РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Варна, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20223110105519 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Предявени са от „Е. – П. П.” АД срещу А. Н. Т. първончално обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
1./ 197.22 лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактура №
********** от 12.01.2021 г., с периода на консумация на ел. енергия от 01.12.2020 г. до
31.12.2020 г., за следните обекти:
- обект на потребление, заведен с аб. № *, находящ се в *;
- за обект на потребление, заведен с аб. № *, находящ се в *, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
03.05.2022 г. до окончателното погасяване на задължението;
2./ 24.65 лева, представляваща мораторна лихва за периода от падежа на фактурата –
20.01.2021 г. до 15.04.2022 г.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е клиент на „Е. – П. П.” АД с кл. № *,
доколкото за процесния фактуриран период е собственик на електроснабдените имоти,
находящи се в * с аб. №№ * и *. Отделно се сочи, че между страните е подписан и договор
за доставка на ел. енергия от доставчик от последна инстанция на 25.11.2020 г. Излага се, че
между страните е учредено облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба на
ел. енергия, което се регламентира от ЗЕ, Общите условия на договорите за продажба на ел.
енергия на „Е. – П. П.” АД, Правилата за търговия с електрическа енергия и решенията на
КЕВР. Сочи се, че ищецът е изправна страна по договора, доколкото е предоставил през
процесния период остойностеното количество ел. енергия, чиято цена е предмет на
сезиралия съда иск. Твърди се, че към настоящия момент вземанията на ищеца са станали
1
изискуеми, поради което ответникът е изпаднал в забава и му се дължи и обезщетение за
това в размер на законната лихва.
По същество се моли за уважаване на предявените искове поради изложените
аргументи.
Претендират се и сторените в исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва твърдението, че е титуляр на кл. № *. Сочи, че е титуляр на кл. № *
за обекти на потребление с аб. № * и с аб. № *, находящи се, респективно в *.
На 07.11.2022 г. по делото е депозирана молба от ответника, ведно с приложени към
нея касови бонове, в която се поддържа, че претендираните вземания са доброволно
погасени от последния извънсъдебно.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, представлява
се от юрк. П. И., чрез която признава факта на стореното в хода на производството плащане
на 19.08.2022 г., като претендира съдебно-деловодните разноски, доколкото поддържа, че
ответникът е дал повод за завеждане на настоящото дело.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се
представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. За успешното им провеждане ищецът следва да установи наличието на
твърдяното облигационно отношение с ответника по договор за продажба на ел. енергия за
посочените в исковата молба обекти, по силата на който е извършил доставка на ел. енергия
в посоченото количество и на твърдяната стойност, че посоченото количество е измерено от
средство за търговско измерване, което е от одобрен тип, както и размера на предявените
граждански притезания. Следва да установи претенцията си за заплащане на обезщетение за
забава по основание /че ответникът е изпаднал в забава/ и размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горепосочените факти,
както и да докаже своите възражения и положителни твърдения, а при установяване на
горното да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на претендираните суми.
В конкретния случай не се оспорва, че между страните е учредено облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба на ел. енергия от доставчик от последна
инстанция за обекти, находящи се в * и *, собственост на ищцата, видно от приобщените
справки от СВ-гр. В. /л. 38, л. 39/, който факт се констатира по несъмнен начин и от
ангажирания договор на л. 34; не се оспорва изправността на ищцовото дружество; не се
оспорва и паричният еквивалент на доставеното количество ел. енергия до процесните
обекти с аб. № * и аб. № *, който факт се установява и от представените счетоводни
документи на л. 8; не се оспорва и твърдението, че процесните парични вземания са
погасени от ответника в хода на процеса, което е в унисон и с ангажираните касови бонове
на л. 75 и следв. от делото.
Съдът, като съобрази плащането, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, счита, че към
настоящия момент интересът на кредитора-ищец е изцяло удовлетворен, доколкото
гражданските му притезания са напълно погасени от ответника, което обуславя крайния
извод за отхвърляне на предявените искове.
По сторените съдебно-деловодни разноски:
Отговорността за разноските по делото по чл. 78 от ГПК е облигационно
2
правоотношение между страните по спора, има материалноправен характер, обхваща само
разноските за производството, направени от насрещната страна по делото, страната не може
да бъде освободена от нея, обусловена е винаги от изхода на спора и може да бъде
реализирана само във висящ исков процес. Съгласно процесуалноправната норма,
обективирана в разпоредбата на чл. 81 от ГПК, разноските по делото се присъждат с
окончателния акт, а окончателният акт е решението по същество или определението за
прекратяване на делото поради недопустимост.
В настоящия случай исковете на ищеца следва да бъдат изцяло отхвърлени, но
крайният извод на съда е обусловен от стореното в хода на производството от ответника
плащане, което е отчетено по арг. от чл. 235, ал. 3 от ГПК. Т. е. отвхърлянето на исковете е
свързано с действие на ответника и само по себе си не е достатъчно за ангажиране на
отговорността за разноските на насрещната страна по чл. 78, ал. 3 от ГПК, а е необходимо да
се изследва причината да се заведе делото. Да се приеме противното означава отговорността
за разноските при един вероятно основателен или допустим но неоснователен иск, по
отношение на който по-късно отпада интереса от воденето му, да се понесе от страната, в
чиято полза би се разрешил спора. Това би противоречало на цялостната концепция на
законодателя, заложена в разпоредбата на чл. 78 от ГПК, че отговорността за разноските е
обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. В този
смисъл е каузалната практика на ВКС, обективирана в решение № 67/3.04.2014 г. по гр. д. №
2944/2013 г. на IV ГО на ВКС и определение № 152 от 28.03.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
2363/2015 г., I т. о., ТК.
Съдът, като взе предвид конкретиката на казуса, счита, че разноските следва да
останат в тежест на ответника, доколкото последният с поведението си е дал повод за
завеждане на настоящото исково производство. В полза на ищеца следва да се присъди
сумата в размер от 200.00 лева, съобразно представения списък за разноски по чл. 80 от
ГПК, от която 100.00 лева за държавна такса и 100.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от „Е. – П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: * срещу А. Н. Т., ЛНЧ *, родена на * г., ЛК: *, издадена на * г. от МВР-В.,
гражданка на К., притежаваща паспорт *, издаден на * г. от *, с адрес: *, първоначално
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал.
1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
1./ 197.22 лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактура №
********** от 12.01.2021 г., с периода на консумация на ел. енергия от 01.12.2020 г. до
31.12.2020 г., за следните обекти:
- обект на потребление, заведен с аб. № *, находящ се в *;
- за обект на потребление, заведен с аб. № *, находящ се в *, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
03.05.2022 г. до окончателното погасяване на задължението;
2./ 24.65 лева, представляваща мораторна лихва за периода от падежа на фактурата –
20.01.2021 г. до 15.04.2022 г.
ОСЪЖДА А. Н. Т., ЛНЧ *, родена на * г., ЛК: *, издадена на * г. от МВР-В.,
гражданка на К., притежаваща паспорт *, издадена на * г. от *, с адрес: * да заплати на „Е. –
3
П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * сумата в размер от 200.00 лева
/двеста лева/, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4