстоятелства и така е определил занижен размер на обезщетението. Моли
решението в обжалваната част да бъде отменено и искът да бъде уважен
изцяло.
Ответната Столична община обжалва решението в осъдителната му част
с доводи, че по делото не е доказана причинно-следствената връзка, нито че
именно на конкретното място е станало падането на ищцата в светлата част
на деня на 03.08.2017 г. Моли обжалваното решение да бъде отменено и искът
- отхвърлен.
Страните взаимно оспорват жалбите си по съображения, изложени в
депозираните в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмени отговори.
Софийски Апелативен съд, след извършената преценка в пределите на
правомощията си по чл. 269 ГПК на събраните доказателства по делото и на
изложените от страните доводи и възражения, приема от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД от Й. Ц. М. срещу
Столична община за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното плащане, причинени в резултат на виновно бездействие на
служителите на ответника по повод изпълнение на възложена работа.
От фактическа страна при съвкупна преценка на събраните писмени и
гласни доказателства се установява, че на 03.08.2017 г. около обяд ищцата
Й.М. вървейки пред жилищен блок на ул.“Вихрен“ № 21 в квартал „Павлово“,
паднала поради наличието на счупени и разместени плочки по тротоара. След
падането изпитала силни болки в крака, не можела да стане, извикали екип на
спешна медицинска помощ, който я откарал във Военно-медицинска
академия, където се установило, че при падането е получила счупване на
патела (капачката) на лявото коляно; нараняване и навехване на десния
глезен; охлузвания по краката и дланите.
Относно първия спорен въпрос - къде конкретно е настъпило
произшествието, пред първоинстанционния съд е разпитан свидетелят И. Н.
2
Н., чиито показания са пълни, изчерпателни, ясни и коредпондиращи с
останалия доказателствен материал по делото, и от които се установява, че на
03.08.2017 г. по обяд свидетелят бил заедно с ищцата, паркирали в близост до
блока на ул. „Вихрен“ 21, след което излезли от колата и тръгнали по
тротоара. Ищцата М. вървяла пред него на около метър-два и изведнъж
паднала. Изпитала много остри болки. По тротоара липсвали плочки, имало и
счупени, при това не само на мястото на злополуката, а на много места.
Според св. Н. ищцата се спънала в този разрушен тротоар. След като паднала,
извикала от болка. Обадили се за линейка, която я закарала във ВМА. Тези
показания не са опровергани по никакъв начин, поради което и настоящата
инстанция намира, че процесният инцидент се е случил именно на твърдяното
място и по твърдения в обстоятелствената част на исковата молба начин.
На основание § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на Закона за местното
самоуправление и местната администрация, с влизане в сила на този закон
преминават в собственост на общините следните държавни имоти -общински
пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в
селищата и зелените площи за обществено ползване. Същевремнно на
основание чл. 3, ал.2 ЗОС тротоарите са публична общинска собственост.
Причинените вреди са подробно изяснени от неоспореното заключение на
съдебно-медицинската експертиза. Тези вреди се намират в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното бездействие на служителите на
ответната община, чието задължение е да поддържа имотите си – публична
общинска собственост, и което в случая не е било изпълнено. Съгласно
разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Фактическият състав на безвиновната обективна
гаранционно-обезпечителна отговорност на възложителя на работата включва
противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника,
причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и
причинна връзка между противоправното поведение и причинения
вредоносоен резултат. Тези елементи в случая са налице, поради което искът
се явява доказан по своето основание.
По втория спорен въпрос, относно размера на дължимото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съдът кредитира
показанията на свидетеля, който има преки наблюдения и дава изчерпателни
3
сведения, че още при падането си ищцата изпитала много силни болки. От
заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че в
болницата при ищцата са констатирани следните травми: контузия на двете
коленни стави, охлузвания на двете коленни стави, счупване на капачката на
лявата колянна става, навяхване на лявата глезенна става. Направена е
превръзка на охлузванията, поставена е ортеза на лявото коляно и мека
превръзка на левия глезен. Носила ортезата 40 дни. От 13.10.2017 г. до 20.10.
2017 г. е приета във Военна болница, където е проведено раздвижване,
електролечение и магнитно поле. Ищцата е претърпяла болки с голям
интензитет непосредствено след инцидента за около 6-7 дни, а също така и
след сваляне на ортезата за около 14-15 дни, болки с умерен интензитет до 3
месеца от инцидента, след което болките са били с по-малък интензитет и
непостоянно проявление до сега. Единият крак е бил обездвижен за повече от
два месеца, ищцата не е можела да се обслужва. Св. Н. водил М. на
рехабилитация продължително време. Понастоящем ищцата продължава да
има проблеми при сгъване на коляното. На 01.09.2021 г. ищцата М. е
прегледана от ортопед-травматолог в УМБАЛ „Св.Анна“, където е
установено, че лявата колянна става извършва движения в обем по-малък от
нормата с 15 %. Въпреки това, експертът-медик очаква благоприятна
прогноза в бъдеще. С оглед вида, характера и степента на така получените и
описани по-горе увреждания, преценени поединично и в своята съвкупност,
заедно с продължителността и интензивността на търпените болки и
страдания, наличните и понастоящем болки в коляното при ищцата,
намаленият обем на движение, продължителността на лечебния и
възстановителен период, възрастта на пострадалата, както и стадия на
обществено-икономическото развитие, настоящият състав намира, че
справедливият размер на дължимото се обезщетение, определен съобразно чл.
52 ЗЗД, възлиза на сумата от 20 000 лв.
Поради частично несъвпадение на изводите на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
искът с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за сумата от
15 000 лв., представляваща разликата между присъдените 5 000лв. до
действително дължимите 20 000 лв. В останалата част решението следва да
бъде потвърдено.
4
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната
Столична община следва да бъде осъдена да заплати на ищцата М. разноски в
размер на 560 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 266084 от 11.10.2021г., постановено по гр. д. №
12025/2020 г. на Софийски градски съд В ЧАСТТА, в която искът за
неимуществени вреди на Й. Ц. М. срещу Столична община е отхвърлен за
сумата от 15 000 лв., представляваща разликата над присъдените 5000 лв. до
действително дължимите се 20 000 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична община с адрес: гр. София, ул. “Московска“ № 33,
да заплати на Й. Ц. М. с ЕГН-**********, с адрес: гр.***, ул. „***“ № 4, ет.7,
ап.19, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от още 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от счупване на капачката на лявата колянна става, причинено на
03.08.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 03.08.2017 г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Столична община с адрес: гр. София, ул.“Московска“ № 33
да заплати на Й. Ц. М., ЕГН-**********, с адрес: гр.***, ул. „***“ № 4, ет.7,
ап.19, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 560 лв., представляваща
направените от нея разноски по делото съразмерно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5