№ 2576
гр. София, 14.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
Гражданско дело № 20221110127845 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 16:07 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ М. Б. М. – редовно уведомен в предходно съдебно заседание, явява се лично,
представлява се от адв. Ж. с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Е. М. М. – уведомен в предходно съдебно заседание, не се явява,
представлява се от адв. И. с пълномощно по делото.
СВИДЕТЕЛЯТ Б. М. М. – редовно призован, не се явява.
Страните /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като счете, че не са налице процесуални пречки и с оглед редовната
процедура по призоваването на страните,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
УВЕДОМЯВА страните, че на основание чл. 150, ал. 3 от ГПК за заседанието се
провежда звукозапис.
ДОКЛАДВА становище по доказателствените искания направени от ищеца в
предходното съдебно заседание, депозирано от процесуалния представител на ответницата.
Същото е връчено на ищеца и е постъпило становище и от него.
ДОКЛАДВА молба с приложен болничен лист, относно поисканата и неявяваща се
свидетелка по искане на ищеца.
ДОКЛАДВА молба от лицето допуснато в качеството на свидетел Б. М., в която
молба сочи, че на основание чл.166, ал.1, т.2 ГПК, ще се ползва от правото си на отказ от
1
свидетелстване.
АДВ. И.: Искането ни е да не уважавате тяхното становище, а нашето, включително и
сега направените искания. Това се налага поради следното: Неоснователността на техните
твърдения и искания сме изтъкнали в т.1 и 2 и подточките им. Според мен исковата молба е
нередовна. В нея има предявени три иска. Единия е за собственост, но няма петитум. Това
означава, че има нередовен иск за собственост. Второ има фактически твърдения, че има
заем за послужване, ползването по който се е превърнало в договор за наем. Това означава,
че не е ясно дали има иск само за заем, дали за наем, дали и двете и в какво отношение. И в
този смисъл е необходимо изясняване, защото ние даже не знаем и за какво се защитаваме.
Какво е необходимо да изясните, поради тази нередовност на исковата молба. Първо трябва
ищеца изрично да посочи дали се отказва или оттегля иска. Това са процесуални действия,
които той има като възможност. Ако това го каже необходимо е прекратяване по този иск и
произнасяне. Ако ищеца заяви, че поддържа твърдението си, че е бил собственик, няма как
да разглеждате производството по такъв иск за собственост, който се разглежда по общия
ред. Искове за бързи производства за заем или за наем в такова производство недопуска
това, защото те са по реда на бързите. При прекратяване в такъв случай пак трябва да ни
присъдите разноски. Със соченото от ищеца в абзац 3 от горе на долу на стр.2, иска
продължаване, тъй като договора за заем бил продължен. Това значи, че трябва да отговори
дали договора, който сочи за заем е прекратен. Ако твърди, че не е прекратен договора за
заем за послужване от доверителката ми, твърди ли, че с нея същевременно има и договор за
наем и заем. Ако оттегли твърдението си и заяви, че не поддържа изявлението си за
продължаване, твърди ли, че за гаража съществуват два едновременно действащи договори.
Единия за послужване, а втория за заем, като за всеки един претендира предаване на
държане. Това е наложително за да знаем какво да защитаваме и за какво да продължава
производството. Моля тези неща да ги съобразите, като в правните норми за целта съм ги
посочил в тези точки 1,1.1, 1.2, 1.3, 1.4,1.5. Моля да се произнесете по тях, включително и по
повод на становището, което те са дали. А специално по неговата неоснователност, защото в
него целят извращаване на наши договори, което е недопустимо в т.1 и 2 и подточките им
съм обяснил защо го правят и защо не могат да го правят.
АДВ. Ж.: От това, което чух моля да приемете, че исковата молба е редовна
независимо от изявлението за това, че в нея като обстоятелство е посочен факта, че ищеца е
собственик на процесния гараж. Няма никакви претенции в настоящото производство за
собственост. Има отделно производство, в което ответницата по настоящото дело е ищец по
чл.108 от Закона за собствеността, а настоящия ищец е ответник. Понеже запомних, че става
дума за продължаване на договора от заем за послужване в договор за наем. Става дума за
ползването на гаража да продължи с друга правна фигура договор за наем, а не става въпрос
това, което твърди колегата и бих казал изопачава и цитира неправилно написаното в
исковата молба. Бих искал да ми дадате възможност да прочета по задълбочено
2
изявлението. От това, което чух не намирам основания да бъдат уважени направените
изявления. Поддържам всички доказателствени искания, защото всички тези доказателства,
които са приложени са оспорват от ответната страна.
АДВ. И.: Неоснователно е твърдението, че няма иск за собственост. Какво значи, че
няма иска за собственост, когато има фактическо твърдение, че си собственик. Това
означава следното: има ли страни посочени в исковата молба, има. Второ, има ли
фактически твърдения, че са собственици, има. Трето, няма ли петитум по него, няма,
следователно фактите са тези, които определят какво става. Фактите показват, че има
нередовен иск за собственост и нека да кажат оттеглят ли го или не го оттеглят, или се
отказват от него. Ето това е въпроса. Те да искат от Вас, Вие да приемете, че не бил такъв
иска е абсолютно недопустимо, защото Вие не знаете какъв иск предявяват. Дали го
поддържат, дали не го поддържат, а и закона не позволява искове за собственост в тези
бързи производства. Ако такъв иск се предяви те трябва да бъдат прекратени. Ако такъв иск
е предявен той трябва да се прекрати, защото не е вписан иска за собственост. Защо твърдят
собственост, на какво основание, защо не кажат ние го оттегляме или се отказваме, какво им
пречи да го заявят, иначе ни поставят и нас и Вас в неизвестност за какво да се защитаваме.
Нямам други искания.
На първо място по възраженията за нередовност на исковата молба СЪДЪТ намира
следното:
СЪДЪТ счита същите за неоснователни. Фактът на простото твърдение, че ищеца е
собственик на имота и като такъв е сключил договор за заем за послужване и договор за
наем, според съда не представлява заявяване на собственически претенции от страна на
ищеца, които да изискват самостоятелен петитум на собственически иск, било то
установителен или ревандикационен такъв. Ищецът действително е посочил в
обстоятелствената част на исковата молба, това че е собственик на имота, но това само по
себе си, както посочих не представлява предявяване на иск по чл.124 от ГПК или чл.108 от
ЗС. Също така според съда абсолютно ясно и хронологично във времето ищецът е посочил,
че първоначално договорните взаимоотношения между него и ответницата са основани на
договор за заем за послужване, а в последствие и към момента на изпращането на покана за
предаване на владението на договор за наем. В този смисъл съдът приема, че предмет на
настоящото производство е искане за предаване на нает имот, което се разглежда по реда на
чл.310 ГПК, а материално правната норма намираща основание на иска е в Закона за
задълженията и договорите. Единствената неточност, която съдът съзира в исковата молба е
посочването на главен и евентуален иск, каквито според съда не са предявени, тъй като
както беше посочено по-горе според твърденията на ищеца към датата на предявяване на
исковата молба е налице прекратен договор за наем и в неизпълнение на задълженията си
след прекратяването на този договор ответницата не е предала ползването. Тази неточност
обаче се съдържа единствено и само в посочената в шапката на исковата молба правна
3
квалификация и доколкото правната квалификация се определя от съда, а ищеца дължи само
излагане на факти, същото не е основание за нередовност на исковата молба.
Водим от горното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за оставяне на исковата
молба без движение.
По отношение на направените доказателствени искания, на първо място следва да
бъдат приети като доказателства по делото документите описани в точки от 1 до 12,
включително на исковата молба. Оспорването направено от страна на ответницата касае
тяхната доказателствена стойност и ще бъде взето предвид при обсъждането на
доказателствения материал с окончателния съдебен акт.
Писмените доказателства представени с отговора на исковата молба, също следва да
бъдат приобщени, макар, че същите касаят единствено искането за спиране на настоящото
производство до приключване на производството образувано по искова молба на
ответницата срещу ищеца.
По отношение на гласните доказателства, съдът се е произнесъл в закрито заседание,
като е дадена възможност и на двете страни да ангажират такива, разпит на по един
свидетел при режим на довеждане.
По отношение на доказателствените искания направени в предходното съдебно
заседание, както и с молбите депозирани след неговото провеждане - Молбите по чл.192
ГПК представени от ищеца, следва да бъдат изпратени на съответните трети лица с
указания да представят посочените в тях писмени документи, като след представянето им
съдът ще прецени дали тези доказателства са относими към спора и дали следва да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото.
По отношение на поисканите експертизи от ищцовата страна, съдът намира за
основателно искането само за допускане и назначаване на съдебно-техническа експертиза,
която да има за предмет изследването на електронната кореспонденция между ищеца и
лицето Александър Камаков, за който се твърди, че е съпруг на ответницата. Според съда е
от значение за изясняване на делото тази експертиза, тъй като в ел.писмата, които са
оспорени от ответницата се съдържат данни и факти от значение за установяване на
основните по делото обстоятелства, които са в тежест за доказване от ищеца, а именно
наличието на сключен договор за наем и неговото прекратяване, вследствие на което
възниква задължението за ответницата да предаде държането.
По отношение обаче на съдебно-графическата експертиза поискана от ищеца, съдът
не счита, че същата е от значение за изясняването на релевантни за делото факти. Задачите
така, както са формулирани целят установяване на обстоятелството дали ръкописния текст
върху трите броя разписки издадени от Изипей е изписан от ответницата. Съдът се запозна
4
със съдържанието и на самите разписки, както и на ръкописния текст и не счита, че
установяването на обстоятелството дали този текст е изписан от ответницата или от друго
лице, ще спомогне за доказването на обстоятелството съществували ли са или не заемни,
респективно наемни правоотношения между страните по делото. Разписките касаят
заплащане на режийни разноски за процесния гараж, както и за друг недвижим имот ап.22 и
според съда по никакъв начин отбелязванията върху тях не могат да установят нито
наличието, нито липсата на договорни правоотношения между ищеца и ответницата. В тази
връзка и съдът намира за неоснователно искането за допускане и назначаване на съдебно-
графическа експертиза.
Неоснователно също така е и искането на ответницата за приемане като писмени
доказателства на приложените към молбата-становище от 12.12.2022 г., писмени
доказтелства. Същите касаят придобиване на други имоти от ищеца и от ответницата,
сключване на договор за наем от ищеца отново за друг имот и съдът не вижда връзката с
настоящия спор.
СЪДЪТ намира, че на ответницата следва да бъде издадено съдебното удостоверение
със съдържание формулирано в т.5.3 от становището от 12.12.2022 г., като след представяне
на писмените доказателства, които ответницата ще получи въз основа на него, съдът ще
прецени дали същите са относими към спора.
Въпроса формулиран в т.5.2 от същото становище е илеревантен за делото. Съдът не
счита за относимо дали ищецът е сключвал други договори за наем, притежава ли други
недвижими имоти, по която причина не смята, че следва това доказателствено искане да
бъде уважавано.
Водим от горното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства документите приложени към исковата молба и
описани в точки от 1 до 12, включително.
УКАЗВА да се изпратят молбите по чл.192 ГПК, представени в предходното съдебно
заседание от ищеца до съответните трети лица, с указания за задължението им да представят
документите описани в същите.
ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, изпълнима от вещото
лице Н.Н.Х., който следва след като се запознае с материалите по делото и направи
необходимите му справки, да даде заключение по въпросите формулирани от ищеца в
молбата приложена на лист 68 от делото.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изпълнение на експертизата в размер на 250 лв., вносими от
ищеца в едноседмичен срок, считано от днес.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане и назначаване на съдебно-
графическа експертиза по въпросите формулирани в молбата на лист 69 от делото.
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане като писмени доказателства на
документите приложени към становището на ответницата от 12.12.2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата формулирано в т.5.2 от
становището от 12.12.2022 г.
УКАЗВА да се издаде съдебно удостоверение на името на ответницата със
съдържанието по т.5.3 от становището от 12.12.2022 г.
ПРИЕМА като писмено доказателство амбулаторен лист приложен към молба от
16.12.2022 г., на ищеца.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Не оспорвам обстоятелството, че Б. М. е син на ищеца,
респективно брат на ответницата.
АДВ. Ж.: Нямам искане за допускане на друг свидетел при режим на довеждане или
призоваване.
АДВ. И.: И ние не поддържаме искането за свидетел, оттегляме го.
С оглед изявленията на страните, както и писменото изявление на допуснатия в
качеството на свидетел Б. М., СЪДЪТ намира, че следва да бъдат отменени определенията, с
които и на двете страни е дадена възможност да ангажират гласни доказателства и е
допуснат Б. М. М. в качеството му на свидетел по делото. Страните не оспорват
обстоятелството, че Б. М. попада в категорията близки лица, син респективно брат, които
имат право да откажат да свидетелстват.
Водим от горното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от закрито заседание, с което е дадена възможност на
страните да ангажират гласни доказателства.
ОТМЕНЯ определение от 06.12.2022 г., с което в качеството на свидетел е допуснат
Б. М. М..
АДВ. Ж.: Имаме искане от предходното съдебно заседание за разпит на ответницата
по чл. 176 ГПК.
АДВ. И.: Искането по чл. 176 го смятам за неоснователно и без значение, но това е
въпрос по същество.
6
СЪДЪТ намира, че така формулирания въпрос към ответницата следва да бъде
допуснат. Същия касае конкретни обстоятелства, а не установяване на правопораждащите
юридически факти. Допустимо е изясняването на този факт посредством поставянето на
въпроси по реда на чл. 176 ГПК, поради което следва да бъде допуснато това
доказателствено искане и на ответницата лично се изпрати нарочно писмо, в което да й бъде
указано, че в следващото съдебно заседание следва да се яви лично за да отговори на
въпроса: Имала ли е среща в началото на месец март 2021 г., с баща си и поела ли е
ангажимент да освободи гаража до края на месец април 2021 г.?
С писмото ответницата следва и изрично да бъде предупредена, че ако не се яви
открито съдебно заседание за да даде отговор на посочения въпрос без наличието на
уважителна причина за това, съдът ще приеме за установено фактите, за които е създала
пречка за събиране на доказателства, а именно, че в началото на месец март 2021 г. е имала
среща с ищеца и е поела ангажимента да освободи процесния гараж до края на месец април
2021 г.
Водим от горното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА поставянето на въпрос на ответницата по реда на чл.176 ГПК, за което да
й бъде е изпратено нарочно писмо, в което да й бъде указано, че в следващото съдебно
заседание следва да се яви лично за да отговори на въпроса: Имала ли е среща в началото на
месец март 2021 г., с баща си и поела ли е ангажимент да освободи гаража до края на месец
април 2021 г.?
За събиране на доказателства
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 28.03.2023 г. от 16,30 ч., за когато страните са
редовно уведомени чрез пълномощниците им.
Протоколът се изготви под диктовката на председателя на съдебния състав и въз
основа на направен звукозапис в съдебно заседание, приключило в 16,35 часа.
Съдът обяви на страните, че на основание чл.150, ал.2 от ГПК протоколът ще им
бъде предоставен на разположение в тридневен срок, считано от датата на провеждане
на съдебното заседание, както и възможността на всяка от страните да иска неговото
допълване и поправяне в едноседмичен срок от датата на предоставяне на протокола, до
изтичането на който срок ще бъде съхраняван звукозаписа от съдебното заседание,
7
съобразно разпоредбата на чл. 151, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
8