РЕШЕНИЕ
№ 618
гр. Бургас, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120104874 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД против В.
И. И. искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 104,80 лв. - главница, представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение на трето лице за причинените му от ответника имуществени вреди при ПТП от
17.05.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3272/2022 г. по описа на
БРС. Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски. Ищецът твърди, че на
17.05.2018 г. в гр. Б***, ул. ****, при управление на лек автомобил „***“, модел „****“, с
рег. № ****** ответникът е реализирал ПТП с лек автомобил „*****“, модел „***“ с рег. №
*****, собственост на Г. Н. С., след което е напуснал местопроизшествието, с което виновно
се е отклонил от проверка за алкохол, наркотични вещества или техни аналози, както и е
управлявал автомобила с отнето СУМПС, съгласно съставения протокол за ПТП. Твърди се
също така, че към датата на произшествието отговорността на виновния водач е била
застрахована в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана
в застрахователна полица № ********* със срок на валидност 16.10.2017 г. – 15.10.2018 г.,
като при ищеца е била заведена щета №*****, по която на 23.10.2018 г. той е изплатил на
1
собственика на увреденото МПС застрахователно обезщетение в размер на 104,80 лв. На
следващо място се твърди, че след плащане на обезщетението ищцовото дружество е
встъпило в правата на увредения и има право на регресен иск срещу причинителя на
вредите. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с писмена
молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 1, ал.
2 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от особения представител на
ответника, в който искът е оспорен по основание и по размер, като се моли същият да бъде
отхвърлен. Не е оспорено съществуването към датата на ПТП на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорено е
наличието на противоправно поведение на ответника, настъпването на вредите и наличието
на причинна връзка между противоправно поведение на ответника и твърдяните вреди.
Оспорен е и размера на вредите, съответно размера на дължимото застрахователно
обезщетение. Особеният представител на ответника се явява в съдебно заседание, поддържа
отговора, не представя доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 3272/2022 г. по описа на БРС, по същото е издадена
Заповед № 1643/27.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с
която е разпоредено В. И. И. да заплати на „ЗК Лев Инс“ АД сумата от 104,80 лв. - главница,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение на трето лице за
причинените му от ответника имуществени вреди при ПТП от 17.05.2018 г., законната лихва
върху главницата, считано от 26.05.2022 г. до изплащането й, както и 75 лв. - съдебно-
деловодни разноски. С определение от 22.06.2022 г. заповедният съд е указал на заявителя
правото да предяви установителен иск за вземането си, като такъв иск е предявен в срок и по
него е образувано настоящото исково производство.
По делото е представен Протокол за ПТП № ***/*** г., съгласно който на *** г. в
**** ч., в гр. Б***, ж.к. *** е настъпило ПТП между л.а. „***“ с рег. № ****, управляван от
ответника В. И., и паркиран лек автомобил „*****“ с рег. № *****, собственост на Г. Н. С.,
като при извършване на маневра „излизане от ред паркирани МПС” водачът И. не е оставил
достатъчно разстояние от паркирания пред него л.а. „***“ с рег. № ***** и е допуснал ПТП,
като с действията си е причинил имуществени вреди, след което е напуснал мястото на
ПТП. В протокола е посочено, че водачът В. И. е бил с отнето свидетелство за управление
на МПС, както и че същият не е изпробван за алкохол, като му е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение.
Видно от представената административно-наказателна преписка, във връзка с
горепосоченото ПТП е бил издаден АУАН № 18-0769-003109/28.05.2018 г., който е бил
2
връчен на водача В. И. на същата дата без възражения от негова страна. Впоследствие въз
основа на този АУАН е било издадено Наказателно постановление № 18-0769-
00319/02.08.2018 г. на Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-Бургас, с което В. И. И. е бил
санкциониран за три нарушения: 1/ за това, че като участник в движението е създал пречки
за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората – нарушение
по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което му е била наложена глоба в размер на 20 лв., 2/ за това,
че не е спрял и не е установил последиците от ПТП – нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, за което са му наложени глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца, и 3/ за това, че е управлявал МПС след като временно му е било
отнето СУМПС – нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за което му е наложена глоба в
размер на 300 лв.
В административно-наказателната преписка се съдържа и декларация на В. И. от
28.05.2018 г., с която същият е декларирал, че на **** г. около **** ч. е управлявал л.а.
„*****“ с рег. № ******.
От протокола за ПТП, както и от представената по делото застрахователна полица е
видно, че към датата на настъпване на произшествието за л.а. „******“ с рег. № ***** е
имало сключен договор за застраховка „Гражданската отговорност на автомобилистите” със
застрахователя „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, със срок на валидност на договора от 16.10.2017 г. до
15.10.2018 г., т.е. към датата на настъпване на процесното ПТП гражданската отговорност
на водача на този автомобил е била застрахована от ищцовото дружество.
На 31.05.2018 г. Г. С. е сезирала ищеца с уведомление за настъпило застрахователно
събитие като е посочила, че при горепосоченото ПТП е била увредена предната броня на
автомобила й и е поискала да й бъде платено застрахователно обезщетение за настъпилите
щети при горепосоченото ПТП. При ищеца е била образувана щета № ****** и след
извършване на оглед на увредения автомобил на Г. С. е било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 104,80 лв. с платежно нареждане от 23.10.2018 г.
По делото е изготвена съдебна автотехническа експертиза, съгласно която при
процесното ПТП на лек автомобил „****” с рег. № **** е било нанесено следното
увреждане: охлузване на облицовката на предната броня в левия край, което увреждане
предполага възстановяване чрез пребоядисване на бронята с оригиналния цвят на колата –
металик. Според вещото лице размерът на щетата от 104,80 лв. е бил определен коректно от
застрахователя, като същият включва автосервизния труд по демонтажа и бояджийските
операции за възстановяване на бронята, ведно със стойността на бояджийските материали,
като определянето на този размер е съгласно методиката на застрахователя „Лев инс” по
застраховка „Гражданска отговорност”. Вещото лице също така е установило, че е налице
причинно-следствена връзка между установеното увреждане и механизма на процесното
ПТП. Така даденото от вещото лице заключение не е оспорено от страните, поради което
съдът намира, че същото следва да бъде кредитирано като обективно и безпристрастно.
При така представените от страните доказателства, съдът намира, че предявеният иск
е основателен и доказан по следните съображения:
3
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач
при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или
виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества. В
ал. 2 на същия член е предвидено, че застрахователят има такова право и когато лицето,
което е управлявало моторното превозно средство, не притежава правоспособност за
управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е
отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.
В случая от доказателствата по делото се установи, че ищецът виновно е причинил
процесното ПТП, при което са били нанесени имуществени увреждания на друг автомобил.
Установи се също така, че към датата на настъпване на произшествието гражданската
отговорност на водача на управлявания от ответника лек автомобил е била застрахована при
ищеца, поради което същият е изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в
размер на 104,80 лв.
От приложената административно-наказателна преписка е видно, че към датата на
настъпване на процесното ПТП свидетелството за управление на МПС на ответника е било
временно отнето, поради което съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 500, ал.
2, предл. 2 от КЗ и ответникът дължи на ищеца възстановяване на платеното от него
застрахователно обезщетение.
По отношение на другото основание, на което е предявен искът, а именно, че
напускайки мястото на ПТП ответникът виновно се е отклонил от проверка за алкохол:
Съдът намира, че за ищеца не е възникнало право на регрес на горепосоченото
основание, тъй като съдебната практика трайно и безпротиворечиво приема, че самият факт
на напускане на местопроизшествието от причинителя на вредите не може да се
квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол и не е
достатъчен, за да се ангажира отговорността на водача към неговия застраховател по
застраховката „Гражданска отговорност”. В тази хипотеза застрахователят следва да
установи чрез пълно главно доказване виновното отклонение на водача от проверка за
алкохол, а именно, че спрямо него са били предприети действия за извършване на проверка
за алкохол от органите на МВР, но той виновно се е отклонил от тази проверка, каквото
доказване в случая не е проведено.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че в случая са налице основания за
ангажиране регресната отговорност на ответника спрямо ищцовото дружество, тъй като се
установи, че ответникът виновно е причинил ПТП с имуществени вреди, за които ищецът е
изплатил на увреденото лице обезщетение в размер на 104,80 лв., като към датата на
4
произшествието ответникът е бил с временно отнето СУМПС, поради което и на осн. чл.
500, ал. 2 от КЗ той дължи на ищеца процесната главница.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид липсата на доброволно плащане на главницата,
основателен е и искът за установяване дължимостта на законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Предвид уважаването на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца и направените от него разноски в настоящото производство, които са в
размер на 625 лв., както и разноските в заповедното производство – 75 лв., или общо 700 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 422 от ГПК Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че В. И. И., ЕГН **********,
от гр. Б**, ж.к. ***, дължи на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. С***, бул. ***, представлявано от М. С.
М.-Г. и П. В. Д., сумата от 104,80 лв. (сто и четири лв. и осемдесет ст.), представляваща
регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение на трето лице за
причинените му от ответника имуществени вреди при ПТП от 17.05.2018 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2022 г. до окончателното й изплащане,
които вземания са предмет на Заповед № 1643/27.05.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3272/2022 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА В. И. И., ЕГН **********, от гр. Б**, ж.к. ***, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление гр. С***, бул. ***, представлявано от М. С. М.-Г. и П. В. Д., сумата от 700,00
лв. (седемстотин лв.), представляваща сбор от направените от ищеца съдебно-деловодни
разноски в заповедното и в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5