РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 18.04.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публичното
заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ
при секретаря Елеонора Йотова,
като разгледа докладваното от съдията Дженов АНД № 8 по описа за 2019 година
на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН
В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от С.М.С., с ЕГН ********** ***
подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление №
16-0374-000539/01.08.2016 г. на Началника Отдел към ОДМВР Плевен, РУ
Червен бряг, упълномощен с МЗ № 8121-з-748/24.06.2015 г. Изразява общо недоволство от постановения административен акт, като
оспорва неговата законосъобразност. Счита, че има съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалните разпоредби
и несъответствие с целите на закона.
Жалбоподателят – редовно призован в съдебно заседание не се
явява лично.
Ответникът по жалбата –
редовно призован не изпраща представител и не релевира становище по същата.
Съдът като съобрази събраните
по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид
изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Обжалваното наказателно постановление е получено
на 20.12.2018 г. Жалбата е подадена същия ден, т.е. в преклузивния срок по
чл.59, ал.2 от ЗАНН от активнолегитимирано лице, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Предмет на преценка в
настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното
постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.
Съдът като съобрази събраните
по делото писмени и гласни доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за
установено от правна и фактическа страна
следното:
С АУАН бл. № Г486872/20.07.2016 г., Н.З.З. – МЛ. АВТОКОНТРОЛЬОР при РУ –Червен
бряг,
констатирал извършено от С.М.С. нарушения на чл. 137А, ал.1 и чл.6, т.1 от ЗДвП, изразяващи се в това, че
на 20.07.2016 г., около 15:20 ч. ***, движейки се в посока ***управлява лек автомобил „Рено Клио” с рег. № ***като
нарушава зоната на действие на знак В1 и не е поставил обезопасителен колан, с
който автомобила е оборудван.
В
законоустановения срок Й.Д.– Началника Отдел към ОДМВР Плевен, РУ
Червен бряг, упълномощен с МЗ № 8121-з-748/24.06.2015 г. издал против
жалбоподателя обжалваното НП № 16-0374-000539/01.08.2016 г., с което дословно
възпроизвел описаните в АУАН обстоятелства.
НП е връчено на С. на 20.12.2018
г.
и на 20.12.2018 г., същия е депозирал жалба срещу него чрез
административнонаказващия орган до ЧРС.
След разпита на призованите
като свидетел – Н.З.З. актосъставител, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 20.07.2016 г., около 15:20 ч. ***, движейки се в посока ***управлява лек автомобил „Рено
Клио”
с рег. № ***като нарушава зоната на действие на знак В1 и не е поставил
обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван.
Актосъставителят
Н.З.З. в хода на
съдебното следствие потвърждава вписаните в АУАН обстоятелства. Съдът
кредитира като правдиви показанията на свидетеля по отношение на
правнорелевантните факти.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е процесуално
допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Съдът не
констатира нарушения на императивни законови разпоредби относно производството
и формата на издаване на обжалваното наказателно постановление. АУАН съдържа
реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган – Началника Отдел към ОДМВР Плевен, РУ
Червен бряг, който на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е упълномощен с МЗ № 8121-з-748/24.06.2015 г.
/приложена като доказателство по делото/ да издава наказателни постановления по
ЗДвП. В случая АУАН бл. № Г486872/20.07.2016 г.
е съставен от Н.З.З. – МЛ. АВТОКОНТРОЛЬОР при РУ –Червен
бряг /длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП, съгласно
приложения по делото списък/.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установи, както от обективна, така и от субективна
страна, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 6, т.1
и чл.137А, ал.1 от ЗДвП, като е навлязъл с управляваното от него МПС в
зоната на действие на знак В1 и не е поставил обезопасителен колан, с който
автомобила е оборудван.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. От друга страна обаче, по
силата на разпоредбата на чл.14, ал.2 от НПК
/“доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила”/, приложима съгласно препращащата норма на
чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща
доказателствена сила и следва да се преценяват в контекста на целия събран по
делото доказателствен материал. Тази позиция категорично е застъпена и в
Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен,
разглеждайки делото по същество, сам да установи чрез всички допустими от
закона доказателства и доказателствени средства извършено ли е вмененото административно
нарушение, от кого и при какви обстоятелства е станало това, особено в случаите
на оспорване, какъвто е и настоящия.
При това
положение, презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, досежно
авторството на нарушението, следва да се преценява в контекста на показанията
на свидетелите, които са го установили. В случая заявеното от свидетеля Н.З.З. в хода на
съдебното следствие, че С. е навлязъл с управляваното от него МПС в
зоната на действие на знак В1 и не е поставил обезопасителен колан, с който
автомобила е оборудван, установява по безспорен начин, че жалбоподателя
е извършил вмененото му нарушение, което ангажира и
административнонаказателната му отговорност. При това положение съдът
приема, че констатациите на актосъставителя са защитени по убедителен начин, от
което следва, че поддържаното в производството възражение от страна на
жалбоподателя, че не е извършил вмененото му нарушение, е
оборено. При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема жалбата за
неоснователна, тъй като обвинението е доказано по несъмнен начин.
В разглеждания
казус, хипотезата и диспозицията на правната норма се съдържат в чл. 6, т.1
и чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Тези текстове много
точно установяват при какви условия, какво поведение
е дължимо от правния субект. Неизпълнението на тези задължения имат за последица
инвокиране на санкцията на правната норма, респ. представлява правопораждащ
юридически факт на материалното административно-наказателно правоотношение.
Част от съдържанието на това правоотношение е правомощието на наказващия орган
да наложи съответно административно наказание. Съответно на неизпълненото
задължение по чл. 6, т.1 и чл.137А, ал.1 от ЗДвП са именно
наказаниятя по чл. 183, ал. 3, т. 5,
предл. 1 и чл. 183, ал. 4, т. 7,
предл. 1 от ЗДвП.
В контекста на
изложеното, съдът приема, че обвинението срещу жалбоподателя е доказано по
несъмнен начин от събраните доказателства и
следва да се приеме, че същия е извършил описаните в НП
административни нарушения, и че законосъобразно е
привлечен към административнонаказателна отговорност за обжалваното
от него.
По отношение на наказанието:
Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си,
съобразно приложимият санкционен състав – чл. 183, ал. 3, т. 5, предл.
1 и чл.
183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, индивидуализирани в конкретно предвидения в разпоредбата размер. Така проведената индивидуализация, според Съда е изцяло е съобразена с разпоредбата на чл.
27, ал. 2 ЗАНН, доколкото АНО е отчел всички отегчаващи
вината обстоятелства – съзнателно неспазване на
предписаните правила и задължения в ЗдВП на водача на МПС. Дееца е съзнавал обществената
опасност на деянието и е целял настъпването на общественоопасните последици. Управлението
на МПС в нарушение зоната на действие на знак В1 и без да е поставил
обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван не е и не може да е маловажно,
поради което прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай
се явява неоснователно.
От описаните по-горе доказателства, събрани в
производството става ясно, че е осъществен визирания в наказателното
постановление административно-наказателен състав, спазена е законовата
процедура по констатиране на това нарушение, като при издаването на АУАН и НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения.
Изложените
съображения налагат извод за потвърждаване на административния
акт
в обжалваната му част като обоснован и законосъобразен.
По разноските:
Производството по обжалване
наказателноадминистративните постановления е особен вид наказателно
производство. За призоваването и разноските по това производство важат
правилата относно делата за престъпленията от общ характер, защото с
престъпленията и с административните нарушения се засягат определени
обществени, а не лични отношения. Съгласно чл. 189, ал. 1 НПК, към която норма
препраща чл.84 от ЗАНН, с решението си съдът е длъжен да се произнесе по
въпроса, на коя от страните възлага разноските по делото. Възлагането зависи от
това, дали наказателното постановление е потвърдено, изменено или отменено, като
ако
наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се
възлагат върху нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те
да бъдат направени.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 16-0374-000539/01.08.2016
г. на Началника Отдел към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, упълномощен с
МЗ № 8121-з-748/24.06.2015 г., с което на С.М.С., с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.
6, т.1 и чл.137А, ал.1 от ЗДвП са му наложени на основание чл.
183, ал. 3, т. 5, предл. 1 и чл. 183, ал. 4, т. 7,
предл. 1 от ЗДвП две административни наказания – „Глоба“ в общ размер на 50.00 лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Плевенски административен съд по реда на Административно процесуалния кодекс, в
14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: