Р Е Ш Е Н И Е
№ 260035
гр. Хасково 15.03.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен състав в публичното съдебно заседание, проведено на
двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Миглена
Тянкова
ЧЛЕНОВЕ: Филип Филипов
Капка Вражилова
при секретаря: Мая Славилова и в присъствието на прокурора: Невена Владимирова, като разгледа докладваното от чл. съдията Филипов ВНОХД № 608 по описа на съда за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.318 и сл. от НПК.
С Присъда № 260012/26.10.2020г., постановена по
НОХД №
1010/2020г. , Районен съд – Хасково, е признал подсъдимия С.Д.С. *** това, че на 07.10.2020г. в
гр.Х., управлявал МПС – мотоциклет „Сузуки УЕ 125“ с рег. № ******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на
хиляда, а именно 2.35 на хиляда установено по надлежния ред с Алкотест „Дрегер
7410“, поради което и на осн. чл.343 б ал.1 вр. чл. 58 а ал. 4 и чл.55 ал.1 т.1
от НК, го осъдил на 3 месеца „ лишаване от свобода“ при „строг“ режим на
изтърпяване и „глоба“ в размер на 300 лв. На осн. чл.343 г от НК, съдът лишил
подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 1 година , като приспаднал
времето през което е бил лишен от това право по административен ред. Приспаднат
е и 1 ден задържане по ЗМВР.
Недоволен
от присъдата останал защитникът на подсъдимия, който я обжалва в срок с
оплаквания за неправилност относно определеното ефективно изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“. В жалбата се твърди, че подсъдимия бил
реабилитиран на осн. чл.88 а от НК и се иска приложението на чл. 66 от НК.
Протест
против присъдата, не е подаван.
Окръжна
прокуратура – Хасково изпраща представител, който намира жалбата за основателна
и иска уважаването й.
Подсъдимият
се явява лично и със защитникът си адв.Г. , който в пледоарията си излага съображения
идентични с наведени в жалбата и поддържа направеното в нея искане. В същата
насока е личната защита и последна дума на подсъдимия.
Хасковският
окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, по
посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, намира следното:
Съдебното производство пред РС - Хасково,
е образувано по обвинителен акт на РП – Хасково, изготвен по БП № 1085/20г. на
РУ МВР Хасково с който на подсъдимия е повдигнато обвинение за престъплението,
за което е признат за виновен и осъден с обжалваната присъда. Съдебното производство
е протекло при условията на чл.371 т.2 от НПК, като подсъдимият признал фактите
в обстоятелствената част на обвинителният акт и
изразил съгласие да не се събират доказателства за проверката им. Съдът
намерил, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства и с определение по чл.372 ал.4 от НПК обявил, че при
постановяване на присъдата ще го ползва, без да събира доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. От събраните при
проведеното съкратено съдебно следствие доказателства е установено, че на
07.10.2020г. свидетелите Д. и М. - полицейски
служители в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Хасково около
18.50 ч. на бул. „О.“ до ОУ „Х. Б.“ в гр.Х., спрели за проверка управлявания от подсъдимия мотоциклет
„Сузуки УЕ 125“ с per. № ******. Подсъдимия
миришел на алкохол и полицейските служители го изпробвали с техническо средство
алкотест „Дрегер 7410“ с № ARRE 0341, който отчел наличие на алкохол в
концентрация 2.35 промила на хиляда. На подсъдимия бил издаден талон за
медицинско изследване но той отказал да даде кръв, за проба. За установените
нарушения, включително и по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, му бил съставен АУАН сер. GA
№ 280860/07.10.2020г. подписан от подсъдимия без възражения, по който били
иззети СУМПС № *********, контролния талон № 66708, свидетелството за
регистрация на МПС и регистрационната му табела. На същата дата подсъдимия бил
задържан за 24 часа по ЗМВР и образувано досъдебното производство. Впоследствие
административно наказателната преписка, за нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДВП
– за управлението на МПС след употреба на алкохол, била прекратена. Според
справката на ОД МВР – Хасково, подсъдимият е правоспособен водач на МПС за
категории „С“ и „М“, наказван за нарушения по ЗДвП в периода 1998г.-2001г.
При
така установените факти първоинстанционният съд приел, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна, състава на престъплението в чието
извършване е обвинен и за което, го признал за виновен и осъдил с обжалваната
присъда. Посоченият извод като краен резултат е правилен. Неясно защо обаче в
мотивите към присъдата липсва въобще анализ на доказателствата, което би могло
да доведе до неяснота на волята на първата инстанция и да представлява съществено
отстранимо процесуално нарушение по чл. 348 ал.3 т.2 от НПК. В случая обаче, установените
факти са безспорни и приетата фактическа обстановка се установява от събраните
при проведеното съкратено следствие доказателства, чрез показанията на разпитаните
на досъдебното производство свидетели Д. и М.,
които са очевидци и изложеното в показанията им, кореспондира по между си и с приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, поради това настоящата
инстанция ги кредитира. Посочените кредитирани доказателства, покрепят направеното
от подсъдимия включително на досъдебното производство самопризнание и правилно при
това положение е обявено от районният съд, че ще ползва самопризнанието, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и признати от подсъдимия. От обективна страна е безспорно, че
на инкриминираната дата и място, подсъдимият управлявал мотоциклета след
употреба на алкохол над 1.2 промила - 2.35 промила, установен по надлежния ред
предвиден в Наредба № 1/2017г. за реда
за установяване употребата на алкохол и, или наркотични вещества и техните
аналози. От субективна страна правилно е прието, че престъплението е извършено
от подсъдимия при пряк умисъл, като форма на вината. Спор по фактите и правната
квалификация, няма. Спорът е дали подсъдимият е реабитиран по предходните
осъждания и респективно налице ли са основания за приложението на чл.66 от НК. Тук
настоящата инстанция не споделя изводът на първата, за липсата на настъпила абсолютна
реабилитация за подсъдимия. Видно от справката за съдимост, подсъдимият е
осъждан по НОХД № 553/98 г. на РС – Хасково, с присъда в сила от 17.03.99г. за
престъпление по чл. 343 б ал.1 от НК, на „глоба“ и лишен от право да управлява
МПС за 6 месеца. За това осъждане е реабилитиран по право на осн. чл. 88 а от НК, според отбелязването. След това е осъден по НОХД № 497/01г. на РС – Хасково,
с присъда в сила от 31.10.2001г. за престъпление по чл. 343 ал.2 б. „А“ пр.2 вр.
ал.1 б. „Б“ вр. чл.342 ал.1 от НК, на 3 месеца „лишаване от свобода“ чието
изпълнение е отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от 4 години и лишен от
право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца. В рамките на изпитателния
срок по това осъждане, подсъдимият извършил престъплението по чл. 149 ал.2 вр. ал.1
от НК, за което е осъден с влязла в сила на 11.01.2012г. присъда по НОХД №
440/2003г. на РС – Свиленград, като му е наложено наказание от 3 месеца „лишаване
от свобода“ и на осн. чл.68 ал.1 от НК, е приведено в изпълнение наказанието от
3 месеца „лишаване от свобода“ наложено му по предходното осъждане, което е изтърпяно на 27.01.2012г. На
27.04.2012г. е изтърпяно и наказанието по НОХД № 440/03г. на РС – Свиленград.
От последната дата за подсъдимия е започнал да тече срокът за съдебна
реабилитация по чл. 87 от НК който е изтекъл, но подсъдимият не е съдебно
реабилитиран. От същата дата е започнал да тече и срокът по чл. 82 ал.1 от НК,
но не този по т.3 както неправилно е приела първата инстанция, а по т.4 който е
пет годишен и е изтекъл на 27.04.2017г. - преди извършване на настоящото
престъпление, като по делото няма данни в рамките на този срок, подсъдимият да
е извършил ново умишлено престъпление от общ харктер, за което да е предвидено
наказание „лишаване от свобода“. При това положение за подсъдимият е настъпила
абсолютната реабилитация по право по чл.88 а ал.4 вр. ал.1 от НК, за
осъжданията му по НОХД № 497/01г. на РС - Хасково и НОХД № 440/03г. на РС - Свиленград.
При
определяне на наказанието, първоинстанционният съд посочил, че определил същото
по реда на чл.58 а ал.4 вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК, при наличието на изключителни
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства за каквито приел, оказаното
съдействие на досъдебното производство, характеристичните данни на подсъдимия,
относително по - младата му възраст и критично отношение към извършеното. Посочените
обстоятелства с изключение на възрастта, която не може да се приеме за смекчаващо
вината обстоятелство защото е по - скоро зряла, са смекчаващи но не са изключителни
или многобройни. Неправилно не са отчетени отегчаващите вината на подсъдимия
обстоятелства каквито са, високото съдържание на алкохол при управлението на мотоциклета,
надхвърлящо значително съставомерния минимум от 1.2 промила на хиляда , липсата
на правоспособност за управлението на този вид МПС, това че возел пътник, както и че престъплението е извършено
от подсъдимия около една година след като възстановил правоспособността си да
управлява МПС въобще, от каквато е бил лишен по предходните му осъждания, които
са пак за престъпления против транспорта. Действително за тези осъждания
подсъдимият е реабилитиран, но извършването и на настоящото престъпление, сочи на
престъпните му нагласи за такъв вид престъпления, както и несъобразяване с
правовият ред забраняващ управлението на МПС след употреба на алкохол. При това
положение, наказанието на подсъдимия е следвало да се определи не по реда на
чл. 55 от НК, защото липсват изключителни или многобройни смекчаващи вината му
обстоятелства, а по реда на чл.58 а ал.1, вр. чл. 54 от НК, като наложените му
в случая наказания от 3 месеца „лишаване от свобода“ и 1 година лишаване от
право да управлява МПС, са занижени. Но предвид липсата на протест от прокурора
за увеличението им, настоящата инстанция е в невъзможност да утежни положението
на подсъдимия. Предвид изложеното искането за приложението на чл. 66 ал.1 от НК,
е неоснователно и за постигане целите на чл.36 от НК, личната и генерална
превенция, поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, правилно е постановено
наказанието „лишаване от свобода“ да се изтърпи от последния, ефективно. Липсата
на протест обаче, налага изменение на присъдата в частта досежно кумулативно наложеното
наказание „глоба“ от 300 лв., която надхвърля предвидения за престъплението
минимум на глобата от 200 лв., а същевременно в мотивите към присъдата е
посочено и че това наказание, е определено по реда на чл.55 от НК. Допуснатото така
процесуално нарушение, може и следва да бъде отстранено от настоящата инстанция,
като наказанието „глоба“ се определи по реда на чл. 55 ал.2 от НК, в размер на 195
лв. Присъдата следва да бъде изменена и досежно определеният първоначален режим
на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, който на осн.чл.57 ал.1
т.3 от ЗИНЗС, следва да е „Общ“, не „Строг“. Не се установи в производството
пред първата инстанция, да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи
цялостната отмяна на присъдата, която в посочените по- горе части следва да се
измени, а в останалата част като правилна, да се потвърди.
Водим от горното и на осн. чл. 337 ал.1 т.2 вр. чл.
334 т. 3 и
чл.338 от НПК, съдът,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260012/26.10.2020г., постановена по
НОХД №
1010 / 2020г. по описа на Районен съд – Хасково, в
наказателно осъдителната част, както
следва:
НАМАЛЯВА
при условията на чл.55 ал.2 от НК, наложеното на подсъдимия С.Д.С. с ЕГН **********
***, за престъплението по чл.343 б ал.1 от НК, наказание „глоба“ от 300 лв., на
195 лв.
ОПРЕДЕЛЯ
наложеното на подсъдимия С.Д.С. с ЕГН ********** ***, за престъплението по чл.
343 б ал.1 от НК, наказание 3 месеца „лишаване от свобода“, ВМЕСТО при „Строг“
режим, на осн. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, да се изтърпи при първоначален „Общ“
режим.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател : Членове :1. 2.