№ 1472
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даяна К. Топалова
при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20231100901988 по описа за 2023 година
Предявени са обективно, евентуално съединени главен иск с правно основание
чл. 124, ал.1 ГПК и евентуален иск с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че с Х. Н.
К. са съдружници в ответното дружество „Интертранс 96“ ООД, като на 19.10.2023 г. от
10:00 часа е проведено общо събрание на съдружниците на „Интертранс 96“ ООД, на което
са взети решения за: 1. Изключване на П. Н. К. като съдружник; 2. Продължаване на
дейността на дружеството като ЕООД и едновременно намаляване и увеличаване на
капитала; 3. Освобождаване на П. Н. К. като управител; 4. Приемане на нов учредителен акт
на дружеството, 5. За вписване в регистъра на промените. Твърди, че тези решения са
нищожни, тъй като липсват, не са взети такива решения, поради това, че общо събрание на
посочената дата, място и час не е проведено, както и същите не са от компетентността на
общото събрание, съответно не са решения на колективен орган, а са взети от единия
съдружник. В евентуалност твърди, че решенията са незаконосъобразни, тъй като е налице
противоречие на процесуалния и материалния закон и установените в дружествения договор
процесуални и материални разпоредби и по-конкретно: не са спазени изискванията за
свикване и провеждане на събранието: съдружникът П. К. не е бил поканен и не е
присъствал на общото събрание, като в тази връзка твърди, че в дружествения договор или
закона не е установен начин на уведомяване на съдружниците чрез електронна поща, но и
покана за ОС не е изпращана или получена на ел. адрес, посочен в исковата молба; лицето,
до което е отправена поканата не е било упълномощено от съдружника да получава покани
за ОС, предупреждение за изключване на съдружник и т.н., сочи и че лицето, от чието име са
изпратени предупреждението и поканата пък не е оправомощено да извършва
1
волеизявления от името на дружеството или на другия управител; не е спазено изискването
по чл. 126, ал. 3 ТЗ – ищецът не е получил предупреждение за изключване, поради което
процедурата по изключване на съдружник е опорочена и ищецът е бил лишен от
възможност да се защити и вземе отношение по тази точка от дневния ред и предприеме
необходимите действия и поведение, както и не му е предоставен подходящ срок да
коригира поведението си; нарушенията, за които е ангажирана отговорността на съдружника
не са посочени ясно и конкретно и не става ясно коя конкретна норма от закона или договора
е нарушил съдружникът; оспорва и да е извършил визираните нарушения; решенията по т. 2
и сл. от дневния ред са взети при липса на необходимия кворум и мнозинство, в нарушение
на чл. 24, ал. 3 от договора и чл. 137, ал. 3 от ТЗ, както и съдружникът не е внесъл сумата, с
която е увеличен капиталът.
Ответникът „Интертранс 96“ ООД, чрез назначения особен представител, оспорва
исковете. Сочи, че събрание е проведено, взетите решения са от компетентност на ОС, както
и са взети с необходимия кворум и мнозинство, съгласно изискванията на ТЗ /вкл. чл. 137,
ал. 3 ТЗ/. Поддържа, че събранието е свикано редовно, като ищецът е получил покана за ОС
на посочения от съдружника адрес за кореспонденция, вкл. и предупреждение за
изключване, от лице, нарочно упълномощено да приема волеизявления от името на ищеца,
при допусната в дружествения договор възможност за това. Сочи, че поканата е изготвена и
изпратена от Х. К. – управител и съдружник. Тоест, счита, че е налице надлежно
уведомяване и връчване на поканата и предупреждението. Сочи, че действията и
бездействията, заради които е изключен ищецът като съдружник са ясно и конкретно
посочени в отправеното предизвестие и са насочени към извличане лична изгода за
съдружника и накърняване интересите на дружеството /чрез препятстване извличане на
дивиденти от активи на дружеството, препятстване водене редовно счетоводство на
дружеството и т.н./. Ответникът възразява и че не е необходимо изрично цитиране на правни
или други норми, от които произтичат задълженията, които ищецът не е изпълнил/нарушил,
щом действията/бездействията, под чиято форма са се проявили са ясно описани. Поради
това намира, че възраженията на ищеца за незаконосъобразност на взетото решение за
изключване на съдружника в тази насока са неоснователни. Поддържа, че ищецът е
предупреден за ангажиране на отговорността и му е предоставен срок да преустанови
извършване на визираните нарушения и коригира поведението си. Обстоятелството,
касаещо невнасянето на сумата на увеличението на капитала не намира да касае
законосъобразността, а изпълнението на взетото решение.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа твърденията, че
упълномощаването на адвоката, на електронния адрес на който е изпратена поканата за ОС,
касае реализация на управлението на дружеството и постигане на работен режим в
дружеството, но не и да получава покана за ОС и предупреждение за изключване и
съответно поканата не е получена лично от ищеца.
В допълнителния отговор на исковата молба не се излага допълнително становище по
спора, а по направените доказателствени искания и възражения, относно тяхната относимост
2
и допустимост.
Третото лице помагач, Х. К., в становище в първото по делото съдебно заседание
оспорва иска с доводите и възраженията поддържани от ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Относно главния иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Искът е изведен при твърдения, че решенията на общо събрание на съдружниците на
„Интертранс 96“ ООД, обективирани в протокол от 19.10.2023 г. от 10:00 часа са липсващи (
невзети ), тъй като общо събрание на посочената дата, място и час не е проведено, както и
че взетите решения по т.2 – 5 не са взети от колективния орган, а от единия съдружник.
С Тълкувателно решение № 1/2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. ОСГК на ВКС е прието,
че Търговският закон изрично квалифицира като нищожни само решенията на общото
събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност, посочени в чл. 75, ал. 2,
вр. ал. 1 ТЗ, като са изброени и други, неуредени в закона, хипотези на нищожност на
решенията - липсващото (невзето) решение, което, обаче, е отразено като съществуващо в
протокола или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако в търговския
регистър е вписано такова решение.
В конкретния случай, доколкото част от взетите решения от ОС на съдружниците от
19.10.2023 г. подлежат на вписване и са заявени за вписване в ТР /заявление образец А4 с вх.
№ 20231019142123 /, но все още не са вписани, поради спирането на вписването, по реда на
чл.536, ал.1 ГПК /предвид висящността на настоящото производство/, за ищеца не
съществува правото на иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване вписване на
несъществуващо обстоятелство, а единствено възможността да иска прогласяване на
нищожността им чрез установителния иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК, поради което искът е
процесуално допустим.
По делото е представен протокол от заседание на извънредно общо събрание на
„Интертранс 96“ ООД от 19.10.2023 г. от 10:00 ч., в който е посочено, че на събранието
присъства съдружникът Х. К. и помощник - нотариус А.Н., при нотариус И.Н., с оглед
изпълнение на задълженията по чл.137, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ТЗ и адвокати Х. и Г.,
представители на Х. К.. Посочено е, че по т.1 е взето решение за изключване на П. Н. К. като
съдружник; по т.2. е взето решение за едновременно намаляване и увеличаване на капитала
с дела на изключения съдружник и поемане на дела от другия съдружник и продължаване на
дейността на дружеството като ЕООД; по т.3. се взема решение за приемане на нов
учредителен акт на дружеството и по т.4 се взема решение за освобождаване на П. Н. К.
като управител като занапред дружеството да се представлява от едноличния собственик на
капитала и по т.5 се взема решение за вписване на промените по партидата на дружеството в
търговския регистър. Протоколът е с нотариално удостоверяване на подписите и на
3
съдържанието и е съставен констативен протокол рег. № 11862/19.10.2023 г., в който
нотариусът е удостоверил, че на посочения адрес са присъствали посочените лица, както и
че Х. К. е взел участие в събранието и е направил изявленията така, както е описано в
приложения протокол, неразделна част от констативния протокол, и е подписал същия в
присъствието на нотариуса.
Нотариалното удостоверяване на подписите и на съдържанието, форма за
действителност на решението по т.1 от протокола, и изготвеният от нотариуса констативен
протокол имат характер на официални свидетелстващи документи и се ползват с обвързваща
съда материална доказателствена сила за удостоверените в тях факти, на основание чл.179
ГПК. В приложение на разпоредбата на чл.193, ал. 3 ГПК тежестта да докаже неистинност
на тези официални документи, в случая удостоверяването, че такова събрание не е
провеждано и съдружникът не е изразил воля за вземане на решения в посочения смисъл, е
на ищеца, който ги оспорва. По делото такова доказване не е проведено, поради което съдът
е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществен, съответно да приеме, че протоколът
се ползва с доказателствена сила, относно провеждането на събранието и приемането на
отразените в текста му решения на посочената дата и място.
Относно второто твърдение, с което нищожността на решенията е обоснована следва
да се посочи следното. Решенията, обективирани в протокола са от компетентността на
общото събрание, съгласно чл.137, ал.1 от ТЗ. Съгласно чл.136, ал.1 от ТЗ общото събрание
се състои от съдружниците, а съгласно чл.137, ал.3 ТЗ изключваният съдружник ( П. К. ) не
гласува и мнозинството се определя от дяловете на останалите съдружници. В ответното
дружество съдружници са Х. К. и П. К.. Видно от представения протокол от проведеното на
19.10.2023 г. от 10:00 ч. общо събрание другият съдружник е гласувал за изключването,
поради което решението на общото събрание по т.1 е прието с единодушие. След решението
за изключване останалият един съдружник решава въпросите от компетентността на общото
събрание ( чл.147, ал.2 ТЗ ). Следва да се посочи освен това, че при липса на твърдения
лицето гласувало за решенията да няма качеството съдружник, твърденията за размера на
дяловете, определили гласовете е относимо към мнозинството, поради което е свързано със
законосъобразност, а не с нищожност на решението, поради което дефинитивно такива
твърдения са негодни да обосноват извод за нищожност на решението. В случая, конкретно,
предвид, както беше посочено, че след решението по т.1 единствен съдружник в
дружеството остава Х. К., неговите дялове формират 100 %, за което е ирелевантно дали е
изпълнена процедурата по поемане на дяловете на изключения съдружник и капиталът е
приведен в съответствие с това, поради което тези твърдения не биха могли да обосноват и
незаконосъобразност.
Предвид изложеното искът за нищожност на процесните решение е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Относно исковете с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ
4
С оглед извода за неоснователност на главния иск се е сбъднало вътрешно
процесуалното условие, при което са предявени евентуалните искове за отмяна на
решенията, поради което същите следва да бъдат разгледани по същество.
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по делото качеството си на
съдружник в ответното дружество към датата на вземане на решенията, чиято отмяна се
иска, съответно, че такива решения са били взети на посочената дата и с твърдяното
съдържание.
В тежест на ответника е да докаже, че ищецът е бил предупреден писмено в
подходящ срок, че ще бъде изключен, като в предупреждението е посочено конкретното му
поведение, което се приема за основание за изключването му, че това поведение е било
реално осъществено, както и че решенията са взети на Общо събрание, свикано редовно с
писмена покана, връчена на ищеца 7 дни преди провеждане на събранието.
Активната легитимиция за предявяване на конститутивния иск произтича от
качеството на лицето съдружник в търговското дружество, тъй като искът е процесуално
правно средство за осъществяване защита на членствени права, които се твърди да са
неблагоприятно засегнати от оспорените решения, като членственото правоотношение
следва да е съществувало към момента на вземане на тези решения.
Страните не спорят, че ищецът е съдружник в ответното дружество, притежавайки
3175 дружествени дяла или 50 % от капитала му. При изложените по – горе мотиви следва да
се приеме, че решения с посоченото в исковата молба съдържание са взети.
Конститутивният иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ е процесуален способ за защита на
съдружниците /и акционерите/ в търговско дружество срещу онези решения на общото
събрание на дружеството, които противоречат на повелителни разпоредби на закона или на
дружествения договор и нарушават членствените права на конкретния съдружник. В
съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, пределите на
търсената с иска по чл.74 от ТЗ съдебна защита се определят от самия ищец чрез
основанието и петитума на исковата молба. Съгласно задължителните указания в т.6 от
Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, основанията за отмяна на
решенията на общото събрание следва да бъдат изрично посочени и конкретизирани от
ищеца, съобразно изискването на чл.127, ал.1, т.4 ГПК, като всеки релевиран порок -
материалноправен или процесуалноправен, съставлява самостоятелно основание на отделен
иск по чл.74 от ТЗ.
В исковата молба са наведени пороци, касаещи процедурата по свикване, поради
ненадлежно връчване на поканата; неосъществяване на предпоставките за изключване –
липса на надлежно връчване на предупреждение за изключване, липса на предоставен
подходящ срок да коригира поведението си; неизвършване на визираните нарушения, а
относно решенията по т.2 и сл. от дневния ред липса на необходимия кворум и мнозинство,
поради невнасяне на сумата, с която е увеличен капиталът.
Предвид изложеното, съдът е надлежно сезиран с обективно съединени искове, като
5
едно от въведените основания, а именно соченият процесуалноправен порок, касае
законосъобразността на всички решения. Предвид това този порок следва да бъде разгледан
първо, тъй като в случай, че съдът достигне до извод за наличието му, не дължи произнасяне
по пороците, релевирани за всяко отделно решение, а би имало за последица отмяна на
всички процесни решения, взети на това общото събрание.
В Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК по
задължителен за съдилищата начин е разяснено, че решенията на ОС, които противоречат на
учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ, когато са опорочени процедурата
по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения (при процесуална
незаконосъобразност), са отменяеми.
Соченият от ищеца порок е за неспазване на разписаната в дружествения договор
процедура за свикване на събранието, поради ненадлежно връчване на поканата.
Съгласно чл.139, ал. 1 от ТЗ общото събрание на дружество с ограничена отговорност
се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко седем дни преди датата
на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор, като в поканата се
посочва и дневният ред.
В нормата изрично е изведен приоритет на приложение на дружествения договор по
отношение на срока и формата. В дружествения договор на ответното дружество не се
съдържа клауза, уреждаща по различен начин свикване на общото събрание и уведомяване
на съдружниците, а видно от чл.25, ал.3 от дружествения договор, е възпроизведена общата
разпоредба на чл. 139, ал. 1 от ТЗ.
Посочената разпоредба не урежда императивно начина на връчване на поканата,
поради което следва да се приеме, че връчването може се извърши чрез нотариус, от
съдружник, по пощата, от лицензирана фирма, която извършва куриерски услуги или по
електронна поща, но независимо кой връчва поканата, от името на дружеството, самото
връчване трябва да стане лично на съдружника, а независимо кой начин на връчване е
избрало дружеството следва да докаже, че е достигнала поканата до съдружника.
От представения по делото препис на електронен документ ( л.24 ) и заключението на
изслушаната по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че поканата за
свикване на събранието, на което са взети процесните решения, е изпратена на 10.10.2023 г.
на електронна поща **************@*****.***, за която е установено, че е на адвокат Т. М..
Ответникът обосновава надлежното връчване на тази покана с твърдения, че този
адрес е посочен от съдружника П. К. като адрес за кореспонденция в изявление,
обективирано в телепоща от 20.04.2023 г. Изявлението, сочещо горния електронен адрес за
кореспонденция, в представената по делото телепоща ( л.28 ), е адресирано до съдружника
Х. К., а не до дружеството, с оглед и изричното уточнение в този смисъл, направено в
последния абзац на документа. Това изявление също така не може да бъде разглеждано
отделно от контекста, в който е направено, а именно за уреждане на разногласията между
съдружниците, относно управлението на дружеството и общите дела, в подкрепа на което е
6
и изричното уточнение, направено в електронното писмо от същия адрес, изпратено на
01.09.2023 г., от адв. М. до съдружника Х. К., касаещо изявления във връзка с разрешаване
на противоречията в управлението на дружеството. В този смисъл, този адрес е посочен за
кореспонденция със съдружника, за разрешаване на посочените спорове, възникнали между
съдружниците и обсъждане на възникналите противоречия и разрешаването им, конкретно
поради ролята на адвоката М., която ползва този адрес, да съдейства за това, а не за
кореспонденция със самото дружество. Различен извод не следва от съдържанието на
представения протокол от ОС на съдружниците на „Интертранс 96“ ООД от 22.05.2023 г., в
който е посочено, че е изпратено писмо от адвокат Х. до адвокат М. на посочения по – горе
електронен адрес, най – малко по причина, че не е ясно съдържанието на това писмо, още по
– малко да се направи извод, че този адрес е използван за кореспонденция между ищеца и
дружеството ответното дружество.
Отделно, предвидените правила за свикване на общото събрание представляват
гаранция за реалното упражняване на членствените права на съдружника, вкл. и за защита
при вземането на решението за неговото изключване, поради което с оглед възприетия начин
на връчване на поканата следва да може недвусмислено да се направи извод, че тя е
достигнала до знанието на съдружника. Такова знание в случая не може да се предполага.
От една страна посоченият адрес не е регистриран на съдружника П. К., този адрес не е
използван от него за комуникация с дружеството, освен в обсъдения по – горе конкретен
контекст с другия съдружник, не е посочен в дружествения договор, нито се установява да
му е препратен или по друг начин да е уведомен за него от адвокат М. ( още по – малко при
спазване на 7 – дневния срок ), а отделно от това не е и присъствал на събранието, поради
което не може да се приеме по недвусмислен начин, че поканата е достигнала до знанието
му.
Допълнително и само за пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото
не се доказва и на адвокат М. да е учредена от съдружника П. К. пасивна представителна
власт, за да се приеме, че тя има надлежна легитимация да получава от негово име покана за
общо събрание на дружеството.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не се доказва поканата да е връчена на
съдружника П. К., съответно процесните решения са взети в нарушение на процедурата за
свикване на общото събрание, поради което същите подлежат на отмяна като е
безпредметно обсъждането на останалите наведени пороци.
С оглед изложеното исковете за отмяна на решенията са основателни и следва да
бъдат уважени
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за
производството за държавна такса и възнаграждение за особен представител в общ размер
1762.45 лв. На основание чл.38 от ЗАдв. на адвокат М. следва да се присъди възнаграждение
за процесуално представителство в размер на 1300 лв.
7
При тези мотиви Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.74 ТЗ по исковете на П. Н. К. ЕГН ********** и
адрес – гр. София, ул.****, решенията на Общото събрание на съдружниците на
„Интертранс 96“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, ул. „Неофит Рилски“ № 57, вх.Б, ет.1, ап.2, проведено на 19.10.2023 г. от 10:00
ч., по т.1 – за изключване на П. Н. К. като съдружник в дружеството; по т.2. - за
едновременно намаляване и увеличаване на капитала с дела на изключения съдружник и
поемане на дела от другия съдружник и продължаване на дейността на дружеството като
ЕООД; по т.3. - за приемане на нов учредителен акт на дружеството; по т.4 - за
освобождаване на П. Н. К. като управител като занапред дружеството да се представлява от
едноличния собственик на капитала и по т.5 - за вписване на промените по партидата на
дружеството в търговския регистър.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Н. К. ЕГН ********** и адрес – гр. София,
ул.****, срещу „Интертранс 96“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр София, ул. „Неофит Рилски“ № 57, вх.Б, ет.1, ап.2 искове с правно
основание чл.124 ГПК за прогласяване за нищожни на решенията на Общото събрание
на съдружниците на „Интертранс 96“ ООД, по т.1; 2; 3; 4 и т.5 от протокол от
19.10.2023 г. от 10:00 часа за проведено общо събрание на съдружниците.
ОСЪЖДА „Интертранс 96“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр София, ул. „Неофит Рилски“ № 57, вх.Б, ет.1, ап.2 да заплати на П. Н.
К. ЕГН ********** и адрес – гр. София, ул.**** на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата
1762.45 лв. - разноски за производството за държавна такса и възнаграждение на особен
представител
ОСЪЖДА „Интертранс 96“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр София, ул. „Неофит Рилски“ № 57, вх.Б, ет.1, ап.2 да заплати на
адвокат Т. Н. М., л. № ********** на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. сумата 1300 лв. -
възнаграждение за процесуално представителство по делото.
Решението е постановено при участието на Х. Н. К., ЕГН ********** като трето
лице помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.София в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9