№ 256
гр. Пещера, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20225240101295 по описа за 2022 година
за да се произнесе, прие следното:
Предявен е иск по чл. 227, ал. 1, б. ”в” от ЗЗД
Постъпила е искова молба от ищцата М. М. Л. от гр. Пещера, ул.„****“
№ 15, чрез адв. К., против ответника Н. Д. Л. от гр. Пещера, ул. „****“ № 15,
в която твърди, че ответникът й е син, на когото с нот.акт № 105/1997 година
ищцата заедно с покойния си съпруг Д. Н. Л., дарили следния недвижим
имот: 1/2 /една втора/ идеална част от ПИ с идентификатор 56277.502.1082 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-14/20.06.2014 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр.Пещера,
ул."****" № 15, с номер по предходен план 2758, квартал 70, парцел VIII с
площ от 342 кв.м., ведно със застроените в имота: Двуетажна масивна
жилищна сграда върху 90 кв.м. с идентификатор 56277.502.1082.2 и гараж
върху 36 кв.м. с идентификатор 56277.502.1082.1, при съседи:ПИ с
идентификатор 56277.502.601; ПИ с идентификатор 56277.502.9588; ПИ с
иднетификатор 56277.502.1081; ПИ с идентификатор 56277.502.9541, като
имотът бил идентичен с Нот.акт №105/1997 година. По посочената сделка
дарителите си запазили правото да ползват целия имот докато са живи като на
18.07.2009г. починал дарителят Л. и от този момент нататък, отношенията с
ответника започнали да се влошават.Твърди ,че ответникът започнал да се
1
държи грубо и унизително с майка си, а заедно със съпругата си я принудили
да слезе да живее в избения етаж, който се ползвал за лятна кухня като не й
позволявали да се кача на етажите им.
Ищцата твърди, че е пенсионерка, с множество заболявания, с
по-големи нужди,от разходите за храна и лекарства. Влошеното й
здравословно съС.ие не й позволявало да живее в избата, а заради
отношението на ответника и съпругата му, развила и депресивен синдром.
Имала онкологично заболяване, преживяла и тежка катастрофа,от която
развила страхова невроза, като това било известно на ответника и съпругата
му, но те не й обръщали внимание, като не ги интересувало ищцата какво
преживява в избата сама и как се грижи сама за себе си,включително и за
това с какво се храни и с какво си купува лекарства.Твърди, че многократно е
правила опити да стопли отношенията с ответника , но без успех. Подала
нотариална покана да й заплаща издръжка в размер на 350 лв., но ответникът
отговорил, че може да заплаща 150 лв., което било под минимума и не я
удовлетворява. Моли да се постанови решение, с което се отмени дарението,
предмет на нот.акт № 105/1997 г., върху описаните недвижими имоти до
размера на ½ идеална част. Претендира присъждане на разноските. Ангажира
доказателства.
В указания от съда срок ответникът Н. Л., чрез адв. Б. е депозирал
писмен отговор, с който оспорва изцяло иска, като неоснователен и
недоказан, и моли същият да бъде отхвърлен. В отговора си ответникът не
оспорва , че е получил процесния имот по силата на дарение от родителите
си. В периода 1990 г.- 1991 г. сестра му работила в СССР, Коми, като
ответникът е имал уговорка с родителите си да участва в изграждането на
друга жилищна кооперация, поради което той и съпругата му изтеглили заем
и с него и с личен труд участвали в изграждането на тази жилищна
кооперация,от която е трябвало да получат апартамент. Кооперацията била
изградена,но определеният апартамент бил прехвърлен от ответника , с
договор за покупко – продажба на родителите му , като този договор бил
фиктивен. Впоследствие родители му прехвърлили апартамента, чрез дарение
на сестра му ,с идеята да бъде нейна индивидуална собственост,а през 1997
г. по същия начин родителите му прехвърлили процесния имот, като си
запазили правото на ползване.Към момента дарителката продължава да
живее в него. През всичките години ответникът и родителите му имали добри
2
взаимоотношения и те по собствено желание живеели в приземния етаж.
Многократно канил майка си да се премести да живуу при него и
семейството му, но същата я отклонявала с мотив,че так където живее си е
създала удобства.Оспорва твърдението, че не е полагал грижи за дарителката,
включително и финансово.Поддържа твърдението, че е получил нотариалната
покана,в която е поискано заплащане на издръжка на дарителката в размер
на 350 лв., но счита, че поканата е била изготвена за нуждите на това
производство. Твърди, че ищцата винаги е живяла на приземния етаж и
никога не е имала претенции да живее на някой от горните етажи и за пръв
път с нотариалната покана заявила,че има желание да живее на някой от
горните етажи.Ответникът сочи още ,че в отговора на нотариалната покана е
поканил дарителката да избере къде да живее, като й предложил месечна
издръжка в размер на 150 лева с оглед на доходите ,с които разполага.
Твърди, че ищцата притежава доход колкото неговия около минималната
работна заплата или сумата от 780 лева. Сочи, че в процесния поземлен имот
съществува още една сграда с индентификатор 56277.502.1082.9 с площ от
136 кв.м., която била собственост на родителите му,като приживе баща му Д.
Л. се разпоредил със своята ½ идеална част, чрез завещание в полза на
сестра му,а останалата ½ идеална част от посочената сграда оставала
собственост на ищцата. Моли да се отхвърли предявеният иск. В подкрепа на
твърденията си сочи доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на
страните и при съобразяване с разпоредбата на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът
приема за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства: нотариален акт
№105/97 година; препис –извлечение от акт за смърт;скици ;нотариална
покана; епикриза и експретно решение; удостоверение за доходи; служебна
бележка ;справка от Агенция по вписванията се установява,че с договор за
дарение на недвижим имот обективиран в нототариален акт № 105/97 година
лицата Д. Н. Л. и М. М. Л. са дарили на своя син –Н. Д. Л. следния недвижим
имот: дворно място съставляващо имот с пл.№ 2755,представляващ ½
идеална част от парцел VІІІ-2758 в кв.70 по плана на гр.Пещера с площ на
парцела от 340 кв.м.,ведно с цялата двуетажна масивна жилищна сграда
3
застроена в имота ,както и целият гараж застроен в имота и залепен до
жилищната сграда,без новостроящата се жилищна сграда-собственост на
дарителите и при запазено в полза на дарителите пожизнено и безвъзмездно
право на ползване върху целият имот. Видно от представените скици по
КККР на гр. Пещера поземлен имот с идентификатор 56277.502.1082 е с площ
от 342 кв.м. и с административен адрес: гр. Пещера, ул. “****“ № 15 като
същият е идентичен с парцел VІІІ-2758 в кв.70 по предходния план и е
записан като собственост на Н. Д. Л., Д. Н. Л., М. М. Л. и Г. Д.а Д.. Установява
се още, че в имот с идентификатор 56277.502.1082 е застроен гараж с площ
от 36 кв.м.,с идентификатор 56277.502.1082.1 и жилищна сграда с площ от
90 кв.м. с идентификатор 56277.502.1082.2. Съгласно препис-извлечение от
акт за смърт № 867 от 19.07.2009 година лицето Д. Н. Л. с поС.ен адрес: гр.
Пещера е починало на 18.07.2009 година.
Видно от медицинската документация ищцата М. М. Л. на 07.02.2002
година е освидетелствана с 87.2% трайно намалена работоспособност като
към 10.11.2022 година определената й лична пенсия за инвалидност,
осигурителен стащ и социална пенсия е в размер на 638.24 лева.
От представената и приета по делото епикриза издадена от МБАЛ
„Проф. Д. Ранев“ ООД гр. Пещера се установява, че в периода 11.10.2023
година до 18.10.2023 година ответникът Н. Л. е постъпил в Неврологично
отделение на посоченото лечебно заведение за лечение на исхемичен мозъчен
инсулт без тромболизи.
С нотариална покана връчена на Н. Д. Л. на 08.11.2022 година ищцата е
поканила последния да й заплаща сумата от 350 лева – месечна издръжка,
поради недостатъчност на получаваната от нея месечна пенсия за покриване
на храна,лекарства и битови разходи.С отговор от 09.11.2022 година
ответникът е предложил заплащане на месечна издръжка в размер на 150 лева
с мотив ,че доходите му са около 700 лева и сумата от 350 лева е непосилна
за него като е поканил ищцата да избере ,в коя част от жилищната сграда
желае да живее.
Видно от останалите доказателства за периода 07.2022 година до
12.2022 година ответникът е заемал длъжност охранител-въоражена охрана и
е получил за периода брутно трудово възнаграждение от 5521.21 лева ,а
нетното му трудово възнаграждение за същия период е от 4284.35 лева.
4
Видно от справка извършена в Агенция по вписвания лицето Г. Д.а Д.
е придобило по силата на завещателно разпореждане: 171/342 идеални части
от поземлен имот парцел VІІІ,имот с пл.№ 2758 в кв.70 по предходен план
на гр.Пещера както и ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с
площ от 102 кв.м., представляващ жилище-апартамент с идентификатор
56277.502.1082.9 находящо се в имот с идентификатор 56277.502.1082.
За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана
съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице Б.Г. ,в която
вещото лице сочи ,че поземлен имот с идентификатор 56277.502.1082 с
административен адрес: гр.Пещера,ул.“П.Грънчаров“ № 15 е с площ от 342
кв.м.като в него са изградени две сгради от основно застрояване и сграда от
допълващо застрояване,а именно: сграда с идентификатор 56277.502.1082.1 с
площ от 36 кв.м. и с функционално предназначение-гараж; сграда с
идентификатор 56277.502.1082.2 с площ от 90 кв.м. и с функционално
предназначение-жилищна сграда-еднофамилна с бр.етажи-2 и сграда с
идентификатор 56277.502.1082.9 с площ от 136 кв.м. и с функционално
предназначение жилищна сграда-многофамилна,бр.етажи-1.В заключението
се сочи още ,че в двуетажната масивна жилищна сграда с идентификатор
56277.502.1082.2 е наличен и полуподземен първи етаж със светла височина
от 2,25м.л.като същият се състои от:1./ коридор;2./помещение устроена за
живеене ,с отлята мивка,кухненски шкафове,единично легло и маса с три
стола;3./преходно помещение; 4./помещение устроено за кухненски бокс
обзаведено с хладилник,печка,шкафове и метални рафтове за зимнично
складиране;4./помещение устроено за тоалетна.Според вещото лице
социално-битовите условия за живот на този приземен етаж не могат да
задоволят нормални жилищни нужди за домакинство от едно лице.В
заключението се сочи още ,че сграда с идентификатор 56277.502.1082.9 е
долепена от юг до двуетажната жилищна сграда като също е под нивото на
терена и се състои от два самостоятелни обекта,като единият е с площ от
32.45 кв.м.,а вторият обект е с площ от 102 кв.м.-жилище със светла
височина до 2,48 м.л.
Заключението е прието в с.з.
По делото са разпитани като свидетели: С.ка М. С. ; В. П. Д.; Н. Х. Л. и
М. С.ов Т..
5
СВ. С.-сестра на ищцата в показанията си сочи,че живее в гр.София и е
вдовица. Преди да почине съпругът й всяка седмица идвали в гр.Пещера като
отношенията им не били лоши.Мъжът й починал преди 13 години като тогава
сестра й М. и съпругът й –Д. си живеели на първия етаж в жилищната
сграда,която е двуетажна.В този период ответникът-Н. живеел на втория етаж
от сградата.Когато свидетелката посещавала имота оставала да преспи в
първия етаж - на сестра й М. и Д.. Тогава семейството се разбирали и нямало
проблеми.В къщата сестра й и мъжът й имали магазичне ,в което стояли по
цял ден.Там имали и една стая,но не била годна за живеене ,поради което
вечер се прибирали на горния етаж-да спят.Първият етаж бил обзаведен с
хол, спалня, още една стая, кухня.В него свидетелката отсядала за по 2-3 дни
,като в него живеели сестра й и зет й.Семейството живеело добре ,но след
смъртта на зет й отношенията се променили. Ищцата поработила в магазина
още година -две и спряла поради напредналата си възраст.Когато посеетила
сестра си през изминалата година свидетелката разбрала, че ответникът не я
пуска в горния етаж,в който имало баня ,за да се изкъпе. В приземния етжа
имало кухня ,но нямало баня,а ищцата е с 87% инвалидност.Л. споделила
със свидетелката ,че долната врата, свързваща приземния етаж с първия
жилищен етаж е залепена с лепило, за да не се качва нагоре в етажа. Поради
липса на баня ищцата се къпела в тоалетната ,но там нямало бойлер като
топлела вода с нагревател в кофа и се поливала.Такова е съС.ието на етажа от
както ищцата живее в него.Докато бил жив съпруга на ищцата имали бойлер
и така се къпели в приземния етаж ,но сега нямало бойлер,поради което
ищцата била принудена да топли вода в кофа.Според свидетелката в този
приземен етаж сестра й нямала кухня ,а избено помещение ,в което си
приготвяла храната.От както махнали магазинчето и слезли в приземния етаж
ищцата приготвяла храната в това избено помещение ,а иначе готвела на
първия етаж докато бил жив съпрута й.Според свидетелката ищцата й
споделяла ,че ответникът не я канил да живее на горния етаж и изобщо не
ходи да вижда майка си,нито да я води на лекар,а хората говерели ,че
ответникът дори псувал майка си.Ответникът имал и вила направена също от
баща му. Пенсията получавана от ищцата според свидетелката е в размер на
около 720 лева като ответникът не е плащал издръжка на майка
си.Последният се държал лошо и със свидетелката ,когато тя посещавала
сестра си. В момента на първия етаж живеело семейството на сина на
6
ответника ,а той самият живеел на втория етаж от сградата.
СВ. Д. – внучка на ищцата в показанията си сочи,че живее в гр. Пещера
на ул. „М. ***“ № 11, но посещава баба си всеки ден. Баба й живее на ул.
„****“ № 15 в 2 стаи, като в момента само едната се отоплява, поради такава
възможност. Имала си тоалетна и изба.Вуйчо й-ответникът по делото не е
канил баба й да живее при него,а по-скоро я обиждал, което свидетелката
чувала когато посещавала дома на баба си. Чувала обидни думи, псуване,
цинизми и това продължавало от доста години, може би започнало след
смъртта на дядо й. Това провокирало баба й да се обърне към съда за
връщане на нейната част от имота ,с оглед лошото поведение на ответника.
Никой от семейството на вуйчо й не полагал грижи за баба й като освен това
ответникът не й е плащал издръжка, не й е купувал лекарства.Свидетелката
разбрала ,че ответникът е спрял тока в помещенията на баба й тъй като
ел.тъблото се намирало на неговия етаж.Залепил и вратата й с
пяна.Действията му били на инат,което свидетелката си обяснява с характера
му. Заяви, че първата покана,с която му се искала издръжка била залепена
почти в цяла Пещера и поведението му към ищцата било подигравателно като
токова било и към сестрата на баба й.Завеждането на делото било изцяло
решение на баба й като според свидетелката ищцата живее в този етаж –цял
живот.За къпане от около година и половина баба й използвала другата част
от имота –собственост на дъщерята на ищцата ,а преди това е използвала
помещението приспособено за тоалетна като е топлила вода в кофи.Според
свидетелката баба й и дядо й са живеели на първия етаж като в момента на
втория етаж живеел сина на ответника. Ищцата готвила добре и
свидетелката по някога се хранила при нея. Приготвянето на храната от баба
й се осъществявало в избата и това било така винаги. Дъщерята на
свидетелката също посещавала всекидневно ищцата ,но поради застудяването
в този етаж се появили мишки ,с които се опитвали да се
справят.Подпомагали ищцата финансово като свидетелката купувала и храна.
СВ. Л. – съпруга на ответника в показанията си сочи ,че живеят заедно с
ответника в процесния имот като жилищната сграда е с два редовни етажа и
един приземен етаж.Според свидетелката откакто дошла в това семейство
ищцата живеела в първия-приземен етаж.Първият редовен етаж се ползвал
от сина на свидетелката ,а на втория редовен етаж живеело семейството на
7
свидетелката.Докато бил жив бащата на ответника двамата с жена си
живеели в приземния етаж и това датирала от около 40 г. Около 2000 година
бащата на ответника наследил пари от Гърция ,при което с жена си
отворили магазин в имота като казали ,че ще останат да живеят там .До тогава
също живеели в приземния етаж като първият редовен етаж го ползвали за
гости-когато идвала сестрата на ищцата ги настанявали на този редовен
етаж.Семейството на ответника живеели на втория редовен етаж и това било
винаги така.Първият жилищен етаж се състои от 4 стаи : кухня, спалня, хол и
детска и го ползвали за настаняване на гости .От 15 години в първия редовен
етаж живеел синът на свидетелката и ответника като още приживе на бащата
на ответника направили ремонт в него с изричното разрешение на бащата на
ответника.Същият заявявал ,че този етаж ще бъде за първият му внук ,който
носи неговото име.Според свидетелката през 1990-та имали апартамент
находящ се в жилищна сграда в близост до „Лукойл“ в момента , който им
бил прехвърлен от свекъра й ,защото имало закон в страната непозволяващ
едно лице да има два жилищни имота,в случая процесната къща и този
апартамент.Към този момент семейството на сестрата на ответника живеели в
Русия и когато премахнали закона и вече едно лице можело да има два
жилищни имота,прехвърлили този апартамент на родителите на ответника ,а
те му дарили къщата.След смъртта на бащата на ответника отношенията се
влошили като лично канили ищцата да отиде да живее при тях.
СВ.Т. в показанията си сочи ,че е роднина на страните и е сред тях,
откакто се помни като от преди 55 години ,посещавал процесния имот като
гост. През 1978 год. помагал при строителство на сградата, правил
инсталацията в нея. Отношенията в семейството били нормални като
впечатленията на свидетеля са ,че поради нормалните и добри отношения
между ответника и съпругата му се е стигнало до това дело.Ответникът
нямал нищо против против да се грижи за майка си, да й плаща тока и
водата, но имал против да плаща ток и вода на сестра му, зет му,
племенницата му и малката му племенница, защото те всеки ден били в етажа
на ищцата. Тя готвила , а посочените лица се хранили при нея и оттам
тръгнали дрязгите. Според свидетеля ответникът не може да поема сметките
на сестра си и семейството й.Това довело да ескалиране на
отношенията.Докато бащата на ответника бил жив имало ред и златни
години за семейството.Ищцата обаче показала тотално предпочитание към
8
дъщеря й.Спроде свидетеля ищцата е повече от добре за възрастта си , след
като продължава да се грижи за дъщеря си, за зет си,включително да води
правнучка си до училище и да я посреща. Това според свидетеля не е жена,
която се нуждае от грижи. Лично е виждал как ищцата придружава до
училището „Славейков“ детето на внучка си, и как го забира. От 55 години
свидетелят бил посрещан като гост в долния етаж ,в който ищцата
живее.Възможно е ищцата да е ползвала средния етаж от жилището,в което
е настанявала сестра си от София и племенниците си ,когато са посещавали
гр.Пещера ,но това е било преди синът на ответника да се ожени.Сиведелят
винаги бил посрещан в долния етаж ,който за него не е изба,а всекидневна с
портал.Ищцата живеела в този долен етаж и когато съпруга й бил жив като
това е бил техния избор да живеят в този етаж.Според свидетеля от
построяването на къщата ищцата и супръга й си живеели в този приземен
етаж.В най-горният етаж живеел ответникът и семейството му,а след като
синът на ответника сключил брак той се преместил в средния етаж.Според
свидетеля в приземния етаж си имало всички условя. Доколкото свидетелят
знае , преди 3-4 години ищцата махна бойлера от приземния етаж и го дала
на дъщеря си, когато тя си оправяла жилището,което е съседно и е на една
стена с процесното.Доколкото знаел свидетеля сестрата на ответника живее в
същия имот в съседна сграда на един етаж.Тази съседна къща, доколкото
свидетелят знае се отдавала под наем от ищцата преди дъщеря й да се нанесе
там.Това било преди 20 години и още бащата на ответника бил жив.През
1992 г. станала автомобилна катастрофа,при която починал бащата на
свидетеля,който е брат на ищцата. Ако някой е последствия от катастрофата,
това е самият свидетел като той не знае ищцата да е претърпяла
катастрофа.Според свидетеля ищцата винаги е разполагала с пари и е
парадилара с това.Живее на 300-400 метра от процесното жилище и до преди
2-3 години много често гостувал в него.Поради контакта си с ответника
отношенията се влошили.Докато бил жив бащата на ответника имали общ
вход в жилището, но през годините ответникът направил всеки да има
отделен вход.
Разпитана по реда на чл.176 от ГПК ищцата сочи ,че в процесната
жилищна сграда живеел и синът на ответника,за което ищцата отстъпила
етажа си и се преместила в долния етаж като това се случило преди 16
години.Тогава починал и съпруга й, като нито ответника ,нито семейството
9
му се интересували от нея. Заяви ,че никога синът й не я е водил на
лекар.Имала парични средства останали от съпруга й ,но получаваната от нея
пенсия била в размер на 680 лева.
Касае се за иск по чл.227,ал.1,б.”в” от ЗЗД- дарението може да бъде
отменено ,”когато дареният откаже да даде на дарителя издръжка ,от която
той /последния се нуждае “.
Договорът за дарение по принцип е безвъзмезден договор. За надарения
не възниква нито задължение да гледа /полага грижи/ за дарителя ,нито
задължение да го издържа. От гледна точка на дарителя този договор е акт за
щедрост, на благотворителност, а дареният приема този акт с благодарност и
в негова тежест възниква задължение от морален характер, да подпомага
със средства, при нужда своя дарител
За разлика от договора за прехвърляне на имущество срещу задължение
за издръжка и гледане, такива не се дължат от надарения като насрещна
престация по договора за дарение. Същността на облигационната връзка при
договора за дарение , както и правилата на морала и етиката изискват от
надарения е когато дарителят изпадне в материално затруднение, което иначе
би посрещнал, разполагайки с подареното имущество, да се отзове и да го
подпомогне. Моралното задължение за благодарност и помощ при нужда се
трансформира в правно, доколкото дарителят е поиска издръжка.
Неизпълнението му, стига надареният да не постави себе си и лицата, които
по закон издържа в по-неблагоприятно положение от дарителя, е признато от
законодателя за обществено укорима форма на непризнателност и основание
за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б. „в” ГПК.
Цитираната правна норма, която регламентира основанието на иска –
мотивира извод, че основателността на този иск е предпоставена от
установяването на три групи обстоятелства:
Първата от тях е свързана с имущественото съС.ие на дарителя, втората
е свързана с имущественото съС.ие на дарения и третата – с
отправянето/получаването на изрична покана за предоставяне на издръжка -
адресирана от дарителя - към дарения, доколкото задължението на последния
да предоставя издръжка възниква именно в момента на получаването на
поканата, а не по принцип.
Първият елемент, както бе посочено, е дарителят да е изпаднал в нужда
10
и да няма средства за своето съществуване. Същественото за този елемент от
фактическия състав е, че нуждата не следва да бъде инцидентна, а трябва да
има траен характер. В закона липсва легална дефиниция на понятието "трайна
нужда" като правна категория, но съдебната теория и критериите на
практиката приемат, че "трайната нужда" е налице, когато дарителят не е в
съС.ие сам да се издържа от притежаваните от него средства и имущества
(Решение № 275/26.03.2009 г., по гр. д. № 5837/2007 г., на IV г. о.
ВКС).Трайната нужда следва да бъде преценявана във всеки конкретен
случай с оглед личността на дарителя, неговите конкретни битови и
здравословни нужди (например, нуждата от болногледач (придружител), ако
той не може да се обслужва сам – Решение № 67/01.02.2010 г., по гр. д. №
4166/2008 г., на IV г. о. ВКС; специална храна, с оглед специфично
заболяване – Решение № 79/24.02.2009 г. по гр. д. № 3604/2007 г., на IV г. о.
ВКС и пр.), при една средна мяра с оглед на социалната среда на дарителя и
условията на икономическия живот в страната (Решение № 975/04.11.2008 г.,
по гр. д. № 4052/2007 г., на I г. о.; Решение № 177/14.04.2011 г., по гр. д. №
209/2010 г. на IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Следователно преценката се прави въз основа на конкретното здравословно и
материално съС.ие на дарителя, като се отчитат всичките му доходи (от
заплати, пенсия, добавки, други възнаграждения, получени суми от
продажби, социални помощи – Решение № 238/20.03.2009 г., по гр. д. №
6464/2007 г., на I г. о. на ВКС, реализирани печалби, спестявания и др. и
реалната възможност, с оглед съС.ието на пазара, да реализира допълнителни
доходи (от отдаване под наем или аренда на недвижими имоти, или тяхната
продажба – Решение № 526/03.02.2012 г., по гр. д. № 681/2010 г., на IV г. о. на
ГПК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, цената на друго имущество и т. н.),
които се съотнасят към размера на конкретно необходимите разходи за
покриване нуждите му от жилище, храна, ток, отопление, медицинско
обслужване, лекарства и др. Наличието на допълнително имущество, от което
могат да се реализират доходи, трябва да бъде ясно и конкретно посочено,
като съдът изясни какво е неговото съС.ие, възможно ли е да се получи
определен доход и в какъв размер.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че с договор за дарение ,изповядан с нотариален акт № 105/97
11
година ищците и съпруга й (починал на 18.07.2009 година) са дарили на
своя син: 1/2 /една втора/ идеална част от ПИ с идентификатор
56277.502.1082 по кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени
със Заповед № РД-18-14/20.06.2014 г. на ИД на АГКК, с административен
адрес: гр.Пещера, ул. "****" № 15, с номер по предходен план 2758, квартал
70, парцел VIII с площ от 342 кв.м., ведно със застроените в имота: Двуетажна
масивна жилищна сграда върху 90 кв.м. с идентификатор 56277.502.1082.2 и
гараж върху 36 кв.м. с идентификатор 56277.502.1082.1, при съседи: ПИ-ти с
идентификатор: 56277.502.601;56277.502. 9588;
56277.502.1081;56277.502.9541 , при запазено право на дарителите на
безвъзмездно, пожизнено ползване на целия имот. Установи се , че към
момента ищцата е пенсионерка и месечният й доход се формира от пенсия и
добавки към нея в общ размер от 638.24 лева,а според заевеното от самата
ищеца по реда на чл.176 от ГПК в размер на 680 лева,който доход е
значително по-висок от определения от държавата размер на линията на
бедност(от 01.01.2024 година) в размер на 526 лева.Безспорно е
обстоятелството,че ищцата е освидетелствана от ТЕЛК през 2002 година с
87,2% трайно намалена рабопоспособност. Не става ясно, обаче към момента
какъв е характера, интензитета и етапа на заболяването на ищцата и
необходимо ли е лечение и лекарства във връзка със заболяването й. Не са
представени по делото документи, от които да се установи има ли
последващо лечение ,предписани лекарства и медицински консумативи
необходими за възстановяване и подържане жизнените функции на ищцата.
Установи се от справката от АВ ,че ищцата е собственик на ¼ идеална част
от поземлен имот с площ от 342 кв.м. с № по предходен план 2758 в
кв.70,парцел VІІІ с идентификатор 56277.502.1082 и на ½ идеална част от
самостоятелен обект с идентификатор 56277.502.1082.9 с площ от 102 кв.м.с
предназначение жилище,апартамент построено в същия поземлен имот.
Страните не спорят относно обстоятелството,че ищцата е поискала
ответникът да й заплаща месечна издръжка в размер на 350 лева,за което е
отпралива писмена покана на 11.10.2022 година.
Установи се от събраните доказателства, че ответникът за периода месец
07.2022 година до месец 12.2022 година е получавал нетно трудово
възнаграждение в размер на 714.05 лева, което е около доходите на ищцата.
12
Всички разпитани по делото свидетели установиха, че преди повече от
16 години ищцата се е установила да живее в приземния етаж като е
преспособила същия според своите нужди и потребности. Свидетелите
установиха още, че ищцата макар и в напреднала възраст е подвижна и се
обслужва сама–готвене ,чистене ,подържане на личен тоалет.По делото няма
данни същата да се нуждае от специфичен хранителен режим ,специални
медицински грижи или да закупува скъпи медикаменти и медицински
консумативи.
В конкретния случай, материалните средства на ищцата действително
не са недостатъчни за задоволяване в оптимален обем на потребностите й,
като същевременно са адекватни на икономическото съС.ие на страната и
региона, както и на съответната социална среда. Съпоставката между
доходите и имущественото съС.ие на дарителя с имущественото съС.ие на
надарения - ответник, съгласно събраните по делото доказателства, не
установява затруднение на дарителя да посрещне разходите си. Здравословно
съС.ие на ищцата не може да бъде основание за отмяна на дарението, тъй като
не е довело до изпадането й в трайна нужда . Дори доходите на ответника да
му позволяват да предостави исканата издръжка, без да постави себе си в по -
неблагоприятно положение от това на дарителя, идеята на законодателя не е
да се дава такава издръжка неоснователно. Предвид изложените съображения,
настоящият състав приема, че по делото не се доказва изпадане в трайна
нужда на дарителя ,тъй като не се установи безспорно, че същият няма
материални възможности да покрива битовите си нужди и потребности, респ.
да срещне извънредните разходи във връзка със здравословното си съС.ие, а
това е основен елемент от фактическия състав за отмяна на дарението.
Липсата на първата предпоставка според настоящия състав прави
претенцията на ищцата неоснователна като цяло.
Следва да се посочи, че според съда ищцата е поканила през 2022 г.
надлежно ответника за плащане на издръжка,като поканата е получена лично
от него, а при положение, че е бил поканен и не е откликнал на молбата да
плаща издръжка сочи на отказ по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, но като
се посочи, този отказ не е неправомерен с оглед липсата на доказана нужда от
издръжка.
Освен посоченото съгласно дадените разяснения в ТР на ОСГК на ВКС
13
№ 1 от 21.10.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г. при иск за отмяна на
дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД не е налице проява на
непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя
издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно
средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и
лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на
дарителя. В случая се събраха доказателства ,че ответникът е реализирал
месечни доходи около 714.05 лева и при плащане на издръжката самият той
би поставил себе си в затруднено положение
По делото се събраха гласни доказателства, че от няколко години
ищцата не поддържа никакви контакти със своя син, който не е заплащал
никаква издръжка, нито се е интересувал за съС.ието й,но това поведение не
може да се квалифицира като груба форма на непризнателност и да бъде
основание за отмяна на дарението с оглед характера на дарствения акт.
С оглед на изложеното съдът ,намира че въпреки доказването на
последните два елемента от фактическия състав за отмяна на дарението,
доколкото ищцата не успява в условията на пълно и главно доказване да
установи нуждата от парични средства за осигуряване на издръжката си,
както и нейният траен характер, претенцията й е неоснователна.
С оглед изхода на спора в тежест на ищцата следва да се възложат
направените от ответника разноски в размер на 1600 лева.
Водим от горните съображения, Пещерският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. Л. с ЕГН-********** от гр.
Пещера, ул.„****“ № 15, чрез адв. К. иск против Н. Д. Л. с ЕГН-**********
от гр. Пещера, ул. „****“ № 15, за отмяна на дарение, обективирано в нот.
акт № 105/1997 година на следния недвижим имот: ¼ идеална част от ПИ с
идентификатор 56277.502.1082 по кадастралната карта и кадастралните
регистри,одобрени със Заповед № РД-18-14/20.06.2014 г. на ИД на АГКК, с
административен адрес: гр. Пещера, ул. "****" № 15, с номер по предходен
план 2758, квартал 70, парцел VIII с площ от 342 кв.м., ведно с ½ идеална
част от застроените в имота: Двуетажна масивна жилищна сграда върху 90
14
кв.м. с идентификатор 56277.502.1082.2 и гараж върху 36 кв.м. с
идентификатор 56277.502.1082.1, при съседи: ПИ с идентификатор
56277.502.601; ПИ с идентификатор 56277.502.9588; ПИ с идентификатор
56277.502.1081; ПИ с идентификатор 56277.502.9541.
ОСЪЖДА М. М. Л. да заплати на Н. Д. Л. разноски по делото в размер
на 1600 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
15