№ 43
гр. Варна, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20213100900620 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД срещу М. В. Д., с която са предявени обективно съединени искове срещу М.
В. Д. за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми: - 32 402,65 лв. –
главница; - 1 192,76 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от
07.01.2020 г. до 21.07.2020 г. /датата на прехвърляне на задължението/; - 2 727,39 лв. –
обезщетение за забава, дължимо за периода от 08.01.2020 г. до 01.09.2021 г. /датата на
подаване на исковата молба/, както и законна лихва за забава от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, дължими на
основание Договор за потребителски паричен кредит № 3438473, сключен на 13.11.2018 г.
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД като кредитор и М. В. Д. като потребител,
вземането по който е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за
цесия от 21.07.2020 г.
Твърди се в исковата молба, че с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне
на вземания ведно с Приложение 1 от 21.07.2020 г. ищецът „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД е придобил от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД вземане от М. В.
Д., произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № 3438473, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски на дружеството кредитор. Длъжникът бил уведомен за
прехвърлянето на вземането от името на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД чрез
пълномощника „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх. № УПЦ-П-УКФ/3438473 от
дата 28.07.2020 г, изпратено с известие за доставяне.
1
С уведомително писмо за извършената цесия, както и за настъпилата предсрочна
изискуемост с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/3438473, на кредитополучателя било съобщено, че
поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора всички
вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 10.06.2021 г. /датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/. Уведомителното писмо било
връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ Г. А. С., peг. № 912.
Излага, че процесното вземане произтича от подписан на 13.11.2018 г. Договор за
потребителски паричен кредит № 3438473 в размер на 35 000,00 лева между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, в качеството му на кредитор, и М. В. Д. като
кредитополучател при Общи условия /ОУ/ на кредитора за предоставяне на потребителски
кредити. От отпуснатия кредит сума в размер на 1 770,00 лв. била преведена по сметка на
кредитополучателя, със сумата от 8 000,00 лв. било рефинансирано задължение на
кредитополучателя към „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България по договор
№ *********, със сума в размер на 25 230,00 лв. било рефинансирано задължение на
кредитополучателят към „Банка ДСК" ЕАД по договор № 21099383 и със сумата от 350,00
лв. била погасена дължимата от кредитополучателя такса за разглеждане на кредита. За
сключването на застраховка ответницата подписала декларация и бил издаден
застрахователен сертификат. Уговорена била възнаградителна лихва в размер равен на сбора
от тримесечния Sofibor и фиксирана надбавка от 5,88%. Кредитополучателят се задължил да
върне отпуснатия кредит ведно с начислените лихви и разноски на 120 броя анюитетни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 404,85 лв., първата от които дължима на
07.12.2018 г., а последната – с падеж на 07.11.2028 г, видно от погасителния план. Съгласно
чл. 12, ал. 1 от Общи условия към договора било уговорено, че при забава в плащанията
кредитополучателят дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава, изчислена
върху просрочената дължима главница. На посоченото основание, на длъжника било
начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 2 727,39 лв. за
периода от 08.01.2020 г. до датата на подаване на исковата молба в съда.
Предвид обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал задължението си за
заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на
основание чл. 12, ал. 2, б. „а“ от Общите условия поради неплащане на две последователни
погасителни вноски по кредита /главница и лихва/. С уведомлението за цесия изпратено до
кредитополучателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД съобщила на същия, че поради
допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора го кани да изплати
или разсрочи задължението си, като, ако не изплати или разсрочи задължението си, срещу
него ще бъдат предприети съдебни действия за събиране на дължимите суми. Платената до
момента сума била в размер на 5 284,07 лв., с която били погасени възнаградителна лихва –
2 169,92 лв., главница – 2 947,35 лв., месечна застраховка – 165,62 лева и лихва за забава –
1,18 лева. Към датата на придобиване на задължението от Агенция за събиране на вземания
ЕАД същото било в размер на общо 33 653,61 лева, от които: главница - 32 402,65 лева,
договорна лихва – 1 192,76 лева и лихва за забава – 58,20 лева. След датата на цесията не
2
били правени плащания по задължението.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата.
Страните не се явяват в открито съдебно заседание. В представена писмена защита
процесуалният представител на ищеца поддържа изложените в исковата молба доводи и
твърдения. Ответницата не е изразила становище по исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2
вр. чл. 12 ГПК приема от фактическа и правна страна следното:
Предявените осъдителни искове са с правна квалификация по чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ
във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът носи тежестта да докаже възникнало между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД в качеството му на кредитор и ответницата като кредитополучател
валидно облигационно правоотношение на основание Договор за потребителски паричен
кредит № 3438473; предоставянето на кредита на кредитополучателя и размера на усвоената
сума; прехвърляне на вземането в полза на ищеца и уведомяване на длъжника за станалото
прехвърляне; настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит на
предвидено в договора основание; размера на непогасените вземания за главница, лихви и
обезщетение за забава по предоставения кредит.
От приетия като доказателство по делото Договор за потребителски паричен кредит
№ 3438473 от 19.11.2018 г. се установява, че „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД в
качеството му на кредитор се е задължило да предостави на кредитополучателя М. В. Д.
кредит в размер на 35 000,00 лева при Общи условия /ОУ/ на кредитора за предоставяне на
потребителски кредити с цел рефинансиране на стари задължения на ответницата към „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България и към „Банка ДСК" ЕАД. Уговорена била
възнаградителна лихва в размер равен на сбора от тримесечния Sofibor и фиксирана
надбавка от 5,88%. Кредитополучателят се задължил да върне отпуснатия кредит ведно с
начислените лихви и разноски на 120 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 404,85 лв., първата от които дължима на 07.12.2018 г., а последната – с падеж на
07.11.2028 г, видно от погасителния план. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Общи условия към
договора било уговорено, че при забава в плащанията кредитополучателят дължи
обезщетение в размер на законната лихва за забава, изчислена върху просрочената дължима
главница.
Видно от Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от
21.07.2020 г. и Приложение 1 към същия, сключен между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г., вземането на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД от М. В. Д. като кредитополучател, произтичащо от Договор
за потребителски паричен кредит № 3438473 е прехвърлено на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
В договора за прехвърляне на вземане е посочена дата на разрешаване на кредита
3
13.11.2018 г., която неправилно е посочена от ищеца като дата на сключване на договора. За
дата на сключване на договора съдът приема датата посочена до подписа на
кредитополучателя – 19.11.2018 г., т.е. датата на която двете страни са постигнали съгласие
– чл. 14, ал. 1 от ЗЗД.
На длъжника е изпратено уведомително писмо от дата 28.07.2020 г. за станалата
продажба на вземането от името на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД чрез
пълномощник „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, съдържащо и изявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което видно от приложеното известие за
доставяне не е достигнало до адресата. На 20.05.2021 г. е изпратено второ уведомително
писмо за извършената цесия, както и за обявяване на предсрочна изискуемост. Същото е
връчено по надлежния ред на 10.06.2021 г. чрез ЧСИ Г. А. С. на майката на
кредитополучателката С. Т. със задължение да го предаде на адресата.
Съдът приема, че кредиторът ищец е упражнил надлежно правото си да обяви
кредитния дълг за предсрочно изискуем. Налице е изрично волеизявление на кредитора за
предсрочна изискуемост на кредита при спазване на фактическия състав, установен в
договора, а именно допусната забава в плащанията на главница и/или лихва съгласно чл. 12,
ал. 2, б. „а“ от Общите условия. Видно от приложение № 1 към заключението на вещото
лице, ответницата е спряла да обслужва кредита на 07.01.2020 г.
Правото на кредитора да обяви вземането си произтичащо от договор за кредит за
предсрочно изискуемо представлява преобразуващо субективно право, което се упражнява с
едностранно волеизявление на неговия носител, доколкото не е нелице правна норма, която
да предвижда осъществяването му с държавен акт (напр. съдебно решение).
Волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост следва да бъде отправено към
лицето, в отношенията с което се цели настъпването на исканата правна промяна, в случая
ответника. Актът, чрез който се извършва упражнението на преобразуващото субективно
право, е нов юридически факт. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. (така ТР № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС). Не се твърди и не са налице данни след получаване на
волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането страните да са
предоговаряли условията по договора.
Първото уведомително писмо от дата 28.07.2020 г., съдържащо изявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, не е достигнало до адресата, поради което
съдът приема, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 10.06.2021 г. – с
връчване на второто изявление на кредитора от частния съдебен изпълнител по реда на чл.
46, ал. 2 от ГПК. С това съобщение ответницата е уведомена и за извършената цесия, поради
което от този момент същата дължи изпълнение към новия кредитор съгласно чл. 99, ал. 4
от ЗЗД.
За доказване усвояването на кредита и размера на дължимите суми по делото е
изслушано и прието заключение на вещо лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
4
неоспорено от страните, което съдът изцяло кредитира като обективно, изчерпателно и
обосновано. Според вещото лице разрешеният размер на потребителския кредит, съгласно
сключения между страните договор № 3438473, е в размер на 35 350 лева. Кредитът е изцяло
усвоен от кредитополучателя М. В. Д. на 19 ноември 2018г. като сумата от 8 000,00 лв. е
преведена към БНП Париба, сумата от 25 230,00 лв. е преведена по сметка с титуляр М. В. Д.
в банка ДСК, сумата от 1770,00 лв. е преведена по сметка на М. В. Д. в УниКредит Булбанк
с основание „Паричен заем 3438473" и сумата от 350 лв. е усвоена за такса разглеждане на
кредит. Към датата на заключението размерът на дължимата неплатена главница е 32 402,65
лв. и това е размерът на цялата неплатена главница до крайния падеж на договора съгласно
погасителния план. За периода от 07.01.2020 г. до 21.07.2020 г. изчисленият от вещото лице
размер на договорната лихва е 1 195,65 лева. Размерът на лихвата за забава върху
неплатената (падежирала) главница до датата на обявяване на предсрочната изискуемост –
10.06.2021 г. е 307,10 лева. Изчислената дължима лихва за забава върху неплатената
главница за периода от 10.06.2021г. – датата на предсрочна изискуемост, до датата на
подаване на исковата молба в съда 01.09.2021г. е 747,06 лева.
При това положение съдът приема вземанията за главница и договорна лихва за
доказани по основание и размер. Дължимата договорна лихва, установена с приетото по
делото заключение на вещото лице, е в по-голям размер от претендирания. Исковете за
главница и договорна лихва са основателни и ще бъдат изцяло уважени.
Кредиторът е начислявал наказателна лихва за забава върху целия размер на
главницата, считано от 21.07.2020 г., което е неправилно, тъй като към тази дата кредитът
все още не е бил изцяло предсрочно изискуем. Както е видно от заключението на вещото
лице, до датата на настъпване на предсрочната изискуемост наказателната лихва следва да
се изчисли само върху размера на просрочените падежирали вноски за главница съгласно
погасителния план. След датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
предявяване на иска се дължи наказателна лихва върху целия размер на кредита – т. 6 от
заключението на вещото лице. Следователно целият размер на дължимото обезщетение за
забава, дължимо за периода от 08.01.2020 г. до 01.09.2021 г. е 1054,16 лева. В този смисъл са
и разясненията дадени от вещото лице в съдебно заседание на 09.02.2022 г. При това
положение искът за заплащане на обезщетение за забава ще бъде уважен до размер на
1054,16 лева, а за разликата до предявения размер от 2 727,39 лв. следва да бъде отхвърлен.
Основателно е и акцесорното искане с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
присъждане на лихва за забава върху исковата сума за главница от датата на предявяване на
иска – 01.09.2020 г. до окончателното погасяване на задължението.
С оглед изхода от спора съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на съдебно-
деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Съгласно представен списък
по чл. 80 от ГПК и приложени по делото платежни документи, ищецът е направил разноски
за държавна такса в размер на 1 455,20 лева и съдебно-счетоводна експертиза в размер на
300,00 лева или общо 1755,20 лева. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което
съдът на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
5
правната помощ и като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, определя
в размер на 200,00 лева или общо 1 955,20 лева. При това положение на ищеца се следват
разноски в общ размер на 1 865,13 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. В. Д., ЕГН **********, с адрес: ул. „***“ No 25, гр. **, обл. Варна, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, следните суми: - 32 402,65 лева – главница ведно със законната лихва за забава
върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.09.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението; - 1 192,76 лв. – договорна /възнаградителна/
лихва, начислена за периода от 07.01.2020 г. до 21.07.2020 г. /датата на прехвърляне на
задължението/; - 1054,16 лева – обезщетение за забава, дължимо за периода от 08.01.2020 г.
до 01.09.2021 г. /датата на подаване на исковата молба/, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за забава за разликата до предявения размер от 2 727,39 лв., дължими на
основание Договор за потребителски паричен кредит № 3438473, сключен на 19.11.2018 г.
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД като кредитор и М. В. Д. като потребител,
вземането по който е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за
цесия от 21.07.2020 г., на основание чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 79, ал. 1, и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА М. В. Д., ЕГН **********, с адрес: ул. „***“ No 25, гр. **, обл. Варна, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, сумата 1 865,13 лева, представляваща сторени пред Варненски окръжен съд
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно на уважената
част от исковете.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени доброволно на кредитора „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД по банкова сметка с IBAN: BG93UBBS80021028746440, BIC:
UBBSBGSF, „Обединена Българска Банка“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6