Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 438
гр.Варна, 30.01.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ-ти състав, в публично заседание на осемнадесети
декември през
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
ГАЛЯ ДАМЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №14073 по
описа за 2018год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „А.з.к.н.п.з." ЕООД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т. Я. К.,чрез
процесуален представител юк.Д. В. А., ЕГН:**********
със съдебен адрес за получаване на книжа: * срещу: Д.Т.Н., ЕГН: **********,***
57 .
С исковата молба са предявени кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 415, ал.4
от ГПК във вр.
чл. 422,ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на Д.Т.Н., ЕГН: **********, че
дължи н. „А.з.к.н.п.з." ЕООД, ЕИК: *, суми, присъдени в издадената
срещу него заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. №7860/2018год. на 20-ти състав при ВРС, произтичащи от Договор
за кредит №389112 във вр. с Договор за
гаранция от 07 юни 2016 г., а именно: 800 лв. главница; 152 лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска 07 юли
2016 г. до 03 април 2017 г. - датата на последната вноска; 80 лв. административна такса за събиране на вземането; 568 лв. такса за гаранция; 39.38 лв. мораторна
лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на
забавата, а именно 04 април 2017 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на
заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли за присъждане на направените съдебни разноски и
възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК
в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за
подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право:
Ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена
на Д.Т.Н. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, з. „А.з.к.н.п.з." ЕООД, възниква правен
интерес от завеждане на установителен иск за
вземанията на дружеството срещу него.
Обстоятелството, въз основа на което е издадена
заповед за изпълнение е подписан Договор за кредит № 389112 от 07 юни 2016 г.
между „Ф. Б." ЕООД като Кредитор и Д.Т.Н. като Кредитополучател, сключен
чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във
формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и
договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и
Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на заема са
описани в Общите условия, уреждащи отношенията между „Ф. Б." ЕООД и
неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити.
Съгласно сключения от страните договор,
Кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия, посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова
услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия.
Със сключване на договора за кредит,
Кредитополучателят удостоверява, че е получил, запознат е и се е съгласил
предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на Ф. Б. ЕООД
в случаите, в които същата е приложима, както и с Общите условия, неразделна
част от същия.
По силата на сключения Договор за кредит № 389112 от
07 юни 2016 г. на Кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 800 лева,
който е следвало да бъде върнат, ведно с лихва, представляваща печалба на
кредитора в размер на 152 лева, за срок от 300 дни.
Поради наложената законова необходимост в чл. 16 от ЗПК, Кредиторът следва да оцени кредитоспособността на Кредитополучателя. От
своя страна, последният, с цел да повиши кредитоспособността си и с това да
повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от „Ф. Б." ЕООД, е предложил
обезпечение, предоставено от Гарант - „Ф. Б." ЕООД, което дружество е
одобрено от Кредитора и същото фигурира под № 237 в Списък на кредитни
институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне
на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното признаване
на единния европейски паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка, на 07 юни
2016 г. между Д.Т.Н. /Кредитополучател/
и „Ф. Б." ЕООД /Гарант/ е сключен Договор за гаранция с № 389112, по
силата на който Гарантът се задължава в полза на Кредитора да гарантира
изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като се задължава солидарно
с последния. Съгласно чл.5.8 от Общите условия, при неизпълнение на
Задълженията на Кредитополучателя, Дружеството - Кредитор има право да предяви
претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал
удовлетворяването им от Кредитополучателя.
Съгласно чл.5 от Общи условия, които се прилагат към
Договор за гаранция № 389112, сключен между Д.Т.Н. и „Ф. Б." ЕООД,
Кредитополучателят се е задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на
гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай
таксата за гаранция е 568 лв.
Д.Т.Н. не е изпълнил договорното си задължение да
върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което Кредиторът е поискал
изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Ф. Б." ЕООД.
Вследствие на това, Дружеството-гарант „Ф. Б." ЕООД, е погасило дължимата
сума в пълен размер към „Ф. Б." ЕООД, с което е встъпило в правата на
Кредитор и от този момент за него възниква правен интерес за предявяване на
претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя.
Следва да се има предвид, че датата на последна вноска
по кредита е била на 03 април 2017 г., респективно вземането е изискуемо в
пълен размер след тази дата.
В изпълнение разпоредбата на чл. 10 (т.1 - т.8) от
Общите условия, в случай, че Кредитополучателят изпадне в забава и не върне
която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна
дата, на същия се начислява такса, в зависимост от просрочието,
която за конкретния случай към настоящия момент е в размер на 80 лв. и
представлява административна такса за събиране на вземането.
На 1.12.2017г. е сключен Договор за Покупко-продажба
на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от
01.12.2017 г. между „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК * (цесионер)
и „Ф. Б." ЕООД (цедент) с регистрационен № С
56251, по силата на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з."
ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
По договора за кредит, ответникът не е извършвал
плащания, поради което към настоящия момент дългът е в общ размер на 1639.38
лв., от които главница: 800 лв., договорна лихва: 152 лв. за периода от датата
на първа вноска 07 юли 2016 г. до 03 април 2017 г. - датата на последната
вноска, административна такса за събиране на вземането: 80 лв., такса за
гаранция: 568 лв., мораторна лихва върху непогасената
главница 39.38 лв., за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 04
април 2017 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли длъжникът да се счита уведомен за цесията с
исковата молба и приложенията към нея.
В срока за
отговор по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът, чрез назначения от съда особен представител, депозира отговор на
исковата молба. Намира иска за допустим и неоснователен.
По основателността на иска.
Исковата претенция е неоснователна, оспорва същата по
основание и размер.
Съображенията му за това са следните:
Ha първо място с исковата молба няма представено валидно
доказателство, че действително има предоставена финансова услуга от „Ф. Б."
ЕООД, и че ответникът реално е получил претендираната
от ищцовото дружество сума.
Отделно от това ищцовото
дружество не е ангажирало никакви годни доказателства за това каква част от
главницата и лихвите са изплатени от ответника и каква част остават изискуеми.
Не става ясно какви суми са включени в главницата, кои суми са лихви и кои
такси по кредита. С исковата молба не е представен нито Договор за кредит
№389112/07.06.2016г., нито справка изходяща от „Ф. Б." ЕООД за извършени
плащания, от която да става ясно как е отпуснат кредита, как е изплащано
задължението, каква част от лихвата и каква част от главницата са погасени.
Тъй като реалният размер на задължението остава неясен
и недоказан, както недоказан остава и факта на реалното отпускане на кредита,
то искът се явява неоснователен и недоказан, съответно процесната
сума е недължима.
От представената от ищцовото
дружество молба от 01.11.2018г.и направените уточнения, счита че Договор за кредит
№389112/07.06.2016г. съдържа неравноправни клаузи, относно договорената лихва и
гаранция по кредитната сделка, като същите не са уговорени индивидуално и са в
нарушение на добрите нрави от което следва, че договорът е нищожен.
В разпоредбата на чл.146, ал.2 ЗЗП са посочени
критериите, според които клаузи от договора не са индивидуално уговорени. Това
са тези клаузи, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия. Даденото легално определение за клаузи,
които не са индивидуално уговорени, се ползва с оглед на осъществяваната върху
тях преценка от гледна точка на евентуално неравноправният им характер.
В случая не е налице установяване от ищеца
индивидуално договаряне, поради което са налице предпоставки за преценка
неравноправността на клаузи от договора свързани с уговорени лихви, такси и
разноски по кредита.
Представените от ищеца доказателства не представляват
документи, които установяват вземането.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.З ЗЗД, лично
задължение на предишния кредитор е да съобщи на длъжника прехвърлянето по
цесията и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Уведомяването е задължение на цедента спрямо цесионера, а не спрямо длъжника. Няма как цедента да упълномощи цесионера
да изпълни едно лично на цедента задължение към самия
цесионер.
Цедентът е длъжен лично, писмено да уведоми длъжника за
направената цесия и да предаде това писмо на цесионера,
заедно с документите, които установяват вземането и писмено потвърди станалото
прехвърляне. Това ще рече, че той може да упълномощи другиго, но не и този на
когото ще прехвърли своето вземане, освен това пълномощното трябва да съдържа
реквизити като: дата, да съдържа конкретните обстоятелства по цесията, размер,
основание.
Приложеното пълномощно не съдържа такива реквизити, в
него дори не е посочено кога е съставено, т.е липсва достоверна дата за
издаването му. В съобщението на длъжника приложено с исковата молба дори не е
посочено, че се прави на основание издаденото пълномощно.
Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения от „А.з.к.н.п.з."ЕООД,
чрез юкр.Д. В. А., иск с правно основание чл.422,
ал.1 във вр.чл.240, ал.1 ГПК като неоснователен и
недоказан и да приемете, че по отношение на ищцовото
дружество Д.Т.Н., ЕГН ********** не дължи сума в общ размер на 1639.38 лева по
Договор за потребителски кредит.
Моли, да бъдат присъдени сторените разноски.
В молбата си подадена на 17.10.2019г., третото лице
помагач заявява, че поддържа изцяло подадената от ищеца искова молба и твърди,
че ще се ползва от всички приложени към нея писмени доказателства.
В съдебно заседание исковете се поддържат . В хода по същество проц.представител
на ищеца
- адв. А. Б.-Д., с писмена молба моли за
уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът поддържа отговора на
исковата молба. В хода по същество на делото, чрез особен представител адв. Н. моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание
трето лице помагач, редовно призовано , не се явява, не изпраща
представител.
По
допустимостта на иска: Няма спор
между страните, а и от изисканото за нуждите на настоящото производство ч.гр.дело
№7860/2018год. на ВРС се установява,
че е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, съгласно която длъжникът Д.Т.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на кредитора „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление *** следните суми: сумата 800лв. /осемстотин лева/, представляваща
дължима главница по договор за кредит № 389112/07.06.2016г., сключен между „Ф.
Б.“ ООД и Д.Т.Н., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 25.05.2018г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата 152лв. /сто петдесет и два лева/, представляваща договорна
лихва за периода 07.07.2016г.-03.04.2017г.; сумата
80лв. /осемдесет лева/, представляваща административна такса за събиране на
вземането; сумата 39.38лв. /тридесет и девет лева и тридесет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода 04.04.2017г.
– 17.05.2018г.; сумата 568лв. /петстотин шестдесет и осем лева/, представляваща
такса гаранция по договор за гаранция № 389112/07.06.2016г., сключен между „Ф.
Б.“ ООД и Д.Т.Н., като вземанията са прехвърлени на заявителя „А.з.к.н.п.з.“
ООД с договор за цесия от 01.12.2017г. и Приложение Г от 01.12.2017г., както и
сумата 82.79лв. /осемдесет и два лева и седемдесет и девет стотинки/,
представляваща сторените в заповедното производство разноски, на основание чл.
78, ал. 1 и 8 ГПК.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47,ал.5 от ГПК.С разпореждане от 01.08.2018год. заповедния съд
указва на заявителя за възможността да предяви иск в
едномесечен срок от съобщаването. За това разпореждане заявителят е уведомен на 22.08.2018год. Видно от датата на входиране
на исковата молба в съда, същата е депозирана на 19.09.2018год. т.е. в срок и
като допустима подлежи на разглеждане по същество.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
По делото е приета информация за заявка за кредит,
видно от която по ел.път на 06.07.2016год. ответникът е заявил искане за
отпускане на кредит в размер на 800лв.
Приобщени към доказателствата по делото са общи
условия към договор за гаранция/поръчителство/, сключен между Ф. Б. Л. и
Клиента.
Приет е договор
за покупко –продажба на вземания от 01.12.2017 год., по силата на
който ищецът в качеството си на цесионер е придобил
от „Ф. Б.“ЕООД , в качеството на цедент вземания по
Приложение А към договора. Цесията е потвърдена от прехвърлителя.
Освен това ищецът е представил извлечение от приложение , в което фигурира
вземането към ответника.
Прието по делото е уведомление до ответника за извършената цесия от ищеца,
като пълномощник на цедента, без доказателства за
редовното му връчване на Д. Т. Н..
Пълномощно с което „Ф. Б.“ЕООД упълномощава АКПЗ да
извърши уведомяване на всички длъжници, по всички
вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно
Договор за придобиване /цесия/ сключен на
01.12.2017год.
По делото са ангажирани специални познания чрез ССч.Е. От
заключението на ВЛ се установява следното: Сумата 800.00 лева е преведена на
кредитополучателя на 07.06.2016 г., за което от страна на ищеца е представена
Разписка за извършено плащане № 2000000105005576/07.06.2016 г. и Разписка за
паричен превод № 389112 към каса от системата на EasyPay.Съгласно
информация и представени документи от ищеца, към датата на изготвяне на
експертизата не са извършвани плащания по процесния
кредит.Размерът на задължението на ответника по пера, към 25.05.2018 г., е
както следва:главница: 800.00 лева ; договорна
лихва: 152.00 лева такса гаранция: 568.00 лева законна лихва: 92.67 лева. Общ размер на задълженията, към
25.05.2018 г.: 1 612.67 лева.
Размерът на задължението на ответника по пера, към
09.12.2019 г., е както следва:главница: 800.00
лева договорна лихва: 152.00 лева такса гаранция: 568.00 лева законна
лихва: 217.78 лева . Общ размер на
задълженията, към 09.12.2019 г.: 1 737.78 лева.
Гарантът е извършил плащането в полза на кредитодателя на 05.05.2017 г.
Гореизложената
фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр.чл.415, ал.4 от ГПК, с предмет - признаване за установено по
отношение на ответника, вземането, претендирано от ищцовото дружество.
В производството в съответствие с правилото за
разпределение на доказателствената тежест, ищецът носи
доказателствената тежест да докаже положителните
факти, на които се позовава, а именно – наличие на договор за цесия , по силата
на който му е прехвърлено вземането, валидно прехвърляне на вземането по
договора за цесия, уведомяване на длъжника за извършената цесия, наличие на
валидни облигационни отношения, по силата на сключен договор за гаранция към
договор за заем между ответника и заемодателя-Ф. Б. ЕООД, размера и
изискуемостта на вземанията, съответно в тежест на ответника е да установи правоизключващите
твърденията на ищеца факти, с оглед направените
с отговора възражения.
Легалната дефиниция на понятието „договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние” се съдържа в чл. 6 ЗПФУР,
според който това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
- едно или повече. Преди потребителят да бъде обвързан с предложение или
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние в закона е предявено
изискване към доставчика на финансови услуги от разстояние за предоставяне на
определена по вид и обем в чл. 8 – чл. 10 ЗПФУР информация.В процесния случай не са представени никакви доказателства за
разменена между страните по договора кореспонденция , за да бъде прието, че е
налице валидно сключен договор, нито
фактически сключен договор.
Съгласно чл.18, ал.1, т.3, ал.2 и ал.3 ЗПФУР при
договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен
да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За
доказване на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 ТЗ, а
за електронни изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис
– ЗЕДЕП. Изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна
поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена
сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.Анализът на
цитираните разпоредби сочи, че за сключване на договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние потребителят следва да изрази по ясен и
недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от доставчика
предложение, което при спор следва да се докаже от доставчика. В тази връзка следва
да се отбележи, че законът не допуска съгласието на потребителя да се изрази
чрез активиране на изпратен от доставчика линк за потвърждение, тъй като това
действие не може да се определи като словесно или писмено изявление.
В настоящият случай ищецът не доказа , че е получил от
страна на ищцата валидна заявка за отпускане на заем в параметрите , сочени в
исковата молба. Липсват и доказателства за сключен договор при определени
параметри, съгласно изискванията на закона. Няма представен по делото договор,
нито доказателства, че такъв е изпратен по ел.поща на ответника и е изразено съгласие от
ответника, чрез активиране на линка за потвърждение към конкретен договор. За
да се приеме, че потребителят е обвързан от предложения му от доставчика
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът следва
да докаже, че потребителят е запознат с неговото съдържание, както и че е
заявил изрично, че приема същия.По настоящото дело ищецът не ангажира
доказателства в тази насока. Представеният по делото документ-информация за
заявка за кредит по никакъв начин не установява , че на ответника е отпуснат
кредит в сочените от ищеца параметри и съгласно изискванията на закона. Тази
липса не се запълва и от заключението на ВЛ по ССч.Е.
Предвид на това се извежда извод за
липса на валидно сключен договор за заем , по който Ф. б.
ЕООД , като гарант валидно да е извършил плащане.
Липсва и представен по делото договор за гаранция ,
сключен между Ф. Б. ЕООД и Д.Т.Н. , от които да се установява, че гарантът се
задължава да гарантира изпълненията на кредитополучателя по процесния
договор за кредит.
С оглед липсата на валидно сключени договор за заем и договор за
гаранция , съдът не кредитира и заключението на ВЛ по ССч.Е.
Вземайки предвид горното, настоящият
съдебен състав приема, че с договора за цесия от 01.12.2017год.,ищецът не е станал
кредитор на ответника за процесното вземане.
Предвид на това и няма материално- правна легитимация да води иск за
установяване дължимост на вземането спрямо ответника.
Предвид на това и без да обсъжда
възраженията на ответника за неуведомяване на ответника за процесната
цесия и нищожност на клаузи от договора за кредит, съдът постановява решение, с
което отхвърля иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете н. „А.з.к.н.п.з." ЕООД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т. Я. К.,чрез процесуален
представител юк.Д. В. А., ЕГН:********** със съдебен
адрес за получаване на книжа: * срещу: Д.Т.Н., ЕГН: **********,*** 57 , за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца, суми, който са присъдени в издадената
срещу него заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, в производството по ч.гр.д. №7860/2018год. на 20-ти състав при
ВРС, произтичащи от Договор за кредит №389112 във вр.
с Договор за гаранция от 07 юни 2016 г., а именно: 800
лв. главница; 152 лв. договорна
лихва за периода от датата на първа вноска 07 юли 2016 г. до 03 април 2017 г. -
датата на последната вноска; 80 лв.
административна такса за събиране на вземането; 568 лв. такса за гаранция; 39.38
лв. мораторна лихва върху непогасената главница
за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 04 април 2017 г. до 17
май 2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето-лице
помагач, на страната на ищеца – „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК:*.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/