Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
гр.Велико Търново, 05.04.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично заседание на двадесет и втори
февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д. С., и при участието
на прокурора Иванова като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
709 по описа на Административен съд Велико Търново за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 2в, т. 1 от ЗОДОВ
Образувано е по искова молба на И.Т.М.
*** срещу Върховния административен съд с искане за присъждане на обезщетение в
размер на 4 665,18лв. за претърпени имуществени вреди и 10 000лв. за
претърпени неимуществени вреди от неправилно приложение на правото на
Европейския съюз. В исковата молба се твърди, че при постановяване на
окончателен съдебен акт по а.д. № 6328 / 2021г. състав на Върховния
административен съд не изпълнява задължението си да приложи директно европейска
норма, както и да отправи преюдициално запитване относно нейно тълкуване. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът Върховен
административен съд, в отговор на исковата молба излага съображения за нейната
неоснователност и недоказаност, като моли за отхвърлянето ѝ.
Представителят на ВТОП
дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковата претенция и
предлага предявеният иск да бъде отхвърлен.
След
като разгледа твърденията на страните и доказателствата по делото,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Между И.Т.М. и Агенция по заетостта на
19.01.2021г. е сключен Договор № ЗТ2-04-01-00623#8 за осигуряване на заетост по
проект „Заетост за теб”, като задълженията на М. са за наемане по трудов
договор на едно безработно лице за срок от 9 месеца, а Агенцията по заетостта следва
да изплаща трудово възнаграждение в размер общо на 4 665,18лв. В чл.4 от
Договора изрично е посочено, че средствата по чл.2, т.е. помощта предоставена
на работодателя са минимална помощ по смисъла на посочения Регламент. С Трудов
договор № 1 / 01.02.2021г. е назначен за срок от 9 месеца К.Н.К.като технически
сътрудник от ***И.М.. Редовно за срока на договора са изплащани дължимото
трудово възнаграждение, данък об доход и осигуровки. Договорът за осигуряване
на заетост е едностранно прекратен от възложителя на 01.02.2021г. с писмо с
рег. № ЗТ2-04-01-00623#9/01.02.2021г. Прекратяването на договора е оспорено
пред съд, образувано е а.д. № 77 / 2021г. по описа на Административен съд
Велико Търново и с Решение № 132 / 05.05.2021г. административният акт е
отменен. С решение № 11 799 / 18.11.2021г. на Върховния административен
съд първоинстанционното решение е отменено и е отхвърлена жалбата на М..
В хода на настоящото производство са разпитани двама
свидетели, чиито показания съдът кредитира като непосредствени, безпристрастни
и достоверни.
Исковата молба е подадена в срок от
надлежна страна и срещу надлежен ответник, поради което е процесуално
допустима.
Законът
за отговорността на държавата и общините за вреди в чл. 2в, ал. 1, т. 1 урежда
реда за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от правораздавателната
дейност на административните съдилища от достатъчно съществени нарушения на
правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 203, ал. 3 от АПК държавата
отговаря за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска
се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за
нарушение на правото на Европейския съюз.
Фактическият
състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ
включва: 1. нарушена правна норма на правото на Европейския съюз, която да
предоставя права на частноправните субекти; 2. нарушението да е достатъчно
съществено и 3. да съществува пряка причинно-следствена връзка между
нарушението и претърпяната вреда. В този смисъл е трайната практика на СЕС
/Решение от 19 ноември 1991 г. по дело Francovich и др., съединени дела C-6/90
и C-9/90 на СЕС, Решение от 25 ноември 2010 г. по дело Fus, C-429/09, Решение
от 9 декември 2010 г. по дело Combinatie Spijker Infrabouw-De Jonge Konstruktie
и др., C-568/08, Решение от 14 март 2013 г. по дело Leth, C-420/11/.
Реализирането на отговорността на държавата е обусловено от кумулативното
наличие на посочените материалноправни предпоставки. При липса дори само на
един от елементите на фактическия състав отговорността на ответника за
обезвреда не може да бъде реализирана. Доказателствената тежест за установяване
на правопораждащите юридически факти и на връзките между тях лежи върху ищеца.
По
отношение на първата предпоставка ищецът претендира наличието на приложима
правна норма от Регламент 1407 / 2013. Твърденията му са, че именно този
регламент определя правилата за отпускане на държавните помощи де минимис и
определя като получатели предприятия, без ограничение в правно организационната
им форма. Както правилно отбелязва и ответника в писменото си становище, самият
ищец не посочва конкретната правна норма, която е нарушена от Върховния
административен съд и която да определя адресатите на държавната помощ де
минимис. Общото позоваване на регламент не изпълнява изискванията за наличие на
нарушена правна норма. Видно от текста на Регламент 1403 / 2013г. в чл.1, ал.1
е посочено, че той се прилага по отношение на помощите, предоставяни на
предприятия от всички сектори с изключения, подробно изброени. В т.4 от
преамбюла на регламента е посочено, че предприятие е всеки субект, осъществяващ
стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина, по който се
финансира. Следователно именно разпоредбата на чл.1, ал.1 от Регламент 1403 /
2013г. определя възможността за предоставяне на държавната помощ де минимис на
всички предприятия без значение на правния им статут, с изключение на
извършващите дейност в областта на рибарството и аквакултурите, селското
стопанство и преработката на селскостопанска продукция. Настоящият състав
намира, че тази правна норма обаче не предоставя права на частноправните
субекти. Целият Регламент 1403 / 2013 предвижда правила относно начина на
предоставяне от държавата на държавна помощ, за която не се изисква одобрение от
комисията. Тези правила са с адресат държавата, като тяхното неизпълнение би
довело до промяна на характера на държавната помощ. Доколкото решението дали да
бъде предоставена държавна помощ, в какъв размер и спрямо кои лица, е в
изключителните правомощия на държавата и не подлежи на регулация от общностното
право, то ограничаването на правоимащите лица не попада в обхвата на приложение
на Регламент 1403 / 2013г. В този смисъл, дори да се установи несъответствие на
условията за отпускане на държавната помощ де минимис в областта на трудовата
заетост с изискванията на чл.1 от Регламент 1403 / 2013г., то това
несъответствие не води до предоставянето на право на ищеца до участие в
програмата.
По
изложените съображения съдът намира, че не е налице първата предпоставка за
ангажиране отговорността на държавата по
чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ и исковите претенции като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искова
молба на И.Т.М. *** срещу Върховния административен съд с искане за присъждане
на обезщетение в размер на 4 665,18лв. за претърпени имуществени вреди и
10 000лв. за претърпени неимуществени вреди от неправилно приложение на правото
на Европейския съюз.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: