Решение по дело №5293/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2041

гр. Перник, 03.01.2020г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на пети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА

при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 05293 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск от “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Христофор Колумб”  № 43, чрез процесуалниу му представител юрисконсулт Кристина Апостолова срещу Община Перник, ЕИК: *********, с адрес: гр. Перник, ул. “Св. Иван Рилски” № 1, с който се иска да бъде осъден ответника, да заплати сумата от 293.80 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № **********/12.03.2018г.

            В исковата молба се сочи, че на 09.03.2018г. в гр. Перник, е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което е бил увреден лек автомобил с ДК № РК 9501ВВ. Собственик на увреденото МПС е лицето К.Р.К., която е страна по сключен с ищеца договор за застраховка “Каско на МПС” № 00500100205434/15.06.2017г. Твърди се, че във връзка с настъпилото ПТП, респ. с оглед сключения между страните договор за застраховка, на лицето К.Р.К. е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 293,80 лева. Предвид това обстоятелство, ищецът твърди, че за него възниква правото да се суброгира в правата на застрахованото лице срещу  възложителя за възложената от него на трето лице работа при или по повод на която са възникнали вреди по смисъла на чл. 49 ЗЗД до размера на изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. Ищецът твърди, че с регресна покана е отправило покана към ответника за плащане, но от датата на получаване на същата – 11.04.2018г. до настоящия момент, ответникът не е изплатил претендираните суми.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез процесуалния му представител, е депозирал писмен отговор, в който сочи, че е изпълнил изцяло задълженията си към ищеца – досежно исковите претенции за главница и лихви, поради което и моли производството да бъде прекратено.

В съдебно заседание страните, представлявани от процесуалните си представители, пледират за постановяване на съдебно решение, съобразно установения факт, че ответната страна е изплатила изцяло размера на претендираното вземане.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

            Съдът намира предявения осъдителен иск за допустим, предвид наличието на правен интерес у ищеца, респ. съдът дължи произнасяне по него.

            По основателността:

Предявен от страна на ищеца е осъдителен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 410 ал. 1 т. 2 КЗ.

За основателността му, в тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на застрахования обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който да са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението.

В настоящия случай, страните не спорят, а и приетите по делото писмени доказателства установяват, че вследствие на необезопасена дупка на пътното платно, на 09.03.2018г. в гр. Перник, в района на ул. „Юрий Гагарин“ е настъпило ПТП, при което е бил увреден лек автомобил с ДК № РК9501ВВ. Не се спори от страните по делото и обстоятелството, че собственика на увреденото МПС - лицето К.Р.К., е страна по сключен с ищеца договор за застраховка “Каско на МПС” № 00500100205434/15.06.2017г., като в резултат на претърпяното ПТП същия е предявил претенция под № **********/12.03.2018г. за изплащане на застрахователно обезщетение по посочената застрахователна полица. Ответника не оспорва обстоятелството, че във връзка със заявената претенция, на собственика на увредения лек автомобил е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 293,80 лева.

С оглед горното, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение същият е платил застрахователно обезщетение в размер на посочената сума.

Налице е основание за възникване на регресното право.

Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Не се спори, че улицата, на която е реализирано произшествието, се намира в населено място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 ЗП и като такъв е публична собственост на Община Перник /чл. 8, ал. 3 ЗП/. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, именно ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП, както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок /чл. 167, ал.1 ЗДвП./. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Доколкото нито се твърди, нито доказа, тази дупка да е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДв.П/, а и да е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, следва, че ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на Общината, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

С оглед горното съдът намира, че е налице е основание за суброгация, като предвид обстоятелството, че обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане, то и размерът на предявения иск се явява доказан.

В хода на процеса, обаче, ответникът е изплатил изцяло размера на предявената искова претенция, ведно с дължимата се законна лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, за което по делото са представени писмени доказателства и за който факт, страните не спорят. С оглед това обстоятелство, съдът намира, че предявения от ищеца иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 410 ал. 1 т.2 КЗ следва да бъде отхвърлен, поради извършено плащане в хода на процеса.

            По разноските:

Относно разноските няма спор, че към датата на подаване на исковата молба, сумите предмет на заповедното производство, са били дължими от длъжника. Като неоснователността на претенцията е обусловена от факти и обстоятелства настъпили в хода на процеса. Спорното право е погасено след подаване на исковата молба с направеното плащане. В тази насока се установява, че ответникът не е заплатил разноските, сторени от ищеца в настоящото производство – за платена държавна такса и юрисконсултско възнагарждение. С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца.

 При настоящата хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното плащане е след получаване на препис от исковата молба, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото. Ето защо следва да се присъдят разноските в полза на ищеца /в същия смисъл виж определение № 200/20.05.2016 г., по ч. гр. д. № 1960/2016 г.на III г. о. на ВКС, определение № 688 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/2014 г. на I т. о. на ВКС, определение № 674/23.11.2011 г., ч. гр. д. № 597/2011 г.  на IV г. о. на ВКС/.

С оглед горното, съдът намира, че на ищеца следва да се присъдят разноски по настоящото исковото производство. Същият претендира направените по делото разноски, като е бил представляван от юрисконсулт. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна  сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв.  

С оглед гореизложеното, съдът намира, че ищецът е доказал разноски в общ размер на 200.00 лв, от които: 50.00 лв. за държавна такса и 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени.

Основателността на главния иск е отпаднала в хода на делото поради късно извършеното плащане от ответника. С оглед изложеното ответникът няма право на разноски за настоящото производство, каквито е претендирал под формата на юрисконсултско възнаграждение.

            С оглед гореизложеното, Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Христофор Колумб”  № 43 срещу Община Перник, ЕИК: *********, с адрес: гр. Перник, ул. “Св. Иван Рилски” № 1, с който се иска да бъде осъден ответника да заплати сумата от 293.80 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № **********/12.03.2018г., поради плащане в хода на процеса.

            ОСЪЖДА Община Перник, ЕИК: *********, с адрес: гр. Перник, ул. “Св. Иван Рилски” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Христофор Колумб”  № 43 сумата от 200.00 лева, представляваща направените по делото разноски.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: