Р Е Ш
Е Н И Е
№……………
гр. Варна
..................2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна,
в публично заседание на двадесет и първи януари
две хиляди двадесет и първо година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова
Мария Даскалова
при секретаря Светла Великова и с участието на прокурор при
Окръжна прокуратура – Варана – Александър Атанасов, като разгледа докладваното
от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №2581/2020 г. по описа на Административен
съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ /РД-АА/– Варна против Решение №
260225/12.10.2020 г. по н.а.х.д. № 2304/2020
г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ №
23-0000320/10.04.2020 г., издадено от и.д. директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Варна при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с което на „В**“ ЕООД на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтП е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лв.
Касаторът сочи, че е лицензирания провозвач
е допуснал нарушението, а не водача, който извършва превоза, поради това
маршрута на превоза не е от значение, тъй като е нарушението е извършено от дружеството
на територията на РБългария. Правилно е определено мястото на нарушението,
което е офиса на дружеството, в който се организира превоза. Там превозвачът е трябвало
да организира дейността си и да следи за спазване законните изисквания относно
водача. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и НП.
Ответникът – „В**“ ЕООД оспорва жалбата. Излага, че в периода
30.05.2019 г. – 11.06.2019 г. са извършени четири международни превоза на
товари, което се установява от четири на брой международни товарителници.
Вторият от превозите е започнал на 04.06.2019 г. и е завършил на 06.06.2019 г.,
на която дата е довършено нарушението по чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП.
Извършване на превоза е започнало в гр. Белско – Бяла, РПолша и е приключило в
гр. Болоня, Италия. Следва, че нарушението е започнало и завършено на територия
извън РБългария, на основание чл. 4 от ЗАНН посоченото нарушение не следва да
се наказва. Претендира присъждане на възнаграждение за адвокат.
Представителят на ОП
– Варна счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Административен съд –
Варна, при преценка на допустимостта на
жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед
наведеното с жалбата касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Районният
съд е приел, че на
18.06.2014 г. на Д.К.Д.е била издадена карта за квалификация на водач по реда
на Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение
на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда
за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация. Същата е била издадена за категории С, СЕ и
валидна до 01.06.2019 г.
На 30.05.2019 г. „В**“ ЕООД издало
пътен лист за товарен автомобил „Волво“ с рег. № ***, извършващ международен
превоз на товари. Автомобилът бил управляван от Д.Д.. С посочения товарен автомобил в периода
30.05.2019 г. – 11.06.2019 г. водачът осъществил международен превоз на товари
по маршрут VARNA – MIOVENI – NADLAK – BIELSKO-BIALA (наименован в пътния лист
SOSNICA) – RASKA – CASAGIVIA – VIGEVANO – POVIR - RIBNA KUCA – KALOTINA – NOVA ZAGORA – SHUMEN
– VARNA.
При
завръщането в гр. Варна на 11.06.2019 г. пътният лист бил приключен.
Контролните
органи констатирали, че на 06.06.2019 г. в гр. Варна, ***наказаното дружество, притежаващо Лиценз на Общността за
извършване на международен автомобилен превоз на товари № 1739, валиден до
17.03.2027 г., е допуснало до управление на товарен автомобил товарен автомобил
„Волво“ (кат. N3) с рег. № ***, за което се изисква СУМПС от кат. „С“, с който
е извършен международен обществен превоз на товари, видно от тахографски лист
от 06.06.2019 г., пътен лист с № 283449/30.05.2019 г. и CMR с №
53974/04.06.2019 г., от водачът Д.К.Д. без същият да притежава карта за
квалификация на водача, издадена по реда на Наредба № 41 от 4.08.2008 г.
Контролните органи установили, че на водача Д.Д. е издадена втора карта за
квалификация на 01.09.2019 г.
От
правна страна районният съд е приел, че в периода от 30.05.2019 г. – 11.06.2020 г. са извършени четири на брой
международни превоза на товари, видно от представените по делото четири на брой
международни товарителници. Вторият от превозите е започнал на 04.06.2019 г. и
е завършил на 06.06.2020 г., на която дата е довършено и нарушението по чл.
96г, ал. 1, пр. 2 ЗАвтП.
Извършването
на превоза е започнало на територията на гр. Белско - Бяла, Република Полша и е
приключило в гр. Болоня, Италия. Следователно нарушението е започнато и
довършено преди извършването на превоза, т.е. на територията на друга държава. В
конкретния случай не е налице първата предпоставка на чл. 4 от ЗАНН, тъй като
нарушението не е извършено в Република България, на български кораб или на
самолет. Не е налице и втората хипотеза, допускаща възникване на отговорност за
извършено административно нарушение - нарушението не е извършено от български
гражданин, а от юридическо лице.
Съдът е
приел, че неправилно е посочено, че нарушението е извършено в гр. Варна.
Оспореното решение е незаконосъобразно, постановено
е в нарушение на материалния закон.
Съгласно чл.
96г, ал.1 от ЗАвтП, който назначи на работа или допусне водач,
който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.
Няма спор между
страните, че Д.К.Д.и извършил международен превоз с т. а. „Волво“ с ре. № В 80
19 РА, с превозвач „В**“ ЕООД. Това е установено от тахографски лист от
06.06.2019 г., пътен лист № 283449/30.05.2019 г. и CMR № 53974/04.06.2019 г. Наказанието е наложено за допускане от страна
на „В**“ ЕООД водачът Д.Д. да извърши превоз без да притежава карта за
квалификация за водача.
Седалището и адресът
на управление на „В**“ ЕООД е в гр. Варна , ***Видно от пътен лист от
30.05.2019 г. същия е издаден в гр. Варна бул. Осми приморски полк от името на
„В**“ ЕООД. Допустителството за извършване на превоз е извършено в гр. Варна,
където е седалището и адреса на управление на наказаното дружество. Това, че
превозът е извършен извън територията на РБългария не установява промяна на
адреса на управление на дружеството, от където да е извършено допускане
извършване на превоз с водач Д.Д.. Правилно АНО е установил, че нарушението е
извършено на 06.06.2019 г. в гр. Варна, което обуславя отговорност за
наказаното дружество на основание чл. 96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП. От тахографски
лист се установява, че на 06.06.2019 г. е извършен превоз с водач Д.Д., поради
което правилно е установено, че на тази датата е извършено допустителство.
Деянието не е маловажен случай, поради
това, че липсата на нужната квалификация на водача, която се удостоверява с
карта, би създала предпоставки за застрашаване живота и здравето на неограничен
брой лица - участници в движението.
Налице е основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна
на оспореното решение на РС - Варна и вместо него следва да бъде постановено
решение, с което НП да бъде потвърдено и се присъди на РД „Автомобилна
администрация“ – Варна сумата от 100 лева, представляваща възнаграждение за
юрисконсулт пред РС – Варна, на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 37, от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП. Материалния интерес по спора е в размер на 3000 лева,
поради което и възнаграждението за юрисконсулт пред Районен съд – Варна, следва
да е към средния предвиден размер с чл.27е от НЗПП. Пред касационната инстанция
не е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради
което такова не следва да се присъжда.
Предвид изхода на спора и по аргумент на противното на
чл. 63, ал.3 от АПК вр. чл. 143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателя за
присъждане възнаграждение за адвокат е неоснователно поради което се отхвърля
от съда.
Водим от горното и на основание чл.222 ал.1 от АПК във
вр. с чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
ОТМЕНЯ Решение №260225/12.10.2020 г. по
НАХД №2304/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Варна като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 23-0000320/10.04.2020 г., издадено от
и. д. директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на „В**“ ЕООД на
основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтП
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
ОСЪЖДА
„В**“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Варна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.