Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 18.06.2019 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание двадесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 68/2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба подадена от „А1 България” ЕАД от гр. София, ПК 1309, район „Илинден”,
ул. „Кукуш” № 1, ЕИК *********, чрез юрк. М.К., като пълномощник на … А. В. Д. и на … М. М., против М.Т.Г. ***, ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на
исковия процес, след подадено възражение по заповед за изпълнение, като ищецът го е иницирал за да
може установи вземането си. Искът е положителен установителен и се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК - 06.12.2018г. По постъпилото заявление е
образувано ч.гр.д. № 762/2018г. по описа на РС Своге и е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 974 от 07.12.2018г. за следните суми : сумата от 688,93 лева –
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2018 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 175 лева разноски по делото,
от които 150 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – заплатена
държавна такса. Вземането е във
връзка с ползване на далекосъобщителни услуги и предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителни услуги – въз основа на договор с индивидуален
потребителски № М 4732036 от 09.11.2015г.
С исковата молба се
претендират следните суми : 238,84 лева –
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга и 450,09 лева –
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга, общо 688,93 лева, заедно със законната лихва върху двете суми, считано от 06.12.2018г.
до окончателното изплащане и направените по делото разноски, както по
настоящото дело, така и по заповедното производство. За посочените суми
са издадени девет броя фактури през периода от 11.05.2016г. до 11.11.2016г. и с
падеж на плащане от 26.05.2016г. до 26.11.2016г.
На ответника са изпратени преписи от
исковата молба и от доказателствата. В указания срок не е подаден писмен отговор. М.Т.Г. не се явява и не се представлява в
открито съдебно заседание, като не е направено искане за разглеждане на делото
в нейно отсъствие.
Ищецът, чрез пълномощник, в открито съдебно
заседание проведено на 20.05.2019г. поиска от съда да се
произнесе с неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК.
По делото са приети писмени доказателства
представени от „А1 България” ЕАД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното :
Налице са основанията за
постановяване на неприсъствено решение, предвид обстоятелството, че на ответника М.Т.Г. са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването в съдебно заседание – с разпореждането от
18.02.2019г., с Определението на съда по чл. 140 от ГПК от 29.03.2019г.
и с призовката от
същата дата.
Исковете
са допустими, а с оглед на представените и приети по делото писмени доказателства
- вероятно основателни. Вземанията не са погасени по давност, тъй като са по девет броя
фактури с падеж на плащане от 26.05.2016г. до 26.11.2016г., а заявлението по
чл. 410 от ГПК е постъпило в съда на 06.12.2018г. Съгласно чл. 239, ал.
2 от ГПК решението не се мотивира и се основава на наличието на предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски в размер на 175 лева по настоящото дело, от които 100 лева са юрисконсултско възнаграждение –
определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК и изчислено според Наредбата за
заплащането на правната помощ и 75 лева са заплатена държавна такса. Според тълкувателното решение по тълкувателно
дело № 4/2013г. на ВКС съдът дължи произнасяне и по разноските в заповедното
производство, които също са в размер на 175 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
Приема за установено по отношение на М.Т.Г. ***, ЕГН **********, че дължи на „А1 България” ЕАД от гр. София, ПК 1309, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, ЕИК
*********, представлявано от … А. В. Д. и от … М. М., сумата от 238,84 лева – главница, представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода от 07.04.2016г. до 07.11.2016г., дължима по договор с индивидуален
потребителски № М 4732036 от 09.11.2015г. и сумата от 450,09 лева – главница, представляваща неустойка, начислена за
едностранно прекратяване на договор с индивидуален потребителски № М 4732036 от 09.11.2015г. по вина на абоната,
заедно със законната лихва върху двете главници, считано от 06.12.2018 г. до изплащане на вземането, като осъжда ответника М.Т.Г. да заплати на ищеца „А1 България” ЕАД сумата от 175
лева, представляваща направени разноски по настоящото гр.д. № 68/2019г. по описа на РС
Своге, както и сумата от 175 лева, представляваща направени разноски по
заповедното производство по ч.гр.д. № 762/2018г. по описа на РС
Своге.
Решението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
В едномесечен срок от
връчването на решението, страната, срещу която то е постановено, може да поиска
неговата отмяна, по реда на чл. 240 от ГПК, пред Софийския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :