МОТИВИ по НЧХД № 2186/2017 г. по
описа на РС- Несебър
Съдебното
производство по настоящото дело е образувано по повод постъпилата в съда тъжба
от Д.Н.Й., ЕГН **********,***, против Р.И.Х., живущ ***, за това, че на
14.09.2017 г., около 21,50 ч., в гр. Несебър, на ул. „М.”, до № **, чрез удар с
пластмасов стол в областта на устата и ръцете, причинил на тъжителя лека
телесна повреда, представляваща разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК- престъпление по чл.130, ал.1 от НК, както и за това, че
по същото време и място публично унизил честта и достойнството на тъжителя като
го нарекъл „мухльо”- престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146 от НК.
Предявени са и граждански искове за сумите от по 1500 лв. за всяко едно от
деянията, представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на деянието до окончателното
изплащане на сумата. С определение от 15.11.2017 г. настоящото производство бе
обединено с производството по НЧХД № 2579/2017 г., което е образувано по
подадена от Р.Х. против Д.Й. тъжба, за това, че на 14.09.2017 г., около 21,30
ч.- 22,30 ч., в гр. Несебър, на ул. „М.”, до № **, чрез нанасяне на удар с
пластмасов стол, причинил на Р.Х. леки телесни повреди, представляващи
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващи се
в кръвонасядания и оток в дясната част на гръдния кош и рана на подбедрицата на
левия крак- престъпление по чл.130, ал.1 от НК, както и за това, че по същото
време и място публично унизил честта и достойнството на Х., в негово
присъствие, като му казал „Виж се педераст, виж какви са ти тънки краката,
палячо, чучело такова, половината град те псува. Правиш се на голям ебач,
сменяй си джиповете всяка година, еби ги в тях”- престъпление по чл. 148, ал.1,
т.1 вр. чл. 146, ал.1 от НК. Съвместно с това е предявена и гражданска
претенция по чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
щети- болка и страдание, в размер на по 3000 лв. за всяко едно обвинение, ведно
със законната лихва върху сумите, начиная от 14.09.2017 г. до окончателното им
изплащане.
С протоколно определение
от 12.01.2018 г. бяха приети за съвместно разглеждане предявените граждански
искове и бяха конституирани Й. и Х. като граждански ищци.
В
съдебно заседание Й. и Х., посредством защитниците си, поддържат подадените
тъжби, респективно оспорват фактическите констатации, изложени в тъжбите, по
които срещу тях са повдигнати обвиненията. Двамата дават подробни обяснения
относно случилото се. Не се признават за виновни и молят да бъдат оправдани по
повдигнатите срещу тях обвинения.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Д.Н.Й.
е с висше образование, семеен, неосъждан.
Р.И.Х.
е с висше образование, несемеен, неосъждан.
Лятото
на 2017 г. двамата тъжители използвали в търговската си дейност общо магазин,
находящ се в гр. Несебър, ул. „Месембрия”, № **, където разполагали с щандове
за продажба на стоки. Й. се помещавал в лявата част, а Х.- в дясната част на
помещението. На 14.09.2017 г. през деня камион, събираш отпадъци, минал покрай
магазина и бил спрян от Й.. Св. Х. помолила водача да премести камиона, тъй
като бил спрял точно пред магазина, на което Й. реагирал отрицателно. Възникнал
словесен конфликт между двамата. Х. пристигнал в магазина по- късно, но св. Х.
не му казала за това. Вечерта Х. дошъл в магазина и тогава св. Х. му разказала
какво се е случило през деня. Х. реагирал като излязъл навън и отишъл при
работниците си, които стояли на столове на отсрещния тротоар. Казал им, че не
желае повече никой от тях да разговаря с Й.. Последният по това време също се
намирал на отсрещния тротоара, като събирал столовете на своите служители. Сложил
трите пластмасови стола един в друг и като чул какво Х. казва на работниците
си, се насочил със столовете към Х. за да му търси сметка защо е казал това. Х.
бил с гръб към Й., когато последния се приближил. Столовете били с облегалките
към Й. и с краката към Х.. Й. подходили към Х. с цел да го удари с крака на
най- външния стол, когато последния се обърнал и се посегнал да хване столовете
за да се предпази. Въпреки това обаче краката на намиращия се към него стол го
ударили в областта на ребрата. Х. успял да хване намиращия се към него стол,
при което Й. дръпнал столовете. Столът, който се намирал най- близко до Й.,
останал в него, а средният стол паднал на земята като ударил Х. по левия крак.
В този момент Й. започнал да вика на Х., наричайки го с думите- педераст,
чучело, какви са ти тънки краката, палячо, половината град те псува”. Виковете
били чути от св. Димитров, който излязъл и видял как Й. вика на Х.. Отишъл до
двамата, бутнал Й. и му казал да се прибира. Х. тръгнал и отишъл до близкото
кафе, където бил св. Василев, който видял на подбедрицата на левия му крак рана
с кръв. Х. си вдигнал блузата и свидетеля видял в дясната част на ребрата
зачервено и подуто като от удар. След като си тръгнал от кафето, където
престоял малко време, Х. отишъл в дома на майка си- св. Х., която обработила
раната на крака и направила компресивна превръзка на гръдния кош за да облекчи
дишането.
По
делото е представено съдебно медицинско удостоверение, в което съдебен лекар
посочил, че при преглед на 18.09.2017 г. установил по Й. кръвонасядане по горни
крайници, травматичен оток на главата, както и кръвонасядане на устната.
Съдебният лекар е посочил, че е възможно тези увреждания да се получат от
действията на тъпи предмети. Изготвена е и съдебно- медицинска експертиза
поделото, вещото лице по която дава заключение, че установил по Х. оток на
дясна гръдна половина, охлузна рана по предната повърхност на лява подбедрица.
Всички увреждания вещото лице е заявило, че е възможно да се получат по начина,
описан от свидетелите по делото.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
С
оглед на така приетата за установена по делото фактическа обстановка и
съобразно събраните в хода на съдебното производство доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че по делото не се доказа по
несъмнен и категоричен начин повдигнатото в тъжбата обвинение против подсъдимия
Х. за извършено от него престъпление по чл.130, ал.1 от НК. От показанията на
разпитаните свидетели не се установи Х. да е нанесъл удар с пластмасов стол в областта на устата и ръцете
на Й.. Показанията на св. Б. не се кредитират от съда предвид на това, че
всички свидетели, включително и съпругата му- св. Б.а, заявиха, че по време на
съприкосновението на тъжителите- подсъдими със столовете свидетеля е бил в
магазина. Едва след това свидетеля бил излязъл на улицата и се намесил като
попитал Х. какво се е случило. Показанията на св. Б.а са единични и не
кореспондират с показанията на останалите свидетели. Показанията на св. Т.
настоящата инстанция счита, че следва да ценят небезприкословно, а заедно с
останалия доказателствен материал тъй като същата бе разпитана в последващо заседание,
когато всички останали свидетели бяха разпитани, и защитата на Й. е имала време
и възможност да опонира с нейните показания на тези, дадени от останалите
свидетели. Наред с това съдът намира, че същите са и донякъде нелогични.
Свидетелката демонстрира сравнително близки отношения с Й., като заяви, че тя
единствено от персонала обитава жилището, в което живее и Й., двамата се
познавали от доста години и изградили приятелски отношения. Същевременно обаче
след като видяла, че по нейните думи Х. ударил Й. със столовете, затворила
прозореца, на който пушела, и повече не се поинтересувала каква се е случило с Й.
и как същия е понесъл случилото, включително и когато Й. се качил в апартамента
след като всичко било приключило. Логично е когато се случи инцидент с твой
приятел, на когото помагаш, да се позаинтересуваш защо се е случило това, как
същия се чувства и има ли нужда от помощ. Показанията на останалите свидетели
са логични, последователни и в своята съвкупност водят до изложената по- горе и
възприета от съда фактическа обстановка, поради което и следва да бъдат ценени.
Предвид на това съдът счита, че от страна на Х. не е било извършено повдигнатото
му с тъжбата от Й. престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Уврежданията по Й.,
които е установил съдебния лекар, е възможно да са се получили при
съприкосновението със столовете, но същите не се дължат на виновни действия на Х..
Увреждането по главата няма логично обяснение как се е получило предвид на
това, че Й. е държал столовете пред гърдите си и нито един свидетел не даде
показания, че същите са били в някакъв момент над или около горната част на
главата му. Не се установи безусловно, че констатираните от вещото лице телесни
увреждания на Й. са били нанесени от страна на Х.. Не без значение е и
обстоятелството, че съдебният лекар е извършил прегледа 4 дни след инцидента-
на 18.09.2017 г. По отношение на повдигнатото с тъжбата обвинение за извършено
от страна на Х. престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 вр. чл. 146 от НК, съдът
намира, че от събраните доказателства не се установи деятелност от последния в
сочената от Й. насока. Единствените свидетели, които дадоха показания в
подкрепа на тезата на Й. са св. Б., Б.а и Т., за които важи казаното по- горе
относно достоверността на техните показания. Всички останали свидетели заявиха,
че Х. не е нарекъл Й. „мухльо”. В тази връзка съдът оправда Х. по повдигнатите
му обвинения.
По
отношение повдигнатото от Х. против Й. обвинение за извършено престъпление по
чл.130, ал.1 от НК, съдът намира, че същото е било извършено от страна на
последния. Всички свидетели, присъствали на място, с изключение на св. Б., Б.а
и Т., чийто показания съдът изложи по- горе защо не следва да кредитира
безусловно, бяха категорични, че Й. е подходил към Х. със столовете с цел да го
удари. Обръщайки се с лице към Й., Х. е хванал намиращия се най- близо до него
стол, но предвид на това, че стола е бил насочен от Й. към тялото на Х., същия
го е ударил в областта на гърдите /дясната част на ребрата/. Падането на
вторият стол и причинявайки рана на левия крак на Х., също е било продиктувано
от действията на Й., чиято цел е била да увреди телесната неприкосновеност на Х..
В този смисъл съдът не споделя твърденията на защитата на Й., че се касае за
нанесена телесна повреда по непредпазливост. Заключението на вещото лице също е
в смисъл, че уврежданията по Х. е възможно да се получат по времето и по
начина, описан от свидетелите. Видът на самата рана- охлузна или разкъсна, няма
отношение към вида на телесната повреда, тъй като и двете съставляват лека
такава. Вещото лице при прегледа на Х. е установил белези от рана, което е в
подкрепа на изложеното в тъжбата на същия. Съдът намира, че така нанесената
телесна повреда на подбедрицата на крака съставлява такава по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК, предвид на това, че се установи, че от раната е текло кръв,
т.е. била е нарушена целостта на кожата достатъчно дълбоко за да не се приеме,
че са били причинени само болки и страдания. И св. Х., и св. Василев, и св. Х.
/чийто показания се ценят с оглед останалите доказателства предвид на това, че
е майка на Х./, и св. Димитров, заявиха, че по крака на Х. е имало кръв от
удара със стола. Всичко това дава основание на настоящата инстанция да счете,
че се касае за деяние по чл.130, ал.1 от НК. Телесната повреда в областта на
ребрата на Х. също не би могло да се приеме, че е причинила само болки и
страдания тъй като от показанията на св. Х. и св. Василев се установи, че Х.
вследствие на удара е бил с влошено дишане и не се чувствал добре, поради което
също следва да се квалифицира като такава по чл.130, ал.1 от НК.
По
отношение на второто обвинение против Й. по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл. 146 от НК, съдът приема и празна за виновен Й. за това, че на публично място, в
присъствието на Х., е изрекъл „Виж се педераст, виж какви са ти тънки краката,
палячо, чучело такова, половината град те псува”. Тези думи и изрази са били
отправени от Й. към Х. на публично място /на улицата/ и са били чути от св. Б.а,
Х., Димитров, Митев, Кондева. Св. Т. заяви, че след съприкосновението със
столовете се е прибрала и повече нищо не е видяла и чула. Единствено св. Б.
заяви, че не е чул Й. да е отправял такива думи към Х., но неговите показания
са единични, поради което и не следва да бъдат ценени като достоверни. Наред с
това е възможно свидетелят да е излязъл от магазина след като вече Й. е бил
казал всичко това. Безспорно се установи, че казаните думи и изрази са
накърнили честта и достойнството на Х.. Същият два дни не е посещавал мястото,
където публично е бил унизен, като от показанията на св. Х., Кондева, Митев, Х.
стана ясно, че за случилото се се е разчуло в града. Х. е бил видимо унил,
наранен, засрамен, с понижено самочувствие, като два дни след инцидента почти
не бил излизал от жилището на майка си. В този смисъл съдът намира, че от
страна на Й. е бил изпълнен състава на обидата, която е била нанесена публично
в присъствието и на други хора, както и на публично място. По отношение на
останалите, посочени изрази, в тъжбата на Х. не се събраха доказателства да са
били изречени от Й., поради което в тази му част съдът оправда последния.
Деянията,
за които съдът призна Й. за виновен, са извършени при форма на вината „пряк
умисъл”. От доказателствата по делото, обсъдени по- горе, се установи, че Й. е
съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е последиците и е
целял именно тяхното настъпване. Стана ясно, че поведението на Й. е било
агресивно и е било отправено именно към Х. с цел да накърни честа и
достойнството му и да наруши телесната му неприкосновеност.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на санкцията на Й. съдът
съобрази от една страна степента на обществена опасност на извършеното от него
престъпно деяние, с оглед предвиденото от законодателя наказание. Наред с това,
съдът взе предвид степента на обществена опасност на личността на дееца-
липсата на критичност към извършеното, чистото му съдебно минало. В този смисъл
настоящата инстанция счита, че следва да бъдат определени наказанията и по
двете деяния, за които е признат за виновен, съобразно нормата на чл.54 от НК,
тъй като по делото не се намериха изключителни и многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Предвид на това съдът счита, че за престъплението по чл. 130,
ал.1 от НК, на Й. следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 3 месеца, което е минималния, предвиден в НК срок за този вид
наказание. Съдът намира, че не се налага наказанието да бъде изтърпявано
ефективно, поради което отложи изпълнението му за срок от 3 години на основание
чл.66, ал.1 от НК. За престъплението по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл. 146, ал.1 от НК съдът наложи наказание „Глоба” в минималния предвиден размер от 3000 лв.,
както и кумулативно посоченото наказание „Обществено порицание”, което постанови
да бъде изпълнено чрез залепване на нарочно съобщение на информационното табло
на Община Несебър за срок от 1 месец. Макар и двете престъпления да изпълват
условията на чл.78а от НК, то предвид на това, че се касае за множество такива,
нормата на ал. 7 не позволява лицето да бъде освободено от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание.
Съдът
намира, че така определените наказания по вид и размер се явяват адекватни на
степента на обществена опасност на извършените от Й. деяния, степента на
обществена опасност на същия като личност, и напълно достатъчно по размер да съдейства
в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенция,
залегнали в чл.36 от НК.
На
основание чл.23 от НК съдът определи общо наказание в размер на най- тежкото
измежду наложените наказания, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 3
месеца, чието изпълнение отложи за срок от 3 години, като присъедини
наказанията „Глоба” и „Обществено порицание”.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
За
да са налице предпоставките за търсене на гражданска отговорност от едно лице е
необходимо на пострадалите лица да са нанесени имуществени вреди. В случая са
налице предпоставките за търсене на гражданска отговорност единствено от Й., а
именно вреди, противоправно поведение, причинна връзка между вредите и
поведението на последния, т.е. налице са всички елементи на “непозволеното
увреждане” по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Безспорно по делото е, че е налице пряка
причинна връзка между виновното противоправно поведение на Й. и настъпилия
вследствие на това вредоносен резултат по отношение и на двете престъпления.
Това е така, тъй като дейността на деликвента, обективирана чрез извършеното от
него престъпно деяние, в случая- противозаконно накърняване телесната
неприкосновеност и нанасянето публично на обида, стои в пряка причинна връзка с
настъпилия престъпен резултат, а именно нанасянето на неимуществени вреди на Х..
Предвид изложеното съдът приема, че предявените претенции се явяват доказани по
своето основание. По отношение на техните размери настоящата инстанция счита,
че сумата от по 1000 лв. за двете деяния в достатъчна степен ще овъзмезди Х. за
извършените спрямо него престъпления и ненесените му неимуществени вреди.
Основателни се явяват и исковете за присъждане на законната лихва върху присъдените
суми, считано от датата на деянието- 14.09.2017 г., до окончателното им
изплащане. В останалата им част, до претендираните по 3000 лв. гражданските
искове бяха отхвърлени, ведно със законната лихва върху разликата.
Накрая съдът се произнесе и по
направените разноски общо в размер на 762 лева, които, с оглед изхода по
делото, възложи на Й..
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: