№ 1051
гр. Варна, 01.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Даскалова
Членове:Станчо Р. Савов
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
и прокурора С. Ив. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20223100601186 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
ЖАЛБ.-ПОДС.А. М. М. - редовно призован, явява се лично и с адв.Ю. Г., редовно
упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
ЖАЛБ.-ГР.ИЩЕЦ И Ч.ОБВ.В. А. А. – редовно призован, явява се лично и с адв.Е.
М., редовно упълномощен и приет от съда на първата инстанция.
ПРОКУРОРЪТ – Считам, че няма пречка да се гледа делото. Моля да дадете ход на
делото. Нямам искания за отводи към състава на съда.
АДВ.М.- Да се даде ход на делото. Нямаме искания за отвод към състава на съда.
АДВ.Г. – Да се даде ход на делото, нямам искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл.331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от СЪДИЯ РУМЯНА
ПЕТРОВА
АДВ.М.- Поддържаме жалбата, няма да сочим доказателства.
АДВ.Г.- Поддържаме жалбата, няма да сочим доказателства.
ПРОКУРОРЪТ – Допустими са жалбите, нямам искания за събиране на
1
доказателства.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и дава ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ - Считам жалбата за допустима, но неоснователна, а присъдата на
ВРС намирам за правилна и законосъобразна. С тази присъда в мотивите са обсъдени
подробно и анализирани доказателствата по делото - свидетелски показания, експертизи и
писмени доказателства, като според мен съда правилно е постановил оправдателна част на
присъдата в частта, относно квалификацията – причиняване на телесна повреда по
хулигански подбуди, като е изложил подробни мотиви и доводи защо това не е така.
Считам, че това е правилната квалификация, която РС-Варна е възприел, а именно по
чл.129, ал.1 от НК. Считам, че присъдата е правилна и законосъобразна, включително и в
гражданско-осъдителната част, поради което моля да я потвърдите.
АДВ.М. – Моля да постановите съдебен акт, с който да уважите жалбата, като съм
изложил подробни аргументи в допълнителното писмено изложение към жалбата, които
поддържам. Моля на основание чл.189, ал.3 от НПК да осъдите подсъдимия да заплати
разноските за адвокатско възнаграждение на моя доверител, направени пред въззивната
инстанция, за което представям договор за правна защита.
Относно жалбата на подсъдимия – считам, че същата е неоснователна. От анализа на
доказателствата, не може да се направи извод, че подсъдимият е действал с цел да защити
свидетелят В. от гр.ищец В. А., т.к. поведението на гр.ищец не може да се определи като
нападение по смисъла на чл.12, ал.1 от НК и според постановление на Пленума на ВКС
№12/1973 г. От една страна, неубедително е пострадалият, с оглед на неговите физическите
данни, сравнение с тези на подсъдимия, да предприеме нападение спрямо него или неговия
приятел - свид.В., защото подсъдимия физически значително превъзхожда гр.ищец.
От друга страна, първият съществен елемент на неизбежната отбрана, е наличието на
непосредствено противоправно нападение. Според доказателствата по делото, в момента,
когато гр.ищец се е разминавал с подсъдимия, последния с първия удар е повалил гр.ищец
на земята, като го е привел в безпомощно състояние. Превишаване на пределите на
неизбежна отбрана може да има само при започнало и незавършило непосредствено
противоправно напрадение.
Дори хипотетично да се приеме, че подсъдимия е възприел приближаването на
гр.ищец към свид.В. като нападение, то още с първия удар той е неутрализирал гр.ищец, т.е.
нямаме нападение. Употребих израза „дори хипотетично да се приеме“, защото според
показанията на свид.Д.К. и И.В., от приближаването на гр.ищец към подсъдимия и свид.В.,
нищо в поведението на гр.ищец не е излъчвало агресия. Той не е подтичвал, не е блъскал
подсъдимия, не е замахвал към свидетеля В., не е произнасял обидни думи. Свид.К. е зет на
2
гр.ищец, но неговите показания се потвърждават от свид.В., който е бил непознат на свид.К.
и гр.ищец и се е оказал случайно на местопроизшествието. Въпреки, че подсъдимия още с
първия удар е привел в безпомощно състояние гр.ищец, той е продължил побоя, като
целенасочено е прекрачил гр.ищец, наведен или седнал върху него, и е започнал интензивно
да му нанася силни юмручни удари в дясната половина на главата, в областта на дясното
слепоочие, също и удари с колена и ритници по тялото. Нещо повече – за да му е по-удобен
на ударите, подсъдимия с едната си ръка е хванал пострадалия за дрехата и го е надигал към
себе си, а с другата си ръка от упор е нанесъл минимум 5-6 удара, според доказателствата
по делото. Именно с тези последващи удари, след като гр.ищец вече е бил в безпомощно
състояние, подсъдимия е причинил процесните телесни увреждания. Считам, че тези
действия на подсъдимия доказват не само наличието на хулиганска подбуда в поведението
му, но и има алтернативен пряк умисъл за причиняване на по-тежък от средна телесна
повреда престъпен резултат.
Що се отнася до травматичните увреждания на подсъдимия, описани в СМЕ,
назначена от първоинстанционния съд, ако се приеме, че те са причинени от гр.ищец, то
предвид доказателствата, единственото положение, при което гр. ищец е могъл да причини
тези увреждания, е в момент на самозащита, когато е бил повален по гръб и подсъдимия от
упор с юмрук му е нанасял удари по лицето.
Считам, че едно такова действие на самозащита – състояние, когато защитаващият се
е бил зашеметен, би могло да се определи като рефлекторна проява, която не представлява
деяние в наказателно-правен смисъл, а от там не представлява и престъпление. В подкрепа
на последното ще цитирам казаното от вещото лице д-р М. в с.з. на първоинстанционния съд
от 30.05.2022 г., където тя казва, че при зашеметяване…./цитат/. Според заключението на
СПЕ, назначена на ДП и изложеното от вещото лице д-р Б. с.з. на 30.05.2022 г.,
подсъдимият към момента на извършване на деянието не е бил в състояние на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия.
Моля за произнасяне в горния смисъл.
ГР.ИЩЕЦ В. А. – Поддържам казаното от повереника ми.
АДВ.Г. – Поддържам въззивната жалба, като оспорвам жалбата на колегата М. по
отношение на постановената присъда, която също считам за неправилна.
В мотивите към присъдата съдът посочва, че са оформени три групи свидетели на
станалия инцидент. В тази част на мотивите те са обсъдени подробно, но съдът не е
обсъдил изобщо заключението на СМЕ, изготвена от д-р М. по отношение на телесните
увреждания, причинени на подсъдимия. Това за мен е изключително важен момент, защото
пострадалият А. в показанията си в с.з., проведено на 11.05.2022 г., на л.17 заявява, че е
видял подсъдимия да излиза от вратата на сервиза и да тръгва срещу него. Не е очаквал по
никакъв начин, че от него ще има някаква реакция или агресия, защото не е присъствал на
3
пътната ситуация. На практика самия А. по този начин признава, че е имало такава предна
пътна ситуация. Там, обаче, той сочи, че участника, който се е движел правомерно, което
другите трима свидетели-мотористи категорично оспорват и заявяват, че той е този, който е
създал пътен инцидент на пътя. В последствие явно е бил подразнен от това, че В. му е
направил знак с ръка, който го определя като „Внимавай какво правиш!“, докато А. казва, че
е видял черни ръкавици. Твърди, че е имало среден пръст и твърди, че са били зимни
ръкавици с един пръст. Сиреч, той не оспорва обстоятелството, че В., движейки се с
триколката си, е бил поставил ръкавици на ръцете си.
От там нататък, свид.А. на л.17 заявява, че е имал намерение да каже на Милетие,
приближавайки го, че не знае какво се е случило и да не се бърка. Но не е замахвал, минал е
покрай него, защото неговия спор е с господина с триколката. Изключително важно
обстоятелство за мен е, че той заявява, че минавайки покрай него усеща, че има удар отзад и
след това не помни нищо.
А. оспорва обстоятелството, което е установено безспорно от медицинското
удостоверение, че М. в тази ситуация получава удар, при който удар той получава
травматични увреждания, изразяващи се на първо място в контузия на лицето, и на второ
място кръвонасядания и травматичен оток по клепачите на лявото око и в областта на
лявата скула. Това означава, че този удар е бил достатъчно силен за да причини тези
минимум три травматични увреждания по лицето на А.. Въпросът е дали това е възможно да
стане така, както приема съда на л.3 от мотивите си: „ В този момент М. успял да хване
ръката на пострадалия и нанесъл силен удар с юмрук в главата на свид.А. в областта на
дясното му око…“/цитат/.
Това обстоятелство съдът не обяснява от къде вади тези изводи, след като от
свидетелските показания няма такива данни, от които може да се направи такъв извод,
защото дори показанията на свид.К., дадени в същото това с.з. сочат, че той казва, че М. го е
ударил при разминаването с дясната ръка през тила отзад, после го пресрещнал и го
прескочил. Това обяснение за мен е нереално, защото този свидетел заявява, че не е видял В.
да удря или да блъска А. и между двамата е нямало никакъв контакт и той не е видял А. да
пада на земята – стр.21 от този протокола.
Аз считам, че имаме празнота в мотивите на съда по отношение на едно
изключително важно доказателство, а именно че подс.М. също е пострадал при този
инцидент, и то е пострадал при удар, и този удар не е бил случаен, а целенасочено нанесен
от А.. Но съдът приема, че А. е нанесъл този удар, докато е бил на земята, докато А. заявява,
че след първия удар той нищо не помни. Няма такива преки свидетелски показания,
независимо че К. казва, че го е следил инцидента и това е обсъдено от съда, който заявява,
че К. е наблюдавал минимум 5 удара и това се сочи на стр.7 от мотивите, и от там нататък
кой казва, че видял над 5 удара, докато бягал към местото на инцидента. Това означава, че
А. е бил активен участник в този инцидент. Аз бих казал, че А. е активен участник в тоз
инцидент от началото на баира, който води към кв.Виница, където се е движел безспорно
неправомерно, за да предизвика реакцията на мотористите, от които свид.В. го последва, за
4
да му оправи едно предупреждение и да каже, че те са били застрашени. И това
обстоятелство тримата едновременно обясняват на А. М., когато пристигат пред
автосервиза. Те му обясняват ситуацията, развила се там.
Това разстояние самият А. казва, че до спирането е около 1 км., което той изминава.
Тогава той вижда спрелите мотористи по-надолу от него. Това е разстояние минимум 60
метра от магазина до автосервиза, и това е приблизително точно разстояние, което означава,
че в този човек агресивните намерения не са престанали. В. казва, че когато той е дошъл и се
е приближил до тях, му е казал :“Какво направи, бе човек, щеше да ни убиеш!“ На което А.
продължава с агресивното си поведение и подминава А., блъска го и му нанася този удар.
Ударът е нанесен категорично, когато двамата са прави и той е първия удар в инцидента.
След това М. нанася ударите, които са причинили тази средна телесна повреда на А.. В тези
мотиви, първоинстанционният съд е пропуснал да обсъди безспорното доказателство,
изразяващо се в медицинското удостоверение, което има М.. Той се е задоволил с това,
което казвам, да посочи на стр.3, че А. пада на земята в активно добро състояние, за да
може да нанесе този удар, който причинява три различни увреждания по областта на главата
на М.. Това обстоятелство на първо място потвърждава тезата, която е възприел РС-Варна,
че няма хулигански действия и това е безспорно, защото съдебната практика в тази насока е
константна. Когато имаш личен мотив за намесата в един побой, даже и да предизвикаш
този побой, който в случая ние категорично оспорваме и заявяваме, че А. предизвиква
скандала. Тези свидетели са дали личен мотив на А. М. да се намесва, защото неговата
съжителка е била на мотора и казва, че този е минал и е щял да я събори от мотора. Закачил
дисагите, които са закачени отзад на мотора. Мотористите са уязвими участници в пътното
движение, те са толкова уязвими, колкото и престарелите стари хора, колкото и малките
деца, към които водачите трябва да се отнасят с изключително внимание. Това А. не е
направил. Не зная защо и как, но той е акумулирал една агресия в себе си, т.к. е бил
застигнат от триколката на В., от това, което се е опитвал В. да му каже. С тази агресия той
слиза надолу и под влияние на тази агресия извършва тези действия.
Тези действия, които описвам сочат, че М. е бил в положение на неизбежна отбрана,
което съда се опитва в мотивите си и разсъждава върху обстоятелствата на стр.9 дали се
касае за неизбежна отбрана. Но той обсъжда СПЕ и казва, че М. не е бил в състояние на
силно раздразнение, което да е предизвикано от пострадалия А.. Дори и да е така, защото
преценката е на вещо лице, ние твърдим, че тук имаме действие срещу противоправно
нападение. Ние не се позоваваме на силно раздразнение в този момент. Тук трябва да се
обсъди обстоятелството, имаме ли нападение на първо място над М., ако имаме такова -
защо тогава вещото лице казва, че няма състояние на силно раздразнение. На второ място,
имаме ли нападение освен над М., и над В., за който е безспорно, че е на определена
възраст, че е човек с ТЕЛК, че е качен на тази триколка и с оглед на това, той не може да се
защитава. Още повече, че съпругата му е отстрани до него, което съвсем затруднява
действията му, свързани със слизане от триколката и пр. Тук трябва да се обсъдят другите
квалифициращи елементи, които са посочени в чл.12, а именно имаме ли непосредствено
5
противоправно нападение от А. по отношение на групата мотористи и към самия М.. Трябва
да се отговори на този въпрос, а не да се каже, че не е бил в такова състояние и да прекратим
въпроса, свързан с приложението на чл.12.
Моля да обсъдите това нещо и да оправдаете М., защото тук нещата са „Каквото
почукало, такова се обадило“. А. е бил агресивния, никой не го е знаел, и инцидента е бил
приключил, и той самия казва, че е решил да не се занимава, но после виждайки, че В. е
спрял, решава пак да се занимава. Това защо е – заради агресията, която съществува в А..
Ако не приемете, че се касае за приложението на чл.12, ал.1 от НК, то при всяко едно
положение аз Ви моля да обсъдите приложението на чл.139 от НК. Тук имаме
непосредствено противоправно нападение, което даже и да сочи на превишаване на
пределите на неизбежната отбрана, то трябва да има преквалификация, иначе това
медицинско в мотивите е забравено, забравено е, че вещото лице М. е дала заключение в
тази насока, ползвани са показанията само на втората експертиза, и въпроса приключва. Но
това не е така, защото имаме една група свидетелски показания на мотористите и на М.,
които са последователни и сочат действията на непознатия за тях А. до този момент, който
се приближава активно към тях и този предмет, който той държи и който последствие се
оказва калъфа на очилата, той не е видим и разпознаваем в първия момент, според мен. И
М. казва така, и В. казва, че е държал нещо в ръката си. Той е активен и агресивен спрямо В.
и казва:“Ти не си видял, не се меси!“. Той си мисли за предния инцидент и му казва да не се
меси. Блъска го да го отстрани от пътя и му нанася удар. Този удар не можа да бъде втори в
инцидента. В това съм категоричен. Имаме нападение и моля да преквалифицирате деянието
и да наложите наказание при тази квалификация.
Съдът в разсъжденията си на стр.9 е прав по отношение на това, че липсва
хулигански мотив у М., за да причини тази повреда. Безспорно е, че действията му са
неправомерни, за което той съжалява, но така или иначе той е бил предизвикан от
поведението на А.. Моля да намалите уважения гр.иск, ако считате, че е извършено
престъпление, а не се касае за приложението на чл.12 от НК. Явно е, че той има сериозни
увреждания, но такива увреждания бих казал, че може да получи и самия М., защото удара
спрямо него е в същата зона в областта на окото.
Това сочи на едно съпричиняване, което е по равно в този инцидент по отношение на
обезщетението и същото следва да бъде намалено. Моля за Вашето произнасяне.
ПОДС.М./право на лична защита/ – Поддържам казаното от адвоката си.
Относно килограмите ми – той човека не се респектира от моите килограми даже.
Застанах пред него и той тръгна, блъсна ме. Това беше целенасочено, според мен, защото
имаше 60 метра, той можеше да звънна на 112. Аз не съм търсил конфликт. Ако търсех
конфликт и при друга ситуация – на 5 метра бяхме от имота му, можеше да влезем вътре. Аз
просто реагирах инстинктивно. Нанесох удар, наистина, но първо той ме удари и тогава.
Наистина носеше нещо черно, което после разбрахме какво е. Линейка дойде, не съм
6
търсил конфликт.
ПОСЛЕДНА ДУМА
ПОДС. А. М. М. - Ако може да се преразгледа делото, както каза адвоката.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание, като след съвещанието счете делото за
изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7