Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр.
София, 11.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІІ- Б въззивен състав
в публично съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното
от съдия К.Анастасова гр.
дело № 8038 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 1978/06.01.2020 г., постановено по гр.
д. № 10149/2019 г. по описа на СРС, 70-ми състав, е признато за установено, по предявените
от "Т.С." ЕАД с ЕИК ********, искове с правна квалификация чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че К.С.Т., ЕГН **********, дължи на ищеца сумата от 968.31 лева,
представляваща цена на доставена през периода от 01.08.2014г. до 30.04.2015г. топлинна
енергия до топлоснабден имот – апартамент № 6, находящ се на адрес гр.София, ул. „********, с аб. №*****, ведно със
законната лихва от 24.08.2017г. до окончателното погасяване, за което вземане
по ч.гр.д. № 58216/2017г. по описа на СРС, 37-и състав на 04.09.2017г. е издадена
заповед по чл. 410 ГПК, като е отхвърлен иска за горницата до пълния предявен
размер от 2 796.41 лева и за периода от 01.05.2013 г. до 31.07.2014 г., за сумата 43.20 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение, предоставена през периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. и исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД за сумата 805.42 лева, представляваща обезщетение за забава за главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 16.08.2017 г. и за сумата 10.95 лева, представляваща
обезщетение за забава за главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2014 г. до 16.08.2017 г.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца „М.Е.” ЕООД.
Срещу първоинстанционното решение е подадена
въззивна жалба от ответника К.С.Т. с изложени доводи за неправилност и
необоснованост в частта, с която са уважени предявените по реда на чл.422 ГПК
искове. Поддържа, че е подала молба при ищеца за заличаване на сумите, които са
погасени по давност. Отправя искане за отмяна на постановеното решение в
обжалваната част и отхвърляне на исковете в цялост.
Въззиваемата страна "Т.С." ЕАД не е
изразила становище по въззивната жалба в срока за писмен отговор. В подадена
допълнително молба на 04.02.2021 г. оспорва въззивната жалба като неоснователна
и претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „М.Е.” ЕООД
не е изразил становище по подадената въззивна жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл.415 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по чл.422, ал.1 от ГПК
вр. чл.149 и чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответницата К.С.Т., като клиент на топлинна
енергия дължи на ищеца "Т.С." ЕАД суми за потребена ТЕ за битови
нужди в имот – апартамент № 6, находящ се на адрес гр.София,
ул. „********,
с аб. №*****, в периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. за доставена топлинна енергия на
стойност 2 796.41 лева, отразена в общи фактури от 31.07.2014г. и от 31.07.2015г. Поддържа, че ответницата дължи и главница за дялово
разпределение на стойност 43.20 лева за същия период, както и за периода 15.09.2014 г. до 16.08.2017 г. - обезщетение за забавата в
размер на 805.42 лева върху главницата за топлинна енергия и 10.95 лева – върху
главницата за дялово разпределение, както и законни лихви върху главниците,
считано от 24.08.2017г. до окончателното плащане. Поддържа, че за дължимите суми е подал заявление за горните
претенции по чл. 410 ГПК, за което на 04.09.2017г. по ч.гр.д. № 58216/2017г. по описа на СРС, 37-и
състав била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
За да се уважи предявения иск, че ответникът дължи
процесните суми, търсени от ищеца като стойност на доставена топлинна енергия,
ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е потребител на
топлинна енергия, че в сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е
топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на
отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно,
което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на
стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия.
В проведеното производство, чрез събраните пред
първата инстанция доказателства е установено, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира имота/ е
била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така, че ответницата
е носител на вещното право на собственост върху процесния апартамент.
Следователно същата се явява потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция,
Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год. – към момента на сключването на договора за
продажба/, респ. има качеството на битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ /нова – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, на която разпоредба се е
позовал и първоинстанционният съд, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая е несъмнено, че Общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани,
като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответницата
е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че през исковия
период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба
на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./.
Във връзка със задължението за заплащане на такса за
дялово разпределение за сградна инсталация, съдът намира следното:
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм.,
ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ се
възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна
енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне
на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е
точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие
или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се
уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл.
139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно
или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат
условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение /виж и чл. 112г
от ЗЕЕЕ /отм./ – действаща нормативна уредба към момента на сключването на
договора между етажните собственици на процесната сграда и „М.Е.” ЕООД.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на
ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите заплащат цена
за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като
стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява
по подходящ начин на клиентите.
От приетата СТЕ и ССчЕ, които настоящият състав
кредитира по реда на чл.202 ГПК, като обективни и компетентно изготвени, се
установява количеството и стойността на потребената в имота ТЕ. Установява се,
че чрез констатациите на съдебните експертизи, че ответницата има задължение за цена на
доставената до имота ТЕ за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г. в размер на
сумата 2 796.41 лева, която съобразно заключението на ССчЕ не е заплатена.
Вземанията на ищеца по установеното облигационно
отношение с ответницата по чл. 150 ЗЕ при публично известни общи условия имат съществения
елемент на периодичните плащания по смисъла на чл.111, б. ”в ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент. При съобразяване дадените разяснения с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира че същите се погасяват с изтичане на установената в същата
норма кратка тригодишна давност.
Доводите на ответника, че не дължи суми за потребена
в имота ТЕ, тъй като вземанията са погасени по давност, съдът намира за
неоснователни. Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2011 год. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 год., ОСГТК,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД,
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл. 114,
ал. 2 ЗЗД.
За задълженията за заплащане на стойността на
доставената топлинна енергия за исковия период въззивният съд приема, че е
приложимо правилото на чл.114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по
правоотношението не са определили срок за изпълнение, поради което длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, поради
следните съображения:
Действащата през процесния период нормативна уредба
– чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11
равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния
период Наредба за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на
потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в
зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а
имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на
месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане
в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата
между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или
по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия,
отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на
потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи,
обаче, това “изравнително” вземане е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се
касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Теченето на давността се прекъсва на основание чл.
116 ЗЗД с предявяването на заявлението от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда на
24.08.2017г. Така необхванати от погасителната давност се явяват задълженията,
чиято изискуемост е настъпила, респ., които са възникнали след 24.08.2014г.
В чл. 32, ал. 1 от ОУ на ищеца в сила от 2008 г. е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30–дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Към тази редакция на ОУ
приложима е нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, съобразно която погасителната
давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, т.е.
изискуемостта на вземането настъпва 30 дни след изтичането на месеца, за който
задължението се отнася. При неизпълнение на задълженията им в съответствие с
чл. 86 ЗЗД клиентите дължат обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. При съобразяване нормата на чл. 116 ЗЗД и цитираната норма от ОУ на
търговеца вземанията на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна
енергия и лихви са погасени за всички месечни вноски, чийто падеж е настъпил
при действието на относимите към началната част на периода ОУ.
Според чл. 33 от ОУ на ищеца, в сила от 2014г.
клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за ТЕ
в 30 дневен срок от публикуването им на Интернет страницата на търговеца.
Нормата предвижда изискуемостта да настъпва след покана посредством
публикуването на задълженията на Интернет страницата на продавача и изтичането
на 30 дни от поканата. Последната е необходима, за да възникне отговорността на
длъжника за забава, но не и за възникване на вземането.
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по
чл.32, ал. 2, представлява по своето естество уговорен между страните начин, по
който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно
изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т.е. той решава
кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята
му, законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на
задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от възникването
на правото.
В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че
задълженията за месечни вноски /прогнозни или равни/ възникват след изтичането
на съответния месец, пред който е доставена топлинна енергия – всяка доставка
поражда вземане за месечна вноска. Т.е. в частност тригодишната давност по чл.
111, б. „в“ ЗЗД за вземанията за периода от м.май 2013 г. до м.юли 2014 г. е
изтекла към датата на подаване на заявлението – 24.08.2017 г. Осъщественото от
ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна енергия въз основа на
действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия не
променя момента на изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/.
Определянето на срок за изпълнение на задълженията в процесната фактура, с
който жалбоподателят свързва началния момент, от който започва да тече
погасителната давност, няма действие по отношение на ответника – арг. чл. 20а,
ал. 2 ЗЗД.
Поради това настоящият съдебен състав намира, че
вземанията за цена на доставена ТЕ по прогнозна консумация през периода до
31.07.2014 г., вкл. са погасени по давност, а изцяло необхванати от
погасителната давност са вземанията на ищеца за отоплителния период от
01.08.2014г. до 30.04.2015г. Същите, падежирали след 24.08.2014г. задължения,
съобразно заключението на ССчЕ (подробно в таблицата на л. 89 от делото на СРС)
възлизат на 968.30 лева. До така посочения размер и период предявеният иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 и чл. 150 ЗЕ е основателен и следва да бъде уважен,
каквито изводи е формирал и СРС.
Вземанията за такси за извършвана услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването се фактурират и заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество.
Съобразно представеното по делото извлечение от
сметка за аб. №*****, дължимата сума за дялово разпределение възлиза на сумата
43.20 лева, включваща сумата 18.36 лева за м.06.2014г. и сумата 24.84 лева за
м.05.2015г. При съобразяване горните съображения, че вземанията за периода
преди м.07.2014 г. са погасени по давност правилно и законосъобразно СРС е формирал
изводи, че ответницата не дължи суми за такса за извършено дялово
разпределение. Последното при съобразяване, че едната част от начисленото
задължение е погасена по давност, а другата не е предмет на настоящия спор.
Изводите на въззивния съд съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд. Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а решението на СРС – потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1978/06.01.2020 г., постановено по гр. д. № 10149/2019 г. по описа на
СРС, 70-ми състав.
Решението е постановено при участието на трето лице
— помагач на ищеца - „М.Е.” ЕООД.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.