Р Е Ш Е Н И Е
№…………………… 2022г. гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, II-ри тричленен състав, в
публичното заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРЕМЕНА
ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
при секретаря Наталия Зирковска
в присъствието на прокурор Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Даниела Станева к.адм.нак.дело
№ 827/2022г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „М. Г. 2011” ЕООД, ЕИК ****,
чрез адв.Е.Д. срещу Решение № 225/14.02.2022г. постановено по НАХД №
347/2022г. по описа на ВРС, с което е изменено Наказателно постановление (НП) №
03-013061/28.10.2020г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна (Д “ИТ“), като е намалена наложената
имуществена санкция от 5 000лв. на 1 500лв. Касаторът счита решението за незаконосъобразно, постановено при
допуснати нарушения на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и
явна несправедливост на наложеното наказание, по съображения подробно изложени
в жалбата; счита, че въззивният съд неправилно е изтълкувал събраните
доказателства, сочи че не е бил допуснат до разпит сочения от жалбоподателя свидетел,
не са били обсъдени възраженията за допуснати нарушения на чл.42, т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, изложени са съображения, че посочването на длъжността „общ
работник” не е достатъчно, за да се индивидуализира какво точно е извършвало
лицето, не са изложени мотиви налице ли са предпоставки за приложението на
чл.28 от ЗАНН. Твърди, че въззивният съд не се е произнесъл по разноските
съразмерно уважената част от жалбата. Моли съда да отмени обжалваното решение,
както и наказателното постановление. В съдебно заседание и по съществото на
спора, касаторът не се явява и не се представлява. Депозирано е становище, с
което поддържа изложеното в касационната жалба.
Ответната страна, чрез ст.юрисконсулт Н. оспорва жалбата и моли
съда да я отхвърли. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
Представителят на ВОП изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Варненският административен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно
производство е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е
допустима за разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл.63в ал.1 от ЗАНН първоинстанционното
решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като
в чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е закона,
допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното
наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда
само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От тук по
аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на
наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като
касационни основания.
С обжалваното пред ВРС НП № 03-013061/28.10.2020г., издадено от Директора на
Дирекция „ИТ“ – Варна, на основание чл.416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал.
3 КТ, на „М. Г. 2011” ЕООД, ЕИК **** е наложена имуществена
санкция в размер на 5 000лв. за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, за
това, че „М. Г.2011“ ЕООД в качеството на работодател, е допуснало лицето С. Л.
Н., ЕГН **********, на длъжност „общ работник” в склад за търговия с грозде,
находящ се в гр. Варна, ул. „***” срещу Зеленчукова борса, с определено работно време, с
договорено трудово възнаграждение, преди на лицето да е предоставено копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. В НП е посочено,
че нарушението е извършено на 17.09.2020г. в обект – склад за търговия с
грозде, където същото лице е установено да полага труд, към който момент е
следвало да бъде предоставено на лицето копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. Като доказателства е посочен Трудов договор № **/16.09.2020г., Справка от НАП с
изх. № 03388203117436/17.09.2020г. За извършеното нарушение е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 03-013061/20.10.2020г. В съставения АУАН не е
направено възражение. Наказващият орган е обективирал и извод, че нарушението
не представлява маловажен случай, поради категоричната забрана за предоставяне
на работна сила преди връчването на копие от уведомлението до ТД на НАП, с
оглед защита на трудовите и социалните права на работниците и служителите.
Въззивният съд е приел, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
производството – АУАН и НП са съответно съставен и издаден от компетентни
органи, в сроковете по чл. 34 ЗАНН, спазени са изискванията, визирани в чл. 42
и чл. 57 ЗАНН, посочена е правилната правна квалификация на описаното
административно нарушение.
За да измени НП, въззивният съд приема, че необосновано в случая е
наложена санкция над предвидения в закона минимум, доколкото по делото не са
ангажирани доказателства дружеството да е било санкционирано и друг път за
същото или за друго нарушение на КТ, поради което е редуциран размерът на
наложената имуществена санкция от 5 000лв. на законовия минимум –
1 500лв., който размер се явява, според ВРС, съответен на извършеното
нарушение.
Обсъдил е наведените от въззивника възражения като е приел същите
за неоснователни, във връзка с което е изложил мотиви.
Така постановеното решение е правилно.
Районният съд правилно и съответно на доказателствата е установил
фактическата страна на спора и въз основа на нея е формирал правни изводи,
които се споделят от настоящия състав в пълнота. Осъществил е цялостен контрол
за законосъобразност на оспореното наказателно постановление, като е извел
правилни и обосновани изводи. Аргументирано и правилно при кредитиране на
събраните доказателства в мотивите си въззивният съд е приел, че нарушението е
доказано.
Не се констатира нарушение на материални и процесуални норми. В
дадения случай, по отношение на направените изводи за установяване на
нарушението, авторът на административно нарушение, неговото виновно поведение и
приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на първоинстационния съд са
законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства. Въззивният
съд законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани
необходимите доказателства относно извършването на нарушението, което е довело
до законосъобразно изпълнение на административнопроизводствените правила.
Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, като
няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл. 221,
ал. 2 изр. 2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях.
Наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват неоснователни.
Във връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция,
следва в случая да се посочи, че те са същите, направени и пред
първоинстанционният съд, на които той е дал законосъборазен отговор. По всички
направени възражения решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при
правилна преценка на събраните писмени доказателства по делото и при правилно
приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно
законосъобразността на НП, като е формирал правилно вътрешно убеждение.
Твърдението в касационната жалба, че не е ясно защо въззивният съд
не е допуснал до разпит свидетеля М. Д. е неоснователно. Въззивният съд много
точно и ясно се е мотивирал, че обстоятелствата, които се иска да бъдат
установявани с разпита на свидетеля не са относими към предмета на делото.
Безспорен факт е, че лицето е било установено от проверяващите да полага труд в
обект на касатора. Именно тази фактическа обстановка не е била опровергана по
никакъв начин. Касаторът твърди, че с показанията на свидетеля Д. ще докаже, че
лицето е било в обекта, за да се запознае с обстановката, което звучи
несериозно.
Твърдяната неяснота в НП относно конкретните действия, които е
осъществявал С. Н. не е налице. Вмененото на дружеството административно
нарушение се състои в нарушаване на забраната по чл. 63, ал. 2 КТ
- работодателят да не допуска до работа работника или служителя,
преди да му предостави уведомлението по чл. 62, ал. 3 за сключен трудов
договор, заверено от ТД на НАП. Фактът на наличието на трудово правоотношение
към 17.09.2020г. не е спорен. АУАН и НП съдържат описание на всички елементи от
състава на конкретното нарушение, предвид обстоятелството, че нарушението не
касае възникването на трудово правоотношение, което не се оспорва и за което по
преписката са налични писмени доказателства, респ. за законосъобразността на НП
не се изисква тяхното пълно описание.
Следва да се посочи, че пред въззивния съд, а и пред настоящата
инстанция, не се ангажират доказателства, опровергаващи констатациите на
административнонаказващия орган.
Неоснователно касаторът поддържа и че са
налице предпоставките за квалифициране на процесното нарушение като маловажно.
Нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството-касатор е
изрично изключено от законодателя от кръга на нарушенията по КТ, за които може
да бъде приложена разпоредба за маловажност на нарушението - чл. 415в, ал.2 КТ,
което сочи на степента на обществената опасност на процесните деяния, респ.
значимостта на охраняваните права.
Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН във вр. с
чл. 9, ал. 2 НК и чл. 11 ЗАНН, на която се позовава касаторът, се явява обща
спрямо специалната на чл. 415в ал. 2 КТ. Изрично специалната норма изключва
възможността за квалифициране на нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и
3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ като маловажни. В подкрепа на този извод е и
Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011г. по тълк. дело № 7/2010г. на ВАС,
според което „специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на "маловажно"
административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата
разпоредба на чл. 28 ЗАНН“.
Правилно и законосъобразно решаващият
съд приема че наложеното наказание е явно несправедливо и несъразмерно и е
намалил същото, определяйки наказание в минималния размер, предвиден в закона
за такова административно нарушение.
Неоснователно е възражението в
касационната жалба, че въззивният съд не се е произнесъл по искането за
присъждане на съдебни разноски. Пред въззивния съд процесуалният представител
на „М. Г. 2011” ЕООД е направил искане в съдебното заседание проведено на
10.02.2022г., за присъждане на разноските по делото, като е представил и списък
по чл.80 от ГПК. С постановеното решение, съдът не се е произнесъл по
разноските. Единствената възможност да се отстрани този пропуск на съда е бил
по реда на чл.248 от ГПК.
В срока за обжалване на решението обаче,
съдът не е бил сезиран от дружеството, с искане за допълване на решението в
частта за разноските.
Предвид гореизложеното не се установяват
основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК за отмяна на решението на ВРС,
наведени от представителя на касатора. Решението на ВРС следва да бъде оставено
в сила.
При този изход на спора, на основание
чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ Варна съдебно-деловодни разноски за касационната
инстанция в размер на 80лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл.27е от Наредбата
за заплащане на правната помощо и чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 225/14.02.2022г., постановено
по НАХД № 347/2022г. по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА
„М. Г. 2011” ЕООД, ЕИК ****, ****, представлявано от Г. Д. Д. да
заплати на Дирекция "Инспекция по труда” – Варна сумата от
80лв./осемдесет/, представляваща ю.к.възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.