Р Е Ш Е Н И Е № 260042
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 26.02.2021г.
Шуменски
окръжен съд в открито заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица
ХаджиИ.а 2. мл. с. Соня
Стефанова
При
секретаря Татяна Тодорова като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова
в. гр. дело № 448 по описа за 2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 260020/21.08.2020 год., постановено по гр.д. № 816/2019 год. по описа
на Районен съд – Шумен е признато за установено по отношение на В.С.В., че И.Х.И.
му дължи сумата от 2 234.38 лева за
намаление на продажната цена от 5 500 лева до 3 265.62 лева, за
недвижим имот - гараж с идентификатор № 83510.672.94.2 с площ от 32.00 кв. м.,
заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с
идентификатор № 83510.672.94 по плана на град Шумен, община Шумен, улица „...”
№ 67, построен в североизточната част на УПИ VІІІ-7566 в квартал 444 по плана
на град Шумен, при граници улица, УПИ VІ-7559, УПИ ІХ-7560 и УПИ V-7565, поради
претърпяна частична евикция на купувача от имота, като принадлежащ на трето
лице, с влязло в законна сила Решение № 376/19.06.2017 г. по ГД № 1721/2016 г.,
по описа на Районен съд гр. Шумен, без да се иска разваляне по съдебен ред на
продажбата, обективирана в НА за продажба № ...28.04.2015 г., по описа на
Нотариус А.А.с рег. № 019 - РС Шумен. Със същото решение е признато за
установено, че ответникът И. дължи на ищеца В. и сумата от 747.87 лева -
разноски по ГД № 1721/2016 г., по описа на РС
Шумен, с което е бил частично евинциран като купувач на принадлежащ на
трето лице недвижим имот – процесният гараж с идентификатор № 83510.672.94.2.
Недоволен
от така постановеното решение остава ответникът в първоинстанционното
производство И.Х.И., който го обжалва изцяло. Излага, че с влязло в сила
Решение № 376/ 19.06.2017 год., постановено по гр.д. №1721/ 2016 год. по описа
на ШРС е признато за установено на осн. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, че при изготвяне
на действащата КК на гр. Шумен е допусната грешка, като е прието, че сграда с
идентификатор № 83510.672.94.2 е неправилно заснета с площ от 32 кв.метра,
вместо 19 кв.метра, и включваща погрешно в същата площ и очертания
самостояателна постройка, допълващо застрояване с площ от 13 кв.метра, която
трябва да бъде нанесена с отделен идентификатор и не е собственост на ищеца.
Сочи, че на ищеца е продал само гаража с площ от 19 кв.метра, не и прилежащото
към него помещение с площ от 13 кв.метра. Навежда твърдение, че ищецът е
недобросъвестен купувач, поради което не разполага с права при евикция. Отделно
от това сочи, че ищецът е разполагал с възможността да поиска разваляне на
договора, от която възможност не се е възползвал.Твърди, че цената от 5500 лева
е уговорена единствено за гаража с площ от 19 кв.метра, а не за целия имот с
площ от 32 кв.метра, който гараж надлежно е прехвърлил на ищеца, поради и което
така заплатената продажна цена не следва да бъде намаляване. Моли решението
като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено и да бъде постановено
друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна В.С.В.,
чрез процесуалния му представител адв. С.С.
***, в който излага, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК
въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този
смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
По приложеното ч. гр. д. № 30/ 2019 год. по описа на РС Шумен е издадена Заповед № 17/09.01.2019 г., за изпълнение на парично
задължение в размер на 2 234.38 лв. – главница, представляваща подлежащо на
възстановяване спрямо заявителя, в качеството му на купувач на недвижим имот,
намаление на продажната цена на осн. чл. 190, ал. 2 от ЗЗД, поради претърпяна
частична евикция за 13 кв.метра и 747.87 лв. - разноски по гр.д. № 1721/2016
г., по описа на РС Шумен. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника И.Х.И.на
24.01.2019 год., който в законоустановения срок е подал възражение на осн. чл.
414 от ГПК. На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя, че
може да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение
срещу посочения длъжник в едномесечен срок от съобщението, като довнесе и
дължимата държавна такса. Съобщение с посочените указания е връчено на
кредитора по издадената заповед за изпълнение на дата 18.02.2019 год., а
исковата молба е подадена на 18.03.2019 год. и е процесуално допустима.
От
приложения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот чрез общински
народен съвет № .../1989 год., се установява, че Х.И.Х.. и К.Т.Х. са
прехвърлили на В.Д.Р.правото на собственост върху къща с площ от 82,99
кв.метра, ведно с правото на строеж върху 430 кв.метра държавна земя, като си
запазват правото на собственост върху гараж, с площ от 16 кв. м. построен в
северната част на дворното място с площ 430 кв. м. на адрес гр. Шумен, ул. ...
№ 67.
Съгласно
отразеното в нотариален акт за покупко продажба № ...от 2015 год. на Нотариус А.А.,
рег. № 019 на НК, с район на действие Шуменски районен съд, И.Х.И. е прехвърлил
на В.С.В. правото на собственост върху следния недвижими имот: гараж с
идентификатор № 83510.672.94.2 с площ от 32.00 кв. м., заедно със съответните
идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор №
83510.672.94 по плана на град Шумен, община Шумен, улица „...” № 67, построен в
североизточната част на УПИ VІІІ-7566 в квартал 444 по плана на град Шумен, при
граници: улица, УПИ VІ-7559, УПИ ІХ-7560 и УПИ V-7565.
С
Нотариална покана, връчена на 14.03.2016 г. В.В. е поканил Г.Г.Р. да предаде
владението на ползваната от нея реална част от недвижим имот – гараж с
идентификатор 83510.672.94.2 с площ от 32 кв. м. Видно от представения писмен
отговор Г.Р.отказва да предаде имота. За отказа е изготвен Протокол от
14.03.2019 г., съставен от Нотариус С.С. peг. №024 на НК.
С
Решение № 376/19.06.2017 г. по приложеното към настоящото производство гр.д. №
1721/2016 г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 01.08.2017 год.
(изменено само в частта за разноските с определение № 418/30.11.2017 год. по
в.гр.д. № 299/2017 г., по описа на ШОС), е признато за установено на основание
чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение Г.Г.Р., Д.В.Д., С.В.Д.и В.С.В., че при
изготвяне на действащата КК на гр. Шумен, одобрена със Заповед №
РД-18-52/25.11.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, е допусната грешка,
като е прието, че сграда с идентификатор 83510.672.94.2, построена в поземлен
имот с идентификатор 83510.672.94, е неправилно заснета с площ 32 кв. м. вместо
19 кв. м. и включваща погрешно в същата площ и очертания самостоятелна
постройка, допълващо застрояване с площ 13 кв. м., която трябва да бъде
нанесена с отделен идентификатор и в кадастралните регистри като собственост на
Г.Г.Р., Д.В.Д. и С.В.Д., както и че В.С.В., е собственик въз основа на сключен
Договор за продажба на 28.04.2015 г., на недвижим имот сграда с идентификатор
83510.672.94.2, с площ 19,00 кв. м., ведно със съответните идеални части от
правото на строеж върху поземлен имот, с идентификатор 83510.672.94, с адрес на
сградата гр. Шумен, ул. „...“ № 67, брой етажи – 1, предназначение – гараж, при
граници: от изток – улица, от запад – второстепенна постройка, от север – ПИ с
идентификатор 83510.672.93, от юг – ПИ с идентификатор 83510.672.94. Със същото
решение предявеният от В.С.В. иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
признаване за установено по отношение на Г.Г.Р., Д.В.Д. и С.В.Д., че е
собственик на второстепенна постройка с площ 13 кв. м., включена погрешно в КК
като част от сграда с идентификатор 83510.672.94.2, е отхвърлен като
неоснователен. Отхвърлен е като неоснователен и предявеният от В.С.В. иск, с
правно основание чл. 108 ЗС, срещу Г.Г.Р., за предаване владението върху
западна част, с площ 11,00 кв. м, от гараж, с идентификатор 83510.672.94.2,
построен върху поземлен имот, с идентификатор 83510.672.94.
От
Разписка за получена сума , неоспорена от страните, се установява, че по гр.д.
№ 1721/2016 г., по описа на ШРС, ищецът е платил разноски в размер на 747.87
лева.
В
обясненията си, дадени по реда на чл. 176 от ГПК ответникът И.Х. излага, че още
преди сключване на сделката е уведомил купувача, че има друго лице, което
ползва стаята, която е изградена заедно с гаража. Твърди, че наличието на
проблем със собственика на къщата било причината да продава гаража за сумата от
5500 лева. Сочи, че купувачът казал, че ще се оправи със собственичката, че ще
избие една врата и ще й изхвърли багажа. Пояснява, че двата имота: стаята,
която се ползва от жената и продадения от него гараж, са изградени от баща му
заедно и са общо помещение: „под една плоча“, като Нотариалният акт, предхождащ
Нотариалният акт от 28.04.2015 г. за продажба между страните по делото бил
издаден за обща площ на гаража и стаята от 32.00 кв. м.. Твърди, че в
производството по ГД № 1721/2016 г., по описа на ШРС, е участвал в качеството
си на трето лице помагач на страната на В.В. срещу собственичката на стаята.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 190, ал. 2, вр. чл. 191, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК за сумата от 2234,38
лева представляваща подлежащо на възстановяване спрямо ищеца, в качеството му
на купувач на недвижим имот, намаление на продажната цена на осн. чл. 190, ал.
2 от ЗЗД, поради претърпяна от него частична евикция за 13 кв.метра и за сумата
от 747.87 лв. - разноски по гр.д. № 1721/2016 г. по описа на РС Шумен.
За
да бъде основателна исковата претенция, ищецът следва при условията на пълно и
главно доказване да докаже: 1. наличието на сключен валиден договор за
покупко-продажба, по силата на който продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху целия недвижим имот с площ от 32 кв.метра, състоящ
се от 2 самостоятелни обекта – гараж и работилница и да го предаде, а купувачът
да го получи и да заплати уговорената продажна цена; 2. купувачът да е изпълнил
задължението си да плати цената по договора; 3. след сключването на договора
купувачът да е бил съдебно отстранен от част от недвижимия имот с площ от 13
кв.метра, т. е. да е бил осъден с влязло в сила решение да предаде владението
върху част от имота с площ от 13 кв.метра; 4. неизпълнение на задължението на
продавача към купувача да му прехвърли съответното право върху вещта в пълния
му обем без да е ограничено от правата на трети лица, които могат да се
противопоставят на купувача. В тежест на ответника е да докаже твърдения от
него положителен факт, че купувачът е знаел за правата на третото лице към
момента на сключване на сделката, т.е. че е бил недобросъвестен, както и че за
уговорената продажна цена се е задължил да прехвърли гаража с площ от 19
кв.метра, а не целият имот, състоящ се от 2 самостоятелни обекта в сграда, с
площ 32 кв. метра.
Съгласно
отразеното в приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба № ...от
2015 год. И.Х.И. е продал на В.С.В. правото на собственост върху следния
недвижими имот: гараж с идентификатор № 83510.672.94.2 с площ от 32.00 кв. м.,
заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с
идентификатор № 83510.672.94 по плана на град Шумен, община Шумен, улица „...”
№ 67, построен в североизточната част на УПИ VІІІ-7566 в квартал 444 по плана
на град Шумен, при граници: улица, УПИ VІ-7559, УПИ ІХ-7560 и УПИ V-7565. Не е
спорно, че уговорената сума от 5500 лева е заплатена изцяло от купувача на
продавача.
В
настоящото производство не е спорно, че процесният недвижим имот с
идентификатор № 83510.672.94.2 всъщност се състои от 2 обекта – самостоятелен
обект гараж с площ от 19 кв.метра и работилница, представляваща допълващо
застрояване, с площ от 13 кв.метра, като сградата е построена на един път, не е
установено наличието на строежи в по-късен етап, а помещенията вътре са
самостоятелни обекти с обща стена и общ покрив.
Не
съществува спор между страните, че е налице влязло в сила решение, с което
ищецът е признат за собственик на недвижим имот с идентификатор 83510.672.94.2,
с площ 19,00 кв. м., с предназначение гараж и е отхвърлена претенцията му за
признаване за установено по отношение на Г.Г.Р., Д.В.Д. и С.В.Д., че е
собственик на второстепенна постройка с площ 13 кв. м., включена погрешно в КК
като част от сграда с идентификатор 83510.672.94.2.
В
това производство като трето лице помагач на страната на ищеца В.С.В. е
участвал ответникът по настоящото дело И.Х.И.. Т.е. на осн. чл. 223, ал. 2 от ГПК и по арг. от противното на чл. 191, ал. 2 от ЗЗД последният е обвързан от констатациите
на съда в мотивите на горепосоченото съдебно решение, които съответстват на
събраните в производството писмени и гласни доказателства. В мотивите си съдът обстойно
е коментирал историята на процесната сграда, анализирайки приложените
документи.
Установил
е, че през 1967 год. на праводателя на продавача било разрешено да построи
гараж с площ 28 кв.м в парцел VIII-7566 в кв. 447 по плана на гр. Шумен (понастоящем
поземлен имот с идентификатор 83510.672.94). Приел е за доказано, че на
основание надлежно издаденото разрешение за строеж и при одобрен архитектурен
проект, фактически в имота са изградени два обекта – гараж с площ 19 кв.м с
вход от улицата и от двора (като към момента на огледа от вещото лице, вратата към
двора на имота е зазидана и е преустроена в прозорец) и долепена до него
постройка с площ 13 кв.м, без връзка с гаража и с вход само от двора. Видно е от приложения и в настоящото
производство Нотариален акт за продажба на недвижим имот чрез общински народен
съвет № .../1989 год., че В.Д.Р.е придобил правото на собственост върху масивна
жилищна сграда (къщата) с площ от 82,99 кв.метра, ведно с правото на строеж
върху 430 кв.метра държавна земя. В нотариалния акт изрично е вписано, че Х.И.Х..
(праводател на настоящия жалбоподател И.Х.И.) и К.Т.Х. си запазват правото на
собственост върху "гаража с площ 16 кв.м, построен в северната част на
дворното място“.
Безспорно
се установява, че собствеността върху гаража е била прехвърлена от родителите
на жалбоподателя (И.Х.И.) на техния внук – Х.И.Х.. младши (нотариален акт за
дарение на недвижим имот № .../ 1993 год.), а впоследствие от Христо Х. мл. на
жалбоподателя И.Х.И. (нотариален акт за дарение на недвижим имот №.../2006
год.), независимо от вписваните в
нотариалните актове квадратури на същия. Още повече, че и в двата нотариални
акта са вписани следните граници: от изток – улица, от юг – двор, от запад –
стопанска постройка, от север – парцел VІ-7559.
Установено
е, че от 1989 год. до закупуването на процесния недвижим имот от В. спорове
относно собствеността на постройката, явяваща се западна граница на гаража с
площ от 19 кв.метра, не е имало. Това е така, защото както съдът е приел в
мотивите на решение № 376/19.06.2017 г. по гр.д. № 1721/2016 г. по описа на
ШРС, които имат обвързваща сила за ответника, тази постройка е била ползвана от Г.Р.и съпруга й, като там известно време
живяла тяхна възрастна роднина, а впоследствие и понастоящем е използвана от
тях като складово помещение.
Спорно
в случая е дали с процесния нотариален акт от 2015 год. продавачът И.И. е
прехвърлил, а купувачът В. е закупил само гаража с площ от 19 кв.метра за
продажна цена от 5500 лева или предмет на договора е целият имот с
идентификатор 83510.672.94.2, включващ двата самостоятелни обекта (гараж и
работилница).
След
като анализира събраните по делото доказателства съдът намира, че волята на
страните в настоящото производство е била продавачът да прехвърли, а ищецът да
придобие право на собственост именно върху гаража с площ от 19 кв.метра. Всички
събрани по делото доказателства водят именно до този извод. На първо място, в
предходния титул за собственост на придобития от ищеца недвижим имот (нотариален
акт за дарение на недвижим имот №.../2006 год.) изрично са посочени границите
на гаража като от запад същият граничи със стопанска постройка, а не с УПИ
ІХ-7560, както е вписано в нотариалния акт от 2015 год. На второ място,
безспорно се установи, че понастоящем гаражът има вход единствено откъм улицата
(входът откъм двора е зазидан след построяване на сградата), докато
работилницата има вход откъм двора, не и откъм улицата. Не се установи кога е
зазидана вратата към двора – дали преди или след процесната нотариална сделка.
При всички случаи, обаче, самият факт, че входът на гаража към двора, който
всъщност се явява единственият начин за ищеца да достигне до работилницата, не
съществува, е показателен коя сграда всъщност е била обект на сделката. Същевременно
между гаража и работилницата няма никаква връзка, двете постройки са разделени
от тухлен зид, в който няма нито врата, нито прозорец. На трето място,
уговорената продажна цена е близо два пъти по-ниска от данъчната оценка на
целия имот с идентификатор 83510.672.94.2, което само по себе си също е индиция,
че волята на страните по сделката е именно да бъде прехвърлен, респ. придобит
гаража с площ от 19 кв.метра.
Не
следва да се обсъжда въведеното от жалбоподателя възражение за
недобросъвестност на купувача, доколкото същото е ирелевантно при така развилото
се производство.
Предвид
всичко изложено, съдът намира, че не е налице първата от кумулативно дадените
предпоставки за уважаване на исковата претенция с пр. осн. чл. 190, ал. 2, вр. чл. 191, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, а именно: не се доказа,
че предмет на договора е целия имот с идентификатор 83510.672.94.2 с площ от 32
кв.метра, състоящ се от 2 самостоятелни обекта – гараж и работилница. Няма
основание да бъдат присъдени и сторените от ищеца в производството по гр.д. №
1721/ 2016 год. по описа на ШРС съдебно-деловодни разноски. Такова основание би
било налице ако исковата претенция беше основателна (арг. чл. 191, ал. 1 от ЗЗД), каквато не е.
Предвид
всичко изложено, искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен, а решението на първоинстанционния съд, с което са уважени исковите
претенции, като неправилно следва да бъде отменено изцяло.
По разноските:
С
оглед изхода на спора, корекция следва да претърпят присъдените в
първоинстанционното производство разноски, като на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в
тежест на ищеца следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски в
размер на 510 лева, съобразно приложения договор за правна защита и съдействие.
Не са представени доказателства, от които да е видно, че ответникът
действително е направил разноски в размер на 7, 60 лева, представляващи
държавна такса за снабдяване с доказателствата, приложени към отговора на
исковата молба.
Предвид
изложеното, следва първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в
частта, в която са присъдени разноски в тежест на И.Х.И. в размер на 560 лева.
С
оглед изхода на спора в настоящото производство и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
в полза на въззивника И.И. следва да се присъдят сторените и доказани разноски
в размер на 500 лева, от които 440 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и
60 лева – държавна такса за въззивно производство.
Така
мотивиран, Шуменски окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
изцяло Решение № 260020/21.08.2020 год., постановено по гр.д. № 816/2019 год.
по описа на Районен съд – Шумен.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от В.С.В., ЕГН: **********, адрес: *** срещу И.Х.И., ЕГН: **********,
адрес: *** иск с пр. осн. чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 190, ал. 2 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2
234.38 лева за намаление на продажната
цена от 5 500 лева до 3 265.62 лева за недвижим имот - гараж с идентификатор №
83510.672.94.2 с площ от 32.00 кв. м., заедно със съответните идеални части от
правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 83510.672.94 по плана на
град Шумен, община Шумен, улица „...” № 67 /шестдесет и седем/, построен в
североизточната част на УПИ VІІІ-7566 в квартал 444 по плана на град Шумен, при
граници улица, УПИ VІ-7559, УПИ ІХ-7560 и УПИ V-7565, поради претърпяна
частична евикция на купувача, като принадлежащ на трето лице, с влязло в
законна сила Решение № 376/19.06.2017 г. по ГД № 1721/2016 г., по описа на
Районен съд гр. Шумен, обективирана в НА за продажба № ...28.04.2015 г., по
описа на Нотариус А.А.с рег. № 019 - РС Шумен, за която сума по образувано ЧГД
№ 30/2019 г., по описа на РС – Шумен срещу ответника е издадена Заповед №
17/09.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от В.С.В. срещу И.Х.И. иск с пр. осн. чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК,
вр. чл. 191, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 747.87 лева, разноски по ГД №
1721/2016 г., по описа на РС Шумен, с което ищецът е бил частично евинциран
като купувач на горепосочения недвижим имот, за която сума по образувано
ЧГД № 30/2019 г., по описа на РС – Шумен срещу ответника е издадена Заповед №
17/09.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение.
ОСЪЖДА
В.С.В. да заплати на И.Х.И.сумата от 1010 лева – разноски на двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.