№ 324
гр. П., 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:И.Ю.К.
при участието на секретаря Л.В.А.Д.
като разгледа докладваното от И.Ю.К. Гражданско дело № 20241720106264
по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „***“ АД, в която се сочи, че в
полза на дружеството срещу Г. И. И., чрез законния представител И. Б. И. е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. №
2728/2024 г. по описа на Районен съд П. за сумата в размер на 930,33 лева,
представляваща ½ от дължимата се главница (1860,66 лева) за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022 г. включително
за апартамент, находящ се в ***, законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на 131,08 лева за периода от 08.07.2021 г. до 15.06.2023 г., (1/2 от общо
задължение в размер на 262,15 лева за посочения период) както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника
е налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и
покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора
материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължение, като е доставил на
ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото
производство.
С оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че ответникът
дължи горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът не е депозирал отговор. В подаденото по чл. 414 ГПК възражение е
оспорил задължението без конкретни възражения.
Претендира разноски по повод подаденото възражение.
В съдебно заседание ищецът писмено поддържа така изложеното в исковата
молба. Отправено е искане до съда да постанови неприсъствено решение, което е
1
уважено с протоколно определение в проведеното открито съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК в случаите, при които ответникът не
представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него, като за тези последици
от бездействието си ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от
изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да
може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В настоящия случай така посочените предпоставки, обуславящи възможността
за постановяване на неприсъствено решение, са налице. Ищцовото дружество е
направило изрично искане в този смисъл, ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238
ГПК с разпореждането на съда, редовно е призован за първото по делото съдебно
заседание, не се явява и не изпраща представител, като не е направил и искане делото
да се разглежда в негово отсъствие.
Съдът приема, че са налице предпоставките и на чл. 239 ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като
от представените от ищцовата страна документи предявеният иск вероятно
основателен, тъй като недвусмислено се установи наличие на облигационна връзка,
между ищеца и ответника както и размера на исковата претенция.
Възражението по чл. 414 ГПК не съдържа конкретно оспорване, по което съдът
да дължи произнасяне, поради което не е налице хипотезата на т. 11а от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение по реда
на чл. 238 ГПК, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер на
25,00 лева като е претендирал и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален
размер от 200,00 лева, което също следва да бъде присъдено, съгласно приложен
списък по чл. 80 ГПК.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 75,00 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Ответникът е претендирал разноски в заповедното производство, но при този
изход от спора такива не му се дължат.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА
на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** СЪЩЕСТВУВА
изискуемо вземане срещу Г. И. И., ЕГН **********, чрез законния представител И.
Б. И., ЕГН ********** за сума в размер на 930,33 лева, представляваща ½ от
2
дължимата се главница (1860,66 лева) за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022 г. включително за апартамент,
находящ се в ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (27.05.2024 г.) до окончателното
изплащане на сумата и на основание, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 131,08 лева за периода от
08.07.2021 г. до 15.06.2023 г., (1/2 от общо задължение в размер на 262,15 лева за
посочения период), за които суми е издадена заповед за изпълнение в рамките на
ч.гр.д. № 2728/2024 г. по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. И. И. чрез законния
представител И. Б. И. да заплати на „***“ АД сумата от 225,00 лева – разноски
пред Районен съд П. в исковото производство и 75,00 лева – разноски пред Районен
съд П. в заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу
него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3