Решение по дело №375/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба от Н. П. Ч., [ЕГН], от [населено място], обл.Ямбол, [улица], чрез пълномощник адв. Е. Г. Г. от *, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0813-000527 по чл.171, т.2А, б."б" от ЗДвП, издадена на 13.12.2023г. от младши автоконтрольор в сектор"Пътна полиция" към ОДМВР-Ямбол, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка от вида „прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година“, отнети са СРМПС №********, Лек автомобил Д. Р. * и 2 бр. рег.табели [рег. номер].Твърдят се нарушения на материалния закон поради недоказано фактическо основание за издаване на заповедта, неспазване на принципа за съразмерност при налагане на ПАМ, неспазване на установената форма за издаване на акта, поради което се иска отмяна на обжалваната заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Е. Г. Г. от *, който поддържа жалбата с искане за отмяна на заповедта и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1000лв. по представен списък.

За ответника се явява лично М. М. Г.-П., на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Ямбол, която изразява становище за законосъобразност на обжалваната заповед.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, намира за установено следното:

Жалбата е редовна от формална страна, депозирана е в 14-дневен срок при хипотеза на отказ за връчване на заповедта, от неблагоприятно засегнато лице, пред родово и местно компетентния съд по адреса на жалбоподателя. Предвид това е допустима за разглеждане.

При преценката си по същество съдът взе предвид следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0813-000527 по чл.171, т.2А, б."б" от ЗДвП, издадена на 13.12.2023г. от младши автоконтрольор в сектор"Пътна полиция" към ОДМВР-Ямбол, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка от вида „прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година“, отнети са СРМПС №*********, Лек автомобил Д. Р. * и 2 бр. рег.табели [рег. номер].

Събраните по делото доказателства сочат за това, че на 13.12.2022 г. в [населено място], около 17:10 ч., по [улица]до „Дебитекс“ в посока към кръстовище с улица ,Димитър Благоев“, жалбоподателят е управлявал личния си автомобил [Марка], модел „*“, с регистрационен номер [рег. номер], бил е спрян за проверка от служители на ОДМВР Ямбол, сектор „Пътна полиция“ — Ямбол. Бил тестван с техническо средство Д. Д. Т. *, с инвентарен номер ARMC-0004 и тестова касета с номер: REF:3 706091 /LOT: ARSE - 0061, като средството е показало положителна проба за употреба на наркотични вещества или техни аналози - бензодиазепини. На жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване с номер: 270552 от същата дата 13.12.2022 г..Не е спорно, че от жалбоподателя е взета кръвна проба, за което е бил придружен от полицейските служители до ЦСМП в [населено място].Резултатите от пробата към момента на подаване на жалбата не са налични, резултат от взетата проба не се представя от органа до датата на приключване на съдебното дирене по делото.

На следващия ден - 14.12.2023 г. в 09:55 ч. жалбоподателят си е направил биологично изследване за употреба на наркотични вещества в Специализирана медицинска лаборатория „Рамус“ в [населено място], чийто резултат е отрицателен, вкл. и за бензодиазепини(Приложение №5 към жалбата).

Въз основа на установения резултат от техническото средство, е прието, че е налице надлежно установено управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози – нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и на жалбоподателя е съставен АУАН № GA1111126 / 13.12.2022 г. от младши автоконтрольор в сектор"Пътна полиция" към ОДМВР-Ямбол. Заповедта е издадена въз основа на съставения спрямо жалбоподателя АУАН.

Разпитаният по делото свидетел М. Р. Р. дава показания пред съда за това, че е служител в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Ямбол, присъствал по време на проверката, която била извършена на 13.12.2023г. на Н. П. Ч.. Заповедта за ПАМ била изготвена на място в ОД на МВР – Ямбол и там се е подписал като свидетел на отказа на нарушителя да я получи. Направили му проверка за наркотични вещества, като техническото средство отчело наличие на бензодиазепини. Той дал кръвна проба, за което действие го придружили до „Бърза помощ“. Заповед била издадена след като дал кръвната проба.Не са имали разговор с Ч. дали ще им предаде автомобила доброволно. Той говорил с някой по телефона и казал, че е посъветван да не подпише заповедта, защото не е съгласен с това, което пише - че е употребил наркотични вещества. Мястото на нарушението е [улица]. Служител на Н. Ч. придвижил автомобила до сектор „Пътна полиция“, където бил запечатан.Полицейските служители, извършили проверката, заедно с Ч. отишли да му бъде извършена кръвната проба и след това в Областната дирекция, където били съставени документите и му били връчени. Издадената му заповед, която е за прекратяване на регистрацията на автомобила, отказал да получи. На другата му издадена заповед, която е за отнемане на СУМПС, се подписал. Служителите, които правят проверката, издават заповеди за срок от 6 месеца. Ако се налага по-дълъг срок, тогава заповедта се издава от началника на сектор „Пътна полиция“, такава е практиката. При предявяване на Протокол рег. № 813р-7359/14.12.2023 г. за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози свидетелят посочва, че в т. 13 от протокола е записан номер на уред и номер на взетата проба от жалбоподателя. Не може да обясни защо са вписани различни дати в горната и долната част на протокола, тъй като не е попълнен от него. Не са му искани обяснения по служебен път по този случай.

Жалбоподателят Ч. дава обяснения пред съда за това, че след установяване на полеви положителен тест имали посещение на „Бърза помощ“ за кръвен тест и след това го завели с автомобил в Районното управление в Ямбол, РДВР, където изчакал да се издадат заповедите – за арест, за обиск и две заповеди за прилагане на административна мярка. Подписал и получил заповедта, която е за отнемане на свидетелство за управление, а другата не подписал, защото бил посъветван така от адвоката си. Двамата полицаи му казали, че с този документ му отнемат автомобила, с което бил против, не подписал заповедта, след което те казали, че имат възможност да не му я дадат, само му я показали. Питал дали може да я снима с телефона и му казали, че може, няма никакъв проблем. Приложената към жалбата заповед е снимал с телефон. Другата заповед, която съдът му показва, с дописания текст, не му е връчвана. На място снимал тази, която е приложил към жалбата. Не разполага с връчена заповед, защото не е искал да я получи, отказал.С него били двама полицейски служители – едно момиче и момчето, което се явява като свидетел.

Издателят на заповедта М. М. Г.-П., на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Ямбол дава обяснения за това, че приложената към жалбата заповед, която съдът й предяви(налична на лист 11 от делото), е объркана заповед, тя не е предоставена нито на жалбоподателя, нито на колегата й, който удостоверил отказа на жалбоподателя да я получи. В момента, в който подписала екземпляра, който е на лист 11 от делото, видяла, че срокът е до 1 година. Преценила, че е объркала по отношение на срока, затова подписала друга заповед за прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, която била предоставена на господин Ч.. Заповедта, която като краен резултат е издала, е тази, която е налична по делото с подписа на свидетеля Р.. С тази заповед не се отнема лекият автомобил. Уточнява, че със заповедта е имала предвид, че се отнемат регистрационните табели на лек автомобил ***, рег. № [рег. номер]. Автомобилът не се отнема със заповедта за ПАМ, а с акта за нарушение.

 

Предвид установеното от фактическа страна, по същество съдът намира жалбата за основателна, по съображенията в нея за допуснати съществени процесуални нарушения, несъответствие с материалния закон и несъразмерност на мярката.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0813-000527 по чл.171, т.2А, б."б" от ЗДвП е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая издателят на заповедта М. М. Г.-П., на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Ямбол е надлежно упълномощен служител съгласно Заповед № 326з - 99/01.02.2022 г. на Директора на ОДМВР-Ямбол.

Заповедта за ПАМ е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, в т. ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, но е издадена при съществено процесуално нарушение – неизясняване на относимите факти от значение за правилното решаване на случая, и при неправилно приложение на закона.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение. Между страните няма спор относно фактическата обстановка при извършената проверка на жалбоподателя на 13.12.2023г. от контролните органи. Не е спорно, че водачът е бил спрян, извършен му е тест за употреба на наркотични и упойващи вещества, който е дал положителен резултат за бензодиазепини. Дал е и кръвна проба за анализ. Тези факти се потвърждават както от писмените доказателства, така и от показанията на разпитания по делото свидетел Р..

Спорът по делото е по приложението на материалния закон и дали обжалваната заповед е издадена при съществено процесуално нарушение.

Според нормата, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед – чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

В настоящия случай е счетена за приложима втората хипотеза на законовата норма, а именно управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Видно от доказателствата по делото, на жалбоподателя е съставен АУАН за управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство "Дрегер Дръг Тест" 5000. Жалбоподателят е оспорил показанието на техническото средство, поради което е дал и кръвна проба за изследване. Според чл. 23, ал. 1, изр. второ и трето от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1 от 19.07.2017 година), употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв.При наличието на данни за медицинско и химическо лабораторно изследване, то резултатите от него следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, спрямо което се налага ПАМ. Това се следва и от разпоредбата на чл. 6, ал. 4 и ал.10 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 година, които също следва да бъдат съобразени при определяне материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ – показанията от техническото средство са достатъчни за налагане на ПАМ само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Като не е съобразил това, административният орган е наложил ПАМ при липса на фактическо основание.

По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление /израз на държавна принуда/ от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е безспорно установено. В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е подписал и е получил талона за изследване, явил се е в срока за вземането на биологична проба, в посоченото в талона място и не е отказал да му бъде направен тест с дрегера от полицейските органи. Поради това, като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, ответникът е издал процесуално и материално незаконосъобразен административен акт.

Административния орган, в хипотези като процесната /когато лицето е оспорило данните от техническото средство и се е явило да даде кръвна проба при спазване условията по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и което в случая е безспорно/, преди налагането на ПАМ следва да изчака резултатите от изследването на кръвната проба и съобразно тях да предприема последващи действия.В случая не е налице правопораждащ фактически състав, поради което липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на притежавания от жалбоподателя лек автомобил. В този смисъл процесната преустановителна ПАМ е наложена в нарушение на закона и при липса на визираните в нея материалноправни предпоставки. При наличие на изследване от кръвна проба, установените стойности са определящи. В този смисъл съдът намира, че по делото не е доказано, че към 13.12.2023г. жалбоподателят е употребил наркотични вещества или техни аналози, поради което и налагането на ПАМ е в противоречие както с материалноправните разпоредби, така и с целта на закона. Доказателство в тази насока е представеният по делото резултат от медицинско изследване за наркотични вещества и техни аналози от лаборатория Рамус в [населено място] от 14.12.2023г..

Съдът приема за достоверни обясненията на издателя на заповедта за това, че първоначално е била подписана заповед със срок от „6 месеца до 1 година“, която не е била връчена на жалбоподателя поради констатирана фактическа грешка досежно срока за налагане на ПАМ. Доказателства в тази насока са и тези, че приложеният към жалбата заверен препис на заповед не съдържа подпис на жалбоподателя, нито такъв на свидетеля при връчване на заповедта. Оригиналът на заповедта, представен по делото, е за срок 6 месеца, и тази заповед съдът приема за връчена на жалбоподателя при хипотеза на отказ.Това се потвърждава и от показанията на свидетеля Р., а именно – че представеният оригинал от Началник-сектор „ПП“-Ямбол е подписаният от него като свидетел.

Независимо от горното, основателни са възраженията на жалбоподателя за несъразмерност на мярката, дори и като издадена за минималния срок от шест месеца, предвиден в закона. Случаят касае водач на МПС, който е съдействал на контролните органи, проявил е добросъвестност като освен дадените биологични проби в ЦСМП Ямбол, е дал проба за изследване и в друга медицинска лаборатория на територията на [населено място], резултатът от комбинираният тест за наркотици, вкл. и за веществото бензодиазепин, е отрицателен и е бил наличен още на следващия ден 14.12.2023г., за разлика от процесуалното бездействие на контролния орган да представи резултат от анализ на дадената от жалбоподателя проба. От значение за съразмерността на мярката са и следните обстоятелства: Разпоредителната част включва отнемане на иззетите с АУАН вещи и документи, т.е. има за предмет не само отнемане на СУМПС, регистрационните табели на лекия автомобил, но и отнемане на самия лек автомобил Д. Р. *.В тази връзка съдът взе предвид, че

1.Н. П. Ч., [ЕГН], от [населено място], обл.Ямбол, [улица], е регистриран земеделски производител, за имоти с местонахождение [населено място], общ.Тунджа, обл.Ямбол; [населено място], общ.Тунджа, обл.Ямбол; [населено място], общ.Тунджа, обл.Ямбол; [населено място], общ.Стралджа, обл.Ямбол;[населено място], общ.Тунджа, обл.Ямбол и в [населено място] – видно от регистрационна карта на земеделски производител и анкетна карта за регистрация на земеделски производител с място на регистриране ЕКАТТЕ, издадени от ОД“Земеделие“-Ямбол.

2.Товарен автомобил Д. Р. 1500 с рег.№[рег. номер] е собственост на Н. П. Ч., в качеството му на земеделски производител – видно от Свидетелство за регистрация № ****. на МВР.Регистрацията е първа за превозното средство.

3.Превозното средство е закупено със заем на значителна стойност, чийто краен падеж не е настъпил, по отношение на превозното средство е вписан и залог в полза на заемодателя– видно от Договор за заем № С-22-05954/22.06.2022г., сключен между ДОЙЧЕ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД и Н. П. Ч., извършващ дейност като земеделски производител, на жалбоподателя е предоставен заем в размер 80528.47 евро с предназначение покупка на товарен автомобил ****, фабрично нов, с доставчик ТРЕЙД ИН ЕООД; срокът за връщане на заемната сума е на вноски до 85 месеца, с падеж 10.07.2029г.; в полза на заемодателя е вписан и особен залог - товарен автомобил ******, фабрично нов.

4.Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0813-000527 по чл.171, т.2А, б."б" от ЗДвП, издадена на 13.12.2023г. от младши автоконтрольор в сектор"Пътна полиция" към ОДМВР-Ямбол не е ограничена до отнемане на СРМПС №********** и 2 бр. рег.табели [рег. номер], същата има за предмет и отнемане на Лек автомобил ****, каквото законът не допуска да бъде извършвано чрез налагане на ПАМ от вида на процесната – според чл.172, ал.2, т.3 от ЗДвП налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез отнемане на документите свързани с управляваното превозно средствопо чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1(свързаните с управляваното превозно средство), както и чрез отнемане на табелите с регистрационен номер по чл. 165, ал. 2, т. 2.Следователно мярката засяга недопустимо самото превозно средство-такова правомощие законът не предвижда за органа за контрол.

Обобщено, мярката засяга правото на собственост на жалбоподателя върху превозно средство, което е на значителна стойност, несъмнено затруднява упражняването дейността на жалбоподателя в качеството му на земеделски производител с място на земеделска дейност в различни населени места, недопустимо се изразява и в отнемане на превозното средство, собственост на жалбоподателя, каквото не може да бъде сторено със заповед за налагане на ПАМ на осн. чл.171, т.2а, буква“б“ он ЗДвП във връзка с чл.172, ал.2, т.3 от ЗДвП.

От значение за съразмерността на мярката са и следните безспорни факти: на страните по делото и на съдебния състав е известно още, че въз основа на един и същи АУАН на жалбоподателя са били издадени две заповеди за прилагане на принудителни административни мерки – за отнемане на СУМПС(налична на л.60 от делото) и за прекратяване на регистрацията на ППС(обжалваната в настоящото производство), по случая е образувано и досъдебно производство №871/2023г. по описа на РУ-Ямбол, пр.преписка №5073/2023г. на РП-Ямбол, за което няма данни да е приключило(видно от писмо изх.№6073/18.01.2024г. на Районна прокуратура Ямбол).

Принципът ne bis in idem гласи, че никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също деяние. Това основно право е признато както от Хартата на основните права на Европейския съюз, така и от Европейската конвенция за защита на правата на човека. Когато срещу едно лице, за едно и също деяние могат да се реализират поотделно две административни производства за налагане на две различни принудителни административни мерки, както и наказателно производство - това представлява ограничение на принципа ne bis in idem.

Предвид и тълкуването, дадено в постановеното решение по дело С-97/21 на СЕС, кумулирането на мярката по чл.171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП с иницииране на наказателно производство срещу нарушителя, не зачита правото по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС от една страна, а от друга страна – е непропорционално. Принудителната административна мярка прекратяване на регистрацията на МПС за срок от шест месеца създава ограничения за собственика да го ползва.Мярката е допълнителна тежест, която, преценена с оглед инициираното срещу лицето наказателно производство, както и друго за отнемане на СУМПС надхвърля тежестта на твърдяното за извършено едно нарушение по ЗДвП и е в противоречие с изискванията на принципа по чл.6 от АПК, който задължава административния орган да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо; с акта да не се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава;от две или повече законосъобразни възможности органът да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото;да се въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

С тези доводи съдът преценя жалбата за основателна, като приема, че заповедта за ПАМ е издадена освен при допуснато процесуално нарушение, което се изразява в неизясняване на относимите факти и обстоятелства в пълнота, тя е и издадена в нарушение на материалния закон като издадена при недоказано по безспорен начин фактическо основание, тя е и несъразмерно засягане за жалбоподателя, и съответно като такава следва да бъде отменена.

При този изход на спора на основание чл.143, ал. 1 от АПК, Областна дирекция на МВР Ямбол /като юридическо лице, в структурата на което е включен сектор "Пътна полиция"/ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя претендираните по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1000лв., съгласно договор за правна помощ от 18.12.2023г., от който е видно, че сумата е платена в брой.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0813-000527 по чл.171, т.2А, б."б" от ЗДвП, издадена на 13.12.2023г. от младши автоконтрольор в сектор"Пътна полиция" към ОДМВР-Ямбол.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Ямбол, да заплати на Н. П. Ч., [ЕГН], от [населено място], обл.Ямбол, [улица], сумата 1000 /хиляда/лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението е окончателно.