Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 30
гр.Русе, 12.07.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, 6 състав, в открито заседание
на двадесет и първи юни , през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Елица Д.
при
участието на секретаря Диана Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
адм.д. № 196 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл.172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на П.Л.А. *** ,чрез пълномощник-адв.В.В. ***, подадена срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1085-000237/15.04.2022г.,
издадена от Началник група в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР –
Русе, с която заповед, в относимата й в настоящето производство част, на
основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, е наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на водач
на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не
повече от 18 месеца.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Релевира се възражение, че не е
установено по безспорен и несъмнен начин наличието на материалноправната
предпоставка, с която законът свързва налагането на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Твърди се, че
макар да е отказано извършването на проверка с техн.средство за установяване
употребата на употреба на алкохол и при издаден талон за медицинско изследване и неяваване в УМБАЛ Канев Русе , не
е налице качеството на водач на МПС към момента на проверката. Твърди се, че
оспорващата не е извършвала всички инвокирани в оспорената заповед нарушения на
ЗДвП.Претендират се разноски
Ответникът
по жалбата – Началник група в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР –
Русе, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след съвкупната преценка на представените по делото доказателства, приема за
установени следните факти, релевантни за правния спор, предмет на делото:
На
жалбоподателката в настоящото производство е съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия АД бл. № 042420 от 15.04.2022г. за това, че на 14.04.2022г. около 18,45ч. в
гр.Русе пътен възел охлюва към бул.Мидия енос управлявайки л.а Сузуки сиуфт с
рег.№ ЕВ*****ВН при
извършване на маневра завиване на дясно към паркинг на м-н „ Била“ отнела
предимство на велосипедист, при което той се блъснал в предната част на
автомобила и паднал на платното за движение, така при пострадал участник в ПТП,
А. не уведомила контролните органи и не останала на мястото на произшествието,
т.е го е напуснала. Отказала и да бъде изпробвана с техническо средство за
установяване на употреба на алкохол както и отказала да получи издадения талон
за медицинско изследване.
От
докладната записка по адм.преписка и свидетелските показания на автора й св.П.Р.П.
се установяват релеватните факти, а именно: бил е изпратен по сигнал за ПТП с
пострадало с охлузвания лице на посоченото място в оспорената заповед, липсата
на жалбоподателката там, извършената допълнителна проверка за установяване на
водача след преглед на видеозаснемане,по-късното свързване с нея по телефона и
покана да се яви в сектор ПП –Русе с автомобила, обяснението й ,че е в
невъзможност да го направи защото вече е вечеряла и употребила алкохол,
посещаване на адреса й, воденото на разговор в присъствието на съпруга й св.С.А.
за обстоятелствата по ПТП, което не е отречено като събитие ,разпореденото от
ОДЧ вземане на алкохолна проба, отказът на жалбоподателката да даде такава с
обяснението ,че вече е употребила алкохол, поради стреса и напрежението около
настъпилото ПТП, издаденият талон за кръвно изследване в 21,40ч. на
14.04.2022г.и отказът да бъде получен.
Спор
по факта за настъпилото ПТП не е наличен с оглед на показанията на св. А.Б.,
св. С.А. и приложените писмени обяснения от участниците. Тези обстоятелства
обаче имат значение при решаване на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката.
В
случая не е и формиран спор относно факта на отказ на оспорващата да бъде
тествана с техническо средство за употреба на алкохол и неизпълнението на
медицинското предписание, които се явават фактическото основание за издаване на
оспорената ЗППАМ на Началник група в сектор
"Пътна полиция" към ОД на МВР – Русе, с което е наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не
повече от 18 месеца, като се акцентира на факта, че към момента на поканата да
бъде тествана,респ. издаването на талона за мед.изследване оспорващата не е
имала качеството на водач, което е и безспорно установено от гласните и писмени
доказателства. Т.е спорът е относно приложението на материалния закон.
Обжалваният
административен акт е издаден на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП, като от фактическа страна се основава изцяло на фактическите
констатации, съдържащи се в съставения АУАН, талон за мед.изследване и докладната записка към него
Съдът,
като съобрази установените релевантни факти, извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал.
1 във връзка с чл. 146 от АПК, прави следните правни изводи:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресатът на приложената,
с обжалваната заповед, принудителна административна мярка, в законово
установения срок и срещу административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП, се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По
делото е представена и приета като доказателство Заповед № 336з-3170 от 31.12.2021
г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Русе, с която на основание чл.
43, ал. 4 във вр. с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.
на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР
– Русе, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки по ЗДвП /вкл. по чл. 171, т. 1 от ЗДвП/, сред които е и началникът на
група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Русе. Следователно
обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е
издадена от материално и териториално компетентен административен орган – началник
на група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Русе, в рамките на
предоставените му правомощия, при условията на делегация.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.
59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от
Началник група в сектор "ПП" при ОД на МВР –Русе правомощие, така и
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 172, ал.
1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран
административен акт.
Оспорената
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1085-000237/15.04.2022г.
на началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Русе, е
постановена при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията
за това са следните:
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от административния орган
релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се
субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна
норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По
дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в
които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се
уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).
Според разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, послужила като
правно основание за издаване на заповедта, ПАМ временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство се налага на водач, който
управлява моторно превозно средство и в конктретната приложима към фактите
хипотеза „откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.
Анализът на нормата разкрива следните хипотези, при които се
прилага ПАМ – 1. Качеството на водач на МПС,2.управление на МПС при отказ да
бъде извършена проверка за употреба на алкохол или наркотични вещества или
техни аналози. Водачът може да
откаже както да бъде проверен /на
място, от полицейски орган, с техническо средство или с тест/, така и да даде биологични проби. Видно от
употребата на съюзът „или“ при посочване на двете хипотези, за да е
съставомерен отказът, следва водачът
да е отказал да бъде проверен изобщо, по който и да е от визираните начини.
Отказът за проверка с техническо средство/тест, при наличие и на отказ за даване
на биологични проби, е основание за прилагане на ПАМ, но само и единствено по
отношение на лице, имащо качеството на водач на МПС и то към момента на
проверката
Видно
от оспорената заповед, тя е издадена в двете хипотези – отказ за проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и отказ,респ. неизпълнение
на предписанието за медицинско изследване
Видно
от гласните и писмени доказателства предпоставките,съответни на фактическите основания не са налице. Безспорно
жалбоподателката е отказала проверка с техн.средство и не е изпълнила
предписанието за медицинско изследване. Но към момента на предложеното тестване
и издаването на талона безспорно не е имала качеството на водач и управляващ
МПС, т.е не е имала качеството на субект на проверката и предписанията, като и
предварително е заявила тези обстоятелства. Наведените от ответника правни
съображения относно нормата на чл.123 ЗДвП са относими към
административнонаказателната отговорност, но не и към фактическите и правни
съображения на оспорената в това производство ПАМ.
Оспорената
заповед се явява постановена в несъответствие на материалния закон и жалбата е
основателна.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско
възнаграждение ,платено в брой в размер на 500лв по договор за правна защина и
съдействие, имащо качеството на разписка и платената д.т в размер на 10лв.
следва да бъде уважено, като в тежест на ОД на МВР –Русе следва да бъдат присъдени претендираните
разноски
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалба
на П.Л.А. *** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-1085-000237/15.04.2022г., издадена от Началник група в сектор "Пътна
полиция" към ОД на МВР – Русе, с която на основание чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелството за управление на водач на моторно превозно средство
до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на МВР –Русе да заплати на П.Л.А. ЕГН ********** *** сумата от 510 лева, представляваща
направени по делото разноски
Решението
не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: