№ 256
гр. Стара Загора , 23.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501362 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 418, ал.4, и във
вр. чл.418, ал.1 и ал.2 и във връзка с чл.419, ал.3 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от “Ю.Б.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от пълномощника –
Адвокатско дружество “Ч., П. и И.” – *** против Разпореждане № 262451 от
19.03.2021 г. по ч.г.р.д. № 1280/2021 г. по описа на РС – Стара Загора.
Жалбоподателят твърди, че получил горепосоченото разпореждане, с
което се отказва издаването на Изп. лист по реда на чл.418 от ГПК и Заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1280/2021г. по описа на РС -
Стара Загора в частта му, с която се претендира сумата от 99,00 лева — такси
начислени за периода от 13.07.2020г. до 10.03.2021г. по Договор за
потребителски кредит FL947455 от 24.10.2018 г., изменен и допълнен с
Допълнително споразумение от 30.04.2020 г.
Счита, че така постановеното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и
процесуален закон, поради което се обжалва в
законоустановения срок, като мотивите за това са следните:
Съдът е следвало да вземе под внимание упоменатите клаузи в
договора,сключен между страните, които визират заплащане от страна на
1
кредитополучателя такси и комисионни по повод обслужването и
изпълнението на платежни операции от разплащателни сметки. Същите не
били в противоречие с добрите нрави и нямали за цел неоснователно
обогатяване на кредитора. Таксите за обслужване били описани подробно в
заявлението, както и основанието на което се дължат.
Жалбоподателят “Ю.Б.” АД, счита, че обжалваното Разпореждане е
неправилно и незаконосъобразно и като такова моли въззивния Окръжен съд-
Стара Загора да го отмени, тъй като счита, че същото противоречи на
процесуалния и материалния закон.
Подробни съображения за това са изложени в частната жалба на
жалбоподателя с вх. № 269633/15.04.2021 г., депозирана по ч.гр. дело с №
1280/2021г. чрез РС - Стара Загора.
Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен
отговор такъв не е постъпил от въззиваемия по делото Ж.И.М. съобразно
чл.418, ал.4 от ГПК.
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и
като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в
частната жалба, депозирана по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно
процесуално легитимирана страна в процеса, насочена е против съдебен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния
законоустановен едноседмичен срок по чл. 418, ал.4 от ГПК и се явява
процесуално допустима.
С Разпореждането си под № 262451 от 19.03.2021 г. по ч.гр.д. №
1280/2021 г. по описа на РС – Стара Загора , първостепенният РС – Стара
Загора е РАЗПОРЕДИЛ, че ОТХВЪРЛЯ заявлението подадено от “Ю.Б.” АД
в останалата му част, с която се иска издаването на Заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК и за издаване на изпълнителен лист по чл. 418 ГПК молба за
ПРИСЪЖДАНЕТО НА сумата от 99,00 лева представляваща такси срещу
длъжника Ж.И.М. като неоснователно.
Жалбоподателят “Ю.Б.” АД, е получил съобщението за изготвеното
2
РАЗПОРЕЖДАНЕ на първостепенния съд . Жалбата е постъпила в РС-Стара
Загора в законоустановения седмодневен срок по куриер против същото
разпореждане на първоинстанционния съд. Налага се извода, че частната
жалба е депозирана в законния срок и следва да бъде разгледана по
съществото си относно нейната материална основателност.
С разпореждане с номер 262451 от 19.03.2021 г. по ч.г.р.д. № 1280/2021
г. по описа на РС – Стара Загора с пр.основание чл.418 първоинстанционният
съд е оставил молбата на молителя без уважение, като е приел, че заявлението
в обжалваната му част по чл.417 от ГПК – в случая процесните такси
противоречат на императивните норми на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от
ЗПК /отм./. Уговорката за тяхното заплащане било средство за неоснователно
обогатяване на кредитора. Изводът на първоинстанционния съд е правилен и
законосъобразен поради следните съображения:
Въззивният съд следва да отбележи, че съобразно нормата на чл. 411,
ал. 2, т. 2 ГПК, заповед за изпълнение не се издава, когато искането е в
противоречие със закона или добрите нрави. В случая искането за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника и за сумата 256.60
лева начислени от жалбподателя такси, противоречи на императивните норми
на чл. 11, ал.1 и 2 от ЗПК (отм., /обн. ДВ бр.53/30.06.2006 год./, но приложим
за процесния договор, сключен при действието му, тъй като същият по
характер е такъв за потребителски кредит, защото характера на един договор
не се определя от начина, по който е озаглавен от страните, а от характера на
правата и задълженията на страните по него./.
Също така, съобразно императивната разпоредба на Чл. 419. (Изм. – ДВ,
бр. 100 от 2019 г. ), ал.(3) от ГПК съдът отменя разпореждането, когато не са
налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение първо и ал. 3, както и
когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител. Процесуалните норми нямат обратно действие и действат
занапред. В тази връзка, макар и тази норма да не е действала по време на
сключването на процесния договор, като нова процесуална норма въззивният
съд може да се позове на нейното приложение.
А след като е така и искането за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за посочената договорна
такса се явява в посоченото противоречие със закона, то същото не може да
бъде уважено, а заявлението в тази му част, по отношение на него, следва да
бъде отхвърлено на това основание (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК). Освен нищожна
същата клауза се явява и неравноправна по смисъла на чл.143 и чл.146 от
3
Закона за защитата на потребителите.
Първоинстанционният РС-Стара Загора се е съобразил, както с
приложимите по случая императивни норми на специалния закон, който е
действал по времето на сключването на процесния договор, а именно ЗПК
/отм./, така и с задължителната съдебна практика на Върховните съдилища на
Републиката и касателно дължимостта и допустимостта на претенцията за
дължимите такси в това производство по чл.417 и сл. от ГПК. В тази насока
този съд е стигнал и до правилните и обосновани изводи, че не са налице
законовите предпоставки и за уважаване на искането за издаване на такъв
изп.лист, като единствено и само в частта му, за присъждане на процесната
такса в размер на 99,00 лева, начислена от банката-заявител, като в
останалата му част заявлелението на жалбоподателя “Ю.Б.” АД, е било
уважено ведно със законните последици от това.
Налага се категоричния извод, че при наличието на представените пред
първостепенния съд доказателства от частния жалбподател не е възможно
издаването на исканата заповед за изпълнение и изп. лист за процесната сума
от 99,00 лева. Заповедното производство се явява строго формално по своя
правен характер и като такова следва да бъдат стриктно спазвани неговите
императивни изисквания.
В тази връзка въззивният съд следва да потвърди изцяло обжалваното
разпореждане на РС- Стара Загора, като правилно и законосъобразно.Воден
от горното, Старозагорският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане с № 262451 от 19.03.2021 г.,
постановено по ч.г.р.д. № 1280 /2021 г. по описа на РС – Стара Загора като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред
по-горен съд съобразно т.8 от ТР № 4/18.06.2018 год. по тълк. Дело № 4/2013
год. на ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5