№ 2642
гр. София, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20221100508338 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на И. Д. С. и Г. Ц. С. – длъжници по
изпълнително дело № 20128440400153 по описа на частен съдебен
изпълнител С.Я., с рег. № 844 по описа на КЧСИ, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу разпореждане от
01.06.2022г., с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Жалбоподателите поддържат, че изпълнителното дело е било
образувано на 13.01.2012г. по молба на взискателя “Т.С.” ЕАД за
принудително събиране на парични вземания, присъдени с издадения
изпълнителен лист срещу техния наследодател Д.А.С.. Сочат, че
първоначалният длъжник е починал на 22.08.2021г. и със съобщение от
12.04.2022г. те са били конституирани като длъжници в производството на
основание настъпило законово наследствено правоприемство. В жалбата се
поддържа твърдение, че от образуване на изпълнителното дело до смъртта на
техния наследодател са извършвани изпълнителни действия след като са
настъпили предпоставките за прекратяване на производството на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Твърдят, че на 26.01.2017г. взискателят е подал
молба с искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника.
1
Следващото извършено изпълнително действие е запор на банкови сметки,
наложен със съобщение с изх. № 019556 от 14.04.2019г. С оглед изложеното
аргументират становище, че между двете изпълнителни действия са изминали
повече от 2 години и са налице предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на производството
по силата на закона. По тези съображения е направено искане за отмяна на
обжалваното разпореждане.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят „Т.С.“ ЕАД изразява
становище за неоснователност на жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител
заявява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че по делото са
предприемани множество изпълнителни действия, които са били извършвани
в законоустановения преклузивен двугодишен срок, поради което не са
налице предпоставки за прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20128440400153 по описа на частен съдебен
изпълнител С.Я., с рег. № 844 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на
молба от „Т.С.“ ЕАД от 13.01.2012г. срещу длъжника Д.А.С. за принудително
събиране на присъдените по ч.гр.д. № 16349/2011г. по описа на СРС в полза
на взискателя парични суми, както следва: 6 605, 65 лева – главница, ведно
със законната лихва от 03.11.2011г. до окончателното изплащане; 884, 57 лева
– мораторна лихва за забава от 31.08.2008г. до 07.10.2021г., както и за сумата
от 514, 51 лева – разноски в производството. В молбата за образуване на
изпълнителното дело е налице възлагане по реда на чл. 18 от ЗЧСИ на
съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да
прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определи
начина на изпълнение.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК чрез залепване на уведомление.
По изпълнителното дело са извършени следните изпълнителни
действия:
Със запорно съобщение от 20.06.2012г. е наложен запор върху
2
вземанията на длъжника по банкови сметки, разкрити в “БАНКА ДСК” ЕАД.
С разпореждане от 09.07.2012г. е наложена възбрана върху притежаван
от Д.С. недвижим имот, която е вписана в Служба по вписванията гр. София
на 11.07.2012г.
На 28.03.2014г. е наложен запор върху вземанията на длъжника от
получавано трудово възнаграждение. В изпълнение на така наложения запор
третото задължено лице ЕТ “В.-** – Н.С.Н.” е превеждало по изпълнителното
дело в периода от м.03. до м.11.2014г. суми от ежемесечни удръжки от
трудовото възнаграждение на длъжника. Трудовият договор на Д.С. с
посочения работодател бил прекратен, считано от 21.11.2014г.
С молба от 15.06.2015г. взискателят е поискал да бъде направена
справка в НАП с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника или върху получавана пенсия, както и за налагане на запор върху
вземанията по банкови сметки. В изпълнение на искането и след извършване
на справка в НОИ, съдебният изпълнител наложил с разпореждане от
22.10.2015г. запор върху трудовото възнаграждение на Д.С. от неговия
работодател “С. – АСО” ООД. С писмо от 04.11.2015г. третото задължено
лице уведомило органа по принудително изпълнение, че върху трудовото
възнаграждение на лицето са наложени предходни запори, които се
изпълняват и от оставащата за получаване част от трудовото възнаграждение
не могат да се правят допълнителни удръжки. Трудовото правоотношение
между страните било прекратено на 05.08.2016г.
На 26.01.2017г. взискателят “Т.С.” ЕАД депозирал молба по
изпълнителното дело, с която е направено искане за налагане на запор върху
вземанията на длъжника от трудово възнаграждение или върху получавана
пенсия, както и за налагане на запор върху вземания по банкови сметки. С
разпореждане от 23.01.2019г. органът по принудително изпълнение наложил
запор върху вземанията по банкови сметки, разкрити в “РАЙФАЙЗЕНБАНК
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, както и е насрочил за 08.05.2019г. от 09, 30 часа опис и
оценка на движими вещи, собственост на длъжника, находящи се в гр. София,
жк „****. Запорът на банковата сметка е наложен със запорно съобщение,
получено от третото задължено лице на 15.04.2019г.
Последваща молба на взискателя е постъпила на 20.11.2019г., с която е
направено искане за нова справка в НАП с оглед налагане на запор върху
3
трудовото възнаграждение/пенсия на длъжника и за насрочване на опис на
движими вещи.
С молба от 09.11.2021г. “Т.С.” ЕАД е поискала извършване на нови
справки с оглед установяване на данни за регистрирани трудови договори на
лицето, респективно – за получавана от него пенсия и съответно за налагане
на запор върху вземанията, както и за извършване на опис и оценка на
движимите вещи на длъжника.
С разпореждане от 10.01.2022г. съдебният изпълнител е насрочил дата
за опис и оценка на движими вещи за 11.02.2022г.
По делото е установено, че длъжникът е починал на 22.08.2021г. и с
разпореждане от 19.01.2022г. изпълнителното производство е било спряно на
основание чл. 432, т. 3, вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК. След установяване на
наследниците на лицето производството е възобновено и с разпореждане от
01.06.2022г. като длъжници по делото са конституирани лицата И. С. и Г. С.
въз основа на настъпилото законово наследствено правоприемство. Със
същото разпореждане съдебният изпълнител е оставил без уважение
постъпила от новоконституираните длъжници молба за прекратяване на
производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В мотивите е
посочено, че не е налице период от повече от две години без насочване на
изпълнението по молба на взискателя или по почин на съдебния изпълнител.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на
обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са
изрично и изчерпателно уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК. Само
настъпването на някоя от законоустановените хипотези освобождава
съдебния изпълнител от служебните му задължения по отношение на
взискателя. Без да е констатирал такова основание, органът по изпълнението
няма правото да го преустанови.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години /с изключение на делата за издръжка/,
4
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство в този случай
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно-релевантни факти.
Според т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк.
дело № 2/2013г., ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането – чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да то приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа
със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
5
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането нови
изпълнителни способи.
В приложение на задължителните разяснения, дадени с горепосоченото
Тълкувателно решение, СГС приема, че основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК е налице, когато взискателят въобще не е поискал извършването на
изпълнителни действия, а не когато такива са поискани, но не са приложени
поради някаква причина, включително поради липсата на притежавано от
длъжника имущество. Необходимо е бездействие на взискателя в
продължение на две години /който срок е процесуален преклузивен/, каквото
не е налице, когато същият е отправял искания за насочване на изпълнението
с посочване на изпълнителен способ, без значение дали той е приложен, а ако
е приложен или се прилага бездействие също не е налице в периода на
прилагането. В обобщение следва да се посочи, че двугодишният срок за
перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява
изпълнение /включително доброволно/, т.е. осъществяването на всички
поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите
не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря – след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото
съдействие и така е осуетил неговото прилагане /така решение № 37 от
24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. по описа на ВКС, Четвърто ГО/. С оглед
на това отсъствието на активност от страна на взискателя да отправи искане
до съдебния изпълнител за предприемане на определени изпълнителни
действия, продължило две години, е въведено от законодателя като
основание, водещо до прекратяване на изпълнителното производство. В този
смисъл от значение за срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е това дали е налице
искане на взискателя за извършването на определено изпълнително дейстие,
независимо от това дали съдебният изпълнител е пристъпил към
осъществяване на поисканото действие по принудително изпълнение, което
обстоятелство е от значение по въпроса за прекъсване на срока на
погасителната давност относно вземането, но не и за обсъжданото
прекратително основание. До прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК води самото искане на взискателя до съдебния изпълнител за
извършването на определено действие по принудително изпълнение, както и
предприемането на поисканото изпълнително действие от органа по
6
принудителното изпълнение.
В разглеждания случай е видно от данните по изпълнителното дело, че
не е налице период на двегодишно бездействие, доколкото взискателят е
искал извършването на изпълнителни действия за събиране на процесните
парични вземания с изрични молби от 15.06.2015г., от 26.01.2017г., от
20.11.2019г. и от 09.11.2021г. В периода от датата на образуване на
изпълнителното дело до 15.06.2015г. са извършвани изпълнителни действия –
налагане на възбрана на 11.07.2012г. и на запор през м.03.2014г., като в
резултат на реализирането на последния по делото са постъпвали плащания
от третото задължено лице от м.03.2014г. до м.11.2014г. В периода от
26.01.2017г., когато взискателят е поискал извършване на изпълнителни
действия, до последващата негова молба с идентично искане от 20.11.2019г.,
са предприети от съдебния изпълнител при условията на възлагане от
взискателя по реда на чл. 18 от ЗЧСИ изпълнителни действия, насочени към
удовлетворяване на вземането – с разпореждане от 23.01.2019г. е насрочен
опис и оценка на движими вещи, а на 15.04.2019г. е наложен запор върху
вземания на длъжника по банкови сметки.
По тези съображения се налага извод, че обжалваният отказ на
съдебния изпълнител се явява законосъобразен, поради което и подадената
срещу него жалба следва да се остави без уважение.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И. Д. С. и Г. Ц. С. – длъжници
по изпълнително дело № 20128440400153 по описа на частен съдебен
изпълнител С.Я., с рег. № 844 по описа на КЧСИ, срещу разпореждане от
01.06.2022г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8