Решение по дело №249/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 348
Дата: 2 ноември 2022 г. (в сила от 25 ноември 2022 г.)
Съдия: Миглена Илиева Площакова
Дело: 20225300900249
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 348
гр. Пловдив, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Миглена Ил. Площакова
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело №
20225300900249 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по исковата молба, постъпила в съда на
26.04.2022 год., подадена от „С.Г. Груп“ ЕАД против „Мистър Суит“ ЕООД /н./. С исковата
молба е предявен осъдителен иск по реда на 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 ГПК.
Твърди се, че на 08.02.2022 год. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение въз основа на ипотечен акт срещу „Мистър Суит“ ЕООД /н./ пред РС
– Пловдив. Образувано било ч.гр.д. № 1740/2021 год. на РС – Пловдив. С разпореждане №
7510/31.03.2022 год. съдът отхвърлил изцяло заявлението по чл. 417, т. 6 ГПК и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК указал на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за
вземането си. Тези указания се изпълняват с подаването на процесната искова молба с вх. №
10929.
Исковата претенция се основава на следните фактически обстоятелства:
По силата на договор за банков кредит № 020-484 от 28.12.2011 год. „Първа
инвестиционна банка“ АД предоставила на „Мистър суит“ ЕООД /н./ банков кредит в
размер на 371 282,34 евро. Кредотополучателят се задължил да заплаща годишна лихва в
размер на тримесечен Юрибор, увеличен с надбавка 6,12 пункта, но не по-малко от 7,6%
годишно, както и наказателна лихва в случай на просрочие. Крайният срок за издължаване
на кредита бил 25.12.2020 год. За обезпечаване на вземанията на банката, произтичащи от
договора, трето лице - ипотекарен длъжник Х. П. Т. учредил в полза на банката договорна
ипотека върху недвижими имоти, находящи се в ***. Ипотеката била вписана в Службата по
вписванията – Пловдив с вх.рег. № 31855/2011 год. под акт № 95, том 10, дело № 16743.
1
Същата била подновена по заявление вх. рег. № 1882/27.01.2021 год. под акт № 77, том 2,
дело № 819/2021 год.
На 19.12.2019 год. между „Първа инвестиционна банка“ АД от една страна в
качеството на цедент и ищеца „С.Г. Груп“ ЕАД, в качеството на цесионер, бил сключен
договор за цесия в писмена форма с нотариална заверка на подписите, по силата на който
цедентът прехвърлил на цесионера вземанията си спрямо „Мистър Суит“ ООД, обезпечени с
учредената договора ипотека. Договорът за цесия бил вписан в Службата по вписванията.
На 20.05.2020 год. ответникът бил уведомен за сключения договор за цесия чрез ЧСИ
Константин Павлов.
В производството по несъстоятелност били приети вземанията на „С.Г.Груп“ ЕАД
спрямо „Мистър Суит“ ЕООД /н./ в размер на 726 145,14 лв., произтичащи от описания
договор за кредит, обезпечен с договорна ипотека.
Междувременно, с решение № 411 / 07.08.2017 год. по т.д. № 631/2017 год. по описа
на ОС – Пловдив по отношение на „Мистър суит“ ЕООД било открито производство по
несъстоятелност. След обявяването на длъжника в несъстоятелност синдикът извършил
продажба на имущество, включено в масата на несъстоятелността. По отношение на
ипотекирания в полза на банката имот, собственост на ипотекарния длъжник Х. П. Т., не е
била провеждана публична продан, тъй като това имущество не било собственост на
несъстоятелното дружество и не е част от масата на несъстоятелността.
Ищецът обосновава интереса си от подаването на заявление по чл. 417 ГПК и от
предявяването на настоящия иск, респ. неговата допустимост, с нормите на чл. 637, ал. 5 от
ТЗ и чл. 429, ал. 3 ГПК. Сочи, че за да може да се удовлетвори от стойността на
ипотекирания в полза на кредитора недвижим имот от третото лице – ипотекарен длъжник,
е необходимо да разполага с изпълнителен лист срещу “Мистър суит“ ЕООД /н./.
Предвид изложеното ищецът „С.Г. Груп“ ЕАД моли съда да постанови съдебно
решение, с което осъди „Мистър Суит“ ЕООД /н./ да заплати на ищеца сумата 350 000 лева,
частичен иск от сумата 726 145,14 лв., дължима по договор за банков кредит № 020-484 от
28.12.2011 год., което вземане е прието в производството по несъстоятелност в
допълнителен списък, обявен в Търговския регистър под № 20200615100343 по партидата
на „Мистър Суит“ ЕООД /н./, ведно със законната лихва от датата на подаването на
заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното плащане.
Ответникът „Мистър суит“ ЕООД /н./, представляван от синдика на дружеството А.
Н., е подал писмен отговор, в който заявява, че изложените в исковата молба фактически
твърдения се подкрепят от доказателствата. Действително ищецът е кредитор с прието
вземане в производството по несъстоятелност на „Мистър Суит“ ЕООД /н./ и вземането е
такова по см. на чл. 693 ТЗ. Моли да се постанови решение, в съответствие с доказателствата
по делото.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, в която е поискал съдът да се произнесе
в закрито съдебно заседание по чл. 376 ГПК.
2
Допълнителен отговор не е постъпил.
Предявеният по реда на чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 ГПК осъдителен иск е с
материално правно основание чл. 430 и сл. от Търговския закон и чл. 99 от ЗЗД.
От постъпилото ч.гр.д. № 1740 / 2022 год. по описа на РС - Пловдив се установява, че
по заявление, подадено на 08.02.2022 год. от „С.Г.Груп“ ЕАД е постановен отказ да се
издаде заповед за незабавно изпълнение. Същият е обжалван пред ОС - Пловдив, но
определението е потвърдено. На заявителя са дадени указания да предяви осъдителни искове
относно вземанията си против длъжника в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса. Исковата молба, с която съдът е сезиран понастоящем, е подадена в
рамките на указания на заявителя едномесечен срок. Довнесена е дължимата държавна
такса.
Производството е процесуално допустимо, въпреки, че ответник по осъдителния иск
е дружество в несъстоятелност, като съдът споделя изцяло съображенията на ищеца, развити
в исковата молба, основаващи се на разпоредбите на чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ, чл. 735, ал. 2 ТЗ и
чл. 429, ал. 3 ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното:
Представен по делото е нотариален акт № 26, том 4, рег. № 4792, дело № 619 от
28.12.2011 год. за учредяване на ипотека върху недвижими имоти. В т. 1 от нотариалния акт
са описани съществените параметри на договор за банков кредит, сключен между „МКБ
Юнионбанк“ АД от една страна и „Мистър Суит“ ЕООД, от друга страна. Установява се, че
между посочените две лица е сключен договор за банков кредит № 020-484 от 28.12.2011
год., по силата на който на кредитополучателя „Мистър Суит“ ЕООД е предоставен кредит
в размер на 300 000 евро, с годишен лихвен процент за редовен дълг, определен в размер на
тримесечния EURIBOR, увеличен с надбавка от 6,12 пункта, но не по-малко от 7,6% и
наказателна надбавка за просрочие в размер на 10 пункта над лихвата за редовен дълг, с
краен срок на издължаване – 25.12.2020 год., при спазване на всички условия на договор за
кредит. В т. втора от нотариалния акт е постигнато съгласие, че за обезпечаване на която и
да е част от всички вземания на „МКБ Юнионбанк“ АД по предоставения кредит, описан в
п. 1 /разноски, лихви и главница/, включително всички последващи допълнения, анекси,
споразумения, отсрочване и разсрочване, физическото лице Х. П. Т. учредява в полза на
банката ипотека върху свой собствен недвижим имот, подробно описан в ипотечния акт, а
именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес на имота ***, ***.
От справка в Търговския регистър по партидата на банката-кредитор се установява,
че на 17.10.2013 год. е вписана промяна и фирменото наименование ня банката е станало
„Юнионбанк“ АД, а през 2014 год. е вписано заличаване на „Юнионбанк“ АД, вследствие на
вливането му в „Първа инвестиционна банка“ АД, която е универсален правоприемник на
кредитодателя по договора за кредит. Така, от 2014 год. кредитор на „Мистър Суит“ ЕООД
3
по процесния договор за кредит е „Първа инвестиционна банка“ АД.
С решение № 411 / 07.08.2017 год. по т.д. № 631/2017 год. по описа на ОС – Пловдив
по отношение на кредитополучателя „Мистър суит“ ЕООД е открито производство по
несъстоятелност. С решение № 157 от 22.03.2018 г.
по дело № 631/2016 год. Окръжен съд – Пловдив дружеството „Мистър суит“ ЕООД е
обявено в несъстоятелност.
В обявените в регистъра списъци с приети вземания са включени предявените от
„Първа инвестиционна банка“ АД вземания спрямо „Мистър суит“ ЕООД в общ размер на
371 282,34 евро, с левова равностойност 726 165,14 лв., включваща главница по договор за
кредит № 020-484/28.12.2011 год. в размер на 255 623,51 евро с левова равностойност 499
956,13 лв., както и подробно описаните акцесорни вземания за договорна лихва, наказателна
лихва, законна лихва и разноски. Срещу списъка с приети вземания не са постъпили
възражения и същият е одобрен от съда по несъстоятелността с определение №
68/11.01.2018 год. С включването му в одобрен от съда списък с приети вземания, вземането
на банката спрямо кредитополучателя е неоспоримо по аргумент от чл. 693 ТЗ.
Установява се, че след приемането на вземанията на „Първа инвестиционна банка“
АД, същата е цедирала вземанията си на „С.Г.Груп“ ЕАД - ищец в настоящото
производство. Прехвърлянето на вземанията спрямо „Мистър суит“ ЕООД, описани
подробно в приложение № 232 към договора, е осъществено с договор за цесия № 1,
сключен на 19.12.2019 год., към рамков договор за цесия от същата дата. Вземането е
прехвърлено от първоначалния кредитор на цесионера „С.Г.Груп“ ЕАД заедно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително изтеклите лихви и разноски.
Следователно, вземането е прехвърлено ведно с обезпечението, учредено от третото лице с
цитирания нотариален акт. Договорът за цесия е вписан в Службата по вписванията по
отношение на имота на Х. П. Т.. На 27.01.2021 год. кредиторът е подал и молба пред
Службата по вписванията за подновяване на ипотеката, с оглед изтичането на срока от 10
години от първоначалното вписване на ипотеката.
Съобщението за извършената цесия е връчено на длъжника чрез съдебен изпълнител
чрез органите му на управление на вписания адрес на управление, на 20.05.2020 год., както
и на синдика на дружеството чрез изявление в производството по несъстоятелност,
съдържащо се в молба вх. № 10690/29.04.2020 год., цитирана в списъка с приети вземания,
предявени от „С.Г. Груп“ ЕАД.
След извършването на цесията, цесионерът „С.Г.Груп“ ЕАД е предявил пред съда по
несъстоятелността новопридобитите от „Първа инвестиционна банка“ АД вземания спрямо
„Мистър суит“ ЕООД /н./. Същите са включени в нарочно съставен от синдика списък с
приети вземания от 09.06.2020 год., който е обявен в Търговския регистър на 15.06.2020 год.
С определение № 1292 / 26.06.2020 год., след констатация за липса на подадени възражения,
списъкът с приети вземания, предявени от „С.Г. Груп“ ЕАД, е одобрен от съда по
несъстоятелността. С включването му в одобрен от съда списък с приети вземания,
вземането на цесионера /ищец по делото/ спрямо несъстоятелния длъжник /ответник по
4
делото/ е неоспоримо. То не се и оспорва в хода на настоящия процес.
При тези доказателства съдът, разглеждащ настоящия спор, следва да приеме, че е
установено вземането на „С.Г.Груп“ ЕАД спрямо „Мистър суит“ ЕООД /н./ за сумата 350
000 лв., представляваща част от сумата 726 145,14 лв., дължима по договор за банков
кредит № 020-484 от 28.12.2011 год.
Според чл. 637, ал. 1 ТЗ с откриването на производство по несъстоятелност се спират
съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела
срещу длъжника. Според ал. 6 с откриването на производство по несъстоятелност е
недопустимо образуването на нови съдебни и арбитражни производства по имуществени
граждански и търговски дела срещу длъжника, освен за парични вземания, обезпечени с
имуществото на трети лица.
В настоящия случай делото е образувано срещу несъстоятелния длъжник след датата
на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но същото е допустимо,
тъй като процесните вземания на банката, цедирани на ищеца по делото „С.Г. Груп“ ЕАД,
са обезпечени посредством договор за ипотека с имуществото на третото лице – Х. П. Т..
Според разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ГПК изпълнителният лист срещу длъжника „Мистър
суит“ ЕООД /н./, който ще се издаде въз основа на влязлото в сила осъдително решение по
настоящото дело, ще има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за
обезпечаване на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ.
Ето защо ще се уважи предявеният иск, като бъде поставено осъждане на „Мистър
Суит“ ЕООД /н./ да заплати на ищеца сумата 350 000 лева, частичен иск от сумата 726
145,14 лв., представляваща част вземане по договор за банков кредит № 020-484 от
28.12.2011 год., което вземане е прието в производството по несъстоятелност в
допълнителен списък, обявен в Търговския регистър под № 20200615100343 по партидата
на „Мистър Суит“ ЕООД /н./, ведно със законната лихва от датата на подаването на
заявлението по чл. 417 ГПК /08.02.2022 год./ до окончателното плащане.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
О С Ъ Ж Д А „МИСТЪР СУИТ“ ЕООД, в несъстоятелност, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Четвърти
януари“ № 36, ет. 4, ап. 6, представлявано от синдика на дружеството А. Н.
Н., да заплати на „С.Г. ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1756, община Столична, район Витоша, ул. „Рачо
Петков Казанджията“ № 4, ет. 6, сумата 350 000 лева, частичен иск от
сумата 726 145,14 лева, представляваща вземане, произтичащо от договор за
банков кредит № 020-484 от 28.12.2011 год., придобито от ищеца „С.Г. Груп“
5
ЕАД от първоначалния кредитор „Първа инвестиционна банка“ АД по силата
на договор за цесия № 1 / 19.12.2019 год., което вземане е прието в
производството по несъстоятелност по т.д. № 631/2016 год. по описа на ОС -
Пловдив, включено в допълнителен списък, обявен в Търговския регистър
под № 20200615100343 по партидата на „Мистър Суит“ ЕООД /н./, одобрен с
определение на съда по несъстоятелността, ведно със законната лихва върху
присъдената главница от датата на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК
по ч.гр.д. № 1740 по описа на РС – Пловдив за 2022 год. - 08.02.2022 год. до
окончателното плащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6