Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 09.01.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-11 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА

 

при секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13308 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Н.В.Н. твърди в исковата молба, че на 25.07.2016 г. в резултат на настъпило ПТП в гр. Вършец на кръстовището на ул. Република и ул. Отец Паисий по вина на водача на автомобил Тойота РАВ 4 с ДК № *****– В.К.Г., деликтната отговорност на който е застрахована при ответника по застраховка Гражданска отговорност, са му причинени като водач на мотоциклет БМВ с рег. № ***** телесни увреждания, изразяващи се в травма на главата с контузия на носа и кръвоизлив от носните проходи и сътресение на мозъка, контузия в областта на гръдния кош и травма в левия горен крайник с изкълчване в областта на лакътната става и счупване в областта на короноидния израстък на лакътната кост, справедливото обезщетяване на които възлиза общо в размер на 40000 лева. Твърди, че застрахователят след предявена пред него претенция е определил обезщетение от 500 лева, с размера на което е изразил несъгласие и върнал така заплатеното му обезщетение. Иска присъждане на сумата 40000 лева, заедно със законна лихва от увреждането – 25.07.2016 г. Претендира разноски.

Ответникът ЗАД Д.Б.: Ж.и З.АД в законоустановения срок оспорва така предявения иск и акцесорна претенция, навеждайки възражения за принос на ищеца за настъпването на вредоносния резултат поради управление на мотоциклета с превишена и несъобразена скорост, неизползване на обезопасителна екипировка и каска и изписването му от лечебното заведение по негово настояване и за прекомерност на претендираното обезщетение, част от вредите за което не се доказвали и за което не се дължи законна лихва поради забава на пострадалия. Претендира разноски.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното:

От влязло в сила решение по н.а.х.д. № 275/2017 г. по описа на РС - Берковица, приобщено по делото, се установява, че В.К.Г. е признат за виновен, че на 25.07.2016 г. в гр. Вършец при управление на автомобил джип Тойота РАВ 4 с ДК № *****нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинил на водача на мотоциклета Н.В.Н. – ищец в настоящото производство, средна телесна повреда, изразяваща се в травма на левия горен крайник с изкълчване (луксация) в областта на лакътната става и счупване в областта на короноидния (предния венчен) израстък на лакътната кост (улната), което е довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок над един месеца, като след деянието е направил всичко зависещо от него за окозване на помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. второ и чл. 342, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. В тази насока са също и данните по констативен протокол № 2016/6 от 2016 г., в който съставителят е констатирал и че за водача на автомобил Тойота РАВ 4 е сключена със ЗАД Д.Б.: Ж.и З.АД задължителна застраховка ГО по полица № BG/30/116001813081 със срок на покритие от 01.07.2016 г. до 01.07.2017 г. (факт и безспорен между страните) и от показанията на свидетеля В.Г..

Прието е по делото е заключение на съдебно-автотехническа експертиза, фактическите изводи на което съдът възприема, тъй като те са направени обективно и компетентно от вещото лице въз основа на анализ на всички събрани в хода на съдебното дирене доказателствени средства. Установява се от заключението, че на 25.07.2016 г. по ул. Отец Паисий в гр. Вършец, при ясно време и суха асфалтова настилка, в посока към кръстовището с бул. Република в дясната пътна лента се е движел автомобил Тойота РАВ 4 с ДК № *****, управляван от водача В.Г. (свидетел по производството и чийто показания потвърждават описания в заключението механизъм на настъпване на процесното ПТП), който при приближаването на кръстовището при наличие на знак Б2 Стоп не е спрял, а е завил наляво и е навлязъл в лентата за насрещно движение. По същото време насреща му по бул. Република в посока от края на града към центъра в дясната лента се е движил мотоциклет БМВ с ДК № *****, управляван от ищеца Н.Н. със скорост 49 км/ч (при разрешена скорост от 50 км/ч и скорост при настъпване на удара – 41 км/ч), който се е готвил да извърши десен завой, за да навлезе в ул. Отец Паисий. В момента, в който автомобил Тойота започнал да навлиза в лентата за насрещно движение, мотоциклетът вече е бил в опасната зона за спиране, като и двамата водачи са се видели и са предприели аварийно спиране – водачът на мотоциклета е реагирал, когато е бил на 18 – 20 метра преди мястото на удара и в момента, в който автомобилът е започнал да навлиза в лентата му за движение по ул. Отец Паисий, а водачът на автомобила на 9 – 10 метра, като от момента, в който автомобилът е започнал да навлиза в лентата на мотоциклета и двамата водачи не са имали възможност да предотвратят удара, представляващ челен такъв между предното колело на мотоциклета и десния край на предната броня на автомобила. Вещото лице разяснява, че причина за настъпването на процесното ПТП са субективните действия на водача на автомобил Тойота, който е навлязъл в лентата за насрещно движение, предназначена за мотоциклета и в опасна близост до приближаващия се мотоциклет, с което е поставил последния в невъзможност да спре преди мястото на удара. Мотоциклетът е реагирал на аварийно спиране, когато е бил на отстояние на около 18 – 20 метра м от мястото на удара, като водачът на автомобила към момента на предприемане завиването наляво е имал възможност да възприеме насрещно движещия се мотоциклет и ако последният е бил с включен десен мигач, е имал възможност да не навлиза в лентата за насрещно движение. Водачът на автомобила също е имал възможността да се движи в своята дясна пътна лента и да завие наляво без да навлиза в пространството на лентите за насрещно движение и на двете улици, като в този случай е нямало да настъпи произшествието и да се налага водачите да предприемат спиране. Водачът на мотоциклета не е допринесъл за настъпването на удара и не е могъл да го предотврати, като изхождайки от момента на навлизане на автомобила в лентата на мотоциклета ударът е бил непредотвратим.

По делото са представени също медицински документи – епикризи, амбулаторни листове и резултати от изследвания, всички издадени през релевантния период и които са били предмет на изследване от приетото заключение на съдебномедицинската експертиза, съответно са послужили на вещото лице за достигане на крайните му заключения, пояснени в публично съдебно заседание, които съдът възприема за достоверни дадени. Според вещото лице в резултат от настъпилото ПТП ищецът Н.Н., който е управлявал мотоциклета с поставена каска (така и показанията на св. В.Г.), е получил контузия на носа и кръвоизлив на носните проходи, мозъчно сътресение – лека степен, контузия на гръдния кош, луксация на лява лакътна става със счупване на короноидния израстък на лява лакътна кост, като първите увреждания представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а последното – трайно затруднение на функцията на левия горен крайник за срок по-голям от 30 дни. Вещото лице изяснява, че болките и страданията са започнали веднага след уврежданията, като ищецът не е могъл да използва ръката в ежедневието си около 35 – 40 дни, след които е започнал рехабилитация. Понастоящем ищецът имал около 5 градуса остатъчна флексуална контрактура при пълно разгъване на ръката. Възстановителният период при ищеца е продължил около 7 месеца, като лечението на получените при него травматично увреждания е проведено правилно и то не е било повлияно неблагоприятно от краткия му престой в лечебното заведение.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан и св. Ю.Н.– съпруга на ищеца Н.Н.. От показанията на свидетелката се установява, че тя е разбрала за настъпилото ПТП със съпруга й от негов приятел, с който веднага тръгнала към болницата в гр. Монтана. Там тя го видяла на инвалидна количка с кръв по главата и носа и по ръката и объркан, вратът му бил укрепен и го превеждали за извършване на прегледи. След като се прибрали вкъщи тя му помагала за обличане и изправяне, при което той бил дезориентиран и повръщал, оплаквал се от главоболие и болки в гръдния кош, като тези оплаквания продължили около месец. За увреждането на ръката му бил поставен гипс, след свалянето на който той провеждал рехабилитация, като и понастоящем ръката му не е била напълно възстановена. Произшествието повлияло психологически върху съпруга й, който е музикант по професия – китарист, и нарушило съня му. Съдът цени показанията на св. Ю.Н.при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на всички данни по делото, като отчита възможната й заинтересованост от изхода на спора. Доколкото обаче изложеното от свидетеля почива на непосредствените й и трайни възприятия и не се опровергава от останалите доказателства, съдът не намира основание да им откаже вяра, а и показанията й се подкрепят от останалите доказателства по делото.

Други относими доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон срокове.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ и акцесорната претенция.

За възникването на имуществената отговорност на застрахователя по чл. 423, ал. 1 от КЗ, исковата претенция за която в настоящото производство е процесуално допустимо поради наличието на проведено рекламационно производство пред застрахователя по чл. 496 от КЗ, трябва да бъде осъществен следният фактически състав: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника.

В разглеждания случай съдът намира, че е проведено пълно и главно доказване от ищеца на всички елементи от фактическия състав по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, обуславящи възникването деликтната отговорност на виновния водач на автомобил Тойота РАВ 4, както предписва разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Установи се от влязлото в сила решение по чл. 78а от НК, което е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, наличието на всички елементи от фактическия състав на деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - увреждане, вина, противоправност, вреди и причинна връзка, и съответно представляващи една от предпоставките на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл. 423, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали то е извършено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, поради което в гражданския процес е изключена свободната преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват елемент на престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда, и относно които присъдата се ползва със сила на пресъдено нещо. Обвързващата сила на присъдата предпоставя тъждество между деянието, предмет на присъдата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес, каквото тъждество е налице в разглеждания случай. Няма значение дали се касае за деянието на страната по гражданското дело или за деянието на трето лице, което е от значение за отговорността на страната по делото. Задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи на престъпния състав. Такова е и значението на влязлото в сила решение по чл. 78а от НК, тъй като с него наказателният съд се произнася по същия кръг от въпроси относно престъпното деяние и дееца, като разликата се състои само във вида на отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца.

Когато размерът на вредата е елемент от престъпния състав, констатациите на присъдата относно размера на причинените вреди са задължителни за съда, който решава гражданското дело. В състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. второ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което водачът на процесния автомобил Тойота РАВ 4 е признат за виновен с влязлото в сила решение и което обуславя отговорността на ответника по настоящото дело, обаче не се включва размерът на причинените вреди вследствие на настъпилата средна телесна повреда, поради което размерът на тези вреди може да бъде установяван в отделно исково производство.

Конкретните травматични увреждания на ищеца Н.Н., причинени му вследствие на процесното ПТП, се доказаха по делото от влязлото в сила решение по чл. 78а от НК и заключението на съдебномедицинската експертиза и се изразяват в контузия на носа и кръвоизлив на носните проходи, мозъчно сътресение – лека степен, контузия на гръдния кош, луксация на лява лакътна става със счупване на короноидния израстък на лява лакътна кост.

При обсъждането на така установените правнорелевантни факти съдът приема, че неимуществените вреди – болки и страдания, неудобства и стрес, които ищецът е претърпял от тези травматични увреждания са в причинно-следствена връзка от противоправното поведение на делинквента. Следователно по делото по несъмнен начин се установи фактическият състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Доказа се по делото наличието и на следващата материална пред-поставка, включена във фактическия състав, обуславящ правото на взе-мане на ищеца Н.Н. срещу ответника ЗАД Д.Б.: Ж.и З.АД, а именно съществуването на валидно застрахователно право-отношение, произтичащо от действащ към момента на процесното ПТП договор за застраховка Гражданска отговорност. По силата на този договор ответникът съгласно чл. 431, ал. 1 и чл. 493, ал. 1 от КЗ е обезпечил деликтната отговорност на водачите, причинили вреди на трети лица, при управлението на автомобил Тойота РАВ 4. Този правнорелевантен факт е безспорен между страните, а и се доказа от представения протокол.

Налице са следователно всички материални предпоставки за уважаване на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване от ищеца Н.Н. на процесните вреди. Ответникът, който в разглеждания случай има доказателствена тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не установи ищецът като водач на мотоциклета със своите действия да е нарушил правилата на движение по пътищата относно избраната скорост и използването на защитна каска съгласно чл. 20, ал. 2 и чл. 137е от ЗДвП през време на движението на мотоциклета, както и той да е съпричинил настъпването на телесните увреждания. От събраните по делото доказателства, включително и преписката по наказателното производство, част от която съдържа негодни за настоящото исково производство доказателства (протоколи за разпит на свидетели и експертизи), като не събрани непосредствено от съда с участието на страните, и експертизите, не се доказа ищецът Н.Н. при настъпване на процесното ПТП да не е използвал защитна каска и да е управлявал мотоциклета с превишена или несъобразена скорост. Напротив от показанията на св. В.Г. и заключенията на медицинската експертиза се установи по несъмнен начин по делото, че ищецът е управлявал мотоциклета с поставена защитна каска и че не е била налице превишена или несъобразена от него скорост, която да е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Последният не се установи да е повлиян и от липсата на предпазна екипировка на ищеца, за носенето на която липсва и нормативно установено задължение, и от краткия му престой в болничното заведение.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Ищецът е претърпял няколко и различни по характер и тежест телесни увреждания – контузия на носа и кръвоизлив на носните проходи, мозъчно сътресение – лека степен, контузия на гръдния кош, луксация на лява лакътна става със счупване на короноидния израстък на лява лакътна кост, причинили му болки и страдания, като интензивни такива непосредствено след уврежданията. За лечението на лакътна става и кост той е бил с поставен гипс за около 35 – 40 дни, през което имал затруднения в ежедневното си обслужване, главоболие и болки в гърдите, и е провеждал рехабилитации. Възстановителният му период продължил около 7 месеца. Към момента на проведения от вещото лице по медицинската експертиза преглед при ищеца, който е музикант, се установява около 5 градуса остатъчна флексуална контрактура при пълно разгъване на лявата му ръка. Съобразявайки посочените обстоятелства, както възрастта на ищеца – 42 години (към момента на произшествието), и лимитите на застрахователна отговорност по задължителна застраховка ГО като проявна форма на икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието – м. юли 2016 г., съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от него болки и страдания, неудобства и стрес възлиза на 20000 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над него до пълния предявен размер от 40000 лева – отхвърлен, като неоснователен.

Частичната основателност на главния иск води до основателност и на акцесорната претенция за законната лихва върху обезщетението, но считано от уведомяването на ответника от увреденото лице за настъпването на процесното застрахователно събитие – 14.09.2017 г. В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ. При липса на данни по делото, а и твърдения от страните, за по-ранна дата на уведомяване на ответника от застрахования или увреденото лице за настъпването на процесното застрахователно събитие, съдът намира, че лихвата за забава се дължи от предявяване на застрахователната претенция от ищеца Н.Н. – 14.09.2017 г., до окончателното изплащане на дължимото му обезщетение. Съгласно чл. 66 от ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеми изпълнение на задължението към него на части, макар и то да е делимо, поради което за ищеца не е настъпила забава с последиците на чл. 96 от ЗЗД относно определеното от застрахователя обезщетение от 500 лева, а възражението му в тази насока се явява неоснователно. Акцесорната претенция за периода от 25.07.2016 г. до 13.09.2017 г. включително следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1000 лева, представляваща реално заплатените по производството разноски за адвокатско възнаграждение, определени съразмерно на уважената част на иска, а на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК на съда – сумата 943 лева за държавна такса и възнаграждения за вещи лица съразмерно на уважената част на иска.

На основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК на ответника следва да се присъди сумата 257.50 лева – разноски за възнаграждения за вещи лица и свидетел и за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част на иска.

По изложените съображения Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.: Ж.и З.АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***. М*****, да заплати на Н.В.Н., ЕГН **********, с адрес: *** *****, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 20000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от причинените му травматични увреждания, изразяващи се в контузия на носа и кръвоизлив на носните проходи, мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош, луксация на лява лакътна става със счупване на короноидния израстък на лява лакътна кост, в резултат от осъществено на 25.07.2016 г. на кръстовището на ул. Отец Паисий с бул. Република в гр. Вършец пътнотранспортно произшествие, настъпило по вина на водача на автомобил Тойота РАВ 4 с ДК № *****– В.К.Г., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност със ЗАД Д.Б.: Ж.и З.АД, заедно със законната лихва върху тази сума от 14.09.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 20000 лева до пълния предявен размер от 40000 лева и акцесорната претенция за законната лихва за периода от 25.07.2016 г. до 13.09.2017 г. включително.

ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.: Ж.и З.АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***. М*****, да заплати на Н.В.Н., ЕГН **********, с адрес: *** *****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 1000 лева – разноски по производството.

ОСЪЖДА Н.В.Н., ЕГН **********, с адрес: *** *****, да заплати на ЗАД Д.Б.: Ж.и З.АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***. М*****, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата 257.50 лева – разноски по производството.

ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.: Ж.и З.АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***. М*****, да заплати на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 943 лева – държавна такса и възнаграждения за вещи лица.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

СЪДИЯ: _________

Р. Бошнакова